№ 2227
гр. Пловдив, 28.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VIII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и пети октомври през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Васил Ал. Тасев
при участието на секретаря Ваня Д. Койчева
като разгледа докладваното от Васил Ал. Тасев Административно
наказателно дело № 20225330204258 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
Обжалван е електронен фиш серия Г № 0044625 издаден от ОД на МВР –
Пловдив срещу „АЛИАНЦ ЛИЗИНГ БЪЛГАРИЯ“ ЕАД с ЕИК: ********* със
законен представител Ц. Д. Й. с който е наложена имуществена санкция в
размер на 2000 лева за извършено административно нарушение по чл. 483, ал.
1, т. 1 от Кодекса за застраховането /КЗ/.
Жалбоподателят обжалва електронни фиш, като моли същият да бъде
отменен като неправилен и незаконосъобразен по съображения изложени в
жалбата си и в допълнителни писмени бележки. В съдебно заседание, редовно
призован, не се явява, и не се представлява от процесуален представител.
Въззиваемата страна – ОД на МВР – Пловдив, редовно призована, не
изпраща представител, като взема писмено становище по жалбата.
Съдът след преценка на събраните и приложени по делото доказателства и
във връзка с направеното оплакване, намира следното от фактическа и правна
страна:
ЖАЛБАТА е допустима, а разгледана по същество е ОСНОВАТЕЛНА, но
не по изложените в нея съображения.
От фактическа страна се установява следното:
1
Електронният фиш е издаден за това, че на 01.07.2022 г. в 14: 42 часа на
АМ Тракия км 155+500 в посока от запад към изток е установено управление
на МПС, което не е спряно от движение, а именно БМВ 750 и Х Драйв с рег.
№ ******** собственост на „АЛИАНЦ ЛИЗИНГ БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, за което
не е сключен договор за застраховка гражданска отговорност на
автомобилистите. Управлението е установено с ATCC ARH CAM S1 с
фабричен номер 120ССА8.
Така описаната и възприета от съда фактическа обстановка не се оспорва от
жалбоподателя. Освен това тя се установява по безспорен и категоричен
начин от приложените по преписката статично изображение и разпечатка от
публично достъпния регистър на гаранционния фонд, както и от всички
останали писмени доказателства приложени по делото.
При това положение съдът намира, че правилно е определен субектът на
нарушението, доколкото процесният автомобил е собственост на „АЛИАНЦ
ЛИЗИНГ БЪЛГАРИЯ“ ЕАД. Това обстоятелство се установява от справката
за собственост. В Кодекса за застраховането е предвиден специален ред за
установяване на нарушения с автоматизирано техническо средство - чл. 647,
ал. 3 от КЗ, съгласно който, когато с автоматизирано техническо средство или
система е установено и заснето управление на моторно превозно средство, за
което няма сключен и действащ застрахователен договор за задължителна
застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите, се издава
електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител при
условията и по реда, предвидени в Закона за движение по пътищата.
Регламентирано е, че ЕФ се изпраща на собственика на МПС, който е длъжен
в 14-дневен срок от получаването му да заплати глобата или имуществената
санкция по чл. 638, ал. 4 и 6 от КЗ. Налагането на административно наказание
глоба или имуществена санкция с електронен фиш е допустимо единствено
по чл. 638, ал. 4 и ал. 6 от КЗ.
При тази хипотеза чл. 189, ал. 5 от ЗДвП не се прилага, т. е. в тези случаи
не е предвидена възможност за собственика да посочи данни на друго лице,
което да е извършило нарушението, респ. копие на свидетелството му за
управление, в резултат на което издадения ЕФ да бъде анулиран, поради
което наказателно отговорно лице при нарушение на чл. 638, ал. 4 от КЗ
винаги е собственикът на МПС.
В случая отговорността на собственика на процесното МПС „АЛИАНЦ
2
ЛИЗИНГ БЪЛГАРИЯ“ ЕАД е ангажирана на основание чл.647, ал. 3 от КЗ, а
не на основание чл. 188, ал.2 от ЗДвП. В този смисъл никъде в ЕФ не е
посочено като основание за ангажиране на отговорността на жалбоподателя
разпоредбата на чл. 188, ал.2 от ЗДвП каквото твърдение се навежда от
жалбоподателят.
Съдът не споделя и изложените в жалбата възражения за липса на
минимално изискуемите от закона реквизити на процесният ЕФ. Видно от
ЕФ, в същи е посочено, че на 01.07.2022 г., около 14. 42 ч., на АМ Тракия км
155+500 в посока запад към изток, е установено управление на МПС, което не
е спряно от движение, за което собственикът не е сключил задължителна
застраховка ГО. Налице и пълно и точно описание на видът МПС, марка. рег.
№, както и неговия собственик. При това положение следва да се приеме, че в
случая ЕФ съдържа в достатъчна степен на конкретика и яснота данни
относно това кой, къде и кога, какво се твърди да е извършил. Налице е и
коректно посочване на нарушената правна разпоредба, а именно чл. 483, ал. 1,
т. 1 КЗ, която задължава собствениците на МПС, които са регистрирани на
територията на страната и не са спрени от движение, да сключат застраховка
"Гражданска отговорност" на автомобилистите.
Неоснователно е и възражението, че използваното АТСС не е технически
годно. За установеност на нарушението посочено в издадения ЕФ е
използвана АТСС ARH CAM S1 с фабричен номер 120ССА8, която система е
от одобрен тип и има надлежно издадено Удостоверение за одобрен тип
средство за измерване № 17.09.5126. АТСС е преминало последваща проверка
на датата 02.12.2021г. Следователно не се установява нарушение на
правилата за използване на АТСС, каквото възражение се прави в жалбата.
Освен това използването на АТСС за установяване на нарушения свързани с
липса на валидна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“
е изрично предвидено в КЗ, както се посочи по-горе.
При коректно установената фактическа обстановка, обаче неправилно е
приложен материалния закон.
Съгласно посочената в ЕФ норма на чл. 483, ал. 1, т. 1 КЗ на задължително
застраховане със застраховка гражданска отговорност на автомобилистите
подлежат всички МПС, които са регистрирани в страната по смисъла на чл.
140, ал. 1 ЗДВП и Наредба № I-45 от 24 Март 2000 на Министъра на
вътрешните работи и не са спрени от движение.
3
Относно втората предпоставка не е спорно по делото, че е налице,
доколкото данни за издаване на ПАМ за спиране на автомобила от движение
няма.
Не така стоят нещата, обаче досежно първата предпоставка, автомобилът
да е регистриран в страната.
Видно от приложената по делото справка от КАТ, процесният автомобил е
със служебно прекратена регистрация, считано от 30.06.2022 г.
От изричния и императивен текст на нормата на чл. 483, ал. 1, т. 1 КЗ
следва несъмнения извод, че на задължителна застраховка "Гражданска
отговорност на автомобилистите" подлежат само автомобилите, които са
надлежно регистрирани.
За тези, за които не е изпълнено задължението за регистрация или
регистрацията е служебно прекратена, важи по-тежкото ограничение, а
именно пълната забрана по чл. 140 ЗДВП да се движат по пътищата отворени
за обществено ползване, но не и за задължително застраховане.
Така Решение от 17.08.2022 г. по к. адм. н. д. № 305/2022 г. на VII състав на
Административен съд - Русе, Решение № 1553 от 23.07.2019 г. по к. адм. н. д.
№ 1530/2019 г. на XXVI състав на Административен съд – Варна, Решение №
43 от 25.02.2021 г. по к. адм. н. д. № 18/2021 г. на Административен съд –
Кюстендил, Решение № 45 от 20.01.2020 г. по к. адм.
н. д. № 1099/2019 г. на I състав на Административен съд – Плевен.
С оглед гореизложеното се налага извод, че към датата на заснемането с
мобилната камера - 01.07.2022 г., предвид служебно прекратената
регистрация, безспорно за процесното МПС е важала безусловната забрана да
се движи по пътищата, отворени за обществено ползване, но не е
съществувало задължение за неговото застраховане по смисъла на чл. 483, ал.
1, т. 1 КЗ. При това положение, деянието се явява несъставомерно, поради
което ЕФ следва да се отмени.
За пълнота на изложението следва да се посочи, че с констатираното
управление на МПС по пътищата отворени за обществено ползване, при
положение, че то е със служебно прекратена регистрация, безспорно е
извършено нарушение на ЗДвП и по-конкретно такова по чл. 140, ал. 1 ЗДвП,
вр. чл. 175, ал. 3 ЗДвП.
В процесния случай, обаче за съда не съществува процесуална възможност
да наложи наказание за него, доколкото:
4
- фактите относими към фактическия му състав не са отразени в процесния
ЕФ, като същевременно съгласно задължителните указания на ТР № 8 от
16.09.2021 на ВАС по тълкувателно дело № 1/2020 съдът може да приложи
правомощията си да преквалифицира деянието в същото, еднакво или по-леко
наказуемо нарушение, само ако в санкционния акт надлежно се изложени
всички съставомерни факти, относими към коректната правна квалификация,
като в случая това изкискване, както се посочи не е изпълнено;
- съгласно чл. 63, ал. 7, т. 1 ЗАНН съдът може да измени наказателното
постановление /в случая ЕФ/, като прилага закон за същото, еднакво или по-
леко наказуемо нарушение, но не и да осъди за по-тежко наказуемо
нарушение, каквото се явява това по чл. 140, ал. 1 ЗДвП, вр. чл. 175, ал. 3
ЗДвП, с оглед предвижданата за него кумулативно по-тежка санкция
лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от 6 до 12
месеца.
- различен е субектът, който следва да понесе отговорността – действителния
водач при нарушението по чл. 140, ал. 1 ЗДвП и собственика за нарушението
по чл. 638 КЗ.
При този изход на спора на основание чл. 63д ЗАНН, право на разноски би
имал жалбоподателят. Такива обаче, в конкретния случай не могат да се
присъдят доколкото липсва както нарочно искане за присъждане на разноски,
така и доказателства за реално понесени разноски.
Предвид горното, поради липса на съставомерен елемент от фактическия
състав, деянието се явява несъставомерно и ЕФ следва да се отмени.
Ето защо и поради горните мотиви, Съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ електронен фиш серия Г № 0044625 издаден от ОД на МВР –
Пловдив срещу „АЛИАНЦ ЛИЗИНГ БЪЛГАРИЯ“ ЕАД с ЕИК: ********* със
законен представител Ц. Д. Й., с който е наложена имуществена санкция в
размер на 2000 лева за извършено административно нарушение по чл. 483, ал.
1, т. 1 от Кодекса за застраховането.
5
Решението подлежи на обжалване пред ПАС по реда на гл.12 от АПК и на
основанията в НПК, в 14-дневен срок от получаване на съобщението до
страните за постановяването му.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
6