Р Е Ш Е Н И Е
№260002/14.2.2022 г. 14.02.2022 год. гр.Ямбол
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
ЯМБОЛСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, IІІ-ти граждански състав
На 19 януари 2022
година
В публично заседание
в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА СТОЕВА
секретар П.У.
като разгледа
докладваното от съдия Росица Стоева
търговско дело
№ 40
по описа за 2015 година,
за да се произнесе
взе предвид следното:
Производството по делото е
образувано по искова молба, подадена от „Юробанк България” АД със седалище гр.София, с ЕИК
*********, с която са предявени в обективно кумулативно съединяване искови
претенции срещу С.Т.К. с ЕГН ********** и К.Д.К. с ЕГН **********,*** за
установяване вземанията на банката за парични суми, претендирани поради
неизпълнение на договорни задължения по договор за банков кредит, дълга по
който е обявен за предсрочно изискуем, за които суми е издадена заповед за
незабавно изпълнение по реда на чл.417 ГПК. Претенциите на ищеца са както
следва: за сумата 77 210.29 CHF - главница; за сумата 23092.71 CHF -
договорни лихви за периода 21.11.2011 год. – 15.04.2015 год.; 1741.19 CHF -
договорни такси за периода 21.12.2011 год. – 15.04.2015 год., за които суми е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на
документ по чл.417 от ГПК по ч.гр.д.№843/2015 г. по описа на ЯРС и които произтичат от
договор за потребителски кредит № HL 31694 от 17.12.2007 год. Заявена
е и претенция за присъждане на сторените в заповедното и в настоящото
производство разноски.
В исковата молба се твърди, че с
договор за потребителски кредит № HL 31694 от 17.12.2007 год. ищецът
предоставил на ответниците потребителски кредит за рефинансиране на банков
кредит и за текущи нужди в размер на равностойността в швейцарски франкове на
98 000 лв. по курс „купува” за швейцарския франк към лева на банката в деня на
усвояване на кредита, с краен срок на погасяване 216 месеца, считано от датата
на усвояване на средствата, като според погасителния план, приложен към
допълнително споразумение от 12.05.2009 год. този срок е 21.12.2025 година. С
договор за цесия от 11.03.2008 год. банката прехвърлила вземането си по този
договор на „Бългериън Ритейл Сървисъз” АД ( БРС) и на 12.05.2009 год. между
новия кредитор и длъжниците било подписано допълнително споразумение към
договора за кредит, с което страните се договорили за въвеждането на 9-месечен
период на облекчено погасяване на задълженията и обслужване на дълга при
условията посочени в него. С договор за обратна цесия от 08.10.2012 год. БРС
прехвърлил вземането си по процесния договор обратно на ищеца, за което
длъжниците били уведомени от БРС с нотариални покани.
В ИМ се твърди, че ответниците не
изпълняват задълженията си за погасяване на кредита в съответствие с
уговореното с договора за кредит, като първата просрочена вноска е №47 по
погасителния план от системата на банката към дата 18.04.2012 год. Тази вноска
е с падеж 21.11.2011 год. и е с размер 767.12 CHF, представляващи вноска за
главница и дължима лихва. Към датата на изготвяне на извлечението от
счетоводните книги е налице забава по отношение на 41 броя месечни вноски
(главница и лихва), като общата забава в плащането на дължимите суми възлиза на
1241 дни. Ищецът твърди, че се възползвал от възможността по чл.19, ал.1 от
договора за кредит, като обявил целия остатък от дълга за предсрочно изискуем,
която изискуемост е настъпила на 23.02.2015 год. (датата на уведомяване на
длъжниците с нотариална покана) и тъй като плащане в даденият на ответниците
срок не постъпило, подал заявление за издаване на заповед за незабавно
изпълнение по чл.417, т.2 ГПК – въз основа на извлечение от счетоводните книги
на банката. Заявлението било удовлетворено, срещу издадената заповед за
изпълнение ответниците подали възражение в срока по чл.414 ГПК, че не дължат
изпълнение на вземането по нея, поради което е предявен настоящият иск по реда
на чл.422 ГПК. Въз основа на тези, изложени в исковата молба обстоятелства се
претендира уважаване на предявените искове и присъждане на направените по настоящото
и в заповедното производство разноски.
Съдът е изпълнил задължението си
по чл.367 и сл. ГПК, като е разменил съдебните книжа между страните, връчвайки
на ответниците препис от исковата молба с доказателствата към нея.
В законоустановения срок е
постъпил писмен отговор от ответниците, подаден от ответника К.К. – лично и
като пълномощник на ответницата С. К. – негова съпруга. С отговора на исковата молба
предявените искове са оспорени като недопустими, респ. като неоснователни.
Направено е искане делото да бъде прекратено поради недопустимост на исковата
претенция, а при неуважаване на това искане - да бъде отхвърлена като неоснователна
и недоказана. Ответниците твърдят недопустимост на исковата претенция предвид
бланкетния характер на исковата молба и недоказването на иска по основание и
размер с представяне на релевантните доказателства – по отпускане на банковия
кредит, неговото усвояване и обстоятелствата по формиране на претендираната
сума. Тъй като не е представено приложение №1 към договора, липсва валидно
правно основание за възникване на задължение между страните, което прави
исковата молба недопустима и води до прекратяване на производството по делото. По
съществото на спора и основателността на исковете ответниците твърдят, че
ищецът не им е отпуснал кредит в швейцарски франкове, а те са получили кредит в
размер на 98 000 лв. Твърдят, че ищецът е търговец със специална компетентност,
който се е възползвал от потребителската некомпетентност на ответниците и ги
убедил да подпишат процесния объркан договор, от който иска да се възползва, за
да спечели от валутните курсове лев – франк. Твърдят, че съгласно практиката на
СЕС съдилищата на страните членки на ЕС са длъжни да проверяват за
неравноправни клаузи всяко споразумение между търговец и потребител, при
издаване на заповед за изпълнение, респ. в производството по чл.422 ГПК, както
и че относно част от клаузите в процесния договор е налице постановено решение
на първа инстанция на СРС, с което същите са признати за нищожни като
неравноправни. Относно твърдението, че банката има вземане в размер на
98 000 лв. са се позовали на сключения договор за ипотека, учредена за
обезпечаване вземането й по процесния договор, в който договор същото е
посочено в бълг. лева.
В о.с.з. по същество ищеца, не се
представлява.
В о.с.з. по същество от ответниците
се явява само К.К., действащ лично за себе си и като пълномощник на съпругата си
С.К., който поддържа становището за неоснователност на предявения иск и иска
отхвърлянето му. Претенция за присъждане на разноски не заявена. Подробни
съображения са развити в депозирана по делото писмена защита.
Съдът, след преценка на събраните
по делото доказателства, приема за установено следното от фактическа страна:
Установено е по делото, че ищеца „Юробанк България” АД е подал пред ЯРС заявление за
издаване на заповед за незабавно изпълнение против ответниците С.Т.К. и К.Д.К.
въз основа на извлечение от счетоводните книги на банката и договор
за потребителски кредит № HL 31694 от 17.12.2007 год. - актове
по смисъла на чл.417, т.2 ГПК. Заявителя е поискал да му бъде издадена заповед
за изпълнение по чл.417 ГПК и изпълнителен лист за сумата 77 210.29 CHF -
главница; за сумата 23092.71 CHF - договорни лихви за периода 21.11.2011 год. –
15.04.2015 год.; 1741.19 CHF - договорни такси за периода 21.12.2011 год. –
15.04.2015 год., ведно със законната лихва
върху главницата, считано от датата на завеждане на заявлението - 17.04.2015
г. до окончателното й изплащане. Видно от приложеното ч.гр.д.№843/2015
г. заявлението е било удовлетворено. Срещу издадената заповед за изпълнение
длъжниците подали възражение в срока по чл.414 ГПК, че не дължат изпълнение на
вземането по нея, поради което е предявен настоящият иск по реда на чл.422 ГПК.
Безспорно е
установено по делото, че на 17.12.2007 г. между „Юробанк И Еф Джи България"
АД (с предишно наименование "Българска пощенска банка" АД, а сега - „Юробанк
България" АД) - от една страна, и С.Т.К.
и К.Д.К. - от друга страна, е бил сключен договор
за потребителски кредит № HL 31694. По силата
на договора банката предоставила на ответниците потребителски кредит за
рефинансиране и текущи нужди в швейцарски франкове, в размер на равностойността
в швейцарски франкове на 98 000 лева, по курс "купува" за щвейцарски
франк към лева на банката в деня на усвояване на кредита. Съгласно клаузата на
чл.1, ал.2, страните подписват приложение №1, неразделна част от договора, в
което посочват деня на усвояване на кредита, приложимия към същата дата търговски
курс „купува" за швейцарския франк, както и конкретно определения
съобразно него размер на кредита в швейцарски франкове. Кредитополучателите са
се задължили да върнат кредита, заедно с дължимите лихви, в срок от 216 месеца,
считано от датата на усвояване на кредита, на месечни вноски, включващи
главница и лихва, с размер на всяка вноска съгласно погасителен план. Съгласно
чл.2, ал.1 от договора, разрешеният кредит се усвоява по блокирана сметка в
швейцарски франкове на кредитополучателя и се ползва при условията на ал.3 и
ал.4 - усвоеният кредит в швейцарски франкове по сметката по ал.1 се
превалутира служебно от банката в лева по търговски курс „купува" на
банката за съответната валута в деня на усвояването, като кредитополучателят
дава своето безусловно и неотменимо съгласие и оправомощава банката служебно да
извършва тези действия. За превалутирането кредитополучателят не дължи на
банката такси и комисионни, определени съгласно действащата Тарифата за
условията, лихвите, таксите и комисионните, които банката прилага при
операциите си. Съгласно чл.3, ал.1 от договора, годишната лихва се формира като
сбор от базовия лихвен процент (БЛП) на банката за жилищни кредити в щвейцарски
франкове, валиден за съответния период на начисляване на лихвата, плюс
договорна надбавка от 2,15 пункта, като към момента на сключване на договора
БЛП на банката е бил в размер на 4,5%. Според чл.3, ал.3 при просрочие на дължимите погасителни вноски,
както и при предсрочна изискуемост на кредита, се дължи лихва в размер на сбора
от лихвата за редовна главница плюс наказателна надбавка от 10 пункта. Според
чл.3, ал.5 действащия БЛП на банката за жилищни кредити не подлежи на
договаряне и промените в него стават незабавно задължителни за страните, като
банката уведомява кредитополучателя за новия размер на БЛП и датата, от която
той е в сила чрез обявяването му на видно място в банковите салони. В чл.6, ал.2 от договора е
посочено, че погасяването на кредита се извършва във валутата, в която е
разрешен и усвоен - швейцарски франкове, като в случай, че на съответния падеж
на погасителна вноска по главницата и/или лихвата кредитополучателят не е осигурил
дължимата сума в швейцарски франкове по сметката си по чл.2, ал.1, но има
средства в лева или евро по своите сметки в банката, погасяването на кредита се
извършва с тези средства след служебно изкупуване от банката на дължимите
швейцарски франкове по курс „продава" за швейцарския франк към лева/евро,
за което кредитополучателят дава своето неотменимо и безусловно съгласие и
оправомощава банката. В чл.6, ал.3 е уговорено, че по време на действие на
договора банката промени БЛП, размерът на погасителните вноски по погасителния
план се променя автоматично, за което кредитополучателя дава неотменимо и
безусловно съгласие с подписването на договора. В чл.13, ал.1 от договора е
предвидено право за банката едностранно да променя Тарифата за условията, лихвите,
таксите и комисионните, които прилага при операциите си, както и приложимите
лихви по настоящия кредит в швейцарски франкове или друга валутав случай на
превалутиране по реда на чл.21 от договора, като измененията влизат в сила от
деня на приемането им и са задължителни за страните по договора. Съгласно чл.19, ал.1
при непогасяване на която и да е вноска, както и при неизпълнение на което и да
е задължение по договора от кредитополучателя, банката може да направи кредита
частично или изцяло предсрочно изискуем. Съгл. ал.2 на чл.18, при неиздължаване
на три последователни месечни погасителни вноски, изцяло или частично, целият
остатък по кредита се превръща в предсрочно и изцяло изискуем, считано от датата на падежа на последната вноска,
като изискуемостта настъпва и без да е нужно волеизявление на страните. В чл.23, ал.1 кредитополучателят
е декларирал, че е запознат и съгласен с обстоятелството, че промяната на
обявения от банката курс купува и/или продава на швейцарския франк към български
лев, както и превалутирането по чл.21 от договора, може да има за последица,
включително в случаите по чл.6, ал.2, повишаване на размера на дължимите
погасителни вноски по кредита, изразени в лева, като напълно приема да носи за
своя сметка риска от такива промени и повишаване, както и че е съгласен да
поеме всички вреди (включително и пропуснати ползи), произтичащи от промяната
във валутните курсове и новите лихви, приложими по превалутирания кредит.
В съответствие
с клаузата на чл.1, ал.2 от договора, на 20.12.2007 г. страните са подписали
приложение №1, неразделна част от договора , в което е посочен
приложимия към същата дата курс „купува" за швейцарския франк към лева на
„Юробанк И Еф Джи България" АД в размер на 1,1542, както и конкретно
определения съобразно този курс размер на кредита в швейцарски франкове - 84
908 швейцарски франка.
Съгласно чл.28, ал.1 от договора, Банката и Кредитополучателите са се
съгласили, че във всеки един момент от действието на договора за кредит,
Банката има право едностранно да прехвърли вземанията
си, произтичащи от настоящия договор, на дружества или институции от групата на Eurobank EFG Group, вкл. на „Бългериън
Ритейл Сървисиз" АД или на други финансови или нефинансови институции или
дружества включително такива, чиято дейност включва секюритизация.
На
11.03.2008 г. между „Юробанк И Еф Джи България" АД и "Бългериън
Ритейл Сървисиз" АД е бил сключен Договор за прехвърляне на вземания по
договори за кредит, сред които и процесния договор за потребителски кредит № HL 31694/17.12.2007 г. Длъжниците са били уведомени за
извършеното прехвърляне, като са сключили
Допълнително споразумение от 12.05.2009 г.
към Договор за потребителски кредит, от съдържанието
на което е видно, че като кредитор вече е бил посочен "Бългериън
Ритейл Сървисиз" АД, а страните се споразумели, че задължението на
длъжниците е общо от 82 109,27 шв.фр., от които 81 720,76 шв.фр. - редовна
главница и 588,51 шв.фр. - редовна лихва, както и че кредитополучателя има
право да ползва 9-месечен период на облекчено погасяване. С договор от 08.10.2012 год. "Бългериън Ритейл Сървисиз"
АД прехвърлил вземането си по процесния договор обратно на „Юробанк И Еф Джи България" АД,
за което длъжниците били уведомени с нотариални покани.
С
два броя нотариални покани, отправени до всеки от длъжниците по договора за
кредит, банката ги уведомила, че поради трайно неизпълнение на задълженията им
по договора, обявява кредита за изцяло предсрочно изискуем. В поканите е
посочено, че към 05.02.2015 г. задължението към банката е: главница - 77 210,29
шв.фр.; лихви - 21 660,98 шв.фр.; такси и застраховки - 1741,19 шв.фр. Нотариалните
покани са надлежно връчени на всеки от кредитополучателите на 23.02.2015 г.
Видно
от влязло в законна сила решение по гр.д.№6360/2012 г. по описа на СРС (в т.ч.
Решение №I-39-140/12.01.2015
г. и Решение №223850/27.09.2017 г., двете по гр.д.№6360/2012 г. на СРС; Решение
№8899/30.12.2019 г. по в.гр.д.№4253/2018 г. на СГС и Определение
№166/10.03.2021 г. по к.гр.д.№1985/2020 г. на ВКС) се установява, че са обявени
за нищожни следните клаузи от процесния договор
за потребителски кредит № HL 31694/17.12.2007 г., а именно: чл.3, ал.5; чл.6,
ал.3; чл.13, ал.1. Със същите решения е отхвърлен иска за прогласяване за
нищожни на клаузите на чл.3.1 от договора и на Приложение №1 и Приложение №2
към договора от 17.12.2007 г.
По делото е
допуснато изслушване и е приетото заключение на съдебно-счетоводната експертиза.
На поставените въпроси вещото лице е отговорило следното: Кредитът по договор за потребителски кредит № HL 31694 от 17.12.2007 г. /кр. сделка № 826916/
е в размер на 84 908
шв. франка и е усвоен на 21.12.2007 г.; Общият размер на непогасените задължения
по договора към датата на подаване на заявлението по чл. 417, т.2 ГПК, по което
е образувано ЧГД № 843/2015 г. на ЯPC по счетоводни данни на банката е 102044,19 шв.франка, в т.ч. 77 210.29 CHF - главница; за
сумата 23 092.71 CHF - договорни лихви и 1 741.19 CHF - такси и застраховки; Неизпълнението
на задължението по договора за кредит започва от вноска с №47 от погасителния план
в размер на 11,97 шв.франка лихви и 242,73
лв. главница с падеж 21.11.2011 г.; Размерът
на непогасената главница по договора за кредит към момента на подаване на
заявлението по чл.417, т.2 ГПК, по което е образувано ЧГД № 843/2015 г. на ЯPC по счетоводни данни на банката е 77 210,29 шв.франка; Начислената и незаплатена
договорна лихва по договора за кредит за периода 21.11.2011 г. - 15.04.2015 г.
включително, както и към датата на подаване на заявлението по чл.417, т.2 ГПК,
по което е образувано ЧГД № 843/2015 г. на ЯPC по счетоводни данни на банката е в размер на
23 092,71 шв.франка.; Начислените и незаплатени от
кредитополучтелите такси по договора за кредит за периода 21.11.2011 г. -
15.04.2015 г. включително, както и към датата на подаване на заявлението по
чл.417, т.2 ГПК, по което е образувано ЧГД №843/2015 г. на ЯPC по счетоводни данни на банката са в размер
на 1741,19 шв.франка; Общият размер на непогасеното
кредитно задължение на кредитополучателите по Договор за потребителски кредит № HL 31694 от 17.12.2007 г. /кр. сделка № 826916/
към датата на подаване на заявлението по чл. 417, т. 2 ГПК, по което е
образувано ЧГД №843/2015 г. на ЯPC е 102 044,19 шв.франка.
На допълнително поставени въпроси вещото лице е посочило: Общият размер на
непогасените задължения след приспадане на извършената от банката капитализацията
е 101 819,01 шв.франка (102 044,19 шв.франка - 225,18
шв.франка); Общият размер на непогасените задължения без промяна на лихвения
процент на договорената лихва са 94 508,09 шв.франка,
в т.ч. - главница 77 210,29
шв.франка, договорни
лихви 15 556,61 шв.франка, такси и застраховки 1 741,19 шв.франка.; Левовата равностойност на
задълженията от 101
819,01 шв.франка по
валутния курс към деня на усвояване на кредита 1,1542 лв. за 1 шв.франк е 117 779,41 лв. В о.с.з. вещото лице поддържа даденото заключение,
като уточнява, че е работил по счетоводни данни на банката и на база
доказателствата по делото.
При така установената фактическа
обстановка, съдът прави следните правни
изводи:
С депозираната пред ЯОС искова
молба ищецът претендира съдът да постанови решение, с което да признае за
установено, на осн. чл.422 ГПК, по отношение на ответниците съществуването
на изискуемо парично вземане в
полза на ищеца за сумата
от 102 044,19 CHF, представляваща: 77 210.29
CHF - главница; 23 092.71 CHF - договорни лихви за периода 21.11.2011 год. –
15.04.2015 год.; 1 741.19 CHF - договорни такси за периода 21.12.2011 год. –
15.04.2015 год., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на завеждане на заявлението - 17.04.2015
г. до окончателното й изплащане, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение
въз основа на документ по чл.417 от ГПК по ч.гр.д. №843/2015 г. по описа на ЯРС и които произтичат от
договор за потребителски кредит № HL 31694 от 17.12.2007 год. и са
удостоверени в извлечение от счетоводните книги на „Юробанк България” АД.
Така предявеният иск е положителен
установителен такъв и следва да се квалифицира по чл.422 ГПК, вр. чл.430 и сл.
от ТЗ.
Съгласно чл.422, ал.1 от ГПК искът
за съществуване на вземането се смята предявен от момента на подаването на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение, когато е спазен срока по
чл.415, ал.4 ГПК. В чл.415, ал.1, т.1, вр. ал.4 ГПК е посочено, че когато
възражението е подадено в срок, съдът указва на заявителя, че може да предяви
иск за установяване на вземането си в едномесечен срок, като довнесе дължимата
държавна такса.
В конкретния случай, видно от
приложеното ч.гр.д.№843/2015 г. на ЯРС по същото е издадена заповед за
изпълнение по чл.417 ГПК и изпълнителен лист за следните суми: 77 210.29 CHF - главница; за
сумата 23 092.71 CHF - договорни лихви за периода 21.11.2011 год. – 15.04.2015
год.; 1 741.19 CHF - договорни такси за периода 21.12.2011 год. – 15.04.2015
год., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на завеждане на заявлението - 17.04.2015
г. до окончателното й изплащане. Срещу издадената заповед за
изпълнение длъжниците подали възражение в срока по чл.414 ГПК, че не дължат
изпълнение на вземането по нея, поради което е предявен настоящият иск по реда
на чл.422 ГПК.
При така изложените факти
решаващия съд намери за допустим.
Разгледан по същество искът е частично
основателен.
Настоящият състав счита, че между
ищеца и ответниците е сключен валиден договор за банков кредит по смисъла на чл.430, ал.1 и ал.3 ТЗ. Договорът за
банков кредит е формален. Писмената форма е необходима за неговата
действителност (аргумент чл.430,
ал.3 ТЗ). В настоящия казус е спазена изискуемата форма за
действителност на сключения между страните по делото договор за потребителски
кредит № HL 31694, по силата на който банката
предоставила на ответниците потребителски кредит за рефинансиране и текущи
нужди в швейцарски франкове, в размер на равностойността в швейцарски франкове
на 98 000 лева, по курс "купува" за щвейцарски франк към лева на
банката в деня на усвояване на кредита, което усвояване, съгласно чл.2, ал.1,
става по блокирана сметка в швейцарски франкове на кредитополучателя.
Безспорно
ищците - кредитополучатели са физически лица, на които с процесния договор е
предоставен кредит, който не е предназначен за извършване на търговски или
професионална дейност, поради което те имат качеството потребители по см. на
§13, т.1 от ДР на ЗЗП, а съответно банката е търговец по см. на §13, т.2 от ДР
на ЗЗП.
Ответниците са направили възражение,
че ищецът не им е отпуснал кредит в швейцарски франкове, а са получили кредит в
размер на 98 000 лв. Това възражение е неоснователно.
За да изведе
този извод настоящия съд съобрази решение
№136/20.01.2021 г. по т.д.№1467/19 г. на II т.о., в което е извършено
позоваване на формираната практика
на ВКС в решение №295/22.02.2019 г. по т.д.№3539/15 г. на II т.о. (образувано
по описа на I т.о.), решение №384/29.03.2019 г. по т.д.№2520/2016 г. на II
т.о., решение №294/27.03.2019 г. по т.д.№1599/2017г. на II т.о., решение №314/29.07.2019
г. по т.д.№1766/2016г. на II т.о., решение №67/12.09.2019 г. по т.д.№1392/2018 г.
на I т.о. и решение №155/24.01.2020 г. по т.д.№2561/2018г. на II т.о.,
постановени във връзка с неравноправни клаузи в потребителски договори, в
хипотеза на банков кредит, по който цялата сума фактически е предоставена на
разположение на кредитополучателя в националната валута, съответно в резервната
валута на страна (евро – чл.29 ЗБНБ), а не в чуждестранната валута (щвейцарски
франкове), уговорена в кредитния договор (кредитът е остойностен в чуждестранна
валута и задължението за погасяване е в същата чуждестранна валута). Изложено
е, че въз основа на това, че валутата, в която е сключен кредитния договор, има
само функцията на парична виртуална единица, служеща за изчисление, в т.20 от
постановеното на 22.02.2018г. по дело С-119/17 по чл.99 от Процедурния
правилник на СЕС мотивирано определение е посочено, че договорът за кредит не
предвижда поне възможност за реално използване от потребителя на чуждестранната
валута. Въпреки това е счетено, че кредитът следва да се погаси в
чуждестранната валута независимо, че е предоставен в националното платежно
средство и че договорът предвижда преобразуване на налични на кредитополучателя
по негова банкова сметка ***но средство във валутата на кредита с цел
осигуряване на плащането на месечните вноски. При тези обстоятелства СЕС е
приел, че този договор не може да се приравни на договор за кредит, индексиран
в чуждестранна валута, във връзка с който са дадените разрешения с
постановеното от СЕС решение по дело С-26/13. Именно поради това, с
определението си по дело С-119/17 СЕС препраща към свое решение от 20.09.2017 г.
по дело С-186/16 относно критериите, които националният съд трябва да прилага
при преценка на клауза от договор за банков кредит в чуждестранна валута от
гледна точка на разпоредбите на чл.3, пар.1 и чл.4, пар.2 от Директива 93/13,
транспонирани в чл.143 и чл.145, ал.2 ЗЗП. Посочва се още, че в цитираната
практика на ВКС също е прието, че в очертаната хипотеза кредитът е в
чуждестранна валута, а не в местната или резервната валута на страната –
еврото, с оглед валутния режим на страната - „Паричен съвет“ /наричан още
„Валутен борд“/. Съобразявайки изложеното, решаващият състав на ВКС е дал
следния отговор на поставения правен въпрос: в хипотеза на банков кредит, по който цялата сума фактически е
предоставена на разположение на кредитополучателя в резервната валута на
страната (евро), а не в чуждестранната валута (щвейцарски франкове), уговорена
в кредитния договор, кредитът е остойностен в чуждестранна валута и
задължението за погасяване е посочено в договора в същата чуждестранна валута,
договорът не се счита сключен в резервната валута на страната (евро) и връщането
на кредита се дължи в чуждестранната валута (щвейцарски франкове).
Следващото
възражение на ответниците е, че не са налице предпоставки за обявяване на целия
кредит за предсрочно изискуем, обосновано с твърдение, че не са уведомявани за
това от банката. Това възражение също е неоснователно.
По въпроса за момента, от който вземането на банка по договор за
кредит става предсрочно изискуемо е налице задължителна съдебна практика,
обективирана в т.18 от Тълкувателно решение № 4/18.06.2014 г. на ВКС по
тълк.д.№4/2013 г., ОСГТК, според което в хипотезата на предявен иск по чл.422,
ал.1 ГПК за вземане, произтичащо от договор за банков кредит с уговорка, че
целият кредит става предсрочно изискуем при неплащането на определен брой
вноски или при други обстоятелства, и кредиторът може да събере вземането си без
да уведоми длъжника, вземането става изискуемо с неплащането или настъпването
на обстоятелствата, след като банката е упражнила правото си да направи кредита
предсрочно изискуем и е обявила на длъжника предсрочната изискуемост.
В конкретния случай ответниците не оспорват факта, че след м.ноември
2011 г. са спрели плащанията по договора за кредит. От приетото по делото
заключение на вещото лице, което не е оспорено от страните, се установява, че последната
вноска за погасяване по дълга е №46 по погасителния плат, като неизпълнението на задължението по договора за
кредит започва от вноска с №47 от погасителния план в размер на 11,97 шв.франка лихви и 242,73 лв. главница
с падеж 21.11.2011 г. От представените два
броя нотариални покани, отправени до всеки от длъжниците по договора за кредит
и надлежно връчени на всеки от тях на 23.02.2015 г., се установява, че банката
ги уведомила, че поради трайно неизпълнение на задълженията им по договора,
обявява кредита за изцяло предсрочно изискуем, като в поканата е посочено, че
към 05.02.2015 г. задължението към банката е: главница - 77 210,29 шв.фр.;
лихви - 21 660,98 шв.фр.; такси и застраховки - 1741,19 шв.фр. Така извършеното уведомяване се
прие от настоящия съд за редовно извършено и в съответствие с изискванията на
закона, а и липсват твърдения и доказателства същото да не е достигнало до
получателя. Удостоверяването на връчването е оформено надлежно, съответно
волеизявлението на банката за обявяване на кредита за предсрочно изискуем е
достигнало до ответниците - кредитополучатели.
При
изложеното до тук възражението на ответниците, че
предсрочната изискуемост на цялото вземане на ищеца не е настъпила е
неоснователно. За момент на настъпване на предсрочната изискуемост на вноските
с ненастъпил падеж съдът приема 23.02.2015 г. – датата на която нотариалната
покана, съдържаща изявлението на банката за обявяване на предсрочната
изискуемост, е връчена на всеки от ответниците.
Възражението на ответниците за
неравноправност на клаузите от договора, даващи право на кредитора да променя
едностранно размера на възнаградителната лихва е основателно и не следва
да бъде обсъждано отново, т.к. по въпроса е налице влязло
в законна сила решение по гр.д.№6360/2012 г. по описа на СРС (в т.ч. Решение №I-39-140/12.01.2015 г.
и Решение №223850/27.09.2017 г., двете по гр.д.№6360/2012 г. на СРС; Решение
№8899/30.12.2019 г. по в.гр.д.№4253/2018 г. на СГС и Определение
№166/10.03.2021 г. по к.гр.д.№1985/2020 г. на ВКС), съгласно което са обявени за нищожни следните клаузи
от процесния договор за потребителски кредит № HL
31694/17.12.2007 г., а именно: чл.3,
ал.5 - действащия БЛП на банката за жилищни кредити
не подлежи на договаряне и промените в него стават незабавно задължителни за
страните, като банката уведомява кредитополучателя за новия размер на БЛП и
датата, от която той е в сила чрез обявяването му на видно място в банковите
салони; чл.6, ал.3 - в случай, че по време на действие на договора банката промени БЛП,
размерът на погасителните вноски по погасителния план се променя автоматично,
за което кредитополучателя дава неотменимо и безусловно съгласие с подписването
на договора; чл.13, ал.1 - предвидено е право за банката едностранно да променя
Тарифата за условията, лихвите, таксите и комисионните, които прилага при
операциите си, както и приложимите лихви по настоящия кредит в швейцарски
франкове или друга валутав случай на превалутиране по реда на чл.21 от
договора, като измененията влизат в сила от деня на приемането им и са
задължителни за страните по договора. Със същите решения е отхвърлен иска за прогласяване за нищожни
на клаузите на чл.3.1 от договора,
съгласно която годишната лихва се формира като
сбор от базовия лихвен процент (БЛП) на банката за жилищни кредити в щвейцарски
франкове, валиден за съответния период на начисляване на лихвата, плюс
договорна надбавка от 2,15 пункта, като към момента на сключване на договора
БЛП на банката е бил в размер на 4,5%, както и е отхвърлен иска за прогласяване за нищожни на Приложение №1, в което се посочват
деня на усвояване на кредита, приложимия към същата дата търговски курс
„купува" за швейцарския франк, както и конкретно определения съобразно
него размер на кредита в швейцарски франкове и Приложение №2 - погасителен план към договора за кредит от
17.12.2007 г.
Ответниците са
заявили и възражение за неравноправност
на клаузите от договора за кредит относно поемане на валутния риск и за
превалутиране на швейцарски франк в лева и обратно, по което съдът намира
следното: Съгласно чл.1 от договора за кредит, банката предоставя на
кредитополучателя потребителски кредит в швейцарски франкове, в размер на
равностойността в швейцарски франкове на 98000 лева по курс „купува" за
швейцарски франкове към лева на „Юробанк И Еф Джи България“ АД в деня на
усвояване на кредита. Разрешеният кредит се усвоява от кредитополучателя по
блокирана сметка в швейцарски франкове (чл.2, ал.1 от договора), като усвоеният
кредит в швейцарски франкове по сметката по чл.2, ал.1 се превалутира служебно
от банката в лева по търговски курс "купува" швейцарския франк към лева
на банката в деня на усвояването, като се превежда по открита в банката сметка
на кредитополучателя в лева (чл. 2, ал. 3 от договора). Съобразно чл.6, ал.2 от
договора, погасяването на кредита се извършва във валутата, в която същият е
разрешен и усвоен – швейцарски франкове. В случай, че на съответния падеж на
погасителна вноска по главницата и / или лихвата кредитополучателят не е
осигурил дължимата сума в швейцарски франкове по сметката си по чл.2, ал.1, но
има средства в лева или евро по своите сметки в банката, погасяването на
кредита се извършва с тези средства след служебно изкупуване от банката на дължимите
швейцарски франкове по курс "продава" на банката за швейцарския франк
към лева/евро, за което кредитополучателят с подписването на договора дава
своето неотменно и безусловно съгласие и оправомощава банката. В чл.21 от
договора е предвидено, че кредитополучателят има право да поиска от банката да
превалутира предоставения му кредит в швейцарски франкове, съответно в български
лева по обявения курс "купува" на банката за швейцарски франкове на
датата на превалутирането, както и да прилага по отношение на превалутирания
кредит лихвените проценти, обявени от банката, като за превалутирането се дължи
и комисионна. Според чл.22 от договора, превалутиране е промяна на валутата, в
която се изчислява стойността на задължението, при което следва да се приложи
съответния лихвен процент, приложим за новата валута на кредита при изчисляване
на лихвата по същата. В чл.23, ал.1 от договора кредитополучателят декларира,
че е запознат и съгласен с обстоятелството, че промяната на обявения от банката
курс купува и/или продава на швейцарския франк към български лев, както и
превалутирането по чл.21 от договора, може да има за последица, включително в
случаите на чл.6, ал.2 от договора, повишаване на размера на дължимите
погасителни вноски по кредита, изразени в лева, като напълно приема да носи за
своя сметка риска от такива промени и повишаване, както и че е съгласен да поеме
всички вреди (включително и пропуснати ползи), произтичащи от промяната на
валутните курсове и новите лихви, приложими по превалутирания кредит.
Кредитополучателят декларира в ал.2 на чл.23 от договора, че изцяло е запознат
и разбира икономическия смисъл и правните последици на разпоредбите на чл.6,
ал.2 и чл.21-23 от договора, както и че е съгласен с настъпването им.
По делото не е установено проведено индивидуално договаряне по
повод сключването на процесния договор от страна на банката, не са налице и
твърдения в тази насока. Индивидуално уговорена клауза е клауза в потребителски
договор, която не е била изготвена предварително от търговеца или доставчика,
или дори и да е била изготвена предварително, потребителят е могъл да изрази
становище по нейното съдържание, доколкото при достатъчно информиран избор, я е
приел (в т.см. решение по
т.д.№535/2016 г. на I т.о. на ВКС). Подписването на договор за
банков кредит от потребителя не освобождава банката от задължението й да
докаже, че намиращи се в договора клаузи, оспорени от потребителя като
неравноправни, са били индивидуално уговорени с него. Индивидуалното договаряне
следва да се извлече от събрани доказателства за водените преговори и за
обстоятелствата по сключването на договора за кредит, каквито по делото
липсват. Доказването следва да установи, че при сключването на съответните
клаузи, като предложени от доставчика на стоката или услугата, потребителят не
е бил принуден да ги приеме, без възможност за въвеждане на резерви или
изменения, в съответствие с икономическия си интерес или да се установи, че с
това си съдържание клаузите са били предложени от самия потребител. Сключването
на последващи споразумения за преструктуриране на дълга не прави уговорките,
поети в първоначалния договор индивидуално уговорени.
Относно валутата на кредита и валутния риск и тълкуване и
прилагане на практиката на СЕС и в частност на актовете по С-186/16 и
С-119/17 са постановени от ВКС, по реда на чл.290 ГПК,
решение №67/12.09.2019 г. по т.д.№1392/2018 г. на ВКС, ТК, I т.о. и цитираните
в него решение
№384/29.03.2019 г. по т.д.№2520/2016 г. на ВКС, ТК, I т.о.,
решение №294/27.03.2019 г. по т.д.№1599/2017 г. на ВКС, ТК, II
т.о., решение №295/22.02.2019 г., т.д.№3539/2015 г. на ВКС, ТК, I т.о.,
решение №314/29.07.2019 г. по т.д.№1766/2016 г. на ВКС, ТК, II т.о. В
посочените съдебни актове е прието, че "неравноправна е договорена клауза
от кредитен договор в чуждестранна валута, последиците от която са цялостно
прехвърляне на валутния риск върху потребителя и която не е съставена по
прозрачен начин, така че кредитополучателят не може да прецени на основание
ясни и разбираеми критерии икономическите последици от сключването на договора
и когато при проверката й за неравноправния характер бъде констатирано, че
въпреки изискванията за добросъвестност, тя създава във вреда на потребителя значително
неравновесие между правата и задълженията на страните, произтичащи от договора,
като в този случай за валутните разлики приложение не намират изключенията
на чл.144,
ал.3 ЗЗП. За да дадат този отговор, съдебните състави на ВКС са се позовали на
задължителната практика на Съда на Европейския съюз (СЕС), постановена по
транспонирани в ЗЗП разпоредби на правото на ЕС (решение от
20.09.2017 г. по дело С-186/16, определение от 22.02.2018 г. по дело
С-119/17, решение от
30.04.2014 г. по дело С-26/13, решение от
23.04.2015 г. по дело C-96/14, решение от
03.06.2010 г. по дело C-484/08, решение от
20.09.2018 г. по дело С-51/17, решение по
дело C-415/11).
Съвкупният анализ на договорните клаузи сочи, че настоящият кредит
се предоставя в швейцарски франкове в размер на равностойността им на 98 000 лева;
независимо, че в чл.2, ал.1 е предвидено, че кредитът се усвоява в швейцарски
франкове, сумата се превежда безкасово по сметка, до която кредитополучателят
няма достъп, тъй като същата е блокирана; швейцарските франкове от блокираната
сметка служебно се превалутират от банката в лева преди усвояването им, като
реалното усвояване на кредита от потребителя става именно в лева. Видно от
горните уговорки, реален паричен поток от кредитора към кредитополучателя в
швейцарски франкове не е налице. Същевременно липсват данни, че към момента на
сключване на договора за кредит в чуждестранна валута на кредитополучателя е
била предоставена цялата относима информация, която би му позволила да прецени
икономическите последици от клаузата за валутния риск за финансовите му
задължения при значимо обезценяване на валутата, в която получава доходите си.
По смисъла на даденото от СЕС тълкуване не може да се приеме за достатъчна
информираност на потребителя предоставената от банката информация, че е
възможна промяна на обявения от нея курс купува и/или продава на швейцарския
франк, което ще рефлектира върху размера на дълга, изразен в лева, в посока на
повишаването му. На потребителя като по-слабата страна в правоотношението,
включително с оглед степен на информираност, не е предоставена информация при
сключването на договор за потребителски кредит със срок на издължаване от 216
месеца какви са очакваните прогнози относно промяната на швейцарския франк,
спрямо който националната валута няма фиксиран курс, както и какви действия
може да предприеме кредитополучателят, за да минимализира валутния риск, вкл.
чрез застраховането му или използването на други финансови инструменти. С
такава информация, като част от професионалната си дейност, банката следва да
разполага и след като не е изпълнила задължението си да я предостави на
по-слабата страна по договора, липсва основание да се приеме, че потребителят е
могъл да прецени потенциално значимите икономически последици върху финансовите
му задължения от възникващия за него още със сключването на договора валутен
риск при получаван доход в местна валута, като направи информиран избор дали да
получи по-нисък лихвен процент и да носи валутния риск или да получи кредит при
по-висока лихва, но да не носи валутния риск. Липсата на предоставена
информация не позволява на средния потребител (относително осведомен и в
разумни граници наблюдателен и съобразителен) да прецени потенциално значимите
за него икономически последици при изчисляване на погасителните вноски, тъй
като не разполага с информация в дългосрочен план за котировките на швейцарския
франк. Банката като професионалист е могла и е била длъжна да предвиди
устойчивия темп на поскъпване на швейцарския франк и да уведоми за това
насрещната страна по договора, тъй като това представлява обстоятелство, което
по естеството си се отразява на по-нататъшното изпълнение на договора. Клаузата
на чл.21, ал.1 на договора не дава защита на потребителя, тъй като
упражняването на правото на превалутиране е свързано със заплащането на
комисионна и е обвързано с курс "купува" на банката за швейцарски
франкове за датата на превалутирането, който е едностранно определен.
Банката с оглед експертната си компетентност и познания относно
очакваните промени на курса на швейцарския франк в посока на значимо
поскъпване, непредоставяйки тази информация на потребителя е нарушила принципа
на добросъвестност, при фиктивно предоставен паричен поток в швейцарски
франкове. Ако кредиторът беше постъпил добросъвестно и справедливо с
потребителя, не би могло да се очаква относително осведомен и обичайно наблюдателен
потребител да се съгласи с клаузата за поемане на риска от промяна на
посочената чуждестранна валута и понасяне на вредите от него дори и при
индивидуално договаряне (С-186/16, С-415/11).
В заключение, клаузите за прехвърляне на валутния риск върху
потребителя създават значително неравновесие между правата и задълженията на
страните по кредитния договор по см. на чл.143, т.19 ЗЗП. Същите са
неравноправни, тъй като не са индивидуално договорени клаузи от кредитен
договор в чуждестранна валута, последиците от които са свързани с цялостно
прехвърляне на валутния риск върху потребителя. Същите не са съставени по
прозрачен начин, така че кредитополучателят да може да прецени на основание
ясни и разбираеми критерии икономическите последици от сключването на договора.
С оглед извода за неравноправност и нищожност на клаузите в
договора за кредит даващи право на банката – ищец едностранно да повишава
лихвения процент и тези, прехвърлящи валутния риск изцяло върху потребителя,
съдът намира, че размерът на кредитния дълг към датата на подаване на
заявлението по чл.417 ГПК следва да се определи съобразно варианта по т.8.2 от
заключението на назначената ССЕ, според който общия размер на непогасените
задължения е 94 508,09 шв.франка, в т.ч. главница - 77 210,29 шв.франка, договорни лихви - 15556,61 шв.франка, такси и застраховки 1 741,19 шв.франка.
Предвид посоченото по-горе,
предявеният иск по чл.422 ГПК следва да бъде уважен частично, като се признае
за установено по отношение на ответниците съществуването на изискуемо парично вземане в
полза на ищеца за сумата 77
210,29 шв.франка
- главница, за
сумата 15 556,61 шв.франка - договорни лихви за периода
21.11.2011 год. – 15.04.2015 год. и за сумата 1741.19 CHF - договорни такси за
периода 21.12.2011 год. – 15.04.2015 год.,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на завеждане на
заявлението - 17.04.2015 г. до окончателното й изплащане. Претенцията на
ищеца за договорна лихва над сумата 15 556,61 шв.франка до
предявения размер от 23 092,71 шв.франка, следва да бъде отхвърлена.
По въпроса
за разноските:
Претенция
за присъждане на разноски е заявена единствено от ищеца. Ответниците на са направили
искане за присъждане на разноски.
В
съответствие с т.12
от ТР №4/18.06.2014 г. на ВКС по т.д.№4/2013 г. на ОСГТК съда следва да се
произнесе по въпроса за разноските в заповедното производство. В настоящия
случай, предвид частичното уважаване на предявения иск и представените
доказателства за сторени разноски, на ищеца следва да се присъдят разноски за
заповедното производство в размер на 7 379,43 лв.
Предвид изхода на исковото
производство и в съответствие с разпоредбата на чл.78, ал.1 ГПК на ищеца следва
да се присъдят направените в настоящото производство разноски, съразмерно с
уважената част от иска му или сума в размер на 3 902,98 лв.
Така мотивиран, ЯОС
Р Е Ш
И :
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на С.Т.К. с ЕГН ********** и К.Д.К. с ЕГН **********,***,
че същите дължат на „Юробанк България” АД със седалище гр.София, с ЕИК
********* следните суми: сумата 77 210,29 шв.франка -
главница, сумата 15 556,61 шв.франка - договорни лихви за периода
21.11.2011 год. – 15.04.2015 год. и сумата 1741.19 CHF - договорни такси за
периода 21.12.2011 год. – 15.04.2015 год.,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на завеждане на
заявлението - 17.04.2015 г. до окончателното й изплащане, за които суми е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на
документ по чл.417 от ГПК по ч.гр.д. №843/2015 г. по описа на ЯРС и които произтичат от
договор за потребителски кредит № HL 31694 от 17.12.2007 год., като иска за
договорна лихва над сумата 15 556,61 шв.франка до
предявения размер от 23 092,71 шв.франка, като неоснователен - отхвърля.
ОСЪЖДА,
на осн. чл.78, ал.1 ГПК, С.Т.К. с ЕГН ********** и К.Д.К. с ЕГН ********** да
заплатят на „Юробанк България” АД със
седалище гр.София, с ЕИК ********* сумата 7 379,43 лева - разноски в
заповедното производство и сумата 3902,98 лева - разноски в настоящото
производство.
Решението подлежи на обжалване
пред Апелативен съд – гр.Бургас в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: