№ 157
гр. Пещера, 20.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕЩЕРА, I ГР. СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Атанаска Ст. Павлова-
Стоименова
при участието на секретаря Севделина М. Пенчева
като разгледа докладваното от Атанаска Ст. Павлова-Стоименова
Гражданско дело № 20225240101223 по описа за 2022 година
Предявен е иск Д. С. Ч., ЕГН: **********, с постоянен адрес: *****
чрез адв. М. В. М., АК- Пловдив, с адрес на кантора гр.Пловдив,
бул.Пещерско шосе №81, ет.3, ап..Б., против „СИТИ КЕШ“ ООД, ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. Славянска
№29, ет,7, представлявано от Николай Пенчев Пенчев, с правно основание:
чл. 26 ал. 1 от ЗЗД.
Твърди ищецът, че е страна по Договор за паричен заем № 694530 /
21.06.2022г., сключен с „Сити Кеш" ООД. Съгласно цитирания договор
следва да върне сумата по кредита, която възлиза на 990.38 лева, при сума на
получаване 800.00 лева, при ГПР: 48.04%, ГЛП: 40.05%, при срок на кредита
от 10 месеца.
Съгласно чл.6.2 от Договор за паричен заем № 694530 / 21.06.2022г.,
следва да заплати неустойка в размер на 879.62 лева, разсрочена на 10 вноски,
като по този начин общото задължение по договора за паричен заем става в
размер на 1 870 лева. Счита, че така уговорената клауза за неустойка в чл.6.2
от Договор за паричен заем № 694530 / 21.06.2022г., в размер на 879.62 лева, е
нищожна на основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД, вр.с чл. 143, ал.1 и чл.146 ал.1 от
ЗЗП, както и поради нарушение на чл.19 ал.4 от ЗПК., вр.с чл.21 ал.1 от ЗПК,
като излага подробни съображения. Твърди че се накърнява принципа на
„добрите нрави“ по смисъла на чл. 26, ал.1, пр. 3 от ЗЗД и се достига до
значителна нееквивалентност на насрещните престации по договорното
съглашение, до злепоставяне на интересите на ищеца с цел извличане на
собствена изгода на кредитора. Сочи практика. Твърди че клаузата за
неустойка в чл.6.2 от Договор за паричен заем № 694530 / 21.06.2022г., е
нищожна като противоречаща на добрите нрави и неравноправна по смисъла
1
на чл.143,т.19 от ЗЗП, тъй като сумата която се претендира чрез нея в размер
на 879.62 лева е в размер на почти 120% от сумата на отпуснатия кредит. По
този начин се нарушава принципа на добросъвестност и справедливост.
Клауза за неустойка в чл.6.2 от Договор за паричен заем № 694530 /
21.06.2022г. , е нищожна като противоречаща на добрите нрави и
неравноправна по смисъла на чл.143 от ЗЗП. Съгласно чл. 143, т. 5 ЗЗП,
същата е неравноправно когато предвижда заплащането на неустойка, която е
необосновано висока.
Твърди че според т. 3 от Тълкувателно решение № 1 от 15.06.2010г. на
ВКС по тълк. дело № 1/2009г., ОСТК, е нищожна, поради накърняване на
добрите нрави, е тази клауза за неустойка, уговорена извън присъщите й
обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции. По посочения начин се
заобикаля чл. 33, ал. 1 от ЗПК.
Формулира петитум да се приеме за установено, че клаузата предвидена
в чл.6.2 от Договор за паричен заем № 694530 / 21.06.2022г., сключен между
ищеца и „Сити Кеш" ООД, предвиждаща заплащането на неустойка в размер
на 879.62 лева, е нищожна на основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД, вр.с чл. 143, ал.1
и чл.146 ал.1 от ЗЗП, както и поради нарушение на чл.19 ал.4 от ЗПК., вр. чл.
21 ал.1 от ЗПК.
Прави доказателствени искания и присъждане на разноски.
В срока за отговор е постъпил такъв от ответника „СИТИ КЕШ“ ООД,
ЕИК: ********* , с който прави признание на иска и моли да се постанови
решение при признание на иска. Моли да не му се възлагат разноските по
делото, тъй като не е дал повод за образуването му.
Съдът намира, че между страните са налице права и обстоятелства,
които се признават и не се нуждаят от доказване, а именно валидно сключен
договор за кредит.
В съдебно заседание не се явяват страните, излагат съображение по
същество с писмени молби по делото и претендират разноски.
Съдът, като взе предвид разпоредбите на закона, становищата на
страните и събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в
тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Съдът е сезиран с молба с правна квалификация чл. чл. 26, ал. 1 от
ЗЗД, вр.с чл. 143, ал.1 и чл.146 ал.1 от ЗЗП.
По делото е представен договор за паричен заем № № 694530 /
21.06.2022г., с който ответникът е предоставил на ищеца сумата от 800 лв.,
при фиксиран годишен лихвен процент от 40,05 % и годишен процент на
разходите от 48,04 %, като погасяването на кредита се извършва на 10
месечни вноски, съгласно приложен към договора погасителен план, с
падежна дата за внасяне на месечната вноска - 21-во число на месеца.
Съгласно чл. 6.2 от процесния договор ищецът Д. С. Ч. дължи
неустойка в размер н 879,62 лв., в случай че не представи обезпечение,
съгласно реда и условията, предвидени в чл. 6.1 от договора. Неустойката се
2
начислява автоматично и се дължи с месечните вноски.В чл. 6.1 от договора е
предвидено, че вземането по него се обезпечава с поръчителство или банкова
гаранция.
От приложения погасителен план, първите три погасителни вноски
са в размер на 26.70лв., а следващите 10 – в размер на 130,04 лв., като с
предвиденото оскъпяване от 160,30 лв. за неустойка общият размер на
месечната погасителна вноска става - 187,00 лв., като падежът на първата
вноска е 21.07.2022г. , а на последната погасителна вноска е 21.04.2024г.
Неустойката служи като обезщетение на кредитора за вредите от
неизпълнението, чийто размер е предварително определен от страните.
Поначало функциите на неустойката са обезпечителна, обезщетителна и
санкционна. Уговорената в процесния договор за кредит неустойка за
неизпълнение на договорно задължение за предоставяне на обезпечение -
поръчителство или банкова гаранция е нищожна, тъй като противоречи на
добрите нрави. Нищожна е клаузата за неустойка, която е уговорена извън
присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции / ТР № 1
от 15.06.2010 г. по т. д. № 1/2009 г. на ВКС, ОСТК/. Прието е че клаузата за
неустойка, уговорена в договора, е проявление на принципа на автономия на
волята в частното право (чл. 9 от ЗЗД), както и че неустойката следва да се
приеме за нищожна, ако единствената цел, за която е уговорена, излиза извън
присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции.
Извод за нищожността на неустойката поради накърняване на
добрите нрави се прави в зависимост от конкретния случай и обстоятелства
към момента на сключване на договора, а не към последващ момент. В
настоящия случай неустойката е предвидена за неизпълнение на
задължението на кредитополучателя да осигури обезпечение на
отговорността си към кредитора за заплащане на главното задължение по
договора за кредит. Така, както е уговорена, неустойката е предназначена да
санкционира заемателя за виновното неспазване на договорното задължение
за предоставяне на обезпечение. Уговорената между страните неустойка не
обезпечава изпълнението на задълженията по договора за кредит, нито
вредите от неизпълнението на задълженията по договора за кредит, а
евентуални такива от непредставяне на обезпечение чрез поръчителство или
банкова гаранция. От неизпълнението на задължението за предоставяне на
обезпечение не настъпва вреда за кредитора, размерът на която да бъде обект
на обезвреда в клауза за неустойка. Макар и да е уговорена като санкционна,
доколкото се дължи при неизпълнение на договорно задължение, неустойката
води до скрито оскъпяване на кредита. Непредоставянето на обезпечение ,
води до увеличение разходите по кредита., т.е. „неустойката" се явява разход
по кредита, а не обезщетение. Възнаграждението за непредоставяне на
обезпечение не е включено в предвидения по договора ГПР, с което
потребителят е заблуден относно действителната стойност на общите разходи
по кредитното правоотношение. Следва да се посочи и че в случай че бъде
включена при наличния уговорен процент на ГПР, то същият ще надхвърли
50 %. Уговаряне на неустойка за неизпълнение на задължението за
предоставяне на обезпечение с размер, чиято стойност е по- висока от
3
установеното договорно възнаграждение, съдът намира за установено в
противоречие с добрите нрави. Това задължение всъщност представлява
скрито, под формата на неустойка, допълнително възнаграждение за
кредитора.
С клаузата за неустойка е предвидено допълнително възнаграждение
за кредитора, се подкрепя и от начина, по който е установено това
задължение, доколкото в договора е предвидено неустойката да се заплаща на
вноски, подобно на главницата и възнаградителната лихва. В случая
неустойката представлявала сигурна печалба за кредитора, която печалба би
увеличила стойността на договора. Уговорената неустойка води до
увеличаване на подлежащата на връщане сума и неоснователно обогатяване
на кредитора за сметка на кредитополучателя. Тази клауза нарушава
съществено принципа на добросъвестност и справедливост в гражданските и
търговските правоотношения и не държи сметка за реалните вреди от
неизпълнението .
Ето защо, съдът счита, че клаузата на чл. 6.2 от Договора за паричен
заем № 694530 / 21.06.2022г ., установяваща задължение за заплащане на
неустойка, с което задължение се увеличават разходите по кредита, чрез
добавяне на допълнително възнаграждение за кредитора, е нищожна, поради
противоречието й с добрите нрави.
По разноските: Предвид изхода на делото право на разноски има
ищецът. На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК в полза на ищеца следва да бъдат
присъдени сторените от него разноски в размер на 50,00 лв. за заплатена
държавна такса. В производството по делото ищецът е представляван, на
основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата от адв. М. М., видно от
представения договор за правна защита и съдействие на л. 26. В полза на
упълномощения процесуален представител - адв. М. М. следва да бъде
присъдено възнаграждение, което съдът определи в минималния размер от
400 лв., на основание чл. 38, ал. 2 от ЗА във вр. с чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба
№ 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА ЗА НИЩОЖНА клаузата на чл.6.2 от Договор за
паричен заем № 694530 / 21.06.2022г., сключен между Д. С. Ч., ЕГН:
**********, и „СИТИ КЕШ" ООД, ЕИК: *********, предвиждаща
заплащането на неустойка в размер на 879.62 лева, като противоречаща на
добрите нрави на основание чл. 26, ал. 1 пр.3 от ЗЗД, вр.с чл. 143, ал.1 и
чл.146 ал.1 от ЗЗП.
ОСЪЖДА „СИТИ КЕШ“ ООД, ЕИК: *********, със седалище и
адрес на управление: гр. София, ул. Славянска №29, ет,7, представлявано от
4
Николай Пенчев Пенчев, ДА ЗАПЛАТИ на Д. С. Ч., ЕГН **********, с
адрес: гр. *** на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, сумата в размер на 50,00 лв.
за държавна такса по делото.
ОСЪЖДА „СИТИ КЕШ“ ООД, ЕИК: *********, със седалище и
адрес на управление: гр. София, ул. Славянска №29, ет,7, представлявано от
Николай Пенчев Пенчев, ДА ЗАПЛАТИ на адв. М. В. М. - АК - Пловдив, с
адрес: гр. Пловдив, бул. „Пещерско шосе" № 81, ет. 3, ап. „Б", на основание
чл. 38, ал. 2 от ЗА във вр. с чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, сумата в размер на
400,00 лв., адвокатско възнаграждение за осъществено процесуално
представителство по делото.
Решението м о ж е да бъде обжалвано пред Окръжен съд -
Пазарджик в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Пещера: _______________________
5