МОТИВИ към Присъда №185 от 21.11.2018г.
по НЧХД №468/2018г. по описа на ***
Производството по НЧХД № 2298/2017г. по описа на ***е образувано въз
основана внесена тъжба от И.Т.Н. *** с ЕГН ********** против Х.П.П. *** с ЕГН ********** за това, че:
І.) на 03.10.2016 година, в ***, в съдебно заседание по НЧХД № 48 от 2016
година по описа на ***е казал нещо унизително за честта и достойнството на И.Т.Н.
в негово присъствие, а именно: *** *** че съм го нарекъл ***„Това дело трябва
да се отложи до тогава, докато се докаже дали този човек /сочи тъжителя/ е
виновен или не, защото той ме шантажира. Пак е ходил при някаква следователка.
Той си хваща платени свидетели постоянно и им плаща, та за една или две ракии
те свидетелстват срещу мен.”, като обидата е нанесена публично – престъпление
по чл. 148 ал. І т. 1, във вр. с чл. 146 ал. І от НК и
ІІ.) на
03.10.2016 година, в ***, в съдебно заседание по НЧХД № 48 от 2016 година по
описа на ***приписал на И.Т.Н. престъпление с думите: „******, като клеветата е
нанесена публично, поради което и на осн. чл. 304 от НПК ГО ОПРАВДАВА по повдигнатото обвинение
по чл. 148, ал. ІІ, във вр. с ал. І,
т.1, във вр. с чл. 147, ал. І, предложение ІІ от НК.
До откриване на съдебното следствие е приет за съвместно разглеждане в
наказателното производство граждански иск от И.Т.Н., ЕГН ********** против
подсъдимия Х.П.П., ЕГН ********** за сумата 2 000 лева, представляваща
обезщетение за нанесените му в резултат на престъплението обида неимуществени
вреди.
До откриване на съдебното
следствие е приет за съвместно
разглеждане в наказателното производство граждански иск от И.Т.Н., ЕГН **********
против подсъдимия Х.П.П., ЕГН ********** за сумата 3 000 лева, представляваща
обезщетение за нанесените му в резултат на престъплението клевета неимуществени
вреди.
ТъжителятИ. Т.Н. е конституиран
като граждански ищец в наказателното производство.
Тъжителят И.Н. подържа повдигнатите срещу подсъдимия П. обвинения. Моли
съда да постанови осъдителна присъда по отношение на подсъдимия П., както и да
уважи предявените граждански искове в претендирания размер. Претендира
направените по делото разноски.
Назначеният служебен защитник на подсъдимия Х.П.– адв. Й.Х. от ПлАК моли
съда да постанови присъда, с която да признае подзащитния й за невиновен по
повдигнатите му обвинения и на осн. чл. 304 от НПК го оправдае по същите. Развива
подробни доводи в подкрепа на защитната теза. Моли съда да отхвърли като
неоснователни предявените граждански искове.
СЪДЪТ, като прецени
събраните по делото доказателства-
поотделно и в тяхната съвкупност, взе предвид становището на страните, приема
за установено следното:
Подсъдимият Х.П.П. е роден на *** ***, живущ ***, ***,
със средно-специално образование, неженен, не работи, осъждан, ЕГН **********.
Тъжителят И.Т.Н. и подсъдимият Х.П.П. се познавали отдавна,
като от 1996г. отношенията им се влошили значително, в резултат на водени между
тях дела, както от гражданско-правен, така и от наказателно-правен характер.
Между страните бил воден гражданско-правен спор по
гр.д.№720/1996г. по описа на ***. Същият приключил на 03.04.2013г., когато с
Решение № 368 от сочената дата, постановено по гр. д. № 243/2012г. на ***
отменил решение № 605/08.12.2011г. по гр. д. №558/2011г. на ***, с което е
оставено в сила решението на ***по гр. д. № 720/1996г., с което е отхвърлен
предявеният от Х.П. против И.Н. иск за унищожаване на договор за дарение,
обективиран в ***на ***, поради измама и вместо него постановил унищожаване
като сключен при измама договор за дарение, обективиран в ***на ***, с което Х.П.П.
е дарил на И.Т.Н. следния недвижим имот: ***, съставляващо *** в строителен
квартал *** заедно с построените в това място *** при съседи: улица, Д.С.Т.
наследници на М.П.Ш.и М.Г.Д..
На 07.01.2016г. било образувано НЧХД №48/2016г. по
описа на ***, въз основа на тъжба от И.Т.Н. против Х.П.П.. С тъжбата подсъдимия
бил обвинен в това, че на 21.12.2015г. в ***, в съдебно заседание по н.ч.х.д.№1366/2015г.
по описа на ***е казал нещо унизително за честта и достойнството на И.Т.Н.
в негово присъствие, а именно, че е ***„разбирам в какво съм обвинен от един ***
че съм го ***, „… аз ще си съблека и дрехата и нея да вземе” – подсъдимият си
съблича връхната дреха и казва на частния тъжител, ***!”, разгласил
позорни обстоятелства за Н. и му приписал престъпление „дори ще ми
заплати не само щетите, но и това, че ми ***.” „***.” ***. „През тези
20 години дето се борих пред съда
с него, исках само да спре да краде други хора. Защото той продължава да го
прави това.” „ Т.к. разбрах, че този човек е неблагодарен, че съм го ***„***. ***
Който мами с имоти и му се услажда и няма да престане да го прави, толкова много пари. Надявах се през тези години
да престане тоя да го прави това и да се покае като ***, но доказа, че не може. Доказа, че не може да
бъде ***”. ***Той да каже какво работи. Щом ми е откраднал къщата и земята…”, като обидата и клеветата
да са нанесени публично –
престъпление по чл.148, ал.1,
т.1, във вр. с чл.146, ал.1 от НК и чл.148 ал.2, вр. ал.1 т.1, вр.чл.147 ал.1
пр.1 и пр.2 от НК.
В съдебно заседание на 03.10.2016г., проведено по НЧХД
№ 48/2016г. по описа на ***, след откриване на съдебното следтвие с прочитане
на тъжбата, подсъдимия П. заявил, че разбира обвинението. Заявил също така: *** *** че съм го нарекъл ***„Това
дело трябва да се отложи до тогава, докато се докаже дали този човек /сочи
тъжителя/ е виновен или не, защото той ме шантажира. Пак е ходил при някаква
следователка. Той си хваща платени свидетели постоянно и им плаща, та за една
или две ракии те свидетелстват срещу мен.”. По-късно в същото съдебно заседание
заявил още: „******.
Горната фактическа обстановка се установява от приложените по делото материали по НЧХД №
48/2016 година по описа на ***, препис на постановените актове по воденото
гр.д.№720/1996г. по описа на ***.
Приложените други писмени доказателства не допринасят
за изясняване на фактическата обстановка по настоящото дело. От тях се установява
единствено, че между страните са били водени и други дела от наказателно частен
характер; че срещу тъжителя е било водено наказателно производство по обвинение
за престъпление по чл.210, ал.1 от НК, което е било прекратено поради изтичане
на абсолютна давност за наказателно преследване; че подсъдимия води гражданско
дело срещу трето лице, както и че е обжалвал действия на съдебен изпълнител по
изп.дело, по което взискател бил тъжителя. Тези обстоятелства обаче са
ирелевантни за настоящия спор.
При така приетото за установено от фактическа страна, съдът намира от
правна страна следното:
Съгласно чл. 303 ал.ІІ от НПК съдът
признава подсъдимият за виновен, когато обвинението е доказано по несъмнен
начин.Тази разпоредба предполага наличието на събрани както преки, така и
косвени доказателства, които да обусловят квалифицирането на конкретен субект
на наказателна отговорност като извършител на дадено санкционирано от закона
противоправно деяние, тогава когато са осъществени всички признаци от състава
на престъпление по смисъла на чл. 9 ал.І от НК.
Съставът на всяко от престъпленията, посочени в тъжбата предполага
установяването по несъмнен начин на всички признаци, както от обективната му
страна – време, място на извършване, механизъм на осъществяване, така и от
субективната му страна – авторството на деянието при съответната форма на
вината.
Доказателствата по делото
установяват по несъмнен начин, че в съдебно заседание на 06.10.2016 година по
НЧХД № 48/2016 година по описа на ***, проведено под ръководството на съдия В.Н.,
Х.П.П., в качеството му на подсъдим по същото дело изрекъл думи обидни
и клеветнически по своето съдържание по адрес на тъжителя и в това производство
И.Н..
Безспорно е, че описаните
в тъжбата и изречени от страна на подсъдимия П. по адрес на тъжителя обидни и
клеветнически думи са изказани в качеството му на подсъдим по НЧХД № 48/2016
година по описа на ***, в хода на даваните от негова страна обяснения. Този
факт категорично установява приложения по делото протокол от проведено съдебно
заседание.
Правата на подсъдимия са
изчерпателно посочени в разпоредбата на чл. 55 ал. 1 НПК. Едно от тях е правото
му да не дава или да дава обяснения по така повдигнатото му обвинение по всяко
време на провеждане на съдебното следствие. Обясненията на подсъдимия имат
двуяка природа. Същите са едновременно доказателствено средство, но и средство
за защита Безусловно гарантираното от закона право на подсъдимия да дава
обяснения изключва ограничаването му по какъвто и да е начин и като израз на
правото му на защита не следва и не може да бъде санкционирано. Доказателствена
стойност на обясненията на подсъдимия се предопределя както от тяхната
последователност и логичност, така и от съответствието им с останалия приобщен
доказателствен материал .
Видно от протокола по
проведеното съдебно заседание на 03.10.2016 година по НЧХД № 48/2016 година по
описа на *** е, че описаните в тъжбата думи и изрази са казани от подсъдимия за
тъжителя непосредствено след откриването на съдебното следствие и докладването
на тъжбата. Хронологически тези
изявления/ макар и не изрично отразени в протокола като израз на предоставеното
му право да даде обяснения/ заемат мястото на дадени обяснения от страна на
подсъдимия П. като задължителен етап от наказателното производство. Предвид на
установените между страните изключително конфликтни отношения, довели до
нееднократното нарушаване на реда в съдебната зала и провокирали намесата на
ръководещия процеса с напомняне за спазването му, непосредствено след своето
изявление с характер на обяснения, подсъдимият П. заявил, че сега нямало да дава обяснения/ което на
практика вече направил/. И това поведение на подсъдимия е израз на
гарантираното му от разпоредбата на чл. 55 ал. 1 НПК право да дава обяснения,
което е важно средство за защита. Давайки обяснения по предявеното му обвинение,
той има възможност да изрази своето отношение към обвинението, да го отхвърли и
изясни истината за своята дейност, да защити своите права и законни интереси.
Последица от визираното обстоятелство е и правото му да не дава обяснения,
както и да избере момента, в който да депозира такива, както и да дава такива
по всяко време на провеждане на съдебното следствие.
Подсъдимият може да дава
каквито обяснения желае по повдигнатото му обвинение, като не е длъжен да
говори истина за разлика от задължението,
вменено на свидетелите в наказателния процес под страх от наказателна
отговорност по чл. 290 от НК. За разлика от отговорността на свидетелите,
правото на подсъдимия да дава обяснения не е ограничено и за същото той не носи наказателна отговорност ако в хода на
даване на обяснение в това качество даде неверни обяснения. И това е така, за
да гарантира в допълнителна степен правото му на защита.
Горните изрази са били
изречени от подс.П. в развилото се производство по обвинение за обида и
клевета, основавайки се и на постановеното в негова полза решение за
унищожаване на сделка с ответника, имаща за предмет недвижимо имущество на П.,
като сключена при измама. При липсата на юридическо образование на едно лице не
би могло да се предполага, че у него е налице знание относно разграничителния
юридически критерий между гражданско-правната измама и престъплението
„измама“.
Предвид тези съображения
съдът намери, че изказаните от страна на подсъдимия П., в хода на проведеното
НЧХД № 48/2016 година по описа на *** обидни и клеветнически по своето съдържание думи и изрази не съставляват престъпление по
чл. 147 и чл. 146 НК, именно защото са израз на гарантираното му право на
защита, изказани в обяснения с които упражнил правото си да даде обяснения в качеството
на подсъдим.
Въз основа на тези съображения, съдът призна
подсъдимия Х.П.П. за невиновен и на основание чл.304 от НПК го го правда по
повдигнатите му с тъжбата обвинения за извършени престъпления по чл.148 ал.1
т.1 вр.чл.146 ал.1 от НК и по чл.148 ал.2 вр. чл.147 ал.1 от НК.
ПО ПРЕДЯВЕНИТЕ ГРАЖДАНСКИ ИСКОВЕ.
По отношение на предявените в наказателното производство граждански искове
за неимуществени вреди, съдът намира, че не са налице предпоставките на чл. 45
и следващите от ЗЗД за ангажиране
отговорността на подсъдимия Х. П.П.. В случая подсъдимият е признат за
невиновен да е извършил престъпления по чл. 148 ал. І т. 1, във вр. с чл. 146
ал. І от НК и по чл. 148, ал. ІІ, във вр. с ал. І, т.1, във вр. с чл. 147, ал.
І, предложение ІІ от НК, което е фактически основанието на съответните искове,
поради което и съдът счита, че липсва основание за ангажиране на деликтната му
отговорност от непозволено увреждане. Претенциите на гражданския ищец са
недоказани по основание, поради което и предявените от частния тъжител срещу
подсъдимия граждански искове съответно за сумата от 2000 лева, представляваща
обезщетение за причинени неимуществени вреди в резултат на престъплението по
чл.148 ал.1 т.1 вр.чл.146 ал.1 от НК и за сумата от 3000 лева, представляваща
обезщетение за причинени неимуществени вреди в резултат на престъплението по
чл.148 ал.2 вр. чл.147 ал.1 от НК следва да бъдат отхвърлени като неоснователни
и недоказани.
При този изход на процеса и на основание чл.190, ал.1 от НПК направените разноски по делото от частния
тъжител Н. остават за негова сметка.
По изложените съображения, съдът постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :