МОТИВИ към Присъда № 54/01.02.2010г. по НОХД
142/2010г. по
описа на ПРС-ІІІн.с.
Районна прокуратура-гр. Пловдив е повдигнала обвинение срещу
подсъдимите Н.М.А. и Ф.А.П. за това, че на 01.07.2009г. в гр. Хисар, обл. Пловдивска, в съучастие като извършители по хулигански
подбуди, са причинили лека телесна повреда на Г.Н.Т. ЕГН **********, изразяваща
се в разкъсно-контузна рана в челната област и
сътресение на мозъка протекли със степенно разстройство на съзнанието
/зашеметяване/, довели до разстройство на здравето извън случаите на чл.128 и
чл.129 от НК /временно и неопасни за живота/ - престъпление по чл.131 ал.1 т.12
вр. чл.130 ал.1 вр. чл.20 ал.2 вр. ал.1 от НК.
В съдебно заседание представителят на Районна прокуратура-Пловдив поддържа изцяло повдигнатите обвинения,
като счита, че по отношение и на подсъдимите следва да бъде приложена нормата
на чл.55 от НК и на А. да се наложи наказание „глоба” по реда на чл.78а от НК,
а относно подс. П. - да бъде наложено наказание „пробация”.
Подсъдимите Н.М.А.
и Ф.А.П. се признават за виновни, изразяват съжаление за стореното. В съдебно
заседание същите лично и чрез защитниците си – адв. Е.
и адв. Г., са направили искане делото да протече по
реда на съкратеното съдебно следствие по чл.371 т.2 от НПК без да бъде
извършван разпит на свидетелите и вещите лица по същото. С протоколно
определение съдът е допуснал предварително изслушване на страните като е обявил,
че при постановяване на присъдата си ще се ползва от приобщените в досъдебното производство доказателства, без да събира
такива за фактите и обстоятелствата, изложени във внесения обвинителен акт.
На основание чл.74 и следващите НПК във връзка чл.45 и
следващите ЗЗД е предявен граждански иск от Г.Т. солидарно против подсъдимите А.
и П. за сумата от 10 000лв. като обезщетение за причинените на Т.
неимуществени вреди от престъплението, вменено във вина на подсъдимите, ведно
със законната лихва от датата на същото – 01.07.2009г. до окончателно изплащане
на сумата. Т. е конституиран като граждански ищец и частен обвинител по делото
и лично, както и чрез повереника си – адв. К. изцяло
поддържа заявената претенция, а по отношение на наказанието, подкрепя заявеното
от прокурора.
Съдът, въз основа за събраните и приложени по делото
доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено
от фактическа и правна страна следното:
Подсъдимият Н.М.А. е роден на ***г***, живущ ***,
българин, български гражданин, женен, неосъждан, със
средно образование, работещ, ЕГН **********.
Подсъдимият Ф.А.П. е роден на ***г***, живущ ***,
българин, български гражданин, със средно образование, безработен, неженен,
осъждан, ЕГН **********.
До настоящия момент подс. П. е осъждан общо шест пъти:
по НОХД 191/2001г. на РС Карлово му е наложено наказание три месеца „лишаване
от свобода”, изпълнението на което е било отложено по реда на чл.69 ал.1 вр.
чл.66 ал.1 от НК за срок от две години за деяние по чл.215 ал.1 вр. чл.63 ал.1
т.4 от НК, а присъдата е влязла в законна сила на 10.12.2001г.; с Присъда,
влязла в сила на 15.10.2002г. по НОХД 147/2001г. отново на РС Карлово е признат
за виновен по чл.197 т.3 вр. чл.195 ал.1 т.4 вр. чл.194 ал.1 от НК, за което му
е определено наказание „глоба” в размер на 500лв.; с протоколно определение от
01.12.2004г., влязло в сила на същата дата по НОХД 51/2004г. РС Карлво е одобрил споразумение, с което П. е признат за
виновен в извършването на престъпление по чл.195 ал.1 т.4 вр. чл.194 ал.1 вр.
чл.28 ал.1 вр. чл.18 ал.1 от НК и осъден на една година и шест месеца „лишаване
от свобода” при първоначален общ режим; с Определени, влязло в сила на
13.01.2006г. по НОХД 461/2005г. ПРС също е одобрил споразумение като за две
деяния по чл.195 ал.1 т.4, т.5 вр. чл.194 ал.1 НК, на подсъдимия е определено
едно общо най-тежко наказание десет месеца „лишаване от свобода” при общ режим;
по НОХД 87/2004г. на РС Карлово, с определение, влязло в сила на 17.01.2006г., П.
е осъден на една година „лишаване от свобода” при общ режим за престъпление
отново по чл.195 ал.1 т.4, т.5 и т.7 вр. чл.194 ал.1 вр. чл.28 ал.1 НК; по НОХД
140/2007г. по описа на ПРС отново е било одобрено споразумение с Определение на
съда, влязло в законна сила на 06.03.2007г., с което подсъдимият е бил признат
за виновен в извършването на деяние по чл.196 ал.1 т.2 вр. чл.195 ал.1 т.3, 4 и
5 вр. чл.29 ал.1 б.А и Б от НК, за което му е
наложено наказание една година „лишаване от свобода” при първоначален строг
режим.
Така описаните осъждания не се отразяват на правната
квалификация на деянието, вменено във вина на подс. П. по настоящото дело.
На 01.07.2009г. подсъдимият А. ***, където се видял
със свидетеля Д.Ц.. Когато решил да се прибира към гр. Хисар, където живеел, свид. Ц. помолил подсъдимият да използва превоза му, за да
се види в гр. Хисар със своя познат – пострадалия Г.Т..
Последният се намирал по това време в
едно от собствените си заведения – кафе „С.”. Бил седнал на маса в компанията
на свидетелите Д.К. /Г./ и П.П. /В./. Свидетелят Д.Ц. ги поздравил и, за да не
пречи на разговора им, седнал на друга маса. Малко след това при него седнал свидетелят
П.Б.. Подсъдимият А., обаче, без да е поканен, седнал на масата на пострадалия Т.
и приятелите му. Започнал да се хвали, че има и може да извади повече пари от
всички. Искал да се обзаложат. Този разговор бил неприятен на Т. и тъй като
знаел, че А. е проблемен клиент, го помолил възпитано да стане от масата и да
си тръгне.
Подсъдимият А. станал и на излизане от
заведението казал, че ще се обади на своята „бригада” и ще видят какво ще
стане.
По това време другият подсъдим – Ф.П.,***,
заедно с приятелите си – свидетелите Р.Б., Т.Ч. и М.М.. А. се обадил по
телефона на П., съобщил му, че искат да му вземат парите и поискал „помощ” от
тези, които са в къщата, за да набият виновното лице. П. и останалите момчета
отишли пред банка „ДСК” в гр. Хисар, в близост до заведение „С.”, където ги
чакал подс. А.. Той влязъл в заведението и посочил на идващият след него П.
пострадалия Т., който вече бил в компанията на свидетелите Ц., Б. и съпругата
на последния.
За да предотврати зараждащия се
конфликт, Т. казал на подсъдимите да напуснат заведението като ги придружил до
изхода. Отвън подс. П. започнал да налагал пострадалия по главата и тялото с
дървена бухалка. Свидетелите Ц. и Б. също излезли пред заведението, за да предотвратят
боя. Б. пречел на А., а Ц. задържал свидетелите М. и Ч. да не се бият, като
последните двама, разбирайки от Б. кой е пострадалият, сами се отказали от
участие. Боят продължил само между подс. П. и свид. Т.,
като подс. А. не спирал словесно да подстрекава действията на П.. Последният и Т.
залитнали към витрината на съседен на заведение „С.” магазин, и при счупването й
пострадалият граждански ищец и частен обвинител получил порезни наранявания.
Боят между двамата продължил като Т. успял да издърпа бухалката от ръцете на П.
и го подгонил с нея. При идването на полицията двамата подсъдими и
придружаващите ги лица избягали с автомобилите.
При извършеният оглед на местопроизшествието
е била иззета 1 бр. дървена бухалка с дължина 45 см.
Видно от изготвената съдебномедицинска
експертиза на пострадалият Г.Н.Т. е била причинена лека телесна повреда
изразяваща се в разкъсно-контузна рана в челната
област и сътресение на мозъка протекли със степенно разстройство на съзнанието
/зашеметяване/, довели до разстройство на здравето извън случаите на чл.128 и
чл.129 от НК /временно и неопасни за живота/.
Така изложената фактическа обстановка се установява,
според съда по безспорен и категоричен начин от една страна от обясненията на
подсъдимите Н.М.А. и Ф.А.П., изразили се в направените от същите пълни
признания на фактите и обстоятелствата, изложени в обвинителния акт, а от друга
от показанията на свидетелите Г.Н.Т., Д.С.К., П.П.П., П.И.Б., Д.И.Ц., М.Л.М., Р.С.Б.,
Т.Г.Ч., Г.Ф.К., Р. Р. М., И.Н.Т., И.С.Б., депозирани в досъдебното
производство, както и от писмени доказателства по делото-заключение
на съдебно-медицинска експертиза, протокол за оглед на местопроизшествие и
фотоалбум към него, свидетелства за съдимост и характеристични справки,
приложени по делото и приобщени на основание чл.283 от НПК.
Настоящият състав напълно кредитира обясненията на
подсъдимите, изразили се в направените от тях самопризнания по делото и
показанията на горецитираните свидетели, като ги счита за обективни, логични,
последователни, вътрешно непротиворечиви, незаинтересовани, в съответствие
помежду си и с писмените доказателства по делото.
Всички те приобщават относими
факти и обстоятелства във връзка с гореизложената фактическа обстановка, в
зависимост от това на каква част от протеклите събития съответните лица са
станали преки очевидци, като по този начин пряко установяват извършените
престъпления, личността на извършителите-именно
подсъдимите А. и П. и техните лични действия, имали за резултат противоправни и
забранени от закона последици, свързани с противозаконно увреждане здравето на
пострадалия свид. Т.. Именно въз основа на така
приобщените гласни доказателства се доказа по един несъмнен и безпротиворечив начин обстоятелството, че след завръщане на
двамата подсъдими в заведението на гражданския ищец и частен обвинител, А. го е
посочил на П. и последният започнал да му нанася удари пред заведението, а
първият подсъдим стоял отстрани и гледал случващото се. В тази връзка е
необходимо да се отбележи, че единствено самият пострадал Т. твърди в
показанията си, че е бил удрян и от двамата подсъдими, докато останалите
свидетели – очевидци на случилото се, заявяват по идентичен начин, че само П. е
участвал в боя с Т.. Поради това и съдът намира, че не следва да възприеме
посочената част от показанията на свид. Т., тъй като
по отношение на този факт те се явяват изолирани от останалите доказателства по
делото и неподкрепени от друго, обективно доказателство.
Съдът дава вяра на заключението на изготвената по
делото съдебно-медицинска експертиза, което намира за обективно, всестранно,
незаинтересовано, компетентно изготвено, с необходимите професионални знания и
опит, в съответствие с материалите по делото.
Всъщност с оглед реда на проведеното по делото производство-по чл.371 т.2 от НПК, между страните не се
спори относно верността на изложените в обвинителния акт фактически
обстоятелства и извършените от подсъдимите А. и П., както и от свидетелите
действия. Това се потвърждава непосредствено и от направените самопризнания от
страна на подсъдимите, по реда на глава ХХVІІ от НПК,
в които той изцяло признава гореописаната обстановка.
С оглед гореописаните фактически
обстоятелства, съставът намира, че подсъдимият Н.М.А. е осъществил от обективна
и субективна страна състава на престъпление по чл.131 ал.1 т.12 вр. чл.130 ал.1
вр. чл.20 ал.3 вр. ал. 1 от НК, тъй като на 01.07.2009г. в гр. Хисар, обл. Пловдивска в съучастие като подбудител с извършителя Ф.А.П. по хулигански подбуди е
причинил лека телесна повреда на Г.Н.Т., ЕГН **********, изразяваща се в разкъсно-контузна рана в челната област и сътресение на
мозъка протекли със степенно разстройство на съзнанието /зашеметяване/, довели
до разстройство на здравето извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК /временно и
неопасни за живота/.
Осъществявайки гореописаните действия –
като посочил на подс. П. пострадалия Т. и излъгал първия, че гражданския ищец
иска да му вземе парите, поради което следва да бъде набит, подс. А. е
реализирал състава на посоченото деяние, като освен това осъществил същото на
публично място, в присъствието на множество лица, като действията му силно
засегнали както обществения ред и порядки, затруднявайки нормалното
функциониране на обект за обществено хранене, а от друга страна и същите били
явна демонстрация на собственото отношение на дееца към така установените норми
за добро поведение в обществото, а именно тяхното грубо погазване и незачитане.
Пряка и непосредствена последица от това било и засягане на собствените права и
интереси на пострадалия, на когото напълно безрпичинно
би нанесен побой от подс. П., подбуждан към това от подс. А..
От субективна страна деянието е
извършено от подсъдимия А. при форма на вината пряк умисъл, с пряко целени и
настъпили общественоопасни последици. Същият напълно е съзнавал противоправния
характер на извършеното, чиито забранени от закона последици непосредствено е
преследвал, което се доказва по несъмнен начин от гореобсъдените
самопризнания на дееца и свидетелски показания, както и от конклудентните
действия на първия. Така въвеждайки в заблуждение съучастника си П., А. напълно
е осъзнавал крайния резултат от извършеното – нанасянето на побой на публично
място но свид. Т..
На свой ред подсъдимият Ф.А.П. е
реализирал от обективна и субективна страна състава на деяние по чл.131 ал.1
т.12 вр. чл.130 ал.1 вр. чл.20 ал.2 вр. ал. 1 от НК, тъй като на 01.07.2009 г.
в гр. Хисар, обл. Пловдивска в съучастие като
извършител с подбудителя Н.М.А. по хулигански подбуди е причинил лека телесна
повреда на Г.Н.Т., ЕГН **********, изразяваща се в разкъсно-контузна
рана в челната област и сътресение на мозъка протекли със степенно разстройство
на съзнанието /зашеметяване/, довели до разстройство на здравето извън случаите
на чл.128 и чл.129 от НК /временно и неопасни за живота/.
Посредством собствените си действия,
изразили се в нанасянето на неколкократни удари по тялото и главата на
пострадалия първо с носената бухалка, а след това и с ръце, за което бил
подбуден с думи от а., който му и показал самия пострадал, подс. П. причинил на
Т. гореописаните и потвърдени от съдебно-медицинската експертиза по делото,
телесни повреди на гражданския ищец и частен обвинител, на публично място в
присъствието на множество хора. Този факт, както и обстоятелството, че до
момента П. изобщо не познавал Т., директно установяват целенасочеността на
действията на първия, а именно не просто да увреди здравето на определено лице,
а наред с това и да демонстрира напълно пренебрежителното си отношение към
установените в обществото норми на добро поведение и забрана за накърняване
телесната цялост и интегритета на другите членове на социума.
От субективна страна деянието е
извършено и от този подсъдим при форма на вината пряк умисъл. П. напълно е
осъзнава забранения от закона резултат на собствените си действия, но това не
само не оказало възпиращ ефект върху него, а напротив – въпреки наличието на
посочените съвсем ясни представи, П. предприел активни действия за саморазправа
с Т., без дори да е наясно какви са били действията на същия спрямо неговия
приятел А. по-рано същата вечер. Така изложеното отново се потвърждава изцяло
както от собствените признания на подс. П., така и то
всички приобщени по делото гласни и писмени доказателства, пряко доказващи
неговите действия, свързани с увреждане здравето на Т., както и непосредствения
резултат от извършеното, отразен в заключението на съдебно-медицинската
експертиза по делото.
Предвид квалификацията на реализираното от подсъдимия А.
деяние, като такова по чл.131 ал.1 т.12 вр. чл.130 ал.1 вр. чл.20 ал.3 вр. ал.
1 от НК, съдът счита, че за постигане целите на наказанието по чл.36 от НК, а
най-вече за поправянето и превъзпитанието на дееца, е необходимо по отношение
на същото да се приложи нормата на чл.78а от НК, като Н.М.А. бъде ОСВОБОДЕН от
НАКАЗАТЕЛНА ОТГОВОРНОСТ и му се наложи АДМИНИСТРАТИВНО НАКАЗАНИЕ ГЛОБА. Този
извод се налага предвид обстоятелството, че за извършеното от подсъдимия деяние
по цитираната норма се предвижда наказание до три години „лишаване от свобода”,
видно от приложените по делото свидетелство за съдимост същият не е осъждан за
престъпление, не е освобождаван от наказателна отговорност по реда на глава
VІІІ от НК към датата на инкриминираното деяние, и от последното няма настъпили
съставомерни имуществени вреди, подлежащи на
възстановяване. При наличието на тези материалноправни предпоставки и с оглед
изменението на чл.78А от НК обн. в ДВ бр.21/2000г.,
което вменява в задължение на съда да приложи разпоредбите на Глава Осма,
раздел ІV от НК при констатиране на гореописаните предпоставки, както и
последващото изменение на същата норма, влязло в законна сила на 29.04.2006г., съдът
счита, че Н.М.А. следва да бъде ОСВОБОДЕН от наказателна отговорност като му се
наложи АДМИНИСТРАТИВНО НАКАЗАНИЕ “ГЛОБА”. При индивидуализация на така
определеното по вид наказание, съдът счита, че същото следва да се определи при
превес на смекчаващите отговорността обстоятелства. Като спадащи към тази група
се отчитат ниската степен на обществена опасност на дееца, оказано съдействие
при разследването, признанието на вината и изразеното съжаление за стореното,
липсата на извършени други противоправни прояви до момента. Отегчаващи
отговорността обстоятелства не се установяват. Поради това и предвид имотното
състояние на подсъдимите-работещ, съдът е на
становище, че за цитираното престъпление е най-справедливо на Н.М.А. да се
определи и наложи административно наказание “ГЛОБА” в размер на ХИЛЯДА ЛЕВА.
Квалифицирането на деянието, реализирано от подсъдимия
П. по чл.131 ал.1 т.12 вр. чл.130 ал.1 вр. чл.20 ал.2 вр. ал. 1 от НК,
мотивират съда да приеме, че за постигане целите както на индивидуалната, така
и на генералната превенции, е необходимо по отношение на същото да се приложи
нормата на чл.55 ал.1 т.2 б.Б от НК. Поради това и предвиденото
от НК наказание до три години ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, предвид липсата на предвиден
специален минимум следва, на основание чл.58а ал.1 от НК, следва да бъде
заменено с друго по вид наказание, а именно ПРОБАЦИЯ. Според състава именно с
така определеното по вид наказание, ще се постигнат целите на наказанието,
касаещи индивидуалната и генералната превенции, уредени в цитирания чл.36 от НК. Това е така преди всичко с оглед обстоятелството, че настоящото
производство е проведено при условията на чл.371, т.2 от НПК, което налага
задължителното приложение на цитираната норма, по силата на чл.373, ал.2 от НПК. Освен това като смекчаващи отговорността обстоятелства на дееца се явяват признанието
на вината и оказаното съдействие при разследването, изразеното съжаление за
стореното. Отегчаващи отговорността обстоятелства се явяват многократните предишни
осъждания на дееца, извън правната квалификация на настоящото деяние,
характеризиращи го като лице с установени престъпни навици. Предвид изложеното
и на Ф.А.П. следва да се наложи наказание
ПРОБАЦИЯ за срок от ДЕСЕТ МЕСЕЦА, като на основание чл.42а ал.2 т.1, т.2 и т.6
вр. чл.42б от НК същото се изпълни чрез задължителната му регистрация по
настоящия му адрес в гр. К., ул.”О.” № .., с явяване и подписване пред пробационен служител или определено от него длъжностно лице
ТРИ пъти седмично, чрез задължителни периодични срещи с пробационен
служител, както и 100 часа безвъзмезден труд в полза на обществото за ЕДНА
ГОДИНА.
Внимателния анализ на приобщените по
делото гласни и писмени доказателства налагат наказателно – правния извод, че с
действията си на инкриминираните дата и място, подс. А. не е действал в
качеството си на извършител, а само на помагач. Основен мотив за това са
безспорно доказаните лични действия на този подсъдим, установени по категоричен
начин от свидетелските показания по делото. Както се посочи по-горе в
настоящите мотиви, всички свидетели, с изключение на пострадалия Т., са
единодушни, че при завръщането си в заведението „С.”, А. показал на подс. П.
пострадалия, тримата излезли отвън и там само
П. нанасял удари на Т., а А. ги наблюдавал. Тоест
участието на последния се е изразило единствено в съзнателно заблуждаване на
съучастника му П. относно необходимостта да му помогне срещу Т. като увреди
здравето му. Същевременно А. по никакъв начин не е участвал директно в това
увреждане като нито сам е удрял пострадалия, нито е подпомогнал конкретно в
това подс. П.. Следователно съучастническата дейност на Н. А. не може да се
квалифицира като съизвършителска, а следва да се
приеме, че той е действал в качеството си на подбудител на извършителя П..
Поради това и Н.М.А. следва да бъде признат за НЕВИНЕН в това да е извършил
гореописаното деяние по чл.131 ал.1 т.12 вр. чл.130 ал.1 от НК в качеството си
на извършител и на основание чл.304 от НПК същият следва да бъде ОПРАВДАН по
така повдигнатото му обвинение, включително и по чл.20 ал.2 от НК.
По гражданския иск:
При така приетата за установена фактическа
обстановка и във връзка с признаването на подсъдимите за виновни в
причиняването на разстройство на здравето-лека
телесна повреда по чл.130 ал.1 от НК – П. като извършител, а А. като подбудител, на частния обвинител Т., то предявеният
от последния граждански иск за обезвреда на
причинените му неимуществени вреди, се явява доказан по основание. Що се касае
до размера, в който същият следва да бъде уважен, то на първо място следва да
се отчете характер на претенцията-репариране на причинените
на Т. болки и страдания. С оглед характера на причинените наранявания в
специфична област на тялото на пострадалия-разкъсно-контузна
рана в челната област и сътресение на мозъка със степенно разстройство на
съзнанието, както и отчитайки факта на необходимия немалък период на
възстановяване, то се налага извода, че същият е преживял значително по
характер и продължителност страдания във връзка с уврежданията, нанесени му от
подсъдимите, както и такива, изразяващи се в
чувство за дискомфорт и болка, затрудняване на нормалното общуване с
останалите членове на обществото, неудобство от външния му вид. Предвид всичко
изложено и настоящият състав намира, че в конкретния случай справедливият
размер за репариране на преживените от гражданския
ищец и частен обвинител болки и страдания се явява сумата от 2 500лв. Поради
това и подсъдимите Н.М.А. и Ф.А.П.
следва да бъдат осъдени солидарно да заплатят на Г.Н.Т. тази сума, като
обезщетение за причинените на последния неимуществени вреди от деянията, за
които бяха признати за виновни, ведно със законната
лихва от датата на последните – 01.07.2009г. до окончателно изплащане на
сумата. В останалата му част предявеният от тъжителя против подсъдимите
граждански иск за разликата над горепосочената сума до пълния му претендиран размер от 10 000лв. следва да бъде
отхвърлен като НЕДОКАЗАН.
Иззетото по делото веществено доказателство-дървена бухалка с дължина 45см., следва да
бъде УНИЩОЖЕНО като вещ без стойност, след влизане на настоящата присъда в
законна сила.
В хода на съдебното и досъдебното производство по делото са били направени
разноски за съдебно-медицинска експертиза в размер на 40лв. Предвид
признаването на подсъдимите Н.М.А. и Ф.А.П. за виновни по повдигнатите им
обвинения и на основание чл.189 ал.3 от НПК същите следва да бъдат ОСЪДЕНИ
СОЛИДАРНО ДА ЗАПЛАТЯТ цитираната сума, както и тази от 100лв., представляваща
дължимата държавна такса върху уважения размер на гражданския иск - по сметка ***.
Освен това на същото основание подсъдимите следва да бъдат осъдени отново
солидарно да заплатят на гражданския ищец и частен обвинител сумата от 500лв.,
представляваща направените от последния разноски по делото за адвокатско
възнаграждение.
Причини
за извършване на деянията – незачитане на установения в страната правов ред, на
нормите за поведение в обществото и ненакърняване на
чуждия телесен интегритет, а за подс. П. – трайно установени престъпни навици.
Поради изложените мотиви съдът постанови
присъдата си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ : п
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!
МП
