№ 45790
гр. София, 11.11.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 179 СЪСТАВ, в закрито заседание на
единадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ГЕРГАНА ИВ. КРАТУНКОВА
като разгледа докладваното от ГЕРГАНА ИВ. КРАТУНКОВА Гражданско
дело № 20241110105983 по описа за 2024 година
В изпълнение на разпоредбата на чл. 140 от ГПК, СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
Насрочва делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 02.12.2024 г. от 9,30
часа, за когато да се призоват страните.
Съдът, след като констатира, че исковата молба е редовна, а предявените искове –
допустими, на основание чл.146, ал.1 във вр. с чл.140 от ГПК, изготви следния проект за
доклад по делото:
Предявени са осъдителни искове от ищците А. С. Т. и Л. Л. Т. срещу „Е.....“ ЕАД, както
следва:
искове с правно основание чл. 59 КТ за осъждане на ответника да заплати:
на А. С. Т. сумата от 62 896,32 лв., представляваща претърпени имуществени вреди,
вследствие неизпълнение на КТД и представляващи разликата между дължима
застрахователна сума по задължителна застраховка „Трудова злополука“ (съгласно КТД) и
полученото обезщетение за неимуществени вреди по предявен иск с правно основание чл.
200 КТ (40 000,00 лв.);
на Л. Л. Т. сумата от 62 896,32 лв., представляваща претърпени имуществени вреди,
вследствие неизпълнение на КТД и представляващи разликата между дължима
застрахователна сума по задължителна застраховка „Трудова злополука“ (съгласно КТД) и
полученото обезщетение за неимуществени вреди по предявен иск с правно основание чл.
200 КТ (50 000,00 лв.);
искове с правно основание чл. 59 КТ за осъждане на ответника да заплати:
на А. С. Т. сумата от 10 000,00 лв., представляваща дължима еднократна помощ при
1
настъпила смърт на работник съгласно КТД;
на Л. Л. Т. сумата от 10 000,00 лв., представляваща дължима еднократна помощ при
настъпила смърт на работник съгласно КТД;
искове с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати:
на А. С. Т. сумата от 23 959,35 лв., представляваща мораторна лихва за периода от
09.02.2021 г. до 01.02.2024 г.;
на Л. Л. Т. сумата от 23 959,35 лв., представляваща мораторна лихва за периода от
09.02.2021 г. до 01.02.2024 г.
В исковата молба се излагат твърдения, че ищците са наследници по закон на С.. Т.,
полагал труд при ответното дружество и починал на 21.03.2021 г., вследствие на трудова
злополука, настъпила на 09.02.2021 г., която с влязло в сила Разпореждане № 5104-03-63 от
28.04.2021 г. на ТП на НОИ гр. Варна, е призната за такава. Сочи се, че заеманата от
наследодателя им длъжност е била с висок риск от трудова злополука, както и че съгласно
чл. 52, ал. 1 ЗЗБУТ, работодателят е бил задължен да сключи застраховка за своя сметка за
риска „трудова злополука“ при условия и ред, определен с акт на МС, конкретно разписани
в Наредба за задължителното застраховане на работниците и служителите за риска трудова
злополука, приета с ПМС № 24 от 06.02.2006 г. Идентично задължение се твърди, че
работодателя е имал и на основание Колективен трудов договор от 21.01.2020 г. В
изпълнение на нормативното и договорното си задължение се сочи, че ответникът е сключил
Договор № 0155-ЦУ/12.11.2018 г. със ЗАД „Б.....“ с предмет „Застрахователно покритие на
рисковете по задължителна застраховка за риска Трудова злополука“. На 29.03.2021 г.
ищцата Л. Т., твърди, че е подала заявление за изплащане на застрахователно обезщетение
до застрахователя, който обаче отказал да изплати такова, доколкото наследодателят им не
бил включен в списъка на работниците и служителите, подлежащи на задължителна
застраховка за риска „Трудова злополука“, въпреки че към момента на настъпване на
злополуката се е намирал в трудово правоотношение с ответника. Впоследствие след
настъпване на злополуката, на 18.02.2021 г. между ответника и застрахователя бил сключен
Анекс № 1, с който наследодателят им бил добавен като застраховано лице по риска
„Трудова злополука“. Ищците аргументират, че ответникът не е изпълнил нормативните си
задължения, в частност разпоредбите на ЗЗБУТ, Наредба за задължителното застраховане на
работниците и служителите за риска трудова злополука, приета с ПМС № 24 от 06.02.2006 г.,
както и тези по колективния трудов договор. Цитират чл. 70, ал. 2 от КТД, който
предвиждал, че „Застрахователната сума по застраховката Трудова злополука не може да
бъде по-малка от 8-кратния размер на годишната брутна работна заплата на
съответния работник или служител за 12-те месеца, предхождащи момента на сключване
на застрахователния договор.“ Сочат, че изчислената към 31.01.2021 г. застрахователна
сума възлиза на 215 792,64 лв. Твърдят, че с влязло в сила решение на РС Варна, ответникът
е осъден да заплати обезщетение за неимуществени вреди – на ищцата А. Т. 40 000 лв., а на
ищцата Л. Т. 50 000 лв. Аргументират, че в случая претендират разликата между
застрахователна сума, която е следвало да получат, в случай че за наследодателя им беше
2
сключена застраховка, и обезщетението за неимуществени вреди, което са получили с оглед
посоченото по-горе съдебно решение. Позовават се на чл. 71, ал. 1 от КТД, съгласно който
при летален изход, работодателят следва да изплати на наследниците еднократна помощ в
размер на 20 000 лв., която сума също претендират. Претендират и мораторна лихва. При
тези твърдения молят съда да уважи предявените искове. Претендират разноски.
С уточняваща молба с вх. № 59183/22.02.2024 г. /л.69/ ищците са посочили, че
претендират сумите в условията на разделна отговорност, в частност ищцата А. С. Т.
претендира 72 896,32 лв. главница и 23 959,35 лв. мораторна лихва, ищцата Л. Л. Т.
претендира също 72 896,32 лв. главница и 23 959,35 лв. мораторна лихва.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба, с който
предявените искове се оспорват като недопустими и неоснователни. Ответникът оспорва
пасивната си процесуална легитимация и развива подробни съображения в насока, че
доколкото е изплатил обезщетение за неимуществени вреди на ищците, вследствие
настъпилата трудова злополука на техния наследодател, то искът следва да се предяви
срещу застрахователя, който отговарял в рамките на застрахователната сума. Сочи, че с
решение, постановено по гр.д. 13736/2021 г. по описа на РС Варна, съдът приел, че
наследодателят на ищците е пренебрегнал основни правила за безопасност при работа с
електрически уредби и действията му се характеризирали като груба небрежност. Твърди, че
съгласно ОУ на застрахователния договор, при проявена груба небрежност от страна на
работника, не се изплащало застрахователно обезщетение, поради което счита и че не дължи
процесните суми. Поради аналогични съображения счита, че не дължи и претенцията на
ищците, представляваща еднократна помощ съгласно КТД, като сочи, че в чл. 71, ал. 3 КТД е
предвидено помощите да не се изплащат, ако събитието е настъпило в резултат на виновно
поведение от страна на пострадалия. Оспорва наследодателят на ищците да не е бил
включен в списъка на застрахованите лица и сочи, че за да попадне едно лице в обхвата на
застраховката е необходимо същият да е в трудови правоотношения с „Е.....“ ЕАД и
длъжността, която заема да е определена от работодателя след консултации със службата по
трудова медицина и с комитета по условия на труд в дружеството като такава, предполагаща
завишен риск от трудова злополука. Твърди, че посочените условия са били налице по
отношение наследодателя на ищците към момента на настъпване на злополуката. Излага, че
сключеният застрахователен договор, няма за предмет застраховане на конкретни лица и
твърди, че броя на застрахованите служители, общата месечна брутна заплата и общата
застрахователна сума на служителите, подлежащи на застраховане, са посочени единствени
индикативно в таблица 1 към Техническите спецификации. На последно място сочи, че
Симеон Т., е попадал сред кръга от подлежащи на застраховане лица към момента на
сключване на договора, като заеманата от него длъжност била взета предвид при определяне
на индикативния брой на застрахованите лице – 3289 на брой, като Симеон Т. фигурирал на
ред 1894 от списъка, представен при сключване на договора със ЗАД „Б.....“. Моли съда да
отхвърли предявените искове. Претендира разноски.
С уточняваща молба с вх. № 322136/11.10.2024 г. ищците са посочили, че
3
претендираната от тях сума в размер на 125 792,64 лв. (или по 62 896,32 лв. за всяка),
представляваща разлика между дължима застрахователна сума в размер на 215 792,64 лв.
по задължителна застраховка „Трудова злополука“ и получено обезщетение за
неимуществени вреди в размер на 90 000,00 лв., е за имуществени вреди, които са пряк и
непосредствен резултат от неизпълнението на задължението на ответника по чл. 70 КТД и
Наредба за задължителното застраховане на работниците и служителите за риска трудова
злополука, приета с ПМС № 24 от 06.02.2006 г. Досежно претенцията в общ размер на 20
000,00 лв., са посочили, че същата се основава на чл. 71, ал. 1 от КТД и представлява
еднократна помощ при настъпила смърт. Посочили са, че правният им интерес от
предявяване на иска срещу настоящия ответник, произтича от обстоятелството, че към
момента на настъпване на злополуката, наследодателят им не е бил включен в списъка на
застрахованите лица.
Ответникът е взел становище по уточняващата молба на ищците с вх. №
322136/11.10.2024 г., като отново е развил съображения за недопустимост на иска при
твърдения, че неговата отговорност е вече реализирана. Оспорил е отново и дължимостта на
претенцията в размер на 20 000 лв. поради съображения аналогични на тези изложени в
отговора на исковата молба.
По исковете:
Предявените искове са допустими.
По предявените искове с правно основание чл. 59 КТ, в доказателствена тежест на
ищците е да установят по делото следните обстоятелства:
по иска за имуществени вреди от неизпълнение на КТД: наличието на Колективен
трудов договор, който да се е прилагал спрямо техния наследодател; че са претърпели
имуществени вреди (пропуснати ползи /нереализиране на възможност за увеличаване на
актива/ и/или претърпени загуби /реална вреда, довела да негативна промяна в
имущественото състояние/), които да са в пряка причинна връзка с неизпълнение на
задълженията по КТД от страна на ответника, както и че такива вреди не биха били налице,
ако задължението по КТД от страна на работодателя беше изпълнено.
В доказателствена тежест на ответника е да докаже възраженията си, в частност: 1/ че е
изпълнил задълженията си по КТД, а именно, че е сключил застраховка „Трудова
злополука“ по отношение наследодателя на ищците; 2/ възражението си, че трудовата
злополука е настъпила поради проявена груба небрежност от страна на работника.
по иска за реално изпълнение на КТД: наличието на Колективен трудов договор, който
да се е прилагал спрямо техния наследодател; че част от съдържанието на КТД е клауза,
която предвижда изплащане на еднократна помощ при настъпила смърт на работник,
вследствие трудова злополука, в размер на 20 000,00 лв.
В доказателствена тежест на ответника е да докаже възражението си, че трудовата
злополука е настъпила поради проявена груба небрежност от страна на работника, поради
което е освободен от задължението си да изплати еднократна помощ в претендирания
4
размер.
По иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
В доказателствена тежест на ищците е да докажат наличието на главни задължения,
изпадането на ответника в забава, както и размера на обезщетението за забава.
В доказателствена тежест на ответника е да докаже погасяване на задълженията на
падежа.
ОБЯВЯВА за безспорни и ненуждаещи се от доказване между страните следните
обстоятелства: че ищците са наследници по закон на С.. Т., полагал труд при ответното
дружество и починал на 21.03.2021 г., вследствие на трудова злополука, настъпила на
09.02.2021 г., която с влязло в сила Разпореждане № 5104-03-63 от 28.04.2021 г. на ТП на
НОИ гр. Варна, е призната за такава; че полаганата от наследодателя им длъжност е била с
висок риск от трудова злополука, поради което работодателят е бил задължен да сключи
застраховка за своя сметка за риска „трудова злополука“; че по отношение на наследодателя
им, към момента на настъпване на трудовата злополука, е действал КТД, страна по който е
бил и настоящият ответник, част от съдържанието на който е клауза, предвиждаща, че
„Застрахователната сума по застраховката Трудова злополука не може да бъде по-малка
от 8-кратния размер на годишната брутна работна заплата на съответния работник или
служител за 12-те месеца, предхождащи момента на сключване на застрахователния
договор.“, в това число и че към 31.01.2021 г. застрахователна сума възлиза на 215 792,64
лв.; че част от съдържанието на КТД е и клауза, която предвижда изплащане на еднократна
помощ в размер на 20 000 лв. при настъпила смърт, вследствие трудова злополука; че с
решение, постановено по гр.д. 13736/2021 г. по описа на РС Варна ответникът е осъден да
заплати обезщетение за неимуществени вреди – на ищцата А. Т. 40 000 лв., а на ищцата Л. Т.
50 000 лв.
По доказателствените искания:
Представените от страните писмени документи следва да бъдат допуснати като
доказателства.
Искането на ищците за допускане на СсЧе следва да се остави без уважение, доколкото
не е необходимо за правилното решаване на спора.
В отговора на исковата молба е направено искане по чл. 219, ал. 1 от ГПК за
привличане на трето – лице помагач на страната на ответника на застрахователя ЗЕАД
„Б.....“, което съдът намира за основателно, доколкото ответникът е обосновал правен
интерес от привличането му.
ПРИЕМА за разглеждане предявените искове.
УКАЗВА на ищците в 1-седмичен срок от получаване на настоящото определение
да уточнят претенциите си за мораторна лихва, като посочат изрично претендираната от
всяка сума в размер на 23 959,35 лв. дали представлява сбор от мораторни лихви върху
двете главници, в който случай следва да разграничат претенцията си, като посочат каква
5
част от сумата представлява мораторна лихва върху главницата от 62 896,32 лв.,
представляваща разлика между дължима застрахователна сума по задължителна
застраховка „Трудова злополука“ и получено обезщетение и каква част от сумата
представлява мораторна лихва върху главницата от 10 000,00 лв., представляваща дължима
еднократна помощ при настъпила смърт на работник съгласно КТД. В случай че
претенцията им представлява мораторна лихва върху само една от главниците, изрично
следва да посочат върху коя главница. УКАЗВА на ищците, че при неизпълнение на
указанията в срок и цялост, исковата молба в тази част ще бъде върната.
ДОПУСКА представените от страните документи като доказателства по делото.
КОНСТИТУИРА като трето лице-помагач (ТЛП) на страната на ответника ЗЕАД
„Б.....“, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Позитано“ №
5.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищците за допускане на съдебно-счетоводна
експертиза.
ПРИКАНВА СТРАНИТЕ към спогодба, медиация или извънсъдебно доброволно
уреждане на спора, като им разяснява, че ако използват способите за медиация по Закона за
медиацията, ще направят по-малко разноски по производството, като ще уредят по-бързо
правния спор, предмет на настоящото съдебно производство. До спогодба може да се
достигне и по време на процеса, като съдът може да я одобри, ако не противоречи на закона
или добрите нрави, като с определение прекрати съдебното производство.
ДА СЕ ИЗПРАТИ на страните препис от настоящото определение, като съдът им
УКАЗВА, че могат най-късно в първото по делото заседание да вземат становище във
връзка с дадените указания и доклада по делото, като предприемат съответните процесуални
действия в тази връзка.
В случай, че в този срок страните не представят писмени доказателства или не поискат
допускането на гласни доказателствени средства за установяване на обстоятелствата,
относно които съдът в писмения доклад е констатирал, че не сочат доказателства, те губят
възможността да направят това по-късно, освен ако пропускът се дължи на особени
непредвидени обстоятелства.
УКАЗВА на ищеца, че ако напусне адреса си и в търговския регистър не е вписан
новия му адрес, всички съобщения ще бъдат приложени към делото и ще се считат за
редовно връчени.
УКАЗВА на ищеца, че ответникът може да поиска прекратяване на делото и
присъждане на разноски или постановяване на неприсъствено решение срещу ищеца, ако
той не се яви в първото заседание по делото, не е взел становище по отговора и не е поискал
разглеждане на делото в негово отсъствие. Ако ищецът предяви отново същия иск, може да
използва събраните доказателства в новото дело само ако за тяхното повторно събиране има
трудно преодолима пречка.
ПОДПОМАГАЩАТА СТРАНА ДА СЕ ПРИЗОВЕ за о.с.з. като се връчат преписи
6
от исковата молба, приложенията към нея, както и от настоящото определение, като в
призовката се посочи, че може да вземе становище по предявения иск, по направените
доказателствени искания, възраженията на страните, както и да посочи и представи
доказателства по делото, в срок до датата на насроченото съдебно заседание.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7