О П Р Е Д Е
Л Е Н И Е
№ 263
Гр. Перник,
27.03.2017 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ПЕРНИШКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, Гражданска колегия, II съдебен състав, в публичното съдебно заседание, проведено на седми
февруари две хиляди и седемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР МАРИНОВ
ЧЛЕНОВЕ: МЕТОДИ ВЕЛИЧКОВ
Мл. съдия ИВЕТА
ИВАНОВА
при секретаря Емилия Павлова, като разгледа докладваното от младши съдия Иванова
в. гр. дело № 49/2017 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 435 - чл.
438 ГПК.
Образувано е
по жалба с вх. № *** г., подадена от М.С.С., в качеството на длъжник по
изпълнително дело № 20167530401227 по описа на частен съдебен изпълнител С. Ба.,
с рег. № *** и район на действие Окръжен съд-Перник, с която се обжалва насочването
на принудителното изпълнение към несеквестируем доход от трудово възнаграждение,
чрез налагане на запор върху паричните вземания от „Г. п. л. /Б./“ ЕООД,
получавани по банкова сметка в търговска банка „Р. /Б./“ ЕАД, както и по жалба
с вх. № *** г., подадена от М.С.С., в качеството на длъжник по изпълнително дело
№ 20167530401227 по описа на частен съдебен изпълнител С. Б., с рег.
№ *** и район на действие Окръжен съд-Перник, чрез пълномощника адв. П.М. срещу
следните действия на ЧСИ: поканата за доброволно изпълнение, адресирана до
длъжника М.С.; налагането на запор върху лек автомобил „Хюндай купе“ с рег. № ***
и лек автомобил „Опел корса“ с рег. № ***; налагането на запор върху банковите
сметки във всички търговски банки; налагането на запор върху трудовото
възнаграждение в „Г. п. л. /Б./“ ЕООД; налагането на възбрана върху двуетажна
сграда, МЖС, с пл. № ***, парцел **, с площ по док. 76 кв. м., находяща се в ***,
както и върху поземлен имот с пл. № ***, парцел **, с площ по док. 500 кв. м.,
находящ се в *** и срещу постановлението за разноски, обективирано в поканата
за доброволно изпълнение. Към жалбата са приложени заверени преписи от съдебно
удостоверение за отказ от наследство, удостоверение за наследници, акт за
смърт, арбитражно решение на АС при БТПП, разпореждане на СГС, изпълнителен
лист и покана за доброволно изпълнение, представени в заверени копия от ЧСИ С.
Б. към приложеното копие от изпълнителното дело.
В жалбата с
вх. № *** г. се посочва, че запорът върху трудовите възнаграждения на
жалбоподателката, които същата получава по банкова сметка в ТБ „Р. /Б./“ ЕАД е
наложен незаконосъобразно. Твърди се, че постъпленията по сметката са
единствено от доходите, представляващи трудово възнаграждение, а с това и
несеквестируем доход по см. на чл. 446 ГПК. Отправя се искане за вдигане на
запора, като действие, свързано с насочване на изпълнението върху имущество,
което длъжникът счита за несеквестируемо. Излагат се доводи за несъответствие
между петитума на изпълнителното основание - арбитражно решение от 04.12.2015
г. на АС при БТПП и разпореждането на СГС за издаване на изпълнителен лист,
изразяващо се в размера на дължимата от М.С. сума. Жалбоподателката посочва, че
във връзка с това различие е депозирала частна жалба до Софийски апелативен съд
срещу разпореждането на СГС за издаване на изпълнителен лист. Поддържа, че
арбитражното решение, представляващо изпълнително основание в производството, не
е влязло в законна сила, тъй като в качеството си на наследник на един от
солидарните длъжници, същата не е уведомявана и не е участвала в производството
пред Арбитражния съд. Изяснява, че с молба пред С. районен съд се е отказала от
наследството на А. С. - солидарен длъжник по отношение на вземанията,
обективирани в изпълнителния лист, който отказ е вписан в особената книга на
съда. Предвид образуваното дело по обжалване на разпореждането за издаване на
процесния изпълнителен лист и до разрешаване на спора от съда, жалбоподателката
отправя искане за спиране на изпълнителното производство.
Взискателят „И.
А.“ ЕАД, чрез пълномощника си юрк. Х. Д., по реда на чл. 436, ал. 3 ГПК е
депозирал писмени възражения с вх. № *** г., в които излага становище за
неоснователността на подадената жалба. Счита, че жалбоподателката не е
представила доказателства, че наложеният запор на банковата сметка нарушава
несеквестируемостта на трудовото възнаграждение. Посоченото от същата основание
за спиране на принудителното изпълнение не е сред основанията, изчерпателно
посочени в разпоредбата на чл. 432 ГПК. Действията на частния съдебен
изпълнител са законосъобразни и съответни на представения му изпълнителен
титул. За органа по индивидуалното принудително изпълнение не съществува
задължение, но също така той няма и правото да упражнява контрол по отношение
на съдебните актове, представляващи изпълнително основание. Предвид това, в
настоящото производство е недопустимо да се въвеждат доводи относно влизането в
сила на арбитражното решение, въз основа на което е издаден процесният
изпълнителен лист. Действията, предмет на обжалване, не попадат и в изрично
изброените хипотези по чл. 435 ГПК, с оглед на което жалбата е неоснователна.
В жалбата с вх. № *** г. отново се излагат
съображения за несъответствие на поканата за доброволно изпълнение до длъжника М.С.
с петитума на арбитражното решение и издадения въз основа на него изпълнителен
лист. Твърди се, че действията на ЧСИ Б. неправилно са насочени изцяло спрямо
жалбоподателката. В тази връзка се отправя искане за отмяна на наложените
запори върху леките автомобили и върху трудовото възнаграждение, както и на възбраните
върху недвижимите имоти, като се съобрази и обстоятелството, че С. се е
отказала от наследството на един от солидарните длъжници в арбитражното
производство и следва да бъде изключена като длъжник по изпълнителното дело.
Незаконосъобразността на наложения запор върху лек автомобил „Опел корса“ с
рег. № *** следва и от факта, че същият е продаден преди 5 години и не е
собственост на жалбоподателката. Направено е искане за отмяна на
постановлението за разноски с твърдение, че същото е незаконосъобразно.
Взискателят „И.
А.“ ЕАД, чрез пълномощника си юрк. Х. Д., по реда на чл. 436, ал. 3 ГПК е
депозирал писмени възражения с вх. № *** г., в които излага становище за
неоснователността и на втората жалба. Посочва, че доколкото не се въвежда твърдение
за несеквестируемост, наложените запори и възбрани не са сред действията,
попадащи в обхвата на съдебния контрол. В случай на доказано нарушение за
жалбоподателката съществува възможността да защити своя имуществен интерес чрез
предявяване на иск срещу съдебния изпълнител по реда на чл. 441 ГПК. Неоснователно
е и твърдението, че изпълнението е насочено единствено спрямо М.С., тъй като в
молбата за образуване на изпълнителното производство взискателят е обективирал
искане за предприемане на изпълнителни действия спрямо всички длъжници. Не са
посочени конкретни основания за отмяна на постановлението за разноски, поради
което в тази част жалбата е немотивирана и следва да бъде оставена без
уважение.
В мотивите си по чл. 436, ал. 3 ГПК /обяснения/ ЧСИ
С. Б. посочва, че в своите действия е обвързан от издадения изпълнителен лист и
не е компетентен да се произнася по въпроса дали реално жалбоподателката е
длъжник по процесното вземане, доколкото същата е осъдена с арбитражното
решение, предмет на принудително изпълнение. Съдебният изпълнител поддържа, че
в първоначално изпратените до длъжниците покани за доброволно изпълнение е
допусната техническа грешка в изписването на дължимата от тях сума, тъй като
същата не е била съобразена с наследствения им дял, но впоследствие грешката е
отстранена чрез изпращане на нови съобщения. По отношение на наложения запор
върху банковата сметка на жалбоподателката в „Р. /Б./“ ЕАД - клон С. посочва,
че след подадената жалба от М.С. е изпратил съобщение до търговската банка за
удържане на сумите в съответствие с ТР № 2 от 2013 г. ОСГТК на ВКС. Въпреки
изпратеното съобщение за налагане на запор върху леките автомобили, ако те не
са собственост на длъжника, запорът няма да породи правно действие. Поканата за
доброволно изпълнение, адресирана до длъжника С. съдържа всички необходими реквизити
и наложените обезпечителни мерки спрямо имуществото, като дължимата сума
включва вземането по изпълнителния лист, вземанията на държавата и разноските
по принудителното изпълнение. Последните са формирани от обикновени такси,
внесени от взискателя за извършване на поисканите изпълнителни действия и
пропорционални такива, определени съгласно ТТР към ЗЧСИ.
Останалите длъжници в изпълнителното производство не
са изразили становище по депозираните жалби.
С Определение от 06.02.2017 г. въззивният съд, след
като е приел, че в жалбата си с вх. № *** г. М.С. се позовава на незаконосъобразно
насочване на принудителното изпълнение върху трудовото възнаграждение, предвид
необходимостта да бъде извършена проверка относно наличието на твърдяната несеквестируемост,
съответно нарушаването чрез налагането на обжалвания запор, е допуснал изслушването по делото на съдебно-икономическа
експертиза.
В определения срок
за внасяне на депозита по назначената експертиза, с молба с вх. № *** г.
жалбоподателката е отправила искане за отмяна на всички действия на ЧСИ, което
обосновава с твърденитео, че с Определение № 383 от 02.02.2017 г., постановено
по ч. гр. дело № 450/2017 г. по описа на Софийския апелативен съд е отменено
Разпореждането от 28.01.2016 г., постановено по гр. дело № 279/2016 г. по описа
на С. градски съд, ТО, VI-19 състав, като е обезсилен процесният изпълнителен
лист в частта относно длъжника М.С.С.. Поддържа, че предвид това по отношение
на нея изпълнителното производство следва да бъде прекратено на основание чл.
433, ал. 1, т. 3 ГПК. Във връзка с изложеното е отправена молба да не се
изслушва назначената по делото експертиза.
С Определение
от 27.02.2017 г., по подробно изложените в същото съображения, въззивната
инстанция е указала на жалбоподателката да заяви дали поддържа жалбите, въз
основа на които е образуваното настоящото производство, в който случай да
обоснове правния си интерес от обжалване на посочените в тях изпълнителни
действия, с оглед обективираното в молбата от *** г.
С молба с вх. № *** г. М.С., чрез пълномощника си
адв. П.М. е депозирала заверено копие от Определение № 383 от 02.02.2017 г., постановено
по ч. гр. дело № 450/2017 г. по описа на САС с искане за отмяна на всички
наложени мерки по принудителното изпълнение.
С молба с вх. № *** г. жалбоподателката, чрез
пълномощника си адв. М., изразява становище при даване ход на делото въззивният
съд да съобрази представеното определение на САС. Моли да бъде заличена
допуснатата експертиза, тъй като са налице други основания за отмяна на
действията на ЧСИ. В случай, че съдът счете, че не е налице правен интерес от
обжалване на изпълнителните действия, отправя искане производството по делото
да бъде прекратено.
В хода на проведено на 07.03.2017 г. открито съдебно
заседание пред въззивната инстанция жалбоподателката, редовно призована, не се
явява и не изпраща представител. С оглед изложеното от нея в подадените молби,
с протоколно определение въззивният състав е отменил определението си от
06.02.2017г. в частта, в която е допуснато изслушването на съдебно-икономическа
експертиза.
Взискателят „И. А.“ ЕАД, чрез пълномощника си юрк. Х.
Д. моли, по изложените в депозираните възражения доводи, жалбите да бъдат
оставени без разглеждане като процесуално недопустими, поради липсата на
подлежащи на съдебен контрол действия, съответно без уважение, тъй като по
делото няма разпределени суми към взискателя, с което жалбоподателката реално
да е увредена. Претендира разноски в производството за юрисконсултско
възнаграждение, за което представя списък по чл. 80 ГПК.
Длъжникът в изпълнителното производство Г.С.С.
изразява становище за основателност на частните жалби, предвид което моли
същите да бъдат уважени.
Другите двама длъжници - С.Т.С., редовно призован и
„И. ****“ ЕООД - в ликвидация, призовано по реда на чл. 50, ал. 2 ГПК, не се
явяват и не изпращат представител.
В изпълнение на указанията, дадени с Определението
от 27.02.2017 г. на Пернишкия окръжен съд жалбоподателката М.С., чрез
пълномощника си адв. М., е депозирала молба с вх. № *** г. в която заявява, че
с оглед влязлото в сила Определение № 383 от 02.02.2017 г. на Софийския
апелативен съд, с което по отношение на нея е обезсилен изпълнителният лист в
процесното изпълнително производство, не е налице правен интерес за
продължаване на производството по настоящото дело. Обективирана е воля, че не
се поддържат депозираните жалби с вх. № *** г. и с вх. № *** г., като се
отправя искане за прекратяване на производството пред въззивната инстанция.
Пернишкият
окръжен съд, след като обсъди становищата на страните и анализира събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от
фактическа страна следното:
Производството по изпълнително дело № 20167530401227
по описа на ЧСИ С. Б. с рег. № *** и район на действие Окръжен съд-Перник е
образувано по молба на „И. А.“ ЕАД срещу „И. ****“ ЕООД - в ликвидация, С.Т.С.,
Г.С.С. и М.С.С. по изпълнителен лист от ***
г., издаден въз основа на разпореждане на С. градски съд, ТО, VI-19 състав по
търг. дело № 279/2016 г., за заплащане на сумата от 1168,37 евро - неустойка и
сумата от 1228 евро - арбитражни разноски, дължима изцяло от първия длъжник и
солидарно с него от останалите трима длъжници, всеки по 1/3 част от сумите.
Към молбата е представен изпълнителен лист от ***
г., издаден след Разпореждане от 28.01.2016 г. по търг. дело № 279/2016 г. по
описа на С. градски съд, ТО, VI-19 състав, последното въз основа на Решение от
04.12.2015 г., постановено по в.а.дело № 97/2015 г. по описа на Арбитражния съд
при Българската търговско-промишлена палата за осъждане на „И. ****“ ЕООД да
заплати на „И. А.“ ЕАД сумата от 1168,37 евро, представляваща неустойка по
договор за финансов лизинг на автомобил 13080/А_auto/ от *** г. и сумата от 1228 евро,
представляваща арбитражни разноски, солидарно със С.Т.С., Г.С.С. и М. С.С.,
всеки от последните трима като наследници на солидарния длъжник А. Б. С., по 1/3
част от сумите или по 389,46 евро неустойка и по 409,33 евро арбитражни
разноски.
Поканата за доброволно изпълнение е връчена на
длъжника и жалбоподател в настоящото производство М.С. на 26.10.2016 г. Видно
от съдържанието е, че със същата лицето се уведомява за наложен във връзка с
предприетото принудително изпълнение запор върху трудовото възнаграждение,
получавано от „Г. п. л. /Б./“ ЕООД.
От представеното от жалбоподателката и прието като
доказателство по делото от настоящата инстанция Определение № 383 от 02.02.2017
г., постановено в закрито заседание на 31.01.2017 г. по ч. гр. дело № 450/2017
г. по описа на Софийски апелативен съд, Гражданско отделение, 10-ти състав се
установява, че със същото е отменено Разпореждането от 28.01.2016 г. по гр.
дело № 279/2016 г. по описа на С. градски съд, ТО, VI-19 състав в частта, в
която е разпоредено издаване на изпълнителен лист срещу М.С.С., като вместо
това съдът е отхвърлил молбата на „И. А.“ ЕАД за издаване на изпълнителен лист
въз основа на влязло в сила арбитражно решение по арб. дело № 97/2015 г. по
описа на Арбитражния съд към Българската търговско-промишлена палата срещу
солидарния длъжник М.С. и е обезсилил издадения изпълнителен лист в частта по
отношение на този длъжник. За да постанови определението си, съдът е приел, че
не са ангажирани доказателства, от които да се установи, че арбитражното
решение, представляващо изпълнителното основание, е връчено надлежно на
длъжника М.С., следователно същото не е влязло в сила, което е една от
предпоставките по чл. 51, ал. 1 ЗМТА за издаване на изпълнителен лист. Наред с
това е констатирано, че това решение е нищожно по отношение на наследниците на
потребителя и солидарен длъжник А. С., тъй като не е налице валидно договорена
арбитражна клауза. Така постановеното определение, като необжалваемо, е влязло
в законна сила.
При така установената фактическа обстановка съдът
приема от правна страна следното:
В депозираната молба с вх. № *** г., подадена от
жалбоподателката М.С., чрез пълномощника адв. М., е обективирано изрично
волеизявление, че не поддържа жалбите, предмет на разглеждане в настоящото
производство, че липсва правен интерес от продължаване на делото, поради което
моли същото да бъде прекратено. Настоящата инстанция намира, че в случая е
налице изразена воля за оттегляне на процесните жалби. Това процесуално
действие води до десезиране на съда с правния спор, предмет на делото, до
погасяване на възникналото процесуално правоотношение и съответно до
прекратяване на производството. Пораждането на тези правни последици е
обусловено от надлежното извършване на разпоредителното действие от страна на
жалбоподателката. В случая е налице ясно изразена, недвусмислена и безусловна
воля от упълномощен процесуален представител на жалбоподателката, че същата не поддържа
подадените жалби, а като последица от това и за прекратяване на производството
по делото. Действието е предприето по висящо съдебно производство, от
легитимирана страна - жалбоподателката, чрез пълномощник с изрично учредена
представителна власт за извършване на действия по разпореждане с жалбите (видно
от пълномощното, приложено на лист 15 от делото), преди разглеждането им по
същество с постановяване на съдебен акт, поради което е налице валидно десезиране
на въззивния съд със спора. Доколкото основен
принцип в гражданския процес е този на диспозитивното начало, пряко проявление
на който е определянето на вида и обема на търсената защита от страните, при
наличието на валидно волеизявление на жалбоподателя за оттегляне на жалбите,
съдът не дължи произнасяне по същите.
Същевременно, с оглед посоченото от
жалбоподателката основание за прекратяване на производството по делото, а
именно липсата на правен интерес от обжалване на процесните изпълнителни
действия, както и предвид обстоятелството, че молбата, съдържаща искането за
десезиране със спора по същество е подадена във връзка с дадените указания от
въззивния съд, настоящият съдебен състав намира за необходимо да изясни, че
действително не е налице правен интерес от обжалване на процесните изпълнителни
действия, като съображенията затова са следните:
Както вече беше изяснено, в жалбата с вх. № *** г.
М.С. се позовава на несеквестируемост на запорираното парично вземане по
сметката, открита при „Р. /Б./“ ЕАД, като твърди, че по тази сметка постъпва
единствено трудовото възнаграждение. Същата изрично посочва, че по този начин
принудителното изпълнение е насочено върху несеквестируем доход по см. на чл.
446 ГПК, предвид което и по подробно изложените и по същество съображения отправя
искане за отмяна на изпълнителното действие, което нарушава несеквестируемостта
- процесният запор. Макар жалбата да е подадена
срещу подлежащо на обжалване изпълнително действие по чл. 435, ал. 2 ГПК - насочването
на изпълнението върху имущество, което длъжникът счита за несеквестируемо, в
законоустановения срок и от процесуално легитимирана страна – длъжник в
изпълнителното производство, при съобразяване с фактите, настъпили в хода на
настоящото производство, а именно обезсилването на изпълнителния лист спрямо
жалбоподателката, въззивният състав намира, че правният интерес от обжалване на
конкретното изпълнително действие е отпаднал.
Процесуално
условие за допустимост на индивидуалното принудително изпълнение е наличието на
издаден изпълнителен лист, който да удостоверява подлежащо на изпълнение
притезание. Именно изпълнителният лист очертава предметните и субективни
предели на този процес, поради което е и процесуална предпоставка за неговото
законосъобразно започване и развитие. В хипотезата на отмяна на разпореждането
за издаване на изпълнителен лист, последният подлежи на обезсилване, което не
позволява принудителното изпълнение на съответното притезание, а съгласно
разпоредбата на чл. 433, ал. 1, т. 3 ГПК това обстоятелство е сред основанията
за прекратяване на изпълнителното производство. Компетентен да постанови
прекратяването е съдебният изпълнител, като в този
случай, съгласно чл.
433, ал. 2 ГПК, последица от прекратяването е обезсилването на извършените
изпълнителни действия - съдебният изпълнител служебно вдига наложените запори и
възбрани, като е необходимо постановлението за прекратяване да е влязло в сила,
с оглед изрично
предвидената в чл. 435, ал. 1 ГПК негова обжалваемост. Следователно, доколкото
жалбоподателката твърди, че процесният изпълнителен лист е обезсилен, като
представя и надлежни доказателства за установяване на този факт и в последвалите си молби до съда изрично иска
отмяна на действията на съдебния изпълнител във връзка с постановеното
обезсилване, интересът на същата за обжалване на конкретното действие, предмет
на жалбата, вече е отпаднал, тъй като с обезсилването на изпълнителния
лист се дава защитата, която същата би постигнала с процесното
обжалване. Наред с това, предвид ограниченият обем и вид на изпълнителните
действия, подлежащи на съдебен контрол по чл. 435, ал. 2 ГПК, за настоящия състав
не съществува възможност да отмени всички извършени до момента изпълнителни
действия, включително и с оглед въведеното основание за това - обезсилване на
изпълнителния лист. Недействителността на изпълнителния процес, образуван при
обезсилен впоследствие изпълнителен лист, не може да бъде установена по пътя на
обжалването.
Липсата на
правен интерес от обжалване на съответното изпълнително действие принципно води
до недопустимост на подадената жалба. По делото обаче е направено валидно
оттегляне на последната, преди произнасяне на въззивния съд по същество, с
оглед на което производството следва да бъде прекратено именно поради
оттеглянето на процесната жалба.
По
тези съображения съдът не дължи произнасяне и по отношение на обективираното в
жалбата искане за спиране на изпълнителното производство. Доколкото същото е
обусловено единствено с обжалване на разпореждането за издаване на изпълнителен
лист и образуваното във връзка с това производство пред Софийския апелативен
съд, то настоящата инстанция няма и правомощието да постанови спиране в подобна
хипотеза. В случая не е налице обективирано искане по чл. 438 ГПК, а
компетентен да спре изпълнителното производство при наличие на някое от
основанията по чл. 432 ГПК е съдебният изпълнител.
По отношение
на втората сезираща въззивния съд жалба с вх. № ***
г. отново намират приложение вече изложените съображения относно липсата на
правен интерес от обжалване, поради което същите не следва да бъдат повтаряни. Волята
на жалбоподателката е за оттегляне и на тази жалба, с оглед на което
производството по делото и по отношение на последната следва да бъде прекратено
именно поради валидно направеното оттегляне.
Единствено за
пълнота и прецизност на изложението следва да се отбележи, че по отношение на
тази втора жалба намират приложение самостоятелни основания за нейната
недопустимост. С оглед своя предмет жалбата е допустима единствено в частта, в
която се оспорва законосъобразността на постановлението за разноски,
обективирано в поканата за доброволно изпълнение. В частта, в която предмет на
обжалване са поканата за доброволно изпълнение, адресирана до длъжника М.С.С.,
налагането на запор върху лек автомобил „Хюндай купе“ с рег. № *** и лек
автомобил „Опел корса“ с рег. № ***, налагането на запор върху банковите сметки
във всички търговски банки; налагането на възбрана върху двуетажна сграда, МЖС,
с пл. № ***, парцел **, с площ по док. 76 кв. м., находяща се в ***, както и
върху поземлен имот с пл. № ***, парцел **, с площ по док. 500 кв. м., находящ
се в ***, недопустимостта следва от характера на обжалваните действия. Актовете
и действията на съдебния изпълнител, които подлежат на обжалване са numerus
clausus изброени в чл. 435 ГПК, чл. 463 ГПК /обжалване на разпределението/ и
чл. 503 ГПК /обжалване действията на съдебния изпълнител от съпруга-недлъжник,
когато изпълнението е насочено върху вещи съпружеска имуществена общност/, поради
това действията, които не са посочени изрично в закона не подлежат на съдебен
контрол по пътя на обжалването. Съгласно чл. 435, ал. 2 ГПК длъжникът, какъвто
е в случая жалбоподателката, може да обжалва постановлението за глоба,
насочването на изпълнението срещу имущество, което смята за несекверстируемо,
отнемането на движима вещ или отстраняването му от имот, поради това, че не е
уведомен надлежно за изпълнението, както и постановлението за разноските, а на
основание чл. 435, ал. 3 ГПК и постановлението за възлагане, поради това, че
наддаването при публичната продан не е извършено надлежно или имуществото не е
възложено по най-високата предложена цена. В случая нито едно от обжалваните
действия не попада в този предметен обхват. Съгласно задължителните за съда разяснения,
дадени в т. 1 на Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. по тълк. дело №
2/2013 г., ОСГТК на ВКС запорът и възбраната като изпълнителни действия не
подлежат на обжалване. На обжалване подлежи единствено насочването на
изпълнението върху несеквестируемо имущество. Последното се обжалва, когато
длъжникът се позовава на несеквестируемост (пълна или частична) на запорирано
или възбранено имущество за събирането на определено парично вземане. В
конкретния случай, по отношение на наложените запори и възбрани не е налице
твърдение за несеквестируемост, поради което тези действия не са сред
обжалваемите и за жалбоподателката липсва признато от закона процесуално право
на жалба.
Наред с това
отново е поискана отмяна на наложения запор върху трудовото възнаграждение в „Г.
п. л. /Б./“ ЕООД, но това действие вече е било въведено като предмет на обжалване
с първата жалба.
При така формираните
фактически и правни изводи, въззивният състав намира, че производството по
настоящото дело, образувано по жалба с вх. № ***г. и по жалба с вх. № *** г.,
подадени от М.С.С., в качеството на длъжник по изпълнително дело №
20167530401227 по описа на ЧСИ С. Б., с рег. № *** и район на действие Окръжен
съд-Перник, срещу конкретно посочените действия на органа по принудителното
изпълнение, с оглед валидно направеното с молбата с вх. № *** г. оттегляне на
двете жалби, следва да бъде прекратено.
По разноските:
Съгласно чл. 81 ГПК въззивният съд дължи произнасяне и по отношение
разпределяне между страните на отговорността за разноските, сторени в
настоящото производство.
С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 8, вр. ал. 4 ГПК право
на разноски има взискателят „И. А.“ ЕООД. Налице е действително осъществено процесуално
представителство в настоящото производство, поради което искането за присъждане
на юрисконсултско възнаграждение е основателно. Претендирани са разноски в
размер на сумата от 120 лв., които следва да бъдат присъдени изцяло с оглед
предвидения минимум по арг. от чл. 25а , ал. 2 от Наредбата за заплащането на
правната помощ.
На основание чл. 274, ал. 1, т. 1 ГПК определението подлежи на обжалване
с частна жалба пред Софийския апелативен съд, в едноседмичен срок от съобщаването
му /връчването/ на страните.
Така
мотивиран, Пернишкият окръжен съд
О П Р Е Д Е Л И:
ПРЕКРАТЯВА производството по в. гр.
дело № 49/2017 г. по описа на Пернишкия окръжен съд.
ОСЪЖДА М.С.С., с ЕГН ********** и
адрес ***, на основание чл. 78, ал. 8, вр. ал. 4 ГПК, да заплати на
„И. А.“ ЕАД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***, сумата от
120 лв., представляваща сторени разноски за юрисконсултско възнаграждение в
настоящото производство.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на
обжалване с частна жалба, пред Софийския апелативен съд, в едноседмичен срок от
връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1. 2.