Присъда по дело №781/2021 на Районен съд - Свиленград

Номер на акта: 22
Дата: 20 декември 2021 г. (в сила от 5 януари 2022 г.)
Съдия: Кремена Тодорова Стамболиева Байнова
Дело: 20215620200781
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 11 октомври 2021 г.

Съдържание на акта

ПРИСЪДА
№ 22
гр. Свиленград, 20.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СВИЛЕНГРАД, ПЪРВИ НАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети декември през две хиляди
двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Кремена Т. Стамболиева Байнова
при участието на секретаря Жаклин М. Арнаудова
и прокурора Цветослав Лазаров Иванов (РП-Хасково)
като разгледа докладваното от Кремена Т. Стамболиева Байнова Наказателно
дело от общ характер № 20215620200781 по описа за 2021 година
ПРИСЪДИ:
ПРИЗНАВА подсъдимия ГЮВ. С., роден на ********** годшна в град
Люлебургас, Република Турция, турчин, турски гражданин, живущ в град
**************, с основно образование, неосъждан, ЗА ВИНОВЕН в това че
на 19.10.2015 година на автомагистрала „Марица” при км. 112+200 в
землището на село Капитан Андреево, област Хасково, управлявал моторно
превозно средство - лек автомобил марка „Дачия” с турски регистрационен №
22 AZ 207 с концентрация на алкохол в кръвта си над 1.2 на хиляда, а именно:
1.65 на хиляда, установено по надлежния ред с Протокол за химическа
експертиза № 572/26.10.2015 година на Специализирана химическа
лаборатория към ОДМВР – БНТЛ, град Стара Загора - престъпление по чл.
343б, ал. 1 от НК, поради което и на основание чл. 343б, ал. 1, вр.чл. 54, вр.чл.
39, ал. 1 и чл. 47, ал. 1 от НК го ОСЪЖДА на наказание „ЛИШАВАНЕ ОТ
СВОБОДА” за срок от 1 (една) година и 4 (четири) месеца и на наказание
„ГЛОБА” в размер на 300 лв. (триста лева), ведно с 5 лв. (пет лева) –
държавна такса в случай на служебно издаване на Изпълнителен лист,
вносими по сметка на Районен съд - Свиленград.
1
На основание чл. 66, ал. 1 от НК, ОТЛАГА изпълнението на така
наложеното наказание „Лишаване от свобода” за срок от 3 (три) години,
считано от влизане в сила на Присъдата.
Кумулативно предвиденото наказание „Лишаване от право да се
управлява моторно превозно средство” не се налага, тъй като подсъдимият
ГЮВ. С. е неправоспособен водач.
На основание чл. 189, ал. 3 от НПК, ОСЪЖДА подсъдимия ГЮВ. С.,
роден на ********** година в град Люлебургас, Република Турция, турчин,
турски гражданин, живущ в град Одрин, кв.„**************”, ул.„****” №
13, Република Турция, женен, с основно образование, неосъждан, ДА
ЗАПЛАТИ по Републиканския бюджет, направените по делото от
Досъдебното производство разноски за извършени Оценъчна,
Автотехническа, Химическа и Съдебномедицинска експертизи в общ размер
698.62 лв. (шестстотин деветдесет и осем лева и шестдесет и две стотинки),
вносими по сметка на ОДМВР – Хасково, и сумата от 5 лв. (пет лева) –
държавна такса в случай на служебно издаване на Изпълнителен лист,
вносими по сметка на Районен съд - Свиленград.
На основание чл. 189, ал. 3 от НПК, ОСЪЖДА подсъдимия ГЮВ. С.,
роден на ********** година в град Люлебургас, Република Турция, турчин,
турски гражданин, живущ в град Одрин, кв.„**************”, ул.„****” №
13, Република Турция, женен, с основно образование, неосъждан, ДА
ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на Съдебната власт, по сметка на Районен съд
– Свиленград, направените по делото разноски в размер на 38.88 лв. (тридесет
и осем лева и осемдесет и осем стотинки), представляващи пътни разноски на
вещо лице.
На основание чл. 189, ал. 2 от НПК, ПОСТАНОВЯВА направените по
делото разноски в общ размер на 330 лв. (триста и тридесет лева) за
извършени устен и писмен преводи да останат за сметка на органа на
Досъдебното производство, от който са направени.
На основание чл. 112, ал. 4 от НПК, ПОСТАНОВЯВА тахошайба на
влекач „IVECO” c peгистрационен № VS 002 КВ за времето от 19.10.2015
година до 20.10.2015 година, да остане приложена по делото.
Присъдата подлежи на Жалба и Протест в 15-дневен срок, считано от
2
днес пред Окръжен съд – Хасково.

Съдия при Районен съд – Свиленград: _______________________
3

Съдържание на мотивите

МОТИВИ
към ПРИСЪДА № 22 от 20.12.2021 година
по НОХД № 781/2021 година на Районен съд - Свиленград

С Обвинителен акт (ОА) по Досъдебно производство (ДП) № 639/2015
година по описа РУ – Свиленград, преписка с вх.№ ТОС-2426/2015 година по
описа на Районна прокуратура – Свиленград, М.С. - Прокурор при Районна
прокуратура – Хасково, Териториално отделение - Свиленград повдига
обвинение на ГЮВ. С., роден на ********** годшна в град Люлебургас,
Република Турция, турчин, турски гражданин, живущ в град Одрин, кв.
„**************”, ул.„****” № 13, Република Турция, с адрес за призоваване
в Република България: град Свиленград, ул.„Крайречна” № 7, област
Хасково, женен, с основно образование, неосъждан, за това че на 19.10.2015
година на автомагистрала (АМ) „Марица” при км. 112+200 в землището на
село Капитан Андреево, област Хасково, управлявал моторно превозно
средство (МПС) - лек автомобил марка „Дачия” с турски регистрационен №
22 AZ 207 с концентрация на алкохол в кръвта си над 1.2 на хиляда, а именно:
1.65 на хиляда, установено по надлежния ред с Протокол за химическа
експертиза № 572/26.10.2015 година на Специализирана химическа
лаборатория към ОДМВР – БНТЛ, град Стара Загора - престъпление по чл.
343б, ал. 1 от НК.
Настоящата Присъда е постановена при условията на чл. 269, ал. 3, т.
4 б. „в” от НПК в отсъствието на подсъдимия ГЮВ. С., тъй като
1./ отсъствието на подсъдимия няма да попречи за разкриване на
обективната истина;
2./ обвинението, за което е повдигнато обвинението не е за тежко
умишлено престъпление;
3./ редовно е призован;
4./ намира се извън пределите на Република България и
5./ не е посочил уважителни причини за неявяването си.
Участващият по делото Прокурор Ц.Л. поддържа обвинението, така
както е предявено с ОА, считайки го доказано по категоричен начин и при
изцяло потвърдена фактическа обстановка, изложена в него.
Доказателствената основа по делото определя за достатъчна за формиране на
безспорни изводи за осъществени съставомерните обективен и субективен
признаци от състава на престъплението по чл. 343б, ал. 1 от НК, както и за
неговото авторство в лицето на подсъдимия. Пледира същият да бъде признат
за виновен по обвинението, като за извършеното престъпление му се наложат
наказания, индивидуализирани при условията на чл. 54 от НК, а именно:
наказание „Лишаване от свобода” в размер на 1 година и 6 месеца с
приложението на чл. 66 от НК и наказание „Глоба” в размер на 500 лв., като
1
да не се налага наказание „Лишаване от право да управлява МПС”, тъй като
подсъдимият е неправоспособен водач. Сочи, че разноските за експертизи
следва да възложат на подсъдимия, както и тези за пътни на вещото лице Т., а
разноските за превод – да останат на сметка на съответния орган, които ги е
направил. Предлага тахошайбата да бъде приложена по делото.
Защитникът на подсъдимия – адвокат В.С., в хода на съдебните прения,
пледира за налагане на наказания под минималните размери, предвидени в чл.
343б, ал. 1 от НК при условията на чл. 55 от НК и с приложението на чл. 66 от
НК по отношение на наказанието „Лишаване от свобода”.
Съдът, след като прецени събраните и проверени в хода на съдебното
следствие писмени и гласни доказателства по отделно и в тяхната
съвкупност приема за установено от фактическа страна следното:
Видно от приложената актуална Справка за съдимост с рег.№ 32543 от
19.10.2021 година, издадена от Централното бюро са съдимост при
Министерството на правосъдието, подсъдимият не е осъждан.
Видно от приложената в кориците на ДП Декларация за семейно и
материално положение и имотно състояние подсъдимият получава месечно
трудово възнаграждение в размер на 200 лв., няма други доходи, не притежава
недвижими имоти и МПС-та, има съпруга и няма деца, на които да дължи
издръжка.
Подсъдимият на 19.10.2015 година е в казино в град Свиленград, област
Хасково, където употребява неустановено количество алкохол, след което
около 22.00 часа, въпреки че е неправоспособен водач, се качва да управлява
лек автомобил марка „Дачия” с турски регистрационен № 22 AZ 207. При
движението си по АМ „Марица” при км. 112+200 в землището на село
Капитан Андреево, област Хасково, не успява навреме да възприеме
наличието на препятствие по пътя, а именно: спряла в лявата лента по
посоката му на движение товарна композиция с включени светлоотразителни
обозначителни елементи и да намали и да предотврати произшествие, и се
блъска във въпросната товарна композиция, състояща се от влекач марка
„IVECO” c peгистрационен № VS 002 КВ с прикачено към него полуремарке
марка „FLIEGL” с регистрационен № АА 792 VS и с водач сръбския
гражданин Александър Седлич.
Неустановено по делото лице се обажда на ЕЕН 112 и съобщава за
станалото пътнотранспортно произшествие (ПТП), като на място са
изпратени служители на РУ – Свиленград, между които свидетелят ДР. Н.
ДР., който след извършена проверка установява, че водач на лекия автомобил
е подсъдимият, който пътува сам и в резултат на ПТП-то е пострадал и има
нанесени телесни увреждания, което налага откарването му в ЦСМП –
Хасково, филиал Свиленград за оказване на спешна медицинска помощ.
Поради невъзможността да бъде тестван с техническо средство предвид
здравословното му състояние, от подсъдимия е взета кръвна проба за
химическо изследване в ЦСМП – Хасково, филиал Свиленград за
2
установяване наличието на алкохол в кръвта му.
Видно от Протокол за химическа експертиза № 572/26.10.2015 година
на Специализирана химическа лаборатория към ОДМВР – БНТЛ, град Стара
Загора, в изпратените за изследване кръвни проби, взети от подсъдимия се
доказва наличие на етилов алкохол в количество от 1.65 на хиляда.
От Заключението на изготвената Оценъчна експертиза става ясно, че в
следствие на причиненото ПТП са нанесени материални щети на лекия
автомобил в размер на 11 954 лв., а на полуремаркето – 557.19 лв.
Собствениците на лекия автомобил и на полуремаркето чрез своите
пълномощници заявяват категоричното си желание наказателното
производство спрямо С. за престъплението по чл. 343, ал. 1, б. „а” от НК да
бъде прекратено на основание чл. 343, ал. 2 от НК, поради което такова
обвинение не е предявявано.
В хода на ДП подсъдимият не се признава за виновен и обяснява, че не
си спомня да е употребил алкохол и докато бил в казиното в град Свиленград
не бил пил.
По делото се извършени множество процесуално-следствени действия:
разпит на свидетел, изискани са и са приложени множество писмени
документи, назначени са и за изготвени множество експертизи и т.н.
Гореизложената фактическа обстановка, се установява по несъмнен
начин от доказателствата – писмени и гласни, събрани в хода на проведеното
предварително разследване (ДП), които са приобщени във фазата на
съдебното производство по надлежния процесуален ред и се цениха, на
основание чл. 283 от НПК. В тази насока, Съдът кредитира писмените
доказателствени средства – Протокол за оглед на ПТП, ведно с Албум,
Докладна записка, Свидетелства за регистрация, ведно с преводи, Лична
карта, ведно с превод, Пълномощно, ведно с превод, Протокол за Химическа
експертиза, Протокол за медицинско изследване, Часови график,
кореспонденция, касаеща правото на подсъдимия да управлява МПС,
Декларация за семейно и материално положение и имотно състояние,
Справки за съдимост и актуална такава и т.н.; така също, още и свидетелските
показания, дадени в съдебната фаза на процеса от свидетеля ДР. Н. ДР., както
и от Заключението на Химическата експертиза и частично от обясненията,
дадени от подсъдимия в хода на ДП пред разследващия орган, прочетени на
основание чл. 279, ал. 2, предложение второ, вр.ал. 1, т. 2 от НПК.
В кръга на гласните доказателствени средства се включват показанията
на свидетеля ДР. Н. ДР., чийто свидетелски показания, Съдът кредитира
изцяло с доверие, тъй като са систематизирани и логически издържани, с ясна
конкретика за фактите за който свидетелства, като в тях не съществуват
противоречия, които да налагат критиката им или съмнение в
безпристрастността им. Разпитаният свидетел е трето лице, незаинтересовано
от изхода на делото. Липсват индиции за предубедеността на полицейския
служител, който само поради това си качество, макар и обективно
3
обстоятелство, в единствената си даденост не може да обоснове съображение
за неговата заинтересованост. Още повече, от данните по делото не се
установява, свидетелят да се е намирал в някакви отношения с подсъдимия,
поради което да цели увреждането му, като му припише престъпление, което
не е извършил. С изложените правни аргументи, Съдът оцени за правдиво
звучащи неговите показания и ги възприема за обективни и достоверни,
давайки им доверие. Поради това, същите се ползваха за изграждане на
фактическите правни изводи.
Съдът не кредитира частично обясненията на подсъдимия досежно
изнесените факти за това, че не е управлявал МПС след употреба на алкохол,
тъй като приема обясненията в тази част за защитна теза с цел избягване на
отговорност. Тези обяснения са в противоречие с кредитираните свидетелски
показания и писмените доказателства, налични по делото, включително
Заключението по Химическата експертиза. В останалата част, обясненията на
подсъдимия се възприеха от Съда за достоверни, тъй като кореспондират и се
подкрепят от останалите доказателства и доказателствени средства от ДП –
кредитирани, поради което липсват основания изложеното от тях в качество
на обвиняем да се счита обективно невярно. Т.е. доколкото се установява
корелацията им с останалата доказателствена съвкупност, липсват основания
да не бъдат кредитирани.
Що се отнася до писмените доказателства, те не се оспориха по своето
съдържание и/или истинността им, не се констатираха от Съда и техни
недостатъци от външна, формална страна на документите, поради което те се
кредитираха за достоверни, следователно и касателно данните за съставянето
си и обективираните данни за отчетена концентрация на алкохол в организма
на подсъдимото лице на инкриминираната дата, така и за
неправоспособността на водача, те имат доказателствена стойност. А онези от
тях, представляващи официални документи и/или доказателствени средства
по смисъла на НПК за извършените процесуално-следствени действия –
огледи, експертизи, съответно имат необходимите реквизити, съставени са от
компетентни органи и по предвидения процесуален ред, в този смисъл същите
са редовни и годни такива, валидно удостоверяващи ги. Частните документи,
също не се оспориха по своето съдържание и следва да бъдат ценени относно
възпроизведените факти в тяхното съдържание, доколкото и са относими и
необходими за доказване на повдигнатото обвинение и за преценката на
личността на подсъдимия и неговото имуществено състояние, от тук и
релевантни за индивидуализацията на следващите се наказания.
Съдебният състав, възприема изцяло и кредитира Заключението на
експертизата, назначена в хода на ДП и изготвена от Цв. Т. Т. в хода на
проведеното ДП, приобщена по правилата на чл. 282 от НПК в открито
съдебно заседание при непосредствено изслушване на вещото лице и
неоспорена от страните. Изготвена е след извършване на необходимите
проучвания и на базата на събраните по делото доказателства.
Експертизата е изготвена от специалист в съответната област – служител на
4
МВР, поради което няма основание за каквото и да е съмнение
относно нейната квалификация на специалист. С тези съображения, Съдът
приема експертизата за извършена от вещо лице – специалист с необходимата
квалификация и знания, липсват индиции за предубеденост, а от формална
страна изготвеното писмено Заключение обективира необходимите данни,
ползвани за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта на
подсъдимия, поради което се явява обосновано и аргументирано, в
съответствие и кореспондиращо с фактите по делото и останалите
доказателства, с оглед което не възникват каквито и да е съмнения за
неговата правилност. Липсват и обратни доказателства, опровергаващи
констатациите и Заключението на вещото лице, поради това Съдът намира за
обоснована, аргументирана и правилна експертизата и ползва същата при
формирането на фактическите и правните си изводи. Възприетата по–горе
фактическа обстановка, е в синхрон със Заключението на вещото лице Т..
Въз основа на гореизброените и обсъдени писмени и гласни
доказателства се формираха фактическите и правни изводи относно времето,
мястото и изпълнителната форма на деянието и неговият механизъм на
извършване, както и авторството му.
Гореизложената фактическа обстановка се установява и от
вещественото доказателство, приобщено в хода на съдебното следствие по
реда на чл. 284 от НПК.
Няма спор относно правната квалификация на деянието.
При така изяснената фактическа обстановка и установените факти,
Съдебният състав достигна до единствено възможния и несъмнен извод , че
с действията си подсъдимият ГЮВ. С. е осъществил състава на
престъплението чл. 343б, ал. 1 от НК.
Не са налице предпоставките за освобождаване на подсъдимия от
наказателна отговорност с налагане на административно наказание, пречка за
което е разпоредбата на чл. 78а, ал. 7 от НК.
Както вече бе посочено съвкупната преценка на установените по делото
факти, изведени въз основа на анализа на събраните доказателства по делото,
обосновава категорично правно съждение, да е доказано извършването на
престъплението, предмет на обвинението и неговото авторство. С деянието си
подсъдимият ГЮВ. С. е осъществил, както от обективна, така и от субективна
страна, престъпния състав по чл. 343б, ал. 1 от НК.
От обективна страна – на 19.10.2015 година на АМ „Марица” при км.
112+200 в землището на село Капитан Андреево, област Хасково,
подсъдимият е управлявал МПС - лек автомобил марка „Дачия” с турски
регистрационен № 22 AZ 207 с концентрация на алкохол в кръвта си над 1.2
на хиляда, а именно: 1.65 на хиляда, установено по надлежния ред с Протокол
за химическа експертиза № 572/26.10.2015 година на Специализирана
химическа лаборатория към ОДМВР – БНТЛ, град Стара Загора. Не се спори,
5
че към момента на извършване на деянието, подсъдимият е имал качеството
на „водач” на МПС по смисъла на тълкуванието на § 6, т. 25 от
Допълнителните разпоредби (ДР) на ЗДвП. В § 6, т. 25 от ДР на ЗДвП е
дадено легална дефиниция на термина „водач”. Понятието „управление” на
МПС включва всяко действие по упражняване на контрол върху МПС, а не
само привеждането му в движение по пътното платно. По делото категорично
и безспорно са доказани фактическите действия по управление на МПС,
осъществени от страна на подсъдимия, от тук и несъмнено установено е
авторството на престъплението. Преки доказателства в тази насока са самите
обяснения на подсъдимия, дадени на фазата на ДП в качеството на обвиняем и
прочетени по надлежния ред, както и показанията на свидетеля Д., които
Съдът в тази част, респ. цялостно кредитира с доверие за което се изложиха
правни съображения в настоящите Мотиви, обосноваващи преценката за
тяхната обективност и достоверност. Последните именно еднозначно
установяват фактите за осъществено управление на превозното средство – лек
автомобил от подсъдимия С. и самостоятелното му пътуване – возейки се сам.
Конкретната величина на алкохолната концентрация в кръвта на подсъдимия
– 1.65 промила е доказана по категоричен начин, по надлежния ред и с
предвидените от закона средства – с лабораторно изследване. Спазен е редът
и начинът за това, предвиден в специалния подзаконов нормативен акт –
Наредба № 30 от 27.06.2001 година за реда за установяване употребата на
алкохол или друго упойващо вещество от водачите на МПС, издадена от
Министъра на здравеопазването, Министъра на вътрешните работи и
Министъра на правосъдието (понастоящем отменена, но валидна към датата
на инкриминираното деяние). Поради невъзможността за извършване на
проверка с техническо средство на място от подсъдимия е взета кръвна проба
от медицински специалист в лечебното заведение, в което е транспортиран за
помощ – филиала в град Свиленград на ЦСМП - Хасково, след
удостоверяване на самоличността му чрез документ за самоличност – в
случая Лична карта, чийто номер е вписан надлежно в Протокола за
медицинско изследване. Химическият анализ не е предмет на оспорване,
поради което и Съдът приема посочената в него алкохолна концентрация за
несъмнено доказана. Тази стойност на алкохолно съдържание надвишава
предвидената – 1.2 промила, в разпоредбата на чл. 343б, ал. 1 от НК, за
съставомерността на деянието, като престъпление по наказателния закон. В
този смисъл подсъдимият е управлявал автомобил след употреба на алкохол.
Употребата на алкохол е недопустима при управление на МПС съгласно
цитираната вече разпоредба на чл. 343б, ал. 1 от НК. Поради което и Съдът
прие, че е налице съставомерно деяние по посочения текст от наказателния
закон, при безспорно доказани обективните признаци на изпълнителното
деяние и авторството. Т.е. всички изложени данни водят до извода, че
изложената в ОА фактическа обстановка е доказана по несъмнен начин.
От субективна страна подсъдимият е извършил инкриминираното
деяние виновно, при форма на вината пряк умисъл по смисъла на чл. 11, ал. 2
6
от НК. Същият е съзнавал общественоопасния характер на деянието, знаейки
естеството на забраната да не управлява автомобил след употреба на алкохол,
предвиждал е неизбежността от настъпването на общественоопасните му
последици, като от волева страна се е съгласявал и искал тяхното настъпване.
Субективно, подсъдимият е имал формирана ясна представа в съзнанието си,
че управлява МПС след консумация на алкохол, със съответната, следваща от
нормалните жизнени функции на организма концентрация на алкохолно
съдържание в кръвта си.
Подсъдимият ГЮВ. С. е роден на ********** годшна в град
Люлебургас, Република Турция. Турски гражданин е от турски произход.
Живее в град Одрин, кв.„**************”, ул.„****” № 13, Република
Турция и е с адрес за призоваване в Република България: град Свиленград, ул.
„Крайречна” № 7, област Хасково. Женен е. С основно образование е. Не е
осъждан. Работи като продавач - консултант и получава месечно
възнаграждение в размер на 200 лв.
При индивидуализацията на наложените на подсъдимия наказания,
Съдът съобрази двата основни принципа на наказателноправната ни система,
а именно принципът на законоустановеност и принципът на
индивидуализация на наложеното наказание, както и обуславящите вината и
отговорността на подсъдимия обстоятелства.
Съгласно първият принцип на наказателноправната ни система за
извършеното от подсъдимия престъпление в специалния текст на чл. 343б, ал.
1 от НК се предвиждат наказание „Лишаване от свобода” от 1 до 3 години и
наказание „Глоба” от 200 лв. до 1 000 лв. Съставът на престъплението има и
специален минимум и специален максимум, непозволяващ замяната на
наказанието „Лишаване от свобода” с друг вид наказание.
Като подбуди за извършване на престъплението Съдът отчете ниското
правно съзнание на подсъдимия и липсата на морално-волеви задръжки
относно спазването на законодателството на Република България, регулиращо
обществени отношения, свързани с безопасността на транспорта, чието
накърняване води до поставяне в опасност или реално увреждане на
имуществени или неимуществени интереси на неограничен кръг от хора.
При определяне на вида и размера на наказанията, Съдът взе предвид
следното: съобрази се с факта на незачитането на законите на страната ни от
страна на С., типичната относително висока степен на обществена опасност
на извършеното деяние, с оглед повишената динамика на този род
престъпления понастоящем в страната. С правния ефект на отегчаващи
отговорността обстоятелства се отчетоха липсата на критично отношение към
извършеното и фактът, че е неправоспособен водач. С оценка на смекчаващи
се взеха предвид чистото съдебно минало, липсата на данни за наложени
административни наказания за нарушение на ЗДвП и трудовата му
ангажираност. В тази връзка не може да се отчете като смекчаващо вината
обстоятелство възрастта на подсъдимия към датата на деянието, доколкото
7
възрастта от 48 години предполага житейски опит, който е достатъчен, за да
може лицето да направи оценка на деянието си по начин, позволяващ му да не
извършва противоправно такова. Т.е. тази възраст не може да бъде
определена като достатъчно млада, за да обоснове наличието на смекчаващо
вината обстоятелство. Конкретната величина на алкохолната концентрация
обаче е относително висока, при все да не надвишава особено значително
минимално установената, но не и близка до нея. Обсъдените релевантни за
отговорността обстоятелства, преценени в съвкупност и съобразно
относителната им тежест, не разкриват доминиращ превес на смекчаващите,
като конкретно установените по делото не се явяват нито многобройни в
количествено отношение, нито сред тях са налице изключителни такива,
доколкото се свеждат до обичайните. В този смисъл не се обосновава
хипотезата на чл. 55 от НК за смекчаване на наказателната репресия, когато
предвид наличните смекчаващи обстоятелства – многобройни или
изключителни такива, се снижава обществената опасност, до степен че и най-
лекото предвидено наказание да би се явило несъразмерно и неоправдано
тежко. Не такъв обаче е конкретният случай, както вече се изтъкна и то не
само с оглед липсата на законовите предпоставки, но последното и се явява
неподходящо и не отговаря на тежестта на конкретния случай, съобразно
установената конкретна величина на алкохолна концентрация. Поради това,
Съдът прие, единствено превес на смекчаващите отговорността обстоятелства
и проведе индивидуализацията на следващото се наказание „Лишаване от
свобода” при условията на чл. 54 от НК, определяйки го около минимума на
предвидената материалната наказателна норма. Мотивиран така и при
съблюдаване приложимата материалноправна норма на чл. 343б, ал. 1 от НК,
Съдът наложи на подсъдимия наказание „Лишаване от свобода” за срок 1
година и 4 месеца, т.е. малко над минимума на установеното за този вид
престъпление и във връзка с чл. 39 от НК. А при наличие и на кумулативно
предвидено друго такова наказание, а именно „Глоба”, Съдът наложи и тази
парична санкция, индивидуализирайки я в размер на 300 лв., т.е. в размер
малко над минималния от приложимата материална наказателна норма. При
определяне на размера на наказанието „Глоба” Съдът в настоящия си състав
се съобрази с финансовото състояние на подсъдимия – работи при месечно
възнаграждение в размер на 200 лв., не дължи издръжка на ненавършили
пълнолетие деца, с имотното му положение – не притежава недвижими имоти
и МПС и със семейното му такова – има съпруга. Един подобен размер не би
го затруднил с оглед трудоспособната възраст, в която се намира, както и
предвид липсата на доказателства в кориците на делото за наличие на
здравословни или други проблеми към настоящия момент.
При индивидуализацията на наказанията Съдът се съобрази и с
обстоятелството, че деянието е извършено през 2015 година, т.е. с времевата
отдалеченост на инцидента спрямо момента на постановяване на настоящата
Присъда. Т.е. Съдът отчете продължителността на съдебното производство.
Към настоящия момент са изминали повече от 6 години от датата на
8
образуване на производство. Забавеното правораздаване не може да бъде
вменено на подсъдимия. Последицата от тази времева отдалеченост е, че към
настоящия момент случаят отдавна не предизвиква никакъв обществен
отзвук, нито обществен интерес, а твърде закъсняла се явява и личната, и
особено - генералната превенция.
Относно начинът на изтърпяване на наказанието „Лишаване от
свобода”: тъй като подсъдимият е с чисто съдебно минало и наложеното му
наказание „Лишаване от свобода” е в рамките на 3 години с оглед
установените смекчаващи отговорността обстоятелства, личността му и
трудовата му ангажираност, решаващият Съдебен състав, счете, че не е
наложително той да изтърпи ефективно така определеното му наказание, за да
бъдат постигнати целите на наказателната репресия и реализиране
положителното, превъзпитателно и превантивно въздействие върху личността
на подсъдимия, предвид приоритета на личната превенция. В контекста на
изложеното, тъй като Съдът намери за осъществен фактическия състав на чл.
66, ал. 1 от НК, поради това и на същото правно основание, отложи
изпълнението на наказанието за изпитателен срок от 3 години – минималния,
установен от закона, съобразен с конкретния размер на наложеното наказание
„Лишаване от свобода” и считано от влизане в сила на Присъдата.
Така индивидуализираните наказания на подсъдимия, ще въздействат в
достатъчна степен върху личността му като предизвикат положителни
промени в съзнанието и го мотивират към правомерно поведение в бъдеще,
без с тази по-малка по обем принуда да се намалява ефективността на
наказателната репресия, съответна на целите на индивидуалната превенция. В
случая наказанията биха допринесли със своята неизбежност, а не толкова със
строгостта си, като с тях подсъдимият ще бъдат предупреден, че подобно
поведение не може да бъде толерирано, а само наказвано, едновременно с
което ще му даде възможност да преосмисли напълно извършеното. Съдът се
надява с това да се повиши чувството му за отговорност и гражданско
правосъзнание, за да не допуска занапред подобни престъпления. От друга
страна индивидуализирани така по вид и размер, наложените наказания на
подсъдимия, Съдът прецени за необходими, достатъчни и справедливи
наказания за постигане целите на наказателната репресия, дефинирани в чл.
36 от НК, а именно: да се въздействува възпитателно и предупредително
върху другите членове на обществото.
Подсъдимият следва да заплати и държавна такса в размер на 5 лв. в
случай на служебно издаване на Изпълнителен лист във връзка с наложеното
наказание „Глоба”.
От направено запитване до турските власти чрез Тристранен център за
полицейско и митническо сътрудничество между Република България и
Република Турция на ГКПП „Капитан Андреево” и надлежно върнат отговор
става ясно, че подсъдимият не притежава валидно Свидетелство за
управление на МПС, поради което не може да се наложи на основание чл.
9
343г от НК наказанието „Лишаване от право да управлява МПС”.
Относно разноските:
По предявеното обвинение подсъдимият беше признат за виновен, като
при този изход на наказателното дело и на основание чл. 189, ал. 3 от НПК,
Съдът го осъди да заплати направените по делото разноски, от които по
Републиканския бюджет – сумата от 698.62 лв. – разноски от ДП за
експертизи, вносими по сметка на ОДМВР - Хасково, съответно и по
Бюджета на съдебната власт на основание чл. 190, ал. 2 от НПК – държавна
такса от 5 лв. в случай на служебно издаване на Изпълнителен лист, вносими
по сметката на Районен съд – Свиленград. Доказателственото значение на
Оценъчната, Автотехническата и Съдебномедицинска експертизи в случая
макар и косвено, е релевантно относимо за обосноваване настоящата правна
квалификация на престъплението.
На основание чл. 189, ал. 2 от НПК разноските за превод в общ размер
на 330 лв. следва да остават за сметка на съответния орган, т.е. остават за
сметка на органите, които са ги направили и така както са били сторени.
На основание чл. 189, ал. 3 от НПК, подсъдимият ГЮВ. С. следва да
бъде осъден да заплати направените по делото разноски за пътни на вещото
лице Цв. Т. Т..
Относно вещественото доказателство:
Процесната тахошайба следва да остане приложена по делото.
Мотивиран от гореизложеното Съдът постанови Присъдата си.


РАЙОНЕН СЪДИЯ:
(Кремена Стамболиева)


10
Съобщи за изтекли лични данни