№ 265
гр. Пловдив, 08.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и шести септември през две хиляди двадесет
и пета година в следния състав:
Председател:Нестор Сп. Спасов
Членове:Емилия Ат. Брусева
Тодор Илк. Хаджиев
при участието на секретаря Красимира Хр. Несторова Кутрянска
като разгледа докладваното от Нестор Сп. Спасов Въззивно търговско дело
№ 20255001000190 по описа за 2025 година
Повод за същото е подадена от Р. С. А., ЕГН **********, с. К., общ. Д.,
ул."Е." №* въззивна жалба против решение № 66 от 06.12.2024 г. постановено
по т. дело № 32/2023 г. по описа на Смолянския окръжен съд в частта, с която
при отчетено съпричиняване в размер на 50 % е отхвърлен искът на Р. С. А.,
ЕГН **********, с. К., общ. Д., ул."Е." №* против ЗК „Лев Инс“ АД, ЕИК
*********, гр. София, бул. „Симеоновско шосе“ № 67А за осъждане на
дружеството да му заплати сумата от 60 000 лв. ведно със законната лихва от
31.01.2023 г. равняваща се на разликата между претендираните с иска 100 000
лв. и присъдените с решението на См ОС 40 000 лв. за обезщетяване на
претърпени от ищеца неимуществени вреди от настъпило на 30.07.2022 г.
около 11, 15 ч. на кръстовище на ул. „С.о.п.“ с ул. „Б.и.“, ПТП причинено от
Ц.В.М. при управление на товарен автомобил „Ф.Т.“, рег. № ****С,
застрахован по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ в
ответното дружество, съгласно застрахователна полица № *** от 10.06.2022 г.
В жалбата се излагат подробни съображения за неправилност и
незаконосъобразност на решението в обжалваната част, иска се отмяната й и
постановяване на друго уважаващо иска в пълния му размер. С оглед на това е
1
отправено и искане за изменение на решението в частта за разноските
изразяващо се в присъждане на всички дължими такива на ищцовата страна и
отмяна на присъдените такива на ответното дружество.
Насрещната страна намира жалбата за неоснователна.
Съдът след като се запозна с акта предмет на обжалване и събраните
доказателства намери за установено следното:
На 12.06.2023 г. в Смолянския окръжен съд е постъпила изходяща от Р.
С. А., ЕГН **********, с. К., общ. Д. искова молба против „Застрахователна
компания Лев Инс“ АД, ЕИК *********, гр. София.
В обстоятелствената част на същата се говори, че на 30.07.2022 г. около
11, 15 ч. товарен автомобил „Ф.Т.“, рег. № ****С управляван от Ц.В.М. се
движел по околовръстния път на гр. София от бул. „Б.ш.“ към с. Ч.. В района
на кръстовището с ул. „Б.“ водачът му предприел маневра завиване на ляво,
но не пропуснал управлявания от ищеца насрещно движещ се лек автомобил
„Ш.О.“, рег. № ****. Това станало причина за сблъсък между двете МПС, от
който товарният автомобил се завъртял и блъснал намиращия се в района на
кръстовището лек автомобил „Н.П.“, рег. № ****. При инцидента пострадал
водачът на автомобила със смолянска регистрация
Той бил транспортиран и приет в УМБАЛСМ „Н. И. Пирогов“ ЕАД, гр.
София със силни болки в областта на десния крак, главата и гърдите. След
направените му прегледи и изследвания се наложило предприемане на
оперативно лечение. То било, извършено на 03.08.2022 г. и представлявало
оперативна процедура на таза, тазобедрената и колянната става с много голям
обем и сложност. Били поставени два Herbert винта, задната стена на
ацетабулума се фиксирала провизорно с киршерови игли, след което била
постигната и постоянна такава с четири дупкова и шест дупкова плаки
закрепени с винтове. Разкъсаният ламбрум бил зашит с етибонд. Ищецът бил
изписан на 10.08.2022 г. с окончателна диагноза закрито счупване на
ацетабулума.
С оглед на така изложеното от ищеца е направен извод, че процесният
инцидент му причинил множество болки и страдания. Споменава се за силни
болки в областта на крака, главата, гръдния кош , които се усилвали при
продължително натоварване. Това наложило той да ограничи физическата
активност и да не работи дълго време. Главоболието станало причина да не
2
може да гледа телевизия, да използва телефона и компютъра си дълго време.
Ищецът лесно се задъхвал, и се изморявал бързо. Не можел да спи на дясната
си страна. Често се будел, а това влияело негативно на емоционалното му
състояние. Дълго време след инцидента следвало да спазва постелен режим,
да ползва чужда помощ за задоволяване на елементарните си потребности,
което му създавало допълнителен дискомфорт и неудобство. По тази причина
станал затворен, тревожен и изолиран. Изгубил апетит, постоянно сменял
настроенията си, заспивал трудно и сънувал кошмари. Започнал да изпитва
страх от автомобили. Травмата на крака увредила и намиращ се близо до
счупването нерв, което правело възстановителния процес по бавен и станало
причина и към момента на предявяване на иска възстановяването да не е факт.
Във връзка с произшествието бил съставен Констативен протокол за
ПТП с пострадали лица № 380/30.07.2022 г., в който бил удостоверен
описания по- горе механизъм на произшествието.
На база изложеното е направен извод, че са налице всички елементи на
фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД обуславящи отговорността на водача на
товарния автомобил. В тази връзка е посочено, че за него имало валидна
сключена с ответното дружество застраховка по риска „Гражданска
отговорност на автомобилистите“ и ищецът с оглед разпоредбите на чл. 432
КЗ можел да търси дължимото му се обезщетение направо от застрахователя.
По тази причина на 31.03.2023 г. пред застрахователя била предявена
претенция с искане за изплащане на дължимото се на ищеца застрахователно
обезщетение. Определяне на такова и плащане не било извършено, което
давало основание същото да се претендира по исков ред пред съда. По тази
причина е отправено искане за осъждане на ответното дружество да му
заплати обезщетение за претърпените неимуществени вреди в размер на 100
000 лв., ведно със законната лихва за забава от датата на уведомяването на
застрахователя - 31.01.2023 г.
В отговора на ИМ не оспорено съществуването на валидно
застрахователно правоотношение за риска „Гражданска отговорност на
автомобилистите“, но е оспорено наличието на предпоставките за възникване
отговорността на застрахованото лице.
Изложени са доводи, че описаният в ИМ механизъм на ПТП-то не
отговаря на действителния такъв. В подкрепа на това се споменава, че
3
причина за същото не е само поведението на водача на товарния камион Ц.М.
и извършените от него нарушения на правилата за движение
Оспорени са и твърденията, че вследствие на катастрофата ищецът е
получил описаните в ИМ травми, твърденията за техния морфологичен
характер и за провежданото лечение и неговата продължителност. В подкрепа
на това е изразено становище, че те не са в причинно следствена връзка с
инцидента.
Направени са и евентуални възражения, че претендираното обезщетение
за същите е завишено и определено от ищеца в нарушение на чл. 52 от ЗЗД.
Изложени са и доводи за наличие на съпричиняване и по- точно на
изключителен принос на ищеца за настъпване на инцидента с оглед
извършени от него нарушения на правилата за движение изразяващи с
движение с превишена скорост и несъобразяване със вмененото му
задължение в чл. 20 от ЗДП и пътуване без обезопасителен колан в нарушение
на задължението по чл. 137 а от ЗДП, с което създал предпоставки за
настъпване на травмите.
По отношение на искането за присъждане на лихва е изразено мнение,
че такава не се дължи с оглед на факта, че срокът по чл. 496, ал. 1 от КЗ не е
изтекъл, респ. не е започнал да тече с оглед недоказаността на извънсъдебно
предявената претенция.
В ДИМ ищцата изложила становище за неоснователност на направените
с отговора защитни възражения.
В подобен смисъл е и съдържанието на отговора на ДИМ.
Така съдът след събиране на поисканите от страните и относими към
спора доказателства е постановил решението предмет на обжалване.
В мотивите на същото след анализ на събрания по делото
доказателствен материал е прието, че предпоставките за ангажиране
отговорността на водача на застрахования автомобил по чл. 45 от ЗЗД са
налице. В тази връзка е направен извод, че застрахователят е длъжен да
репарира причинените на ищцата неимуществени вреди с оглед разпоредбите
на чл. 432 от КЗ.
На база приетата медицинска експертиза, събраните гласни и писмени
доказателства са направени изводи за получените от ищеца травми, лечението
4
на същите, възстановителния период и негативните изживявания/физически и
психически/. След анализ на всички тези обстоятелства и икономическата
обстановка в страната е определен справедлив размер на обезщетението за
неимуществени вреди от 80 000 лв.
Тази сума обаче не е присъдена на ищеца изцяло, е намалена с 50 %, т.е.
до размера от 40 000 лв. с оглед на факта, че съдът е намерил за основателно
възражението за съпричиняване на вредоносния резултат изразяващо се в
пътуване с несъобразена скорост. Приносът на ищеца е обоснован с
посоченото в повторната АТЕ на вещото лице С., че ако скоростта на
управлявания от ищеца автомобил е била съобразена с наличните в зоната на
местопроизшествието ограничения за скоростта до 60 км.ч удар между двете
превозни средства е нямало да има.
По отношение на лихвата е посочено, че съгласно чл. 429, ал. 3 от КЗ
такава се дължи от по- ранната измежду датите на уведомяване на
застрахователя за настъпването на застрахователното събитие от
застрахования или увреденото лице. Посочено е, че уведомяването е факта на
31.01.2023 г. и лихвата е присъдена от същата.
Недоволен от решението в частта отхвърляща иска за сумата от 60 000
лв. е останал ищецът и е обжалвал същото.
Доводите за неправилност и незаконосъобразност на решението са
обусловени от твърдението, че размерът на дължимото обезщетение не е
съобразен с разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД , получените от ищцата травми и
дългия и труден възстановителен период след същите. Оспорен е и изводът за
наличие на съпричиняване
С оглед разпоредбата на чл. 269 от ГПК съдът дължи произнасяне за
валидността и допустимостта на обжалваното решение служебно, а досежно
правилността му с оглед посоченото в жалбата.
По повод на тази преценка ПАС намира за нужно да посочи, че едно
решение е невалидно (нищожно), когато не е постановено от надлежен орган
или е постановено от ненадлежен състав, т.е. от лице, което няма качество на
съдия или от едноличен вместо троен състав и т.н. Нищожно е и решение,
което не е подписано или не е постановено в предвидената от закона писмена
форма. Налице е нищожност и в случаите, когато решението е постановено от
съда извън пределите на неговата компетентност, т.е. срещу лица неподчинени
5
на правораздавателната власт на българските съдилища.
В случая нито една от тези предпоставки не е налице и за нищожност не
може да се говори.
По отношение на недопустимостта е нужно да се спомене, че от
съдържанието на чл. 270, ал.3 от ГПК следва извод, че такава е налице, когато
е извършено произнасяне въпреки липсата на право на иск или има
произнасяне по един непредявен иск. Налице е недопустимост и когато спорът
е разгледан от некомпетентен съд, т.е. във всички случаи, когато е постановен
съдебен акт въпреки липсата на предпоставки за разрешаване на спора по
същество.
В случая за липса на право на иск в патримониума на ищеца от
изложената фактическа обстановка не може да се говори.
Съдът е сезиран с иск с правно основание чл. 432, ал.1 от КЗ.
В тази законова разпоредба е казано, че увреденото лице, спрямо което
застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от
застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ при спазване на
изискванията на чл. 380 КЗ. В този законов текст е предвидено, че лицето,
което желае да получи застрахователно обезщетение е длъжно да отправи към
застрахователя писмена застрахователна претенция.
Съответно в чл. 496, ал.1 от КЗ е казано, че срокът за окончателно
произнасяне по претенция по задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите не може да е по-дълъг от три месеца от
нейното предявяване по реда на чл. 380 КЗ пред застрахователя, сключил
застраховката или пред неговия представител за уреждане на претенции.
В чл. 498, ал. 3 от КЗ се предвижда, че увреденото лице може да предяви
претенцията си за плащане пред съда само ако застрахователят не е платил в
срока по чл. 496 КЗ, откаже да плати обезщетение или ако увреденото лице не
е съгласно с размера на определеното или изплатеното обезщетение.
Анализът на горните текстове води до извод, че допустимостта на искова
претенция по чл. 432, ал.1 от КЗ е обусловена от това ищецът първо да е
упражнил правото си по чл. 380 от КЗ и от това в сроковете по чл. 496 КЗ да
няма плащане на обезщетение, да има отказ, респ. претендиращият
обезщетение да не е доволен от размера му.
6
В случая от представените по делото доказателства е безспорно, че
пострадалото лице е предявило претенцията си за обезщетение пред ответното
дружество с молба вх. № 1076 от 31.01.2023 г. Последното обаче в срок не се е
произнесло по същото.
Така изложеното сочи, че в патримониума му е възникнало правото да
претендира по съдебен ред изплащането му, т.е. искът е допустим.
Това и факта, че съдът с решението се е произнесъл по навадените от
ищеца обстоятелства прави и същото допустимо.
Казаното сочи, че ПАС съобразно разпоредбите на чл. 271 от ГПК
следва да реши спора по същество, като потвърди, отмени или измени
решението в обжалваните му части. При извършване на тази преценка той ще
е обвързан от посочените в жалбата съображения за неправилност на същото.
От съдържанието на чл. 432, ал.1 от КЗ следва, че основателността на
иска на първо место е обусловена от наличието на застрахователно
правоотношение за застраховка „Гражданска отговорност” между
извършителят на деликта и ответното застрахователно дружество.
По силата на такъв договор съгласно разпоредбата на чл. 477, ал. 1 от КЗ
обект на застраховане по задължителната застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите е гражданската отговорност на
застрахованите физически и юридически лица за причинените от тях на трети
лица имуществени и неимуществени вреди, свързани с притежаването и/или
използването на моторни превозни средства, за които застрахованите
отговарят съгласно българското законодателство или законодателството на
държавата, в която е настъпила вредата.
В чл. 493, ал.1 от КЗ е посочено, че застрахователят по задължителна
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите покрива
отговорността на застрахования за причинените на трети лица, в това число
пешеходци, велосипедисти и други участници в движението по пътищата,
вреди вследствие на притежаването или използването на моторно превозно
средство по време на движение или престой. В т.1 сред подлежащите на
покриване вреди е посочено, че са неимуществените и имуществените вреди
вследствие на телесно увреждане или смърт.
Това води до извод, че отговорността на застрахователното дружество
при наличие на сключен договор за застраховка гражданска отговорност е
7
обусловена и от установяването на отговорност на застрахованото лице за
причинено от него увреждане. Тя при непозволеното увреждане произтича от
разпоредбите на чл. 45 и сл. от ЗЗД.
Според нормата на чл. 45 от ЗЗД всеки е длъжен да поправи вредите,
които виновно е причинил другиму.
Според чл. 51 от ЗЗД пък обезщетение се дължи за всички вреди, които
са пряка и непосредствена последица от увреждането.
Това предполага, че фактическият състав на непозволеното увреждане
обхваща наличието на противоправно деяние, вина и вредоносен резултат,
който да е пряка и непосредствена последица от увреждането.
Видно от описаното по- горе решението, с което повдигнатия пред См
ОС е разрешен по същество се обжалва само от ищцата в отхвърлителната му
част. От нея се оспорва определения от См ОС справедлив размер на
присъденото обезщетение и изводът, че той следва да се намали с 50 % поради
съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищеца с оглед
пътуването с превишена скорост. Това води до извод, че то е влезнало в сила в
осъдителната му част , т.е. между страните е налице СПН по въпросите за
наличието на всички елементи от ФС обуславящи отговорността на
застрахования и застрахователя, както и относно липсата на съпричиняване
поради пътуване без обезопасителен колан.
Изложеното сочи, че в настоящето производство ПАС дължи отговор на
първо место за справедливия размер на обезщетението за неимуществени
вреди на това е или налице основание за прилагане на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД, т.е.
дали този справедлив размер подлежи на намаляване с оглед това, че
пострадалият е допринесъл за настъпване на вредоносния резултат с
поведението си-пътуване с превишена скорост.
По този повод следва да се има предвид, че за обезщетението за
неимуществени вреди в чл. 52 от ЗЗД е казано, че то се определя от съда по
справедливост. Това съобразено и с ППВС № 4 от 1968 г. сочи, че същият
зависи от вътрешното убеждение на решаващия съдебен орган, което следва
да е изградено на база събрания по делото доказателствен материал
установяващ характера на увреждането начина, по който то се е отразило на
духовното и психично състояние на увреденото лице и разбира се
икономическата обстановка в страната. При преценка за отразяване на същото
8
и върху физическото състояние на пострадалия следва да се има предвид и
периода, за който то е било влошено.
За установяване на получените от ищеца травми и проведеното лечение
е изискал от УМБАЛСМ „Н.И. Пирогов“ медицинска документация, приета е
СМЕ и са разпитани свидетели.
От изпратените и приети медицинските документи е видно, че при
първоначалното постъпване в болницата е извършен преглед в периода 12, 24
ч.-13.08 ч. в спешния кабинет по ортопедия и травматология. За същия е
съставен лист за преглед на пациент/стр. 309 от делото на См ОС/. В него е
посочено, че се касае за пациент след ПТП и установено обективно състояние
свързано с болки в десен крак, главата и гърдите. Описани са назначените
изследвания за установяване на действителното състояние и консултации по
кабинети.
След това в 14, 00 ч. е извършен преглед от лекар специалист във връзка
с травмите на главата - д-р Б.. Съставен е амб. лист № **** / стр. 304 и 310
СмОС/.В него е посочена анамнеза- пострадал при ПТП, в съзнание,
контактен, адекватен с оплаквания от главоболие в тилната област на главата.
За установеното обективно състояние е посочено, че е налице повърхностна
травма на окосмената част на главата изразяващо се в локално кръвонасядане в
тилната област на главата, не е предвидена терапия.
В 14, 30 ч. е извършен и преглед от друг лекар специалист д-р М..
Съставен е амб. лист № ****. В същия анамнезата е идентична с тази по
другите два листа като интересното е, че при нея е посочено, че
преглежданото лице/ищеца по делото/ отрича болки в гърдите, отрича задух и
т.н. Описано е обективното състояние установено при този преглед. То е
свързано с гръден кош, дишане, сърдечни тонове, пулс, корем, корем,
крайници. Липсва посочване на установени травматични увреждания с изкл.
на отбелязването за шина на десния крак. Споменато е, че е направена ЕКГ и
т.н.
След прегледите е издадено направление за хоспитализация с насочваща
диагноза счупване на ацетабулума, закрито. Видно от същото приемането в
лечебното заведение е станало в 14, 50 ч. на 30.07.2022 г., а изписването на
10.08.2022 г. Това е видно и от приложената по делото епикриза, в която са
описани и действията свързани с проведеното оперативно лечение. Данни в
9
тази насока се намират и в изпратената история на заболяването,
предоперативни и оперативни протоколи и т.н.
Анализ на тези документи от медицинска гледна точка е направен в
приетата по делото съдебно медицинска експертиза. В нея вещото лице сочи,
че вследствие на процесното ПТП ищецът е получил разкъсно контузна рана
в дясна колянна област, счупване на ацетабулума, изкълчване на дясно бедро и
тазобедрена става. Споменато е и че всички интервенции в УМБАЛСМ „Н.И.
Пирогов“ са по повод спешна помощ, диагностика и лечение на травмите от
катастрофата. По отношение на същите е подчертано, че водят до засягане на
общото състояние на пациента, свързани са със силни болки, невъзможност за
движение на долен десен крайник в тазобедрената и колянната област и
необходимост от спазване на постелен лежим/принудително лежащо
положение в леглото/. Болките от медицинска гледна тока са били силни за
период от 15-20 дни. След това са били факт, но със затихващи функции за
около 3 месеца. Подчертано е, че посочените в експертизата травми изискват
оперативно лечение, а пълното възстановяване от същите е в рамките на 1
година. Подчертано е, че по отношение на пациента е налице неблагоприятна
прогноза за в бъдеще с оглед фактурираните и дислоцирани структури на
дясната тазобедрена става. В самата експертиза не е описан подробно
характера на счупването и предприетите оперативни действия. Това обаче е
сторено в дадените от експерта пояснения в заседанието по приемането й.
От същите е видно, че от ПТП - то ищецът е получил полифрагментно
/множествено / счупване на ямката на таза, която участва в образуването на
дясната тазобедрена става. То е причинено от изкълчването на бедрото
настъпило от удара в бордното табло на автомобила при катастрофата.
Същото от една страна е довело до раздробяване на ямката на три парчета и
до излив на течност в самата става. При оперативна интервенция е извършено
свързване с планки на счупените фрагменти и наместване на самото бедро.
Наложило се е и зашиване на разкъсано контузната рана на коляното.
По отношение възстановяването от счупването експертът споменава, че
в заключението говори за период от около година, но пояснява, че при
прегледа по повод експертизата направен година и седем месеца след
инцидента е установено, че движението на ставата е възстановено почти в
пълен обем, т.е. същото е било все още ограничено. То се свързва от експерта
10
с извършваната от ищеца трудова дейност. Наред с това се пояснява, че тази
травма ще доведе до артрозни промени в бъдеще поради това, че срастването
на раздробените фрагменти е свързано с натрупване на кост, ошипяване и
коксартроза, а има поставени импланти, които не ще бъдат премахнати.
От тази група доказателства следва несъмнен извод, че от ПТП-то
ищецът е получил травми на главата и десния долен крайник. Травмата на
главата се е изразявала в кръвонасядане в тилната област получено при
катастрофата. От страна на експерта не е направено изрично изявление за
изживяванията на пострадалия, но е общоизвестно, че те са свързани с болки в
първите няколко дни. Тези на долния десен крайник са се изразявали в
разкъсно контузна рана на коляното, изкълчване на бедрото довело до
полифрамгментно счупване на ацетабулума/ямката , в която влиза ябълката
на тазобедрената става. Последната травма видно от казаното от експерта е
била най- тежка и най- болезнена. Изисквала е провеждане на тежка операция
за свързване на фрагментите, наместване на бедрото, т.е. за създаване на
условия за възстановяване на състоянието от преди инцидента. Според
казаното в писмената част на експертизата до такова е следвало да се достигне
за период от около 1 година, като първоначално същото е било съпроводено
със силни болки/15-20 дни/, които постепенно са затихвали в период от 3
месеца. То в първоначалния възстановителен период е изисквало и
задължително спазване на постелен режим. От обясненията на експерта при
приемане на заключението обаче е видно, че при прегледа за изготвяне на
експертизата извършен година и седем месеца след инцидента се е
установило, че движението на крака/ставата/ не е възстановено до пълния му
обем. Според експерта причина за това е работата на ищеца. Това за ПАС е
достатъчно да се направи извод, че не може да се говори за пълно
възстановяване, т.е. ищецът не ще може да живее и да се труди така , както го
е правил преди катастрофата и счупването. Този извод се затвърждава и от
факта, че в бъдеще в контузеното място ще се появят проблеми породени от
по- бързото развитие на коксартроза вследствие на счупването и наличието на
свързващи импланти.
В показанията на разпитаните по делото свидетели / Е. и Ш./ също се
споменава за продължителен възстановителен период и спазване на постелен
режим в първите месеци от същия. Последното е налагало ищецът постоянно
да ползва чужда помощ за задоволяване на елементарните му физиологични
11
потребности свързани с ходене по нужда, къпане, хранене и т.н. Това пък е
било причина ищецът като мъж да се чувства неудобно от познатите и
близките, които му помагат. Свидетелите говорят за силни болки след
инцидента, нуждата от обезболяващи, както и за болки в периода на
раздвижване. Споменава се в показанията им и за това, че болки се изпитват и
в момента при изпълняване на професионалните задължения от ищеца
свързани с пътувания и управление на камион.
В показанията на свидетелите се говори, че ПТП-то, получените травми,
лечението на същите, възстановяването и факта, че то не е пълно са довели до
промени в психиката на пострадалия. Той станал затворен, необщителен,
изпитвал притеснение и страх при управление на превозно средство от това,
че отново може да пострада.
Данни за промени в психиката се съдържат и в приетата от ПАС
съдебно психологична експертиза. В нея експертът сочи, че преживяното се е
отразило негативно на психологическия статус на ищеца, което довело до
промени в неговите характер, поведение, активност и нагласи, което пък се е
отразило на социалното му функциониране. Експертът сочи, че в периода на
възстановяване той е изпитвал интензивни преживявания на тревожност,
страх, срам, неудобство, усещане за безпомощност, за загуба на собствената
стойност.
Посочено е и че към момента на изследването са установени високи
нива на невротизъм - неспокойствие, тревожност, склонност към
продължителни негативни преживявания и депресивни състояние. На тази
база е направен и извод, че към момента все още не са преодолени травмите от
инцидента като е подчертано, че не може да се каже дали това е възможно в
бъдеще.
Получените травми, тежестта на едната от тях, силните и
продължителни болки от същата, необходимостта от спазване на постелен
режим с ползване на чужда помощ, дългият възстановителен период, липсата
на пълно възстановяване създаващо неудобства при изпълнение на трудовите
задължения, промените в психиката на ищеца, които също не са преодолени
към момента водят до извод, че обезщетението за неимуществени вреди
следва да се определи на сумата от 100 000 лв.
Присъждането на същата в пълния й размер обаче е обусловено от
12
основателността на направеното от ответната страна възражение за
съпричиняване.
В чл. 51, ал. 2 на ЗЗД е казано, че ако увреденият е допринесъл за
настъпването на вредите, обезщетението може да се намали. Изводите за
наличие на такова следва да се направят на база съпоставка действията на
деликвента и пострадалия към момента на произшествието и преценка с оглед
на същата дали то би настъпило независимо от поведението на пострадалия
или е налице причинна връзка между тях. Във връзка с извършването й следва
да се има предвид, че за допринасянето е без значение психическото
състояние на пострадалия. Това е така по причина, че законодателят не
обуславя приложимостта на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД от същото, а само от това дали
действията са допринесли за настъпване на инцидента, т.е. възможността да
ръководи и разбира постъпките си е без значение за извода е или не е налице
съпричиняване. Без значение за извода за настъпване на съпричиняването с
оглед изложеното по- горе са и действията на трети лица допринесли за
настъпване на увреждането с изключение на случаите, при които самото
пострадало лице е знаело, че те са настъпили или, че ще бъдат извършени, но
не е предприело нищо за предотвратяването им. В тези хипотези обаче
изводите за съпричиняване и необходимост от намаляване на обезщетението
пак се правят на база поведението на пострадалото лице- знанието за тези
действия и непротивопоставяне на същите.
От изложеното следва , че преценка наличие или липса на
съпричиняване следва да се направи на база механизма на произшествието и
анализ на поведението на участниците в него.
От данните в приетите по делото основна, допълнителна и повторна
САТЕ е безспорно, че произшествието е настъпило на околовръстен път на гр.
София. По него върху източната пътна лента в посока юг- север от бул. „Б.ш.“
към с. Ч. се е движел управлявания от Ц.М. товарен автомобил „Ф.Т.“, рег. №
****С. В обратна посока по пътя, т.е. в посока север-юг в западната лента се е
движел управлявания от ищеца лек автомобил. На образуваното между
околовръстния път кръстовище с улица „Б.и.“ товарният автомобил е
предприел маневра завой наляво. Водачът на насрещно движещия се
автомобил е предприел действия за екстремно спиране, но въпреки това е
настъпил удар между двата автомобила в западната пътна лена, т.е. в тази на
13
автомобила на ищеца. След този удар товарният автомобил се е завъртял и
ударил и намиращ се на Б.та улица друг лек автомобил. Последното обаче е
без значение за изхода на настоящия правен спор.
На околовръстния път по посоките за движение и на двата автомобила е
имало поставени знаци от група А и В-кръстовище с път без предимство
отляво, респ. отдясно, забранено изпреварването на автомобили, забранено е
движението със скорост по висока от 60 км.ч.
По отношение на скоростите, с които са се движили двата автомобила
следва да се посочи, че в първоначалното заключение на АТЕ изготвено от в.л.
Г. Т. се споменава, че всеки от тях преди инцидента се е движел по пътя със
скорост около 60 км.ч., а към момента на инцидента скоростта на товарния
автомобил е била около 38 км.ч., а на автомобила на ищеца 46, 8 км.ч.
В допълнителната експертиза на същото вещо лице изведнъж се говори
за скорост на т.а. към удара от 33, 50 км.ч. и за скорост на лекия автомобил Ш.
към момента на удара от 87, 50 км. ч., т.е. за последния се появява
разминаване от 41 км.ч. в посока увеличение.
В назначената по делото повторна експертиза в.л. С. говори за скорост на
т. а. към момента на удара от 28, 48 км.ч. и за такава на лекия автомобил към
момента на удара от 83, 17 км.ч. Това вещо лице изхождайки от данните в
показанията на св. А.а, която е пътувала в управлявания от ищеца автомобил
за натискане на спирачки от водача при забелязване на навлизащия товарен
автомобил е посочило, че преди задействане на спирачната система скоростта
на Ш.та е била 88, 08 км.ч.
От анализа на съдържащата се в трите експертизи информация за
скоростта се достига до извод за наличието на нелогични разминавания в
изводите за скорост на в.л. Т. в първоначалното и допълнителното му
заключение. Това дава основание на ПАС да приеме, че следва да се
кредитира като коректна, задълбочена и обективна единствено повторната
експертиза изготвена от в.л. С..
В същата е направено заключение, че при скоростта , с която се е движел
ищеца от момента на натискане на спирачките не е имало как да се избегне
сблъсъка. Посочено е и че от този момент, за да няма ПТП ищецът е следвало
да се движи със скорост от 55, 59 км.ч. или по- малка, както и че при движение
от местото на ограничението със скорост от 60 км.ч. до удар не би се стигнало.
14
Тези констатации на вещото лице водят до логичен извод, че ищецът има
принос за настъпване на вредоносния резултат и следва да се даде отговор
какъв е процентът му на фона на извършеното от водача на товарния
автомобил нарушение.
Последният с оглед описания механизъм на ПТП и споменатите данни
за скоростта и местоположение на управлявания от ищеца автомобил
несъмнено е нарушил предвиденото в разпоредбата на чл. 20 от ЗДП
задължение преди да започне маневрата да се убеди, че няма да създаде
опасност за участниците в движението, които се движат след него, преди него
или минават покрай него, и да извърши маневрата, като се съобразява с
тяхното положение, посока и скорост на движение. Това нарушение съответно
е довело и до нарушаване на изискването на чл. 37, ал.1 от ЗДП за пропускане
на насрещно движещите се ППС при маневра завой наляво.
За ПАС независимо от факта, че при спазване ограничението за скорост
от ищеца до удар не би се стигнало водачът на товарния автомобил е бил
длъжен да съобрази, че автомобилът на ищеца движейки се с установената по-
горе скорост е бил на такова разстояние, което не позволява да се предприеме
безопасна за насрещно движещия се автомобил и другите участници в
движението маневра за ляв завой. По тази причина изводът за равен принос е
изключен, т.е. с предприемане на маневрата той е допринесъл повече за
настъпване на инцидента. Неговият принос за ПАС 70 %, а този на ищеца 30
%.
На база изложеното определеното от ПАС по - горе обезщетение следва
да се намали с 30 000 лв. и на Р. А. да се присъди сумата от 70 000 лв.
С решението на См ОС са присъдени 40 000 лв., а искът за разликата до
пълният предявен размер, т.е. за сумата от 60 000 лв. е бил отхвърлен. По тази
причина решението в отхвърлителната му част ще се отмени за сумата от
30 000 лв. и вместо това ще се постанови друго за присъждане на същите
ведно със законната лихва от 31.01.2023 г. В останала си част отхвърляща иска
за сумата от 30 000 лв. равняваща се на разликата между претендираните
100 000 лв. и дължимите 70 000 лв. то ще следва да се потвърди.
Горното налага и изменение на решението в частта за разноските. На
ответника с оглед отхвърлянето за сумата от 60 000 лв. съдът е присъдил по
съразмерност 815, 70 лв. Промяната по отношение на тази сума налага
15
решението на См ОС да се потвърди за половината от тази сума, т.е. за 407, 85
лв. и респективно да се отмени за разликата до присъдените 815, 70 лв., т.е.
също за сумата от 407, 85 лв.
Застрахователят ще следва за заплати в полза на бюджета на съдебната
власт по сметка на См ОС още 1200 лв. ДТ с оглед допълнително присъдените
30 000 лв., на ищеца още 317, 85 лв. разноски по съразмерност, а на адвокат Р.
М. още 2605 лв. възнаграждение по чл. 38, ал. 2 от ЗА.
За производството пред ПАС ще бъде осъден да плати в полза на
бюджета на съдебната власт по сметка на ПАС сумата от 900 лв. ДТ и
разноски , а на адв. Р. М. сумата от 2605 лв. възнаграждение по чл. 38, ал. 2 от
ЗА за въззивното производството.
Водим от това съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 66 от 06.12.2024 г. постановено по т.
дело № 32/2023 г. по описа на Смолянския окръжен съд в частта, с която е
отхвърлен искът на Р. С. А., ЕГН **********, с. К., общ. Д., ул."Е." №* против
ЗК „Лев Инс“ АД, ЕИК *********, гр. София, бул. „Симеоновско шосе“ №
67А за осъждането на ответника да му заплати за обезщетяване на
претърпените от него неимуществени вреди от настъпило на 30.07.2022 г.
около 11, 15 ч. на кръстовище на ул. „С.о.п.“ с ул. „Б.и.“, ПТП причинено от
Ц.В.М. при управление на товарен автомобил „Ф.Т.“, рег. № ****С,
застрахован по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ в
ответното дружество, съгласно застрахователна полица № *** от 10.06.2022 г.
сумата от 30 000 лв. ведно със законната лихва от 31.01.2023 г. равняваща се
на разликата между претендираните с иска 100 000 лв. и дължимата според
ПАС след намаляване на дължимото обезщетение на основание чл. 51, ал. 2 от
ЗЗД с 30 % сума от 70 000 лв.
ОТМЕНЯ решение № 66 от 06.12.2024 г. постановено по т. дело №
32/2023 г. по описа на Смолянския окръжен съд в частта, с която е отхвърлен
искът на Р. С. А., ЕГН **********, с. К., общ. Д., ул."Е." №* против ЗК „Лев
Инс“ АД, ЕИК *********, гр. София, бул. „Симеоновско шосе“ № 67А за
16
осъждането на ответника да му заплати за обезщетяване на претърпени от
него неимуществени вреди от настъпило на 30.07.2022 г. около 11, 15 ч. на
кръстовище на ул. „С.о.п.“ с ул. „Б.и.“, ПТП причинено от Ц.В.М. при
управление на товарен автомобил „Ф.Т.“, рег. № ****С, застрахован по
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ в ответното дружество
съгласно застрахователна полица № *** от 10.06.2022 г. за сумата от 30 000 лв.
равняваща се на разликата между сумата от 70 000 лв., която според ПАС се
дължи на ищеца след намаляване на дължимото обезщетение на основание чл.
51, ал. 2 от ЗЗД с 30 % и присъдените от См ОС с постановеното от този съд
решение в размер на 40 000 лв. и
ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА „Застрахователна компания Лев Инс“ АД, ЕИК *********,
гр. София, бул. „Симеоновско шосе“ № 67А да заплати на Р. С. А., ЕГН
**********, с. К., общ. Д., ул."Е." №* за обезщетяване на претърпени от него
неимуществени вреди от настъпило на 30.07.2022 г. около 11, 15 ч. на
кръстовище на ул. „С.о.п.“ с ул. „Б.и.“, ПТП причинено от Ц.В.М. при
управление на товарен автомобил „Ф.Т.“, рег. № ****С, застрахован по
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ в ответното дружество,
съгласно застрахователна полица № *** от 10.06.2022 г. още 30 000 лв.
ведно със законната лихва от 31.01.2023 г. равняващи се на разликата между
сумата от 70 000 лв., която според ПАС се дължи на ищеца след намаляване на
дължимото обезщетение на основание чл. 51, ал. 2 от ЗЗД с 30 % и
присъдените от См ОС с постановеното от този съд решение в размер на
40 000 лв.
ОТМЕНЯ решение № 66 от 06.12.2024 г. постановено по т. дело №
32/2023 г. по описа на Смолянския окръжен съд в частта, с която Р. С. А., ЕГН
**********, с. К., общ. Д., ул."Е." №* е осъден да заплати на ЗК „Лев Инс“
АД, с ЕИК *********, гр. София, бул. „Симеоновско шосе“ № 67А разноски
по съразмерност за производството пред СмОС в размер на 407, 85 лв.
равняващи се на разликата между присадените 815,70 лв. и дължимите 407,
85 лв., като за този дължим размер то се ПОТВЪРЖДАВА.
ОСЪЖДА „Застрахователна компания Лев Инс“ АД, ЕИК *********,
гр. София, бул. „Симеоновско шосе“ № 67А да заплати в полза на бюджета на
съдебната власт по сметка на Смолянския окръжен съд още 1200 лв. ДТ с
17
оглед допълнително присъдената с решението на ПАС сума от 30 000 лв.
ОСЪЖДА „Застрахователна компания Лев Инс“ АД, ЕИК *********,
гр. София, бул. „Симеоновско шосе“ № 67А да заплати на Р. С. А., ЕГН
**********, с. К., общ. Д., ул."Е." №* още 317, 85 лв. разноски по
съразмерност за производството пред См ОС с оглед допълнително
присъдените 30 000 лв.
ОСЪЖДА „Застрахователна компания Лев Инс“ АД, ЕИК *********,
гр. София, бул. „Симеоновско шосе“ № 67А да заплати адв.Р. И. М., ЕГН
**********, адвокат при АК София с адрес на дейност, **** още 2605 лв.
представляващи дължимо адвокатско възнаграждение за осъществено
безплатно процесуално представителство на Р. С. А., ЕГН **********, с. К.,
общ. Д. в производството пред См ОС.
ОСЪЖДА „Застрахователна компания Лев Инс“ АД, ЕИК *********,
гр. София, бул. „Симеоновско шосе“ № 67А да заплати адв.Р. И. М., ЕГН
**********, адвокат при АК София с адрес на дейност, **** сумата от 2605
лв. представляваща дължимо адвокатско възнаграждение за осъществено
безплатно процесуално представителство на Р. С. А., ЕГН **********, с. К.,
общ. Д. в производството пред ПАС.
ОСЪЖДА „Застрахователна компания Лев Инс“ АД, ЕИК *********,
гр. София, бул. „Симеоновско шосе“ № 67А да заплати в полза на бюджета на
съдебната власт по сметка на Пловдивския апелативен съд сумата от 900 лв.
ДТ и разноски.
Решението може да се обжалва в 1 месечен срок от получаване на
съобщението за изготвянето му пред ВКС.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
18