Решение по дело №745/2023 на Административен съд - Бургас

Производството е по реда на чл.63в от ЗАНН, във вр. с чл.208 и сл. от АПК.

Касаторът И.П.Ж.– кмет на Община С., е оспорил решение №6/06.03.2023г., постановено по АНД № 344/2022г. по описа на Районен съд С., с което е потвърдено наказателно постановление № 75 от 28.10.2022г. на директора на Регионална инспекция по околната среда и водите – Бургас. С наказателното постановление на инж. И.П.Ж.– кмет на Община С. за нарушение на чл.19, ал.3, т.15 от Закона за управление на отпадъците (ЗУО), на основание чл.151, ал.2, т.6 от ЗУО е наложена глоба в размер на 10 000 лв.

Касаторът твърди, че обжалваното решение е неправилно и иска да бъде отменено, а по съществото на спора – да бъде отменено издаденото наказателно постановление.

В съдебно заседание касаторът, редовно призован, не се явява и не се представлява.

Ответникът по касация също не изпраща процесуален представител, но изразява писмено мнението си по хода на делото и по същество.

Представителят на Прокуратурата счита, че обжалваното решение е правилно и предлага да бъде оставено в сила.

Съдът като прецени събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните намира следното:

Касационната жалба е подадена в срок от надлежно легитимирано лице, поради което е допустима за разглеждане.

Инж. Иван Петков Жабов, като кмет на Община С. е наказан за това, че в периода от 22.06.2022г. до 27.06.202г. не е предотвратил хвърлянето на отпадъци на неразрешени за това места и/или създаването на незаконни сметища и не е организирал почистването им.

За извършената проверка е съставен констативен протокол № 021892/К-13-64 от 22-27.06.2022г., в който са описани установените замърсени терени по време на проверката.

Административнонаказващият орган е приел, че е нарушена нормата на чл.19, ал.3, т.15 от ЗУО, според която кметът на общината отговаря за предотвратяването на изхвърлянето на отпадъци на неразрешени за това места и/или създаването на незаконни сметища и организиране на почистването им.

Съгласно чл.151, ал.2, т.6 от ЗУО наказва се с глоба от 3000 до 10 000 лв., ако не подлежи на по-тежко наказание, кмет на община и/или длъжностно лице, което не предприеме мерки за предотвратяване изхвърлянето на отпадъци на неразрешени за това места и/или създаването на незаконни сметища и/или организиране на почистването им.

Районният съд, след като обсъдил всички доказателства, е приел, че не са налице съществени нарушения на процедурата при установяване на административното нарушение и при налагане на наказанието и е потвърдил наказателното постановление като постановено при надлежно установена фактическа обстановка и направени правилни правни изводи.

Обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно.

Неоснователно касаторът счита, че както в АУАН, така и в наказателното постановление не са посочени доказателства за извършеното нарушение. Конкретното нарушение се изразява в това, че наказаният субект, в качеството му на кмет на Община С., не е изпълнил задължението си по чл.19, ал.3, т.15 от ЗУО, което изисква от него в длъжностното му качество да предотвратява изхвърлянето на отпадъци на неразрешени за това места и/или създаването на незаконни сметища, както и да организира почистването им. Доказателство за неизпълнение на това задължение се съдържа в цитирания в наказателното постановление констативен протокол № 021892/К-13-64 от 22-27.06.2022г., в който е отразена констатацията на двама старши експерти в РИОСВ Бургас, които са извършили планова проверка на територията на Община С. и са констатирали описаните в наказателното постановление находища на строителни и битови отпадъци и други едрогабаритни отпадъци, като четири такива находища се намират в землището на с.Дебелт и едно се намира в землището на гр.С.. Тези установявания в комбинация с липсата на доказателства за положени усилия – физически и интелектуални за предотвратяване на констатираните резултати, сочат именно на допуснато от страна на кмета противоправно бездействие. То обосновава изцяло направения от административнонаказващия орган извод, че кметът на общината не е изпълнил задължението си да предотвратява изхвърлянето на отпадъци на неразрешени за това места и не е организирал почистването. Цитираното в наказателното постановление писмено доказателство се подкрепя и от събраните в хода на съдебното производство пред районния съд гласни доказателства. Актосъставителят Хатидже Исмаилова е заявила, че общината е била уведомена преди проверката за предстоящото й извършване. Представено по делото е и уведомително писмо в тази насока. Всичко това еднозначно сочи, че касаторът е разполагал и с тази възможност да предприеме действия преди реалното осъществяване на проверката и да почисти нерегламентираните сметища, които впоследствие са констатирани. По време на проверката, извършена в периода 22.06.2022 – 27.06.2022г. 01.07.2021г., са били обходени всички 33 населени места и така са констатирани описаните в наказателното постановление 2 бр. незаконни сметища в землището на с.Дебелт и 3 бр. сметища в землището на гр.С..

Неоснователно е възражението на касатора и относно определения с наказателното постановление размер на наложеното наказание „глоба“, от 10 000 лв., т.е. в максималнодопустимия според санкционната норма размер. Според приложената санкционна норма на чл.151, ал.2, т.6 от ЗУО кметът на общината или длъжностно лице, което не предприеме мерки за предотвратяване изхвърлянето на отпадъци на неразрешени за това места и/или създаването на незаконни сметища и/или организиране на почистването им, се наказва с глоба от 3000 до 10 000 лева, ако не подлежи на по-тежко наказание. Административнонаказващият орган е приел в случая, че следва да бъде наложен максималният предвиден в закона размер на наказанието „глоба“, като в самото наказателно постановление са изложени мотиви, обосноваващи размера на наложеното наказание с наличието на предходни нарушения от същия вид, за които са постановени влезли в сила Наказателни постановления. Цитирано е едно от тях – НП №89 от 19.10.2021г. на същия АНО, а по делото е представено като доказателство и НП №69/11.12.2020г., за което не се спори, че също е влязло в сила. Те обосновават в достатъчна степен така определения размер на това наказание и сочат на упорство в бездействието на длъжностното лице. В тази връзка, за да реализира превантивните си и коригиращи цели НП правилно санкционира нарушителя с предвиденото наказание в максимален размер, както е отбелязал това и първоинстанционния съд.

Във връзка с изложеното, съдебният състав счита, че размерът на наказанието е определен в съответствие с изискванията на чл.27 от ЗАНН, като са взети предвид характера и тежестта на нарушението, както и липсата на смекчаващи, за сметка на отчетените отегчаващи вината обстоятелства.

Безспорно, съществено при определяне на наказанието е и обстоятелството, че се касае за 5 броя нерегламентирани сметища, като по делото се установява и това, че извършената проверка от служители на РИОСВ Бургас е планова и преди осъществяването й кметът на Община С. е бил уведомен за това, че тя ще се реализира. Въпреки това не е предприел никакви действия да почисти незаконните сметища, които са описани в наказателното постановление. Затова съдът счита, че размерът на наказанието в този пореден случай на противоправно бездействие правилно е бил определен в максималния предвиден за него размер от 10 000 лева. По тази причина обжалваното решение следва да бъде оставено в сила изцяло.

На основание чл.221, ал.2 във вр. с чл.218 от АПК, във вр. с чл.63в от ЗАНН, Административен съд Бургас,

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 6 от 06.03.2023г. постановено по АНД № 344/2021г. на Районен съд – С. .

Решението не подлежи на обжалване и протест.

	Председател:
	Членове: