Определение по дело №2162/2023 на Административен съд - Бургас

Производството е по реда на чл. 166, ал. 4 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл.405а, ал.7 от Кодекса на труда КТ/.

Образувано е по жалба, подадена от И. В. К., срещу Постановление за обявяване съществуването на трудово правоотношение изх. № 23085209/26.10.2023 г., издадено от главен инспектор при Дирекция "Инспекция по труда " [населено място], на основание чл. 405а, ал. 1,вр. с ал. 2 от КТ.

С оспореното постановление е обявено съществуването на трудово правоотношение между И. В. К. и Б. Б. А..

С жалбата е направено и искане за спиране на допуснатото по силата на чл. 405а, ал. 7, изр. последно от КТ предварително изпълнение на акта.

За да обоснове искането си жалбоподателят е посочил, че постановлнеието за обяваване съществуването на трудово правоотношение създава за него правно положение на работодател, което при предварително изпълнение на акта е свързано с вредни последици от имуществен и неимуществен характер. Според него, без да е налице основание ще се окаже нужно да изплаща възнаграждение, което не се дължи, наред със здравни и осигурителни вноски. Ще се окаже нужно да оформя административни документи, да се съобразява със законодателство, което не познава, съответно ще е нужно да ангажира счетоводител, адвокат, което допълнително и необосновано ще го принуди да разходва собствен финансово ресурс. Предварителното изпълнение на обжалваното постановлението ще окаже негативно отношение и върху репутацията му на коректен и спазващ закона гражданин. Доказателства за тези твърдения не са представени.

Съдът, след като обсъди изложените от жалбоподателя доводи, мотивирали го да иска спиране на допуснатото по силата на закона изпълнение на акта и прецени представените писмени доказателства, приема от фактическа и правна страна следното:

Обявяване съществуването на трудово правоотношение е регламентирано в нормата на чл. 405а от КТ. Съгласно ал. 1 от посочената правна норма, когато се установи, че работна сила се предоставя в нарушение на чл. 1, ал. 2 от КТ (отношения свързани с предоставянето на работна сила без да са уредени, като трудови), съществуването на трудовото правоотношение се обявява с постановление, издадено от контролните органи на инспекцията по труда. Според ал. 2 на чл. 405а от КТ, постановление по ал. 1 се издава и при смърт на работника или служителя, настъпила до установяване на нарушението на чл. 1, ал. 2 от КТ. В тези случаи съществуването на трудовото правоотношение може да се установява с всички доказателствени средства. В постановлението се определя началната дата на възникването на трудовото правоотношение.

Ал.4 на нормата сочи, че въз основа на постановлението по ал. 1 контролните органи на инспекцията по труда дават предписание на работодателя да предложи на работника или служителя сключване на трудов договор. В случаите по ал. 1, изречение трето трудовият договор се сключва от датата на възникването на трудовото правоотношение, определена в постановлението. Ако такава дата не е определена, трудовият договор се сключва от датата на издаване на постановлението.

Съгласно ал. 7 на чл. 405а от КТ, работодателят може да обжалва предписанието по ал. 4, съответно постановлението по ал. 2, по реда на Административнопроцесуалния кодекс пред административния съд по своето седалище или постоянен адрес в 14-дневен срок от връчването му. Обжалването не спира изпълнението на акта.

Следователно в случая предварителното изпълнение на акта е допуснато по силата на закона, в който случай приложимият ред за разглеждане на искането е този, предвиден в чл. 166, ал. 4 от АПК. Съгласно посочената разпоредба допуснатото предварително изпълнение на административен акт по силата на отделен закон, когато не се предвижда изрична забрана за съдебен контрол, може по искане на оспорващия да бъде спряно от съда при условията на ал. 2 - ако то би могло да причини на оспорващия значителна или трудно поправима вреда.

С оглед обстоятелството, че искането е направено с жалба срещу подлежащ на оспорване пред съд индивидуален административен акт, подадена от лице – адресат на акта, чиято правна сфера той засяга неблагоприятно и оспорването е реализирано в преклузивния 14-дневен срок, съдът приема, че жалбата е допустима, съответно е допустимо и направеното с нея искане.

Разгледано по същество, искането за спиране на допуснатото по закон предварително изпълнение е неоснователно, по следните съображения:
Специалният закон (в случая чл. 405а ал. 7 изр. последно от КТ) не сочи критериите за спиране, поради което съдът намира за приложима разпоредбата на чл. 166, ал. 2 от АПК.

Съдът приема, че предмет на изследване в настоящото производство е твърдяната опасност от настъпване на значителни или трудно поправими вреди за жалбоподателя от изпълнението, които по своята значимост са противопоставими на обществения интерес, в защита на който законодателят е допуснал предварителното изпълнение на административния акт по силата на закона. При преценка на баланса между накърнените интереси на жалбоподателя и тези, които следва да бъдат охранени от предварителното изпълнение на заповедта, съдът приема, че от него не биха настъпили значителни и трудно поправими имуществени вреди за лицето срещу което е насочена.

Жалбоподателят не излага никакви съображения и не представя доказателства за възможност от настъпване на неблагоприятни имуществени последици за него, които могат да бъдат квалифицирани като трудно поправима вреда в смисъла, вложен от законодателя в цитираната по - горе разпоредба. Следва да се има предвид, че като значителна и труднопоправима вреда може да се определи само такава, която не може да бъде репарирана по съответния обезщетителен ред.

В конкретния случай, твърденият имуществен характер на вредите предполага възможност за тяхното репариране при евентуално успешно проведено за оспорващия обжалване. Следва да се отбележи, че твърдените в жалбата плащания са регламентирани с императивните норми на чл. 48, ал. 5 от Конституцията на Република България, чл. 128 от КТ, чл. 7 във връзка с чл. 5 от КСО и чл. 40 от ЗЗО. След приключване на съдебния спор по законосъобразността на издаденото постановление, в случай, че резултатът от оспорването е благоприятен за жалбоподателя, той ще може да предприеме действия по защита на интересите си по общия ред, при извършени недължими плащания.

Предвид изложените съображения и на основание чл. 166, ал. 4 АПК, Административен съд Бургас, четвърти състав

О П Р Е Д Е Л И :

ОТХВЪРЛЯ искането на И. В. К. за спиране на допуснатото по силата на закона предварително изпълнение на Постановление за обявяване съществуването на трудово правоотношение изх. № 23085209/26.10.2023 г., издадено от главен инспектор при Дирекция "Инспекция по труда " [населено място].

Определението може да бъде обжалвано с частна жалба в 7-дневен срок от съобщаването му, пред Върховния административен съд.