Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 09.04.2019 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО, XIII-ти
въззивен състав, в
открито съдебно заседание на двадесети март през две хиляди и деветнадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ДАНИЕЛА БОРИСОВА
ЧЛЕНОВЕ: МИЛЕН МИХАЙЛОВ
КРИСТИЯН ТРЕНДАФИЛОВ
при
участието на секретаря Ирен Иванова, като разгледа докладваното от мл. съдия Трендафилов
в.н.ч.д. № 629 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството
е по реда на глава Двадесет и първа от НПК.
Образувано
е по жалба срещу разпореждане от 17.10.2018 г. по н.ч.х.д. № 10813/2018 г. на
СРС, НО, 106 състав, с което е прекратено наказателното производство,
образувано по тъжба на И.Г.К. срещу Р.А.В.. Производството е прекратено с
аргумент, че тъжителят не е отстранил нередовностите в тъжбата си в указания от
съдията докладчик срок.
Недоволство
от разпореждането на съдията-докладчик е изразила тъжителката И.К.. В жалба до
въззивния съд тя моли разпореждането да бъде отменено, а делото да се върне на
СРС за разглеждането му по същество. Поддържа, че подадената тъжба отговаря на
всички изисквания на чл. 81 НПК, доколкото съдържа данни за подателя, за лицето
срещу което е подадена и за обстоятелствата на престъплението. Твърди, че
неоснователно и незаконосъобразно СРС е оставил тъжбата без движение, като впоследствие
е приел, че не са изпълнени указанията за отстраняване на констатираните
нередовности.
Въззивният
съд, предвид спецификата на производството пред него, е преценил, че в тази
инстанция не се налага събирането на доказателства – писмени, гласни или
веществени.
Пред СГС
частната тъжителка И.К. не се явява. За нея се явява адв. Н.А., която поддържа
жалбата и моли да бъде уважена по изложените в нея съображения. Счита за
неправилна преценката на СРС, че тъжбата не отговаря на изискванията на закона,
тъй като при наказателните дела от частен характер някои от подробностите се
установяват в хода на съдебното следствие.
Пред СГС
лицето, срещу което е подадена тъжбата – Р.В., се явява лично и с адв. Ц.М.. Същите
оспорват жалбата и молят да бъде оставена без уважение. Поддържат, че в
обжалваното разпореждане първоинстанционният съдия е дал конкретни указания,
които е следвало да бъдат изпълнени. Считат, че е нарушена императивната
разпоредба на чл. 81 НПК. Претендират разноски.
Софийски градски съд, като обсъди
доказателствата по делото, мотивите на обжалваното разпореждане и доводите,
изложени в жалбата, прие от фактическа и правна страна следното:
Частната
жалбоподателка И.Г.К. е депозирала тъжба срещу Р.А.В. за закана по чл. 144, ал.
1 НК. В тъжбата е посочено, че на 03.06.2018 г., около 19:00 часа, в гр. София,
кв. „Горна баня“, пред ул. „Софийска панорама“ 19, Р.В. отправила спрямо И.К.
следните закани: „ще видиш какво ще ти се случи като те срещна на улицата“, „ще
ти счупя ръцете и краката“. Отбелязвано
е, че така отправената спрямо К. закана е създала и възбудила основателен страх
у нея за реалното осъществяване на тези действия от страна на В..
На 22.08.2018
г. съдията - докладчик е дал указания на тъжителката в 7 дневен срок от
уведомяването да конкретизира: 1/ мястото на извършване на описаното в тъжбата
деяние, доколкото същото не фигурира в нейната обстоятелствена част; 2/
инкриминираните реплики, за които се твърди, че са били употребени от
подсъдимата, доколкото липсва съответствие между двете части на тъжбата в
очертаната насока. Посочено е, че при неизпълнение на указанията в срок
производството ще бъде прекратено.
На 01.10.2018
г. тъжителката била уведомена, чрез адв. А., за указанията на съда.
На 10.10.2018г.
адв. А., в качеството й на повереник на тъжителката, е депозирала молба в
деловодството на съда, в която е посочила, че както в обстоятелствената част,
така и в диспозитива на тъжбата било описано мястото на извършване на деянието,
както и конкретните изрази, с които била осъществена заканата, а именно: „ще ти
счупя ръцете и краката“.
С
разпореждане от 17.10.2018 г. съдията - докладчик е прекратил производството на
основание чл. 250, ал. 1, т. 1 вр. чл. 247а, ал. 2, т. 2 вр. чл. 25, ал. 5, т.
2 НПК, като е приел, че тъжителката не е изпълнила указанията в дадения й от
съда срок, а депозираната тъжба не отговаряла на императивните изисквания на
чл. 81, ал. 1 НПК. Именно това разпореждане е предмет на проверка в настоящото
въззивно производство.
Въззивната
жалба е основателна.
Въззивният
съд не приема тезата на контролирания съд, че производството е следвало да бъде
прекратено, тъй като тъжбата не отговаряла на изискванията на чл. 81, ал. 1 НПК. Съображенията за това са следните:
Съгласно
разпоредбата на чл. 81, ал. 1 НПК, тъжбата трябва да бъде писмена и да съдържа
данни за подателя, за лицето, срещу което се подава, и за обстоятелствата на
престъплението. Това ще рече, че в нея трябва да намерят отражение фактите, които
се включват в престъпния състав. Настоящият съдебен състав приема, че в случая
подадената тъжба отговаря в достатъчна степен на изискванията на чл. 81, ал. 1 НПК, поради което указанията на първоинстанционния съд не са били необходими. На
първо място, безспорно е, че тъжбата е писмена и съдържа данни за подателя и за
лицето, срещу което се подава. На следващо място, тъжбата съдържа данни за
обстоятелствата на престъплението по чл. 144, ал. 1 НК, като е описано
престъпното деяние – „ще видиш какво ще ти се случи като те срещна на улицата“,
„ще ти счупя ръцете и краката“, а също така са посочени и конкретните дата и
място на извършване на деянието – на 03.06.2018 г., около 19 часа, в гр. София,
кв. „Горна баня“, пред ул. „Софийска панорама“ 19. Посочено е и че така
отправената закана е възбудила основателен страх у тъжителката. Изложените
обстоятелства са напълно достатъчни и отговарят на изискванията на чл. 81, ал.
1 НПК. Обстоятелството, че в една част на тъжбата е посочено „ще видиш ти какво
ще ти се случи като те срещна“, а в друга част е отразено „ще видиш какво ще ти
се случи като те срещна на улицата“, т.е. е добавено „на улицата“, не
представлява съществен порок, който да води до оставяне на тъжбата без движение
и даване на указания за отстраняването му. Същото важи и за факта, че в
началото на тъжбата не е отразено мястото, на което е осъществено описаното
деяние, доколкото същото е подробно посочено малко по-надолу в изложението на
тъжбата. Следва изрично да се подчертае, че за разлика от обвинителния акт,
изискванията към съдържанието на тъжбата не са силно завишени. Това
законодателно решение не е случайно, доколкото се предполага, че частният
тъжител не е юрист, какъвто е прокурорът. В
този смисъл неизпълнението в срок на указания на съда, които изначално не са
били необходими, не следва да доведе до засягане на правата на частната тъжителка.
Ето защо и
доколкото подадената пред първоинстанционния съд тъжба отговаря на изискванията
на чл. 81 НПК, обжалваното разпореждане следва да бъде отменено, а делото да
бъде върнато на СРС за продължаване на съдопроизводствените действия.
Така
мотивиран, СГС, НО, XIII
- ти въззивен състав
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ разпореждане от 17.10.2018 г. по
н.ч.х.д. № 10813/2018 г. на СРС, НО, 106 състав.
ВРЪЩА делото на СРС за продължаване на
съдопроизводствените действия.
Решението
е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.