Номер 45218.09.2020 г.Град
Апелативен съд – Пловдив2-ри наказателен състав
На 18.09.2020 година в закрито заседание в следния състав:
Председател:Магдалина С. Иванова
Членове:Михаела Х. Буюклиева
Велина Е. Антонова
като разгледа докладваното от Михаела Х. Буюклиева Въззивно частно
наказателно дело № 20205000600438 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл.345 вр. чл.440, ал.2 от НПК.
Образувано е по частна жалба на адв.Н.А., служебен защитник на осъдения Х. В. Т. ,
срещу определение № 260018/31.08.2020г., постановено по ЧНД № 1531/2020г. по описа на
Окръжен съд гр.Пловдив, с което е оставена без уважение молбата на осъдения за условно
предсрочно освобождаване от изтърпяване на останалата част от общото най-тежко и
увеличено наказание в размер на пет години лишаване от свобода, наложено му по НОХД №
4785/2018г. по описа на Районен съд гр.Пловдив.
Съдебният акт се атакува като неправилен и незаконосъобразен. Прави се искане за
неговата отмяна, като въззивният съд постанови условно предсрочно освобождаване на
осъдения.
Пловдивският апелативен съд, след като се запозна с материалите по делото и с
изнесеното в частната жалба, намира за установено следното:
Частната жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена в срок от надлежно
легитимирано лице. Разгледана по същество е неоснователна.
За да постанови обжалваното определение, Окръжен съд гр.Пловдив е приел за
установено следното:
Към момента осъденият * изтърпява в Затвора гр.* наказание лишаване от свобода в
размер на пет години при първоначален строг режим. Наложено му е, като общо най-тежко и
увеличено по реда на чл.25 вр. чл.23 и чл.24 от НК, по НОХД № 2641/2016г. по описа на
Окръжен съд гр.Пловдив и НОХД № 4785/2018г. по описа на Районен съд гр.Пловдив, за
1
престъпления по чл.124 вр. чл.129 от НК и чл.131а вр. чл.129 от НК.
Наказанието е приведено в изпълнение с начало 24.06.2016г.
Придобил е право на условно предсрочно освобождаване, считано от 24.10.2019г.
Вече се е ползвал от това си право. С Определение № 21/07.01.2020г., влязло в сила на
15.01.2020г., постановено по ЧНД № 2337/2019г. по описа на Окръжен съд Пловдив, молбата
му за условно предсрочно освобождаване е оставена без уважение.
Правилно и в интерес на осъденото лице първоинстанционният съд е приел, че е
изтекъл шестмесечният срок по чл.441 от НПК и е разгледал новото искане.
Видно от приложените по делото материали при изпълнение на санкцията на
осъдения * са били заложени цели, съобразно установените проблемни зони при изготвяне
на оценката на риска от рецидив и вреди. По повод отношение към правонарушението е
заложено осъзнаване тежестта на деянието и алтернативни начини за водене на
законосъобразен начин на живот. Няма настъпила промяна и се отчита подкрепа на
криминален начин на живот и утвърждаване на криминалните нагласи. Относно начин на
живот и обкръжение е заложено спазване на режимно-административните разпоредби. Тук
също няма промяна. Поведението на осъденото лице е неустойчиво и варира от
награждаване до дисциплинарни наказания. Положителна изява има в частта
оползотворяване на времето, предвид завършен през 2018г. курс за придобиване на трудови
умения, за участие в който обаче е следвало да бъде мотивиран. Участвал е и в
специализирана програма „Истината за наркотиците“. В началото на 2020г. е включен и в
Специализирана програма за развиване на умения за повишаване нивото на мислене. По
повод уменията за мислене е заложено разпознаване на проблемите и генериране на повече
алтернативи при тяхното решаване, извличане на поуки от допуснати грешки, но предвид
линията му на поведение, при препланиране на присъдата е заложена основна цел -
Формиране на по-задълбочена рефлексивност относно резултатите от собствените действия,
с очакване за минимизиране на криминалните прояви и рискове от вреди, устройване на
работа и редуциране на дисциплинарните прояви. И след препланирането няма настъпила
съществена корекция. Поведението е колебливо, повтаря се един и същи типаж, няма
снижаване в стойностите на отделните зони, напротив има повишаване в стойностите на
риска от рецидив заради допуснато дисциплинарно нарушение. Предвид заложеното
устройване на работа е работил една година, но от 05.10.2018г. не е устроен на работа
поради причини извън неговата воля да продължи да работи.
Двете награди, получени от осъдения по време на изтърпяване на наказанието
лишаване от свобода, са във връзка с участие в специализирана програма и в курс, за който
се установява, че не е искал да провежда, но затворническата администрация го е
мотивирала да се включи. Правилно първостепенният съд е заключил, че от тези участия не
може да се направи извод за настъпили благоприятни промени в поведението и нагласите на
осъдения *, за настъпила положителна промяна в личността му. Проявите, за които са му
2
наложени наказания, показват отрицателното му отношение към процеса на поправяне и
превъзпитание и изобщо към реда в местата за лишаване от свобода. Той е санкциониран за
притежание на мобилен телефон и зарядно устройство, побой над друг лишен от свобода,
заключване на килия със собствен катинар, притежание на флаш-памет, ползване на мобилен
телефон.
Според изготвения пробационен доклад при първоначалното изготвяне на оценка за
осъденото лице в Затвора гр.* е определен среден риск от вреди в условията на свободен
живот. В местата за лишаване от свобода е определен нисък риск от вреди, но са изказани
опасения във връзка с контрола и нарушаване на задължения. Същите се явяват основателни,
тъй като осъденият * е нанесъл средна телесна повреда на друг лишен от свобода, за което е
получил и второто осъждане, включено в определеното общо най-тежко наказание, което
търпи в момента. Има и друг подобен инцидент с друг лишен от свобода, на който е нанесъл
удар. Затова рискът от рецидив при първоначалната оценка е среден - 62т. Осъденият има
рисково поведение и необмислени постъпки, пренебрегва последствията от собствените си
действия, пренебрегва правата на другите. Направена е преоценка на неговия случай във
връзка с подадената молба за предсрочно освобождаване, при което е констатирано, че
рисковете от вреди не са претърпели промяна, има незначително повишаване на риска от
рецидив от към начин на живот, заради намерен у него мобилен телефон.
При горната фактическа установеност обоснован и законосъобразен е изводът на
Окръжен съд гр.Пловдив, че в случая не са налице всички кумулативно предвидени
предпоставки за условното предсрочно освобождаване на осъденото лице.
Същият е пълнолетно лице, на което е наложено наказание лишаване от свобода. Едно
от групираните деяния е извършено при условията на опасен рецидив.
На следващо място изтърпял е фактически повече от две трети от наказанието,
определено му със съдебния акт.
Друго задължително изискване за условно предсрочно освобождаване според чл.70,
ал.1 от НК е да е дал доказателства за своето поправяне. Съгласно чл.439а, ал.1 от НПК това
са всички обстоятелства, които сочат за положителната промяна у осъдения по време на
изтърпяване на наказанието, като доброто поведение, участието в трудови, образователни,
обучителни, квалификационни или спортни дейности, в специализирани програми за
въздействие, общественополезни прояви. Доказателствата за поправянето се установяват от
оценката за осъдения по чл.155 от ЗИНЗС, работата по индивидуалния план за изпълнение
на присъдата по чл.156 от същия закон, както и от всички други източници на информация
за поведението на осъденото лице по време на изтърпяване на наказанието.
Въззивният съд споделя виждането на първоинстанционния съд, че при изследване
цялостното поведение на осъдения * не може да се направи извод за настъпила положителна
и при това трайна промяна у него.
3
Настоящата инстанция също намира, че досегашният му престой в пенитенциарното
заведение няма отчетлив превъзпитателен ефект и е необходимо продължаване на
корекционното въздействие по отношение на правонарушението, за формиране на критично
отношение и нагласи за спазване на общоприетите правила и норми. Изтърпяното до
момента наказание не е постигнало целите си в пълен обем, за да се постанови частичен
отказ да се реализира изцяло приложената държавна принуда спрямо осъдения. Същият не е
дал всички изискуеми по смисъла на чл.439а от НПК доказателства за своето поправяне.
Поради липсата на тази предпоставка правилно първостепенният съд е оставил
искането за условно предсрочно освобождаване без уважение.
Изложените в жалбата съображения не водят до оборване на горните изводи.
Поради изложеното Пловдивският апелативен съд счита, че атакуваното определение
е правилно и законосъобразно и като такова трябва да се потвърди. Жалбата срещу него,
като неоснователна, следва да се остави без уважение.
С оглед на изложеното съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 260018/31.08.2020г. на Окръжен съд гр.Пловдив,
постановено по ЧНД № 1531/2020г. по описа на същия съд.
Определението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4