№ 21051
гр. София, 19.08.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 35 СЪСТАВ, в закрито заседание на
деветнадесети август през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:РУМЯНА М. НАЙДЕНОВА
като разгледа докладваното от РУМЯНА М. НАЙДЕНОВА Гражданско дело
№ 20211110173943 по описа за 2021 година
Производството е образувано е по искова молба, подадена от П. ИВ. СТ. против С.К.
Д., СТ. Д. К., К. Д. Д. и Т. З. Д.. Препис от исковата молба и приложения към нея са били
редовно връчени на ответниците, като в законоустановения срок е постъпил писмен отговор
от тях.
Съдът след като констатира, че исковата молба е редовна, на основание чл.146, ал.1
във вр. с чл. 140 от ГПК, изготви следния проект за доклад:
Съгласно нотариален акт №54, том 2, рег.№5720, дело №232/03.11.2008г., вх.
№80378/03.11.2008г. на АВ на Нотариус А.М., вписана под №127 в регистъра на НК, с
район на действие СРС, ищцата била призната за собственик на основание давностно
владение и наследство на 1/2 идеална част от УПИ XXXVI- ***, от кв. 60, с площ от 1043
кв.м. Съгласно нотариален акт №56, том 2, рег.№5722, дело №234/03.11.2008г., вх.
№80380/03.11.2008г. на АВ на Нотариус А.М., вписана под №127 в регистъра на НК, с
район на действие СРС, ищцата дарила на единия от синовете си И. С. притежаваната от нея
1/2 идеална част от УПИ XXXVI -***, от квартал 60. Съгласно т. II от акта за дарение, П.С.,
запазила за себе си пожизнено и безвъзмездно правото на ползване върху дарявания от нея
имот. На база запазеното пожизнено право на ползване от 2008 г. насам ищцата ясно и
необезпокоявано ползвала имота. Реална част от имот УПИ XXXVI -***, от квартал 60,
предмет на гореописаните актове с площ от 260 кв.м., както и реална част от имот УПИ
XXXVII -***, от квартал 60, с площ от 260 кв.м., попадат в границите на ПИ
*****.****.**** с площ от 260 кв.м. с площ от 791 кв.м, съгласно кадастралната карта и
кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД 18- 3/11.01.2011 г., която част
представлявала средната реална част от имота, с трайно предназначение на територията на
имота - урбанизирана, с номер по предходен план ****, квартал 60, който имот е образуван
от реални части от УПИ XXXVI-*** (собственост на И. С. С.) и УПИ XXVII-***, кв. 60
(собственост на И. С. С.).
1
Съгласно съдебно решение от 13.10.2017 г., постановено по гр.дело №26709/2014 г.
по описа на CPC, III Г.О., 88-ми състав, потвърдено и допълнено с Решение от 20.11.2019
година, по описа на СГС, по въз.гр.дело №14138 по описа за 2018 г., било прието за
установено, че четиримата ответници по настоящата молба- ищци по предявен от тях
ревандикационен иск по чл. 108 от ЗС, са собственици на имот с площ от около 260 кв.м..
при съседи: север - улица, изток - останалата част от УПИ XXVII-***, запад УПИ LXXXII-
1221 по контура Б-В-Г-Д на указателната скица, юг - средната реална част от имота на
ищците, представляващ северната реална част от поземлен имот с идентификатор на имота
*****.****.**** по кадастрална карта и кадастрални регистри, одобрени със Заповед № РД-
18-3/11.01.2011г. на изп. директор на АГКК, с адрес на имота – гр. София, ул. „/адрес/“, с
площ от 791 кв.м., с трайно предназначение на територията на имота — урбанизирана, с
номер по предходен план ****, квартал 60, парцели XXVII, XXXVI - XXXVIII, както и на
имот с площ от около 260 кв.м., при съседи: изток - останалата част от юг . - южната реална
част от имота на ищците, запад УПИ от поземлен имот с идентификатор на имота
*****.****.**** по кадастрална карта и кадастрални регистри, одобрени със Заповед № РД-
18- 3/11.01.2011г. на изп. директор на АГКК, с адрес на имота - гр. София, ул. „/адрес/“, с
площ от 791 кв.м., с трайно предназначение на територията на имота - урбанизирана, с
номер по предходен план ****, квартал 60.
Със същото решение ответниците по предявения ревандикационен иск - Г. С. С. и И.
С. С., са осъдени да предадат владението върху двете реални части от двете УПИ-та, в
границите на който имот са включени и процесиите реални части от 260 кв.м, върху които
ищцата притежава право на ползване. На основание постановеното съдебно решение, било
образувано изпълнително дело № 20217900400836 по описа на ЧСИ Р. М., с район на
действие СГС с цел принудително изпълнение на съдебното решение. По изпълнителното
дело бил насрочен въвод във владение на имота съгласно приложената покана за доброволно
изпълнение, но същият, поради нередовна процедура по призоваване не бил реализиран. На
08.01.2021 г. ищцата основание чл. 304 от ГПК депозирала молба чрез Софийски районен
съд до ВКС за отмяна на влязлото в сила съдебно решение по гр.д. № 26709/ 2014 г„ във
връзка с което е издаден изпълнителния лист, послужил като основание за образуване на
изпълнителното дело. Съгласно Определение на ВКС 60158 от 15.12.2021 г„ молбата е
оставена без разглеждане, тъй като се приело, че ищцата не била обвързана от силата на
пресъдено нещо на решението по предявения ревандикационен иск и разполагала с друг път
за защита на своите права върху имота. П. ИВ. СТ., като носител на вещното право на
ползване върху имота, се явявала трето лице, което не е било конституирано и не е било
привлечено като страна по делото и спрямо която постановеното съдебно решение по
предявения ревандикационен иск, не формирало сила на пресъдено нещо.
Твърди, че с оглед учреденото й право на ползване ищцата имала право на ползване
върху процесните части и се явявала засегната от влязлото в сила решение на СРС предвид
възможността да бъде реализиран въвод във владение от частния съдебен изпълнител.
Същата не е била конституирана в съдебното производство по предявения ревандикационен
2
иск, като ползвател на имота, съответно е била лишена от възможността там да защити
правото си на ползване.
От момента на дарението на имота със запазване правото на ползване - от 03.11.2008
г. и за период от още 20 години преди това, ищцата ползвала процесната реална част от
имота спокойно и необезпокоявано, упражнявайки добросъвестно давностно владение,
поради което било реализирано и това придобивно основание по отношение правото на
ползване на част от процесния имот по смисъла на чл.79, ал. 2 от ЗС, а именно-придобиване
на право на ползване въз основа на придобивна давност. През целия период - от 2008 г. от
момента на учредяване правото на ползване и досега, ищцата заплащала и дължимия данък
върху имота.
Моли съда да постанови решение, с което да бъде признато, че по отношение на
ответниците ищцата е носител на пожизнено учредено в нейна полза вещно право на
ползване върху следния имот, а именно: 1/2 идеална част от реална част от У ПИ XXXVI -
***, от квартал 60, с площ от 260 кв.м, представляващ средната реална част на поземлен
имот с идентификатор *****.****.**** по кадастрална карта и кадастрални регистри,
одобрени със Заповед № РД-18-3/11.01.2011г. на изп. директор на АГКК, с адрес на имота -
гр. София, ул. „/адрес/“,, с площ от 791 кв.м., с трайно предназначение на територията на
имота - урбанизирана, с номер по предходен план ****, квартал 60, в който имот попадат
реални части от УПИ XXXVI-*** и УПИ XXVII-***, кв. 60. В условията на евентуалност
моли да бъде уважен искът на основание изтекла придобивна давност в полза на ищцата,
тъй като същата ползвала имота ясно, несмущавано и необезпокоявано от 2008 г. и до
момента на подаване на исковата молба.
С уточнителна молба от 01.03.2022 . ищцата е уточнила правния си интерес от
предявяване на иск по отношение правото на ползване, като е посочила, че е налице
възможност за отнемане на владението й върху частта от имота, върху която има действащо
право на ползване, тъй като било образувано изпълнително дело № 20217900400836 по
описа на ЧСИ Р. М., с район на действие СГС с цел принудително изпълнение на съдебно
решение от 13.10.2017 г., постановено по гр.дело №26709/2014 г. по описа на CPC, III Г.О.,
88-ми състав, потвърдено и допълнено с Решение от 20.11.2019 година, по описа на СГС, по
въз.гр.дело №14138 по описа за 2018 г. и бил насрочен въвод във владение на имота, но
същият не бил реализиран, поради нередовна процедура.
С уточнителна молба от 15.07.2022 г. ищцата твърди, че предявеният иск следвало да
се счита за предявен за целия имот, като твърди, на първо място, като главен иск, че същата
е придобила право на ползване на база документи за 1/2 идеална част, а по отношение на
останалата 1/2 идеална част, последната е придобила вещно право на ползване по силата на
изтекла в нейна полза придобивна давност. На второ място, в условията на евентуалност, в
случай, че съдът счете, че предявения иск за вещното право на ползване на ищцата, основан
на документи по отношение на първата 1/2 идеална част от имота, е неоснователен, то моли
съдът същия да бъде уважен отново на основание изтекла придобивна давност. Искът
следвало да се счита като предявен за защита по отношение на целия имот.
3
С молба от 25.07.2022 г. ищцата моли съдът да признае за установено, че ищцата
притежава вещно право на ползване за целия процесен имот на следните основания: по
отношение на първоначално заявената ½ идеална част от имота, представляваща средната
реална част на процесния имот - на основание документи (Нотариален акт за дарение със
запазено право на ползване), както и при условията на евентуалност - на основание изтекла
в нейна полза придобивна давност на база упражнявано от ищцата давностно владение: по
отношение на останалата 1/2 идеална част от процесния имот, представляваща северната
реална част на имота - на основание на основание изтекла в нейна полза придобивна
давност на база упражнявано от ищцата давностно владение.
Така исканото изменение е недопустимо. С уточнителната молба от 15.07.2022 г. на
практика ищцата предявява нов иск и за останалата ½ идеална част от имота, което на този
етап от производството е недопустимо.
Ответниците С.К. Д., СТ. Д. К., К. Д. Д. и Т. З. Д., в срока по чл. 131 ГПК, са подали
отговор на исковата молба. Излагат, че исковата молба е нередовна поради това, че се отнася
до реална част от имот без да е ясно индивидуализирана тази част. Считат, че искът е
недопустим и поради факта, че ищцата нямала правен интерес от предявяването му. По
отношение на образуваното изпълнително дело № 20217900400836 по описа на ЧСИ Р. М., с
район на действие СГС то не било образувано срещу П.С. и същата няма качеството на
длъжник по него. Двете реални част на ответниците продължавали да се владеят от синовете
на ищцата - Г. С. С. и И. С. С., което не се оспорвало и от самата нея. Ответниците имали
издаден изпълнителен лист за предаване на владението единствено срещу синовете на
ищцата, а не срещу нея. Принудителното изпълнение по изпълнителното дело щяло да бъде
за отстраняване на синовете й от двете реални части на имота на ответниците, които били
завладели незаконно. Това не засягало по никакъв начин евентуално претендираното от
ищцата право на ползване, нито можело да се приеме за опасност, несигурност или
смущаване на евентуално право на ползване на ищцата. Затруднено осъществяване на
правата на П.С. не би могло да е налице, тъй като независимо от изхода на делото
ответниците са собственици на целия имот с идентификатор *****.****.**** и като такива
имало право да бъдат въведени във владение в него на основание изпълнителния лист.
Въводът във владение на ответниците не означавало използване на целия имот, а
единствено установяване на фактическа власт върху него, каквото правомощие като
собственици те притежавали. Липсата на правен интерес за ищцата се доказвал и от това, че
дори и при постановяване на решение в нейна полза, то за нея нямало да е налице по-голяма
защита. Извършването на въвод не би засегнало правата на ищцата, а единствено на нейните
синове, които се опитвали чрез нея да удължат незаконното пребиваване на имота и да
избегнат изпълнение на съдебно решение. В поземлен имот с идентификатор
*****.****.**** нямало сграда, а същият граничил с имот с идентификатор *****.****.***,
който бил собственост на синовете на ищцата и правата й били върху съседния имот, а не
върху този на ответниците. Ищцата нямало как да е придобила право на ползване върху 1/2
идеална част от реална част от имота на ответниците, независимо дали чрез правна сделка
4
или по давност, тъй като била налице законовата забрана за придобиване на реално
определени части от поземлени имоти в границите на населените места и селищните
образувания по чл.200 от ЗУТ. В случая ставало въпрос за реална част с площ от 260 кв.м.,
която дори нямала лице и излаз към улица, а се намира в средата на имот с идентификатор
*****.****.****. Освен това реалната част се намирала във вилна зона. Въпросната реална
част от около 250 кв.м. не би могла да бъдат придобита по давност поради съществуващите
законови забрани за това. Ищцата нямало как да е осъществявала правомощията на правото
на ползване в реалната част от имота на ответниците, тъй като тази част се владеела и
ползвала от синовете й, което било доказано с влязло в сила съдебно решение. В случай, че
ищцата е осъществявала някаква фактическа власт върху имота, то това нямало как да е
била фактическата власт на ползвател, а евентуално друг вид ползване.
Правят доказателствени искания. Претендират разноски.
Изложените от ищеца фактически обстоятелства, от които произтичат
претендираните права и формулирания петитум, дават основание на съда да приеме, че е
сезиран с обективно и субективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.
124, ал. 1 ГПК.
С оглед правилата за разпределение на доказателствената тежест ищцата следва да
установи при условията на пълно и главно доказване, че е придобила ограничено вещно
право на ползване върху 1/2 идеална част от реална част от У ПИ XXXVI -***, от квартал
60, с площ от 260 кв.м, представляващ средната реална част на поземлен имот с
идентификатор *****.****.**** по кадастрална карта и кадастрални регистри, одобрени със
Заповед № РД-18-3/11.01.2011г. на изп. директор на АГКК, с адрес на имота - гр. София, ул.
„/адрес/“,, с площ от 791 кв.м., с трайно предназначение на територията на имота -
урбанизирана, с номер по предходен план ****, квартал 60, в който имот попадат реални
части от УПИ XXXVI-*** и УПИ XXVII-***, кв. 60 на посоченото правно основание -
нотариален акт №56, том 2, рег.№5722, дело №234/03.11.2008г., вх.№80380/03.11.2008г. на
АВ на Нотариус А.М., вписана под №127 в регистъра на НК, респективно по евентуалния
иск по чл. 124 ГПК вр. 79 ЗС на основание изтекла придобивна давност следва да докаже, че
за твърдения от нея период е ползвала безпрепятствано и необезпокоявано процесния имот
и в нейна полза е налице изтекла придобивна давност.
В тежест на ответниците е да установят фактите, от които черпят благоприятни за тях
правни последици.
Предвид изложените съображения и на основание чл. 140, ал. 1 и ал. 3 от ГПК
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищцата за изменение на иска на основание чл. 214
ГПК.
УКАЗВА на ищеца в едноседмичен срок от съобщението да индивидуализира
5
границите на реалната част, предмет на настоящата искова молба. При неизпълнение в
срок, исковата молба ще бъде върната.
ПРИЕМА представените от ищцата и ответниците писмени доказателства, приложени
към исковата молба и отговора на исковата молба.
ДОПУСКА събирането на гласни доказателствени средства на страната на ищцата, чрез
разпит на двама свидетели, при режим на довеждане, за установяване на обстоятелствата,
посочени в исковата молба.
ДОПУСКА изслушването на съдебно-техническа експертиза с въпроси, формулирани в
отговора на исковата молба.
ОПРЕДЕЛЯ за вещо лице Д. Г. А., тел. ***********
ОПРЕДЕЛЯ депозит за вещо лице в размер на 400 лв., вносим от ответниците в
едноседмичен срок от получаване на съобщението.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 09.11.2022 год., в
10.20 ч., за което да се призоват ищцата и ответниците, като им се връчат преписи от
настоящото определение, а на ищцата и препис от отговора на ответниците.
Съдът приканва страните към сключване на съдебна спогодба, към медиация или
извънсъдебно доброволно уреждане на спора.
Разяснява на страните, че при постигане на съдебна спогодба дължимата държавна
такса е в половин размер и спорът ще се разреши в по-кратки срокове.
Указва на страните, че за постигане на съдебно спогодба страните или техни законни
представители следва да се явят лично в съдебно заседание или да упълномощят свой
процесуален представител, който от тяхно име да постигне спогодба, за което следва да
представят по делото изрично пълномощно.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6