О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 260104
гр.Пловдив,02.03.2021г.
ПЛОВДИВСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД, Гражданско
отделение, ІІІ - ти състав, в закрито заседание на….втори март…през…две хиляди двадесет
и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Вера Иванова
ЧЛЕНОВЕ:
Катя Пенчева
Величка Белева
като разгледа докладваното
от съдията……...Пенчева….Въззивно
частно търговско дело №70 по описа за 2021 година,…за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е по чл.274 и
сл.от ГПК във връзка с чл.248 ал.3 от ГПК.
Образувано е по частна жалба,
подадена от „А.С.-**“ АД, с ЕИК *********,
срещу определение
№1483/17.07.2020г., постановено по т.д. №809/2019г. по описа на окръжен съд П..
С обжалваното определение е оставена без уважение молбата на „А.С.-**“
АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***, чрез адв. Д.Д., с която се иска, на
основание чл.248 ал.1 от ГПК, да бъде изменено решение №248/15.06.2020г.,
постановено по делото, в частта му за разноските.
Жалбоподателят счита, че
обжалваното определение е неправилно и незаконосъобразно. Подробните доводи се
свеждат до неправилно приложение на процесуалната норма – чл.78 ал.2 от ГПК.
Твърди се, че, доколкото главният иск е отхвърлен, поради извършено в хода на
производството плащане, първоинстанционният съд не е
съобразил факта, че с поведението си ответникът е дал повод за завеждане на
иска и неправилно не са присъдени дължимите разноски в полза на ищеца. Моли
обжалваното определение да бъде отменено и вместо него да бъде постановено
друго, с което на жалбоподателя – ищец в първоинстанционното
производство, да бъдат присъдени разноски, съгласно представения списък на
разноските – 5 567лв.
Насрещните страни - M.V.A., number
der Firma: ******, седалище и адрес на управление: A.****, M.и K.T.-L.G. number der Firma: ********, седалище и адрес на управление: D.*****K.– не са представили
отговор в срока по чл.276 ал.1 от ГПК.
Като се запозна с приложените
към делото доказателства, Апелативният съд намира частната жалба за допустима –
като подадена в срок и от легитимирана
страна, съдържаща необходимите реквизити и насочена спрямо определение, което
подлежи на обжалване. Разгледана по същество, същата е неоснователна по следните
съображения:
Производството по т.д.
№809/2019г. по описа на окръжен съд П. е образувано по предявена искова молба
от „А.С.-**“ АД, с ЕИК ********* срещу M.V.A., number
der Firma: ******, седалище и адрес на управление: A.****, M.за сумата от 18 487,50 евро,
представляваща застрахователно обезщетение за имуществени вреди по договор за
застраховане на отговорността на превозвача и настъпило застрахователно събитие
на 01.02.2019г., както и за законната лихва за забава в размер на 2 011лв.
за периода от датата на застрахователното събитие – 01.02.2019г. до датата на
предявяване на исковата молба. При условието на евентуалност исковите претенции
са предявени срещу K.T.-L.G. number der Firma: ******** в качеството
му на превозвач по договор за сключен превоз.
С постановеното по делото
решение №248/15.06.2020г. е отхвърлен, като неоснователен /поради осъществено плащане/ предявеният
иск от „А.С. **” АД против M.V.A., number der
Firma: ******, седалище и адрес на управление: A.****, M., за сумата 18 487.50 евро с левова равностойност 36
204лв., представляваща застрахователно обезщетение за имуществени вреди по
договор за застраховане отговорността на превозвача по застрахователна полица №
**************и възникнало застрахователно събитие - кражба на 21,750 метрични
тона безшевни тръби, настъпило на 01.02.2019 г. в К., ул. „З.“, У.. Отхвърлен е
и евентуалният иск против K.T.-L.G. number der
Firma: ********, седалище и адрес на управление: D.*****K.за заплащане на същата сума на
основание чл.17 ал.1 от Конвенцията за договора за международен автомобилен
превоз /CMR/;
Отхвърлен е предявеният иск от ищеца против застрахователното дружество за
законна лихва върху главницата за периода 01.02.2019г. до предявяване на
исковата молба; Вторият ответник - K.T.-L.G.
number der Firma: ******** е осъден да заплати на „А.С. **“ АД обезщетение за забавено плащане
на основание чл.17 и чл.27 от Конвенцията за договора за международен
автомобилен превоз /CMR/, в размер на 1145.63
лв. за периода 05.02.201919г. -
25.09.2019г. /датата на
подаване на исковата молба/, като за разликата до пълния предявен размер от 2 011лв.,
както и за периода 1 – 4 февруари 2019г. искът е отхвърлен.
Съдът се е произнесъл и по
отговорността за разноските, като е осъдил K.T.-L.G. да заплати на ищеца
деловодни разноски в размер на 166.80лв. – съразмерно с уважената част от акцесорния иск. Ищецът е осъден да заплати на M.V.A.
направени по делото разноски в размер на 2 542.60лв., съобразно представен
от страната списък по чл. 80 от ГПК.
Първоинстанционният съд не е присъдил разноски
в полза на ищеца, като е посочил, че главният иск е отхвърлен, поради извършено
в хода на производството плащане от първия ответник /застраховател/, но това не
е основание за присъждане на разноски в полза на ищеца, тъй като по делото няма
доказателства плащането да е осъществено след изтичане на срока за произнасяне
по застрахователната претенция, т.е. – че с поведението си страната
/ответникът/ е станала повод за завеждане на делото.
Обжалваното определение е
постановено по подадена молба вх.
№17152/24.06.2020г. от „А.С.-**“ АД, по чл.248, ал.1 от ГПК, да бъде изменено
решение №248/15.06.2020г., постановено по делото, в частта му за разноските,
като да бъде осъдено застрахователното дружество M.V.A., number der Firma: ****** да заплати на ищеца направените
разноски в размер на 5 567.20лв., за които е представен списък на разноските
или в условията на евентуалност - да
бъде осъден вторият ответник - K.T.-L.G. number der Firma: ********, да заплати на ищеца направените
разноски в размер на 5 567.20лв.
Молбата по чл.248 ал.1 от ГПК е оставена без уважение по съображения, че кумулативно предявените искове против
застрахователното дружество са изцяло отхвърлени със съдебното решение.
Както се посочи, искът за претендираната главница е отхвърлен /както спрямо първия
ответник, така и спрямо евентуалния ответник/ поради извършено плащане на 01.10.2019г.
от застрахователя, след подаване на исковата молба. Вярно е, че, според
разписаните процесуални правила и константната съдебна практика, като
поведение, следващо, а не предхождащо предявяването на исковата молба,
извършеното след подаване на исковата молба плащане /изпълнение на парично
задължение/ не е условие за отпадане отговорността на ответника от разноски. В
случая следва да се отчете обаче спецификата на правоотношенията, породили
правния спор. Касае се за претенция за репариране на вреди от увредено лице
спрямо застраховател. Правоотношенията обаче между застраховано лице –
превозвач – втория ответник и застраховател – първия ответник, което е
застраховане срещу рискове по превоз,
като застрахован и застраховател са юридически лица със седалище в различна
държава, членка на ЕС, са уредени от чуждото право. В решението си първоинстанционния съд се е позовал на националното ни
право. Но относимият за разпределението на тежестта
на разноските факт – дали плащането от застрахователя, извършено макар и след
предявяване на исковата молба, е извършено или не в срока за произнасяне по
застрахователна претенция, съответно – за доброволно плащане – т.е. – дали
ответникът е дал повод за завеждането на иска, следва да е уреден от чуждото
право. Чуждото право като факт се установява в процеса само след като
заинтересованата страна се позове на него и го докаже по надлежния ред.
Заинтересованата страна в случая е ищецът, който инициира процеса, следва да
обоснове правния си интерес, да докаже основателността на претенциите си и
черпи права от позитивен за него съдебен акт. В случая това не е сторено от
ищеца, при което, с решението, при разпределяне тежестта за разноските, първинстанционният съд правилно е посочил, че по делото
няма доказателства плащането да е осъществено след изтичане на срока за
произнасяне по застрахователната претенция, съответно – с обжалваното
определение правилно искането за изменение на решението в частта за разноските
е оставено без уважение. Косвен аргумент в тази насока е, че исковата молба е
предявена на 25.09.2019г., плащането е извършено само пет дни след това – на
01.10.2019г., като връчването на съдебните книжа е осъществено по реда на
Регламент /ЕО/ 1393/2007г. и същите са връчени на първия ответник – извършил
плащането едва на 30.12.2019г.
По изложените съображения
частната жалба се явява неоснователна, а обжалваното определение, като
правилно, следва да бъде потвърдено.
Водим от изложеното, Пловдивският апелативен съд
О П Р
Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА определение №1483/17.07.2020г., постановено по т.д.
№809/2019г. по описа на окръжен съд П., с което е оставена без уважение молбата на „А.С.-**“
АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***, с която се иска,
на основание чл.248 ал.1 от ГПК, да бъде изменено решение №248/15.06.2020г.,
постановено по делото, в частта му за разноските.
Определението подлежи на обжалване с касационна жалба
пред ВКС в едноседмичен срок от съобщаването му на жалбоподателя – „А.С.-**“ АД.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: