№ 1043
гр. Перник, 14.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, XII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на десети октомври през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Лора Р. С.ова
при участието на секретаря Десислава Ст. Дрехарска
като разгледа докладваното от Лора Р. С.ова Гражданско дело №
20221720104316 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по отрицателен установителен иск с правна
квалификация чл. 439 от ГПК, във вр. с чл. 110 и сл. от ЗЗД.
Образувано е по искова молба, подадена от Р. В. В., ЕГН ********** от
гр. Перник, със съдебен адрес: ********** против „Топлофикация - Перник“
АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Перник, кв.
Мошино, ТЕЦ „Република“, представлявано от изпълнителния директор Я.К.
Ищецът твърди, че с изпълнителен лист, издаден на 19.03.2013 г. въз
основа на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК №
694/14.02.2013 г. по частно гражданско дело № 802/2013 г. по описа на
Пернишки районен съд е осъден да заплати на „Топлофикация - Перник“ АД
сумата от 454.56 лв., представляваща стойността на неплатена топлинна
енергия за периода 01.06.2009 г. – 30.04.2012 г., ведно обезщетение за забава в
размер на 158.84 лв., считано за периода 30.07.2009 г. – 28.01.2013 г. и
законната лихва върху главницата, считано от 14.02.2013 г. до окончателното
плащане, както и разноски в размер на 25 лв. – държавна такса и 100 лв. –
юрисконсултско възнаграждение.
Твърди, че по така издадения изпълнителен лист е образувано
1
изпълнително дело № 325/2013 г. по описа на ЧСИ Е.Д., което е прекратено
на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК.
Сочи, че по искане на ответника въз основа на същия изпълнителен
лист е образувано изпълнително дело № 1673/2021 г. по описа на ЧСИ А. В.а,
с район на действие ПОС.
Счита, че вземането на ответника е погасено по давност.
Искането към съда е да признае за установено по отношение на
ответника, че ищецът не му дължи сумата от 454.56 лв., представляваща
стойността на неплатена топлинна енергия за периода 01.06.2009 г. –
30.04.2012 г., ведно обезщетение за забава в размер на 158.84 лв., считано за
периода 30.07.2009 г. – 28.01.2013 г. и законната лихва върху главницата,
считано от 14.02.2013 г. до окончателното плащане, както и разноски в
размер на 25 лв. – държавна такса и 100 лв. – юрисконсултско
възнаграждение, за което вземане на 19.03.2013 г. е издаден изпълнителен
лист по ЧГД № 802/2013 г. по описа на Районен съд – Перник и е образувано
изпълнително дело № 1673/2021 г. по описа на ЧСИ А. В.а, с район на
действие ПОС.
Заявена е претенция за присъждане на направените по делото разноски.
Исковата молба с приложенията е връчена на ответника. В срока по чл.
131 от ГПК е постъпил писмен отговор.
Ответникът счита искът за допустим, но неоснователен. Твърди, че
погасителната давност за спорното вземане не е изтекла тъй като е прекъсвана
многократно с действията, извършени по изпълнително дело № 325/2013 г. по
описа на ЧСИ Е.Д. и по изпълнително дело № 1673/2021 г. по описа на ЧСИ
А. В.а.
Искането към съда е да отхвърли предявения иск. Заявена е претенция
за присъждане на направените разноски. Направено е възражение срещу
размера на заплатеното от насрещната страна адвокатско възнаграждение,
като е посочено, че при уважаване на иска такова следва да се присъди в
минимално предвидения размер в Наредба № 1/2004 г.
В съдебно заседание ищецът, чрез пълномощника си адвокат Д.
поддържа иска. Искането към съда е да го уважи и да присъди направените
разноски.
2
В съдебно заседание, ответникът, чрез процесуалния си представител
юрисконсулт Софрониева поддържа отговора. Оспорва предявения иск. Моли
съда да го отхвърли. Претендира разноски.
Съдът като прецени процесуалните предпоставки за допустимост, взе
предвид наведените от страните доводи и обсъди събраните по делото
доказателства, намери следното:
Искът е процесуално допустим.
Правният интерес на ищеца от воденето му се установява от
приложените копия на изпълнителни дела № 1673/2021 г. по описа на ЧСИ А.
В.а, № 325/2013 г. по описа на ЧСИ Е.Д. и заповед за изпълнение на парично
задължение по ЧГД № 802/14.02.2013 г. по описа на ПРС.
От тях е видно, че ищецът е осъден да заплати на ответника спорното
вземане, за което на 19.03.2013 г. е издаден изпълнителен лист въз основа на
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ЧГД №
802/2013 г. по описа на Районен съд – Перник и за принудителното му
събиране са образувани изпълнително дело № 325/2013 г. по описа на ЧСИ
Е.Д., прекратено на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК и изпълнително дело
№ 1673/2021 г. по описа на ЧСИ А. В.а.
Наличието на изпълнителен титул обосновава правния интерес на
ищеца да установи, че след издаването му са настъпили обстоятелства,
водещи до погасяване на обективираното в него вземане.
Разгледан по същество искът е основателен. Съображенията за това са
следните:
От събраните писмени доказателства, преценени от съда в съответствие
с чл. 12 от ГПК и чл. 235, ал. 2 от ГПК, от фактическа страна се установява
следното:
Със заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК
№ 694/14.02.2013 г., издадена по ЧГД № 802/2013 г. по описа на ПРС ищецът
е осъден да заплати на ответника сумата от 454.56 лв., представляваща
стойността на неплатена топлинна енергия за периода 01.06.2009 г. –
30.04.2012 г., ведно с обезщетение за забава в размер на 158.84 лв., считано за
периода 30.07.2009 г. – 28.01.2013 г. и законната лихва върху главницата,
считано от 14.02.2013 г. до окончателното плащане, както и разноски в
3
размер на 25 лв. – държавна такса и 100 лв. – юрисконсултско
възнаграждение.
На 19.03.2013 г. въз основа на влязлата в сила заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 от ГПК, е издаден изпълнителен лист, в който
е обективирано спорното вземане.
Въз основа на последния, по молба на ответника от 05.06.2013 г. е
образувано изпълнително дело № 325/2013 г. по описа на ЧСИ Е.Д. с район на
действие ПОС. С молбата взискателят – „Топлофикация - Перник“ АД е
възложил на ЧСИ набавяне на всички необходими документи и извършване
на справки за установяване имущественото състояние на длъжника и е
поискал прилагане на всички способи за принудително изпълнение.
С писма от 13.06.2013 г. съдебният изпълнител е изискал информация за
длъжника от НАП. Информацията е постъпила на 17.10.2014 г., като в
писмото е посочено, че няма данни за недвижими имоти и движими вещи, за
подадена годишна данъчна декларация за доходи и за регистрирани трудови
доходи. Отразено е, че длъжникът има изискуемо публично вземане за глоба.
На 19.06.2013 г. ЧСИ е изпратил до длъжника призовка за доброволно
изпълнение, която му е връчена на 19.06.2013 г.
С разпореждане от 10.09.2014 г. е указано на взискателя да внесе
дължимите държавни такси, като за изпълнението му са представени
доказателства на 11.09.2014 г.
На 24.09.2014 г. са изискани справки от ПП, ОМДТ – Община Перник,
„ГРАО“ – община Перник, РУСО – гр. Перник за установяване семейното и
имущественото състояние на длъжника.
От писмо от 06.10.2014 г. на община Перник, ДМП е установено, че
длъжникът притежава два недвижими имота.
С разпореждане от 29.10.2014 г. ЧСИ е дал указания на взискателя да
посочи имота по отношение на който да бъде насрочен опис, за което го е
уведомил на 04.11.2014 г.
Взскателят не е изпълнил указанието.
На 10.11.2015 г., на 22.01.2016 г. и на 10.02.2016 г. длъжникът
доброволно е превел по сметка на ЧСИ сумите както следва: 60 лв., 50 лв. и
50 лв. С тях са погасени дължимите такси по изпълнителното производство.
4
С постановление от 14.01.2020 г. е констатирано прекратяването на
изпълнителното производство на основание чл. 433, т. 8 от ГПК.
По молба на кредитора от 03.08.2021 г. въз основа на същия
изпълнителен лист е образувано изпълнително дело № 1673/2021 г. по описа
на ЧСИ А. В.а
С молбата на ЧСИ са възложени правомощия по чл. 18 от ЗЧСИ и е
поискано извършването на справки за установяване имущественото
състояние на длъжника.
Установена е разкрита на името на ищеца банкова сметка и на
20.09.2021 г. е изпратено запорно съобщение до ЦКБ АД за налагане на запор.
С писмо от 13.10.2021 г. частния съдебен изпълнител е уведомен, че по
банковите сметки на длъжника няма наличности и върху същите е наложен
запор.
Със съобщение, връчено му на 17.05.2022 г. длъжникът е уведомен за
образуваното срещу него изпълнително дело.
Други действия по изпълнителното производство не са извършвани.
Предвид така установените факти, от правна страна съдът намира
следното:
Разпоредбата на чл. 439, ал. 2 от ГПК предвижда възможност за
длъжника по изпълнително дело в исков процес срещу взискателя да
установи, че поради факти, осъществени след приключване на съдебното
дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание,
вземането му е престанало да съществува.
Ищецът твърди, че вземането на ответника се е погасило, поради
изтичане на давностен срок съгласно чл. 110 и следващите от ЗЗД.
За уважаване на предявения иск, в тежест на ищеца е да установи, че
след влизане в сила на изпълнителното основание, в което е обективирано
спорното вземане, е изтекъл срокът, предвиден в ЗЗД за погасяване на
последното.
В случая изпълнителното основание е такова по чл. 404, т. 1 от ГПК –
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК. Съдебното
производство по чл. 410 и следващите от ГПК до издаването на заповедта за
изпълнение протича, като едностранно и безспорно. След издаването на
5
заповедта и връчването и на длъжника, последният има възможност в срока
по чл. 414, ал. 2 от ГПК да оспори вземането, обективирано в нея, без да
излага съображенията си за това. В тази си част производството е двустранно
и спорно. Затова след изтичането на срока по чл. 414, ал. 2 от ГПК,
възраженията на длъжника срещу вземането се преклудират. Издадената
заповед за изпълнение влиза в сила и с обвързваща страните сила установява,
че обективираното в нея вземане, индивидуализирано по основание и размер,
съществува към момента на изтичане на срока по чл.414, ал. 2 от ГПК.
Така установеното вземане може да се оспорва само по реда на чл. 424
от ГПК при наличие на новооткрити обстоятелства или нови писмени
доказателства от съществено значение за делото, които не са могли бъдат
известни до изтичане на срока за възражение и по реда на чл. 439 ГПК - въз
основа на факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в
производството по което е издадено изпълнителното основание.
Затова издадената и влязла в сила заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК, по своите последици се приравнява на съдебно
решение, с което е установено вземането, по смисъла на чл. 117, ал. 2 от ЗЗД и
срокът, с изтичането, на който признатото с нея вземане се погасява е пет
години. /в този смисъл решени по гр. д. № 2884/2021 г. на ВКС, решение по т.
д. № 1562/2015 г. на ВКС , решение по гр. д. № 1722/2021 г. на ВКС и други
/.
Спорен между страните е въпросът изтекъл ли е към момента на
приключване на съдебното дирене по настоящото дело, предвиденият в чл.
117, ал. 2 от ЗЗД погасителен давностен срок, като ответникът основава
възраженията си на многократните му прекъсването на основание чл. 116 от
ЗЗД.
Началният момент на срока по чл. 117, ал. 2 от ЗЗД е влизането в сила
на изпълнителното основание, в което е обективирано вземането. С оглед
доказателствата по делото, за такъв следва да се приеме, моментът на
издаване на изпълнителния лист – 19.03.2013 г.
Съгласно чл. 116 от ЗЗД давностният срок прекъсва: с признаване на
вземането от длъжника; с предявяване на иск или възражение или на искане
за почване на помирително производство; с предприемане на действия за
принудително изпълнение.
6
Основанията за прекъсване на погасителната давност са изчерпателно
изброени и съгласно чл. 117, ал. 1 от ЗЗД от настъпването им започва да тече
нова давност.
В т. 10 от Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. на ВКС по
тълкувателно дело № 2/2013 г., ОСГТК на ВКС са дадени разяснения
относно нормата на чл. 116, б. „в“ от ЗЗД, а именно кои действия, извършени
в хода на изпълнителното производство прекъсват давността. Това са всички
изпълнителни действия в рамките на определен изпълнителен способ -
независимо дали прилагането му е поискано от взискателя и или е предприето
по инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане от взискателя
съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ, като например: насочването на изпълнението
чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитора,
възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на
опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването
на продан и т. н. до постъпването на парични суми от проданта или на
плащания от трети задължени лица. Изрично е посочено, че не са
изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на
изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за доброволно
изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника,
извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др.,
назначаването на експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга,
извършването на разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила
разпределение и др.
В настоящия случай по изпълнително дело № 325/2013 г. по описа на
ЧСИ Е.Д. не са извършвани изпълнителни действия по смисъла на чл. 116 „в“
от ЗЗД. Затова съдът намира, че на това основание давността не е прекъсвана.
Длъжникът по него, обаче е извършил три доброволни плащания за
погасяване на задължението си към кредитора – на 10.11.2015 г., на 22.01.2016
г. и на 10.02.2016 г. Те по съществото си представляват признание на
вземането по смисъла на чл. 116, б. „а“ от ГПК, което също е действие
прекъсващо давността. Затова съдът намира, че на посочените дати давността
е прекъсвана, като след всяка от тях на основание чл. 117, ал. 1 от ЗЗД е
започвал да тече нов давностен срок. Последното прекъсване е на 10.02.2016
г. и следователно давностният срок по чл. 117, ал. 1 от ЗЗД е изтекъл на
7
10.02..2021 г. До този момент не са извършвани действия по, които да
прекъсват давността. Затова след тази дата, вземането на ответника срещу
ищеца, предмет на правния спор по делото, се е погасило по давност.
Изпълнително дело № 1673/2021 г. е образувано на 03.08.2021 г., като
първото изпълнително действие по него – изпращане на запорно съобщение е
извършено на 20.09.2021 г. Към този момент вземането на ответника е било
погасено по давност и не е подлежало на принудително събиране.
Предвид изложеното, настоящият състав намира предявеният иск за
основателен, поради което следва да се уважи.
С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК в полза на
ищеца следва да се присъдят направените по делото разноски в размер на 50
лв. – държавна такса и 300 лв. – заплатено адвокатско възнаграждение.
Съдът намира за неоснователно възражението на ответника по чл. 78,
ал. 5 от ГПК за прекомерност на заплатеното от ищеца адвокатско
възнаграждение. Същото е в минималния размер, предвиден в чл. 7, ал. ал. 2,
т. 1 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, поради което не следва да бъде намаляван.
По изложените съображения, Съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 439 от ГПК, че Р. В.
В., ЕГН ********** от гр. Перник, със съдебен адрес: ********** НЕ
ДЪЛЖИ на „Топлофикация - Перник“ АД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. Перник, кв. Мошино, ТЕЦ „Република“,
представлявано от изпълнителния директор Я.К. поради погасяване по
давност, сумата от 454.56 лв., представляваща стойността на неплатена
топлинна енергия за периода 01.06.2009 г. – 30.04.2012 г., ведно обезщетение
за забава в размер на 158.84 лв., считано за периода 30.07.2009 г. – 28.01.2013
г. и законната лихва върху главницата, считано от 14.02.2013 г. до
окончателното плащане, както и разноски в размер на 25 лв. – държавна такса
и 100 лв. – юрисконсултско възнаграждение, за което вземане на 19.03.2013 г.
е издаден изпълнителен лист по ЧГД № 802/2013 г. по описа на Районен съд –
Перник и е образувано изпълнително дело № 1673/2021 г. по описа на ЧСИ
8
А. В.а, с район на действие ПОС.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК „Топлофикация - Перник”
АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Перник, кв.
Мошино, ТЕЦ „Република”, представлявано от изпълнителния директор
Я.К.да заплати на Р. В. В., ЕГН ********** от гр. Перник, със съдебен адрес:
********** сумата от общо 350 лв. /триста и петдесет лева/, представляваща
направени разноски по делото за заплатена държавна такса и адвокатско
възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Пернишки
окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Перник: _______________________
9