№ 114
гр. Перник, 11.07.2016г.
Административен съд Перник, в закрито съдебно заседание на единадесети юли през две хиляди и шестнадесета година в състав:
СЪДИЯ: Слава Георгиева
При секретаря …………., като разгледа докладваното от съдията Георгиева административно дело № 319 по описа за 2016г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по жалба на Е.Б.В.,***
против резолюция на М. А. на длъжност директор на Главна дирекция “Следствени
арести”, обективирана на последната страница на справка рег. № 2979 от
18.10.1999г.. Резолюцията е със съдържание “съгласен с предложенията”, следва
директор ГДСА и подпис.
Жалбоподателят сочи, че резолюцията е волеизявление,
първоначален административен акт, който противоречал на всички императивни
правни норми на Закона за министерство на вътрешните работи, поради което е
незаконосъобразен до степен нищожност и иска да се отмени.
Административен съд Перник, в
настоящия съдебен състав като се запозна, с жалбата и с представените по делото доказателства,
приема, че жалбата е процесуално недопустима. Доводите за това са следните:
Пред
ВАС е образувано АД № 5389/2015г.. С протоколно определение от 25.04.2016г.
състав при ВАС въз основа на дадени в съдебно заседание уточнения от страна на В.
е приел, че делото не му е подсъдно, тъй като се обжалва резолюция,
обективирана на последната страница на справка рег. № 2979 от 18.10.1999г., а
не заповед на министъра на правосъдието. Производството по делото е прекратено
и е изпратено по подсъдност на Административен съд София град.
В
АССГ е образувано АД № 4757/2016г.. Производството е оставено без движение и са
дадени указания до жалбоподателя. По делото е постъпила молба-уточнение с вх. №
14473 от 30.05.2016г.. С нея е конкретизирано, че се оспорва резолюция,
обективирана на последната страница на справка рег. № 2979 от 18.10.1999г.
гласяща “съгласен с предложенията”,
директор ГДСА и подпис. С определение № 3100 от 01.06.2016г. постановено
по АД № 4757/2016г., съдия при АССГ е намерил, че са налице предпоставките на
чл. 135 от АПК, поради което е прекратил
производството по делото, повдигнал е спор за подсъдност и е изпратил делото на
състав по чл. 135, ал. 3 от АПК за определяне на компетентен съд.
С
определение № 8317 от 05.07.2016г., постановено по АД № 6661/2016г. състав при
ВАС е изпратил делото по подсъдност на Административен съд Перник.
От фактическа страна се установява, че
жалбоподателят е бил надзирател в следствен арест гр. Перник към областно звено
“Следствени арести” Перник. Със заповед № ЛС-03-3297 от 21.09.2000г. на
министъра на правосъдието на сержант В. е наложено дисциплинарно наказание
уволнение, считано от датата на отстраняване от длъжност от 20.10.1999г. и е
освободен от служба. Заповедта е обжалвана. С решение № 2976 от 03.05.2001г.,
постановено по АД № 8104/2000г. жалбата е отхвърлена като неоснователна. Със
същото решение е оставена без
разглеждане жалбата на В. по отношение на заповед № ЛС-03-1902 от 20.10.1999г.
за отстраняването му от работа. Касационен състав при ВАС с решение № 10035 от
20.12.2001г., постановено по АД № 4733/2001г. е оставил в сила
първоинстанционното решение.
Предмет
на настоящето производство, съобразно направените уточнения от
жалбоподателя е незаконосъобразност на резолюция,
обективирана на последната страница на справка рег. № 2979 от 18.10.1999г..
Резолюцията е със съдържание “съгласен с предложенията”, следва директор ГДСА и
подпис.
Съгласно разпоредбата на чл. 147 от АПК право да
оспорват административните актове имат гражданите и организациите, чиито права,
свободи или законни интереси са нарушени или застрашени от тях или за които те
пораждат задължение. Това обуславя и наличието на пряк и непосредствен правен
интерес от обжалване, което е абсолютна процесуална предпоставка за допустимост
на съдебния контрол. Изискването е валидно и при искане за прогласяване на
нищожност. В конкретния случай, резолюцията не засяга неблагоприятно правата на
жалбоподателя, както пряко, така и в смисъл на застрашаване, и затова същият не
е активно легитимиран да подаде жалба против него.
Оспорената резолюция не носи белезите и на
индивидуален административен акт и от нея не настъпват пряко никакви
неблагоприятни последици за жалбоподателя. Същата не представлява индивидуален
административен акт и не попада в обхвата на чл. 21 от АПК. Поради тази причина и ни би могло да се
претендира нищожност, тъй като няма годен на обжалване индивидуален
административен акт. В резолюцията не се съдържа властническо волеизявление,
което едностранно да породи или да е в състояние да породи промени в правната
сфера на жалбоподателя. Дали е съгласен или не директора с резултатите
обективирани в справката, в която е предложено на сержант В. да се наложи
наказание не е от съществено значение, тъй като преценката дали да наложи
наказание и какво да е то е на издателя на заповедта. Дори да се разгледа като
част от процедурата по установяване на дисциплинарно нарушение, то тя не е
краен акт, който да подлежи на съдебен контрол. На съдебен контрол подлежи
единствено крайния акт-заповедта за уволнение. Следва да се отбележи, че в производството по АД № 8104/2000г., по
оспорване заповед № ЛС-03-3297 от 21.09.2000г. на министъра на правосъдието, с
която е наложено дисциплинарното наказание уволнение аналогични доводи са
излагани в тази насока и са отхвърлени от решаващия делото съд. След като е
налице произнасяне с влязло в сила съдебно решение по АД № 8104/2000г., в чието производство е
изследвана законосъобразността на заповедта за уволнение, то е недопустимо ново
произнасяне. Това е още едно основание в подкрепа на тезата, че жалбата е без
предмет и за жалбоподателя липсва правно защитен интерес да иска отмяна на
поставената резолюция, след като е претендирал отмяна на крайния акт и е налице
влязло в сила съдебно решение.
Според жалбоподателя, резолюцията представлявала
“първоначален индивидуален административен акт”. Изхождайки от действащото
законодателство в областта на регулиране на административните правоотношения настоящия
състав намира, че тази резолюция не носи белезите и не представлява индивидуален административен акт, както и не
представлява първоначален административен акт.
С оглед на изложените съображения, настоящият състав
приема, че жалбата е процесуално недопустима, като насочена към акт, който не
подлежи на обжалване. При това положение жалбата ще се остави без разглеждане
на основание чл. 159, т. 1 и т. 4 от АПК, а производството по делото ще се
прекрати.
Водим от изложеното, съдия при Административен съд-
Перник
О П Р
Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на Е.Б.В.,*** против
резолюция на М. А. на длъжност директор на Главна дирекция “Следствени арести”,
обективирана на последната страница на справка рег. № 2979 от 18.10.1999г..
ПРЕКРАТЯВА производството по адм. дело № 319/2016г. по
описа Административен съд – Перник.
Определението може да се обжалва от страните с частна
жалба пред Върховен административен съд на Република България в седмодневен
срок от съобщаването му.
СЪДИЯ:/п/