Р Е Ш Е Н И Е
гр.София, 30.06.2023 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Г.О., ІІІ-В състав, в публично съдебно заседание на тридесети март през две
хиляди двадесет и трета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ ДИМОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВЕЛИНА ПЕЙЧИНОВА
Мл.с-я: ТЕОДОРА ИВАНОВА
при секретаря Цветелина Пецева, като разгледа
докладваното от съдия ДИМОВ в.гр.дело
№ 13457 по описа за 2020 год., и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на
чл.258-273 от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на Е.Я.Б., подадена чрез
пълномощника адв.Н.К., срещу решение № 180676 от 20.08.2020 г., постановено по гр.дело №
72663/2019 г. по описа на СРС, І Г.О., 41 състав, в частта, с която е признато за установено по предявените от „Т.С.” ЕАД, ЕИК ********,
със седалище и адрес на управление:***, срещу Е.Я.Б., ЕГН **********, с адрес: ***
и съдебен адрес:***, офис 2, искове с правно основание чл.124, ал.1 ГПК във вр. с
чл.415 и чл.422 ГПК във вр. чл.79, ал.1 ЗЗД вр. чл.150 ЗЕ и чл.124, ал.1 ГПК
във вр. с чл.415 и чл.422 ГПК вр. чл.86, ал.1 ЗЗД, че Е.Я.Б. дължи на „Т.С.” ЕАД сумата от 823,04 лева, представляваща цена
на доставена до топлоснабден недвижим имот -
апартамент № 8, находящ се в гр.София, ж.к.“********с аб.№ 114938 и незаплатена цена на топлинна енергия за периода
01.08.2016 г. - 30.04.2018 г., сумата от 42 лева,
представляваща цена на услуга дялово разпределение за периода от 01.08.2016 г.
– 30.04.2018 г., ведно със законна лихва върху сумите от датата на подаване на
заявлението по чл.410 ГПК /07.08.2019 г./ до окончателното плащане, както и сумата от 99,51
лева - обезщетение за забава в размер на
законната лихва върху главница за доставена топлинна енергия за периода
15.09.2017 г. - 26.07.2019 г.
Жалбоподателката Е.Я.Б., чрез пълномощника
си адв.Н.К. твърди, че решението в обжалваната част е неправилно и незаконосъобразно,
постановено в нарушение на материалноправни разпоредби на закона, по съображения
подробно изложени в жалбата. Излага доводи, че няма качеството на потребител на топлинна енергия, както и че не е налице
валидно договорно отношение между страните по делото. Предвид изложеното се
моли настоящата въззивна инстанция да отмени решението на СРС в частта, в която
исковете са уважени, както и в частта на присъдените разноски, и да постанови
друго, с което исковете да бъдат отхвърлени. Претендира присъждане на направени
разноски по делото.
Въззиваемата
страна- ищец „Т.С.” ЕАД, гр.София, чрез своя
процесуален представител юрк.И.М.в писмена молба депозирана по делото, моли
съда да постанови решение, с което да отхвърли подадената въззивна жалба
а първоинстанционното решение в обжалваната част -потвърдено, като правилно и
законосъобразно. Претендира присъждане на направени разноски по делото.
Третото лице-помагач - „Б.Б.”-ООД, гр.София,
не взема становище по жалбата.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, като обсъди събраните по делото
доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно разпоредбата на
чл.235, ал.2 ГПК, намира за установено следното:
Жалбата е подадена в срока по чл. 259,
ал. 1 ГПК и е допустима, а разгледана по същество е неоснователна.
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта -
в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в
жалбата.
Процесното първоинстанционно решение е
валидно и допустимо,
като при постановяването му не е допуснато нарушение на императивни
материалноправни и процесуалноправни норми на закона. Решението е и правилно, като на основание чл.272 ГПК
въззивният състав препраща към мотивите изложени от СРС обосноваващи
окончателен извод за основателност на предявените от ищеца срещу ответницата установителни искове с
правно основание чл.422, ал.1 във връзка с чл.415, ал.1 от ГПК във вр. с чл.79,
ал.1 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД. При
правилно разпределена доказателствена тежест съобразно нормата на чл.154 от ГПК
и изпълнение на задълженията си, посочени в нормата на чл.146 от ГПК,
първоинстанционният съд е обсъдил събраните по делото доказателства, като е
основал решението си върху приетите от него за установени обстоятелства по
делото и съобразно
приложимия материален закон. За
да постанови решението си, първоинстанционният
съд е приел, че вземанията, предмет на установителните искове са дължими поради
проведено доказване на количеството и стойността на потребената от ответника топлоенергия, както и че същия е изпаднал в забава, тъй като задължението
за заплащане на цената на топлинната енергия е срочно.
Въззивният
състав споделя изцяло мотивите на първоинстанционния съд относно дължимостта на
вземанията, предявени с исковите претенции, за които исковете са уважени,
поради което и на основание чл. 272 ГПК препраща към тях. В
обжалваното съдебно решение са изложени конкретни
и ясни мотиви по отношение разкриване действителното правно положение между
страните и разрешаването на правния спор. Изводите на съда са обосновани с
оглед данните по делото и събраните по делото доказателства. Доводите в жалбата
са общи, а по същество са изцяло неоснователни. Във връзка с изложените във
въззивната жалба доводи, следва да се добави и следното:
Неоснователни
са изложените доводи във въззивната жалба във връзка със събраните по делото
доказателства и приетите за установи с тях обстоятелства от първата съдебна инстанция.
В случая ответницата не е оспорила нито едно от тези доказателства в
предвидените за това срокове и по предвидения в ГПК процесуален ред. Не е оспорила
заключенията на вещите лица по приетите съдебно- техническа и съдебно-
счетоводна експертиза, не е ангажирала доказателства, включително и такива
оборващи представените и ангажирани от ищеца доказателства или опровергаващи
установените с последните факти и обстоятелства по делото.
По
изложените съображения и с оглед на приетите по делото доказателства пред
първата инстанция настоящият въззивен състав намира, че при установеното
облигационно правоотношение между страните и при съобразяване на действащата
през процесния период нормативна уредба, регламентираща начина и сроковете за
заплащане на стойността на доставената топлинна енергия, правилно СРС е приел, че
исковете за главница и обезщетение за забава са основателни до размерите и за
периодите, посочени в обжалваното
решение.
С оглед на изложените съображения
и поради съвпадане на изводите на въззивната инстанция с тези на
първоинстанционния съд атакуваното решение, в обжалваната част, включително и в
частта на разноските, като правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено
на основание чл.271, ал.1 от ГПК.
По отношение на разноските за възивното производство:
При този изход на спора на въззивника-ответник не се следват разноски за въззивното производство. С оглед изхода на спора в
настоящето производство и независимо от факта, че претенцията на въззиваемата страна- ищец за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение е направена своевременно същата се явява
неоснователна доколкото по делото няма данни за извършени процесуални действия
от процесуален представител на въззиваемата страна-ищец - няма подаден писмен
отговор на въззивната жалба, както и неин представител не се явява в съдебно
заседание. По тези съображения въззивният съд счита, че в случая в полза на
въззиваемата страна- ищец не се дължат разноски за юрисконсултско
възнаграждение.
Водим от
горното, съдът
Р Е Ш
И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № 180676 от 20.08.2020 г., постановено по гр.дело №
72663/2019 г. по описа на СРС, І Г.О., 41 състав, в обжалваната част.
РЕШЕНИЕТО
не подлежи на касационно обжалване на осн. чл.280, ал.3 ГПК.
РЕШЕНИЕТО е постановено
при участието в процеса на „Б.Б.”-ООД, гр.София, като трето лице - помагач на
ищеца “Т.С.” ЕАД, гр.София.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.