№ 61
гр. Кубрат, 10.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КУБРАТ, II - РИ СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и шести март през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Диана П. П. Енева
при участието на секретаря Павлина П. Иванова
като разгледа докладваното от Диана П. П. Енева Гражданско дело №
20243320100938 по описа за 2024 година
и в присъствието на прокурора ............, за да се произнесе съобрази следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от Закона за отговорността на
държавата и общините за вреди.
Ищецът – Т. Й. Т., ЕГН ********** от **, чрез адв. Р. П., АК - Разград, като твърди,
че: в качеството си водач на МПС - управлявал МПС лек автомобил марка „Ауди“, модел
„А3“, рег. № **, на 13.10.2022 г. в гр. Кубрат по улица „Васил Левски“, спрян за проверка и
тестван с тест „Дръг Тест 5000“, фабр. № АRLK 0016, проба № 294, за употреба на
наркотични вещества и техните аналози, отчела положителен резултат за наличие на
високорисково наркотично вещество – амфетамин, поради което по отношение на него бил
съставен АУАН бл. № 760287 от 13.10.2022 г., с което му било повдигнато обвинение за
извършено нарушение по чл. 5, ал. 3, т. 1, предл. 2 ЗДвП, въпреки заявените от него
категорично възражения, че не е употребил наркотични вещества и че резултата от теста не е
верен; издаден му бил талон за изследване бланков № 078789/ 13.10.2022 г. и тъй като той
желаел биологичното изследване на дадени от него проби от кръв и урина бил отведен от
полицаите с белезници, поставени от тях на ръцете му, в СМЦ в гр. Кубрат; след като дал
необходимите биологични проби – кръв и урина, бил върнат в сградата на полицейското
управление и задържан в изпълнение на издадена на основание чл. 72, ал. 1 ЗМВР Заповед
за задържане на лице рег. № 95/ 13.10.2022 г. в помещение за временно задържане за срок от
24 часа в РУ МВР – Кубрат; поставянето на белезници и арестуването му се отразили
негативно на психиката му – бил уплашен и обиден, че е третиран от полицейските органи
като престъпник; принуждавали го да каже от къде е взел употребените от него наркотици;
1
заплашвали, че ако не им каже ще му свалят номерата на автомобила, макар че още при
проверката му били взели свидетелството за управление на МПС, а по – късно свалили
регистрационните табели на управлявания от него автомобил; бил стресиран и уплашен от
случващото се, счита този ден за най-лошия в живота му; срещу него било образувано и
водено ДП № 290ЗМ – 267/ 2022 г. по описа на РУ МВР – Кубрат, прок.преписка № 3270/
2022 г.по описа на РП – Разград; назначената в ДП съдебна химико-токсикологична
експертиза била изготвена едва на 08.08.2024 г. и въз основа на резултатите от нея
окончателно се установило, че не е извършил престъпление по чл. 343б, ал. 3, предл. 1 НК;
прокурор от състава на РП – Разград с Постановление от 25.09.2024 г., влязло в сила на
08.10.2024 г., прекратил воденото срещу него ДП № 290ЗМ – 267/ 2022 г. по описа на РУ
МВР – Кубрат, прок.преписка № 3270/ 2022 г.по описа на РП – Разград, но за периода
13.10.2022 г. - 08.10.2024 г. е имал качеството на разследван и обвиняем, и като счита този
срок от една година, единадесет месеца и двадесет и шест дни за неразумно продължителен,
през който твърди, че е бил подложен на стреса от наказателното преследване – из града се
носели слухове, че е наркоман, хората го гледали с подозрение и неодобрение, на които той
не знаел как да реагира; налагало му се да обяснява, че това не е вярно и скоро резултати от
изследването му ще излязат и ще бъдат отрицателни; затворил се в себе си, не искал да
общува с никого; търсел, но не успявал да си намери работа, защото всички му отказвали,
смятайки го за наркоман на когото не могат да се доверят; изпитвал страх и имал чувството,
че това никога няма да свърши, поради което Моли съда да постанови решение, с което
да осъди ответника - Прокуратура на Република България, с адрес гр. София, бул. „Витоша"
№ 2, представлявана от Главния прокурор, да му заплати обезщетение в размер на в размер
на 10 000.00 лева, за причинени му неимуществени вреди, претърпени в следствие на
незаконното му обвинение в извършване на престъпление по чл. 343б, ал. 3, предл. 1 НК –
за това, че на 13.10.2022 г. в гр. Кубрат е управлявал МПС лек автомобил марка „Ауди“,
модел „А3“, рег. № **, след употреба на наркотични вещества и техните аналози,
досъдебното производство № 290ЗМ – 267/ 2022 г. по описа на РУ МВР – Кубрат,
прок.преписка № 3270/ 2022 г.по описа на РП – Разград, за разследването на което е
прекратено с Постановление от 25.09.2024 г., влязло в сила на 08.10.2024 г., съединен с иск
за присъждане на законната лихва върху тази сума, считано от 08.10.2024 г. до окончателното
изпълнение, както и за присъждане на направените по делото разноски.
Исковите претенции намират правно основание в разпоредбата на чл. 2, ал. 1, т. 3 от
ЗОДОВ , във вр. с чл. 45 от ЗЗД, съединени с иск по чл. 86 ЗЗД, предявени по реда на чл.124
от ГПК. На основание чл. 78, ал.1 ГПК се претендират разноски по делото.
В съдебно заседание ищецът - лично и чрез адвокат Р. П., се явява и ангажира
доказателства, сочените с исковата молба, пледира за уважаване на исковата претенция,
както тя е предявена; в същия смисъл излага доводи в представена по делото писмена
защита вх. № 1136/ 27.03.2025 г..
Ответникът - Прокуратура на Република България, с адрес гр. София, бул. „Витоша"
№ 2, представлявана от Главния прокурор, на който на 09.01.2025 г. е връчено съобщение,
2
ведно с преписи от исковата молба и приложените към нея документи, на 27.01.2025 г., в 1-
месечния срок за това, изпраща чрез РП – Разград писмен отговор, постъпил в съда с вх. №
313/ 27.01.2025 г., с който заявява възражение за недопустимост на исковите претенции
поради необосновано твърдяни нередовности на исковата молба, което съдът намира за
неоснователно; а по същество заявява становище за неоснователност на исковата претенция,
тъй като срещу ищецът не е имало повдигнато обвинение за извършено от него
престъпление по чл. 343б, ал. 3, предл. 1 НК; оплакванията му са свързани с действия на
полицейските органи от състава на МВР – 24-часово задържане, съставяне на АУАН,
наложени от МВР принудителни административни мерки, поради което Прокуратурата на Р
България не е материално легитимирана да отговаря и същите са извън отговорността й по
чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ; заявява възражение за наличие на факти и обстоятелства от
хипотезата на чл. 5 ЗОДОВ, които иска да конкретизира в хода на делото, след прилагане на
ДП, съставляващи активно и виновно поведение на ищеца, допринесло за увреждането;
заявява възражения относно размера на претендираното обезщетение, който счита за
завишен и несъответен на причинените вреди на ищеца, поради изложеното настоява за
отхвърляне на исковите претенции, а в случай, че съдът ги приеме за основателни и
доказани, настояват за присъждането на обезщетения в минимален – неконкретизиран,
размер. В съдебно заседание ответникът, чрез прокурор от РП – Разград Пл. Пенчев, се явява
и пледира за отхвърляне на исковата претенция, както тя е предявена.
Като взе предвид изложеното в исковата молба, становищата на страните и
събраните по делото доказателства, съдът прие за установено следното: От документите,
съдържащи се в приетото като доказателство арх. ДП № 290ЗМ – 267/ 2022 г. по описа на
РУ МВР – Кубрат, прок.преписка № 3270/ 2022 г.по описа на РП – Разград, се установява по
несъмнен начин осъществяването на фактите, както те се твърдят от ищеца с исковата молба
- относно образувано и прекратено срещу него досъдебно наказателно производство за
престъпление по чл. 343б, ал. 3, предл. 1 НК – управление на МПС след употреба на
наркотични вещества или техни аналози, наказуемо с лишаване от свобода от една до три
години и с глоба от петстотин до хиляда и петстотин лева, и с лишаване от правоуправление
на МПС за срок до три години, съответно на разпоредбата на чл. 343г НК, производството
по което с Постановление от 25.09.2024 г., влязло в сила на 08.10.2024 г., е прекратено – в
хода на разследването е назначена и изготвена съдебно химико-токсикологична експертиза
№ Е – 253/ 08.08.2024 г. по описа на ВМА – Варна, чрез която е установено, че в
предоставените за изследване обекти, биологични проби кръв и урина, иззети на 13.10.2022
г. в 13.20 часа от св. Т. Й. Т., не е открито наличие на наркотични вещества и техните
аналози, поради което наблюдаващият прокурор е направил правния извод, че действията на
св. Т. Т. не осъществяват състава на престъплението по чл. 343б, ал. 3, предл. 1 НК.
Несъмнено за периода 13.10.2022 г. - 08.10.2024 г., съставляващ една година,
единадесет месеца и двадесет и шест дни, ищецът е имал качеството на разследван;
непосредствено след проверката е бил задържан за срок от 24 часа; с започването на
разследването от него са иззети издаденото му свидетелство за управление на МПС и 2 бр.
3
рег. табели № ** от собствения му лек автомобил марка „Ауди“, модел „А3“, рег. № **, като
за последните няма данни да са върнати на ищеца и към настоящият момент.
Видно от събраните в процеса гласни доказателства – показанията на св. Д. Д. и св.
М. Т., сестра и майка на ищеца, през същия период от време: една година, единадесет
месеца и двадесет и шест дни, Т. Т. изживявал ежедневно стрес от воденото срещу него
наказателното преследване – из града се носели слухове, че е наркоман, хората го гледали с
подозрение и неодобрение, на които той не знаел как да реагира; налагало му се да обяснява,
че това не е вярно и скоро резултати от изследването му ще излязат и ще бъдат отрицателни;
затворил се в себе си, не искал да общува с никого; търсел, но не успявал да си намери
работа, защото всички му отказвали, смятайки го за наркоман на когото не могат да се
доверят; изпитвал страх и имал чувството, че това никога няма да свърши.
Видно от приложеното към исковата молба Свидетелство за съдимост – л. 6 от
делото, Т. Й. Т. е неосъждан, към датата на издаването му – 23.12.2024 г.
Като взе предвид установеното, съдът направи следните правни изводи: Искът е
допустим, а по същество основателен.
Държавата отговаря за вредите, причинени на граждани от правозащитни органи,
каквито са органите на дознанието и прокуратурата, от незаконно - т. 3 на чл. 2 ЗОДОВ -
„… ако образуваното наказателно производство бъде прекратено, поради това, че
извършеното деяние не е престъпление“. В случая по несъмнен начин се установи, че са
налице строго определените от закона условия за ангажиране на отговорността на държавата
за вредата, причинена на ищеца: съдебното производство срещу него, имащо за цел
ангажиране на наказателната му отговорност за твърдяно, извършено от него деяние,
съставляващо престъпление по чл. 343б, ал. 3, предл. 1 НК – управление на МПС след
употреба на наркотични вещества или техни аналози, наказуемо с лишаване от свобода от
една до три години и с глоба от петстотин до хиляда и петстотин лева, и с лишаване от
правоуправление на МПС за срок до три години, съответно на разпоредбата на чл. 343г НК,
производството по което с Постановление от 25.09.2024 г., влязло в сила на 08.10.2024 г., е
прекратено, поради това, че извършеното от него на 13.10.2022 г. в гр. Кубрат не е
престъпление – основание за прекратяване в конкретното производство чл.21, ал.1, т.1 от
НПК.
Обезщетение следва да бъде присъдено, независимо, че ищецът е разпитван само в
качеството на свидетел, защото срещу него е образувано наказателно производство –
започнато на основание чл. 212, ал. 2 НПК, с посочено действие по разследване – съставен
протокол за разпит на свидетел, видно от писмо – л. 1 от цитираното ДП. Извършването на
действия по разследване, чрез разпит на свидетели – Сунай Мехмед, Николай Николов и
Сюзан Мехмедова, полицейски служители от състава на РУ – Кубрат, от 13.10.2022 г. – л. 3
до л. 8, вкл. от ДП, както и извършения едва на 30.08.2024 г. разпит на уличения в
извършеното престъпно деяние Т. Т. като свидетел, въпреки, че не е привлечен като
обвиняем, е достатъчно за ангажиране на отговорността на ответната страна, на
основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ, след като производството е прекратено поради
4
недоказаност и са установени вреди, които са в причинна връзка. Тези вреди са: изживени
болезнени страдания, свързани с изпитвани негативни чувства от факта на обвинението, от
накърнено добро име сред близките му хора, преживяното чувство на унижение и
притеснение, отражението върху семейството и социалната среда.
В този смисъл са и разясненията, изложени в Решение № 5 от 5.03.2021 г. на ВКС по
гр. д. № 1984/2020 г., III г. о., ГК,ВКС, цитирам: „Безспорно е, че понятието "обвинение в
извършване на престъпление", "ако образуваното наказателното производство бъде
прекратено поради неизвършване на деянието от лицето", по смисъла на чл. 2, ал. 1, т. 3, изр.
1 от ЗОДОВ, следва да се тълкува разширително, като в него се включат и случаите, когато е
образувано досъдебно производство въз основа на законен повод и наличие на достатъчно
данни за извършено престъпление, срещу конкретно посочено лице, за точно определено
деяние и са предприети точно определени процесуални действия и след това
производството е прекратено, включително и когато това лице е разпитвано само в
качеството на свидетел. Настоящият случай е такъв и Прокуратурата дължи обезщетение
заради неправомерната й преценка за наличие на основателно предположение, по смисъла
на чл. 211 НПК, че именно ищцата е извършила процесното престъпление, което е станало
причина срещу нея да се предприемат действия, свързани с осъществяване на принуда,
оказали се – пред вид прекратяването на производството – незаконни.“
Предвид изложеното, съдът намира за неоснователно заявеното от ответника с
писмения отговор възражение за неоснователност на исковата претенция, тъй като срещу
ищецът не е имало повдигнато обвинение за извършено от него престъпление по чл. 343б,
ал. 3, предл. 1 НК.
Макар и да се заявява от ответника възражение за наличие на факти и обстоятелства
от хипотезата на чл. 5 ЗОДОВ, с писмения отговор на исковата молба, в хода на делото не са
конкретизирани, респ. установени факти и обстоятелства съставляващи активно и виновно
поведение на ищеца, допринесло за увреждането, по см. на чл. 5 ЗОДОВ, които да доведат
до освобождаването му от отговорност, респ. за намаляване на претендираното
обезщетение.
Относно размера на исковата претенция: Съгласно разпоредбата на чл. 52
ЗЗД, Обезщетение за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост, а
съгласно т. II от ППВС № 4 от 23.12.1968 г. понятието „справедливост“ не е абстрактно
понятие, а е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи
обстоятелства, които трябва да се вземат предвид от съда при определяне размера на
обезщетението. С оглед това разбиране, при определяне на този размер съдът следва да
вземе предвид всички обстоятелства, които имат отношение към твърдяните от ищеца
неимуществени вреди.
С решение № 832/10.12.2010 г. на ВКС, 4-то г. о., е разяснен въпроса какви са
критериите за определяне на справедлив размер на обезщетението за неимуществени вреди
по чл. 2 ЗОДОВ и съгласно същите, цитирам: „… следва да се изхожда от принципните
5
съображения установени в практиката на ВС и ВКС, че понятието „справедливост“ не е
абстрактно понятие, а е свързано с преценката на съда по същество на конкретни
обстоятелства вкл. характер на увреждането, състояние на пострадалия, причинител и др., че
моралните вреди са индивидуално определили и паричното обезщетение за тях следва да
съответства на необходимото за преодоляването им и че не е проява на справедливост, а е в
дисхармония със справедливостта определяне на парично обезщетение по - голямо от
необходимото за обезщетяване на претърпените вреди, като се обсъдят всички наведени
доводи и обстоятелства, обосноваващи по - нисък размер на обезщетението.
При определяне на дължимото обезщетение следва да се държи сметка и за
обществените представи за справедливост в аспект на съществуващите обществено -
икономически условия на живот.“
В процесния случай, приемайки че несъмнено са налице основания за присъждане на
претендиранато обезщетение в хипотезата на чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ, и за несъмнено
установено от събраните по делото гласни доказателства, че ищецът е търпял
претендираните за обезвреда вреди - през същия период от време: от 13.10.2022 г. до
08.10.2024 г., съставляващи една година, единадесет месеца и двадесет и шест дни, който
съдът приема за неразумен срок за разследване на твърдяното срещу него престъпно деяние,
тъй като то не съставлява правна и фактическа сложност, а и за извършването на
лабораторно изследване на дадените от него проби от кръв и урина също обективно,
технологично, не е необходим продължителен период от време, Т. Т. е изживявал
ежедневно стрес от воденото срещу него наказателното преследване – из града се носели
слухове, че е наркоман, хората го гледали с подозрение и неодобрение, на които той не знаел
как да реагира; налагало му се да обяснява, че това не е вярно и скоро резултати от
изследването му ще излязат и ще бъдат отрицателни; затворил се в себе си, не искал да
общува с никого; изпитвал страх и имал чувството, че това никога няма да свърши, в
съответствие със събраните по делото гласни доказателства и обичайни, нормални човешки
емоции, съдът съобразявайки, че обективно предприетите срещу него незаконни действия
са: разпит в качеството на свидетел – за първи и единствен път едва на 30.08.2024 г.,
относно твърдяно срещу него престъпно деяние, извършено на 13.10.2022 г., след като на
посочената дата е бил незаконно задържан за 24 часа, незаконно са му били на същата дата
отнети свидетелството за управление на МПС и са му били иззети регистрационните табели
на собственото му МПС – лек автомобил „Ауди“, модел „А3“, рег. № **, които няма данни
да са му върнати и досега, от което следва че ищецът е бил лишен от възможността да
управлява МПС изобщо, а в частност собственото си МПС, счита че размерът на дължимото
обезщетение за конкретно образуваното производство следва да е 5 000.00 лв.
Съдът не приема за установено от събраните по делото по инициатива на ищеца
гласни доказателства, че той единствено по причина на воденото срещу него ДП не е успял
да се реализира на трудовия пазар в страната, тъй като не се установява с годни
доказателствени средства – писмени и гласни, той да притежава определено професионално
образование и квалификация; активно да е търсил работа, бидейки регистриран като
6
безработен, и въпреки това да му е предлагана, респ. да му е отказвана работа, както и да му
е отказвано участието в професионални курсове и обучения за придобиване на
квалификация, при положение че във всеки един момент от периода 13.10.2022 - 08.10.2024
г., той би получил нарочен документ – Свидетелство за съдимост, необходимо за постъпване
на работа, свидетелстващо да е неосъждано за извършване на престъпление лице.
Предвид изложеното и при липсата на установяване на причинени болки и страдания,
над обичайните за такъв случай - конкретно увреждане на здравето, други специфични
увреждания, с оглед конкретни обстоятелства, личността на увредения, обичайната му среда
или обществено положение, подлежащи на обезвреда само при успешно проведено пълно
главно доказване от ищеца, каквото в случая не е налице, за разликата до предявения с
исковата молба размер – 10 000.00 лева, исковата претенция следва да бъде отхвърлена.
От изложеното в исковата молба и от събраните доказателства е видно, че
наказателното производство срещу ищеца е прекратено с Постановление от 25.09.2024 г. на
прокурор от състава на РП - Разград, влязло в сила на 08.10.2024 г., от който момент е
станало изискуемо искането за обезщетение за вреди, търпени от ищеца, поради което
основателна е претенцията за присъждане на същото с законната лихва, считано от
08.10.2024 г. до окончателното изпълнение.
Относно разноските: С оглед изхода на делото, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, във вр.
с чл. 10, ал. 3 ЗОДОВ, ответника следва да бъде осъден да плати на ищеца направените от
него разноски по делото в размер на 10.00 лева – платената от него минимална държ.такса,
както и в условията на чл. 38 ЗА в полза на упражнилата безплатна правна помощ по
пълномощие адв. Р. П., АК – Разград, за адвокатско възнаграждение сумата 600.00 лева,
размер съобразен с фактическата и правна сложност на делото и съответен на уважения
размер, присъдено по делото обезщетение, с оглед заявеното от ответника възражение и
доводи.
Воден от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Прокуратура на Република България, с адрес гр. София, бул. „Витоша" № 2,
представлявана от Главния прокурор, да заплати на Т. Й. Т., ЕГН ********** от **, чрез адв.
Р. П., АК – Разград, обезщетение за причинени неимуществени вреди за периода 13.10.2022
г. до 08.10.2024 г., претърпени в следствие на незаконното му обвинение в извършване на
престъпление по чл. 343б, ал. 3, предл. 1 НК – за това, че на 13.10.2022 г. в гр. Кубрат е
управлявал МПС лек автомобил марка „Ауди“, модел „А3“, рег. № **, след употреба на
наркотични вещества и техните аналози, по досъдебното производство № 290ЗМ – 267/ 2022
г. по описа на РУ МВР – Кубрат, прок.преписка № 3270/ 2022 г.по описа на РП – Разград,
7
разследването на което е прекратено с Постановление от 25.09.2024 г., влязло в сила на
08.10.2024 г., на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ , във вр. с чл. 45 от ЗЗД, в размер на
5 000.00 (пет хиляди) лева, ведно с законната лихва върху тази сума, считано от 08.10.2024 г.
до окончателното изпълнение, като ОТХВЪРЛЯ исковата претенция за разликата над
присъдения до предявения размер на 10 000(десет хиляди) лева, като неоснователен и
недоказан.
ОСЪЖДА Прокуратура на Република България, с адрес гр. София, бул. „Витоша" № 2,
представлявана от Главния прокурор, да заплати на Т. Й. Т., ЕГН ********** от **, чрез адв.
Р. П., АК – Разград, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, във вр. с чл. 10, ал. 3 ЗОДОВ, за
разноски по делото сумата 10.00 (десет) лева, както и да заплати на адв. Р. П., АК – Разград,
адвокатско възнаграждение за упражнената от нея безплатно адвокатска помощ и защита в
размер на 600.00(шестстотин) лева.
Решението подлежи на въззивно обжалване в 2-двуседмичен срок от съобщението на
страните с връчване на препис пред Окръжен съд - Разград.
Съдия при Районен съд – Кубрат: _______________________
8