Решение по дело №724/2023 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по касационна жалба на О.Х.М., ЕГН: **********, чрез адв. Д.И., против Решение № 55/20.01.2023г. на Административен съд-Варна, ХХІІ-ри състав, постановено по адм. д. № 413/2022г. по описа на същия съд, с което е отхвърлен предявения от него против Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ /ГДИН/, гр. София, иск с правно основание чл.3 от Закона и изпълнение на наказанията и задържането под стража /ЗИНЗС/ и чл.284 ЗИНЗС, за присъждане на сумата от 20000 лева, ведно със законната лихва върху нея, считано от 12.10.2021г. до окончателното й изплащане, представляваща обезщетение за претърпени имуществени и неимуществени вреди, в резултат на незаконосъобразни действия и бездействия на служители на ответника.

Касаторът твърди неправилност на обжалваното решение по съображения за допуснати процесуални нарушения и неправилно приложение на материалния закон - касационни основания по чл.209, т.3 АПК. Твърди, че в противоречие със събраните доказателства съдът е приел, че затворническата администрация не била уведомена от него за издадените му решения от ТЕЛК, както и че като е оставил без уважение искането му за назначаване на ССЕ, съдът е допуснал съществено процесуално нарушение. Позовава се на разпоредбите на чл.90а и чл.94, вр. чл.73 от Кодекса за социално осигуряване КСО/ и твърди, че правото на пенсия за инвалидност за ослепелите лица се поражда от датата на заявлението за отпускане на пенсия, поради което с бездействието си администрацията на затвора във Варна му е причинила имуществени вреди, размерът на които, поради допуснатото от съда процесуално нарушение, не е успял да докаже. Относно претенцията за обезщетяване на претърпени неимуществени вреди в размер на 12000лв., намира за неправилен извода на съда, че му е била осигурена необходимата медицинска грижа и искът му е недоказан. Иска отмяна на обжалваното решение и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на Адм. съд-Варна, с указания за назначаване на ССЕ, която да изчисли размера на пенсията, която би получавал за периода от 12.10.2020г. до датата на завеждане на иска.

В съдебно заседание касаторът се явява лично и поддържа касационната жалба.

Ответната страна - Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“, чрез юрк. С. С., оспорва касационната жалба по съображения в писмен отговор С.д. № 4312/21.03.2023г. Счита, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно, т.к. по делото не са установени незаконосъобразни бездействия на ответника през процесния период, които да са уронили човешкото му достойнство или да са породили страх и незащитеност като пряка последица, с което да е нарушен принципа по чл.3 ЗИНЗС. Твърденията на ищеца за поставянето му в неблагоприятни условия за изтърпяване на наложеното наказание са останали недоказани, поради което исковата претенция за неимуществени вреди в размер на 20000лв. е недоказана по основание и размер. Правилно и законосъобразно съдът е приел, че ищецът не е бил подлаган на жестоко, нечовешко или унизително отношение, с което да са нарушени човешките му права според чл.3 ЕКЗПЧОС и чл.3 ЗИНЗС, поради което е неприложима и презумпцията по чл.284, ал.5 ЗИНЗС. По изложените съображения моли обжалваното решение да бъде оставено в сила.

Представителят на Окръжна прокуратура - Варна дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита обжалваното решение за правилно и законосъобразно, и моли да бъде оставено в сила.

Варненският административен съд, I-тричленен състав, като взе предвид доводите в касационната жалба и доказателствата по делото, и като извърши служебна проверка на основанията по чл.218, ал.2 от АПК, приема следното:

Касационната жалба е подадена от надлежна страна, спрямо която първоинстанционното решение е неблагоприятно, срещу съдебен акт, който подлежи на касационно обжалване и в срока по чл.211, ал.1 от АПК, поради което е процесуално ДОПУСТИМА.

Разгледана по същество, жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Производството пред едночленния състав на Административен съд – Варна е образувано по обективно съединени искове с правно основание чл.3, вр. чл.284 ЗИНЗС предявени от О.Х.М. против Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“, за присъждане на обезщетение за претърпени имуществени и неимуществени вреди, в резултат на незаконосъобразни действия и бездействия на служители на ответника, общо в размер на 20000,00лв., от които: имуществени вреди в размер на 8000,00лв., представляващи пропуснати ползи от лишаването на ищеца от възможността да се яви на ТЕЛК и да получи пенсия за инвалидност, считано от 01.01.2020г. до датата на предявяване на исковата молба - 13.10.2021г.; неимуществени вреди общо в размер на 12000,00лв., претърпени в периода от датата на постъпване на ищеца в ЗООТ Р. - 22.03.2018г., до датата на предявяване на исковата молба - 13.10.2021г., изразяващи се в претърпени притеснения и неудобства, че не може да получи нужното лечение, чувство на несигурност и обида, че с бездействието си администрацията на затвора показва грубо незачитане на конституционното гарантирано му право на живот, разпределени както следва: 5000,00лв. за претърпени физически и психически болки, и страдания, загуба на телесно тегло в резултат на недовършено лечение, непровеждани контролни прегледи и неосигуряване на подходяща, предписана от лекар храна; 5000,00лв. за отказ от лечение във връзка с нарушеното зрение; 2000,00лв. за претърпени неимуществени вреди с траен характер и висок интензитет - болки, страдания, депресия, гавра, страх за живота му, усещане за непълноценен и нездравословен живот, унижение на човешкото достойнство, в резултат на условията на изтърпяване на наказанието лишаване от свобода в ОЗ – Р.. Сумите са претендирани ведно със законната лихва.

За да се произнесе по предявените искове, Адм. съд – Варна е изисквал справки от Затвора-Варна и ЗООТ Р., приобщена към доказателствата по делото е и установената за ищеца медицинска документация - епикризи, амбулаторни листи, резултати от извършени изследвания, както и Книга за амбулаторни прегледи на лишени от свобода, водена от МЦ Затвора - Варна, Амбулаторна книга, водена от ЗООТ Р., Решения на ТЕЛК. По делото са работили две Съдебно-медицински експертизи, по които са приети заключения, изготвени съответно от д-р А. Г. - лекар гастроентеролог към клиника по Гастроентерология при УМБАЛ „С М“-Варна и от д-р М.С. - М. - офталмолог в СБОБАЛ-Варна. По делото са събрани и гласни доказателства - показания на св. Н. К. и св. К. Б..

За да отхвърли предявените искове Адм. съд-Варна е приел, че същите не са доказани по основание и по размер. Тълкувайки разпоредбите на чл.284, ал.1 и чл.284, ал.5 ЗИНЗС във връзка със забраната по чл.3 ЗИНЗС, съдът е приел, че отговорността на държавата се ангажира при доказано подлагане на изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително отношение, както при поставянето на лицата в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието „лишаване от свобода“, изразяващи се в липса на достатъчно жилищна площ, храна, облекло, отопление, осветление, проветряване, медицинско обслужване, условия за двигателна активност, продължителна изолация без възможност за общуване, необоснована употреба на помощни средства, както и други подобни действия, бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото достойнство или пораждат чувство на страх, незащитеност или малоценност. Предвид се взема кумулативното въздействие върху лицето на условията, в които се е изтърпявало наказанието лишаване от свобода или задържането под стража, продължителността, както и други обстоятелства, които имат значение за правилното решаване на спора.

Във връзка с претендираните от ищеца имуществени вреди в размер на 8000лв., претърпени от това, че е бил лишен от възможност да се яви на ТЕЛК и да получи пенсия за инвалидност, съдът е приел, че предпоставките за ангажиране отговорността на Държавата не са доказани. Развити са съображения, че до завеждане на делото М. има издадени три експертни решения от ТЕЛК, като повечето от тях по време на изтърпяване на наказание лишаване от свобода в Затвора – Варна. Тези решения не били представени от ищеца при постъпването му, отделно, на 14.02.2022г. му било издадено ново решение на ТЕЛК. От събраните по делото доказателства е прието за установено, че в процесния период на М. многократно са извършвани прегледи от лекар в медицински кабинет в ЗО Р., като в част от тях медицинският специалист е изготвял предложения за изпращането му за преглед при общопрактикуващ лекар за издаване на предложение за ТЕЛК. Представени са предложения от д-р Б. за конвоирането на М. до Военна болница за извършване на очен преглед, като според поставените резолюции предложенията са изпълнени - факт, който се потвърждава и от представените медицински направления и амбулаторни листи за извършени прегледи на ищеца от различни специалисти. По арг. от чл.23, ал.2 от Правилника за устройството и организацията на работа на органите на медицинската експертиза и на регионалните картотеки на медицинските експертизи, съдът е приел, че преценката за насочване на болно лице към ТЕЛК се извършва от лекар, а не от служителите на ответника. В случая, след депозирана от М. молба за преглед и подготвяне документи за ТЕЛК, д-р. Б. е направил предложение за конвоирането му за преглед и явяване на лекарска комисия. Въз основа на предложения от лекар, М. е конвоиран до болнично заведение, а в някои от случаите до общопрактикуващия лекар към Затвора – Варна, поради което съдът е приел, че не е доказано твърдяното от ищеца бездействие на служители на ответника, с което да препятствано явяването на М. на ТЕЛК, респ. да се нарушава чл.3 от ЗИНЗС. За недоказано е прието и твърдението, че документите му не са изпратени до НОИ, т.к. при постъпването в затвора ищецът не е представил медицинска документация, вкл. налични решения на ТЕЛК. Отделно е прието и че твърдените от ищеца имуществени вреди не са пряка и непосредствена последица от неявяването му на ТЕЛК, т.к. в случая връзката е опосредена - освен издаването на експертно решение на ТЕЛК, следва да е налице издаден и последващ административен акт, по силата на който на ищеца да се определи пенсия за инвалидност.

Относно претендираните неимуществени вреди в размер на 12000лв., в резултат на претърпени от ищеца неудобства, че не може да получи нужното лечение, чувство на несигурност, обида, в резултат на недовършено лечение, непроведени контролни прегледи, неосигуряване на подходяща храна, отказ от лечение във връзка с нарушеното му зрение, както и във връзка с условията на изтърпяване на наказанието, съдът е приел, че във връзка с оплакванията на ищеца за наличие на проблеми с очите, същият многократно е изпращан на преглед при офталмолог. Според приетата СМЕ изготвена от офталмолог, на лявото око на М. е установена безвъзвратна липса на зрение, поради отлепена ретина, както и нуклеарна катаракта на дясно око, процес нормален за възрастта, който се лекува единствено оперативно в болнични условия, с отстраняване на помътнената леща на пациента и имплантиране на изкуствена леща. Вещото лице е посочило, че установеното заболяване не се нуждае от медикаментозно лечение, а единствения начин за отстраняване на катарактата е по оперативен път. Съобразено е, че ищецът изрично в с.з. заявил, че всички лекари, които са го преглеждали са му предлагали операция на очите, но поради опасения, че ще изгуби и второто си око, се страхува да се оперира. Агенция за социално подпомагане е изразила готовност да предостави финансова помощ във връзка с операцията на М.. Предвид събраните доказателства съдът е приел, че по делото не е установен отказ от страна на служители на ответника от лечение във връзка с нарушеното зрение, напротив ищецът многократно е конвоиран за прегледи при специалисти – офталмолози, но същият е отказал оперативно лечение, поради опасения да загуби зрящото си око. Установено е по делото, че изписаните капки за очи са предоставени на ищеца, което обстоятелство е отразено в книга за вписване на получени лекарства на 12.10.2021г. По тези съображения съдът е приел за неоснователна и недоказана претенцията за неимуществени вреди в размер на 5000лв., от отказ от лечение във връзка с нарушеното му зрение.

За недоказана е приета и претенцията за неимуществени вреди в размер на 5000лв. в резултат на претърпени физически и психически болки и страдания, загуба на тегло, в резултат на недовършено лечение, непровеждани прегледи, неосигуряване на подходяща храна, предписана от лекар. Прието е за безспорно установено, че през 2017г. М. е диагностициран със заболяване – хроничен гастрит, диагноза, която се потвърждава от приетата СМЕ, като според вещото лице медикаментозно лечение е необходимо само в периоди на обостряне на заболяването, а в периоди на ремисия се налага диетолечение - спазване на диета № 1. От приетите доказателства е установено, че при постъпване на М. в затвора, след извършената му операция, същият е прегледан от лекар и му е определена диета №1, която му се предоставя. На М. се предоставя ежедневно и кисело мляко, черен хляб, което се потвърждава и от събраните по делото гласни доказателства. От заключението по СМЕ, изготвено от гастроентеролог, е прието за установено, че за констатираните заболявания на ищеца е извършено навременно оперативно лечение, с гладък постоперативен период. Извършените оперативни интервенции през м.10.2020г. и м.06.2021г. са основание за намалена работоспособност, но само във възстановителния период, който трае от 15 до 30 дни. По тези съображения съдът е приел, че не са доказани твърденията на ищеца, за недовършено лечение, както и неосигуряване на подходяща храна.

Като неоснователна е отхвърлена и претенцията за обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер на 2000 лв., в резултат на лоши условия на изтърпяване на наказанието в ОЗ „Р.“. В тази връзка и в контекста на забраната по чл.3 ЗИНЗС, съдът е съобразил, че съгласно чл.43, ал.4 ЗИНЗС, минималната жилищна площ в спалното помещение за всеки лишен от свобода, не може да бъде по-малка от 4 кв.м. Съответно, съобразно § 167 от Пилотното решение на ЕСПЧ от 27.01.2015г. за условията в българските затвори по делото „Н. и други срещу Б “, всяко задържано лице трябва да има индивидуално място за спане и най-малко три квадратни метра жилищна площ. От събраните по делото доказателства е установено, че ищецът е настанен сам в спално помещение № 31, което разполага с прозорци, самостоятелен санитарен възел, чиста жилищна площ от 16.08кв.м., достъп до студена течаща вода и директна дневна светлина, в помещението има маса, два стола, легло, постелъчни принадлежности, шкафчета. Съдът е приел и че не е налице нарушение на чл.43, ал.4 от ЗИНЗС и чл.20, ал.3 ППЗИНЗС, съгласно които на лишените от свобода се осигурява постоянен достъп до санитарен възел и течаща вода. При така установените факти е прието, че не са доказани твърденията на ищеца за поставянето му в неблагоприятни условия за изтърпяване на наложеното наказание, поради което и исковата претенция за неимуществени вреди в размер на 2000 лв. е недоказана по основание и размер.

В заключение е изведен извод, че от събраните по делото доказателства не се установява, ищецът да е бил подлаган на жестоко, нечовешко или унизително отношение, с което да са нарушени човешките му права според чл.3 ЕКЗПЧОС и чл.3 ЗИНЗС. Не са налице твърдените от ищеца имуществени и неимуществени вреди, които да са му причинени, още по-малко такива, причинени от действия или бездействия на затворническата администрация. Не са доказани обстоятелствата по чл.3 във връзка с чл.284 ЗИНЗС, въз основа на които да се приеме, че са налице незаконосъобразни действия или бездействия на затворническата администрация по отношение на ищеца, които са уронили човешкото му достойнство или породили страх и незащитеност като пряка последица. Не може да се приложи и презумпцията за вреди по чл.284, ал.5 ЗИНЗС, доколкото липсва незаконосъобразна дейност на администрацията.

Решението е валидно, допустимо и правилно.

Не са налице твърдените от касатора отменителни основания по чл.209, т.3 АПК. Съдът е събрал по делото допустими и относими писмени и гласни доказателства, в т.ч. заключения по СМЕ, въз основа на които обективно е изяснил фактите и обстоятелствата от значение за спора. Съдът е формирал обосновани правни изводи и е приложил правилно материалния закон.

В съответствие с разпоредбите на чл.284, ал.1 и ал.2 ЗИНЗС държавата отговаря за вредите, причинени на лишени от свобода и задържани под стража от специализираните органи по изпълнение на наказанията в резултат на нарушения на чл.3 от същия закон. В случаите по чл.3, ал.2 съдът взема предвид кумулативното въздействие върху лицето на условията, в които се е изтърпявало наказанието лишаване от свобода или задържането под стража, продължителността, както и други обстоятелства, които имат значение за правилното решаване на спора. Държавата дължи обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, независимо от това, дали са причинени виновно от длъжностното лице. Тъй като имуществената отговорност по ЗИНЗС е обективна, безвиновна, вината не е елемент от фактическия състав на отговорността, поради което в тежест на ищеца /по аргумент от чл.154, ал.1 ГПК, вр. чл.144 АПК/ е да проведе главно и пълно доказване на осъществените нарушения от страна на органите по чл.284, ал.1 ЗИНЗС.

Неоснователно е оплакването на касатора за допуснати от съда съществени процесуални нарушения, поради това че е оставено без уважение искането му за назначаване на ССЕ, която да установи размера на пенсията за инвалидност, която би получил, в случай че „му е било оказано съдействие за придвижване на документите към НОИ“. Съществено процесуално нарушение по смисъла на чл.209, т.3 АПК и основание за отмяна на съдебното решение, би било налице само в случай, че отказаните от съда доказателства биха обосновали различен краен извод, а настоящият случай не е такъв.

Действително по делото са събрани доказателства, от които се установява, че О.Х.М. е освидетелстван от ТЕЛК, като първото ЕР, с което му е призната трайно намалена работоспособност е № ***. - 52%, с призната дата на настъпване на инвалидизацията 13.06.2013г. Последвали са ЕР №****. – ТНР 56%, ЕР № ****. – ТНР 50% и ЕР № ***. – ТНР 75%, в което е вписана водеща диагноза: вторична катаракта, оперативно безлещие и дивергентен страбизъм след травма, незряла старческа катаракта на дясно око; противопоказни условия на труд - очен травматизъм. Правилно при тълкуване на разпоредбата на чл.23, ал.2 от Правилника за устройството и организацията на работа на органите на медицинската експертиза и на регионалните картотеки на медицинските експертизи, съдът е приел, че преценката за насочване на лице към ТЕЛК се извършва от лекар, а не от затворническата администрация. Ищецът не е представил посочените решения на ТЕЛК при постъпването си в ЗО Р. и Затвора-Варна. В същото време, по делото са приети предложение от д-р Б. от 05.10.2021г. /л.103/ до н-ка на ЗО Р. - М. да бъде конвоиран до Затвора-Варна, където да се проведе консултативен преглед със служебно назначения ОПЛ и издаване на направление за ТЕЛК, както и медицинско направление за ТЕЛК № ***. /л.410/ издадено от д-р Р.. Предложението е направено, а направлението е издадено, в тригодишния срок по ЕР № ****. (със срок до 01.06.2022г.). Последващото ЕР № ***, въз основа на което ищецът претендира, че е придобил право на инвалидна пенсия, е от 22.04.2022г. - т.е. ищецът е освидетелстван от ТЕЛК преди изтичане на срока по ЕР № ***. При така събраните доказателства е недоказано твърдението на ищеца за незаконосъобразно бездействие на служители на ответника - неиздаване направление за ТЕЛК, с което да са накърнени правата му.

Във връзка с твърденията, че документите не били придвижени надлежно до НОИ следва да се посочи, че липсва нормативно установено задължение за затворническата администрация да изисква ЕР от съответните ТЕЛК и да ги насочва служебно към НОИ за отпускане на инвалидна пенсия. Липсва и нормативно установено задължение съответната ТЕЛК да уведомява затворническата администрация за издадени по отношение на лишени от свобода ЕР. Съгласно разпоредбата на чл.41, ал.1 от горецитирания правилник, препис от ЕР се изготвя за работодателя (ако лицето работи), затворническата администрация обаче няма качеството на работодател и осигурител по смисъла на чл.5, ал.1 КСО на лишените от свобода. Затворническата администрация няма и представителни функции по отношение на лишените от свобода.

Отделно, противно на твърденията в касационната жалба, правото на социална пенсия за инвалидност само по себе не следва автоматично от решението на ТЕЛК. Влязлото в сила ЕР на ТЕЛК удостоверява инвалидността на лицата като юридически факт, пораждащ правото им на пенсия за инвалидност (чл.73, ал.1 КСО), като на основание чл.113, ал.3 от Закона за здравето, решенията на органите на медицинската експертиза, които не са обжалвани или редът за обжалването им е изчерпан, са задължителни за всички лица, органи и организации в страната. За отпускането обаче на пенсия за инвалидност не е достатъчно само лицето да разполага с влязло в сила експертно решение на ТЕЛК. Както следва от разпоредбите на чл.1, ал.1 и чл.6, ал.2 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж, необходимо е лицето да подаде заявление, към което да приложи ЕР на ТЕЛК, да се образува във връзка с него административно производство, в което да се извърши преценка за изпълнение на условията за отпускане на пенсия по чл.90а КСО, което да приключи съответно с разпореждане за отпускане на пенсия за инвалидност, или отказ. Тоест връзката между ЕР и отпускането на пенсията е опосредена и правилно това обстоятелство е съобразено от съда като обосноваващо извод за недоказаност на претенцията за имуществени вреди.

Доколкото в случая М. претендира имуществени вреди от категорията на пропуснатите ползи, следва да се има предвид, че пропуснатите ползи представляват неблагоприятно въздействие, осуетило едно сигурно увеличаване на имуществото на засегнатото лице. При определяне на връзката на същите с увреждането, в съдебната си практика ВАС се позовава на решение № 156 от 29.11.2010г. по т.д. № 142/2010г. на ВКС, ТК, I т.о, според което пропуснатите ползи, за които се претендира обезщетение, трябва да имат качеството на реалност и сигурност, а реалността им се разкрива само в доказаната възможност да бъде увеличено имуществото на ищеца, поради незаконосъобразното бездействие, а не чрез логически предположения за закономерното настъпване на евентуално увеличение. В случая тази непосредствена връзка не е налице. По делото не са събрани и доказателства М. да е подавал заявления за НОИ, по които да са му давани указания за представяне на документи, изготвяни или съхранявани от служители на ответника и в тази връзка същите да са бездействали неоснователно.

Правилно и обосновано от събраните доказателства съдът е приел, че не е доказана и претенцията за неимуществени вреди в размер на 12000лв. за претърпени притеснения и неудобства, че не може да получи нужното лечение, чувство на несигурност и обида, че с бездействието си администрацията на затвора показва грубо незачитане на правото му на живот - в трите й компонента: 5000лв. за претърпените физически и психически болки и страдания, загуба на телесно тегло поради недовършено лечение, непровеждани контролни прегледи и неосигуряване на подходяща храна; 5000лв. за отказ от лечение във връзка с нарушено зрение и 2000лв. за претърпени болки, страдания, депресия, страх за живота, усещане за непълноценен и нездравословен начин на живот, в резултат на условията на изтърпяване на наказанието лишаване от свобода.

Съгласно разпоредбата на чл.2, т.3 ЗИНЗС изпълнението на наказанията е насочено към постигането на неговите цели чрез осигуряване на условия за поддържане на физическото и психическото им здраве, което е задължение именно на администрацията в конкретното място за лишаване от свобода. Същият принцип е регламентиран и в разпоредбата на чл.128, ал.1 ЗИНЗС, според която при изпълнение на наказанието лишаване от свобода се създават условия за опазване на физическото и психическото здраве на лишените от свобода.

Съгласно чл.129, ал.1 ЗИНЗС медицинското обслужване на лишените от свобода се осъществява в медицински центрове и специализирани болници за активно лечение, разкрити към местата за лишаване от свобода по реда на чл.5, ал.1 от Закона за лечебните заведения.

Съгласно чл.133, ал.1 и чл.134, ал.1 ЗИНЗС към затворите се създават медицински центрове, в които се осъществява следната медицинска дейност: 1/ спешна медицинска и дентална помощ; 2/ първична медицинска помощ; 3/ специализирана извънболнична медицинска помощ; 4/ дентално обслужване; 5/ профилактична, рехабилитационна и хигиенно-противоепидемична дейност за поддържане и укрепване на физическото и психическото здраве на лишените от свобода и 6/ медицинско освидетелстване на здравословното състояние на лишените от свобода. Лишените от свобода, пожелали медицински преглед, се приемат от лекар в срок до 24 часа, а тези със спешни състояния се приемат от лекар незабавно по всяко време – чл.143 ЗИНЗС.

Съгласно чл.135, ал.1 ЗИНЗС лишените от свобода се изпращат в лечебни заведения извън местата за лишаване от свобода, когато: 1/ в лечебните заведения към местата за лишаване от свобода няма условия за провеждане на необходимото лечение; 2/ се налага лечение на инфекциозни заболявания; 3/ са необходими консултативни прегледи или специализирани изследвания. Изпращането на лишени от свобода за лечение в лечебни заведения извън местата за лишаване от свобода се извършва със заповед на началника на затвора по предложение на директора на специализираната болница за активно лечение на лишени от свобода или на директора на медицинския център.

Съгласно чл.115, ал.2 ППЗИНЗС, лишените от свобода се изпращат за лечение в лечебни заведения извън местата за лишаване от свобода от началника на затвора по предложение на директора на специализираната болница за активно лечение на лишените от свобода, директора на медицинския център или друг медицински специалист от съответното място за лишаване от свобода. Лишените от свобода от затворническите общежития от открит тип могат да се настаняват за лечение в лечебните заведения по ал.2 без охрана – чл.115, ал.3 ППЗИНЗС.

Идентична правна регламентация се съдържа и в чл.60 от издадената на основание чл.128, ал.3 ЗИНЗС Наредба № 2/22.03.2010г. за условията и реда за медицинско обслужване в местата за лишаване от свобода /Наредба № 2/22.03.2010г./, в която е регламентирано по какъв начин се извършва медицинското обслужване на лица, изтърпяващи наказание лишаване от свобода.

Съгласно чл.5, ал.3 от Наредба № 2/22.03.2010г., предписанията на медицинските специалисти имат задължителен характер за началниците на затворите, поправителните домове и арестите. Медицинското решение се взема единствено в интерес на здравето на лишения от свобода.

От разпоредбите на чл.84, ал.3, изр.3 ЗИНЗ и чл.68, ал.3 ППЗИНЗС следва, че задължение на затворническата администрация е и да осигури на лишения от свобода адекватна на здравословното му състояние храна, в т.ч. по предписание на лекаря болните да получават диетична храна.

Анализът на цитираната нормативна уредба води до извод, че нормативно установеното задължение на администрацията в местата за лишаване от свобода, е създаването на условия за опазване на физическото и психическо здраве на лишените от свобода при изпълнението на наложеното им наказание /чл.128, ал.1, вр. с чл.2, т.3 ЗИНЗС/. Това задължение кореспондира с едно от основните права на лицата, изтърпяващи наказание лишаване от свобода, регламентирано в разпоредбата на чл.3, ал.1 ЗИНЗС, предвиждаща че осъдените не могат да бъдат подлагани на изтезания, на жестоко или нечовешко отношение по смисъла на чл.3, ал.2 ЗИНЗС, включително на умишлено поставяне в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието, изразяващи се в лишаване от медицинско обслужване /чл.2, т.3 ЗИНЗС/. Съдържанието на административното задължение се свързва от една страна с изискване за предприемане на активни действия по превенция на евентуалните заболявания, а от друга – с изисквания за осигуряване на своевременно диагностициране и лечение при възникване признаци на заболявания. Осигуряването на доброто здравословно състояние на лицата, лишени от свобода, е израз и на общото изискване за хуманност при изпълнение на наказанието.

В конкретния случая правилно при преценка на събраните доказателства Адм. съд-Варна е стигнал до извод, че от страна на ответника не са извършени нарушения на посочените разпоредби. Многократно д-р Б. е правил предложения за извеждането на М. за извършване на прегледи. Многократно на М. са извършвани прегледи и от д-р Р.. От приобщената към материалите по делото медицинска документация безспорно се установява, че на М. са извършвани медицински прегледи както в МЦ към Затвора Варна и ЗО Р., така и от външни специалисти. Представените по делото амбулаторни листи потвърждават извършаните прегледи, издавани са и направления за консултации със специалисти. Представени и са доказателства за провеждано болнично лечение, както и че във връзка с предписанието на лекарите - за осигуряването на диетична храна, му е назначена Диета № 1. Спазвани са вписаните в АЛ дати за извършване на контролните прегледи. Ищецът многократно е бил конвоиран за извършване на консулти и за осигуряване на лечение. За същото от заключенията по СМЕ се установява, че е било адекватно и навременно. Налице са и безспорни доказателства - Амбулаторна книга и Книга за медицински прегледи, от които се установява, че затворническата администрация му е предоставяла медикаменти.

При така събраните доказателства правилно съдът е приел, че не се установява нарушение на чл.3 ЗИНЗС, изразяващо се в нечовешко и/или унизително третиране на ищеца.

Правилно такова нарушение не е установено и във връзка с претенцията за неимуществени вреди от лошите условия в затвора. Събраните по делото доказателства обосновават извод, че спрямо О.М. са спазени минималните стандарти по чл.43, ал.4 ЗИНЗС, чл.20, ал.3 ППЗИНС и § 167 от пилотното решение на ЕСПЧ от 27.01.2015г. по делото Н. и други срещу България.

Въз основа на гореизложените съображения, настоящият тричленен състав на Административен съд - Варна преценява обжалваното решение като правилно, поради което като валидно и допустимо, същото следва да бъде оставено в сила.

Водим от горното и на основание чл.221, ал.2, пр.1 АПК, Варненският административен съд, I-ви тричленен състав

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 55/20.01.2023г. на Административен съд-Варна, ХХІІ-ри състав, постановено по адм. д. № 413/2022г.

Решението е окончателно.

	Председател:	ЕЛЕНА ЯНАКИЕВА
	Членове:	ИВЕТА ПЕКОВА ИСКРЕНА ДИМИТРОВА