ОПРЕДЕЛЕНИЕ
Номер ІІ - 998 03.06.2019 г. град Бургас
БУРГАСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, втори граждански въззивен състав
На: двадесет и трети май две хиляди и деветнадесета година
в закрито съдебно заседание, в
следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА ТЕМЕЛКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТАНЯ РУСЕВА-МАРКОВА
ЕЛЕОНОРА КРАЛЕВА
като разгледа докладваното от съдия
Елеонора Кралева
частно гражданско дело № 564 по описа за 2019 година
за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството по делото е по реда на чл.274-279 ГПК.
Постъпила е частна жалба от ОУ „Св.Св.Кирил и Методий“ с.Равда, общ.Несебър, представлявано от директора Таня Делиатанасова, подадена чрез пълномощник адв.В.В., против определение № 1401/14.02.2019 г., постановено по гр.д.№ 7453/2018 г. по описа на РС – Бургас, в частта му, с която на основание чл.130 ГПК производството по същото дело е прекратено по отношение на предявения иск от ОУ „Св.Св.Кирил и Методий“ с.Равда против „Роботрон-160“ ЕООД и ТД на НАП-Бургас, за установяване в отношенията между страните, че сумата от 9016.27 лв., преведена по грешно по сметката на ответното дружество на 01.03.2018 г., е недължимо платена и като такава е собственост на училището.
В частната жалба се изразява недоволство от обжалваното определение, като същото се счита за неправилно. Според жалбоподателя, районният съд неправилно е приел, че ищецът не е посочил накърнено негово конкретно право, което да е засегнато от изпълнението. В тази връзка се посочва, че ОУ „Св.Св.Кирил и Методий“ се явява трето засегнато от изпълнението лице, не е страна по изпълнителното дело, образувано от публичен изпълнител към ТД на НАП-Бургас срещу „Роботрон-160“ ЕООД, с което ищецът няма никакви отношение, като с изпълнението е засегнато правото на собственост на училището върху парични средства, които по погрешкаса постъпили в банкова сметка ***-длъжника и срещу които публичният изпълнител е предприел съответните изпълнителни действия. Изразява се несъгласие и с извода на съда, че училището има вземане спрямо ответното дружество, като се сочи, че това вземане е резултат от грешно преведената сума, а не от наличието на някакви взаимоотношения между страните. По горните съображения, жалбоподателят моли въззивния съд да отмени обжалваното определение в прекратителната му част.
В срока по чл.276, ал.1 ГПК не са постъпили отговори от ответните страни ТД на НАП-Бургас и „Роботрон-160“ ЕООД, не вземат становище по жалбата.
Бургаският окръжен съд, като взе предвид доводите в жалбата, събраните по делото доказателства и разпоредбите на закона, намира за установено следното:
Частната жалба е допустима, като подадена в срока по чл.275, ал.1 ГПК от легитимирано лице и против подлежащ на обжалване акт на съда.
Разгледана по същество, частната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Районният съд е сезиран с искова молба, уточнена с допълнителни молби от 01.11.2018 г. и 15.11.2018 г., подадена от „ОУ „Св.Св.Кирил и Методий“ с.Равда против „Роботрон-160“ ЕООД и ТД на НАП-Бургас, за приеме за установено в отношенията между страните, че сумата от 9016.27 лв., преведена по грешно от ищеца по банкова сметка ***.03.2018 г., е недължимо платена и като такава е собственост на училището, както и за осъждане на ТД на НАП-Бургас да заплати на ищеца сумата 9016.27 лв., тъй като неоснователно се е обогатил за негова сметка, а при условията на евентуалност осъдителната претенция за заплащане на същата сума е предявена против ответното дружество „Роботрон-160“ЕООД.
Ищецът е изложил твърдения, че на 01.03.2018 г. е сключил договор с „Тодис строй“ ЕООД за извършване на строително-ремонтни дейности на актовата зала и учителската стая в училището, като на същата дата трябвало да заплати на изпълнителя авансово сумата от 9016.27 лв. по издадена фактура № **/***2018 г. В същия ден счетоводителката на училището предприела действия по по плащане на сумата по банков път, но при изготвяне на платежното нареждане допуснала грешка и вместо банковата сметка на изпълнителя „Тодис строй“ ЕООД, посочен за получател на сумата, тя погрешно посочила сметката на друго дружество „Роботрон-160“ ЕООД, с което училището имало предишни взаимоотношения, но не и понастоящем. Така сумата от 9016.27 лв. била погрешно преведена на ответното дружество, без основание, като от управителя на същото ищецът разбрал, че сумата не може да му бъде върната, поради наложен запор върху тази сметка от страна на публичен изпълнител при ТД на НАП-Бургас и върху средствата е предприето изпълнение, като сумата е постъпила по образуваното срещу дружеството изпълнително дело. Ищецът отправил искане до ТД на НАП-Бургас за връщане на сумата, но от там му обяснили, че следва да предяви иск по чл.269 ДОПК, с който да бъде установено правото му на засегнато лице и едва тогава от ТД на НАП могат да предприемат действия по възстановяване на сумата. По тези съображения, ищецът счита, че е трето лице, чието право е засегнато от изпълнението на публичния изпълнител и за него е налице интерес от предявяването на установителен иск за приемане за установено между страните, че сумата от 9016.27 лв. е недължимо платена на „Роботрон-160“ ЕООД, поради грешка и същата сума е собственост на училището, както и от предявяването на осъдителен иск против ТД на НАП-Бургас за връщане на сумата, тъй като взискателят по публичното изпълнение се явява крайното обогатило се лице и се е удовлетворил от имущество, което не е собственост на длъжника, а на ищеца и следва да му го възстанови, като при условията на евентуалност осъдителният иск за връщане на сумата е предявен против ответното дружество.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор от ответната ТД на НАП-Бургас, с който исковите претенции са оспорени като неоснователни.
Не е постъпил отговор от ответника „Роботрон-160“ ЕООД.
С обжалваното определение № 1401/14.02.2019 г. БРС е прекратил производството по делото по отношение на установителния иск, предявен от ОУ „Св.Св.Кирил и Методий“ с.Равда против „Роботрон-160“ ЕООД и ТД на НАП-Бургас, за установяване в отношенията между страните, че сумата от 9016.27 лв., преведена по грешно по сметката на ответното дружество на 01.03.2018 г., е недължимо платена и такава е собственост на училището. Съдът е приел, че ищецът не сочи, че е накърнено негово конкретно право, което да е засегнато от изпълнението, а че има вземане от ответника, поради което не се касае за иск по чл.269 ДОПК, а за установителен иск по чл.124, ал.4 ГПК, за който липсва правен интерес от воденето му, тъй като целеният от ищеца резултат ще бъде евентуално постигнат чрез предявените от него осъдителни искове. Прието е също, че искът по чл.124, ал.4 ГПК е недопустим и поради това, че е насочен към установяване на факт с правно значение – вземане към ответното дружество, което не е след предвидените от закона факти, а и парите като родово определени вещи не могат да бъдат предмет на петиторна или посесорна защита. По тези съображения, районният съд е приел, че предявеният установителен иск е недопустим и образуваното по него производство следва да бъде прекратено.
Бургаският окръжен съд, след преценка на данните по делото и като съобрази приложимия закон, намира, че постановеното от първоинстанционния съд определение за частично прекратяване на делото е правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде потвърдено. Въззивната инстанция напълно споделя мотивите на районния съд и направения от него правен извод за недопустимост на установителната искова претенция, поради което изцяло препраща към тях, с оглед предоставената за това процесуална възможност по чл.278, ал.4, вр. чл.272 ГПК.
В допълнение към изложените от районния съд съображения и с оглед заявените в частната жалба оплаквания, следва да се отбележи следното:
Правилни са изводите на БРС, че ищецът не сочи на накърнено негово конкретно право, което да е засегнато от публичното изпълнение. В тази връзка, неоснователни са доводите на жалбоподателя, че с образуваното изпълнение е засегнато неговото право на собственост върху парични средства, които по грешка са постъпили в банковата сметка на длъжника на ТД на НАП-Бургас и срещу които публичният изпълнител е предприел съответните изпълнителни действия. В случая, ищецът по същество иска да се установи правото му на собственост върху сумата от 9016.27 лв., какъвто установителен иск е недопустим. Паричните престации са родово, а не индивидуално определени престации, поради което парите, като родово определени вещи не могат да бъда предмет на петиторна защита, вкл. и на установителни искове за собственост, тъй като парите не могат да бъдат индивидуализирани, те са всякога заместими с други такива вещи от рода, в същата или друга валута. В този смисъл, не е налице правен интерес от воденето на установителен иск за собственост на пари в обичайното им качество като платежно средство и всеобщ еквивалент за размяна. Неоснователното получаване на конкретна парична сума в патримониума на определено лице поражда интерес от предявяване на осъдителен иск за връщане на сумата. Доколкото такъв осъдителен иск е предявен по делото, не е налице правен интерес от предявяване на самостоятелен иск за установяване, че процесната сума принадлежи на ищеца. Ето защо, предявеният иск за признаване за установено в отношенията между страните, че ищецът е собственик на сумата от 9016.27 лв. е недопустим.
Недопустимо е и искането в останалата му част – за признаване за установено, че сумата от 9016.27 лв. е недължимо платена от ищеца по сметка на ответното дружество, тъй като по същността си това искане е за установяване на факт с правно значение, както правилно е приел и районния съд. Разпоредбата на чл.124, ал.4, изр.второ ГПК допуска установяването на факти с правно значение само в предвидените в закона случаи, каквато възможност за предявяване на настоящия установителен иск не е изрично предвидена. Ето защо, в изводите на БРС в този смисъл също са правилни.
В случая, ищецът неоснователно се позовава на нормата на чл.269 ДОПК. Съгласно посочената разпоредба, трето лице, чието право е засегнато от публичното изпълнение, може да предяви иск, за да установи правото си. Следователно, нормата касае предявяването на установителен иск за съществуването на едно право на третото лице, а не до установяването на факт с правно значение, какъвто иск както бе посочено по-горе е недопустим. Освен това, правото на третото лице, което е засегнато от изпълнението, трябва да е върху индивидуално определена вещ, каквато не е паричната сума, поради което в случая ищецът не може да се легитимира като трето лице по смисъла на чл.269 ДОПК. Съгласно Определение № 869/24.11.2015г. по т.д.№ 821/2015г. на ВКС, І т.о., „правната легитимация на ищец по иск, основан на чл.269 ДОПК, се обуславя от твърдение за накърнено с изпълнението право на третото лице върху вещ, вещно право или вземане, но не вземане от самия длъжник в принудителното изпълнение, а право върху вземане от друго трето за изпълнителното производство лице, спрямо което, но в качеството му на вземане на длъжника от същото това трето лице, е насочено изпълнението“. Следователно, в производството по чл.269 ГПК следва да се касае за вземане на длъжника, а не от длъжника, какъвто е и настоящият случай, като в конкретния случай, ищецът приравнява собственото си вземане към длъжника „Роботрон-160“ ЕООД за връщане на погрешно преведената сума с правото си върху конкретната парична сума, което е неправилно. Съгласно цитираното определение на ВКС, „неоснователното получаване на парична сума в патримониума на определено лице предпоставя правен интерес от осъдителен иск на основание чл.55, ал.1, предл.първо ЗЗД за връщане на даденото при начална липса на основание, при това само против получилото сумата лице, не и от всяко трето лице, усвоило парична сума в идентичен размер от сметката на последното, пък било то и взискател по принудително изпълнение срещу неправомерно получилия сумата длъжник по същото“. В настоящият случай, такъв осъдителен иск е предявен от ищеца против ответното дружество, получило сумата по сметката си, поради погрешно извършения банков превод, поради което установителния иск е недопустим.
Ето защо, Бургаският окръжен съд намира, че депозираната частна жалба е неоснователна, а обжалваното определение, с което производството по делото е прекратено на основание чл.130 ГПК по отношение на предявения установителен иск е правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде потвърдено.
Мотивиран от горното, Бургаският окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 1401/14.02.2019 г., постановено по гр.д.№ 7453/2018 г. по описа на РС – Бургас, в частта му, с която на основание чл.130 ГПК производството по същото дело е прекратено по отношение на предявения иск от ОУ „Св.Св.Кирил и Методий“ с.Равда против „Роботрон-160“ ЕООД и ТД на НАП-Бургас, за установяване в отношенията между страните, че сумата от 9016.27 лв., преведена по грешно по сметката на ответното дружество на 01.03.2018 г., е недължимо платена и като такава е собственост на училището.
Определението може да бъде обжалвано пред Върховен касационен съд с частна жалба в едноседмичен срок от връчването му, при условията на чл.280, ал.1 и ал.2 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.