Р Е Ш Е Н И Е
град Бургас, № 457 / 04.05.2023г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД гр.Бургас, в съдебно заседание на шести април, през две хиляди двадесет и трета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛИЛИЯ АЛЕКСАНДРОВА
ЧЛЕНОВЕ:
ДИАНА ГАНЕВА
ЙОВКА
БЪЧВАРОВА
при секретар В.Т., изслуша
докладваното от съдия Л.АЛЕКСАНДРОВА по КАНД № 447/2023г. за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.63, ал.1 от ЗАНН, във
вр. с чл.208 и сл. от АПК.
Касаторът –
заместник-директор на ТД на НАП Бургас, чрез представител по пълномощие
Десислава Чолакова – старши юрисконсулт в ТД на НАП Бургас е оспорил решение №
102/13.02.2023г., постановено по АНД № 4556/2022г. на Районен съд Бургас.
С решението е отменено наказателно
постановление № 1926-F650017/18.07.2022г.
на заместник-директора на ТД на НАП Бургас, с което на „ПРИМА 2000 – заложна
къща“ ЕООД е наложена имуществена санкция, в размер на 2000 лв., на основание
чл.18, ал.6 от Валутния закон (ВЗ), за нарушение на чл.59, ал.1 от Наредба за
условията и реда за вписване в регистъра и за изискванията към дейността на
лицата, които осъществяват дейност по добиване, преработване и сделки с
благородни метали и скъпоценни камъни и изделия с и от тях по занятие (Наредбата).
Касаторът твърди, че
обжалваното решение е неправилно. Счита, че нарушението е доказано по несъмнен
начин, а при издаване на наказателното постановление не са допуснати съществени
нарушения на процедурата, които да обосноват неговата отмяна. Счита, че именно
иззетите сребърни изделия не са били маркирани, а до каква степен са
индивидуализирани тези сребърни изделия, съобразно специфичните им белези,
според касатора е ирелевантно за съставомерността на процесното деяние. Иска
обжалваното решение да бъде отменено, а по съществото на спора - да бъде
потвърдено издаденото от него наказателно постановление.
В съдебно заседание
касаторът, редовно призован, не изпраща представител. Преди заседанието по
делото е депозирано писмено становище на процесуалния представител на касатора,
в което са изложени съображения по съществото на спора и е направено искане за
отмяна на обжалваното решение и потвърждаване на наказателното постановление,
както и за присъждане на разноски. Становището съдържа и възражения за
прекомерност на претендираните от другата страна разноски по делото.
Ответникът по касация –
„Прима – 2000 – заложна къща“ ЕООД, чрез представител по пълномощие адвокат Н.,
оспорва жалбата, поддържа съображенията, изложени в отговора на касационната
жалба и иска оспореното решение да бъде оставено в сила. Претендира разноски.
Представителят на
Прокуратурата счита, че обжалваното решение на Районния съд е правилно и
предлага да бъде оставено в сила.
Съдът като прецени събраните
по делото доказателства, доводите и възраженията на страните намира следното:
Касационната жалба е
подадена в срок от надлежно легитимирано лице, поради което е допустима за
разглеждане. Разгледана по същество е неоснователна.
С решението, което е предмет
на оспорване в настоящото производство, съдът е приел, че обжалваното пред него
наказателно постановление е издадено от компетентен орган. Производството е
образувано в срока по чл.34 от ЗАНН, но са допуснати други съществени нарушения
на процедурата по установяване на нарушението и издаване на наказателното
постановление, а именно в АУАН, а впоследствие и в наказателното постановление,
сребърните изделия, върху които е липсвал държавен знак, не са описани чрез
конкретни техни специфични белези, така че всяко от изделията да може да бъде
индивидуализирано. Описани са само чрез свои родови белези, като например вид
на изделията – обици, висулки, кръстчета, синджири. Описано е и тяхното общо
тегло по съответната родова принадлежност, например 5 чифта сребърни обици, с
общо тегло 36,64 гр. Районният съд е приел, че това описание не е достатъчно,
за да може всяка вещ да бъде индивидуализирана самостоятелно, а същевременно
препятства по този начин и възможността да се извърши проверка за верността на
отразеното в акта и наказателното постановление, що се касае до броя и вида на
изделията, по отношение на които е липсвал изискуемият знак. Съответно липсата
на индивидуализираща информация за вещите е довела до неяснота относно
фактическите положения, възприети от актосъставителя и от наказващия орган,
като елементи на процесното административно нарушение.
На следващо място, по делото
според съда не е доказано по несъмнен начин кои са били предлаганите в магазина
артикули, станали предмет на проверката, още повече, че от показанията на
актосъставителя се установило, че при проверката имало множество изделия от
жълт и бял метал, но само някои от тях били без държавна марка за среброто във
формата на житен клас. Съдът е направил извод, че по този начин не може да се
установи категорично връзката на посочените в АУАН вещи с тези, които са били
изложени в търговския обект, след това са били иззети и изпратени за
изследване, респ. върнати, както и не може да се установи по отношение на кои
вещи актосъставителят е приел, че е налице административно нарушение.
Ценностите са описани с общи техни характеристики без индивидуални такива,
които са специфични поотделно за всяко изделие. Нямат дори самостоятелно тегло.
Затова съдът е приел, че липсват доказателства, които да могат да установят
извода за непрекъсваемостта на връзката на иззетите предмети с тези, които са
били върнати от лабораторен анализ, респ. с тези, които са посочени в АУАН и в
наказателното постановление. Затова районният съд е направил извод, че
извършеното нарушение е останало недоказано и е отменил оспореното пред него
наказателно постановление.
Настоящият съдебен състав
напълно споделя мотивите на Районния съд, изложени в обжалваното решение и на
основание чл.221, ал.2, изр.второ от АПК препраща към тях.
Освен изложените от Районния
съд мотиви, този съдебен състав счита, че е налице още едно основание, което
самостоятелно обосновава незаконосъобразността на наказателното постановление.
Същото е издадено от заместник-директора на ТД на НАП Бургас, като е посочено,
че правомощията на този орган произтичат от заповед № ЗМФ-644/28.08.2020г. на
министъра на финансите. Според т.3 от същата заповед министърът определя
териториалните директори на НАП, техните заместници, директора на Дирекция
„Средни данъкоплатци и осигурители“ при ТД на НАП София да издават наказателни
постановления за налагане на административни наказания за нарушения по чл.18,
ал.1 във вр. с чл.16, ал.6, както и за нарушения на чл.18, ал.4, 5 и 7, т.1 от
Валутния закон и нормативните актове по неговото прилагане, постановления за
прекратяване на изпълнението на административните наказания и принудителните
административни мерки по чл.18, ал.10 от Валутния закон, както ида прилагат
мерките за въздействие по чл.17, т.1, буква „а“ и буква „б“ от Валутния закон.
Според процесното
наказателно постановление нарушението, за което е ангажирана отговорността на
ответника по касация е визирано в чл.18, ал.6 от Валутния закон. Тази хипотеза
обаче не е изброена сред хипотезите, описани в т.3 на заповед № ЗМФ-644/2020г.
на министъра на финансите. Това означава, че наказващият орган не притежава
нито нормативно определени, нито делегирани правомощия към датата на издаване
на процесното наказателно постановление, които да му дадат право в ролята на
наказващ орган да постановява актове, с които се налагат наказания за
административни нарушения, квалифицирани по чл.18, ал.6 от Валутния закон.
Некомпетентността на наказващия орган, както беше посочено по-горе, е самостоятелно
основание за отмяна на наказателното постановление.
По изложените съображения
обжалваното решение следва да бъде оставено в сила като валидно, допустимо и
правилно.
При този изход от спора
разноски следва да се присъдят в полза на ответника по касация. Такива са
претендирани своевременно и се дължат от касатора в размер на 528 лв.,
представляващи платено адвокатско възнаграждение. Възражението за прекомерност
на адвокатското възнаграждение е неоснователно, т.к. в случая минималният
размер (500 лв.) на възнаграждението на адвоката е регламентиран в чл.18, ал.2
вр. чл.7, ал.2, т.2 от Наредба № 1/2004г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения и то е само с 28 лв. по-ниско от действително
платеното, като сумата от 528 лв. включва възнаграждението и дължимия ДДС.
На основание чл.221, ал.2 във вр. с чл.218 от АПК, във
вр. с чл.63а, от ЗАНН, Административен съд Бургас,
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 102/13.02.2023г.,
постановено по АНД № 4556/2022г. на Районен съд Бургас.
ОСЪЖДА ТД
на НАП Бургас да заплати на „Прима – 2000 – заложна къща“ ЕООД с ЕИК *********,
представлявано от Андон Николов Димитров направените по делото разноски в
размер на 528 (петстотин двадесет и осем) лева.
Решението не подлежи на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: