Определение по дело №1262/2019 на Районен съд - Провадия

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

                                №             /27.12.2019 год., гр.  Провадия

 

Районен съд гр.Провадия, II състав, в закрито заседание, проведено на двадесет и седми декември две хиляди и деветнадесета година, в състав:          

 

                                                                          Районен съдия: Елена Стоилова

 

като разгледа докладваното от съдия Стоилова гражданско дело № 1262/2019г. по описа на ПРС, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Делото е образувано от Й.Е.Ю., ЕГН **********,*** лично и в качеството си на баща и законен представител на децата К.Й.Е. ЕГН ********** и А.Й.Е. ЕГН ********** Съд.адрес *** срещу А.Г.Ю. ЕГН **********,*** исковата молба се твърди, че страните живели на съпружески начала и от съжителство имали родени две деца А. роден на ***г. и К. родена ***г.. По време на съвместното си съжителство страните няколкократно се събирали и разделяли. От месец юли 2014г. ответницата напуснала съвместното жилище. Децата останали да живеят при ищеца и той заедно с родителите си полага грижи за тях. Отглеждането, възпитанието и издръжката не децата е изцяло грижа на ищеца. Ответницата не се е виждала с децата не е изпращала средства за издръжка, не е закупувала дрехи, лекарства или други необходими вещи.

Ищецът твърди, че работи в сферата на строителството и получава, с който успява да задоволява потребностите на децата.

Твърди се, че между ищеца и децата съществува емоционална връзка тъй като от раздялата с ответницата през 2014г. до подаване на исковата молба единствено той подпомаган от родителите си се грижа за тях. Нито ответницата, нито нейни близки са полагали грижи за децата.

Твърди се, че с поведението си ответницата създава редица неудобства относно реализирането на права и задължения относно децата им, с оглед на това, че възникват ситуации, в които е необходимо съгласието на двамата родители.

Иска се лишаване на ответницата от родителски  права по отношение на децата К.Й.Е. ЕГН ********** и А.Й.Е. ЕГН **********. Определяне на режим на личен контакт между майката и децата всяка трета неделя от месеца от 10 до 12ч. в дома на ищец във с.Синдел.

Иска се осъждане на ответницата да заплаща месечна издръжка в размер на 250 лв. за детето К.Й.Е., ЕГН **********, чрез нейният баща и законен представител Й.Е.Ю., ЕГН **********, считано от завеждане на исковата молба, ведно със законната лихва върху всяка закъсняла вноска до настъпване на законно основание за нейното изменяване или прекратяване.

Иска се осъждане на ответницата да заплаща месечна издръжка в размер на 230 лв. за детето А.Й.Е.. ЕГН **********, чрез неговият баща и законен представител Й.Е.Ю., ЕГН **********, считано от завеждане на исковата молба, ведно със законната лихва върху всяка закъсняла вноска до настъпване законно основание за нейното изменяване или прекратяване.

Иска се осъждане на  ответницата да заплати за минало време, а именно от 29.08.2018г. до 38.2019г. месечна издръжка в размер на 250 лв. за детето К.Й.  чрез нейният баща и законен представител Й.Ю., ЕГН **********.

Иска се осъждане на ответницата да заплати за минало време а именно от 29.08.2018г. до 38.2019г. месечна издръжка в размер на 230 лв. за детето А.Й.Е., чрез неговият баща и законен представител Й.Е.Ю., ЕГН **********.

В срока по чл. 131 ГПК, е постъпил писмен отговор от отвеника.

В него той счита, че предявения иск за лишаване от родителски права е допустим, но неоснователен.

Твърди се, че ищецът никога не е работел, само ответницата е работила и е осигурявала доходите на семейството. Тя се принудила да отиде да работи в чужбина, за да може да прави това. Обаждала се почти всеки ден на децата си, изпращала им пари, както за ежедневието им, така и за по-големи покупки като телефони, компютри.

Твърди, че не са налице основания за лишаването й от родителски права. Не се била дезинтересирала от децата си. Между нея и децата съществувала силна емоционална връзка. Иска се отхвърляне на иска по чл.132, ал.1, т.2 СК, по чл.149 СК. Размерът на исканата издръжка по чл.143 СК бил много над минималният такъв и не се представяли доказателства какво налагало искания размер.

Предявени са искове с правното основание чл. 132, ал.1, т.2 от СК, чл.143 СК, чл.149 СК.

Разпоредбата на чл.133, ал.1 от СК предвижда специална местна подсъдност, дерогираща общите правила за местната подсъдност, уредени в ГПК. Споровете относно родителските права, относно разногласие между родители и дете, относно съвместното живеене на родителите и децата им, относно разногласие между родители за пътуване на дете в чужбина, отношенията на детето с близки, ограничаване на родителските права и лишаване от родителски права, както и издръжката на детето и мерките относно личните отношения между родителя и детето се разрешават от районния съд по настоящия адрес на детето - чл. 123, ал. 2, чл. 124, ал. 3, чл.126, ал.2, чл. 127, ал.2, чл. 127а, ал.2, чл.128, ал.1 и чл. 133, ал.1 от СК.

Тази подсъдност е уредена изцяло с оглед всестранна защита правата и интересите на децата, като в практиката на ВКС е разяснено, че под настоящ адрес следва да се възприема мястото, където фактически пребивава детето към момента на сезиране на съда /Определение №185/23.04.2013г. на ВКС по ч.гр.д. №2198/2013г. на ВКС, II г.о.; Определение № 187/25.03.2013 г. по частно гр. дело № 1956/2013 г. на IV-то гр. отд. ВКС; Определение № 324 от 29.06.2017 г. по ч. гр. д. № 2536 / 2017 г. на ВКС, IV/. Субсидиарно приложение намира определението по пар.1, т.15 от Допълнителните разпоредби на Закона за закрила на детето, според което настоящ адрес на дете е адресът, на който то пребивава. Това е така поради необходимостта от извършване на редица процесуални действия с участието и на детето - изслушването му от съда, при наличие на предвидените в СК и в специалния Зако за Закрила на Детето условия; изготвяне на социален доклад и др.

Уредбата на местната подсъдност при тези спорове е императивна, поради което за спазването на тази подсъдност съдът следва да следи служебно.

Между страните по делото е безспорно, че настоящия и постоянен адрес на децата А. и К. ***. Това обстоятелство се установява и от събраните по делото доказателства – социален доклад, изготвен от ДСП „Долни Чифлик“, удостоверения за завършен първи и втори клас на К., служебна бележка от училището в с.Синдел.

Предвид това и установения по делото настоящ адрес *** компетентен да произнесе по предявения иск е районният съд по настоящия адрес на децата,  а именно: Районен съд – Варна.

Така мотивиран и на основание чл.118, ал.2 от ГПК във вр. с чл.133, ал.1 от СК, Провадийският районен съд

 

ОПРЕДЕЛИ:

 

ПРЕКРАТЯВА производството по гр. дело №1262 по описа за 2019г. на Районен съд - Провадия и ИЗПРАЩА делото по подсъдност на Районен съд – Варна.

 

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба пред Варненският окръжен съд в едноседмичен срок от съобщаването на страните.

 

 

       РАЙОНЕН СЪДИЯ: ……………………….