РЕШЕНИЕ
№ 1221
гр. Пазарджик, 14.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на четиринадесети октомври през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Христо Г.ев
при участието на секретаря МАРИЯ Й. ЧАМОВА
като разгледа докладваното от Христо Г.ев Гражданско дело №
20225220101173 по описа за 2022 година
Предявена е искова молба от А. К. З., ЕГН- ********** от с.
............................, ул. ........................., обл. Пазарджик, срещу „Микро
Кредит“ АД, ЕИК- *********, със седалище и адрес на управление – гр.
София, бул.“Цариградско шосе“№137,ет.3, представлявано от В. М. В. и
Г. А. А.- заедно и поотделно.
В подадената искова молба ищецът твърди, че е страна по договор
за заем с CrediHome № 1181-10168441/18.09.2017г., подписан с ответника
„Микро Кредит“АД. Съгласно посочения договор се твърди, че ищецът е
следвало да върне сумата по кредита в размер 560.34 лв., при сума на
получаване от 500.00 лв, при ГПР от 50 % и фиксиран лихвен процент
28.08%, при срок на кредита от 9 месеца. Сочи се, че ищецът е сключил и
договор за допълнителни услуги към договора за заем, съгласно който
договор за допълнителни услуги ищецът е следвало да заплати на
ответника сума в общ размер на 346.50 лв., от която пакет „Комфорт“ и
застраховка , или общо по договора за допълнителни услуги 906.84 лв.
1
Твърди се, че на 09.02.2018г., ищецът сключва Договор за заем
CrediHome № 1182-00032417 от 09.02.2018г., с „Микро Кредит“ АД. От
същият е видно, че ответника е получил под формата на заем сумата в
размер на 700 лева, като с тази сума същият предсрочно е погасил
Договор за заем CrediHome № 1181-10168441 от 18.09.2017г и Договор за
допълнителни услуги към заем CrediHome № 1181-10168441 от
18.09.2017г, сключени с „Микро Кредит“ АД, като от Погасителния план
към Договор за заем CrediHome № 1182-00032417 от 09.02.2018г., е
видно, че от тази сума в размер на 700 лева, е удържана сумата в размер
на 327.14 лева, именно за предсрочно погасяване на Договор за заем
CrediHome № 1181-10168441 от 18.09.2017г и Договор за допълнителни
услуги към заем CrediHome № 1181- 10168441 от 18.09.2017г, сключени с
„Микро Кредит“ АД.
Сочи се, че всичко това ясно е записано в Погасителен план към
Договор за заем CrediHome № 1182-00032417 от 09.02.2018г, където
подробно е посочена, каква сума е удържана за предсрочното погасяване
на Договор за заем CrediHome № 1181-10168441 от 18.09.2017г., както и
каква сума след удръжките е предадена на ищеца, т.е настъпило е едно
рефинансиране и чрез него е предсрочно прекратен Договор за заем
CrediHome № 1181- 10168441 от 18.09.2017г и Договор за допълнителни
услуги към заем CrediHome № 1181-10168441 от 18.09.2017 г.
Сочи се, че до преди предсрочното прекратяване на Договор за заем
CrediHome № 1181- 10168441 от 18.09.2017г и Договор за допълнителни
услуги към заем CrediHome № 1181-10168441 от 18.09.2017г. ищецът е
заплатил 4 пълни погасителни вноски, всяка на стойност по 100.76 лева,
или общо 403.04 лева. От тази сума, ищецът е заплатил по Договор за
допълнителни услуги към заем CrediHome № 1181-10168441 от
18.09.2017г. сумата в размер на 154.00 лева.
Твърди се, че наред с това с предсрочното погасяване на Договор за
заем CrediHome № 1181- 10168441 от 18.09.2017г, чрез заплащането на
сумата в размер на 327.14 лева от Договор за заем CrediHome № 1182-
00032417 от 09.02.2018г., ищецът погасява цялата оставаща главница и
2
лихва в размер на 311.30 лева, т.е ищецът заплаща по Договор за
допълнителни услуги към заем CrediHome № 1181-10168441 от
18.09.2017г., допълнително сумата в размер на 15.84 лева.
Сочи се, че по този начин, общо заплатената от ищеца сума по
Договор за допълнителни услуги към заем CrediHome № 1181-10168441
от 18.09.2017г., е в размер на 169.84 лева.
Счита се, че Договор за допълнителни услуги към заем CrediHome
№ 1181- 10168441 от 18.09.2017г. подписан с ответното дружество
МИКРО КРЕДИТ АД, спрямо който ищецът следва да заплати сумата в
размер на 346.50 лева, е нищожен на основание чл. 26, ал.1 пр.3 от ЗЗД и
чл.143 от ЗЗП, както и поради това, че е сключен при неспазване на
нормите на чл.10а и чл.19 ал.4 от ЗПК във вр. с чл. 22 от ЗПК, като са
изложени съображения в тази насока. Сочи се съдебна практика.
Счита се, че договора за допълнителни услуги, сключен между
страните е нищожен на основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД, поради това, че е
сключен при неспазване нормите на Закона за потребителския кредит и
Закона за защита на потребителя. Изложени са подробни съображения в
тази насока и е посочена съдебна практика. Сочи се, че ГПР следва да
включва всички разходи на кредитната институция по отпускане и
управление на кредита, като в процесния договор е посочена само
абсолютна стойност на ГПР. Липсвала ясно разписана методика на
формиране на ГПР. Отделно от това, законът не допуска кредитора да
изисква заплащане на такси и комисионни за действия, свързани с
усвояване и управление на кредита.
Оформен е петитум на исковата молба, с който се иска от съда да
приеме за установено, че договор за допълнителни услуги към Договора
за заем CrediHome № 1181-10168441/18.09.2017г. е нищожен на
основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД, във връзка с чл. 22, във връзка с чл. 10а, чл.
11, чл. 19 от ЗПК, както и чл. 143, ал.1 от ЗЗП, като се иска тази
невалидност да бъде прогласена.
На основание чл. 55, ал. 1, предл. първо от ЗЗД се моли съдът да
постанови решение, с което да осъди ответното дружество да заплати на
3
ищеца сумата в общ размер на 169.84 лв., която е недължимо платена по
недействителния договор за допълнителни услуги, ведно със законната
лихва от датата на депозиране на исковата молба в съда до окончателното
изплащане на сумата.
Представени са доказателства и са направени доказателствени
искания.
В законоустановения срок по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор на
исковата молба от „Микро Кредит“АД , с който е изразено становище, че
предявените искове са недопустими поради липсата на процесуална
легитимация. Оспорва се истинността на представените по делото
адвокатско пълномощно, договор за правна защита и молба за
освобождаване от такси и разноски.
По отношение основателността на исковете счита че същите са
неоснователни и недоказани, като са изложени подробни съображения в
тази насока. Сочи се, че договора за допълнителни услуги има
самостоятелно действие и съдържа напълно независими клаузи създаващи
права и задължения на страните, като последния няма характер на
договор за потребителски кредит. Съгласно изложеното в отговора на
исковата молба тези допълнителни услуги носят реална полза за
кредитополучателя и цената на тези услуги е реално измерима, като
ищецът реално се е ползвал от тези услуги. Неоснователно е твърдението
на ищеца, че договора за допълнителни услуги е неравноправен. Твърди
се, че е несъстоятелно и твърдението на ищеца, че предоставянето на
допълнителни услуги представлява заблуждаваща търговска практика.
Съгласно изложеното в отговора е неоснователно твърдението на ищеца,
че са били нарушени разпоредбите на чл. 11, ал.1, т. 10 от ЗПК, като са
изложени съображения. По отношение на иска с правно основание чл. 55
от ЗЗД се счита, че същият е изцяло неоснователен и недоказан, поради
обстоятелството, че ищецът не е представил никакви доказателства, че е
платил на ответника каквито и да било суми. Към подадения писмен
отговор са формулирани доказателствени искания и са представени
писмени доказателства.
4
В проведеното на 02.09.2022г. открито съдебно заседание по делото,
съдът е допуснал изменение в размера на предявения иск по чл.55 ЗЗД,
като същият следва да се счита за предявен за сумата от 183.77лв. вместо
претендираната с петитума на исковата молба сума в размер на 169.84лв.
Районният съд, като се запозна с твърденията и исканията,
изложени в молбата и доразвити в хода на производството,като
обсъди и анализира събраните по делото доказателства поотделно и в
съвкупност, при съблюдаване на разпоредбата на чл.235 ал.2 от ГПК,
прие за установено следното от фактическа и правна страна:
Между страните не е спорно, а и се установява от приложените по
делото писмени доказателства – договор за заем, погасителен план,
искане за заем, общи условия към договор за заем CrediHome, че на
18.09.2017 г. между тях е сключен договор за заем CrediHome № 1181-
10168441/18.09.2017г. , по силата на който ответникът „Микро Кредит“
АД /в качеството на заемодател/ се е задължил да предостави на ищеца З.
/в качеството на заемател/ заем в размер на 500.00 лв., а ищецът се е
задължил да върне заетата сума на 9 месечни погасителни вноски, всяка
от които в размер на 62.26 лв., при фиксиран лихвен процент в размер на
28.08%, ГПР в размер на 50.00% и обща сума за погасяване в размер на
560.34 лева.
С подписването на посоченият договор за кредит,
кредитополучателят е удостоверил, че е получил от заемодателя изцяло и
в брой заемната сума, за което не се спори между страните по делото.
На същата дата между страните е сключен и Договор за
допълнителни услуги към Договор за заем CrediHome № 1181-
10168441/18.09.2017г., по силата на който заемодателят е предоставил на
заемателя пакет от допълнителни услуги „Комфорт“, включващ: 1.
Посещение вкъщи или на удобно място за събиране на вноска; 2.
Безплатно внасяне на вноските от името и за сметка на клиента
по банковата сметка на „Микро Кредит“ АД; 3. Безплатно внасяне на
вноска директно в офис на „Микро Кредит“ АД; 4. Безплатно
предоговаряне и разсрочване на заема; 5. Без наказателна лихва за
5
просрочие до 15 дни срещу заплащане на 9 месечни вноски, както и
застраховка защита пакет „Премиум живот“ срещу заплащане на сумата в
размер на 346.50лв..
От приетите по делото доказателства се установява, че на
09.02.2018г., ищецът сключил Договор за заем CrediHome № 1182-
00032417 от 09.02.2018г., с „Микро Кредит“ АД. От същият е видно, че
ответникът е получил под формата на заем сумата в размер на 700.00
лева, като с тази сума същият предсрочно е погасил Договор за заем
CrediHome № 1181-10168441 от 18.09.2017г и Договор за допълнителни
услуги към заем CrediHome № 1181-10168441 от 18.09.2017г, сключени с
„Микро Кредит“ АД. От приложения Погасителен план към Договор за
заем CrediHome № 1182-00032417 от 09.02.2018г., е видно, че от тази сума
в размер на 700 лева, е удържана сумата в размер на 327.14 лева, за
предсрочно погасяване на Договор за заем CrediHome № 1181-10168441
от 18.09.2017г и Договор за допълнителни услуги към заем CrediHome №
1181- 10168441 от 18.09.2017г, сключени с „Микро Кредит“ АД.
От представената от ответното дружество справка за платени суми
се установява, че ищецът З. е извършил плащания по сключените между
страните договори за заем и за допълнителни услуги, като общо
платената сума от З. е в размер на 403.76лв. От тази сума, ищецът е
заплатил по договора за допълнителни услуги сумата в размер на
154.00лв. С предсрочното прекратяване на договора за заем от
18.09.2017г., ищецът З. , чрез заплащане на сумата в размер на 327.14лв.
/получена от сключеният на 09.02.2018г. заем/ е погасил изцяло
оставащата главница от 290.57лв. и лихва от 06.80лв., като е заплатил
допълнително по договора за допълнителни услуги още 29.77лв.
В проведеното на 02.09.2022г. открито съдебно заседание по делото,
съдът е допуснал изменение в размера на предявения иск по чл.55 ЗЗД,
като същият следва да се счита за предявен за сумата от 183.77лв. вместо
претендираната с петитума на исковата молба сума в размер на 169.84лв.
По делото не са били разпитвани свидетели и не е била изслушвана
съдебна експертиза .
6
Предвид установената фактическа обстановка, от правна
страна съдът съобрази следното:
По отношение допустимостта на предявените искове:
Предявените от ищеца З. искове са допустими, тъй като е налице правен
интерес за ищеца потребител от воденето на настоящото производство.
Неоснователни и недоказани се явяват доводите на ответната
страна, съгласно които предявените искове са недопустими,поради това,
че исковата молба е била подписана от лице без представителна власт.
Твърди се от ответната страна, че представените адвокатско пълномощно,
договор за правна защита и молба за освобождаване от такси са
неавтентични, тъй като същите не били съставени и подписани от ищеца
по делото.
В подкрепа на твърденията на ответника за липса на процесуална
лигитимация не са ангажирани каквито и да е доказателства, нито
аргументи, от които да се направи извод за евентуална липса на
представителна власт на лицето, подало исковата молба, още повече като
се има предвид, че към исковата молба е приложено надлежно оформено
и редовно от външна страна пълномощно.
По отношение основателността на предявените искове:
Предявени от ищеца З. са кумулативно съединени установителни
искове за нищожност на сключения Договор за допълнителни услуги към
Договор за заем CrediHome № 1181-10168441/18.09.2017г. поради
накърняване на добрите нрави – с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. 3
от ЗЗД и поради неравноправност – с правно основание чл. 146, ал. 1 във
връзка с чл. 143, ал. 1 от ЗЗП, както и поради неспазване нормите на
чл.10а,чл.19,ал.4 и чл.22 ЗПК.Предявен е и осъдителен иск за връщане на
дадено без основание, който е с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 от
ЗЗД.
Ищцовата страна следва да докаже при условията на пълно и главно
доказване основателността на предявените искове за нищожност на
договора за допълнителни услуги към договора за заем, вкл. сочените от
ищеца основания за нищожност на договора.
7
По отношение предявеният ик по чл.55 ЗЗД, неговата основателност
предполага да бъде доказано заплащането на сочената от ищеца сума на
ответника, което обстоятелство следва да бъде установено при условията
на пълно и главно доказване от ищеца. В тежест на ответника е да
установи при условията на пълно и главно доказване наличието на
основание за задържане на сумата, в т.ч. наличието на валидно
облигационно правоотношение между страните по договор за
допълнителни услуги към договора за заем.
Сключеният между страните по делото Договор за заем CrediHome
№ 1181-10168441/18.09.2017г. по своята правна същност притежава
всички характеристики на договор за потребителски кредит по смисъла
на чл. 9, ал. 1 от ЗПК, а сключеният във връзка с предоставеният заем
Договор за допълнителни услуги към договора за заем е с правно
основание чл. 10а, ал. 1 от ЗПК, тъй като е сключен между заемодателя и
заемателя въз основа на договор за потребителски кредит и има за
предмет допълнителни услуги, които заемодателят ще предостави на
заемателя във връзка с отпуснатия кредит. От изложеното се установява,
че Договорът за допълнителни услуги има акцесорен характер, доколкото
не може да съществува без предварително сключен между същите страни
договор за потребителски кредит. Поради това неговата действителност
следва да се съобрази с изискванията на специалния закон – ЗПК и с
общите изисквания за валидност на договорите съгласно ЗЗД.
Съдържанието на договорните клаузи безусловно налага извод, че се
касае за сключен договор за потребителски кредит. Ищецът има качество
на потребител по смисъла на чл. 9, ал. 2 ЗПК, а именно- физическо лице,
което при сключването на договор за потребителски кредит действа извън
рамките на своята професионална или търговска дейност.
Съгласно изискванията на ЗПК /чл. 10а, ал. 1 от ЗПК/ страните по
договор за потребителски кредит могат да договорят допълнителни
услуги, но същите следва да са уговорени в съответствие с разпоредбите
на чл. 10а, ал. 2 и 3 от ЗПК, забраняващи на кредитора да изисква
заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и
8
управление на кредита. Установена е забрана да се събира повече от
веднъж такса и/или комисиона за едно и също действие, както и с
разпоредбата на чл. 10а, ал. 4 от ЗПК, предвиждаща видът, размерът и
действието, за което се събират такси и/или комисиони, да бъде ясно и
точно определено в договора.
Разпоредбите на сключеният между страните Договор за
допълнителни услуги, предвиждат заемателят да заплати на заемодателя,
едновременно с дължимата договорна (възнаградителна) лихва за
ползване на предоставената в заем сума, още и възнаграждение за услуги,
които по естеството си представляват действия по усвояване и
управление на кредита по смисъла на чл. 10а, ал. 2 от ЗПК, присъщи са на
кредитирането и би следвало да са безплатни за заемателя.
Гореиложените обстоятелства водат до извода, че сключеният
Договор за допълнителни услуги противоречи на разпоредбата на чл. 10а,
ал. 2 от ЗПК. Същевременно, начинът по който са формулирани клаузите
в договора за допълнителни услуги води до извода, че същите се намират
в противоречие с повелителната разпоредба на чл. 10а, ал. 4 от ЗПК, тъй
като нито една от закупените допълнителни услуги няма стойностно
измерение, от което да се установи нейната тежест в ежемесечните
вноски, дължими по допълнителния пакет, както и съразмерността им с
цената, която се заплаща за ползването им. Съгласно разпоредбата на чл.
10а, ал. 4 от ЗПК, видът, размерът и действието, за което се събират такси
и/или комисиони, трябва да бъдат ясно и точно определени в договора за
потребителски кредит.
Видно от съдържанието на приетия по делото договор за
допълнителни услуги, със същият заемодателят е предоставил на
заемателя пакет от допълнителни услуги „Комфорт“, включващ: 1.
Посещение вкъщи или на удобно място за събиране на вноска; 2.
Безплатно внасяне на вноските от името и за сметка на клиента по
банковата сметка на „Микро Кредит“ АД; 3. Безплатно внасяне на вноска
директно в офис на „Микро Кредит“ АД; 4. Безплатно предоговаряне и
разсрочване на заема; 5. Без наказателна лихва за просрочие до 15 дни.
9
Предвидените привилегии засягат начина на погасяване на задълженията
по кредита (посещение вкъщи или на удобно място за събиране на
вноска, внасяне на вноски от името и за сметка на клиента по банковата
сметка на заемателя, внасяне на вноска директно в офис на заемателя), а
друга част от тях се отнася до последващото изменение на заемното
правоотношение (предоговаряне и разсрочване на заема и не начисляване
на наказателна лихва при просрочие при закъснение до 15 дни).
Обезпечава се и изпълнението на кредита при смърт, трайна пълна
неработоспособност над 50 % вследствие на заболяване или злополука и
хоспитализация вследствие на заемателя (застраховка пакет „Премиум
Живот“). Същите са били известни на кредитора към момента на
сключване на договора за потребителски кредит, тъй като договорът за
допълнителни услуги е сключен едновременно с договора за
потребителски кредит, а застрахователният договор – и с
посредничеството на заемателя.
Всичко това води до несъмненият извод, че дължимите за тези
допълнителни услуги възнаграждения представляват разход по кредита
по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК, който съгласно чл. 11, ал. 1, т. 10 и
чл. 19,л. 1 от ЗПК следва да се включи в размера на ГПР, което на
практика не е било сторено от страна на заемодателя. По този начин се
оскъпява кредитът чрез въвеждане на допълнителни разходи,
недопустими по действащото законодателство, чиято стойност не е
включена в определения в договора за кредит ГПР и води до значително
увеличение на тежестта на задължението на заемателя.
На практика използваният от заемодателя подход води до
заобикаляне на ограничението на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, който забранява
ГПР да бъде по-голям от петкратния размер на законната лихва. Този
размер няма как да не бъде надвишен като се има предвид, че
уговореният в договора за кредит ГПР е в размер на 50.00 %, като
в тази стойност не е включено възнаграждението за допълнителните
услуги. В случая посочения размер на ГПР не отговаря на действителния.
От страна на търговеца е приложена заблуждаваща търговска практика ,
10
като в договора за заем е посочена обща сума, дължима от потребителя по
кредита, без в нея да е включено възнаграждението, което се дължи за
допълнителните услуги и стойността му не е прибавена при изчисляване
на посочения ГПР. По този начин макар формално да се изпълнени
изискванията на закона за съдържанието на договора за потребителски
кредит, кредиторът е действал в противоречие с принципа на
добросъвестността, като не е предоставил коректна информация относно
общия размер на кредита на получателя. По този начин потребителят е
бил лишен от възможността да разбере икономическите последици от
сделката и да вземе информирано решение дали да сключи договора при
тези условия.Доколкото в процесния случай в уговорения ГПР не са
включени всички действителни разходи то съдът намира, че е налице
противоречие с императивните разпоредби на ЗПК.
Следва да се има предвид също така, че в конкретният случай, в
процесния договор за потребителски кредит, годишният процент на
разходите е посочен като абсолютна стойност. Липсва ясно разписана
методика/начин на формиране на годишния процент на разходите по
кредита/ кои точно компоненти са включени в него и как конкретно е
формиран ГПР от 50.00%. Не е ясно също така как посочения фиксиран
годишен лихвен процент /ГЛП/ участва в ГПР. Годишният процент на
разходите представлява величина, чийто алгоритъм е императивно
заложен в ЗПК и приемането на методика, налагаща изчисляване на
разходите по кредита по начин, различен от законовия е недопустимо. По
този начин кредитополучателят е поставен в обективна невъзможност да
разбере какъв реално е процентът на оскъпяване на ползвания от него
финансов продукт. Съгласно изискванията на ЗПК, потребителят следва
да получи пълна, точна и максимално ясна информация за разходите,
които следва да стори във връзка с кредита, за да може да направи
информиран и икономически обоснован избор дали да го сключи или не.
Видно от съдържанието на договор за потребителски кредит ,
сключен между страните, в същия е посочена единствено абсолютна
стойност на ГПР, като липсва ясно разписана методика на формиране на
11
ГПР по кредита, Не е посочено изрично и какви елементи /компоненти/
са били включени в него и как се формира конкретният ГПР от 50.00 %,
поради което съдът приема, че потребителят е бил поставен в обективна
невъзможност да разбере какво е реалното оскъпяване на ползвания от
него финансов продукт.
Целта на чл. 11, т. 10 от ЗПК е потребителят да получи пълна, точна
и максимално ясна информация за разходите, които следва да стори във
връзка с кредита, като изискванията на посочената разпоредба в
конкретният случай не са били изпълнени от кредитора.
Договорът за допълнителни услуги е сключен и в нарушение на
добрите нрави по смисъла на чл. 26, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД. Добрите нрави
представляват неписани общовалидни морални норми, които съществуват
като общи принципи или произтичат от тях и са критерии за оценка на
сделките. За противоречащи на добрите нрави следва да се считат сделки,
с които неравноправно се третират икономически слаби участници в
оборота и се използва недостиг на материални средства на един субект за
облагодетелстване на друг. Поемането на задължение от страна на
заемателя да заплати възнаграждение за допълнителни услуги, чието
предоставяне представлява бъдещо несигурно събитие, е уговорено
единствено в интерес на заемодателя. То увеличава неимоверно тежестта
на задължението на потребителя, тъй като се кумулира към задълженията
му по договора за заем, внася значително неравноправие в
правоотношението, а престациите на страните са явно
нееквивалентни.Касае се за потребителски договор, при който едната
страна е по-слаба икономически от другата и се ползва със засилената
защита на ЗЗП и ЗПК. Уговарянето на възнаграждение за допълнителни
услуги третира неравноправно икономически по-слабия участник в
оборота, като недостигът на материални средства за един субект се
използва за облагодетелстване на друг.
Предвид изложените съображения, поемането на задължение от
потребителя да заплати възнаграждение за посочените допълнителни
услуги представлява неравноправна клауза по смисъла на чл. 143, ал. 2, т.
12
20 във връзка с чл. 143, ал. 1 от ЗЗП, тъй като принципите на
добросъвестност и справедливост в договарянето изискват потребителят
да заплаща такса за реалното ползване на определена услуга, а не за
бъдещо и хипотетично ползване на такава, както е уговорено в случая.
Дори да се приеме, че потребителят е ползвал впоследствие една или
повече от тези допълнителни услуги , това не би могло да се отрази върху
неравноправнсотта на клаузата, която се преценява към момента на
сключване на договора. Заемодателят калкулира дължимото
възнаграждение независимо дали тези услуги са били ползвани или не от
потребителя, т.е същото се дължи за възможността да бъдат предоставени
допълнителните услуги, без към момента на сключване на договора да
има яснота дали и кои от тези услуги ще бъдат реално ползвани от
потребителя. Липсва стойностно изражение на конкретно използваните
от потребителя услуги , поради което не би могло да се направи
разграничение от останалите, които не са били ползвани от потребителя.
В нарушение на изискванията за добросъвестност и защита на
правата на потребителите е уговорена и клаузата за заплащане на
застрахователна премия по застрахователния пакет. Така постигнатите
уговорки сочат на правоотношение по договор за потребителски кредит
под формата на заем, по силата на който „Микро Кредит“ АД е поел
задължението да заплати на застрахователя дължимата от заемателя
застрахователна премия, която последният се е задължил да върне
разсрочено на кредитора. В този смисъл приложими са отново
разпоредбите на ЗПК и ЗЗП, като уговорката за заплащане на
застрахователна премия противоречи на разпоредбите на чл. 11, ал. 1, т. 7,
9 и 10 от ЗПК, тъй като не съдържа условията за усвояване на кредита,
лихвения процент по кредита, ГПР и условия за прилагането му.
Съгласно чл. 146, ал. 1 от ЗЗП клаузите на договора за допълнителни
услуги са нищожни, тъй като по делото не е установено да са
индивидуално уговорени, а и липсват твърдения в тази насока.
Процесният договор е бил изготвен предварително от търговеца и в този
вид е бил предложен на потребителя, което е видно от съдържанието му,
13
върху което съдържание потребителят не е имал реална възможност да
влияе.
С оглед изложеното съдът приема, че договор за допълнителни
услуги към Договор за заем CrediHome № 1181-10168441/18.09.2017г. е
нищожен на основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД във връзка с чл. 10а, чл. 11 и
чл. 19, ал. 4 от ЗПК поради противоречие с императивни законови
разпоредби, на основание чл. 26, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД поради
накърняване на добрите нрави и на основание чл. 146, ал. 1 във връзка с
чл. 143, ал. 2, т. 15 и 20 от ЗЗП поради неравноправност. Нищожните
договори не произвеждат правно действие в отношенията между
страните, а от приетите и анализирани от съда писмени доказателства се
установява, че предявеният от ищеца иск, с който се цели да бъде
прогласена нищожността на този договор, се явява основателен и доказан.
По отношение на предявения осъдителен иск за неоснователно
обогатяване с правна квалификация чл. 55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД -
Между страните е налице спор относно действителността на
сключените между тях договори за потребителски кредит и за
допълнителни услуги , като последиците от този спор касаят дължимостта
на заплатените от ищеца суми по тези договори. Тъй като на връщане в
хипотезите на чл.55, ал.1 от ЗЗД подлежи реално полученото,
основателността на този иск предполага заплащане на сочената от ищеца
сума на ответника, което обстоятелство следва да бъде установено при
условията на пълно и главно доказване от ищеца. В тежест на ответника е
да установи при условията на пълно и главно доказване наличието на
основание за задържане на сумата, в т.ч. наличието на валидно
облигационно правоотношение между страните по договор за заем.
По общото правило на чл. 34 от ЗЗД, когато договорът бъде признат
за нищожен или бъде унищожен, всяка от страните трябва да върне на
другата страна всичко, което е получила от нея.
От приетите по делото доказателства се установява , че общо
платената сума от З. на ответното дружество е в размер на 403.76лв. От
14
тази сума, ищецът е заплатил по договора за допълнителни услуги сумата
в размер на 154.00лв. С предсрочното прекратяване на договора за заем от
18.09.2017г., ищецът З. , чрез заплащане на сумата в размер на 327.14лв.
/получена от сключеният на 09.02.2018г. заем/ е погасил изцяло
оставащата главница от 290.57лв. и лихва от 06.80лв., като е заплатил
допълнително по договора за допълнителни услуги още 29.77лв. Предвид
гореизложеното, следва да се направи извод, че недължимо платената от
З. сума по договора за допълнителни услуги е в общ размер на 183.77лв.,
която сума следва да му бъде върната. С оглед установената от съда
нищожност на договора за допълнителни услуги, платената по него сума
в размер на 183.77 лв. от страна на ищеца З. се явява недължимо
платена, без основание, и като такава следва да бъде върната на ищеца.
Установената липса на правно основание за разместване на блага между
правните субекти, в случая между заемателя и заемодателя, води до
неоснователно обогатяване в полза на заемодателя. Без значение за
неоснователното обогатяване са облигационните отношения на една от
страните с трети лица, каквито доводи е изложил ответникът в своя
защита.
Неоснователно се явява направеното с отговора на исковата молба
възражение за изтекла погасителна давност по отношение на
претендираните суми. В конкретният случай следва да се прилага общата
5-годишна давност по чл. 110 ЗЗД , а не тригодишната давност каквото е
становището на ответника. С изтичане на петгодишна давност се
погасяват всички вземания, за които законът не предвижда друг срок.
Следователно, исковете за плащане без правно основание по чл. 55 се
погасяват в 5-годишен срок, като срокът започва да тече от момента, в
който е получено нещо без правно основание или от момента на отпадане
на условието или неосъществяването на условието по чл. 55 ЗЗД. Тъй
като ищецът е правил плащания по процесния договор за допълнителни
услуги в периода 11.10.2017г. – 09.02.2018г., което обстоятелство не се
оспорва от страните,а искът е прядвен на 15.04.2022г., следва да се
приеме, че претендирантие от ищеца суми не са погасени по давност.
15
С оглед изложеното следва да бъде постановено решение, с което
предявените искове да бъдат уважени изцяло, като договорът за
допълнителни услуги да бъде обявен за нищожен и ответникът бъде
осъден да заплати на ищеца претендираната от същия сума в размер на
183.77лв., като платена без основание, ведно със законната лихва от
датата на подаване на исковата молба в съда до окончателното
изплащане.
По отношение на разноските:
С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответната
страна следва да бъде осъдена да заплати на ищеца З. разноските в
исковото производство.
На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ищецът има право да му бъдат
присъдени сторените по делото разноски, но по делото няма данни за
направата на такива, поради което разноски в полза на ищеца не следва да
се присъждат.
На основание чл. 38, ал. 2 във връзка с чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗАдв. в
полза на пълномощника на ищеца следва да се присъди адвокатско
възнаграждение в минимален размер за всеки от кумулативно
предявените искове съгласно чл. 7, ал. 2, т. 1 във връзка с чл. 2, ал. 5 от
Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения с оглед липсата на фактическа и правна сложност на
делото.
На основание чл. 78, ал. 6 във връзка са чл. 83, ал. 2 от ГПК
ответникът следва да бъде осъден да заплати в полза на съда дължимата
държавна такса с оглед материалния интерес.
Воден от горното, Районен съд- Пазарджик,
РЕШИ:
16
ПРОГЛАСЯВА ЗА НИЩОЖЕН в отношенията между А. К. З.,
ЕГН- ********** от с. ............................, ул. ..............................., обл.
Пазарджик и „Микро Кредит“ АД, ЕИК *********, седалище и адрес на
управление: гр. София, бул. „Цариградско шосе“ № 137, ет. 3,
представлявано от изпълнителния директор В. М. В., сключения между
тях Договор за допълнителни услуги към Договор за заем CrediHome №
1181-10168441/18.09.2017г. поради противоречие със закона – чл. 26, ал.
1, предл. 1 от ЗЗД във връзка с 10а и чл. 19, ал. 4 от ЗПК, накърняване на
добрите нрави – чл. 26, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД и неравноправност – чл. 146,
ал. 1 във връзка с
чл. 143, ал. 2, т. 15 и 20 от ЗПК.
ОСЪЖДА „Микро Кредит“ АД, ЕИК *********, седалище и адрес
на управление: гр. София, бул. „Цариградско шосе“ № 137, ет. 3,
представлявано от изпълнителния директор В. М. В., да заплати на А. К.
З., ЕГН- ********** от с. ............................, ул. „Юндола“№82, обл.
Пазарджик, на основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД, сумата от 183.77
лв. /сто осемдесет и три лева и седемдесет и седем стотинки/,
представляваща заплатена без основание сума по Договор за
допълнителни услуги към Договор за заем CrediHome № 1181-
10168441/18.09.2017г , ведно със законната лихва от датата на подаване
на исковата молба – 15.04.2022 г., до окончателното изплащане.
ОСЪЖДА „Микро Кредит“ АД, ЕИК *********, седалище и адрес
на управление: гр. София, бул. „Цариградско шосе“ № 137, ет. 3,
представлявано от изпълнителния директор В. М. В., да заплати на
основание чл. 38, ал. 2 във връзка с чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗАдв. на адвокат
М. В. М. от Адвокатска колегия – Пловдив със служебен адрес: гр.
Пловдив, бул. „Пещерско шосе“ № 81, ет. 3, ап. Б, адвокатско
17
възнаграждение в размер на 600.00 лв. /шестотин лева/
ОСЪЖДА „Микро Кредит“ АД, ЕИК *********, седалище и адрес
на управление: гр. София, бул. „Цариградско шосе“ № 137, ет. 3,
представлявано от изпълнителния директор В. М. В., на основание чл. 78,
ал. 6 във връзка с чл. 83, ал. 2 от ГПК да заплати по сметка на Районен
съд – Пазарджик държавна такса в размер на 100.00 лв. /сто лева/
Решението подлежи, на обжалване с въззивна жалба,в двуседмичен
срок от връчването му на страните,пред ОС- Пазарджик.
Препис от решението да се връчи на сраните
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
18