Р Е Ш
Е Н И Е № 558
09.08.2019 г., гр. Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
Хасковският районен
съд Трети граждански състав
на девети юли през две
хиляди и деветнадесета година
в публичното заседание
в следния състав:
Съдия: Нели Иванова
секретар Галя Ангелова
прокурор
като разгледа
докладваното от съдията
гражданско дело № 77 по описа за 2018г.,за да се произнесе взе предвид следното:
Предявен
е от „Фронери България” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр.София, район Върбица, бул.„Ломско шосе“ №261, представляван от управителя Ж.
Д. К., със съдебен адрес ***, адв.Н. М., против „Сиана-М“ ЕООД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр.Хасково, ул.„Шипка“ №50, представляван от
управителя М. Д. Ч., иск с правно основание чл.422 вр.чл.415 ал.1 от ГПК.
Ищецът твърди, че на 17.01.2017г. с
ответника бил сключен договор за търговско представителство. Съгласно този
договор, ответното дружество в качеството на търговски представител
самостоятелно, по занятие и срещу уговорено възнаграждение приело да сътрудничи
на ищеца в качеството му на търговец при извършване на търговската му дейност,
свързана с продажба на сладолед. За осъществяване на тази дейност ответното
дружество било овластено с редица права, съгласно чл.1 ал.2 от договора.
Съгласно чл.1 ал.3 от договора в рамките на сътрудничеството търговският
представител също така превозвал и доставял на клиентите продадените от името
на ищеца стоки и извършвал мърчъндайзингови услуги в търговските обекти на
клиентите. На 29.08.2017г. представители на ищцовото дружество извършили
ревизия на ответника и удостоверили резултатите в инвентаризационни листове и
приложени към тях форми за намерени количества. От тези документи било видно,
че голяма част от предоставената на ответното дружество стока липсвала към
момента на извършване на ревизията. Инвентаризационните листове и формите за
намерени количества били съставени в присъствието на управителя на ответното
дружество М. Д. Ч. и подписани от него. Представителите на ищцовото дружество
установили, че равностойността на липсващата стока се равнява на 33584лв.,
поради което ответникът следвало да заплати тази сума. За м.юли и м.август
2017г. ищецът следвало да заплати на ответника възнаграждение за изпълнение на
дейностите по сътрудничество в размер на 9442,53лв. Чрез изявление за
прихващане, връчено на управителя на ответното дружество на 23.10.2017г.,
ищецът извършил прихващане на своето задължение за заплащане на комисионна
срещу задължението на ответника да възстанови установените липси. Вследствие
прихващането остатъкът от дължимата от ответното дружество сума се равнявал на
24141,47лв. Предвид гореизложеното се иска постановяване на решение, с което да
се приеме за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 24141,47лв.,
дължима на основание чл.9 ал.5 изр.2 от договор за търговско представителство
от 17.01.2017г., представляваща равностойността на стока, чиято липса е
установена при извършената на 29.08.2017г. ревизия, ведно със законната лихва
от датата на подаване на настоящата искова молба до окончателното изплащане.
Претендира за присъждане на разноски.
Ответникът
депозира отговор на исковата молба в срока по чл.131 от ГПК, с който оспорва
иска като недопустим и неоснователен. Твърди, че исковата молба е нередовна,
тъй като не можело да се установи как е формирана стойността на липсващата
стока – 33584лв. без посочване на количеството и вида на тази стока, а само
цените по активната ценова листа. Оспорва се твърдението за установена липса в
размер на 33584лв., като се твърди, че в деня на инвентаризацията управителят
на ответното дружество не е бил уведомен за липсваща стока, респ. за нейната
цена. Твърди се, че на 30.08.2017г. около 10,30ч. ползваното от ответника МПС доставяло
стока в магазин „******“ в гр.Х., бул.**********, въпреки че след
инвентаризацията на 29.08.2017г. МПС-то било пломбирано. Според ответника, не
са налице предпоставките на чл.103 от ЗЗД за извършеното от ищеца прихващане на
сумата от 33584лв. със сумата от 9442,53лв., поради липсата на задължение на
първия в посочения размер.
В
срока за отговор по чл.131 от ГПК е депозирана насрещна искова молба, с която
се иска осъждане на ищеца да заплати на ответника сумата от 14242,53лв., от
която 9442,53лв. – дължимо възнаграждение по договор за търговско
представителство от 17.01.2017г. и 4800лв. – дължими бонуси, съгласно договора
за търговско представителство, ведно със законната лихва от датата на
предявяване на иска до окончателното изплащане и присъждане на разноските.
Ответникът
по насрещната искова молба и ищец по установителния иск депозира отговор в
законния срок, с който оспорва изцяло иска като неоснователен и недоказан.
Твърди, че вече е извършил прихващане с дължимата от него на „Сиана-М“ ЕООД
сума от 9442,53лв. със сумата от 33584лв., представляваща стойността на
установените липси при ревизията, извършена на 29.08.2017г. В тази връзка
претендираната в настоящото производство по реда на чл.422 от ГПК сума била в
размер на 24141,47лв. /разликата между 33584лв. и 9442,53лв./. По отношение на
сумата от 4800лв. се твърди, че изобщо не се дължи, тъй като бонуси се
полагали, според договора, в случай на показани резултати и то за една година,
а търговският представител изпълнявал тази си дейност за по-кратък период. Ето
защо, се иска отхвърляне изцяло на предявения насрещен иск като неоснователен и
недоказан.
Съдът
като прецени събраните по делото писмени и гласни доказателства, поотделно и в
тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:
На 17.01.2017г.
между страните е сключен договор за търговско представителство, по силата на
който страните се съгласяват, че ответникът самостоятелно, по занятие и срещу
уговореното в този договор възнаграждение ще сътрудничи на ищеца при извършване
на търговската му дейност за продажба на сладолед. На същата дата –
17.01.2017г. между страните е подписано споразумение за ползване на МПС
/хладилен камион/, както и споразумение по осигуряване на здравословни и
безопасни условия на труд, безопасност на храните и опазване на околната среда.
Приложени са описи на изброените стоки към дата 29.08.2017г. На 23.10.2017г. на
управителя на ответното дружество е връчена нотариална покана за извършено от
ищеца прихващане на сумите 9442,53лв. – дължимо на търговския представител
възнаграждение за дейността му през месеците юли и август 2017г. срещу
стойността на установените липси при инвентаризация от 29.08.2017г. в размер на
33584лв. В поканата се сочи, че след извършеното прихващане задължението на
ответника към ищеца възлиза на 24141,47лв. По делото са представени правила за
доставка, фактуриране и отчитане на събраните суми с дата 06.08.2015г.,
адресирани до търговските представители на „Нестле България“ АД.
По
искане на страните съдът допусна до разпит и изслуша показанията на свидетелите
Г. Д. Д., Ф. В. К. /леля на управителя на ответното дружество/ и Д. В. Ч. /баща
на управителя на ответното дружество/.
За
изясняване на делото от фактическа страна съдът назначи и изслуша
съдебно-счетоводна експертиза, чието заключение приема като компетентно и
обективно дадено. Вещото лице е извършило проверка в информационната система на
„Нестле България“ АД, гр.София, като изрично е посочило в заключението си, че
не са му предоставени първични счетоводни документи от ищеца и достъп до
счетоводството. На база на извършената проверка в информационната система на
„Нестле България“ АД и въз основа на събраните по делото писмени доказателства
вещото лице дава заключението си в два варианта, поради разминаване в
записванията. Първият вариант от заключението на вещото лице е базиран на
документите, приложени по делото и подробно описани от експертизата. Получената
и приета стока от ответника за периода от сключване на договора за търговско
представителство до извършване на инвентаризацията на 29.08.2017г. по двата
маршрута възлиза на 500710 единици. Бракуваната стока от ответника за същия
период е общо 1937 единици, а продадената – 445564 единици общо за двата
маршрута. Съобразно този вариант, експертизата сочи, че е следвало да бъде
намерена при инвентаризацията на 29.08.2017г. стока от 53209 единици. При
анализа на доказателствата по делото вещото лице изчислява, че е намерена стока
общо от 13384 единици. Вторият вариант на вещото лице обхваща данните, получени
от информационната система на „Нестле България“ АД. В този вариант получената
от ответника стока за периода от сключване на договора за търговско
представителство до извършване на инвентаризацията на 29.08.2017г. по двата
маршрута възлиза на 733308,5 броя. Бракуваната стока от ответника за същия
период е общо 7693 броя, а продадената – 699411 броя общо за двата маршрута.
Съответно стоката, която е следвало да бъде намерена при инвентаризацията
възлиза на 26185,5 броя. Експертизата сочи, че намереното количество стока при
инвентаризацията възлиза на 39521 броя. По отношение на дължимия на ответника
годишен бонус вещото лице заявява, че не може да даде заключение поради липса
на данни и информация дали издадените от същия фактури са за възнаграждение или
за бонус и възнаграждение, както и за годишния план за изпълнение от ответника
за получаване на бонус.
При
така установената фактическа обстановка, съдът достига до следните правни
изводи:
Предявен
е иск с правно основание чл.422 вр.чл.415 от ГПК, като се иска установяване на
вземане на ищеца към ответника за посочената в исковата молба сума. Искът е подаден от
надлежно легитимирано лице, при наличие на правен интерес, в
предвидения от закона срок и се явява процесуално допустим, а разгледан по същият
е неоснователен, поради следните съображения:
Предмет на исковата претенция е претендиране на сума за установени липси
при извършена инвентаризация на ответника на 29.08.2017г. По несъмнен начин се
установи, че между страните е сключен договор за търговско представителство на 17.01.2017г.,
по силата на който се съгласяват, че ответникът самостоятелно, по занятие и
срещу уговореното в този договор възнаграждение ще сътрудничи на ищеца при
извършване на търговската му дейност за продажба на сладолед. На същата дата –
17.01.2017г. между страните е подписано споразумение за ползване на МПС
/хладилен камион/, с който е разнасян сладоледа. Установи се също така, че на 29.08.2017г. е
извършена инвентаризация, при която ищецът твърди, че са установени липси на
посочената в исковата молба стойност. След което договорът между страните е
прекратен. По делото липсват данни за датата и начина на прекратяване на
договора между страните. Въпреки неколкократно даваните указания ищецът не
уточни по вид, количество, наименование и единични цени на всяко от изделията
стоката, която твърди, че не е била намерена при извършената инвентаризация. По
този начин не става ясно как е остойностена липсващата стока, за да се достигне
до конкретния размер на исковата претенция. Според ищцовата страна, тези
конкретни бройки липсващ сладолед с неговата единична цена, която несъмнено за
всеки различен вид е различна, следва да се установят от вещото лице. В тази
връзка съдът назначи и изслуша съдебно-счетоводна експертиза, на която обаче
ищецът нито осигури достъп до счетоводството си, нито представи необходимите за
извършването й счетоводни документи. Единствените данни, по които вещото лице е
работило са материалите по делото и достъпа, осигурен до информационната
система на „Нестле България“ АД. По този начин обаче не могат да се правят
конкретни и точни изводи относно наличието на установени липси, съответно
техния размер и стойност. От една страна поради липсата на първични счетоводни
документи, въз основа на които да се градят правни изводи. От друга страна
поради констатираните от вещото лице разминавания в записванията по
информационната система и по материалите, приложени в настоящото производство. Въпреки
дадените многократни възможности и указания в тази насока на ищцовата страна за
представяне на съответните документи, необходими на вещото лице за изготвяне на
заключение, такива нито му се предоставиха, нито му се осигури достъп до
счетоводството на ищцовото дружество, за да може да направи необходимите
справки и да даде отговор на поставените му конкретни задачи. При тези данни по
делото съдът намира, че ищецът не доказа по категоричен начин своя иск нито по
основание, нито по размер, поради което същият се явява неоснователен и следва
да бъде отхвърлен изцяло.
По отношение на насрещния иск, същият се явява допустим, тъй като е
предявен от надлежна страна в предвидения законов срок, а разгледан по същество
се явява и частично основателен. Не съществува спор между страните, че на
ответника /ищеца по насрещния иск/ се дължи възнаграждение по сключения договор
за търговско представителство за месеците юли и август 2017г. в размер на 9442,53лв. Не се спори също така, че
това възнаграждение не е изплатено от ищеца. Исковата претенция в тази част се
оспорва, доколкото се твърди, че тази сума е прихваната с дължимата на ищеца
сума за установените липси. Предвид липсата на основание за дължимост от
ответника на процесната сума, поради недоказаност на предявения главен иск за
липси, няма основание да се правят изводи за наличие на извършено прихващане.
За да се извърши прихващане страните следва да установят наличието на
ликвидност и изискуемост и на двете вземания. В случая липсва основание да се
присъди сумата по главния иск за липси, тъй като същият остана недоказан,
поради което липсва основание и за извършване на прихващане със сумата за
възнаграждение, което се дължи на ответника /ищец по насрещния иск/. Ето защо,
следва да бъде осъден ищеца „Фронери България” ЕООД да заплати на ответника „Сиана-М“
ЕООД дължимото възнаграждение по договора за търговско представителство от
17.01.2017г. в размер на 9442,53лв. По отношение на претендираната сума за
бонуси в размер на 4800лв, съдът счита, че следва да се отхвърли иска, като
същият остана недоказан. От представения по делото договор за търговско
представителство, сключен между страните на 17.01.2017г., се установява, че са
уговорени годишни бонуси, които следва да се изчисляват на база реализирани
продажби през цялата предходна година. В настоящия случай договора между
страните не е просъществувал цяла година, за да се претендира освен
договореното месечно възнаграждение на търговския представител и годишен бонус.
Наред с това следва да се има предвид, че този иска не се доказа и по своя
размер, като вещото лице категорично заявява, че не може да даде заключение за
размера поради липса на достатъчно данни и съответните документи, които
търговският представител е следвало да издава на представлявания. Ето защо, в
тази част насрещния иск следва да се отхвърли като неоснователен и недоказан за
сумата от 4800лв., представляваща неизплатен на търговския представител годишен
бонус.
С
оглед изхода на делото и предвид Тълкувателно решение № 4/18.06.2014 г. по т.
д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, съдът счита, че ищецът следва да бъде осъден да
заплати на ответника разноските в настоящото производство в общ размер от 1617,47лв.,
съобразно отхвърления главен иск и уважената част от предявения насрещен иск.
Мотивиран
така, съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен предявения от „Фронери
България” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.София,
район Върбица, бул.„Ломско шосе“ №261, представляван от управителя Ж. Д. К.,
със съдебен адрес ***, адв.Н. М., против „Сиана-М“ ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр.Хасково, ул.„Шипка“ №50, представляван от
управителя М. Д. Ч., иск с правно основание чл.422 вр.чл.415 ал.1 от ГПК в
размер на 24141,47лв., дължима на
основание чл.9 ал.5 изр.2 от договор за търговско представителство от
17.01.2017г., представляваща равностойността на стока, чиято липса е установена
при извършената на 29.08.2017г. ревизия, за която сума е издадена заповед №1444/02.11.2017г.
за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№2754/2017г. по описа на РС – Хасково.
ОСЪЖДА „Фронери България” ЕООД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр.София, район Върбица, бул.„Ломско шосе“
№261, представляван от управителя Ж. Д. К., да заплати на „Сиана-М“ ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр.Хасково, ул.„Шипка“ №50,
представляван от управителя М. Д. Ч., сумата от 9442,53лв., представляваща дължимо възнаграждение по договор за
търговско представителство от 17.01.2017г., като насрещния иск в останалата
част до пълния предявен размер, в която се претендира заплащане на сумата от
4800лв. – дължими бонуси, съгласно договора за търговско представителство от
17.01.2017г., като неоснователен ОТХВЪРЛЯ.
ОСЪЖДА „Фронери България” ЕООД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр.София, район Върбица, бул.„Ломско шосе“
№261, представляван от управителя Ж. Д. К, да заплати на „Сиана-М“ ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр.Хасково, ул.„Шипка“ №50,
представляван от управителя М. Д. Ч., направените в настоящото производство разноски общо в размер на 1617,47лв., съобразно уважената част от
насрещния иск и отхвърления изцяло установителен иск.
Решението
подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Хасково в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
СЪДИЯ: /п/ не се чете
Вярно с оригинала!
Секретар: Г.А.