РЕШЕНИЕ
№ 5
гр. Златоград, 04.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЗЛАТОГРАД в публично заседание на двадесет и
шести януари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Веселина Ив. Димчева
при участието на секретаря Роска С. Юрчиева
като разгледа докладваното от Веселина Ив. Димчева Административно
наказателно дело № 20215420200091 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба, подадена от С. И. К., ЕГН **********, с адрес:
с.С., ул. „Е.“ № * против Наказателно постановление № 131/18.11.2021 г.,
издадено от директора на Б. д. „И.р.“, с което на жалбоподателя на основание
чл. 53 ЗАНН и чл. 200, ал. 1, т. 1, б. „в“ от Закона за водите (ЗВ) е наложено
наказание "глоба" в размер на 150 лв. за нарушение на чл. 44, ал. 1 ЗВ.
В жалбата се релевират доводи за неправилност и
незаконосъобразност на атакуваното наказателно постановление и допуснати
съществени процесуални нарушения при съставяне на АУАН въз основа на
който същото е издадено. Оспорват се фактическите констатации на
проверяващите лица, обективирани в констативен протокол № * от 07.07.2021
г., като се сочи, че описаното административно нарушение е изцяло
недоказано.
В съдебното заседание жалбоподателят не се явява и не се
представлява.
Въззиваемата страна редовно призована не изпраща представител в
проведеното открито съдебно заседание. Постъпило е писмено становище в
което се поддържа неоснователност на подадената жалба.
Съдът, след като служебно провери обжалваното наказателно
постановление, доводите на страните и събраните по делото
доказателства приема за установено от фактическа страна следното:
На 07.07.2021 г., във връзка с подаден сигнал, св. Е.М. – гл. експерт в
БД „Източнобеломорски район“ и св. З.У. – ст. експерт Дирекция „Контрол“ в
БД „И. р.“, извършили проверка на обект – селскостопанска сграда, ползвана
1
от жалбоподателя С.К., разположена в имот с № 39105.3.115, собственост на
Община З., находящ се в с. С., на която присъствали и ст.специалист УТ на
кметство с. С. и полицейски служител от РУ-З. В хода на проверката,
експертите установили, че в посочената сграда се отглеждат селскостопански
животни, както и че в същата има чешма от която тече вода, която не се
отчита от монтирания измервателен уред – водомер. В тази връзка,
присъстващите лица се опитали да се свържат по телефон с жалбоподателя
С.К., но не успели. Контакт бил осъществен със сина на жалбоподателя – св.
З. К., но последният заявил, че е служебно ангажиран и няма възможност да
присъства. Проверяващите след като установили, че от чешмата тече вода,
потреблението на която не се отчита от монтирания водомер, се отправили
към м. „Д.“, където знаели, че има два каптирани естествени извора (КЕИ1 и
КЕИ2). На място присъствал и представител на ДГС-З., който се опитал с
помощта на GPS координати да открие точното местоположение на двата
водоизточника, но сигналът бил слаб и опитите се оказали неуспешни. Тъй
като, както самите извори, така и тръбите били заровени под повърхността на
земята, проверяващите не успели да ги открият. Процесният имот бил познат
на св. М. от предходна проверка извършена през 2018 г., както и на св. У.,
която също била извършила предходна проверка (по повод друг сигнал срещу
жалбоподателя) на 28.06.2021 г. Именно по време на предходната проверка св.
У. констатирала, че при завъртане на спирателен кран, разположен в друга
шахта в същия имот (който бил недостъпен по време на процесната проверка
на 07.07.2021 г.), от чешмата започва да тече кафява вода, която впоследствие
се пречиства и едва тогава водомерът започва да отчита потребление, но при
спиране на крана, водата, която тече не подлежи на отчет. Имайки предвид
данните с които проверяващите разполагали от своите предишни проверки:
от 2018 г. (св. М.) – приблизителното местонахождение на двата
водоизточника, както и подробности около начина на водовземане, а именно,
че водата от двата извора – на разстояние от около 20 метра от първия и
около 200 м. от втория, се събират директно в една тръба и посредством
ПВЦ-водопровод, Ф ¾ цола и дължина около 1350 м., достига гравитачно до
процесния имот ползван от С.К., както и от м.06.2021 г. (св. У.),
проверяващите съставили констативен протокол №*** от 07.07.2021 г., в
който вписали съответната информация.
С оглед горното била изготвена покана по чл. 40, ал. 2 ЗАНН за
явяване в БД „И. р.“ за съставяне на АУАН, адресирана до жалбоподателя,
която е връчена на 21.07.2021 г.
На 16.08.2021 г., в присъствието на свидетеля З.У., свидетелят Е.М.,
съставила АУАН №** от 16.08.2021 г., за нарушение на чл. 44, ал. 1 ЗВ. На
15.09.2021 г. съставеният АУАН е връчен лично на жалбоподателя.
В срока по чл. 44, ал.1 ЗАНН са постъпили писмени възражения срещу
съставения АУАН, в които жалбоподателят оспорва фактическите
констатации на проверяващите лица.
Въз основа на АУАН № **/29102018 от 21.08.2018 г. е издадено
атакуваното Наказателно постановление № ***/18.11.2021 г., връчено на
жалбоподателя на 03.12.2021 г.
Изложената фактическа обстановка се установява от събраните по
делото доказателствени материали: гласните доказателства, съдържащи се в
2
показанията на разпитаните от съда свидетели св. Е.М. – гл. експерт в БД
„И.р.“ и св. З.У. – ст. експерт Дирекция „Контрол“ в БД „И. р.“ и от
приобщените към доказателствения материал по реда на чл. 283 НПК
писмени доказателства: Писмо с изх. №*** г. за връчване на НП № ***г. -
оригинал; Обратна разписка, удостоверяваща връчването на НП с бар код №
*** - заверено копие; Акт за установяване на административно нарушение №
*** г.- оригинал; Възражение с вх. № *** г. - заверено копие; Покана за
явяване за съставяне на АУАН с изх. № ***г. - заверено копие; Обратна
разписка, удостоверяваща връчването на покана с бар код **** - заверено
копие; Писмо с изх. № *** г., до началник на РУ - З. за връчване и
предявяване на АУАН № *** г. за извършени нарушение по закона за водите -
заверено копие; Обратна разписка за получаване на писмото от РУ - З. с бар
код ****- заверено копие; Писмо с вх. № **** г. от началник на РУ - З. с
приложено връчени актове за нарушения по закона за водите - заверено
копие; Констативен протокол № ****г. - заверено копие; Жалба с вх. № ****
г., ведно със заверено копие от удостоверение за наследници и пълномощно -
заверено копие; Писмо с изх. № **** г. от Директор на БД ИБР- заверено
копие и Заповед № **** г. на Директора на БД ИБР - заверено копие.
При така установеното от фактическа страна, съдът прие от
правна страна следното:
Жалбата е подадена от легитимирано лице при спазване на
преклузивния срок за обжалване по чл. 59, ал. 2 ЗАНН и е насочена срещу
подлежащ на съдебен контрол административно-наказателен акт, поради
което се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество жалбата е основателна, по следните
съображенията:
При разглеждане на дела по оспорени наказателни постановления
районният съд е инстанция по същество, с оглед на което дължи
извършването на цялостна проверка относно правилното приложение на
материалния и процесуалния закон, независимо от посочените от
жалбоподателя основания.
В изпълнение на това свое правомощие съдът констатира, че АУАН и
атакуваното наказателно постановление са издадени от компетентни органи,
съобразно разпоредбата на чл. 200, ал. 1 и ал. 2 ЗВ и представената по делото
Заповед № ****/15.01.2021 г. на директора на БД „И. р“. В този смисъл
актосъставителят и АНО са материално и териториално компетентни да
установят нарушението и да наложат за него административно наказание.
На следващо място, същите са в предвидената от закона писмена
форма и съдържание, при спазване на установения ред и в сроковете по чл.
34, ал. 1 и ал. 3 ЗАНН. Спазена е и законово предвидената процедура за
съставянето и връчването, като в съставения АУАН актосъставителят е
отразил фактическите обстоятелства на твърдяните нарушения и
обстоятелствата по извършването им. АУАН съответства на предвидените с
чл.42 ЗАНН изисквания, като нарушенията са описани достатъчно ясно и
конкретно с посочване времето и мястото на извършването им и конкретните
действия, с които жалбоподателят е нарушил законовите разпоредби.
Съгласно изискванията на чл.40, ал.1 ЗАНН, АУАН е съставен в присъствието
3
на свидетел – очевидец, присъствал при извършването и установяването му.
Издаденото НП също отговаря на законовите разпоредби,
регламентиращи изискуемите реквизити, които следва да съдържа.
С оглед изложеното съдебният състав не констатира допуснати в хода
на административнонаказателното производство съществени нарушения на
процесуалните правила, обуславящи отмяна на санкционния акт.
Независимо от горното, настоящият съдебен състав намира, че от
събраната по делото доказателствена съвкупност не се установява по
категоричен начин извършване на твърдяното нарушение.
От показанията на разпитаните по делото свидетели – експертите
извършили проверката на място, се установява, че същите не са възприели
пряко и непосредствено описаните в констативния протокол факти и
обстоятелства, т.е. такива не са установени в хода на проверката.
Проверяващите лица изобщо не са открили двата водоизточника (КЕИ 1 и
КЕИ 2), а още по-малко са констатирали наличието на ПВЦ-водопровод със
сочените в АУАН и НП параметри. Единият от експертите - св. М. е
разполагала с данни от проверка извършена през 2018 г., а другият експерт –
св. У. е възприела изцяло информацията предоставена от нейната колега, като
не е видяла закопания под земята тръбопровод (какъвто се предполага, че
има), още по-малко, че такъв свързва двата извора именно с имота ползван от
жалбоподателя. Св. У. е разполагала с информация и от своя проверка,
извършена през м.06.2021 г., по повод друг сигнал, както и с данни получени
от нейна колега от гр. К., която казала, че са видели водохващането –
примитивен каптаж от натрупани камъни, където е мушната тръбата. В
случая АНО е достигнал до извод за извършено нарушение единствено въз
основа на предположенията на проверяващите лица, базирани на два факта –
установено нарушение (за съседен имот, собственост на жалбоподателя) през
2018 г. и наличието на течаща вода в чешмата, находяща се в
селскостопанската сграда, която не се отчита от поставения измервателен
уред - водомер.
Доколкото в съдебното производство, съгл. чл. 84 ЗАНН приложение
намират разпоредбите на НПК относно производството пред съд, настоящият
съдебен състав намира, че при издаването на НП е нарушен принципът на чл.
303, ал. 1 НПК – присъдата, респ. НП, не може да почива на предположения и
нарушителят следва да бъде наказан, единствено когато обвинението е
доказано по несъмнен начин. В същия смисъл е и новата редакция на чл. 53,
ал. 1 ЗАНН, съгласно която наказващият орган издава наказателно
постановление, с което налага на нарушителя съответно административно
наказание, когато установи по несъмнен начин факта на извършеното
нарушение, самоличността на лицето, което го е извършило, и неговата вина.
Обратното би нарушило основния принцип в наказателния, респ.
административнонаказателния процес за правото на защита на наказаното
лице. Съдът изцяло споделя разсъжденията на въззиваемия, че водата
представлява изключително ценен природен ресурс, но наказателното
постановление, подобно на постановена присъда, не може да почива на
съмнения, предположения и пр., а само на безспорно доказани факти. Такива
доказателства по настоящето дело за посоченото в НП нарушение не се
събраха, което се потвърди и от показанията на лицата извършили
4
проверката, послужила като основание за съставяне на АУАН и издаденото
въз основа на него НП.
Предвид горното и доколкото наказателното постановление не може да
почива на предположения относно извършеното административно
нарушение, неговото авторство и предмет, съдът намира, че обжалваното НП
следва да бъде отменено.
По разноските.
Жалбоподателят претендира и доказва разноски в размер на сумата от
300 лв. – адв. възнаграждение (съобразно ДПЗС на л. 57 от делото), което
предвид изхода на делото и на осн. чл. 143, ал. 1 АПК, вр. чл. 63д, ал. 1 ЗАНН
е основателно и следва да бъде уважено.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т.1 ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 131/18.11.2021 г., издадено
от директора на Басейнова дирекция „И.р.“, с което на С. И. К., ЕГН
**********, с адрес: с.С., ул. „Е.“ № *, на основание чл. 53 ЗАНН и чл. 200,
ал. 1, т. 1, б. „в“ от Закона за водите е наложено наказание "глоба" в размер на
150 лв. за нарушение на чл. 44, ал. 1 Закона за водите.
ОСЪЖДА Басейнова дирекция „И. р.“, с адрес: гр. П., ул. "Я. С." № *
да заплати на С. И. К., ЕГН **********, с адрес: с.С., ул. „Е.“ № *, сумата от
300 лв. – разноски за производството, представляващи заплатен адв.хонорар.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване по реда на Глава
XII от АПК пред Административен съд - С., в 14-дневен срок от получаване
на съобщението от страните.
Съдия при Районен съд – Златоград: ______В.Д._________________
5