№ 117
гр. Пловдив, 25.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и пети ноември през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Христо Ив. Крачолов
Членове:Иван Хр. Ранчев
Веселин Г. Ганев
при участието на секретаря Нина Б. Стоянова
в присъствието на прокурора Божидарка Тодорова Попова (АП-Пловдив)
като разгледа докладваното от Христо Ив. Крачолов Въззивно частно
наказателно дело № 20215000600566 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 48 вр. чл.44 ал.12 ЗЕЕЗА.
С решение № 99/08. 11. 2021 г. по ЧНД 612/2021 г. Пазарджишкият
окръжен съд е допуснал изпълнение на Европейска заповед за арест № 501 Js
4/2021, издадена от Европейски делегиран прокурор на 12. 10. 2021 г. въз
основа на заповед за арестуване ER VIII Gs 2249/21 на Районен съд Мюнхен, с
цел провеждане на наказателно преследване, за предаване на българската
гражданка С.Е.Б..
Недоволна от решението е останала С.Е.Б., която го е обжалвала, чрез
своя защитник, с искане то да бъде отменено и се откаже изпълнението на
европейската заповед, както да се отмени наложената мярка за неотклонение
срещу нея ЗАДЪРЖАНЕ ПОД СТРАЖА.
Прокурорът даде заключение, че жалбата е неоснователна.
Пловдивският апелативен съд, след като се запозна със събраните по
делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и във
връзка с направените оплаквания в жалбата, намира и приема за установено
следното:
1
ЖАЛБАТА Е НЕОСНОВАТЕЛНА.
За да постанови атакуваното решение Пазарджишкият окръжен съд е
приел, че от Европейски делегиран прокурор на Федерална република Г., въз
основа решение на съда в Мюнхен, е издадена Европейската заповед за арест
с искане за предаване на лицето С.Е.Б. на компетентните германски власт, с
цел провеждане на наказателно преследване. Като квалификация на деянието,
издаващата държава е посочила „укриване на данъци, извършена от
организирана престъпна група, в идеална съвкупност с образуване на
организирана престъпна група“. Уточнен е и периодът на извършване на
деянието за времето от 2017 г. до 2019 г., при минимум 21 случая в идеална
съвкупност, с образуване на организиране на престъпна група /чл. 370 ал. 1,
№ 1 е 2, ал. 3, изр.2, № 1 и № 5 на Правилника за облагане на данъци, такси и
други фискални тежести, чл. 129 на Германския наказателен кодекс/. В
Европейската заповед за арест е отразено, че предвиденото наказание в
случая е лишаване от свобода 15 години.
Първоинстанционният съд е проявил необходимата процесуална
активност и с оглед гарантиране правата на исканото лице, е поискал
гаранции от издаващата държава по реда на чл. 41 ал. 3 от ЗЕЕЗА.
Компетентните власти от Г. изрично са потвърдили, че след предаване на
българската гражданка и нейното изслушване тя ще се върне в Република
България на наш ГКПП за изтърпяване на евентуално наложеното наказание
лишаване от свобода или взетата мярка, изискваща задържане.
Законосъобразно първоинстанционният съд е преценил, че процесната
европейска заповед отговаря на изискванията на чл. 37 ал. 1 т. 1 – 7 от ЗЕЕЗА.
По безспорен начин е посочена самоличността на исканото лице,
заповедта за задържане, въз основа на която е издадена Европейската заповед
за арест, характерът и правната квалификация на деянието включително и
обстоятелствата, при които то е извършено, степента на участие на исканото
лице и видът и размерът на наказанието, предвидено по законодателството на
издаващата държава.
Не може да бъде споделен основният довод на защитата, който се
2
развива във въззивната жалба, че в Европейската заповед не са описани
обстоятелствата, при които е извършено деянието, за което се иска
предаването на С.Б.. В заповедта е отразено, че се касае за общо 21
престъпления, извършени в периода 2017 г. – 2019 г., през който С.Б. е била с
фамилия Б. – Б.. Обстоятелство, което се потвърждава и от представеното с
въззивната жалба решение №782/14.11.2008 г. по гр. дело730/2018 г., влязло в
сила на 11.12.2018 г., с което е постановено, че след прекратяване на брака тя
ще носи предбрачното си име Б.. В Европейската заповед подробно е
посочено, че исканото лице е било управител на А.. Отговаряла е за
изготвянето на /фиктивни/ фактури, най-вече до италиански купувачи. От
това е възникнала щета в размер на 71 689.07 евро в Г. и 98 780 евро в И.. За
целта използвала несъществуваща фирма, на който бивш адрес са живеели Б.
и Б.-Б.. Отделно от това е посочено, че е предоставила на престъпната група
фирмата А., която за периода от 2017 г. до 2019 г. е използвана като
получател на фактури на други две фирми, от което е възникнала щета
минимум в размер на 340 227.72 евро.
Правилно Пазарджишкият окръжен съд е приел, че видно от
приложената справка е установено, че към 20. 10. 2021 г. няма данни в
унифицираната система на прокуратурата спрямо С.Б. да има неприключили
наказателни производства в страната.
Според отразеното в справката за съдимост, към 20. 10. 2021 г.
исканото лице не е осъждано. Следователно не са налице нито едно от
абсолютните основания, визирано в чл. 39 ЗЕЕЗА за отказ от предаване на
С.Б. на компетентните органи в Г.. Престъплението не е амнистирано в Р
България, исканото лице не е осъдено с влязла в сила присъда за същото
престъпление и респ. присъдата вече да се изпълнява или да е изпълнена и е
пълнолетна.
Пловдивският апелативен съд споделя изводите в мотивите към
атакуваното решение, че не са налице нито едно и от факултативните
основания за отказ, посочени в чл. 40 от ЗЕЕЗА. Преди получаването на
заповедта за деянието, за което се иска предаването С.Б. не е привлечена като
обвиняема и не е подсъдима в Р България. Няма данни към настоящия момент
престъплението да е извършено изцяло или частично на територията на Р
България, не е подсъдно на български съд и не е изтекъл давностният срок за
3
този вид престъпление. Исканото лице не е търпяло и не търпи наказание за
това деяние в страна, която не е членка на Европейския съюз.
Въззивният съд счита, че в конкретния случай не се изисква преценка за
наличието на двойна наказуемост на престъплението, предвид наличие на
хипотеза, регламентирана в чл. 36 ал. 3 ЗЕЕЗА. В т. 8 изрично е посочено, че
двойна наказуемост не се изисква за престъпления, ако в издаващата държава
те са наказуеми с лишаване от свобода за максимален срок не по-малко от три
години и са свързани с измама, включително такава, която засяга
финансовите интереси на Европейските общности по смисъла на Конвенцията
за защита на финансовите интереси на Европейските общности от 26. 07.
1995 г. Въпреки това е необходимо да се посочи, че деянието, за което е
издадена Европейската заповед за арест, представлява престъпление и по
българския наказателен кодекс, а именно по чл. 321 ал. 2 и по чл. 255 ал. 3 вр.
ал. 1 НК.
Налице са убедителни гаранции по смисъла на чл. 41 ал. 3 ЗЕЕЗА, които
бяха коментирани по-горе.
С оглед на всичко изложено Пловдивският апелативен съд счита, че
жалбата против решението на Пазарджишкия окръжен съд е неоснователна.
Налице са всички изисквания, визирани в ЗЕЕЗА и законосъобразно
първоинстанционният съд е допуснал нейното изпълнение. Представените
пред настоящата инстанция писмени доказателства – решение № 782/14. 11.
2018 г. по гр. д. 730/2018 г., копие от трудова книжка, писмо от Инспекцията
по труда, заповед за прекратяване на трудов договор, трудов договор 022 от
25. 10. 2019 г. и трудов договор № 4/18. 07. 2017 г., епикриза от 2017 г.,
удостоверение за раждане, не променят горните изводи на съда и са свързани
със семейното положение на исканото лице, неговата трудова ангажираност,
здравословно състояние, чиито актуални данни са от преди няколко години и
обстоятелството за родено на 23. 06. 2020 г. дете. Същите обаче са извън
обстоятелствата, които законът посочва да се обсъждат при преценка
основанията за допускане изпълнението на Европейска заповед за арест,
коментирани подробно в мотивите на настоящото решение.
Не може да бъде споделен доводът на защитата, че решението на
първоинстанционния съд следва да бъде ревизирано и в частта досежно
мярката за неотклонение. В ЗЕЕЗА в чл. 44 ал. 7 изр. 2 изрично е предвидено,
4
че във всички случаи когато допуска изпълнение на Европейска заповед за
арест съдът следва да вземе мярка за неотклонение ЗАДЪРЖАНЕ ПОД
СТРАЖА по отношение на исканото лице до фактическото му предаване на
издаващата държава. Тази разпоредба е била изпълнена от Окръжния съд в
Пазарджик и с оглед преценката на настоящата инстанция, че същото е
законосъобразно и по отношение на допускане изпълнение на процесната
ЕЗА, няма основание да се променя мярката за процесуална принуда по
отношение на С.Б..
Ето защо съдът и
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 99/08. 11. 2021 г. по ЧНД 612/2021 г. по
описа на Пазарджишкия окръжен съд.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване или протест.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5