РЕШЕНИЕ
№ 724
гр. Ямбол, 20.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЯМБОЛ, XVII СЪСТАВ, в публично заседание на
девети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Димчо Г. Димов
при участието на секретаря С. С. М.
като разгледа докладваното от Димчо Г. Димов Гражданско дело №
20242330100558 по описа за 2024 година
Производството е образувано по искова молба от Н. Н. М. от гр. Я., чрез ***. Н. М.
срещу „Вива кредит“ АД гр. С.. В молбата се сочи, че *** год. между страните е сключен
договор за паричен заем *** год. в размер на 1000 лв.,при фиксиран лихвен процент 40, 32
% и ГПР 49. 38 %. Съгласно сключения на Договор за паричен заем ***г. заемателят се е
задължил да върне заемната сума, съгласно условията на сключения договор, като заплати
сума в размер на 1738.00 лева, ведно с договорната лихва на девет погасителни вноски.
Сочи, че в чл.4,т.2(2) от договора формално е уговорена неустойка за неизпълнение за
задължение на ответника, но фактически се дължи не неустойка, а договорна лихва,
представляваща допълнителна печалба на кредитора. Кредиторът е дал възможност на
насрещната страна в едва 3-дневен срок да му предостави поръчител, който обаче трябва да
отговаря на множество изисквания - за възраст, за работа по безсрочен трудов договор, за
минимален стаж при работодателя, за сравнително висок осигурителен доход, да няма лоша
кредитна история, да не е поръчител или заемател по друг договор. Налагането на толкова
къси срокове въобще препятства всички възможности на длъжника да реагира и да изпълни
условията. Той обективно е в затруднение дори да направи опит да потърси поръчител, още
по-малко да намери такъв, който следва да отговаря и на всички посочени условия. Всички
тези кумулативно дадени условия навеждат на извод, че изначално е трудно, ако не и
невъзможно тяхното изпълнение. Що се отнася до алтернативната опция за обезпечение,
намира, че тя също поставя мъчно преодолими пречки пред заемателя. Касае се за
снабдяване с банкова гаранция, в размер за цялото задължение, валидна 30 дни след падежа
1
за плащане по договора. Доколкото срокът за снабдяване с такава гаранция е едва 3 дни,
предвид практиката на банките по проучване на лицата, кандидатстващи за такова
обезпечение, фактически е невъзможно за длъжника да придобие такава гаранция. Налага се
извод, че и двете опции по чл.5 от договора всъщност не дават възможност на длъжника да
избегне плащането на неустойка, тъй като са много трудно изпълними. При тези трудно
изпълними условия, за да не възникне задължението за неустойка, както и предвид размера
й от 366.52 лева /при главница от 1000.00 лева/ намира, че неустойката излиза извън
присъщите й обезпечителна, обезщетителна и наказателна функции и се превръща само в
средство обогатяването на кредитора, поради което е нищожна. Нарушен е чл.11 ал.1, т.9
ЗПК, тъй като не е посочен реалният годишен лихвен процент. Сочи се, че доколкото
лихвата е част от ГПР, е следвало да се посочи и друг размер на ГПР, различен от този в
договора. В този размер следва да участва и сумата от 366.52 лева, изразена като процент.
Това не е сторено, поради което е нарушен чл.11 ал.1, т. 10 ЗПК. Намира процесният договор
е нищожен на основание чл.26, ал.1, предл. 3 от ЗЗД - поради противоречие с добрите нрави,
тъй като в договора е уговорен годишен лихвен процент или възнаградителна лихва по
договора в размер на 40.32%. Така уговорения лихвен процент противоречи на добрите
нрави и в този смисъл клаузата на чл. 9.1 от договора се явява нищожна. Иска се
прогласяването за недействителен, на основание чл.22, вр. чл.11, ал.1, т.10 на Договор за
паричен заем ***г. Претендира се и присъждането на направените по делото разноски.
В депозирания в срок отговор ответното дружество твърди, че предявения иск бил
неоснователен. Твърди се, че процесната неустойка е начислена вследствие на неизпълнение
на поетите договорни задължения от страна на заемателя за представяне в срок на
обезпечение - поръчител или банкова гаранция Неустойката е предвидена, за да
дисциплинира длъжника при изпълнение на поетите от него договорни задължения. Сочи, че
чл. 11, ал.1, т. 10 от ЗПК не изисква да се посочи в договора математическият алгоритъм, по
който се изчислява ГПР. Нормата на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК не предвижда в договора за
потребителски кредит изрично и изчерпателно да бъдат изброени всички разходи,
включвани в ГПР, а единствено да се посочат допусканията, използвани при изчисляване на
ГПР. Сочи, че, размерът на ГПР е посочен в договора, като същият се формира по
определения в приложение № 1 към ЗПК начин. В това приложение са посочени редът и
начинът на изчисление на ГПР, както и значимите компоненти на изчисляването му. Твърди
се , че в договора се съдържа необходимата информация за размера, броя, периодичността и
датите на плащане на погасителните вноски, поради което следва да се приеме, че
погасителният план е инкорпориран в самия договор. Доколкото в него е уговорен фиксиран
годишен лихвен процент, като не е предвидено заплащане на суми, дължими при различни
лихвени проценти, то не е било необходимо да се посочва последователността на
разпределение на вноските между различните неизплатени суми. Няма и нарушаване на
нормата на чл.11, ал.2 от ЗПК, доколкото процесният договор не е сключен при общи
условия. Що се касае до позицията на ищеца за нищожност на процесния договор на
основание чл.22, поради неспазване на императивните разпоредби на чл.11, ал.1, т.12 от ЗПК
- и нея намирам за несъстоятелна, доколкото и видно от съдържанието на представения с
2
исковата молба договор, същият има цялата изискуема по закон информация. Що се отнася
до съдържанието на погасителния план, описано в т. 12 от чл. 11, ал. 1 се отнася само и
единствено в хипотезата, когато потребителят поиска извелечение по сметка под формата на
погасителен план, т. е. задължението и изискването по т. 12 е договорът да съдържа
информация за правото на потребителя при погасяване на главницата по срочен договор за
кредит да получи при поискване и безвъзмездно описаната детайлна информацията, като
тази информация се дължи само ако и когато потребителят упражни правото си да го изиска.
Намира, че в процесния договор е посочен фиксиран годишен лихвен процент по кредита,
уговорен е срок на договора съдържа, както и условия за прилагането му, поради което не е
нарушено правилото на чл.11, ал.1, т.9 от ЗПК. При фиксирана лихва липсва задължение в
договора да се съдържа информация по чл. 11, ал. 1, т. 9 ЗПК. От договора ясно се вижда
какъв е размерът на възнаградителната лихва, както и размера на всяка вноска и включените
в нея компоненти. Посочва, че договореният ГПР в конкретния случай не надвишава 50%, т.
е. е в рамките на допустимата в закона граница Преди сключване на Договора ищецът е бил
информиран за размера на възнаградителната лихва с получаването на Стандартен
европейски формуляр (СЕФ) съгласно изискванията на чл. 4, ал. 2 от ЗПК. С получаването
на тази информация ищецът е бил информиран за всички условия по заема, имал е
свободата да реши дали тези условия са приемливи за него и дали да се обвърже с тях.
Ищецът е имал свободата и е можел изобщо да не встъпва в договорни отношения с
Дружеството, но въпреки това е взел информирано решение да го стори. Подписвайки
Договора при посочените параметри, ищецът е преценил възможностите си, поради което не
е налице накърняване на добрите нрави. Твърди, че ЗПК не предвижда законово ограничение
на лихвата по кредита, което ограничение би било негативно за самите потребители. Намира
за неоснователен наведения довод за нищожност на целия договор, предвид твърдяната
нищожност на клаузата, свързани с уговорената възнаградителна лихва. От дефинитивното
определяне на договора за заем в чл. 240, ал. 1 ЗЗД следва, че страните по този вид договор
трябва да постигнат съгласие относно предоставяната за временно ползване вещ и относно
връщането на заетата сума или вещи от същия вид, количество и 3 качество.
Възнаграждение (договорна възнаградителна лихва), която заемателят дължи за
предоставените му за ползване пари или други заместими вещи е определена като
факултативна възможност от законодателя, т.е. такава би се дължала само и единствено при
съществуването на действителна уговорка за това. Следователно възнаградителната лихва
по ал.2 на чл.240 от ЗЗД не следва да се възприема като съществен елемент от съдържанието
на този вид договор и липсата на уговорена такава и/или съществуването на недействителна
уговорка не е порок, който се отразява на съставомерността на сделката. Не се оспорват , че
е извършено едно плащане по договора за кредит в размер на 255 лв., което е станало на
23.02.2024 г., след завеждане на исковата молба и възприетата от него защитна позиция за
недействителен договор за кредит. Платените от ищеца суми по процесния договор са
отнесени от доверителя ми за покриване само и единствено на главницата и договорната
лихва, а не и за уговорените неустойка и такса експресно разглеждано и (и тези разпоредби
не са произвели действие), като в удостоверение на изложеното прилагам справка.
3
Предявен е насрещен иск с който се иска да се осъди ответника Н. Н. М., да заплати на
„Вива Кредит“ АД, ЕИК ***, представлявано от *** С. П. П., сума в общ размер на 997.25
лева , от които: 882.72 лева - главница по Договора за паричен заем *** г. 114.53 лева -
начислена и незаплатена договорна лихва по Договора за паричен заем *** г. за периода от
23.11.2023 - 11.04.2024 г. (датата на обявяване на предсрочна изискуемост), в едно със
законната лихва върху главницата от датата на завеждане на исковата молба до
окончателното им изплащане. Претендират се и направените по настоящото производство
разноски. Направено е искане за прихващане на насрещтни задължения на основание чл.103,
ал.2 от ЗЗД.
В насрещтния иск се сочи, че на *** год. Н. Н. М. е сключил с Дружеството (в
качеството му на заемодател) Договора за паричен заем *** г. по силата на който е усвоил
заемна сума в размер на 1000 лв. С подписване на договора се е задължил да върне заемната
сума на 22 равни двуседмични вноски, всяка в размер на 79.00 лв., в която са включени част
от дължимите главница, лихва и такса за експресно разглеждане, начислена във връзка с
изявеното от заемателя желание да ползва допълнителна, доброволна услуга по експресно
разглеждане на заявката. Както изрично е посочено в чл. 1, ал. 1, т. 2 от Договор преди
сключването му на заемателя е представен Стандартен европейски формуляр (СЕФ),
описващ всички условия по договора съгласно изискванията за Закона за потребителския
кредит (ЗПК). Заемната сума е отпусната при фиксиран лихвен процент от 40,32 % , ГПР
49.38% и общ размер на плащанията с включена такса за експресно разглеждане на
документи - 1738.00 лв. На основание чл. 4 от договора и поради непредоставяне на
допълнително обезпечение по договора на заемателя е начислена неустойка в общ размер на
366.52 лв., която е разпределена на равни части по всяка вноска като след това
разпределение размерът на вноската възлиза на 95.66 лв., а общото задължение по кредита
на 2104.52 лв. Заемополучателят Н. Н. М., е заплатил сума по Договор за паричен заем №
***г. както следва: На 15.01.2024 г. е заплатена сума в размер на 255,00 лева, от която със
сума от 100,00 лева са погасени начислените разходи за събиране на просрочени вземания,
със сума от 95,66 лева и с 95 дни забава изцяло е погасена първа погасителна вноска; със
сума от 59,34 лева частично е погасена втора погасителна вноска; На 23.02.2024 г. е
заплатена сума в размер на 150,00 лева, от която със сума от 36,32 лева и с 120 дни забава
изцяло е погасена втора погасителна вноска; със сума от 95,66 лева и с 106 дни забава
изцяло е погасена трета погасителна вноска; със сума от 18,02 лева частично е погасена
четвърта погасителна вноска; Като по този начин е погасил, както следва: 117.28 лв. -
главница 44.72 лв. - договорна лихва за периода 12.10.2023 год. - 09.11.2023 г. 49.98 лв. -
неустойка 93.02 лв. такса за услугата експресно разглеждане на документи 100 лв. - разходи
за събиране на просрочени вземания Към момент на депозиране на исковата молба
заемателят дължи на заемодателя обща сума в размер на 1771.79 лв., от които Главница
882.72 лв., договорна лихва - 114.53 лв. за периода 23.11.2023 11.04.2024 г. (датата на
обявяване на предсрочна изискуемост) , неустойка - 316.56 лв. неизплатен остатък,
разпределен по вноските до обявяване на предсрочната изискуемост 23.11.2023 - 11.04.2024
год., неизплатен остатък от такса за експресно разглеждане на документи - 456.98 лв.
4
В законоустановеия срок по чл.131 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника по
насрещния иск. Твърди се, че договора за кредит е недействителен, като се приповтарят
доводите, изложени в исковата молба по първоначалния иск.
В съдебно заседание за ищеца по първоначалния иск и ответник по насрещния иск Н.
Н. М. в качеството на процесуален представител по пълномощие се явява адв. Н. М. от АК
Я. чрез когото в хода на делото по същество се поддържа исковата претенция. Претендират
се разноски като се представя списък на същите по чл.80 ГПК.
За ответника по първоначалната искова молба и ищец по насрещния иск „Вива
Кредит“ АД в съдебно заседание не се явява законен представител, не изпраща и
процесуален такъв, като с депозирана по делото молба преди съдебно заседание се оспорва
първоначалната искова молба и се поддържа предявения насрещен иск. Претендират се
разноски и се представя списък на същите, като се релевира и възражение за прекомерност
на заплатеното адвокатско възнаграждение от ищеца по първоначалния иск.
По делото от страните са ангажирани като писмени доказателства: зав. копие на
договор за паричен заем *** г., зав. копие на Декларация по чл.42, ал.2, т.2 от ЗМИП, зав.
копие на документ с основание – превод от дата 15.01.2024 г.; зав. копие на Справка
погасителен план по договор за паричен заем № *** г. зав. копие на Договор за паричен заем
*** г., зав. копие на Декларация по чл.42, ал.2, т.2 от ЗМИП, зав. копие на Справка
погасителен план по договор за паричен заем № *** г.
По делото е допусната, изслушана и приета съдебно-счетоводна експертиза, видно от
заключението на вещото лице по която: Размерът на ГПР е определен в съответствие с
изискванията на чл.19, ал.2 ЗПК, съгласно формулата по Приложение № 1 ЗПК и включва
единствено договорената между страните договорна лихва, като неустойката в размер на
366,52 лева, при изчисляване на ГПР, не е включена в ГПР и таксата за експресно
разглеждане. Законната лихва към м.09.2023 год. е в размер на 13,53%. При включване на
неустойката, както и на таксата за експресно разглеждане в ГПР същият би се увеличил и би
надхвърлил петкратния размер на законната лихва.
Съдът като анализира и прецени доказателствата по делото поотделно и в тяхната
съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Между страните по делото не е спорно, а това се установява от събраните по делото
писмени доказателства, че на 28.09.2023 год. между „Вива Кредит“ АД в качеството на
заемодател от една страна и от друга Н. Н. М. в качеството на заемател е бил сключен
договор за паричен заем ***, с който съгласно чл.2 от Договора заемодателят се е задължил
да предаде в собственост на заемателя сумата от 1 000 лева, а заемателя се е задължил да
върне същата на заемодателя на 22 броя вноски в срок от 44 седмици, при размер на
вноската от 79,00 лева, включваща съгласно договора – главница, лихва и такса за експресно
разглеждане, като падежа на последната погасителна вноска е 01.08.2024 год.
В чл.1, ал.3 от Договора, е било уговорено, че за извършена от кредитора
допълнителна услуга по експресно разглеждане на заявката за паричен заем, заемателят
5
дължи такса за експресно разглеждане на документи за отпускане на паричен заем в размер
на 550 лева, като с ал.4 от чл.1 от Договора е уговорено таксата да се заплати от заемателя
разсрочено като се раздели на равни части и се включи в размера на всяка от погасителните
вноски.
В чл.2 от Договора са били уговорени още ФГЛП – 40.32% и ГПР – 49.38 %. В т.8 от
чл.2 на Договора, на свой ред е посочено, че при изчисляване на ГПР са взети предвид
следните допускания: договорът ще е валиден в посочения в него срок, всяка от страните ще
изпълнява точно и в срок задълженията си, съответно няма да бъдат начислени разходи за
събиране, лихви за забава и неустойки за неизпълнение на някое от задълженията по
настоящия договор. Посочено е още, че с подписването на договора, заемателят
удостоверява, че е получил от заемателя заемната сума, като договорът има силата на
разписка за предадена, съответно получена сума.
В чл.4 от Договора е било уговорено, че договорът ще бъде обезпечен, като заемателя
се задължава в 3-дневен срок от усвояване на сумата по договора да предостави на
заемодателя едно от следните обезпечения на задълженията му по договора, а именно:
Поръчител – физическо лице, което да предостави на заемодателя бележка от работодателя
си, издадена не по-рано от 3 дни от деня на представяне и да отговаря на следните
изисквания: да е навършило 21 годишна възраст; да работи по безсрочен трудов договор; да
има минимален стаж при настоящия си работодател 6 месеца и минимален осигурителен
доход в размер на 1000 лева; пред последните пет години да няма кредитна история в ЦКР
към БНБ или да има кредитна история със статус „период на просрочие от 0 до 30 дни“; да
не е поръчител по друг договор за паричен заем и да няма сключен договор за паричен заем
в качеството на заемател или да представи банкова гаранция, която е издадена след
усвояване на паричния заем, в размер на цялото задължение на заемателя по договора,
валидна 30 дни след падежа за плащане по договора. В ал.2 от чл.4 на Договора на свой ред
е била уговорена неустойка в размер на 366,52 лева, в случай, че заемателя не изпълни
задължението си за предоставяне на обезпечение, както и че неустойката ще бъде
разсрочена и ще бъде заплащана на равни части към всяка от погасителните вноски, като в
този случай дължимата вноска ще бъде в размер на 95,66 лева, а общото задължение на
заемателя по договора в размер на 2 104,52 лева.
Между страните не се спори, че заемната сума от 1000 лева предмет на процесния
договор за паричен заем е усвоена от ищеца по делото, както и че същият е извършил
следните плащания по договора: на 15.01.2024 год. – 255,00 лева и на 23.02.2024 год. /след
завеждане на първоначалната искова молба, но преди завеждане на насрещната исковата
молба, с която са предявени осъдителните искове/ - 150,00 лева.
От правна страна:
По предявения с първоначалната искова молба иск, да се прогласи нищожността
на сключения между страните Договор за паричен заем ***г., на основание чл.22, вр.
чл.11, ал.1, т.10 ЗПК, съдът намери същият за основателен на следните съображения:
6
Изхождайки от предмета на договора за паричен заем и страните по него – физическо
лице, което при сключване на контракта действа извън рамките на своята професионална
компетентност и финансова институция по смисъла на чл.3, ал.1 ЗКИ, предоставяща кредита
в рамките на своята търговска дейност, съдът приема, че процесния договор има
характеристиките на договор за потребителски кредит, чиято правна уредба се съдържа в
действащия ЗПК, в който законодателят предявява строги изисквания за формата и
съдържанието на договора за потребителски кредит, уредени в глава трета, чл.10 и чл.11.
Настоящият състав на съда счита, че процесният договор за потребителски кредит
нарушава разпоредби от ЗПК, поради което е недействителен.
На първо място, в договора е визиран годишен процент на разходите, като абсолютна
процентна стойност - 49.38%. Не са посочени взетите предвид допускания, използвани при
изчисляване на ГПР по определения в Приложение № 1 начин, каквото е изискването на
чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК, като в тази насока съдът не кредитира заключението на вещото лице
доколкото същото се явява правен извод, и не се възприема от настоящия съдебен състав.
Съобразно разпоредбата на чл.19, ал.1 от ЗПК, ГПР изразява общите разходи по кредита за
потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисионни,
възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредници за сключване на
договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит.
В договора, липсва конкретизация относно начина, по който е формиран посочения
ГПР /това се установява едва при изслушване на допуснатата ексепртиза/, което води и до
неяснота за длъжник към сключването на договора, относно включените в него компоненти,
а това от своя страна е нарушение на основното изискване за сключване на договора по ясен
и разбираем начин (чл.10, ал.1 ЗПК). Действително в чл.2, ал.8 е указано, че при изчисляване
на ГПР са взети предвид следните допускания: договорът ще е валиден в посочения в него
срок, всяка от страните ще изпълнява точно и в срок задълженията си, съответно няма да
бъдат начислени разходи за събиране, лихви за забава и неустойки за неизпълнение на някое
от задълженията по настоящия договор. Липсва обаче посочване, какви възможни конкретни
разходи се включват, респ. се изключват в ГПР, евент. лихви за събиране на вземането,
забава, неустойки за неизпълнение, такси за експресно разглеждане и пр.
При липсата на данни за наличие на други разходи по кредита, а и от заключението
на вещото лице, може да се направи и следва извод, че единственият разход за потребителя е
предвидената в договора възнаградителна лихва и при това положение, не става ясно как е
формиран ГПР от 49.38%, т.е. какво друго е включено в ГПР извън фиксирания годишен
лихвен процент – 40.32%. Неясното определяне на ГПР е самостоятелно основание за
нищожност на договора, съгласно чл.22 ЗПК.
В чл.11, ал.1, т.11 ЗПК е предвидено, че кредиторът дължи да включи в съдържанието
на договора за потребителски кредит условията за издължаване на кредита, включително
погасителен план, съдържащ информация за размера, броя, периодичността и датите на
плащане на погасителните вноски. В т.12 от същата норма се определя какво следва да е
съдържанието на погасителния план – планът трябва да съдържа разбивка на всяка
7
погасителна вноска, показваща погасяването на главницата, лихвата, изчислена на базата на
лихвения процент и когато е приложимо допълнително разходи. В договора не се съдържа
погасителен план със законовоустановеното съдържание, като само е посочен паричен
размер на вноската, и формално, че с нея ще се погасяват главница, лихва и такса за
експресно разглеждане и падеж на плащането им. Неясно е от определената като величана
вноска в размер на 79,00 лева, с каква част от нея и в какъв размер заемателя погасява
главница, договорна лихва и таксата за експресно разглеждане. Такъв погасителен план
ответника представя едва с отговора на исковата молба, с изготвена от него нарочна справка
с правно основание чл.366 ГПК, извлечение по сметка под формата на погасителен план за
извършените и предстоящите плащания, което обаче не променя факта, че погасителен план
не е инкорпориран в договора за паричен заем, погасителен план който да съдържа
информация за размера, броя, переодичността и датите на плащане на погасителните
вноски, към датата на сключване на договора.
Ирелевантен в случая е фактът, че както лихвения процент, така и ГПР са определени
като фиксиран процент от общата сума, тъй като от тази уговорка не може да се извлече
информацията за размера на включените в месечната погасителна вноска суми за главница,
лихва и такса ангажимент, респ. неустойка. Остава неизяснен въпросът дали и тези суми са с
фиксиран размер във всяка погасителна вноска или първо се заплащат таксата за експресно
разглеждане и лихвата и едва тогава се изплаща главницата. Тези данни имат съществено
значение за изчисляване на дължимите лихви и разноски по обслужване на кредита, тъй
като за база на изчислението им ще служи неизплатената част от главницата. Дори са се
приеме, че кридитополучателя е изначално наясно какъв е процентът на оскъпяване на
кредита, това не освобождава кредитодателя от задължението, вменено му с императивна
правна норма от ЗПК, да информира своя съконтрагент за условията за заплащане на
месечната погасителна вноска и за това каква част от главницата ще бъде платена с всяка
месечна вноска и каква част представлява т.нар.”оскъпяване” на кредита. Неспазването на
изискванията на чл.11 ал.1, т.11 и т.12 ЗПК също е самостоятелно основание за нищожност
на договора, съгласно чл.22 ЗПК.
Следва също така да се посочи, че с отговора си по чл.131 ГПК, ответникът твърди, че
няма нарушение на нормата на чл.11, ал.2 ЗПК, доколкото процесиня договор не бил
сключен при Общи условия. Видно обаче от представения по делото договор за паричен
заем е, че съгласно чл.18 – Неразделна част от този договор са Общите условия, приложими
към договори за предоставяне на финансови услуги от разстояние, както и че заемателят е
получил екземпляр от тях и декларирал, че е запознат с тях. Такива Общи условия обаче не
са представени от ответното дружество, респ. не е представена и декларация от ищеца-
заемател, че е бил запознат с тях за да се приеме, че не е била нарушена разпоредбата на
чл.11, ал.2 ЗПК.
По отношение клаузата за неустойка:
В случая съдът споделя въведените от ищеца по същество доводи за нищожност на
предвидената клауза за неустойка за неизпълнение на договорно задължение за предоставяне
8
на обезпечение /поръчителство или банкова гаранция/. Същата заобикаля закона – чл.21,
ал.1, вр.чл.19, ал.4 ЗПК, и противоречи на добрите нрави, доколкото целта за която същата е
уговорена, излиза извън естеството на нейните обезпечителна и обезщетителна функции.
Автономията на волята на страните е да определят свободно съдържанието на договора и в
частност да уговарят неустойка е ограничена от разпоредбата на чл.9 ЗЗД в две посоки:
съдържанието на договора не може да противоречи на повелителните норми на закона и на
добрите нрави. Учредяването на надлежно обезпечение дава сигурност на кредитора, че при
липса на доброволно изпълнение на задължението от длъжника, неговият интерес ще бъде
удовлетворен при принудителното осъществяване на дължимата престация. Задължението за
учредяване на обезпечение има изцяло вторичен характер и не се отразява върху основното
задължение на кредитополучателя – да върне заетата сума. Само по себе си непредставянето
на обезпечение не води до претърпяването на вреди за кредитора, който следва да съобрази
възможностите за представяне на обезпечение и риска при предоставянето на заем към
датата на сключване на договора с оглед индивидуалното уговаряне на условията по кредита
– по арг. от чл.16 ЗПК. На практика с тази уговорка се прехвърля риска от неизпълнение на
задълженията на финансовата институция за извършване на предварителна оценка на
платежоспособността на длъжника върху самия длъжник и води до допълнително
увеличаване размера на задълженията. На длъжника се вменява задължение да осигури
обезпечение след като кредитът е отпуснат, като ако не стори това дългът му нараства, като
опасността от свръх задлъжнялост се увеличава. Изискването за проверка на
кредитоспособността на потребителя, е тя да бъде извършена преди сключване на договора,
съответно тогава да се поиска обезпечение въз основа изводите от проверката и едва след
предоставянето му да се сключи договор за кредит.
Уговорената с договора неустойка в случая не обезпечава възстановяването на вредите,
т.е. тя няма обезщетителен характер. От неизпълнението на поетото от кредитополучателя
задължение за предоставяне на обезпечение не настъпва вреда, която да подлежи на
обезвреда чрез включване на клауза за договорна неустойка. При неизпълнение на
задължението за връщане на дадената в заем сума и уговореното възнаграждение за
ползването и, кредиторът, с оглед разпоредбата на чл.133 ЗЗД, има право да се удовлетвори
от имуществото на длъжника, което служи за общо обезпечение. В случая неустойката не е
уговорена с оглед възможните вреди от неизпълнението, а дължимостта и е предвидена
кумулативно и независимо от изпълнението на основното парично задължение на
кредитополучателя – независимо от обстоятелството дали изобщо е налице изпълнение на
основното задължение по договора от страна на кредитополучателя.
Освен заобикаляне на императивни правила на закона, уговорената в размер на 366,52
лева неустойка излиза и извън пределите на добрите нрави, тъй като създава условия за
неоснователно обогатяване на кредитора и значително неравновесие между правата и
задълженията на търговеца и потребителя и не съответства на изискването за
добросъвестност, справедливост и еквивалентност на престациите. Неустоечната клауза в
договора е в отклонение от основния принцип за добросъвестност и справедливост в
9
търговските отношения и като накърняваща добрите нрави се явява нищожна по смисъла на
чл.26, ал.1, предл.3 ЗЗД, поради което и предвид разпоредбата на чл.26, ал.4 ЗЗД, в тази си
част договорът на свой ред също изобщо не е породил правно действие.
По изложените съображения, съдът счете, че Договор за паричен заем ***г., не
отговаря на изискванията на чл.11, ал.1, т.10, 11 и 12 ЗПК, с оглед което същият е
недействителен, а предявеният иск се явява основателен и следва да се уважи изцяло.
По предявения от „Вива Кредит“ АД като насрещен осъдителен иск, за сумата в
общ размер на 997.25 лева , от които: 882.72 лева - главница по Договора за паричен заем
*** г. и 114.53 лева -начислена и незаплатена договорна лихва по Договора за паричен заем
*** г. за периода от 23.11.2023 - 11.04.2024 г. (датата на обявяване на предсрочна
изискуемост), в едно със законната лихва върху главницата от датата на завеждане на
исковата молба до окончателното им изплащане, съдът намери същият за частично
основателен на следните съображения:
В насрещната искова молба е обективирано и заявление от страна на ищцовото
дружество исковата молба на основание чл.8, ал.3 от Договора за паричен заем *** г. да се
счита и за уведомление за обявяване на всички вземания по договора за предсрочно
изискуеми.
С това изявление съдът намира, че на практика ищецът по насрещния иск надлежно е
упражнил правото си да направи кредита предсрочно изискуем в хода на процеса, като
връчването на насрещната искова молба има характер на такова уведомление, и същото е
породило съответните правни последици с връчване на препис от нея на ответника по
насрещния иск – заемател. С връчване на насрещната искова молба за отговор – 28.05.2024
год. ищцовото дружество е надлежно упражнило потестативното си право да доведе до
знанието на кредитополучателя Н. Н. М., че обявява кредита за предсрочно изискуем. В
случая са налице предвидените в договора обективни предпоставки за изгубването на
преимуществото на срока.
Отделно от това към датата на приключване на съдебното дирене по делото –
09.12.2024 год., кредитът е изцяло изискуем, доколкото видно от договора за паричен заем,
падежът на последната погасителна вноска е на 01.08.2024 год. Тоест и към момента на
приключване съдебното дирене по делото, е изтекъл срока на договора, поради което
вземането по него е дължимо изцяло.
Когато обаче договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен, какъвто е
настоящия случай, съгласно чл.23 ЗПК потребителят връща само чистата стойност на
кредита, респ. непогасената част от нея, но не дължи лихва или други разходи по кредита
/главници по нищожни каузи – за неустойка, за такси за експресно разглеждане на
документи, разходи за събиране на просрочени задължения и пр./.
Както вече бе посочено, между страните не се спори, че заемната сума от 1000 лева
предмет на процесния договор за паричен заем е усвоена от ищеца по делото, както и че
същият е извършил следните плащания по договора: на 15.01.2024 год. – 255,00 лева и на
10
23.02.2024 год. - 150,00 лева, или общо 405,00 лева.
С оглед гореизложеното искът се явява основателен и доказан до размера на сумата от
595,00 лева /1000 – 405=595/, представляваща незаплатена главница Договора за паричен
заем *** г., и следва да се уважи в този размер ведно със законната лихва от датата на
завеждане на насрещната искова молба – 10.04.2024 год. до окончателното и изплащане, а за
разликата над 595,00 лева до предявения размер от 997,25 лева /разлика от 402,25 лева/, от
която 287,72 лева – главница и 114,53 лева - договорна лихва за периода от 23.11.2023 год. до
11.04.2024 год., да се отхвърли като неоснователен.
Предявеният иск от първоначалния ищец е основателен, както и частично предявения
като насрещен осъдителен паричен иск, но тъй като първия от тях е за прогласяване
нищожност на договора за паричен заем, а вторият е паричен иск, то и е невъзможно
извършване прихващане по тях, в която насока е искането на ответното дружество.
По разноските:
При този изход на делото ищецът по първоначалната искова молба Н. Н. М. има право
на разноски в пълен размер като с оглед представения списък на разноските по чл.80 ГПК,
които следва да се възложат в тежест на ответника по нея „Вива Кредит“ АД, а именно
750,00 лева, от които 400 лева – заплатено адвокатско възнаграждение, 50,00 лева заплатена
държавна такса и 300,00 лева за заплатено възнаграждение на вещо лице.
Съдът намира възражението на ответното дружество за прекомерност на адвокатското
възнаграждение за неоснователно доколкото същото е било съобразено с чл.7, ал.2, т.1 от
Наредбата за минималните адвокатски възнаграждения.
При този изход на делото ищецът по насрещния иск „Вива Кредит“ АД също има
право на разноски, но по съразмерност на уважената част от него. В случая разноските на
ищцовото дружество са за заплатена държавна такса по делото в размер на 50 лева, поради
което и по съразмерност следва да му се присъдят разноски в размер на сумата от 29,83 лева.
От страна на „Вива Кредит“ АД е поскано от съда да бъде извършено прихващане
между страните на присъдените с решението разноски и хонорари, което се явява допустимо,
поради което и следва след направено прихващане да бъде осъдено ответното дружество
„Вива Кредит“ АД да заплати на Н. Н. М. разноски по делото в размер на 720,17 лева.
По изложените мотиви и на основание чл.235 ГПК, Районен съд – Я.
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА ЗА НЕДЕЙСТВИТЕЛЕН на основание чл.22 ЗПК вр. чл.11, ал.1,
т.10, 11 и 12 ЗПК Договор за паричен заем *** г., сключен между „ВИВА КРЕДИТ“ АД с
ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр.С., район ***, ж.к.*** представлявано от
*** С. П. П. и Н. Н. М. с ЕГН **********, с адрес: гр.Я., ул.***.
По предявения от „ВИВА КРЕДИТ“ АД срещу Н. Н. М., насрещен иск:
11
ОСЪЖДА, на основание чл.23 ЗПК вр. чл.240 ЗЗД, вр. чл.79, ал.1 ЗЗД, Н. Н. М. с ЕГН
**********, с адрес: гр.Я., ул.*** ДА ЗАПЛАТИ на „ВИВА КРЕДИТ“ АД с ЕИК *** със
седалище и адрес на управление: гр.С., район ***, ж.к.***, представлявано от *** С. П. П.,
сумата от 595,00 лева, представляваща незаплатена главница Договора за паричен заем ***
год., ведно със законната лихва от датата на завеждане на насрещната искова молба –
10.04.2024 год. до окончателното и изплащане на сумата, като за разликата над 595,00 лева
до предявения размер от 997,25 лева, от която 287,72 лева – главница и 114,53 лева -
договорна лихва за периода от 23.11.2023 год. до 11.04.2024 год., ОТХВЪРЛЯ иска като
неоснователен.
ОСЪЖДА, „ВИВА КРЕДИТ“ АД с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:
гр.С., район*** ж.к.***, представлявано от *** С. П. П. ДА ЗАПЛАТИ на Н. Н. М. с ЕГН
**********, с адрес: гр.Я., ул.***, след направено съдебно прихващане, сумата от 720,17
лева – разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд гр. Я. в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Я: _______________________
12