мотиви към присъда №4, постановена по НОХД N9835/2018г. по описа
на Русенски районен съд, пети наказателен състав
Русенска районна прокуратура е обвинила подсъдимия Г.И.Г. в
това, че на 1.05.2016г. в гр.Ветово, обл.Русе управлявал МПС- л.а. “Опел Астра”
с рег.№********* РВ с концентрация на алкохол в кръвта над 0.5 на хиляда-0.62
на хиляда, установено по надлежния ред, след като бил осъден с влязла в сила
присъда за деяние по чл.343б, ал.1 от с
присъда по НОХД№188/2013г. по описа на Районен съд- гр.Оряхово- престъпление по
чл.343б, ал.2 вр. ал.1 от НК.
Прокурорът поддържа обвинението.
Подсъдимият не се признава за виновен и дава обяснения
по делото.
Съдът като взе предвид събраните по делото доказателства,
които обсъди в тяхната цялост , счете за установено следното:
Подсъдимият Г.И.Г. е роден на ***г***, български гражданин,
неженен, осъждан, с основно образование, работи, ЕГН**********.
На 30.04.2016г. подсъдимият и свид.П. посетили питейно
заведение в центъра на гр.Ветово, обл.Русе, докъдето се придвижили с автомобила
на П.- марка „Опел", модел „Астра", с регистрационен № Р *********.
Там двамата употребили алкохол. Около 2.00 часа на 1.05.2016г. решили да се
прибират по домовете си и тъй като подсъдимият бил пил по- малко алкохол,
именно той управлявал автомобила, като го водел по улиците на гр.Ветово към на
кръстовището от ул.Баба Тонка" и ул."Трети март”. Поради употребения
алкохол и късния час, подсъдимият управлявал автомобила несигурно, което
направило впечатление на свидетелите В.И.И. и В.Р.Ц., полицейски служители в
РУП- Ветово при ОД на МВР- Русе, изпълняващи задълженията си безопасност на
движението по пътищата. Поде.Г. възприел визуално полицейския автомобил, в
който се намирали двамата полицаи, съзнавал, че бил употребил алкохол и решил
да избегне проверката си като рязко сменил посоката си, водеща го към тях. Това
поведение накарало полицаите да го последват. Свид.И., управляващ полицейския
автомобил, подал светлинен сигнал за спиране на подсъдимия, последният завил по
ул."Мадара”, която била пряка на тази, по която се движел преди това, и
спрял пред дом N930. Г. и П. веднага излезли от автомобила и застанали до него.
Поради извършената от подсъдимия маневра за навлизане по ул."Мадара",
свидетелите И. и Ц. за кратко време изгубили от поглед автомобила, управляван
от
Г., но веднага след това го настигнали. Полицаите попитали
подсъдимия и сподвижника му кой е управлявал автомобила, на което Г. отговорил,
че той управлявал автомобила, а П. отрекъл да е управлявал превозното средство.
Подсъдимият лъхал на алкохол, поради което бил изследван за употреба на алкохол
с техническо средство — „Алкотест 7410”, с фабричен № АН5М0086. Уредът отчел
стойност 0.62 промила алкохол в кръвта на Г.. За извършеното нарушение на
подсъдимия бил съставен акт за установяване на административно нарушение, в
който изрично вписал, че няма възражения. Бил му връчен талон за медицинско
изследване, който поде. Г. не използвал.
Изложената фактическа обстановка се установява от събраните по
делото доказателства и доказателствени средства- обясненията на подсъдимия,
автобиография, справка за нарушенията по ЗДвП, акт за установяване на
административно нарушение, справка за съдимост, както и от показанията на
свидетелите. При изграждане на тази фактическа обстановка съдът не кредитира
обясненията и показанията на свидетелите Х., С. и тези на П. от съдебното
следствие по делото в частите им, в които тези лица отричат извършването на
престъплението от подсъдимия. На първо място обсъжданите доказателствени
средства се опровергават по категоричен начин от показанията на свидетелите Ц.
и И., които възпроизвеждат фактите по делото по напълно идентичен и
правдоподобен начин, поради което се ползват и с кредита на съда. Ц. и И. свързано
и непротиворечиво излагат причините, наложили проверката на автомобила,
управляван от подсъдимия, преследването му по улиците на гр.Ветово, мястото на
спиране на превозното средство и последвалите разговори с подсъдимия и свид.П..
Верен коректив за достоверност на показанията и признак за напълно
непредубедената позиция на тези двама свидетели в производството е заявеното от
тях обстоятелство, че те не са възприели пряко водача на проследения от тях
автомобил при процесиите събития до пристигането им на мястото му на спиране,
което нямаше да е така в случай, че бяха решили произволно да обвинят някое от
лицата в автомобила за управлението му. Чак след признанието на подсъдимия, те
са насочили административнонаказателната отговорност към него, признание за
деяние, по което към момента на проверката, а и много време след това, няма
никакъв спор. Съгласно показанията на Ц. и И., те изгубват от поглед
автомобила, управляван от подсъдимия, за изключително кратко време, в рамките
на секунди, след което заварват Г. и П. извън превозното средство, прави до
него, при което единия- Г. заявява управлението му, а другото лице отрича това.
След това се развива административнонаказателно производство според тези факти.
Едва
след първите две фази на настоящото наказателно
производство, досъдебната и първата съдебна, се
въвеждат в него показанията свидетелите Х. и С. с явната цел да се подсили
защитната теза. Пред последното принципно не съществува законна пречка, но
начина на развитие на защитната позиция и съответно съдържанието на показанията
на последните двама е силно опорочено от изложените обстоятелства. Видно от
обясненията на подсъдимия и показанията на Х. и С.,
свидетелите са се срещали с Г. в хода на образуваното досъдебно производство,
разговаряли са по всякакви теми, освен грозящата подсъдимия наказателна
репресия, за която той има пълна представа, предвид богатото му съдебно минало.
Крайно нелогично е и поради това недостоверно свидетелите Х. и С. и да са
знаели, че не подсъдимия е управлявал автомобила през процесната нощ, да са му
дали ясно да разбере, че съзнават това и въпреки тези оневиняващи го представи,
той да е затаил знанието им за главния факт на доказване, със съзнанието, че
това може да коства свободата му, без каквото и да е обяснение на това
поведение. Показанията на свид.Х. са и вътрешно противоречиви и объркани до
степен на пълна недостоверност. Според него той, управлявайки автомобила,
изпитал остра физиологична нужда, спрял го и веднага се насочил към близката
гора. Това изцяло противоречи както на показанията на свидетелите Ц. и И., така
и на формалната житейска логика. Абсурдно е лице да бъде преследвано от
полицейски автомобил с включени опознавателни светлини и други знаци, без
причина да избяга от него и да го изостави, още повече, че това да не бъде
забелязано от двамата полицаи пристигнали при автомобила миг след това.
Генерално следва да се отбележи, че появата на свидетелите Х. и С. едва при последното
разглеждане на делото, две години и половина след престъплението, по инициатива
на подсъдимия и предвид недостоверността на показанията им, за което бяха
дадени съображения, говори ясно за недостоверността и на обясненията, тъй като
в тях се излагат факти, почиващи на лъжливите показания на първите двама. Съдът
не дава вяра и на показанията на свид.П., дадени в хода на съдебното следствие.
Те категорично се опровергават от показанията му на досъдебното производство,
които контрастират от тези в настоящата фаза на процеса с последователността си
и ясния изказ. На фона на тях тези от съдебното следствие са объркани, пълни с
невъзможни за обосноваване обстоятелства, като това какво е имал предвид при
първия си разказ по делото. П. и Г. на съдебната фаза от процеса поотделно
заявяват, че и двамата са спели при пристигането
на полицаите и че именно последните са ги събудили, което няма как да е вярно,
защото те взаимно отричат заспалото
състояние на другия, като твърдят, че при пробуждането им
другия вече е бил извън автомобила и разговарял със служителите на МВР. Това
противоречие допълнително дискредитира обясненията на подсъдимия и показанията
на П. от съдебното следствие.
Тази фактическа обстановка и изложеното във връзка с установяването
й налагат правния извод, че с описаното деяние подсъдимият е осъществил от
обективна и субективна страна състава на престъплението по чл.3436, ал.2 вр.
ал.1 от НК, тъй като на 1.05.2016г. в гр.Ветово, обл.Русе управлявал МПС- л.а.
“Опел Астра” с рег.№******** с концентрация на алкохол в кръвта над 0.5 на
хиляда-0.62 на хиляда, установено по надлежния ред, след като бил осъден с
влязла в сила присъда за деяние по чл.343б, ал.1 от НК с присъда по
НОХД№188/2013г. по описа на Районен съд- гр. Оряхово. От обективна страна
подсъдимият бил осъждан за престъплението по чл.343б, ал.1 от НК с дадената
присъда на Районен съд- Оряхово и не бил реабилитиран, предвид липсата на
законовите предпоставки за това. Вписването в бюлетините за съдимост няма никакъв
ефект върху това обстоятелство, което отбелязване било продиктувано от липсата
на информация за настоящото деяние. От субективна страна подсъдимият е действал
при пряк умисъл - той е съзнавал, че е употребил алкохол и не следва да
управлява МПС при тези обстоятелства, но въпреки това е привел в движение МПС,
съзнавайки общественоопасния характер на извършеното, предвиждал е
общественоопасните му последици и е искал настъпването им, като съзнавал и
предходното си осъждане за управление на МПС в пияно състояние.
Причина за извършване на престъплението е ниското
правосъзнание на подсъдимия.
При индивидуализацията на наказанието на подсъдимия съдът
отчита многобройни смекчаващи вината обстоятелства каквито са малкото
превишение на границата за престъпна концентрация на алкохол в кръвта,
закъснението на наказателната репресия, за което подсъдимия няма никаква вина,
добрите характеристични данни, полагането на общественополезен труд, наличие на
дете, за което се грижи. Предвид тези индивидуализиращи наказанието обстоятелства
и това, че и най- ниското наказание ще се яви несъразмерно тежко, съдът намира,
че наказанието лишаване от свобода следва да се определи под най- ниския му
предел от една година в размер на осем месеца лишаване от свобода, което да се
изтърпи при първоначален общ режим. При същите индивидуализиращи обстоятелства
следва да се определи и наказанието лишаване от право да управлява МПС в размер
на една година шест месеца и глоба в размер на 600лв.
Мотивиран така съдът постанови присъдата си.
Районен
съдия: