Р Е
Ш Е Н
И Е № 258
гр. Стара
Загора, 28.08.2020г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Старозагорски административен съд, публично съдебно
заседание на четвърти август две хиляди и двадесета година, в състав
Председател: БОЙКА ТАБАКОВА
Членове: КРЕМЕНА КОСТОВА -ГРОЗЕВА
СТИЛИЯН МАНОЛОВ
при секретаря Пенка Маринова
и с участието на прокурора Румен Арабаджиков
като разгледа докладваното от съдия МАНОЛОВ к.а.н. дело №
220 по описа за 2020 г., за да се
произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл.208 и сл. от
Административно-процесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл.63, ал.1, изр.
второ от Закона за административните
нарушения и наказания /ЗАНН/.
Образувано е по
касационна жалба на „Студио Д.М.“ ЕООД, гр.Гълъбово, против Решение №28/10.04.2020г.,
постановено по АНД №200/2019г. по описа на Районен съд гр.Гълъбово, с което е
потвърдено наказателно постановление №453523-F480776/29.07.2019г., издадено на
Началник отдел „Оперативни дейности“ - Пловдив в ЦУ на НАП, с наложена на
касатора „имуществена санкция“ в размер на 500 лева на основание чл.185, ал.2,
изр.2 от ЗДДС, във връзка с чл.185, ал.1 ЗДДС за нарушение по чл.42, ал.1, т.4
от Наредба Н-18/2018г. на МФ, във връзка с чл.118, ал.4, т.1 от ЗДДС. В жалбата
са изложени оплаквания за незаконосъобразност на решението като неправилно и
необосновано, като се моли съда същото да бъде отменено.
Ответникът по
касация - ТД на НАП-Пловдив, редовно и своевременно призован за съдебно заседание, не
изпраща представител по делото. В писмено становище процесуалният му представител
юриск.
Т. оспорва жалбата като неоснователна и моли същата да
бъде отхвърлена, а решението на районния
съд да бъде оставено в сила. Претендира и юрисконсултско възнаграждение.
Представителят на Окръжна
прокуратура – Стара Загора дава заключение, че касационната жалба е
неоснователна и предлага решението на първоинстанционния съд да бъде оставено в
сила, като правилно и законосъобразно.
Касационният състав на съда, след като обсъди събраните по делото
доказателства, наведеното от жалбоподателя касационно основание, доводите и
становищата на страните и като извърши на основание чл.218, ал.2 от АПК
служебна проверка на валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното
съдебно решение с материалния закон, намира за установено следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл.211, ал.1 АПК, вр. чл.63, ал.1 ЗАНН и от надлежна страна, за която съдебното решение се явява неблагоприятно,
поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество, жалбата е основателна.
Районен съд Гълъбово е потвърдил като правилно и законосъобразно
обжалваното наказателно постановление №453525-F480776/29.07.2019г., издадено от
Началник на отдел „Оперативни дейности“ Пловдив при ЦУ на НАП, въз основа на Акт за установяване на административно нарушение
№F480776/07.04.2019г., с което на касатора, е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 500.00
лв. на основание чл.185, ал.2, изр.2 ЗДДС, във връзка с чл.185, ал.1 от ЗДДС.
Като административно нарушение са преценени обстоятелствата, че при извършване на проверка на 26.03.2019г., в 15:40
часа, на обект – фризьорски салон, находящ се в ***, стопанисван от „Студио Д.М.“
ЕООД, представлявано от управителя Д. Т. К., е констатирано, че дружеството
в качеството си на задължено лице по чл.3 от Наредба №Н-18 от 13.12.2006г. за
регистриране и отчитане на продажбите в търговските обекти чрез фискални
устройства на МФ, изискванията към
софтуерите за управлението им и изискванията към лицата, които извършват
продажби чрез електронен магазин, е допуснало нарушение на разпоредбите на
същата, като не е осигурило съхраняването на книгата за дневните финансови
отчети за текущата година на регистрираното за конкретния обект фискално
устройство на територията на обекта. Дружеството не е осигурило съхраняването
на книгата за дневните финансови отчети на ФУ модел TERMOL ZM-KL, с ИН на ФУ
ZK034868 и ИН на ФП 50040007. Същата не е била предоставена на органите по
приходите по време на извършената проверка. Нарушението не води до неотразяване
на приходи. Нарушението е установено и документирано с ПИП серия АА, №0329521/26.03.2019г. С това деяние е прието, че е
извършено нарушение от дружеството на чл.42,
ал.1, т.4 от Наредба №Н-18 от 13.12.2006г. на МФ, във връзка с чл.118,
ал.4, т.1 от ЗДДС.
За да потвърди наказателното
постановление, Районен съд Гълъбово е приел, че при съставянето на АУАН и
издаването на наказателното постановление са спазени, изискванията, визирани в
разпоредбите на чл.42 и чл.57 от ЗАНН. Обосновано е, че двата акта са издадени
от компетентни органи в предвидените от закона срокове по чл.34 от ЗАНН. Посочено
е, че при издаване на обжалваното наказателно постановление не са допуснати съществени
процесуални нарушения, спазени са изискванията на закона и от събраните по
делото доказателства безспорно се установява извършеното административно
нарушение, неговият извършител и фактическата обстановка във връзка с това. Въз
основа на възприетата от съда фактическа обстановка се установява, че
дружеството-жалбоподател не е съхранявало книгата за дневните финансови отчети
за текущата 2019 година, както и че същото е лице по чл.3 от Наредба №Н-13/2006г. Обосновано
е, че деянието е формално осъществено и съдържа белезите на административното
нарушение, а неизпълнението на задълженията по наредбата са довели до
извършването на деяние, което покрива белезите на осъщественото административно
нарушение. Изложени са съображения, че в конкретния случай не са налице
предпоставки за прилагане нормата на чл.28 от ЗАНН. Всичко това е дало
основание на въззивния съд да потвърди обжалваното наказателно постановление.
Така постановеното решение е постановено при неправилно
приложение на материалния закон.
Според
чл.42, ал.1, т.4 от Наредба №Н-18 (в приложима редакция към датата на
извършване на проверката – 26.03.2019г.), заради чието нарушаване е ангажирана
отговорността на дружеството касатор, лицето по чл.3 със стационарен търговски
обект съхранява в търговския обект книгата за дневните финансови отчети за
текущата година, с изключение на случаите по чл.11, ал.3 и чл.14, ал.3.
Според
разпоредбите на чл.3 от ЗАНН,
(1) За всяко административно нарушение се прилага нормативният акт, който е бил
в сила по време на извършването му; (2) Ако до влизане в сила на наказателното
постановление последват различни нормативни разпоредби, прилага се онази от
тях, която е по-благоприятна за нарушителя.
В
случая разпоредбата на чл.42, ал.1, т.4 от Наредба №Н-18 е изменена (ДВ, бр.75
от 24.09.2019г.), като придобива следната редакция – лицето по чл.3 със
стационарен търговски обект съхранява в търговския обект книгата за дневните
финансови отчети за текущата година – за лицата, използващи ЕСФП, с изключение
на случаите по чл.11, ал.3, чл.14, ал.3 и чл.39, ал.3.
Абревиатурата
„ЕСФП“ в нормата на чл.42, ал.1, т.4 от Наредба №Н-18, означава „електронни
системи с фискална памет“ (ЕСФП) за отчитане оборотите от продажби на течни
горива чрез средства за измерване на разход, които са одобрени по смисъла на Закона за измерванията
(ЗИ) или са с оценено съответствие по смисъла на Закона за техническите изисквания към
продуктите (ЗТИП), като ЕСФП е вид ФУ, съгласно разпоредбата на
чл.2, ал.2, т.3 от Наредба №Н-18.
Предвид
посоченото до тук, настоящият състав на съда намира, че след 24.09.2019г.
задължението по чл.42, ал.1, т.4 от Наредба №Н-18 (да се съхранява в търговския
обект книгата за дневните финансови отчети за текущата година) има за адресат
единствено лица по чл. 3 от наредбата, които използват ЕСФП.
От
своя страна, дружеството касатор е лице по чл.3 от Наредба №Н-18, което очевидно
не използва в търговския си обект ЕСФП за отчитане оборотите от продажби на
течни горива чрез средства за измерване на разход, които са одобрени по смисъла
на Закона за
измерванията (ЗИ) или са с оценено съответствие по смисъла на Закона за техническите изисквания към
продуктите (ЗТИП) и след 24.09.2019г. за него няма задължение да
съхранява КДФО за текущата година.
Съответно,
разпоредбата на чл.42, ал.1, т.4 от Наредба №Н-18 след 24.09.2019 г.
представлява по-благоприятна норма по смисъла на чл.3, ал.2 от ЗАНН, спрямо същата разпоредба в редакцията към датата на извършване
на проверката.
Посоченото
обстоятелство не е съобразено от страна на районния съд, поради което
постановеното от въззивния съд решение е неправилно и следва да бъде отменено,
а вместо него да бъде постановено друго такова по същество, с което да бъде
отменен издадения санкционен акт.
Пред въззивната и касационната инстанция искане за
присъждане на разноски от страна на санкционираното дружество не е направено,
поради което такива не следва да бъдат присъждани в негова полза.
Водим от
горните мотиви и на основание чл.221, ал.2, предл. второ и чл.222, ал.1 от АПК съдът
Р Е Ш
И:
ОТМЕНЯ Решение №28/10.04.2020г., постановено по АНД №200/2019г.
по описа на Районен съд Гълъбово и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление №453525-F480776/29.07.2019г.,
издадено от Началник на отдел „Оперативни дейности“ Пловдив при ЦУ на НАП
Решението не
подлежи на обжалване и протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.