Определение по дело №319/2016 на Административен съд - Перник

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е

№ 114

гр. Перник, 11.07.2016г.

 

Административен съд Перник, в закрито съдебно заседание на единадесети юли    през две хиляди и шестнадесета  година в състав:

                                                                                                            СЪДИЯ: Слава Георгиева

 

При секретаря …………., като разгледа докладваното от съдията Георгиева административно дело № 319 по описа за 2016г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството по делото е образувано по жалба на Е.Б.В.,*** против резолюция на М. А. на длъжност директор на Главна дирекция “Следствени арести”, обективирана на последната страница на справка рег. № 2979 от 18.10.1999г.. Резолюцията е със съдържание “съгласен с предложенията”, следва директор ГДСА и подпис.

Жалбоподателят сочи, че резолюцията е волеизявление, първоначален административен акт, който противоречал на всички императивни правни норми на Закона за министерство на вътрешните работи, поради което е незаконосъобразен до степен нищожност и иска да се отмени.

             Административен съд Перник,  в настоящия съдебен състав като се запозна, с жалбата и с  представените по делото доказателства, приема, че жалбата е процесуално недопустима. Доводите за това са следните:

            Пред ВАС е образувано АД № 5389/2015г.. С протоколно определение от 25.04.2016г. състав при ВАС въз основа на дадени в съдебно заседание уточнения от страна на В. е приел, че делото не му е подсъдно, тъй като се обжалва резолюция, обективирана на последната страница на справка рег. № 2979 от 18.10.1999г., а не заповед на министъра на правосъдието. Производството по делото е прекратено и е изпратено по подсъдност на Административен съд София град.

      В АССГ е образувано АД № 4757/2016г.. Производството е оставено без движение и са дадени указания до жалбоподателя. По делото е постъпила молба-уточнение с вх. № 14473 от 30.05.2016г.. С нея е конкретизирано, че се оспорва резолюция, обективирана на последната страница на справка рег. № 2979 от 18.10.1999г. гласяща “съгласен с предложенията”,  директор ГДСА и подпис. С определение № 3100 от 01.06.2016г. постановено по АД № 4757/2016г., съдия при АССГ е намерил, че са налице предпоставките на чл. 135 от АПК, поради което е  прекратил производството по делото, повдигнал е спор за подсъдност и е изпратил делото на състав по чл. 135, ал. 3 от АПК за определяне на компетентен съд.

    С определение № 8317 от 05.07.2016г., постановено по АД № 6661/2016г. състав при ВАС е изпратил делото по подсъдност на Административен съд Перник.

                От фактическа страна се установява, че жалбоподателят е бил надзирател в следствен арест гр. Перник към областно звено “Следствени арести” Перник. Със заповед № ЛС-03-3297 от 21.09.2000г. на министъра на правосъдието на сержант В. е наложено дисциплинарно наказание уволнение, считано от датата на отстраняване от длъжност от 20.10.1999г. и е освободен от служба. Заповедта е обжалвана. С решение № 2976 от 03.05.2001г., постановено по АД № 8104/2000г. жалбата е отхвърлена като неоснователна. Със същото  решение е оставена без разглеждане жалбата на В. по отношение на заповед № ЛС-03-1902 от 20.10.1999г. за отстраняването му от работа. Касационен състав при ВАС с решение № 10035 от 20.12.2001г., постановено по АД № 4733/2001г. е оставил в сила първоинстанционното решение.

          Предмет на настоящето производство, съобразно направените уточнения от жалбоподателя  е незаконосъобразност на резолюция, обективирана на последната страница на справка рег. № 2979 от 18.10.1999г.. Резолюцията е със съдържание “съгласен с предложенията”, следва директор ГДСА и подпис.

Съгласно разпоредбата на чл. 147 от АПК право да оспорват административните актове имат гражданите и организациите, чиито права, свободи или законни интереси са нарушени или застрашени от тях или за които те пораждат задължение. Това обуславя и наличието на пряк и непосредствен правен интерес от обжалване, което е абсолютна процесуална предпоставка за допустимост на съдебния контрол. Изискването е валидно и при искане за прогласяване на нищожност. В конкретния случай, резолюцията не засяга неблагоприятно правата на жалбоподателя, както пряко, така и в смисъл на застрашаване, и затова същият не е активно легитимиран да подаде жалба против него.

Оспорената резолюция не носи белезите и на индивидуален административен акт и от нея не настъпват пряко никакви неблагоприятни последици за жалбоподателя. Същата не представлява индивидуален административен акт и не попада в обхвата на чл. 21 от АПК.  Поради тази причина и ни би могло да се претендира нищожност, тъй като няма годен на обжалване индивидуален административен акт. В резолюцията не се съдържа властническо волеизявление, което едностранно да породи или да е в състояние да породи промени в правната сфера на жалбоподателя. Дали е съгласен или не директора с резултатите обективирани в справката, в която е предложено на сержант В. да се наложи наказание не е от съществено значение, тъй като преценката дали да наложи наказание и какво да е то е на издателя на заповедта. Дори да се разгледа като част от процедурата по установяване на дисциплинарно нарушение, то тя не е краен акт, който да подлежи на съдебен контрол. На съдебен контрол подлежи единствено крайния акт-заповедта за уволнение. Следва да се отбележи, че  в производството по АД № 8104/2000г., по оспорване заповед № ЛС-03-3297 от 21.09.2000г. на министъра на правосъдието, с която е наложено дисциплинарното наказание уволнение аналогични доводи са излагани в тази насока и са отхвърлени от решаващия делото съд. След като е налице произнасяне с влязло в сила съдебно решение по  АД № 8104/2000г., в чието производство е изследвана законосъобразността на заповедта за уволнение, то е недопустимо ново произнасяне. Това е още едно основание в подкрепа на тезата, че жалбата е без предмет и за жалбоподателя липсва правно защитен интерес да иска отмяна на поставената резолюция, след като е претендирал отмяна на крайния акт и е налице влязло в сила съдебно решение.

Според жалбоподателя, резолюцията представлявала “първоначален индивидуален административен акт”. Изхождайки от действащото законодателство в областта на регулиране на административните правоотношения настоящия състав намира, че тази резолюция не носи белезите и не представлява  индивидуален административен акт, както и не представлява първоначален административен акт.

С оглед на изложените съображения, настоящият състав приема, че жалбата е процесуално недопустима, като насочена към акт, който не подлежи на обжалване. При това положение жалбата ще се остави без разглеждане на основание чл. 159, т. 1 и т. 4 от АПК, а производството по делото ще се прекрати.

Водим от изложеното, съдия при Административен съд- Перник

 

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И :

 

         ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на Е.Б.В.,*** против резолюция на М. А. на длъжност директор на Главна дирекция “Следствени арести”, обективирана на последната страница на справка рег. № 2979 от 18.10.1999г..

ПРЕКРАТЯВА производството по адм. дело № 319/2016г. по описа Административен съд – Перник.

Определението може да се обжалва от страните с частна жалба пред Върховен административен съд на Република България в седмодневен срок от съобщаването му.

 

 

 

 

 

        СЪДИЯ:/п/