РЕШЕНИЕ
№ 279
гр. Велико Търново , 04.03.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, XVI СЪСТАВ в публично
заседание на пети февруари, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:ВЛАДИМИР БАЛДЖИЕВ
при участието на секретаря ИВАНКА Д. ТРИФОНОВА
като разгледа докладваното от ВЛАДИМИР БАЛДЖИЕВ Гражданско дело
№ 20204110102641 по описа за 2020 година
Производството е образувано по искова молба на В. И. В.. Излагат се твърдения, че на
29.12.2019г. *поради неспазване на необходимата дистанция е предизвикал
пътнотранспортно произшествие с движещият се пред него и управляван от ищеца лек
автомобил *, при което е причинил на последния повърхностни травми по главата и мозъчно
сътресение, придружени с главоболие, световъртеж и гадене. Твърди се, че от инцидента
ищецът е преживял силен стрес, който е довел до нарушения в обичайния му начин на
живот. Изтъква се, че виновният за произшествието водач на товарния автомобил към
момента на пътния инцидент е имал валидна задължителна застраховка „Гражданска
отговорност”, сключена с ответника, която следва да покрие причинените вреди. Ищецът
твърди, че е предявил претенция пред застрахователя по реда на чл. 380, ал. 1 от КЗ, като
последният е заплатил частично претендираното от него обезщетение. С оглед
гореизложеното се отправя искане до съда да постанови решение, с което да осъди
ответника, на основание чл. 432, ал. 1 от КЗ да заплати на ищеца обезщетение за
неимуществени вреди от 8500 лв., представляваща частична претенция от общо дължимо
обезщетение в размер на 30000 лв., ведно със законната лихва от предявяването на иска до
окончателното изплащане на задължението, както и направените по делото разноски.
Ответникът, в срока по чл. 131 от ГПК, представя отговор, в който оспорва основателността
на предявения иск по основание и размер. Признава участието на водача на товарния
автомобил в произшествието и наличието на валидно застрахователно правоотношение по
задължителна застраховка „Гражданска отговорност” по отношение на него. Изтъква, че с
1
оглед механизма на произшествието ищецът с поведението си е допринесъл за настъпването
му като претендираното от него обезщетение е прекомерно. Излага доводи, че му е заплатил
сумата от 1500 лв., която съответства на претърпените неимуществени вреди. С оглед
гореизложеното се отправя искане за отхвърляне на предявения иск и за присъждане на
направените по делото разноски.
Съдът, като взе предвид становищата на страните и като прецени събраните по делото
доказателства, намира за установено следното:
Предмет на делото са обективно съединени искове по чл. 432, ал. 1 от Кодекса за
застраховането.
От събрания доказателствен материал се установява следната фактическа обстановка:
Между страните не се оспорва, че на 29.12.2019г. *и движещият се пред него и управляван
от ищеца лек автомобил *. За произшествието е съставен констативен протокол за ПТП, в
който са описани деформации по предната част на товарния автомобил и по задната част на
лекия автомобил. Полицейските служители достигнали до извод, че водачът на товарния
автомобил поради неспазване на необходимото безопасно разстояние е ударил автомобила
на ищеца, който в същия момент е намалвал скоростта си на движение. От произшествието
В.В. получил повърхностна травма на главата и мозъчно сътресение, придружени с
главоболие, световъртеж и гадене, които наложили домашно лечение за период от един
месец с прием на медикаменти. В края на месец януари 2020г. ищецът започнал работа, но
периодично изпитвал главоболие при психическо натоварване, което наложило да потърси
лекарска помощ и отново да приема на медикаменти. По делото няма спор, че по отношение
на участвалия в произшествието товарен автомобил е сключена задължителна застраховка
„Гражданска отговорност” на автомобилистите с ответника, която е валидна към
29.12.2019г. На 10.07.2020г. ищецът предявил писмена претенция до застрахователя за
изплащане на застрахователно обезщетение в размер на 30000 лв. за претърпени от
произшествието неимуществени вреди. Ответникът определил обезщетение в размер на
1500 лв., които на 14.10.2020г. превел по посочена от ищеца банкова сметка. От
заключението на допусната съдебно-медицинска експертиза се установява, че
констатираните травматични увреждания на ищеца са възможна последица от процесното
пътнотранспортно произшествие. Вещото лице е установило, че мозъчното сътресение е
протекло със зашеметяване като лечението е продължило около три месеца. Констатирано е,
че през първия месец от лечението си ищецът е търпял болки със среден интензитет, които
постепенно са затихнали и отшумели като за в бъдеще са възможни преходни главоболия с
поносим характер при психоемоционални напрежения.
При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:
Налице е противоправно поведение от на водача на товарния автомобил, който на
29.12.2019г. *, не е изпълнил задължението си по чл. 23, ал. 1 от ЗДвП да се движи на такова
2
разстояние от движещият се пред него лек автомобил, че да може да избегне удар в него,
когато последният намали скоростта си. Поведението на водача на товарния автомобил е
извършено виновно, защото той е могъл да предвиди, че при движението си в близост до
лекия автомобил на ищеца, при евентуално намаляване на скоростта му може да го блъсне.
От гореизложената разпоредба на ЗДвП се установява, че виновният водач е бил длъжен да
направи така, че да се движи безопасно разстояние от управляваното от ищеца превозно
средство, че при настъпване на посочените условия да избегне настъпването на пътен
инцидент. Водачът не е предприел предвиденото в закона поведение за избягване на
опасността като е действал небрежно и с поведението си е станал причина за увреждане на
ищеца. Нарушението на чл. 23, ал. 1 от ЗДвП е в пряка причинна връзка с реализираното
произшествие, при което е последвал удар между двата автомобила, вследствие на който на
ищеца е причинени леки телесни повреди. Последният няма вина за настъпване на вредите
тъй като с поведението си нито е поставил началото на причинно-следствения процес, нито
е способствал за неговото развитие. При горепосочената фактическа обстановка това щеше
да е налице при значително или рязко намаляване скоростта на лекия автомобил в
нарушение на изискванията на чл. 24 от ЗДвП. По делото, обаче ответникът не е ангажирал
доказателства в тази насока. Водачът на товарния автомобил към момента на
произшествието е имал качеството на застрахован по смисъла на чл. 477, ал. 2 от КЗ по
задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите с ответното
дружество, поради което съгласно чл. 429, ал. 1, т. 1 от КЗ последното се явява задължено да
покрие причинените от неправомерното му поведение имуществени и неимуществени вреди
на трети лица, които са пряк и непосредствен резултат от застрахователното събитие. От
гореизложеното се достига до извода, че са налице елементите от фактическия състав
обосноваващи отговорността на *по чл. 45, ал. 1 от ЗЗД, а оттам и правото на ищеца да
претендира обезщетение за вреди от неговия застраховател, на основание чл. 432, ал. 1 от
КЗ, поради което предявеният иск се явява доказан по основание.
От вредоносното поведение на застрахования, ищецът е претърпял неимуществени вреди
свързани с увреждане на здравето, изразяващи се в две леки телесни повреди в областта на
главата, за които липсват данни да са довели до трайна неработоспособност, влошаване на
психоемоционалното му състояние или да са нарушили обичайния му начин на живот. За
това свидетелства обстоятелството, че месец след инцидента той отново е започнал да
извършва трудовата си дейност. Уврежданията са били съпроводени с болки със среден
интензитет, които след около три месеца постепенно са затихнали и отшумели. Ищецът
безспорно е изживял и стрес от инцидента, който е обичаен при настъпване на
пътнотранспортни произшествия. При това положение, съдът след като съобрази характера
и интензитета на увреждането, начинът и обстоятелствата, при които то е извършено,
продължителността на оздравителния период и отражението му върху психиката на
увреденото лице, с оглед разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД, намира, че обезщетението за
претърпени неимуществени вреди за сумата от 6500 лв. е справедливо. Плащането на
застрахователно обезщетение от ответника в полза на ищеца в размер на 1500 лв. за
3
претърпените от последния вреди, което е едностранно определено, а не по спогодба, обаче
е довело до частично погасяване на претенцията за неимуществени вреди, поради което
същата се явява основателна и следва да бъде уважена само за сумата от 5000 лв., ведно със
законната лихва от 02.11.2020г. до окончателното изплащане. Претенцията за разликата до
8500 лв. също е неоснователна, прекомерна и следва да бъде отхвърлена тъй като ищецът за
един относително кратък период от време се е възстановил напълно от травматичните си
увреждания като по делото липсват доказателства последните да са довели до усложнения.
От резултата от извършеното енцефалографско изследване на 03.11.2020г. вещото лице е
обосновало извод за липса на данни за контузия на мозъка на ищеца като е обосновало, че
без преглед от специалист не може да се установи със сигурност наличието на други
последващи неблагоприятни изменения от увреждането.
При този изход на делото, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, ответникът следва да заплати
на ищеца сумата от 817,64 лв., представляващи направени по делото разноски за държавна
такса, адвокатско възнаграждение и възнаграждение за вещо лице. На основание чл. 78, ал. 3
от ГПК ищецът следва да заплати на ответника сумата от 147,05 лв., представляващи
направени по делото разноски за адвокатско възнаграждение.
Водим от горното, Великотърновският районен съд
РЕШИ:
Осъжда *, да заплати на В. И. В. с ЕГН: ********** *, на основание чл. 432, ал. 1 от Кодекса
за застраховането, по сметка с *, сумата от 5000 лв. /пет хиляди лева/ - главница,
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от пътнотранспортно
произшествие, настъпило на 29.12.2019г. *, по предявен частичен иск от сумата 30000 лв.,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от 02.11.2021г. до окончателното
изплащане на задължението, както и сумата от 817,64 лв. /осемстотин и седемнадесет лева и
шестдесет и четири стотинки/, представляваща направени по делото разноски.
Отхвърля като неоснователен предявения от В. И. В. с ЕГН: ********** *, срещу *, иск по
чл. 432, ал. 1 от Кодекса за застраховането, предявен като частичен от сумата 30000 лв., за
заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди от пътнотранспортно
произшествие, настъпило на 29.12.2019г. *, в частта за разликата от 5000 лв. до 8500 лв.
Осъжда В. И. В. с ЕГН: ********** *, да заплати на *, сумата от 147,05 лв. /сто четиридесет
и седем лева и пет стотинки/, представляваща направени по делото разноски.
Решението подлежи на обжалване, пред Великотърновския окръжен съд, в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
4
Съдия при Районен съд – Велико Търново: _______________________
5