Решение по дело №220/2020 на Административен съд - Стара Загора

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 28 август 2020 г.
Съдия: Стилиян Кирилов Манолов
Дело: 20207240700220
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 8 юли 2020 г.

Съдържание на акта

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е    258

 

       гр. Стара Загора, 28.08.2020г.

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

Старозагорски административен съд, публично съдебно заседание на четвърти август две хиляди и двадесета година, в състав        

         

                                                        

      Председател: БОЙКА  ТАБАКОВА

                                  Членове: КРЕМЕНА КОСТОВА -ГРОЗЕВА

                                                   СТИЛИЯН МАНОЛОВ

                       

при секретаря Пенка Маринова

и с участието на прокурора Румен Арабаджиков

като разгледа докладваното от съдия МАНОЛОВ к.а.н. дело № 220 по описа  за 2020 г., за да се произнесе, съобрази следното:

 

Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл.63, ал.1, изр. второ  от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

 

 Образувано е по касационна жалба на „Студио Д.М.“ ЕООД, гр.Гълъбово, против Решение №28/10.04.2020г., постановено по АНД №200/2019г. по описа на Районен съд гр.Гълъбово, с което е потвърдено наказателно постановление №453523-F480776/29.07.2019г., издадено на Началник отдел „Оперативни дейности“ - Пловдив в ЦУ на НАП, с наложена на касатора „имуществена санкция“ в размер на 500 лева на основание чл.185, ал.2, изр.2 от ЗДДС, във връзка с чл.185, ал.1 ЗДДС за нарушение по чл.42, ал.1, т.4 от Наредба Н-18/2018г. на МФ, във връзка с чл.118, ал.4, т.1 от ЗДДС. В жалбата са изложени оплаквания за незаконосъобразност на решението като неправилно и необосновано, като се моли съда същото да бъде отменено.

 

       Ответникът по касация - ТД на НАП-Пловдив, редовно и своевременно призован за съдебно заседание, не изпраща представител по делото. В писмено становище процесуалният му представител юриск. Т. оспорва жалбата като неоснователна и моли същата да бъде отхвърлена, а решението  на районния съд да бъде оставено в сила. Претендира и юрисконсултско възнаграждение.

 

       Представителят на Окръжна прокуратура – Стара Загора дава заключение, че касационната жалба е неоснователна и предлага решението на първоинстанционния съд да бъде оставено в сила, като правилно и законосъобразно.

 

Касационният състав на съда, след като обсъди събраните по делото доказателства, наведеното от жалбоподателя касационно основание, доводите и становищата на страните и като извърши на основание чл.218, ал.2 от АПК служебна проверка на валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното съдебно решение с материалния закон, намира за установено следното:

 

Касационната жалба е подадена в срока по чл.211, ал.1 АПК, вр. чл.63, ал.1 ЗАНН и от надлежна страна, за която съдебното решение се явява неблагоприятно, поради което е процесуално допустима.

 

Разгледана по същество, жалбата е основателна.

 

Районен съд Гълъбово е потвърдил като правилно и законосъобразно обжалваното наказателно постановление №453525-F480776/29.07.2019г., издадено от Началник на отдел „Оперативни дейности“ Пловдив при ЦУ на НАП, въз основа на Акт за установяване на административно нарушение №F480776/07.04.2019г., с което на касатора, е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 500.00 лв. на основание чл.185, ал.2, изр.2 ЗДДС, във връзка с чл.185, ал.1 от ЗДДС. Като административно нарушение са преценени обстоятелствата, че при извършване на проверка на 26.03.2019г., в 15:40 часа, на обект – фризьорски салон, находящ се в ***, стопанисван от „Студио Д.М.“ ЕООД, представлявано от управителя Д. Т. К., е констатирано, че дружеството в качеството си на задължено лице по чл.3 от Наредба №Н-18 от 13.12.2006г. за регистриране и отчитане на продажбите в търговските обекти чрез фискални устройства на МФ, изискванията  към софтуерите за управлението им и изискванията към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин, е допуснало нарушение на разпоредбите на същата, като не е осигурило съхраняването на книгата за дневните финансови отчети за текущата година на регистрираното за конкретния обект фискално устройство на територията на обекта. Дружеството не е осигурило съхраняването на книгата за дневните финансови отчети на ФУ модел TERMOL ZM-KL, с ИН на ФУ ZK034868 и ИН на ФП 50040007. Същата не е била предоставена на органите по приходите по време на извършената проверка. Нарушението не води до неотразяване на приходи. Нарушението е установено и документирано с ПИП серия АА, №0329521/26.03.2019г. С това деяние е прието, че е извършено нарушение от дружеството на чл.42, ал.1, т.4 от Наредба №Н-18 от 13.12.2006г. на МФ, във връзка с чл.118, ал.4, т.1 от ЗДДС.

 

За да потвърди наказателното постановление, Районен съд Гълъбово е приел, че при съставянето на АУАН и издаването на наказателното постановление са спазени, изискванията, визирани в разпоредбите на чл.42 и чл.57 от ЗАНН. Обосновано е, че двата акта са издадени от компетентни органи в предвидените от закона срокове по чл.34 от ЗАНН. Посочено е, че при издаване на обжалваното наказателно постановление не са допуснати съществени процесуални нарушения, спазени са изискванията на закона и от събраните по делото доказателства безспорно се установява извършеното административно нарушение, неговият извършител и фактическата обстановка във връзка с това. Въз основа на възприетата от съда фактическа обстановка се установява, че дружеството-жалбоподател не е съхранявало книгата за дневните финансови отчети за текущата 2019 година, както и че същото  е лице по чл.3 от Наредба №Н-13/2006г. Обосновано е, че деянието е формално осъществено и съдържа белезите на административното нарушение, а неизпълнението на задълженията по наредбата са довели до извършването на деяние, което покрива белезите на осъщественото административно нарушение. Изложени са съображения, че в конкретния случай не са налице предпоставки за прилагане нормата на чл.28 от ЗАНН. Всичко това е дало основание на въззивния съд да потвърди обжалваното наказателно постановление.

 

Така постановеното решение е постановено при неправилно приложение на материалния закон.

 

Според чл.42, ал.1, т.4 от Наредба №Н-18 (в приложима редакция към датата на извършване на проверката – 26.03.2019г.), заради чието нарушаване е ангажирана отговорността на дружеството касатор, лицето по чл.3 със стационарен търговски обект съхранява в търговския обект книгата за дневните финансови отчети за текущата година, с изключение на случаите по чл.11, ал.3 и чл.14, ал.3.

 

Според разпоредбите на чл.3 от ЗАНН, (1) За всяко административно нарушение се прилага нормативният акт, който е бил в сила по време на извършването му; (2) Ако до влизане в сила на наказателното постановление последват различни нормативни разпоредби, прилага се онази от тях, която е по-благоприятна за нарушителя.

В случая разпоредбата на чл.42, ал.1, т.4 от Наредба №Н-18 е изменена (ДВ, бр.75 от 24.09.2019г.), като придобива следната редакция – лицето по чл.3 със стационарен търговски обект съхранява в търговския обект книгата за дневните финансови отчети за текущата година – за лицата, използващи ЕСФП, с изключение на случаите по чл.11, ал.3, чл.14, ал.3 и чл.39, ал.3.

 

Абревиатурата „ЕСФП“ в нормата на чл.42, ал.1, т.4 от Наредба №Н-18, означава „електронни системи с фискална памет“ (ЕСФП) за отчитане оборотите от продажби на течни горива чрез средства за измерване на разход, които са одобрени по смисъла на Закона за измерванията (ЗИ) или са с оценено съответствие по смисъла на Закона за техническите изисквания към продуктите (ЗТИП), като ЕСФП е вид ФУ, съгласно разпоредбата на чл.2, ал.2, т.3 от Наредба №Н-18.

 

Предвид посоченото до тук, настоящият състав на съда намира, че след 24.09.2019г. задължението по чл.42, ал.1, т.4 от Наредба №Н-18 (да се съхранява в търговския обект книгата за дневните финансови отчети за текущата година) има за адресат единствено лица по чл. 3 от наредбата, които използват ЕСФП.

 

От своя страна, дружеството касатор е лице по чл.3 от Наредба №Н-18, което очевидно не използва в търговския си обект ЕСФП за отчитане оборотите от продажби на течни горива чрез средства за измерване на разход, които са одобрени по смисъла на Закона за измерванията (ЗИ) или са с оценено съответствие по смисъла на Закона за техническите изисквания към продуктите (ЗТИП) и след 24.09.2019г. за него няма задължение да съхранява КДФО за текущата година.

 

Съответно, разпоредбата на чл.42, ал.1, т.4 от Наредба №Н-18 след 24.09.2019 г. представлява по-благоприятна норма по смисъла на чл.3, ал.2 от ЗАНН, спрямо същата разпоредба в редакцията към датата на извършване на проверката.

 

Посоченото обстоятелство не е съобразено от страна на районния съд, поради което постановеното от въззивния съд решение е неправилно и следва да бъде отменено, а вместо него да бъде постановено друго такова по същество, с което да бъде отменен издадения санкционен акт.

 

Пред въззивната и касационната инстанция искане за присъждане на разноски от страна на санкционираното дружество не е направено, поради което такива не следва да бъдат присъждани в негова полза.

 

   Водим от горните мотиви и на основание чл.221, ал.2, предл. второ и чл.222, ал.1 от АПК съдът

 

Р     Е     Ш     И:

 

ОТМЕНЯ Решение №28/10.04.2020г., постановено по АНД №200/2019г. по описа на Районен съд Гълъбово и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

 

ОТМЕНЯ Наказателно постановление №453525-F480776/29.07.2019г., издадено от Началник на отдел „Оперативни дейности“ Пловдив при ЦУ на НАП

 

    Решението не подлежи на обжалване и протестиране.

 

 

                                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ:

                         

                                                                                                                              

                                                                 ЧЛЕНОВЕ: 1.                                

 

 

                                                                                         2.