РЕШЕНИЕ
№141
гр.
Враца, 02.04.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД –
ВРАЦА, КАСАЦИОНЕН СЪСТАВ, в публично заседание на 10.03.2020г. /десети март две
хиляди и двадесета година/ в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИГЛЕНА РАДЕНКОВА
ЧЛЕНОВЕ:
СЕВДАЛИНА ВАСИЛЕВА
ГАЛИНА
ГЕРАСИМОВА
при секретаря ДАНИЕЛА
ВАНЧИКОВА и в присъствието на прокурора НИКОЛАЙ ЛАЛОВ, като разгледа
докладваното от съдия ГЕРАСИМОВА КАД № 74 по описа на АдмС – Враца за 2020 г. и
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл. 208 и сл. от АПК.
Образувано е по
касационна жалба на В.Д.К. ***, чрез пълномощника * Н.П., против Решение №
358/12.08.2019 г. по адм. дело № 383/2019 г. по описа на Административен съд –
Враца, с което Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ (ГДИН) гр. София е
осъдена да заплати на В.Д.К. обезщетение в размер на 100 лева за претърпени
неимуществени вреди в периода на престоя му в * „К. ф.“ към Затвора В. от
11.04.2017г. до 28.04.2017г., настъпили вследствие на лошите санитарно – битови
условия, като е отхвърлен иска на касатора в останалата част до пълния
претендиран размер от * лева. Със същото решение е отхвърлен иска в размер на *
лева за придобити *, *, **.
В касационната жалба са изложени доводи за
неправилност на съдебното решение като постановено в противоречие с материалния
закон – касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се от съда да отмени
обжалваното решение и вместо него да постанови друго по същество, с което да
уважи предявените искове в пълен размер. Претендират се направените по делото
разноски.
Ответната страна по
касационна жалба – Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ – гр. София,
чрез процесуалния представител * Б., в представен по делото писмен отговор
оспорва жалбата като недопустима, неоснователна и недоказана. Моли
постановеното съдебно решение като правилно и законосъобразно да се остави в
сила. Претендира присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Представителят на Окръжна
прокуратура - Враца дава заключение за неоснователност на касационната жалба,
като счита, че решението като правилно и законосъобразно следва да се остави в
сила.
Настоящият касационен
състав на Административен съд - Враца намира, че касационната жалба е предявена
от надлежна страна, за която решението е неблагоприятно, подадена е в срок,
поради което е допустима за разглеждане.
Разгледана по същество, същата е неоснователна.
Производството пред
Административен съд – Враца се е развило по искова молба на В.Д.К. ***, против
ГДИН – София, с която на основание чл. 284 от ЗИНЗС са претендирани
неимуществени вреди в размер на * лева, произтичащи от лошите битови условия в
Затвора В. и * „К. ф.“ към Затвора В. за периода от 23.12.2015 г. до 15.11.2018
г., изразяващи се в лишаването на ищеца от постоянен достъп до санитарен възел
и течаща вода, както и неосигуряване на достатъчна жилищна площ, които
неудобства довели до страдания и негативни емоционални преживявания,
надвишаващи неизбежното ниво, присъщо на изтърпяване на наказанието. С исковата
молба е претендирано и обезщетение в размер на * лева за * * и последваща **,
както и повишено ** и **, за което ищецът е освидетелстван от ТЕЛК с призната *
трайно намалена работоспособност, считано от 01.01.2017г.
С оглед обстоятелствата, изложени в исковата
молба и становищата на страните в хода на делото, от съда е дадена възможност
да се ангажират доказателства, като са събрани посочените такива, относими към
предмета на спора. С цел установяване на фактите по делото е допуснат и разпитан
и свид. П. К., изтърпявал наказание „*“ заедно с ищеца. Въз основа на
установената по делото фактическа обстановка, съдът е приел за неоснователен и
недоказан предявения иск в размер на * лева за придобит **, както и ***. Относно
претенцията в размер на * лева за лошите битови условия, причинили неудобства и
негативни емоционални преживявания, надхвърлящи обичайните, свързани с
изпълнението на наказанието, съдът е приел същата за доказана единствено по
отношение на престоя в * „З. ф.“ към Затвора В. за периода от 11.04.2017г. до
28.04.2017г. Приел е за доказани твърденията на ищеца за липса на постоянен
достъп до санитарен възел и течаща вода, неосигурени адекватни условия за
осъществяване на хигиенните потребности на ищеца, предвид факта, че нощем
лишените от свобода осъществявали физиологичните си нужди в кофи в спалните
помещения. По отношение на другите основания на предявения иск, а именно нечовешките
и унизителни условия при престоя на касатора в корпуса на Затвора В.от
23.12.2015г. до 11.04.2017г. и в обект „З. с.“ от 28.04.2017г. до предсрочното
му освобождаване на 15.11.2018г., съдът е приел същите за недоказани. Отчитайки
посочените по - горе обстоятелства и периода на търпене на вредите от 17 дни,
както и характера и интензитета на породените страдания и негативни
преживявания и с оглед на разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД и критериите за
справедливост е определил обезщетение в размер на * лева, като в останалата
част до пълния му размер от * лв. е отхвърлил иска като неоснователен.
Решението на съда е
валидно, допустимо и правилно, както по отношение на изводите за основателността
на исковата претенция, така и по отношение на определения размер на
обезщетението.
По основанията,
наведени в исковата молба, за обезщетение за претърпени неимуществени вреди,
произтичащи от придобит ** и последваща **, както и повишено **, след подробен
анализ на събраните по делото доказателства и обсъждане на приложимите законови
разпоредби съдът е приел исковата претенция в тази част за неоснователна и
недоказана. Настоящият съдебен състав намира извода на решаващия съд за
правилен и обоснован от доказателствата по делото. Административният съд е
изследвал предпоставките за възникване на правото на иск по чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС, и след като е установил, че липсват някои от тях правилно е отхвърлил
иска като неоснователен.
По отношение на
исковата претенция за присъждане на обезщетение за претърпени неимуществени
вреди, произтичащи от лоши битови условия, причинили неудобства и негативни
емоционални преживявания, надхвърлящи обичайните, свързани с изпълнението на
наказанието, при престоя на касатора в корпуса на Затвора В.от 23.12.2015г. до
11.04.2017г. и в обект „З. с.“ от 28.04.2017г. до предсрочното му освобождаване
на 15.11.2018г., правилно и обосновано съдът е приел исковата претенция за
неоснователна и недоказана. Установява се от събраните по делото писмени и
гласни доказателства, че в корпуса на Затвора В. има течаща вода, тоалетна и
баня в килията, както и през времето на престоя си там касаторът е разполагал с
изискуемата от закона жилищна площ, а условията в „З. с.“ отговарят на
минималните европейски стандарти. Правилно и в съответствие с приложимите
материални разпоредби на ЗИНЗС решаващият съд е ангажирал отговорността на
затворническата администрация за страданията и трудностите, които е търпял
касаторът по време на престоя му в * „К. ф.“ към Затвора В., надвишаващи
неизбежното ниво на страдание, присъщо на задържането и излизащи извън прага на
строгост по чл. 3 от ЕКЗПЧОС. Правилно е определен и размерът на обезщетението,
като същият е съобразен изцяло с релевантните обстоятелства. В случая е
съобразен периодът, през който е търпяно нарушението, както и конкретните
факти, свързани с породените страдания и негативни преживявания, за които са
налице доказателства по делото. Определеният размер на сумата от * лв. е изцяло
съобразен с разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД., като в останалата част до пълния
претендиран размер от * лв. законосъобразно искът е отхвърлен като
неоснователен.
По изложените
съображения касационната жалба се явява неоснователна, а решението като
правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила.
При този изход на
спора и при своевременно направено искане в полза на ответника следва да бъде
присъдено юрисконсултско възнаграждение. Съгласно чл. 143, ал. 4 от АПК вр. чл.
78, ал. 8 от ГПК, възнаграждението се присъжда в размер, определен от съда,
който не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен
по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ. Чл. 37, ал. 1 от ЗПП предвижда, че заплащането на правната помощ е
съобразно вида и количеството на извършената дейност и се определя в наредба на
Министерския съвет. Съгласно чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната
помощ, приета с ПМС № 4 от 06.01.2006г., изм. бр. 98 от 15.12.2015г., по
административни дела възнаграждението за една инстанция е от 100 до 200 лева.
Предвид действителната правна и фактическа сложност на делото, ангажираните в
производството доказателства и броя на проведените по делото открити съдебни
заседания, в които се е явил процесуалния представител на ответника /едно/,
съдът намира, че на същия следва да бъде определено юрисконсултско
възнаграждение по производството в минимален размер от 100 лева.
Водим от
гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Административен съд –
Враца,
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА
Решение № 358 от 12.08.2019 г., постановено по адм. дело № 383/2019
г. по описа на Административен съд – Враца.
ОСЪЖДА В.Д.К. с ЕГН **********
***, да заплати на Главна дирекция „Изпълнение
на наказанията“ - София сумата от 100,00 /сто/ лева
- разноски по делото.
Решението
е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.