М
О Т И В И към
присъда по НОХД № 3634
по описа за 2017 год.
на
Варненския районен съд – ХХХVІІ- ми наказателен състав.
По отношение на
подсъдимия Г.Д.Ц. ***, ЕГН: **********, от Варненска районна прокуратура е
възведено обвинение по Досъдебно производство № 96/2017 г. по описа на ІІ РУ на
ОДМВР - Варна за престъпление по чл. 354а, ал.3, пр.2, т.1, пр.1
от НК:
ЗА ТОВА,ЧЕ: На 24.01.2017
г. в гр. Варна, без надлежно разрешително държал високорискови наркотични
вещества:
10 бр. прозрачни самозалепващи се
полиетиленови пликчета, всяко от които съдържащо суха зелено-кафява на цвят
растителна маса, представляваща марихуана, със съдържание на активен компонент
тетрахидроканабинол 4,45 % и с нетно тегло, както следва:
0.28 грама, 0.39 грама, 0.31 грама, 0.97 грама, 0.45 грама, 0.52 грама, 0.58 грама, 0.34 грама, 0.52 грама, 0.80 грама;
и 10 бр. прозрачни самозалепващи се
полиетиленови пликчета, всяко от които съдържащо суха зелено-кафява на цвят
растителна маса, представляваща марихуана, със съдържание на активен компонент
тетрахидроканабинол 4,5 % и с нетно тегло, както следва:
0.49 грама, 0.36 грама, 0.26 грама, 0.35 грама, 0.30 грама, 0.28 грама, 0.55 грама, 1.9 грама, 0.41 грама, 0.19 грама,
като общото
нетно тегло на държаната марихуана е 10.25 грама, на обща
стойност 61,50 лева.
Престъпление по
чл. 354а, ал. 3, пр. 2, т. 1, пр. 1 от НК.
В предвид разпоредбата на чл.370, ал.1 и
ал.2 от НПК, съдът служебно насрочи предварително изслушване на страните.
Представителят на Варненска районна
прокуратура в съдебно заседание изцяло поддържа възведеното спрямо подсъдимия
обвинение. Счита, че при определяне на наказателната отговорност на подсъдимия
следва да се отчете липсата на отегчаващи отговорността обстоятелства и
наличието на смекчаващи такива, а именно чисто съдебно минало, направени
самопризнания, съдействие на органите на МВР. Моли подсъдимият да бъде признат за
виновен и да му се определи наказание една година лишаване от свобода, което на
основание чл.66 от НК бъде отложено за срок от три години и наказание глоба в
минималния посочен от законодателя размер – две хиляди лева.
Подсъдимият се явява в с.з., признава се за
виновен, съжалява за стореното, дава съгласие за разглеждане на делото по реда
на Глава ХХVІІ от НПК – „съкратено съдебно следствие пред
първата инстанция”. Предвид на това,
съдът, с две отделни определения, както следва: 1.) На осн.чл.372,ал.3,вр.
с чл.371,т.1 от НПК прие,че действията по извършеното разследване на
досъдебното производство са съобразени изцяло с реда, предвиден в НПК, с оглед
на което одобри изразеното от подсъдимия и неговия защитник адв.К., ВАК изрично съгласие досежно
това да не се провежда разпит на свидетели и вещо лице, а при постановяване на
присъдата да се ползва съдържанието на съответните протоколи и заключение на
в.л.; 2.) На осн.чл.372,ал.4, вр. с чл.371, т.2 от НПК прие, че направеното в хода на
съкратеното съдебно следствие самопризнание се подкрепя по несъмнен и
категоричен начин от всички останали доказателства по делото, поради което и
обяви, че ще ползва същото при постановяване на присъдата без да бъдат събирани
доказателства, относно фактите изложени в обстоятелствената част на
обвинителния акт.
Защитникът на подсъдимия също намира, че са
налице всички обективни предпоставки за приключване на делото по реда на
съкратеното съдебно следствие. Пледира за оправдателна присъда.
Подсъдимият Г.Ц. се признава за виновен,
изцяло признава фактите, описани в обстоятелствената част на обвинителния акт. Сочи,
че работи като тон режисьор в телевизия „Черно море“ – Варна и свири в група. В
последната си дума изразява съжаление за извършеното и дава дума, че в бъдеще
няма да употребява наркотици.
След
преценка на събраните по делото доказателства, съдът прие за установена следната
фактическа обстановка
Подсъдимият Г.Д.Ц. е роден на *** ***,
българин, български гражданин, със средно образование, неженен, неосъждан,
работи в телевизия „Черно море“ като тонрежисьор.
На 24.01.2017 год. около 12.45 часа в гр.Варна подсъдимия Г.Ц. ***. Бил спрян за
проверка от служители на ІІ РУ при ОД
МВР – Варна, св.Х.Н. и св.Р.С.. Полицейските служители се легитимирали и
поискали от Ц. да им представи документ за самоличност. Подсъдимият не носел в
себе си документ за самоличност, като освен това не могъл да посочи на
служителите и ЕГН, поради което бил отведен в сградата на ІІ РУ при ОДМВР –
Варна, където била установена самоличността му. Пред полицейските служители
подсъдимия Г.Ц. признал, че държи в себе си наркотични вещества, като им
заявил, че ще ги предаде доброволно. Предвид последното, бил съставен протокол
за доброволно предаване /л.43 от ДП/. При разпита Ц. ***. На посочения адрес
било извършено претърсване и изземване, при което от шкаф, намиращ се в кухнята
на апартамента били иззети десет броя самозалепващи се полиетиленови пликчета,
всяко от което съдържащо суха зелено-кафява на цвят растителна маса.
Видно от заключението на назначената и
приложена по делото Физико - химическа експертиза, изготвена от експерт при БНТЛ - ОД -
Варна, иззетото по ДП зелено – кафява на цвят растителна маса, съдържащо се в
представените за изследване общо двадесет полиетиленови самозалепващи се
пликчета, иззети на 24.01.2017 год. с протокол за доброволно предаване от
24.01.2017 год. и протокол за претърсване и изземване от 24.01.2017 год. по БП
№ 96/2017 год. по описа на ІІ РУ при ОД
МВР - Варна, представляват марихуана /индийски коноп, марихуана/. Общото нетно
тегло: 10 бр. прозрачни самозалепващи се полиетиленови пликчета, всяко от които
съдържащо суха зелено-кафява на цвят растителна маса, представляваща марихуана,
със съдържание на активен компонент тетрахидроканабинол 4,45 % и с нетно тегло,
както следва:
0.28 грама, 0.39 грама, 0.31 грама, 0.97 грама, 0.45 грама, 0.52 грама, 0.58 грама, 0.34 грама, 0.52 грама, 0.80 грама;
и 10 бр. прозрачни самозалепващи се
полиетиленови пликчета, всяко от които съдържащо суха зелено-кафява на цвят
растителна маса, представляваща марихуана, със съдържание на активен компонент
тетрахидроканабинол 4,5 % и с нетно тегло, както следва:
0.49 грама, 0.36 грама, 0.26 грама, 0.35 грама, 0.30 грама, 0.28 грама, 0.55 грама, 1.9 грама, 0.41 грама, 0.19 грама,
като общото
нетно тегло на държаната марихуана е 10.25 грама.
Марихуаната има наркотично действия,
няма легална употреба, пазар и производство и е поставен под вътрешен и
международен контрол /забрана/ по Списък 1 на Конвенцията на ООН за упойващите
/наркотични/ вещества, ратифицирана от Р България като Закон за контрол върху
наркотичните вещества и прекурсорите.
В Закона за контрол върху наркотичните
вещества и прекурсорите, хероинът е включен в
Приложение № 1 към чл. 3 ал. 2 - „Растения и вещества с висока степен на риск
за общественото здраве поради вредния ефект от злоупотребата с тях, забранени
за приложение в хуманната и ветеринарната медицина".
Видно от Протокол за оценка на
наркотични вещества, наркотичното вещество, държано от подсъдимия, е на обща
стойност 61.50 /шестдесет и един лева и 50 ст./ лв.
Заключението на назначената по делото
съдебнопсихиатрична експертиза сочи, че подсъдимия Г.Д.Ц. не страда от психично
заболяване. При него било налице – Разстройства вследствие употреба на канабиноиди. Вредна употреба на марихуана. Към момента на
извършване на деянието на 24.01.2017 год. той е бил в състояние да разбира
свойството и значението на извършеното и е могъл да ръководи постъпките си. Той
може да носи наказателна отговорност. Експертизата сочи, че подсъдимия Г.Ц. е в състояние правилно да възприема фактите,
които имат значение за делото, както и да се защитава сам в наказателното
производство.
Видно от изисканата и приобщена по
делото актуална справка за съдимост, ведно с бюлетини за съдимост подсъдимия Г.Д.Ц. не е осъждан .
По делото са приобщени справки с
характеристични данни, изготвени от Второ РУ-Варна. Тези две характеристични
справки дават положителни данни за личността на Г.Ц..
По делото е приобщен и предсъдебен
доклад, изготвен от ГД „ИН”, ОС „ИН”гр.Варна, който разкрива добри
характеристични данни за подсъдимия.
Видно от приобщената справка от РП-Варна
спрямо подсъдимия има висящо производство.
Съдът изцяло кредитира самопризнанията
на подсъдимия Г.Д.Ц., тъй като същите кореспондират напълно с останалия събран
доказателствен материал. Напълно кредитира и обясненията на подсъдимия,
дадени в хода на съдебното производство, тъй като същите са последователни,
непротиворечиви и кореспондиращи с всички останали кредитирани от съда писмени
и гласни доказателства.
Съдът кредитира показанията на
свидетелите: Х.Н., Р.С., П.М., Д.Ж., А.Ц., М.В., тъй като същите са
последователни, непротиворечиви и кореспондиращи с останалите събрани по делото
доказателства.
Съдът приема заключенията на изготвените
в хода на досъдебното производство ФХЕ и СПЕ като компетентни и безпристрастни,
като освен това кредитира и всички писмени материали, приобщени към
доказателствата по делото, тъй като те са непротиворечиви по между си и
съответстват на установената фактическа обстановка.
Гореописаната фактическа обстановка се
доказва по безспорен начин от събраните по делото доказателства, а именно от:
самопризнанията на подсъдимия Г.Д.Ц., който изцяло призна фактите, посочени в
обстоятелствената част на обвинителния акт, показанията на свидетелите Х.Н., Р.С.,
П.М., Д.Ж., А.Ц., М.В., дадени в хода на досъдебното производство и кредитирани
от съда, ФХЕ, СПЕ, протокол за оценка, характеристични справки, справка от
РП-Варна, справка за съдимост, предсъдебен доклад, както и от другите писмени
материали по делото.
Съдът даде вяра
на останалите писмени доказателства и приобщените такива по делото, като
съобрази относимостта им към предмета на делото и
факта, че същите не са оспорени от страните.
Гореизброените
доказателства съдът прецени във връзка с относимите към предмета на доказване
по конкретното дело факти и обстоятелства. С оглед безпротиворечивостта
на доказателствения материал районният съд счита, че по-подробното му обсъждане
е ненужно – арг. от нормата на чл. 305, ал. 3, изр. 2 НПК, съгласно която при противоречия в доказателствените материали се излагат
съображения защо едни от тях се приемат, а други се отхвърлят.
След преценка на всички доказателства по
делото, съобразно разпоредбата на чл.14 от НПК - поотделно и в тяхната
съвкупност, съдът счита, че: Инкриминираната от
държавния обвинител деятелност, не се субсумира под
престъпния състав ситуиран в разпоредбата чл. 354а.,
ал.3, пр. 2-ро, т.1, пр.1 НК.
Безспорно установено по делото е, че на 24.01.2017 г. в
гр. Варна, без надлежно разрешително държал високорискови наркотични вещества:
10 бр. прозрачни самозалепващи се
полиетиленови пликчета, всяко от които съдържащо суха зелено-кафява на цвят
растителна маса, представляваща марихуана, със съдържание на активен компонент
тетрахидроканабинол 4,45 % и с нетно тегло, както следва:
0.28 грама, 0.39 грама, 0.31 грама, 0.97 грама, 0.45 грама, 0.52 грама, 0.58 грама, 0.34 грама, 0.52 грама, 0.80 грама;
и 10 бр. прозрачни самозалепващи се
полиетиленови пликчета, всяко от които съдържащо суха зелено-кафява на цвят
растителна маса, представляваща марихуана, със съдържание на активен компонент
тетрахидроканабинол 4,5 % и с нетно тегло, както следва:
0.49 грама, 0.36 грама, 0.26 грама, 0.35 грама, 0.30 грама, 0.28 грама, 0.55 грама, 1.9 грама, 0.41 грама, 0.19 грама,
като общото
нетно тегло на държаната марихуана е 10.25 грама, на обща
стойност 61,50 лева.
Съгласно
легалната дефиниция на понятието престъпление по смисъла на чл. 9, ал. 1 НК
същото представлява общественоопасно деяние, физическата страна, на което се
изразява под формата на действие или бездействие, извършено е виновно,
противоправно е и е обявено от закона за наказуемо. Видно от ал. 2 на
посочената правна норма законодателят изключва противоправността
на деянието, което макар формално да осъществява признаците на предвидено в
закона престъпление, поради своята малозначителност
не е общественоопасно или неговата обществена опасност е явно незначителна.
В контекста на
изложените разсъждения, според настоящия съдебен състав извършеното от
подсъдимия Г.Д.Ц. деяние, макар формално да осъществява престъпния състав по
чл. 354а, ал.3, пр. 2-ро, т.1, пр.1 НК същото не е престъпно, поради
незначителната по степен обществена опасност, която разкрива. Принципно вярно
е, че родовият обект на закрила от посоченото престъпно посегателство е свързан
с изключително значими обществени отношения, гарантиращи опазването на здравето
на гражданите, но също така е вярно, че разпоредбата на чл. 9, ал. 2 НК е с
универсална приложимост (аргумент от систематическото й място в Общата част на
Наказателния кодекс) и не съдържа ограничения, свързани с вида на
престъплението, чийто състав е формално осъществен като теоретично същата би
могла да се приложи за всички видове престъпления (в посочения смисъл ТР № 113-1982-ОСНК
на ВС). Единственият критерий тук е характерът и степента на обществената
опасност на съответното деяние като понятието за последната е дефинирано
легално в разпоредбата на чл. 10, ал. 1 НК и именно тя е основанието за
обявяване на дадено деяние за противоправно и наказуемо, тъй като представлява
негово иманентно, вътрешно присъщо, свойство, което съществува независимо в
обективната действителност.
От анализа на
наличната доказателствена съвкупност по делото се
стига до извода, че в процесния случай се касае за малко количество наркотично
вещество на ниска стойност - 61.50 лева, в сравнение с другите деяния от същия
вид. Обстоятелства, както и между впрочем и видът на наркотичното вещество -
коноп, които влияят пряко върху обществената опасност на инкриминираното
деяние, имайки предвид, че престъплението по чл. 354а., ал.3, пр. 2-ро, т.1,
пр.1 от НК е формално и продължено по своята конструкция, при което
количественият и стойностен показател на предмета на престъплението са от
съществено значение. Инкриминираното от държавния обвинител деяние не се
отличава и с някакви особености от обективна страна, завишаващи и отразяващи се
върху степента на неговото отрицателно въздействие върху обществените
отношения, обект на закрила, не се касае за усложнена престъпна дейност или
специфика на неговия механизъм, като от деянието не са настъпили дори и други (несъставомерни) вредни последици. Ирелевантно
в случая се явява и обстоятелство за вида на инкриминираното наркотично
вещество, доколкото законът не прави разлика в тази насока, в който смисъл е и
трайната съдебна практика, като в този смисъл е Решение № 603 от 25.10.2004 год . по н. д. №
213/2004 год., I н.о. на ВКС, докладчик -
съдия Е. В.: „...високорисковите видове наркотични вещества са изчерпателно
посочени в закона, където отсъства понятието „лек” или „по-лек” наркотик,
поради това степенуването на някои от тях по сила на въздействие върху
здравето, след като те са дефинирани като високорискови, е незаконосъобразно”.
Като допълнителен аргумент за незначителната степен на обществена опасност
следва да се отчете чистото съдебно минало на обвиняемият, младата му възраст.
Съдът, следва да
следи служебно и без да е сезиран с конкретни доводи и да преценили конкретната
обществена опасност на деянието с оглед квалификацията му като престъпление.
Всяко деяние,
независимо от обществените отношения, които са предмет на защита с него, следва
да притежава определена степен на засягане на обекта на деянието, което да
прави общественооправдано третирането на съответното
поведение като престъпление и да обоснове използването на средствата на
наказателната принуда общественоприемливо.
Действително с разпоредбата на чл. 354а. НК се защитават важни обществени
отношения, свързани със здравето на гражданите и преди всичко на младите хора,
които преимуществено консумират наркотичните вещества. Това обстоятелство е
преценено от законодателя при криминализиране на
придобиването на високорисковите наркотични вещества без надлежно разрешение,
дори когато деянието представлява маловажен случаи. И маловажните случаи на
престъпления от този вид обаче следва да има определена степен на обществена
опасност, която да прави оправдано третирането им като престъпления реш. №. 123 от 19
март 2010 г. II н.о. на ВКС. Несъмнено разпоредбата на чл. 354а. от НК
защитава важни обществени отношения, свързани със здравето на гражданите.
Тяхната значимост е преценена принципно от законодателя при криминализиране
на държането на високорискови наркотични вещества. За да бъде определено като
престъпно обаче конкретното поведение, то трябва да покаже типичната за този
тип прояви степен на засягане на обекта на деянието, с което да обоснове
използване на санкционните средства на наказателното право и да ги направи
обществено приемливи.
Съгласно текста
на чл.9, ал.2 НК, не е престъпно деянието, което макар и формално да
осъществява признаците на предвидено в закона престъпление, поради своята малозначителност не е общественоопасно или неговата
обществена опасност е явно незначителна. Теорията и практиката са категорични,
предвид анализа на тази норма, че приемането на едно деяние за малозначително, иначе казано-непрестъпно, е възможно да стане
по линия на два варианта- липса на обществена опасност поради малозначителност на същото /деянието/; извеждане на
обществена опасност на деянието, но с характеристиката на явна нейна
незначителност. Във всеки от случаите трябва да се изследват деянието и
обществената опасност- два от признаците, правещи кое да е престъпление такова.
При направен извод за малозначителност, се изключват
обществената опасност и противоправността на
деянието. Съществената разлика в двете хипотези се изразява в това, че малозначително е това деяние, което не оказва отрицателно
въздействие на обществените отношения или неговото въздействие е такова, че не
ги застрашава, което изключва обществената му опасност и от там не се
квалифицира като престъпление. Маловажният случай по чл. 93, т. 9 от НК се
характеризира с това, че деянието е общоопасно и на
общо основание съставлява престъпление, само че в сравнение с други прояви от
същия вид е по-малко тежко, докато деянието по чл.9 ал.2 от НК поради липса или
явна незначителност на обществената опасност въобще не е престъпление.
Липсата на
възможно отрицателно въздействие и незначителност обаче трябва да бъде
установена по категоричен начин и без съмнение да бъде изключено дори
вероятността за някакъв обществено значим, отрицателен обществен ефект /
Решение на ВКС № 274/2009 год. Второ НО/.
Маловажността на
случая, дефинирана в разпоредбата на чл. 93, т.9
от НК е елемент от състава на различни престъпни деяния - чл. 194, ал.3
от НК, чл. 195, ал.4
от НК, чл. 204 от НК,
чл. 206, ал.5
от НК и т.н., които деяния остават престъпни, въпреки наличието на
обстоятелствата по чл. 93, т.9
от НК. Разпоредбата на чл. 9, ал.2
от НК се прилага за всички престъпни състави, дори и квалифицирани
като маловажни случаи по смисъла чл. 93, т.9
от НК. Съдържанието на разпоредбата на чл. 9, ал.2
от НК не се покрива със дефиницията на маловажен случай, дадена в
разпоредбата на чл. 93, т.9
от НК, тъй като последната визира случаите, когато обществената
опасност на престъпното деяние е по-ниска в сравнение с обичайните престъпления
от съответния вид, т.е. такава обществена опасност е налице, доколкото чл. 9, ал.2
от НК визира осъществяването на деяние по който и да е престъпен
състав, което обаче или не е обществено опасно, или е такова с явно незначителна
обществена опасност, като характеристика на конкретното деяние, а не в
сравнителен мащаб с другите престъпни деяния от този вид. С оглед на това и наличието
на престъпния състав по чл.354а., ал.3 от НК
не изключва приложението на чл. 9, ал.2
от НК по отношение на повдигнато обвинение по чл. 354а,
ал.3 от НК, когато извършеното деяние е малозначително или е
с явно незначителна обществена опасност.
По мнение на
настоящата инстанция, в съобразие с конкретиката на процесния казус, е налична първата хипотеза
на разпоредбата на чл.9, ал.2 НК. Става дума за един млад човек-подсъдимия
/деветнадесет годишен/, израснал в преходно за държавата ни време, в което
обществото се сблъсква с проблема със зло/употребата на наркотични вещества. И
точно младите хора са тези, които в най-голяма степен се явяват подвластни на
емоцията, предоставяна чрез използването на дрога, най-малко защото им се
създава илюзия, че могат да бъдат постоянно щастливи и да се справят с
предизвикателствата на живота. Това, наред с възможността за безпрепятствено
снабдяване с наркотични вещества, надделява при обмисляне от тяхна страна на
вредните последици вследствие на придобиване и употреба на обявените извън
закона наркотици- както в план на липса на контра мотив за извършване на
престъплението, така и в план на лично негативно здравословно повлияване.
По делото се
събраха изключително добри характеристични данни за подсъдимия, които сочат, че
той е амбициозен и отговорен млад човек, който е разбрал постъпката си и
преживява тежко случващото се, като проявява критичност към себе си.
Изготвеният и приобщен по делото доклад от Областна служба „Изпълнение на
наказанията“, дава оценка на риска и вредите за обществото и вероятността от
рецидив като ниски. Според инспектора в пробационата
служба подсъдимия Г.Д.Ц. показва възможност за поправяне и превъзпитание,
мотивиран към положителна промяна, извел е поуки от случилото се за бъдеща
превенция. В тази насока следва да бъде
отчетен и факта, че обвиняемият към инкриминираната дата, макар и пълнолетен, е
бил на сравнително млада възраст /19 год./, както вече беше посочено по-горе,
както и изразеното критично отношение към постъпката му. Той работи в телевизия
– „Черно море“ като тонрежисьор. Не следва да бъде игнориран и фактът, че
липсват фактически данни за наличието на други такива девиантни
прояви на Ц. след навършване на пълнолетие, които да повишат степента на
личната му обществена опасност. Съдът отчита и личността на субекта, с всички
характеризиращи го обстоятелства, която разкрива една ниска степен на
обществена опасност на дееца. Той е неосъждан, а също така не е бил
освобождаван от наказателна отговорност по реда на чл. 78а от НК.
При него не е налице синдром на зависимост и се касае за епизодична употреба на
марихуана. Тук следва да се вземе предвид обстоятелството, че Г.Ц. е съдействал
на органите на полицията, като доброволно, сам е предал държаното наркотичното
вещество, а пред съда признава вината си и изразява съжаление.
Всички изброени
до тук обстоятелства са били неглижирани напълно
неоправдано на предходната досъдебна фаза, като за сметка на това конкретната
обществената опасност на деянието и дееца е била преувеличена. Съпоставено с
възможността за ангажиране на административнонаказателната отговорност на
обвиняемото лице съгласно чл. 108а., ал. 1 във вр. с
чл. 7, ал. 1 ЗКНВП.
Поради
изложените съображения, макар деянието описано в обстоятелствената част на
прокурорския акт формално да осъществява признаците на престъпния състав по чл.
354а, ал.3, пр. 2-ро, т.1, пр.1 от НК, същото разкрива незначителна
по степен обществена опасност, а това изключва неговия престъпен характер и
потенциалната възможност за използване на наказателна репресия спрямо
подсъдимия. В тази връзка следва да се подчертае, че за да представлява
„маловажен случай” по смисъла на чл. 354а, ал. 5 от НК деянието също следва да
разкрива определена степен на обществена опасност, която да прави оправдано
третирането му като престъпление, каквито предпоставки след цялостния анализ на
приобщената по делото доказателствена маса не бяха
констатирани.
В заключение и
за пълнота следва да бъде посочено, че всяко едно престъпление трябва да е
обществено опасно деяние - чл. 9, ал.1 НК, което да прави обществено оправдано
третирането на съответното поведение като престъпление и да обоснове
използването на средствата на наказателната принуда за обществено приемливи.
Действително с разпоредбата на чл.
354а. НК се защитават важни обществени отношения, свързани със
здравето на гражданите и преди всичко на младите хора, които преимуществено
употребяват наркотични вещества. Това обстоятелство е преценено от законодателя
при криминализиране на държането на високорисковите
наркотични вещества без надлежно разрешение. Всички случаи на престъпления от
този вид обаче следва да имат определена степен на обществена опасност, която
да не е явно незначителна и да прави оправдано третирането им като престъпления
(в този смисъл Решение № 870 от 17.10.2005
г. на ВКС по н. д. № 242/2005 г., II н. о., докладчик съдията Е. А., Решение № 123 от 19.03.2010 г. на ВКС по н.
д. № 744/2009 г., НК, II н. о., докладчик председателят Л.М. и др.). На тази плоскост следва да бъде
разгледано решение на ВКС № 362 от 15.07.2011г. по н.д. 1776/2011г., с което е
изменено реш. по в.н.о.х.д №475/2010г. на АС-Варна, с
което е прието, че въпреки, че подсъдимият е осъждан за такова престъпление и е
държал високорисково
наркотично вещество на стойност 120,90 лева, то деянието е съставомерно по ал. 5 на чл. 354а. от НК. ВКС е преценил, че в случая определящо за правната
квалификация на деянието е количеството и стойността на предмета на
престъплението, като един от обективните белези на деянието. Те не са високи,
както по отношение на количеството, така и по отношение на стойността и е
приел,че правната квалификация следва да е по чл. 354а ал.5 от НК въпреки, че
лицето е осъждано за такова деяние и стойността е с 2 пъти по-голяма от
настоящата. От това решение на ВКС могат да се изведат и критериите за
маловажност на деянието съобразно съставомерността му по ал. 5 на чл. 354а. от НК.
В конкретния
случай, за да достигне до този извод, съдът отчита и личността на субекта, с
всички характеризиращи го обстоятелства, която също разкрива една ниска степен
на обществена опасност на дееца. Той е неосъждан, а също така не е бил
освобождаван от наказателна отговорност по реда на чл. 78а. от НК. При него е налице разстройства вследствие употреба на канабиноиди. Вредна употреба на марихуана.. Тук следва да се вземе предвид и младата му възраст,
както и обстоятелството, че обвиняемият е съдействал на органите на полицията,
като доброволно, сам е предал държаното наркотичното вещество, а пред съда
признава вината си и изразява съжаление.
Тези данни дават
основание да се направи извод, че деянието макар и формално да осъществява
признаците от състава на престъплението по чл. 354а. ал.5 от НК, поради своята малозначителност на
основание чл. 9 ал.2 от НК не съставлява престъпление. Поради което съдът
оправда подсъдимия по възведеното му обвинение.
В горния смисъл са и константната
практика на върховната съдебна инстанция - Решение № 870 от 17.10.2005 г. на
ВКС по н. д. № 242/2005 г., II н. о., Решение № 557 от 13.01.2009 г. на ВКС по
н. д. № 609/2008 г., III н. о., НК , Решение № 414 от 26.10.2009 г. на ВКС по н.д. № 429/2009 г.,
ІІ н.о.Решение № 123 от 19.03.2010 г. на ВКС по н. д. № 744/2009 г., НК, II н.
Р.414/09г. на ВКС, Решение № 148 от 18.06.2013г. на ВКС по н.д. 370/13г., Решение № 382 от 28.11.2014 г. на ВКС по н.
д. № 1107/2014 г., II н. о., НК, Решение № 68 от 25.02.2015 г. на ВКС по н. д.
№ 2000/2014 г., II н. о., НК, и др).
Аналогични са мотивите на ВОС към
решения по ВНАХД № 1620/2015 г., ВНАХД № 365/2016 г., ВНОХД № 639/2016 г.,
ВНАХД №873/2016г., ВНАХД № 333/2016г., ВНАХД № 913/2016 г. и др.
Тъй като подсъдимият Ц. бе признат за
невинен на основание чл.190, ал.1 от НПК, съдът постанови направените по делото
разноски да останат за сметка на държавата.
Съдът постанови веществените
доказателства по делото – наркотични
вещества да бъдат унищожени.
Мотивиран от горното и по изложените
съображения, съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :