№ 61
гр. Плевен, 01.02.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, І ВЪЗ. НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
закрито заседание на първи февруари през две хиляди двадесет и втора година
в следния състав:
Председател:ЕМИЛ СТ. БАНКОВ
Членове:КРИСТИНА АНТ. ЛАЛЕВА
ГЕОРГИ ИЛ. АЛИПИЕВ
като разгледа докладваното от КРИСТИНА АНТ. ЛАЛЕВА Въззивно частно
наказателно дело № 20224400600068 по описа за 2022 година
ПРОИЗВОДСТВО ПО РЕДА НА ЧЛ.243 ал.VІ от НПК.
В Плевенския окръжен съд е постъпила жалба от Е.П. Й. от град П.,
против Определение №22 от 18.01.2022 година постановено по ЧНД 33/2022
година на Районен съд Плевен, с което е потвърдено Постановление от
29.12.2021 година на Районна прокуратура Плевен за прекратяване на
наказателното производство по прокурорска преписка № 45/2019 година по
описа на прокуратурата.
С обжалваното определение Районен съд Плевен е потвърдил на
основание чл. 243 ал.V т.1 от НПК Постановление на Районна прокуратура от
18.08.2021 година на Районна прокуратура Плевен, с което е прекратено
наказателното производство по прокурорска преписка № 45/2019 година по
описа на прокуратурата за извършено престъпление по чл.216 ал.1 от НК.
Във въззивната жалба се навеждат оплаквания, че въпреки събраните в
хода на досъдебното производство доказателства установяващи, че спрямо
вещи на жалбоподателката е имало интервенцияя довела до тяхната повреда и
унищожаване е достигнал до неправилния извод, че липсват данни за
извършено престъпно деяние. Твърди се, че доказателствените източници са
избирателно обсъдени и взети предвид при формиране на волята относно
фактическата обстановка и направените въз основа на нея правни изводи
1
относно съставомерността на деянието, за което е образувано наказателното
производство за престъпление по чл.216 от НК.
Плевенският окръжен съд, като се запозна с материалите по
прокурорска преписка № 45/2019 на Районна поркуратура Плевен,
Постановление от 29.12.2021 година на Районна прокуратура Плевен ,
Определение на Плевенския районен съд по ЧНД 33/2022 година и доводите
на жалбоподателя, намира за установено следното от фактическа и правна
страна :
Наказателното производство е образувано на 30.01.2019 година с 1
Постановление за образуване на ДП за това, че на неустановен ден през
периода до 11.12.2018г. в гр. П. са унищожени и повредени противозаконно
чужди движими вещи – мебели, покъщина и различни други движими вещи,
собственост на Е.Й. от гр. П. – престъпление по чл. 216, ал.1 от НК. С
Постановление за прекратяване на наказателното производство е прекратено
наказателното производство по ДП №45/2019г. по описа на РП-Плевен,
№ЗМ[1]73/2019г. на 2-ро РУ на МВР-Плевен, водено за престъпление по чл.
216, ал.1 от НК на основание чл. 243, ал.1, т.1 във вр. с чл. 24, ал.1, т.1 от
НПК.
Въз основа на доказателствените източници, както прокурора, така и
първоинстанционният съд е приел за установено от фактическа страна
следното:
Въззивната жалбоподателката ЕМ. П. Й. била собственичка на имот
представляващ втори етаж от двуетажна къща, находяща се в град П.,
ул.“***“ №***, ет.2, заедно с част от дворно място, в което имало построена
лятна кухня със застроена площ - 38 кв. метра. Собствеността на етажа била
обща между Е.Й. и съпруга й Й. Й., като двамата притежавали по 1/2 идеални
части от него, а лятната кухня била собственост на дъщерята на Й. -
свидетелката В.С.. Помещението, обособено като лятна кухня било отдадено
под наем на свидетелката Б.А.. През 2008г. Е.Й. сключила договор за кредит
и учредили ипотека върху съсобственият със съпруга й етаж от имота.
Кредита бил отпуснат на регистрираното от нея търговско дружество - ЕТ“
Е.Й.“, което в последствие било обявено в неплатежоспособност с решение
№202 от 18.11.2013г. по т.д.№154/2013г. по описа на ОС-Плевен и било
открито производство по несъстоятелност, а за синдик бил назначен М.Н..
2
Идеалната част от посочения имот, собственост на Е.Й. бил обявен на
публична продан. На 20.08.2013г. било образувано изпълнително дело №***
срещу ЕТ „Е.Й.“ и Й. Ц. Й. от взискателя „***“ ЕАД, като на публична продан
била обявена идеалната част, собственост на Й. Й.. С постановление за
възлагане на недвижим имот от 22.12.2017г. на ЧСИ 2 Т.К. с район на
действие ОС-Плевен 1/2 идеална част от целия втори етаж от жилищна
сграда, построена в поземлен имот, находящ се в гр.П., ул.“***“ №***,
собственост на Й. Й. била възложена на Л.Н., след като с протокол от
19.12.2017г. на осн.чл.492 ГПК тя била обявена за купувач. С писмо изх.
№57040/28.12.2017г. Е.Й. била уведомена за горепосочените обстоятелства и
на 02.01.2018г саморъчно подписала разписка при връчване на съобщението.
С уведомление по реда на чл.47 от ТПК от 07.01.2018г. Й. Й. също бил
уведомен, че в двуседмичен срок следва да се яви в кантората на ЧСИ Т.К. за
получаване на постановлението за възлагане №*** от 22.12.2017г. Била
съставени разписки от 07.01.2018г. от извършени посещения на адреса на
сем.Й.и на 29.12.2017г., на 02.01.2018г. и на 07.01.2018г. от служител на ЧСИ
Т.К.. При поредния опит за връчване на документи Й. отказал да отвори
вратата и бил запознат от служителката със съдържанието на
постановлението и насрочената дата за разпределение словесно. Това
обстоятелство било документирано по надлежния ред в разписката. Известно
време след това от синдика М.Н. била продадена и другата 1/2 идеална част,
собственост на ЕТ “Е.Й.“ /в несъстоятелност/ отново на Л.Н., като сделката
била обективирана в нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот
№77 от 29.08.2018г., том III, рег.№***, дело *** от 2018г. на нотариус С.П. с
район на действие РС-Плевен. На 21.09.2018г. от ЧСИ Т.К. била изпратена
покана №*** за доброволно изпълнение до Й. Й.. В същата бил указан
двуседмичен срок от връчване на поканата, свидетеля Й. доброволно да
изпълни задължението си, като предаде на Л.Н. възложения й недвижим имот.
Било посочено, че при неизпълнение на това в дадения срок, ще се пристъпи
към принудително изпълнение по реда на ГПК, като имотът ще бъде предаден
и ще се осъществи въвод във владение на новия собственик на 17.10.2018
година. Идентично съобщение било изпратено и до Е.Й., в качеството й на
длъжник и съсобственик, като при посещение на адреса й от служител на
ЧСИ Т.К., тя се запознала със съдържанието на съобщението, но отказала да
го получи, което обстоятелство било отново отразено в разписка от
3
21.09.2018 година. На 17.10.2018г. бил извършен въвод на новите
собственици от ЧСИ Т.К.. Въвода бил извършен в присъствието на Л.Н., В.И.
- синдик, назначен на мястото на М.Н., ЧСИ Т.К., полицейските служители
В.С. и М.К. и К.Т. - ключар. Входната врата на двора отворила свидетелката
Б.А. /наемател на лятната кухня/. Тя се обадила на свидетелката Е.Й. - неин
наемодател чрез мобилния си телефон и включила същия на високоговорител,
като всички присъстващи станали свидетели възприели слухово разговора. На
Й. било обяснено, че въпреки, че имотът й е продаден отдавна и тя е
уведомена за това, не се явява за вещите си, като отново била поканена да се
яви, на което последвал отказ на Е.Й.. Свидетелят К.Т. отключил вратата на
имота и ЧСИ направил опис на всички вещи в жилището на етаж 2, след
което го запечатал. Бил изготвен протокол за принудително отнемане и
предаване на вещи във връзка с постановление за възлагане от 22.12.2017г.
влязло в законна сила на 23.02.2018г. по изпълнително дело №***/2013 по
описа на ЧСИ Т.К., вписано в Агенция по вписванията, Имотен регистър
РС[1]Плевен под вх.№2185/09.03.2018г. акт №17, том 6, дело №1142/2018г.
На 17.10.2018г. бил съставен и протокол за извършване на въвод във владение
на недвижим имот от В.И. - синдик на ЕТ ‘Е.Й.“ /в несъстоятелност/, като
Л.Н. била въведена във владение и на другата ½ от имота въз основа на
нотариален акт за покупко - продажба на недвижим имот №77, том III, рег.
№***, дело *** от 2018г. на нотариус С.П. с район на действие РС-Плевен.
Със съгласието на новия собственик на спорния имот, била определена нова
дата за въвод в имота - 05.11.2018г., като в този срок свидетелите Е.Й. и
съпругът й следвало да изнесат вещите си. На 05.11.2018г. с разпореждане на
ЧСИ Т.К., свидетелката Л.Н. влязла във въвод на имота си, като там все още
били вещите на предишните собственици. От ЧСИ Т.К. бил изготвен
протокол, в който било вписано, че за насрочения въвод във владение била
връчена покана за доброволно изпълнение на Й. Й., като копие от протокола
за въвод бил получен на 22.10.2018 от същия. Въпреки това обстоятелство до
05.11.2018г. той не бил отстранил от имота собствените си вещи. На
13.11.2018г. от новия собственик на имота бил поръчан контейнер и
започнало изнасяне на вещите на старите собственици. На същата дата
свидетелката Й. минала покрай имота и забелязала, че пред него има
контейнер за отпадъци. В него свидетелката Е.Й. разпознала свои вещи, като
потърсила съдействие от свидетеля В.С. - полицейски служител и прибрала
4
част от вещите, намиращи се в контейнера и взела други и от жилището. На
11.12.2018г. Е.Й. отново отишла пред имота на ул.“***“ №*** с камион, като
взела голяма част от вещите си, за което съставила протокол, като тези
действия се извършвали в присъствието на свидетелят В.С. - полицейски
служител. Известно време след това отново отишла заедно със съпруга си,
като взела полилеи, секция, маса и алуминиева стълба. С оглед
унищожаването на останалите вещи, нейна собственост тя сигнализирала
органите на МВР.
Доказателствените източници, въз основа на които са направени
изводите по фактите от прокурора и първоинстанционният съд са събрани
съобразно изискванията и правилата на НПК и няма съмнение относно
тяхната годност да бъдат използвани за установяване на фактите от значение
за делото. В хода на разследването в качеството на свидетели са разпитани
практически всички лица, за които се събират данни, че са получили пряко и
непосредствено впечатление относно развилите се отношения между стария и
нов собственик на имота по отношение на движимите вещи на Й.и. Относно
тези обстоятелства се събират и множество писмени доказателства по
образуваните при ЧСИ дела, като доказателствените източници са напълно
непротиворечиви и взаимно допълващи се. Безспорно се установява
промяната в правото на собственост на недвижимият имот, както и факта, че
старите собственици многократно са били уведомявани за това, че ще бъде
извършен въвод на новия собственик, както и че следва да вземат движимите
си вещи.
При така установената фактическа обстановка извода, настоящият
съдебен състав изцяло споделя базираните на доказателствената съвкупност
по делото изводи на наблюдаващия прокурор и първоинстанционният съд
относно липсата данни за извършено престъпление по чл.216 от НК. в случая
не са налице доказателства за извършено престъпно посегателство по смисъла
на чл.216, ал.1 от НК или друго посегателство от общ характер по смисъла на
Наказателния кодекс на Република България. За да е осъществен фактическия
състав на престъплението по чл.216, ал.1 от НК от обективна страна е
необходимо да е налице противозаконно унищожаване на чужда движима или
недвижима вещ. В настоящето досъдебно производство такива данни не се
събират, като действията на новите собственици не могат да бъдат
5
квалифицирани като противозаконни и насочени към умишлено или
непредпазливо унищожаване и повреждане на чужди вещи. Действително
новия собственик е предприел действия по отстраняване на вещите от имота
и това е могло да повлече тяхното повреждане или унищожаване. Тези
действия обаче са предприети след многократните показани към стария
собственик да вземе вещите, а последният е проявил абсолютно нехайство и
нежелание да ги вземе, което е демонстрирал с апатичното си поведение на
поканите и съобщенията от ЧСИ. Както правилно е посочил и районният съд
след влизане в сила на постановлението за възлагане на имот от 23.02.2018г.
до 17.10.2018г. /датата на първия въвод/ свидетелите Е.Й. и Й. Й. са могли
доброволно в продължение на почти осем месеца да изнесат движимите си
вещи, станали повод за образуването на настоящето наказателно
производство. В Протокол за принудително отнемане и предаване на вещи
във връзка с постановление за възлагане на имот от 22.12.2017г., влязло в
законна сила на 23.02.2018г изрично е посочено, че в случай, че до
05.11.2018г. вещите не бъдат изнесени от Й. Й., същите ще бъдат изнесени на
улицата и ще се считат за безстопанствени. При така установената безспорна
фактическа обстановка, както прокурора, така и районният съд са достигнали
до единствения правилен извод, а именно че няма данни за извършено
престъпление от общ характер. С оглед на това определението на районният
съд, което е предмет на настоящата въззивна проверка следва да бъде
потвърдено като правилно и законосъобразно.
Водим от горното, Плевенския окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Определение №22 от 18.01.2022 година постановено
по ЧНД 33/2022 година на Районен съд Плевен, с което е потвърдено
Постановление от 29.12.2021 година на Районна прокуратура Плевен за
прекратяване на наказателното производство по прокурорска преписка №
45/2019 година по описа на прокуратурата.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване или протестиране.
Председател: _______________________
Членове:
6
1._______________________
2._______________________
7