Р Е Ш Е Н И Е
№ 882/16.07.2020 година, град Б.,
Административен съд – Б., в съдебно заседание на седми юли, две хиляди и двадесета
година, в състав:
Съдия: Веселин Енчев
при
секретар Кристина Линова,
разгледа
адм.д. № 910/2020 година.
Производството е по глава десета раздел първи от
Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 118 ал. 1 от Кодекса
за социално осигуряване (КСО).
Образувано е по жалба на З.Т.Г. с ЕГН ********** и адрес ***, срещу решение
№ 1040-02-70/05.05.2020 година (лист 7 - 9) на директора на Териториално
поделение - Б. на Националния осигурителен институт (ТП – Б. на НОИ), с което е
потвърдено разпореждане № 021-00-3070-5/17.01.2020 година на ръководителя на
осигуряването за безработица при ТП – Б. на НОИ.
С потвърденото разпореждане, на основание чл. 54б ал. 3 от КСО, е отпуснато
парично обезщетение за безработица, считано от 18.09.2019 година до 23.11.2019
година в размер на 9,00 лева дневно.
В жалбата се твърди, че оспореното разпореждане е неправилно и
незаконосъобразно, постановено в нарушение на материалния закон и приложимото
процесуално право. Жалбоподателят счита, че не следва да получава минималното
обезщетение за безработица, като твърди, че договорът с последния му работодател
е прекратен поради изтичане на срока на действието му, а не по взаимно съгласие
(както е прието от ответната администрация) и това обстоятелство обуславя
съвършено различен размер на дължимото обезщетение.
Иска се отмяна на оспореното решение и потвърденото с него разпореждане.
Ответникът оспорва жалбата, чрез процесуален представител, прилага
административната преписка.
След като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства,
съдът приема за установено от фактическа страна следното:
На 18.09.2019 година на основание чл. 54а от Кодекса за социално
осигуряване (КСО) от З.Т.Г. е подадено заявление -декларация за отпускане на
обезщетение за безработица. Със заявлението е декларирано, че правоотношението
й с „Левел Оне“, дружество регистрирано в Нидерландия, е прекратено, считано от
30.08.2019 година поради изтичане срока на договора, като към датата на
прекратяване е упражнявала трудова дейност в тази държава – членка на
Европейския съюз (лист 66 – 67).
Предвид декларираното място на последна трудова заетост на жалбоподателя,
на 19.09.2019 година до Дирекция „Европейски регламенти и международни
договори“ (ДЕРМД) при НОИ – София е изпратено писмо относно изготвяне на структуриран
електронен документ (СЕД) U002 и СЕД U004 за осигурителните
периоди и доход в Нидерландия на заявителя З.Т.Г. (лист 65).
Във връзка с изисканите по служебен път СЕД U002 и СЕД U004 от компетентната
институция в Нидерландия, необходими за определяне правото и размера на
паричното обезщетение за безработица, на основание чл. 54г ал. 4 от КСО,
производството по отпускане на парично обезщетение за безработица е спряно с
разпореждане № 021-00-3070-1 от 20.09.2019 година (лист 63).
На 16.12.2019 година в ТП – Б. на НОИ са получени СЕД U002 и СЕД U004, и с разпореждане №
021-00-3070-4 от 16.01.2020 година производството по заявлението за отпускане
на парично обезщетение за безработица е възобновено с мотив, че периодите на
осигурена заетост по законодателството на Нидерландия са удостоверени (лист 21,
43 – 61 и 78 - 86).
На 17.01.2020 година е издадено разпореждане № 021-00-3070-5/17.01.2020
година на ръководителя на осигуряването за безработица на ТП – Б. на НОИ, с
което на основание чл. 54б ал. 3 от КСО е опуснато парично обезщетение за
безработица, считано от 18.09.2019 година до 23.11.2019 година в размер на 9,00
лева дневно, тъй като съгласно СЕД U002 на Нидерландската компетентна институция
трудовото правоотношение на Г. е
прекратено по взаимно съгласие (лист 20).
Във връзка с отпуснатото парично обезщетение в минимален размер, по искане на З.Т.Г., до Дирекция „Европейски
регламенти и международни договори“ при НОИ – София е изпратено заявление на
жалбоподателя за доуточняване причината за прекратяване на последното ѝ
трудово правоотношение в Нидерландия (лист 23 – 40).
На 04.02.2020 година в законоустановения срок от З.Т.Г. е подадена жалба до
ръководителя на ТП – Б. на НОИ срещу разпореждане № 021-00-3070-5/17.01.2020
година на ръководителя на осигуряването за безработица при ТП – Б. на НОИ, като
в жалбата се твърди, че трудовият договор с последния работодател е прекратен
поради изтичане срока на договора, а не по взаимно съгласие (лист 19).
Предвид поисканото с писмо с изх. №
1029-02-27588#2/17.01.2020 година до ДЕРМД на НОИ доуточняване на причината за прекратяване на правоотношението на З.Г. в Нидерландия,
директорът на ТП – Б. на НОИ е спрял административното производство по
разглеждане жалбата на З.Г. срещу разпореждане № 021-00-3070-5/17.01.2020
година на ръководителя на осигуряването за безработица на ТП –Б. на НОИ (лист
16 – 17).
На 10.04.2020 година в ТП – Б. на НОИ е получено от ДЕРМД писмо от
09.03.2020 година на компетентната институция на Нидерландия, в което е
посочено, че предходно предоставените данни за изследваните обстоятелства са
верни (лист 14 и лист 87).
С оспореното в настоящото производство решение директорът на ТП - Б. на НОИ е възобновил административното
производство по разглеждане жалбата на З.Г. и е потвърдил разпореждане № 021-00-3070-5/17.01.2020
година на ръководителя на осигуряването за безработица при ТП – Б. на НОИ, с
което на основание чл.54б ал. 3 от КСО е отпуснато парично обезщетение за
безработица, считано от 18.09.2019 година до 23.11.2019 година в размер на 9,00
лева дневно. В решението е прието, че след като компетентната институция в
Нидерландия е потвърдила издадения СЕД U002 и посочената в него причина за
прекратяване на правоотношението по взаимно съгласие, то следва да се приложи
разпоредбата на чл. 54б ал. 3 от КСО и паричното обезщетение за безработица да
бъде отпуснато в минимален размер за срок от четири месеца.
Като доказателство за компетентността на издателя на първоначалния
административен акт, по искане на съда е представено заверено копие от заповед
№ 1015-02-75/12.04.2016 година на директора на ТП – Б. на НОИ, според която
Флора Димитрова – Желязкова е оправомощена да издава разпореждания по чл. 54ж
от КСО, каквото е конкретното (лист 117 - 118).
При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна
следното.
Жалбата е подадена в рамките на 14-дневния преклузивен срок по чл. 118 ал.
1 от КСО, от надлежна страна – адресат на акта. Г. е неблагоприятно засегната
от административния акт, предвид твърдението ѝ, че определеното
обезщетение за безработица следва да е в по – голям размер, защото фактическата
обстановка, установена в административното производство, не съответства на
действителната. Жалбата е процесуално допустима.
Разгледана по същество, тя е неоснователна.
Съгласно чл. 168 ал. 1 от АПК съдът преценява законосъобразността на
оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК, а именно:
дали актът е издаден от компетентен административен орган и в установената
форма, спазени ли са процесуалните правила и материалноправните разпоредби по
издаването му, съобразен ли е актът с целта на закона.
Предмет на съдебен контрол в настоящото производство е решение № 1040-02-70/05.05.2020 година, което е
издадено от компетентен орган - директорът на ТП – Б. на НОИ, съгласно заповед
№ 1016-40-765/27.06.2016 година на управителя на НОИ (лист 10), на основание
чл. 117 ал. 3 във връзка с ал. 1 т. 1 от КСО и в предвидената от
закона форма (мотивирано решение).
В административното производство не са допуснати процесуални нарушения. На
жалбоподателя е дадена пълноценна възможност да участва в административния
процес, да представя доказателства, както и да обжалва по надлежния процесуален
ред акта на ръководителя по изплащане на обезщетенията и помощите в ТП – Б. на
НОИ пред горестоящия орган.
По приложението на материалния закон.
Съгласно чл. 54б ал. 3 от КСО (в приложимата редакция) безработните лица,
чиито правоотношения са били прекратени по тяхно желание или с тяхно съгласие,
или поради виновното им поведение, на основание чл. 325, т. 1 и 2, чл. 326, 330
и 331 от Кодекса на труда, чл. 103, ал. 1, т. 1, 2 и 5, чл. 105, чл. 107, ал.
1, т. 1 – 4 и чл. 107а от Закона за държавния служител, чл. 162, т. 1 и 6, чл.
163 и чл. 165, т. 2 и 3 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република
България, чл. 226, ал. 1, т. 4, 6, 8 и 16 от Закона за Министерството на
вътрешните работи, чл. 101, ал. 1, т. 5, 7 и 9 от Закона за Държавна агенция
"Разузнаване" и чл. 165, ал. 1, т. 2, 3 и 5 и чл. 271, т. 2, 3 и 5 от
Закона за съдебната власт или по други закони, получават минималния размер на
паричното обезщетение за безработица за срок 4 месеца.
В настоящия случай е налице втората хипотеза, тъй като съгласно приложения
по делото СЕД U002 (лист 78 – 83) в т.7.1. като причина за прекратяване на последната заетост
на лицето е посочено „Прекратяване на договора по взаимно съгласие“ (лист 82).
Действително, в заявлението си за отпускане на парично обезщетение за
безработица З.Г. е посочила като причина за прекратяване на трудовото
правоотношение с цитирания работодател „изтичане срока на договора“, но от
страна на жалбоподателя не са ангажирани доказателства, които да установяват
обстоятелства, различни от удостоверените в т. 7. 1 на СЕД U002. Твърдението на
жалбоподателя, че причината за прекратяване на правоотношението е „изтичане
срока на договора“ не се доказва и от повторно изпратеното запитване до
компетентната институция на Нидерландия, тъй като в отговора изрично е
посочено, че тяхната информация показва, че данните, които предварително са
предоставили, са верни (лист 87).
След като от събраните по делото доказателства се установява, че трудовото
правоотношение на З.Т.Г. с последния й работодател в Нидерландия е прекратено
по „взаимно съгласие“, предвид посоченото в структуриран електронен документ
U002, то относно срока и размера на дължимото на жалбоподателя парично
обезщетение за безработица е налице приложимост на разпоредбата на чл. 54б ал. 3 от КСО, както е приел ответника.
По изложените съображения жалбата следва да се отхвърли, като
неоснователна.
Затова, на основание чл. 172 ал.2 от АПК, съдът
Р Е Ш И
ОТХВЪРЛЯ жалбата на З.Т.Г. с ЕГН ********** и адрес ***, срещу решение №
1040-02-70/05.05.2020 година на директора на Териториално поделение - Б. на
Националния осигурителен институт, с което е потвърдено разпореждане №
021-00-3070-5/17.01.2020 година на ръководителя на осигуряването за безработица
при ТП – Б. на НОИ.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховен административен съд
в 14 - дневен срок от съобщаването му.
СЪДИЯ: