РЕШЕНИЕ № 394
гр. Бургас, 29.01.2020 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Бургаският
районен съд, гражданска колегия, в публичното заседание на двадесет и седми
януари през две хиляди и двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Панайот Атанасов
при секретаря Елена
Христова, като разгледа докладваното от съдията Панайот Атанасов гр. д. № 6909/2019
год., за да се произнесе, взе предвид:
Делото
е образувано по повод исковата молба на „Профи Кредит България” ЕООД, ЕИК *********,
със седалище гр. София, с която претендира приемане за установено, че ответникът
Н.В.В., с постоянен и настоящ адрес ***, му дължи сума в размер от 10 405,59
лева, представляваща главница по Договор за потребителски кредит № ....................../06.01.2014
год., както и обезщетение в размер на законната лихва за забавено плащане на сумата,
начиная от 16.04.2019 год. до окончателното й изплащане, които вземания
съставляват част от предмета на Заповед за изпълнение № 1642/18.04.2019 год. по
ч. гр. д. № 3128/2019 год. на БсРС; ангажира доказателства, претендира
деловодните разноски.
Правните основания на предявените
обективно съединени положителни установителни искове са чл. 124, ал. 1 във вр.
с чл. 422, ГПК.
Ответникът, чрез процесуалния си
представител по чл. 47, ал. 6, ГПК, оспорва исковете; не ангажира доказателства.
Съдът, след запознаване със
становищата на страните и данните по делото, като съобрази приложимите
нормативни разпоредби, намира за установено:
Ищецът твърди, че е легитимиран
като кредитор на ответника, на основание сключен в писмена форма Договор за
потребителски кредит № ...................../06.01.2014 год., за сумата от 5000
лева, която, ведно с договорната лихва , следва да бъде върната на 48 вноски от по
315,99 лева – общо 15 167,52 лева. Видно от представеното преводно
нареждане на л. 10 по описа на делото, кредитът е платен на ответника по банков
път на 06.01.2014 год.
Ищецът твърди, че контрахентът му
е платил част от задълженията си – общо 5511,20 лева, но е налице непогасен
остатък от общо 10 405,59 лева.
За изпълнение на процесните
парични вземания по договора за кредит е издадена за изпълнение №
1642/18.04.2019 год. по ч. гр. д. № 3128/2019 год. на БсРС. Видно от
съдържанието на т. 9, б. „а“ на заявлението по чл. 410, ГПК, както и от
издадената заповед за изпълнение, сумата от 10 405,59 лева, която е
предмет и на иска по чл. 422, ГПК, представлява главница по процесния договор.
При така изложената фактическа и
правна обстановка съдът намира предявения главен положителен установителен иск
за неоснователен. Представеният писмен договор за кредит, неоспорен по
автентичност, ангажира имуществената сфера на ответника Н.В. като длъжник за
връщане на предоставената главница от 5000 лева, ведно с възнаградителна лихва –
чл. 240, ал. 2, изр. първо, ЗЗД във вр. с чл. 9 и сл., ЗПК. Съдът се съобразява
с направеното от ищеца признание за получени частични плащания (неизгодно за
автора си обстоятелство) за общо 5511,20 лева, поради което намира, че с тези
плащания задължението за връщане на кредита е било погасено. Нито в подаденото
заявление по чл. 410, ГПК, нито в исковата си молба кредиторът не е навел
твърдения, че в сумата от 10 405,59 лева са включени вземания, различни от
главницата, а и необходимостта от идентичност между основанието на спорното вземане
в заповедното и в исковото производство налагат съда да приеме, че предявената
сума представлява главница.
За пълнота на изложението съдът
отбелязва, че ищецът не е провел доказване легитимацията си на кредитор на
ответника за горницата над главницата по договора над 5000 лева до
10 405,59 лева; няма данни за действително договорно правоотношение,
обвързващо страните и възлагащо на Н.В. паричното задължение за погасяване на такава
горница. Предвид изложеното, съдът намира, че главният иск е неоснователен, а
това налага отхвърлянето му, ведно с обусловената акцесорна претенция за
обезщетение за забава по чл. 86, ЗЗД.
Ответникът не е направил искане
за присъждане на деловодни разноски, поради което съдът не дължи произнасяне по
този въпрос в заповедното производство и в исковия процес (чл. 81 във вр. с чл.
78, ал. 3, ГПК; т. 12 от 4/2013-2013-ОСГТК).
Мотивиран от изложеното, на
основание чл. 235, ГПК,
Бургаският районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ
исковете с правно основание чл. 124, ал. 1 във вр. с чл. 422, ГПК на „Профи
Кредит България” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.
София, Район Средец, ж. к. Мотописта, бул. „България” № 49, бл. 53Е, вх. В, ет.
7, за приемане за установено, че ответникът Н.В.В., ЕГН **********, с постоянен
и настоящ адрес ***, дължи на ищеца сума в размер от 10 405,59 лева,
представляваща главница по Договор за потребителски кредит № .................../06.01.2014
год., както и обезщетение в размер на законната лихва за забавено плащане на
сумата, начиная от 16.04.2019 год. до окончателното й изплащане, които вземания
съставляват част от предмета на Заповед за изпълнение № 1642/18.04.2019 год. по
ч. гр. д. № 3128/2019 год. на БсРС.
Решението може да бъде обжалвано от страните по въззивен ред пред БсОС
в 2-седмичен срок от връчване на препис от съдебния акт.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: / п /
Вярно с оригинала
Ж. С.