№ 95982
гр. София, 03.08.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 125 СЪСТАВ, в закрито заседание на
трети август през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ЗОРНИЦА АНГ. ЕЗЕКИЕВА
като разгледа докладваното от ЗОРНИЦА АНГ. ЕЗЕКИЕВА Гражданско
дело № 20221110143402 по описа за 2022 година
В срока за отговор, ответницата Н. Г., сочи, че предявява искове за признаване
нищожността на договори за покупко – продажба под формата на н.а. № 29/2012г., № 107
/2021г. Първият договор се атакува с довод, че при сключването му не е спазена
разпоредбата на чл.33 ЗС, както и поради неплащане на цената, посочена в него, вторият –
отново поради нарушение на разпоредбата на чл.33 ЗС.
Ответницата не твърди да е наследник по закон на прехвърлителите, нито да
придобива права от тях. С ТР № 7/2020г. на ОСГКТ, в мотивите се прие кога е допустимо
атакуване на сделка като нищожна, от трето на сделката лице. Общото при неизчерпателно
изброените хипотези, в които е допустимо трето на договора лице, да го атакува като
нищожен, е когато“ договорът може да намери отражение и в тяхната правна сфера, ако
засяга права, които тези лица имат по отношение на една от страните по договора и прави
упражняването им невъзможно или значително неудобно,“ при извода, че третото лице се
позовава на нищожността, липса на правни последици от договора, които правят
невъзможно упражняването на правото му /разбира се на третото лице/.„ Като примерни
хипотези е посочено - кредитор на една от страните по договора може да иска прогласяване
на нищожност на договор, с който длъжникът отчуждава свое имущество; купувач-ищец по
иска по чл. 19, ал. 3 ЗЗД 6 може да иска прогласяване на нищожност на договор за
продажба, който обещателят е сключил с трето лице преди вписване на исковата молба;
кредитор може да иска прогласяване на нищожност на договор, с който длъжникът му е
поел задължение в значителен размер, което се ползва с привилегия пред вземането на
първия кредитор.
Правоотблъскващото възражение, намерило израз под формата на инцидентен иск за
собственост, предявен от Н. Г., се основава на придобивна давност. Давността е оригинерен
способ за придобиване на право на собственост и други вещни права, следователно, не се
твърди правата на ответницата Г. да произтичат от атакуваните договори, нещо повече – тя
заявява самостоятелно основание, годно да я направи собственик и да отблъсне претенциите
на ищцата. Ето защо, доколкото Г. не е наследник по закон, частен правоприемник на
1
страна по договорите, още повече заявява твърдения за наличието на притезание, засегнато
от атакуваните договори. Ето защо, производството по този насрещен иск е недопустимо и
исковата молба в тази част следва да се върне.
Така мотивиран, съдът
РАЗПОРЕДИ:
ВРЪЩА предявения от Н. Г. като насрещен иск за признаване за установено, че
договори за покупко – продажба, сключени под формата на н.а. № 29/2012г. и н.а №
107/2021г., са нищожни поради нарушение на разпоредбата на чл.33 СК, а договорът от
2021г. и поради неплащане на продажната цена.
Разпореждането може да се обжалва в едноседмичен срок от връчването, с частна
жалба, пред СГС.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2