П Р О Т О К О Л
гр. Каварна 03.02.2021 г.
Каварненският районен съд в публично съдебно заседание на
трети февруари през две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛИЯ ПАНЧЕВА
при
участието на секретаря: АНАСТАСИЯ МИТЕВА и прокурора БОНКА КОСТАДИНОВА-БЕЛЧЕВА
сложи за разглеждане, НОХД № 274 по описа за 2020 година докладвано от Районния съдия.
На именното повикване в 11.00 часа се явиха:
РАЙОННА ПРОКУРАТУРА гр. Каварна редовно призована се
представлява от прокурор Бонка Костадинова-Белчева.
ПОДСЪДИМИЯТ А.Д.А. – редовно призован се явява лично и
се представлява от адв. Г.Г. – договорен защитник, с пълномощно приложено по
делото.
СЪДЪТ запитва страните за становището им по хода на
делото.
ПРОКУРОРЪТ: Считам, че не са налице процесуални пречки, моля да се даде ход на
делото.
АДВ. Г.Г.: Няма процесуални пречки, моля да дадете ход
на делото.
СЪДЪТ счита, че не са налице процесуални пречки за
даване ход на делото в съдебно заседание, тъй като се явяват всички лица по чл.
247б от НПК, съгласно разпореждането за насрочване та разпоредително заседание,
поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
На осн. чл.272 от НПК председателят провери самоличността
на подсъдимия:
А.Д.А., роден на *** ***, ЕГН **********, с адрес ***, народност **, български гражданин, женен, с основно образование, осъждан.
На осн.чл.274, ал.2 от НПК Председателят на състава
разяснява правата на подсъдимия предвидени в НПК.
СЪДЪТ запитва подсъдимия разбра ли правата си?
ПОДС. А.Д.А. - Разбрах правата си. Не
правя отводи. Получил съм документите по делото преди повече от седмица.
На осн. чл. 272 ал. 4 председателят на състава провери
връчени ли са преписите и съобщенията по чл. 247б от НПК и констатира, че
същите са връчени на участниците в разпоредителното заседание, преди повече от
седем дни.
СЪДЪТ разясни на страните правото им на отвод и
процесуалните им права по НПК, както и последствията от влязло в сила
определение по въпросите на чл. 248 ал. 1 т. 3 от НПК.
ПРОКУРОРЪТ: Нямам искания за отводи.
АДВ.Г.: Нямаме искания за отводи.
СЪДЪТ запитва страните за становището им по даване ход
на разпоредителното заседание?
ПРОКУРОРЪТ: Не са налице процесуални пречки за даване ход
на разпоред. заседание.
АДВ.Г.: Запознат съм с материалите по делото. Да се
даде ход на разпоред. заседание.
ПОДСЪДИМИЯ: Да се даде ход на разпоредителното заседание.
СЪДЪТ като взе предвид явяването на страните и тяхното
становище, намира, че са налице условията за провеждане на разпоредително
заседание, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА РАЗПОРЕДИТЕЛНОТО ЗАСЕДАНИЕ.
Съдът, пристъпи към изслушване на становищата на
прокурора и лицата по чл. 247б ал. 1 и 2 по всички въпроси, които се обсъждат в
разпоредителното заседание съгл. чл. 248 ал. 1 от НПК.
ПРОКУРОРЪТ: Госпожо Съдия, становището на
прокуратурата по въпросите, които се обсъждат в разпоредителното заседание, с
оглед разпоредбата на чл.248 от НК е следното. По първа точка делото е
подсъдно на РС Каварна. Няма основания
за прекратяване или спиране на наказателното производство. Не са допуснати
на досъдебното производство отстраними съществени нарушения на
процесуалните права, които да довели до ограничаване на процесуалните права на обвиняемия, на
пострадалия или на неговите наследници.
Не са налице основания за разглеждане на делото по реда на Особените
правила. Не са налице основания за разглеждане на делото при закрити врати,
привличане на резервен съдия, съдебни заседатели, назначаване на защитник, вещо
лице, преводач или тълковник, за извършване на съдебни следствени действия по
делегация. Няма определена мярка за процесуална принуда и няма необходимост от
определяне на такава. Нямаме искания за
събиране на нови доказателства, поради което,
моля да бъде насрочено съдебно заседание с призоваване на лицата,
съгласно приложението към обвинителния
акт.
АДВ.Г.: Госпожо
Председател, моето становище се различава
от становището на прокуратурата единствено в обстоятелствата визирани в по т. 3 от чл.
248 НПК. По всички останали точки моля
да приемете, че становището ми съвпада с изложеното от прокурора, а по точка 3
ще изложа подробни обстоятелства.
Считам, че в хода на досъдебното производство и то във
фазата на изготвяне на обвинителния акт е налице процесуално нарушение, което
процесуално нарушение смятам, че е съществено и е основание за връщане на
делото във фазата на изготвяне на обвинителния акт, т.е. връщане на делото на
прокуратурата, за да бъде отстранено
това процесуално нарушение.
Какво имам в предвид. На първо място в
обстоятелствената част на така представения обвинителен акт, който е дал
началото на този наказателен процес е отразено, че водача на автомобила,
цитирам дословно „водача на автомобила е неправоспособен“, което обстоятелство
не кореспондира с диспозитива на обвинението. В процесното обвинение не става
въпрос за наличие на автомобил, като вид моторно превозно средство, което е
използвано, за да бъде извършено настоящото престъпление.
На следващо място в
обвинителния акт, т.е. както в диспозитива, така и обстоятелствената му
част не е отразено дали пътя, по който се е движил обвиняемият е път отворен за
обществено ползване, което обстоятелство е съществен обективен елемент на
престъплението, за което е ангажирана наказателната отговорност.
На трето място в обстоятелствената част на
обвинителния акт не са изложени съображения, въз основа на какви доказателства
се приема, че процесното превозно средство представлява именно мотопед, а не
друг вид моторно превозно средство, съгласно класифицирането им по §6 от
Допълнителните разпоредби на ЗДвП, както и защо се приема, че изобщо е налице моторно превозно средство, като в
диспозитива на обвинението е посочена само рамата на това превозно средство, но
не и двигателя. От цитираните разпоредби на ЗДвП, именно двигателят
определя какъв е типа на превозното средство. При тази конструкция
на обвинението следва логически да се приеме, че управлява пътно превозно
средство, а не моторно превозно средство.
Така изпълнен обвинителния акт съдържа непълноти и
противоречия, което прави обвинението
непълно, неясно и е пречка подсъдимият да организира защитата си. Допуснато е съществено нарушение на чл. 243,
ал. 2 и ал. 3 от НПК, което лишава подсъдимия да узнае фактическото обвинение в
неговата цялост и пълнота, а от там и
ограничава възможностите му защита. В тази насока следва да се спазват
указанията дадени в ТР № 2 от 2002 г. на ВКС, който в подробности излага именно при какви обстоятелства следва
делото да бъде върнато, за да бъдат
отстранени тези процесуални нарушения своевременно.
В тази насока моля
съда да констатира тези обстоятелства и да върне делото във фазата на
изготвяне на обвинителния акт на прокуратурата, за да могат тези обстоятелства да бъдат отстранени. В тази насока е моето искане.
Моля да се произнесете с определение по направеното от мен искане.
ПОДС.А.А.: Присъединявам се към казаното от защитника
ми.
ПРОКУРОРЪТ: Госпожо Съдия, предоставям на съда да
прецените основателността на направените основания за искане за връщане, за наличие на допуснато процесуално нарушение.
СЪДЪТ се оттегля на
съвещание в 11.12 часа за постановяване на определение.
След съвещанието, съдебното заседание продължава в
11.27 часа в същия съдебен състав и страните по делото
СЪДЪТ, след проведеното тайно съвещание, намира
искането на защитника на подсъдимия за прекратяване на съдебното производство и
връщане на делото на прокурора за отстраняване на допуснати отстраними
съществено нарушение на процесуални правила, довели до ограничаване на
процесуалните права на обвиняемия за основателно.
Въведените възражения за несъответствие на
обвинителния акт с изискванията на чл. 246, ал. 2 и 3 от НПК, съдът намира за
основателни по следните съображения:
Изискванията към
обвинителния акт, освен законодателно закрепени в чл. 246 от НПК, в контекста и
на чл. 55 от НПК, следва да се спазват стриктно, с цел изпълнение на европейските
стандарти, намерили своето отражение в ЕКЗПЧОС и в Директива 2012/13/ на Съвета
на Европа относно правото на информация в наказателното производство /в сила за
РБ от 26.06.2012 г./. Липсата на описание на относими към повдигнатото
обвинение факти и правно формулираното обвинение, винаги се преценява в
съдебната практика като затрудняващи правото на защита на обвиненото лице,
респективно - като съществени пороци на обвинителния акт, последица от което е
връщане на делото на прокуратурата за отстраняване на констатираните нарушения.
Непротиворечиво е становището
в съдебната практика, че в
обстоятелствената част на обвинителния акт задължително следва да са отразени
всички онези факти и обстоятелства, които индивидуализират от обективна и
субективна страна престъплението и неговия автор. Обвинението следва да бъде
ясно и конкретно формулирано, като следва да са описани ясни и недвусмислени
факти, а не същите да се извличат чрез тълкуване и предположения от
съдържанието на ОА. Именно срещу конкретните факти гради защитата си
обвиняемият, и именно тези факти определят рамките на обвинението, съответно
предметът на доказване по делото. Непосочването на тези конкретни факти
представлява съществено процесуално нарушение, довело до нарушаване на
процесуалните права на обвиняемите.
Доколкото изготвянето на ОА се явява процесуална
дейност във фазата на ДП и доколкото ОА е финализиращото средство за
формулиране на окончателното обвинение и единствено средство за повдигане на
обвинение пред съда, съдебната практика приема, че разпоредбата на чл. 249, ал.
4, т. 1 НПК охранява правото на обвиняемия "да бъде в подробности
информиран за характера и причините за обвинението срещу него" /чл. 6, т.
3, б. „а” от ЕКЗПЧОС/. В случая, липсата на конкретни факти отнасящи се до вида
на пътя по който се е движело инкреминираното превозно средство управлявано от
подсъдимия, липсата на индивидуализация на превозното средство чрез посочване
номера на двигателя, както и липсата на съображения от къде се извлича твърдението,
че процесното превозно средство е именно мотопед, а не друг вид превозно
средство, съгласно класификацията на МПС по § 6 от ЗДВП, както и допуснатото
противоречие относно индивидуализирането на превозното средство в
обстоятелствената част /като автомобил/ и в диспозитива /като мотопед/, съставлява
съществено нарушение на процесуалните правила и води до нарушаване правото на
защита т. к води до невъзможност обвиняемият да разбере в какво точно е
обвинен. Ето защо съдът приема, че посочените по-горе пороци на прокурорския
акт обосновават нарушение на правата на обвиняемия и в частност на правото му
да научи в какво е обвинен, респективно "да научи за какво престъпление е
привлечени в това качество". Този порок няма как да бъде преодолян от съда
по правилата на НПК. Това е така, защото процесуалните действия в наказателното
производство се извършват в последователност, императивно определена с
процесуалните норми и гарантирането на правото на защита, е задължителна
предпоставка за валидност и условие за извършване на следващото процесуално
действие. Същото е отстранимо /чрез изготвяне на ОА отговарящ на изискванията
на закона/, но не може да се санира в съдебната фаза. Като в този смисъл е без
значение редът, по който ще протече впоследствие делото в съдебната фаза.
Горното налага прекратяване на съдебното производство
и връщане на делото на прокурора за отстраняване на допуснатите процесуални
нарушения.
С оглед становището на съда, че на ДП са допуснати
отстраними съществени нарушения на процесуалните правила довело до ограничаване
на процесуалните права на обвиняемите, съдът намира, че не следва да взема
отношения по въпросите визирани в т. 4, т. 5, т. 6, т. 7 и т. 8, а именно по
въпросите налице ли са основания за разглеждане на делото по реда на особените
правила; разглеждането на делото при закрити врати, привличането на резервен
съдия или съдебен заседател, назначаването на защитник, вещо лице, преводач или
тълковник и извършването на съдебни следствени действия по делегация; взетите
мерки за процесуална принуда; искания за събиране на нови доказателства;
насрочването на съдебното заседание и лицата, които следва да се призоват за
него, както и по отношение на искането за конституиране на частен обвинител и
на предявените искове, тъй като производството по делото не би могло да премине
в по-нататъшната фаза на съдебния процес, преди отстраняване на посоченото
процесуално нарушение, което безспорно изисква изготвянето на нов ОА.
С оглед изложеното по-горе и
на основание чл. 248, ал. 5, т. 1 във вр. с чл. 249, ал. 1, вр. с чл. 248, ал.
1, т. 3 от НПК, СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И:
ПРЕКРАТЯВА съдебното производство по НОХД № 274 по
описа на РС Каварна за 2020 година.
ВРЪЩА делото на Каварненска районна прокуратура, за
отстраняване на допуснатите отстраними съществени процесуални нарушения, довели
до нарушаване на правата на обвиняемия, посочени по-горе.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване в седмодневен срок
от днес пред Окръжен съд Добрич по реда на глава ХХІІ НПК.
ПРОТОКОЛЪТ изготвен в съдебно заседание, което
приключи в 11.40 часа.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: …………………
СЕКРЕТАР: …………………..