Р Е
Ш Е Н
И Е
Номер 260659 30.09.2020
година град ПЛОВДИВ
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, в открито съдебно заседание на тридесет и първи август две хиляди и двадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ДЕЯН
ВЪТОВ
при участието на секретаря: Диана Димитрова,
като разгледа докладваното от
съдията гр. дело № 17733 по описа на съда за 2017г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Предявен е иск за делба на апартамент, представляващ самостоятелен обект в сграда с
идентификатор № 56784.518.1290.1.2 КККР
на гр.Пловдив, одобрени със заповед РД-18-48 от 03.06.2009г. на изпълнителния
директор на АГКК, с адрес на самостоятелния обект: гр.П., р-н Ц., п.к. ****,
бул. „*-** с.“ №**, находящ се на първият етаж от двуетажна жилищна сграда,
представляваща имот с идентификатор № 56784.518.1290.1, разположена в поземлен
имот с идентификатор № 56784.518.1290, при съседни самостоятелни обекти в
сградата: на същия етаж: № 56784.518.1290.1.3,
под обекта - няма; над обекта - № 56784.518.1290.1.1, ведно със съответните на самостоятелния обект идеални части от
общите части на сградата; на лятната
кухня, представляваща имот с идентификатор № 56784.518.1290.2 и на прилежащите
идеални части от поземлен имот, с идентификатор № 56784.518.1290 по КККР на гр.Пловдив,
одобрени със заповед РД-18-48 от 03-06.2009г. на изпълнителния директор на
АГКК, с площ: 280 кв.м. трайно предназначение на територията: урбанизирана,
начин на трайно ползване: ниско застрояване (до 10 м), номер по предходен план:
3161, квартал: 242, парцел: XI-3161, при граници на поземления имот имоти с
идентификатори № 56784.518.1323, № 56784.518.1289, № 56784.518.1291 и №
56784.518.1312.
Предмет на делба е жилищен имот -
апартамент, изграден в двуетажна
къща, ведно с общите части от сградата,прилежащите
идеални части от дворното място и лятната
кухня.
Ищецът И.И.А., ЕГН **********,
представляван от **** П., твърди, че съсобствеността с ответника, негов брат, е
възникнала по силата на разпоредителните сделки, надлежно описани в исковата
молба, с които като краен резултат страните са придобили имота при равни права.
Иска постановяването на привременна мярка, като ответникът бъде осъден да заплаща
обезщетение за ползването на процесния имот до извършване на делбата. Твърди се,
че теренът и лятната кухня имат статут на общи части.
Ответникът К.И.А., ЕГН **********,
представляван от ***. А., възразява за отхвърляне на иска за делба, като оспорва
правата на ищеца в съсобствеността. Сочи, че страните не са съсобственици, тъй
като само той е придобил правото на собственост върху процесния имот по
правоприемство от своя дядо, поради което е негов изключителен собственик. Оспорва,
че с придобиването през 1982 г. на ½ идеална част от първия етаж на
жилищната сграда е придобил правото на собственост върху апартамента, а
останалата ½ идеална част съответства на магазина, изграден в същия
етаж. Възразява в условията на евентуалност за изтекла в негова полза
придобивана давност считано от 1982 г. до настоящия момент.
Между страните не е налице спор,
че фактическата власт върху имота се упражнява понастоящем от ответника, както
и че от построяването на сградата на първия ѝ етаж са съществували
магазин и жилище – апартамент.
Настоящият съдебен състав намира,
че делба следва да бъде допусната при равни квоти за апартамента и лятната
кухня, за която съдът приема, че няма статут на обща част, ведно с прилежащите
към апартамента общи части от сградата определени по правилото на чл. 40 ЗС,
както и да се допусне делба на притежаваните от страните идеални части от
терена, имащ обслужващо предназначение. Съображенията за това са следните:
Установява се от приетите по
делото писмени доказателства, че И. М. С. и А. Н. С. – д. и б. на страните по
делото са придобили по време на брака им, при режим на съпружеска имуществена
общност, собствеността върху поземления имот – дворното място (първоначално
съставляващ два отделни имота), в който са построени останалите имоти, предмет
на делбата, който имот понастоящем е идентичен с имот с идентификатор № 56784.518.1290. Вследствие на осъществено строителство, б.та
и дядото на страните са станали собственици на сграда на два етажа, с таван и избено помещение, идентична с имот идентификатор 56784.518.1290.1,
както и на лятна кухня, идентична с
имот с идентификатор № 56784.518.1290.2.
Бракът на И. М. С.и А. Н. С., прекратен на **.**.**** г., със смъртта на А. Н.
С., е заварен брак от Наредбата-закон за брака от 1945 г.(отм.), Семейния
кодекс от 1968 г.(отм.) и Семейния кодекс от 1885г.(отм.). б.та и дядото на
страните имат две деца – дъщеря В. И. С., която е майка на съделителите и син Н. И. С., починал на **.**.**** г.
При това положение се налага извод, че първоначалните собственици на терена са станали
собственици в режим на съпружеска имуществена на двуетажната къща, дворното
място и лятната кухня.
Процесният недвижим имот – апартамент се намира на първия етаж от сградата. На този етаж има два обекта – апартаментът
и магазин, който не е предмет на делбата, собственост е на майката на
съделителите. Вторият етаж от сградата представлява друг самостоятелен обект на
вещни права, който също не е предмет на делбата, тъй като е собственост на
наследниците на брата на майката на страните.
След стоежа на къщата и лятната
кухня на 30.06.1976 г., с нотариален
акт №***, том * от **.*.****г. - И. и А.С. продават на сина си Н. И. С. и
съпругата му Л. Н. С.притежавания от тях втори
жилищен етаж, идентичен имот с идентификатор № 56784.518.1290.1.1, от
двуетажната жилищна сграда. В нотариалния акт е посочено, че описаният обект се
продава без дворно място. Ето защо
настоящият съдебен състав приема, че с извършената разпоредителна сделка не е
възникнала етажна собственост що се касае до терена и лятната кухня. Те не са
общи по естеството си части, поради което е допустимо собственикът, който
притежава повече от един обект да прехвърли в полза на трето лице самостоятелен
обект на правото на собственост, като запази в своя патримониум правото на
собственост върху терена. Положението на земята, върху която е изградена сграда
етажна собственост е сходно, но не аналогично, с това на общите части по
предназначение, защото зависи от волята на собствениците. Това разбиране
произтича от възможността, предвидена в чл.63 ЗС, сграда или самостоятелен
обект на гражданския оборот да се притежава от правен субект отделно от правото
на собственост върху терена. В случаите, при който правото на собственост върху
различните обекти е концентрирано в един правен субект/и, и е налице
разпореждане в полза на трето лице, като изрично е уговорено, че терена не се
прехвърля, възниква суперфициарна собственост. В този смисъл с решение №
1106/28.11.2008 г. по гр.д. № 4750/2007г. на ВКС, II г.о. се приема , че
земята не във всички случаи е обща част, тъй като собствеността върху етажи или
части от тях може да бъде прехвърлена и без земята.
Казаното се отнася и до сградите
с второстепенно предназначение, каквато е лятната кухня. Тези сгради обслужват
и следват собствеността на някой от самостоятелните обекти. Няма законова
пречка един от самостоятелен обект в сграда - етажна собственост да разполага
със стопанска сграда или лятна кухня, а друг не. Лятната кухня е сграда допълващо
застрояване, като с прехвърлянето на втория етаж, лятната кухня не е придобила
статут на обща част, а е останала принадлежност на другия жилищен имот.
Ето защо с извършената от б.та и
дядото на страните разпоредителна сделка с втория етаж в полза на техния син,
вуйчо на съделителите, и неговата съпруга, етажна собственост е възникнала само
върху общите части на сградата. Всички останали обекти на правото на
собственост – теренът, първият етаж(включващ апартамент и магазин) и лятната
кухня са останали в собственост на прехвърлителите.
На 27.04.1982 г., с нотариален акт №***, том *, дело
****/**.**.****г., И. и А.С. прехвърлят на ответника К.И.А. срещу издръжка и
гледане собствеността върху: 1/2 идеална част от първи жилищен етаж, застроен
на 60 квадратни метра, който имот съдът приема, че съответства на процесния
апартамент; 1/2 ид.ч. от избата и тавана от двуетажната жилищна сграда; 1/2
ид.ч. от лятна кухня; 1/2 ид.ч. от дворното място. Настоящият съдебен състав
приема, че извършената разпоредителна сделка не е произвела правен ефект за 1/2
ид.ч. от избата и тавана от двуетажната жилищна сграда. Тези обекти имат статут
на общи части, поради което собствеността върху тях следва правото на
собственост на самостоятелния обект, като квотите се определят по правилото на чл.
40 ЗС, а не по волята на страните. Ето защо ответникът е станал собственик на по една втора идеална част от процесния
апартамент, терена и лятната кухня, като в магазина няма права. Следва да се
отбележи за пълнота, че сделката е извършена преди сключването на граждански
брак от ответника, който брак впоследствие е прекратен с развод.
Със смъртта на А. С. на
**.**.**** г.(б. на страните) съпружеската имуществена общност на една втора
идеална част от процесния апартамент, правото на собственост върху магазина, и на
по една втора идеална част от терена и лятната кухня, е прекратено. Притежаваното
от А. С.право на собственост е придобито от наследниците ѝ по закон - дъщеря
ѝ В. И. С., майка на съделителите, съпругът ѝ И. и внучка ѝ З.
Н. С., наследник по заместване на сина ѝ Н. И. С., починал преди своята
майка. Ответникът притежава по ½ идеална част от апартамента, терена и
лятната кухня по силата извършената в негова полза разпоредителна сделка, като
той не е наследник на починалата си б.. Останалата ½ идеална част от
тези имоти е съсобствена между наследниците на починалата му б., при квоти по
1/12 идеална част за В. И. С. и З. Н. С. и 8/12 идеални части за И. С.,
последният на собствено основание и като наследник на своята съпруга.
Установява се, че на 19.08.1992
г. са извършени последователно следните разпоредителни сделки, а именно:
С нотариален акт за дарение №**, том**, дело №**** (л.16) З. Н. С. прехвърля
на дядо си И. М. С. придобитите от нея по наследство 1/12 ид.ч. от първи жилищен
етаж от двуетажната сграда, 1/6 идеална част
от магазина и 1/12ид.ч. от
лятна кухня, без правото на
собственост върху терена.
С нотариален акт №**, том**, дело
№***(л.17), В. И. С. дарява на сина си И.А. – ищец по предявения иск,
придобитите от нея по наследство 1/12ид.ч. от първи етаж от двуетажната
жилищна сграда; 1/12ид.ч. от избата на двуетажната жилищната сграда;
1/12ид.ч. от тавана на двуетажната жилищната сграда; 1/12ид.ч. от лятна
кухня; 1/12 ид.ч. от дворното място.
С нотариален акт №**, том**, дело
№**** (л.19), И. М. С., прехвърля на дъщеря си - В. И. С. 5/6 ид.ч. от магазина.
С нотариален акт №**, том**, дело
№**** (л.21) И. М. С. дарява на ищеца - И. М. С. 5/12ид.ч. от първи жилищен етаж от двуетажната жилищна сграда:
4/12ид.ч. от избата на двуетажната жилищната сграда; 4/12ид.ч. от тавана на
двуетажната жилищната сграда; 5/12ид.ч.
от лятна кухня; 4/12 ид.ч. от
дворното място, в което е построена процесната сграда.
Анализът на така осъществените
разпоредителни сделки сочи на следните правни изводи, включително при тълкуване
волята на страните. Намерението на първоначалните собственици - б.та и дядото
на страните е била единият етаж да бъде прехвърлен на техния син, респ. на
наследниците от неговото коляно, а другият на тяхната дъщеря, респ. на
потенциалните наследници от нейното коляно, които се явяват двамата съделители.
Ведно с първия етаж на това коляно е прехвърлено и правото на собственост върху
лятната кухня и по-голямата част от терена на сградата. Вероятно разпоредителните
сделки са извършени в този обем с оглед състоянието на двата етажа и вътрешни
уговорки между роднините от двете колена. С осъщественото в полза на ответника
прехвърляне през 1982 г. на ½ идеална част от първия етаж, описан като
обект със застроена площ от 60 кв.м., в негова полза е прехвърлено правото на
собственост само върху апартамента. Този извод се налага, както с оглед последващите
разпоредителни сделки, така и предвид обстоятелството, че към 1982 г.
самостоятелния обект – апартамент на първи жилищен етаж е индивидуализиран
най-вече чрез своята площ. Майката на съделителите е придобила правото на
собственост върху магазина по правоприемство от своя баща и наследство от майка
си, като за това не е налице спор между съделителите. Спорно, по наведено от
ответника възражение, е дали майката на съделителите е била собственик на идеална
част от процесния апартамент. На този въпрос следва да се даде положителен
отговор. Дори и да се приеме, че ответникът е придобил по договора за издръжка
и гледане ½ идеална част от целия първи етаж, включващ апартамент и
магазин, то със сигурност ½ идеална част от процесния апартамент е
останала в патримониума на неговите б. дядо, като впоследствие тази част е
прехвърлена на неговия брат – ищец по предявения иск, на основание дарение от
неговия дядо на 5/12 идеални части и на 1/12 идеална част от неговата майка. В
полза на ищеца по дарение е прехвърлена и останала ½ идеална част от
лятната кухня, както и притежаваните от майка му и дядо му права върху терена. Ето
защо съделителите са собственици при равни квоти от по ½ идеална част от
процесния апартамент и лятна кухня и на 11/12 идеални части от дворното място,
при квоти 6/12 за ответника и 5/12 идеални части за ищеца. Останалата 1/12
идеална част е собственост на З. Н. С. по наследство от нейната б..
Обстоятелството, че този
съсобственик не участва в делбата е без правно значение. Теренът има обслужващо
предназначение, т.е. допустимо е до делба да се допуснат притежаваните в
съсобственост от съделителите идеални части, след като се дели съсобствено
между тях жилище. В този смисъл разясненията на т.1 от ППВС № 4/1964г, решение № 169 от 08.01.2019 г. по гр. д. №
4973 / 2017 г. на ВКС, I-во г.о., определение № 20 от 20.01.2017 г. по гр.д. № 5364/2016 г. на ВКС I г.о. и др.
Извършените след прехвърлянето на
втория жилищен етаж разпоредителни сделки с таванското и сутеренното помещение
на пръв поглед не пораждат правен ефект, що се касае до квотите в собствеността
на тези обекти, тъй като те са общи части на сградата. Следва да се изтъкне, че
въпросът дали сутеренният и таванският етаж са общи части може да бъде разрешен
само в производство между всички лица, които имат право на собственост в
сградата, като с оглед целите на настоящото производство идеалните части от
общите части на сградата следва да се посочат като квота, без формиране на
извод коя част има статут на обща и коя не. Допусната съдебно-техническа
експертиза сочи, че за притежавания в съсобственост между съделителите
апартамент следва да се определят 10/26 идеални части от общите части на
сградата.
При направения извод, че ищецът е
съсобственик с ответника, следва да бъде разгледано наведеното възражение за
изтекла придобивана давност. Възражението за придобивна давност винаги е в
условията на евентуалност, тъй като не може едно лице да е собственик на
основание давност и на друго придобивно основание на едно и също вещно право.
Настоящият съдебен състав приема, че фактическата власт върху апартамента
(главната вещ, предмет на делбата) в пълен обем е упражнявана от ответника в
периода след смъртта на неговия дядо на 09.01.2007 г., като искът за делба е
предявен на 06.11.2017г. Изцяло следва да бъдат кредитирани показанията на
ангажираните от ответника свидетели, които се явяват логични и последователни.
Установено е по делото, че ищецът работи в град София, като живее в друг
жилищен имот, а и квадратурата на процесното жилище не позволява съвместното му
обитаване от двамата братя и техните семейства. За да бъде придобит имот по
давност е необходимо упражняване на фактическата власт в десетгодишен период от
време от лице, което има качеството владелец. Владелец е този, който държи вещта
като своя, като доказването на субективния елемент е скрепено с оборимата
презумпция по чл. 69 ЗС, според която този който държи вещта, я държи като
своя. Настоящият съдебен състав приема, обаче, че ответникът е държател на
идеалните части на своя брат, като презумпцията по чл. 69 ЗС се явява оборена. Според разяснителните мотиви на ТР № 1/2012 г. на ОСГК на ВКС: „Презумпцията
на чл.69 ЗС в отношенията между съсобствениците е приложима, но следва да се
счита оборена, ако основанието, на което първоначално е установена фактическата
власт показва съвладение. Независимо от правото на всеки от съсобствениците
да ползва общата вещ, то някой от тях може сам да упражнява фактическа власт
върху цялата вещ, без да се съобразява с правата на останалите. Това може да
стане било като въобще не знае, че и друг има право на собственост върху същия
имот, било като отнеме владението на останалите съсобственици и не ги допуска
да го ползват съобразно идеалните си части. В случаите, при които един от
съсобствениците е започнал да упражнява фактическа власт върху чуждата идеална
част на основание, изключващо владението на останалите, намерението му за
своене се предполага. Тогава е достатъчно да докаже, че е упражнявал фактическа
власт върху целия имот в сроковете по чл.79 ЗС. Когато обаче основанието, на
което е установена фактическата власт, показва съвладение и съсобственикът е
започнал да владее собствената си идеална част, но да държи вещта като обща, то
той е държател на идеалните части на останалите съсобственици и презумпцията се
счита за оборена.“
В разглежданата хипотеза ответникът е придобил
правото на собственост върху притежаваната от него ½ идеална част по
правоприемство от своите б. и дядо по силата на договор за издръжка и гледане,
като не може да се приеме, че е владял, респективно своил имота спрямо тях.
Ищецът от своя страна е придобил през 1992 г. правото на собственост
по правоприемство приживе от своя дядо, починал 2007 г., и своята майка, която
е прехвърлила в негова полза наследената от б.та на ищеца 1/12 идеална част от
правото на собственост. Както бе изтъкнато и по-горе, ответникът е зачел
правата на своите б. и д., като не е владял имота спрямо тях, т.е тяхната
идеална част. Напротив праводателите му са продължили да живеят в имота до своята
смърт, макар да са му прехвърлили ½ идеална част от правото на
собственост. В неустановен период след 1882 г. ответникът е заживял в стая в
сутеренния етаж. С прехвърлянето на останалата ½ идеална част в полза на
ищеца, дядото на страните е продължил да живее в имота, като държател на едната
втора идеална част на ищеца. Това е така, тъй като лице което се разпорежда с
правото на собственост и остава да живее в имота държи имота за новия му
собственик, а не за себе си. Ето защо упражняването на фактическата власт между
страните по делото, така както първоначално е установено, сочи на съвладение.
Двамата съделители са владели имота чрез трето лице, техният дядо, в периода
преди и след като съсобствеността е концентрирана върху тях. След смъртта му
ответникът не доказва да е демонстрирал промяна на държането във владение
спрямо ищеца, негов брат, поради което и възражението за изтекла придобивана
давност следва да бъде преценено за неоснователно.
Между страните не е налице спор,
че ответникът упражнява фактическа власт върху имота. Съдът приема, че на
основание чл. 344, ал. 2 ГПК ползването на имота следва да бъде разпределено на
ответника, като същият следва да заплаща обезщетение в размер на 154, 53 лева
месено, съобразно приета оценителна експертиза, считано от влизане в сила на
привременната мярка по чл. 344, ал. 2 ГПК до извършването на делбата.
Така
мотивиран, РС-Пловдив
Р Е Ш И:
ДОПУСКА съдебна делба на 11/12 (единадесет дванадесети) идеални
части от поземлен имот, с
идентификатор № 56784.518.1290 по КККР на гр. Пловдив, одобрени със заповед
РД-18-48 от 03-06.2009г. на изпълнителния директор на АГКК, с площ: 280 кв.м.
трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване:
ниско застрояване (до 10 м), номер по предходен план: 3161, квартал: 242,
парцел: XI-3161, при граници на поземления имот имоти с идентификатори №
56784.518.1323, № 56784.518.1289, № 56784.518.1291 и № 56784.518.1312, ведно с
построените в този имот апартамент, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор № 56784.518.1290.1.2 по КККР на гр. Пловдив, одобрени със заповед
РД-18-48 от 03.06.2009г. на изпълнителния директор на АГКК, с адрес на
самостоятелния обект: гр.П., р-н Ц., п.к. ****, бул. „*-** с.“ №**, находящ се
на първият етаж от двуетажна жилищна сграда, представляваща имот с №
56784.518.1290.1, при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж:
№ 56784.518.1290.1.3, под обекта - няма;
над обекта - № 56784.518.1290.1.1, ведно с 10/26 (десет двадесет и шести) идеални части от общите части на
сградата и построената в поземления
имот лятната кухня, представляваща имот с идентификатор № 56784.518.1290.2, която да се извърши между И.И.А.,
ЕГН ********** и К.И.А., ЕГН **********, ПРИ КВОТИ от 5/12 (пет дванадесети) идеални части за И.И.А.
и 6/12 (шест дванадесети) идеални части за К.И.А. от допуснатите до делба общо 11/12 (единадесет дванадесети)
идеални части от поземлен имот, с идентификатор № 56784.518.1290 и при равни квоти от по ½ (една втора) идеална
част за всички останали допуснати до делба имоти, а
именно: апартамент - самостоятелен обект в сграда с идентификатор №
56784.518.1290.1.2, ведно с 10/26 (десет двадесет и шести) идеални части от
общите части на сградата и лятната кухня, представляваща имот с идентификатор № 56784.518.1290.2
ОСЪЖДА на основание чл. 344, ал. 2 ГПК К.И.А., ЕГН **********,
комуто РАЗПРЕДЕЛЯ ползването на допуснатите до делба имоти до извършване на
делбата, да заплаща на И.И.А., ЕГН ********** сумата от по 154, 53 (сто
петдесет и четири лева и 53 стотинки) лева месено считано от датата на влизане
на влизане на привременната мярка по чл. 344, ал. 2 ГПК в сила до извършване на
делбата.
Решението, частта
по допускане на делба, подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му
на страните пред ОС-Пловдив.
Решението, частта
по произнасяне по чл. 344, ал. 2 ГПК, подлежи на обжалване с частна жалба в
едноседмичен срок от връчването му.
СЪДИЯ: / П / ДЕЯН ВЪТОВ
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА: Д. Д.