№ 203
гр. Велико Търново , 27.05.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в закрито заседание на двадесет и
шести май, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Георги Драгoстинов
Членове:Христо Томов
Лилия Ненова
като разгледа докладваното от Лилия Ненова Въззивно гражданско дело №
20214100500266 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по реда на чл. 435 и сл. от ГПК.
Производството по делото е образувано по жалба на К. Й. А. срещу действия на ЧСИ
Димитър Бойчев по изпълнително дело № 20187260400100. Жалбоподателят твърди, че на
26.01.2021 г. получил от съдебния изпълнител уведомление, че върху банковата му сметка е
наложен запор и от служител на банката разбрал, че преди връчване на известието, от
сметката му към съдебния изпълнител е преведена сумата 9 688,94 лв. Счита, че посоченото
действие на съдебния изпълнител е в нарушение на закона, доколкото не бил надлежно
уведомен за това действие на ЧСИ и за това, че срещу него е образувано изпълнително дело,
както и поради липсата на получена покана за доброволно изпълнение. На следващо място,
счита, че вземането на взискателя е погасено по давност на 25.02.2019 г. Сочи, че обжалва
действията на съдебния изпълнител по изпълнителното дело /без да конкретизира кои точно/
и моли същите да бъдат отменени като незаконосъобразни. Отправя и искане за спиране на
изпълнителното дело на основание чл. 438 от ГПК до произнасяне по жалбата.
В законоустановения срок е постъпило писмено възражение от взискателя по
изпълнителното дело „..“ ЕООД. В същото се изразява становище за неоснователност на
жалбата. Посочва се, че длъжникът е бил редовно уведомен още по предходно образувано
срещу него изпълнително дело при същия съдебен изпълнител, когато са му били връчени
1
покана за доброволно изпълнение, ведно със заповед за незабавно изпълнение. Възразява
погасителната давност за вземането да е изтекла, като се позовава на извършени по
изпълнителното дело действия. Моли жалбата да бъде оставена без уважение като
неоснователна.
Съдебният изпълнител в изложените по реда на чл. 436, ал. 3, изр. 2 от ГПК мотиви
изразява становище за неоснователност на жалбата и сочи, че изпълнителните действия по
делото са извършени при спазване на законовите изисквания. В хронологичен ред описва
движението по изпълнителното дело. Изтъква, че поканата за доброволно изпълнение е
връчена лично на длъжника К.А. на 17.10.2018 г. Счита възражението за изтекла
погасителна давност за неотносимо, като се позовава на разпоредбата на чл. 120 от ЗЗД.
Великотърновският окръжен съд, като съобрази наведените в жалбата
оплаквания, становището на взискателя и мотивите на съдебния изпълнител, както и
като се запозна с приложеното към делото копие на изпълнително дело №
20187260400100 по описа на ЧСИ Димитър Бойчев, намира следното:
От приложеното изпълнително дело се установява, че същото е образувано по молба
от 05.09.2018 г. на взискателя „..“ ЕООД срещу Л. А. Н. и К. Й. А.. В същата молба в
съответствие изискването по чл. 426, ал. 2 от ГПК като способ за принудително изпълнение
взискателят е посочил опис на движими вещи на адресите на длъжниците. От делото е
видно, че опис на движими вещи е бил насрочен на 05.11.2018 г. от 14:00 ч., която дата е
посочена в изпратените до страните покани за доброволно изпълнение. Поканата за
доброволно изпълнение е получена лично от длъжника К.А. на 17.10.2018 г. Насроченият
опис на движими вещи не е бил извършен поради неосигуряване на достъп до адреса. На
02.11.2020 г. взискателят е поискал извършване на справка за налични трудови договори
и/или доходи от пенсия, както и справка за банкови сметки, респ. налагане на запор върху
наличните такива с цел обезпечаване на вземането. Въз основа на получената справка от
БНБ, видно от която на името на длъжника К.А. е налице открита банкова сметка в „..“ АД,
съдебният изпълнител е наложил запор върху същата, за което е изпратил запорно
съобщение до банката, както и съобщение до длъжника /връчено му лично на 18.01.2021 г./.
На 18.01.2021 г. длъжника К.А. сезира съдебния изпълнител с искане, наименовано
„възражение“, за прекратяване на производството по изпълнителното дело и вдигане на
наложените запори поради изтекла погасително давност. Във връзка с искането съдебният
изпълнител изготвя писмо до длъжника от същата дата, в което посочва, че позоваването на
изтекла давност следва да бъде предявено пред съд, който е компетентният орган да прецени
настъпването ú. Със съобщение от 01.02.2021 г. „..“ АД уведомяват съдебния изпълнител за
изпълнен превод от страна на банката по сметка на ЧСИ на наличната в банковата сметка на
длъжника сума. На 02.02.2021 г. длъжникът А. подава процесната жалба, предмет на
разглеждане в настоящото производство, а на 05.02.2021 г. изпраща възражение до съдебния
2
изпълнител с твърдение за настъпила перемпция и искане за връщане на паричната сума
обратно по банковата му сметка. Към възражението са приложени доказателства за
образувано от длъжника срещу взискателя съдебно производство с предмет иск с правно
основание чл. 439, ал. 1 от ГПК.
При така изяснената фактическа обстановка, се налагат следните правни изводи:
На първо място следва да бъде посочено, че изхождайки от изложените от
жалбоподателя твърдения и доводи в подадената до съда жалба и извършените от него по
изпълнителното дело действия, с които се домогва да постигне прекратяване на
изпълнението, настоящият съдебен състав приема, че е сезиран с жалба срещу отказа на
съдебния изпълнител да прекрати принудителното изпълнение, какъвто по същество
представлява изпратения до длъжника отговор на съдебния изпълнител от 18.01.2021 г. по
подаденото на същата дата искане за прекратяване на производството по изпълнителното
дело поради изтекла погасителна давност по отношение на вземането на взискателя.
Този извод на съда не се разколебава нито от посоченото от жалбоподателя правно
основание на подадената жалба – чл. 435, ал. 2, т. 3 от ГПК, нито от отбелязването в
титулната ù част, че същата е насочена против налагането на запор върху банкова сметка и
изземване на паричната сума по нея, които не обвързват съда. Още повече, че хипотезата на
чл. 435, ал. 2, т. 3 от ГПК не касае налагане на запор върху банкови сметки на длъжника, а
има предвид разпоредбата на чл. 521, ал. 1 от ГПК - присъдени движими вещи.
Не може да бъде прието и че длъжникът обжалва насочване на изпълнението срещу
имущество по смисъла на чл. 435, ал. 2, т. 3 от ГПК. Макар и налагането на запор върху
банковата сметка на длъжника да представлява действие на съдебния изпълнител по
насочване на изпълнението срещу имущество на длъжника, следва да се има предвид, че в
жалбата липсва позоваване от длъжника доходът, получен по банковата сметка, да е
несеквестируем.
Така, като изхождаща от легитимирана страна – длъжник в изпълнителното
производство и подадена в срока по чл. 436, ал. 1 от ГПК срещу подлежащ съгласно
разпоредбата на чл. 435, ал. 2, т. 6 от ГПК на обжалване акт, жалбата се явява процесуално
допустима и подлежи на разглеждане по същество.
По нейната основателност съдът намира следното:
Разпоредбата на чл. 433, ал. 1 от ГПК изрично и изчерпателно урежда основанията,
които осуетяват реализацията на правото на взискателя в изпълнителното производство.
Само настъпването на някоя от законоустановените хипотези освобождава съдебния
изпълнител от служебните му задължения по отношение на взискателя. Без да е констатирал
такова основание, органът по изпълнението няма свободата да ги преустанови.
В разглеждания случай длъжникът се позовава на изтекла в негова полза погасителна
3
давност относно вземането, което представлява основание за прекратяване на изпълнението
в случай на влязло в законна сила съдебно решение, установяващо този факт, каквото не се
твърди да е налице. Представените по изпълнителното дело доказателства за образувано
производство по чл. 439 от ГПК срещу взискателя за установяване, че вземането на
кредитора е погасено по давност, не представлява основание по смисъла на чл. 433, ал. 1, т.
7, пр. 1 от ГПК. Не е налице твърдение, нито доказателства, за наличието и на някое от
останалите основания по чл. 433, ал. 1 от ГПК за прекратяване на изпълнителното
производство.
Останалите доводи и възражения на жалбоподателя, извън позоваването на изтекла
погасителна давност, са без правно значение за настоящото производство. Освен това
същите са и несъстоятелни, доколкото се опровергават от данните по изпълнителното
производство – страната е била надлежно уведомена както за образуваното производство
чрез връчване на покана за доброволно изпълнение, така и за наложения запор чрез връчване
на нарочно съобщение.
Ето защо, въззивният съд намира жалбата на длъжника К.А. за неоснователна и като
такава същата следва да бъде оставена без уважение.
С оглед произнасянето на съда по жалбата и изхода по делото, искането на
жалбоподателя за спиране на принудителното изпълнение се явява неоснователно.
На основание чл. 437, ал. 4, изр. 2 от ГПК решението на съда не подлежи на
обжалване.
Мотивиран така, Великотърновският окръжен съд
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата от 02.02.2021 г. на К. Й. А. с ЕГН **********,
длъжник по изпълнително дело № 20187260400100 по описа на ЧСИ Димитър Бойчев, рег.
№ 726, район на действие ОС – Велико Търново, срещу отказа на съдебния изпълнител да
прекрати производството по изпълнителното дело, като неоснователна.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на К. Й. А. за спиране на изпълнението по
изпълнително дело № 20187260400100 по описа на ЧСИ Димитър Бойчев, рег. № 726, район
на действие ОС – Велико Търново.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
4
Членове:
1._______________________
2._______________________
5