№ 51
гр. Велики Преслав, 05.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКИ ПРЕСЛАВ, III СЪСТАВ, ГО, в публично
заседание на четиринадесети март през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Соня Анг. Стефанова
при участието на секретаря ГЕРГАНА ПЛ. САВОВА
като разгледа докладваното от Соня Анг. Стефанова Гражданско дело №
20223610100639 по описа за 2022 година
Производството по настоящото дело е образувано по обективно съединени искове,
предявени от Л. Д. Д. срещу Р. Д. К. - иск с правно основание чл.127, ал.2, вр. с ал.1 от СК,
иск по чл.143, ал.1 от СК и иск по чл. 149 от СК, за постановяване на решение, с което бъде
разрешен съществуващият между страните, в качеството им на родители на малолетните
деца Д.Л. Д., Д.Л. Д.а и А.Л. Д., спор по въпросите относно местоживеенето на децата,
упражняването на родителските права, личните отношения с децата и издръжката им за в
бъдеще и за минал период, считано от 01.06.2022 год. до датата на депозиране на исковата
молба – 05.12.2022 год.
Ищецът излага, че няма сключен брак с ответницата, като от съвместното им съжителство
са родени трите им деца. Релевира, че допреди около половин година семейството обитавало
жилището на неговите родители в гр. В., но поведението на ответницата се променило, тя се
отчуждила от ищеца, дистанцирала се от децата си, напуснала семейното жилище като
заживяла при родителите си в град Ш. и оставила грижите за децата изцяло на Д..
Последният акцентира, че към настоящия момент децата се отглеждат единствено от него в
жилището на неговите родители, където има прекрасни условия, като получава помощ и
подкрепа от родителите си. Допълва, че след раздялата ищата не е проявява интерес към
развитието на децата си, не контактува с тях, не им изпраща подаръци. Поддържа, че в
жилището, в което живее ответницата в момента в град Ш. няма подходящи условия за
отглеждане на деца. Освен това твърди, че майката на децата не разполага с финансова
възможност да задоволява потребностите на децата си. Същевременно сочи, че е трудово
ангажиран в чужбина като реализира месечно възнаграждение в размер на около 1000 евро.
Претендира упражняването на родителските права по отношение на малолетните им деца
да бъде предоставено на него, като местоживеенето им да бъде на адрес гр. В.,общ.В., ул” А.
1” №2, където живеят и в момента. Предлага на майката да бъде определен следния режим
1
на лични контакти с децата: всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 10.00 часа до
18.00 часа без преспиване. Моли ответницата да бъде осъдена да заплаща на децата, чрез
техния баща и законен представител, ежемесечна издръжка в размер на по 180 лева за всяко
едно от тях, ведно със законната лихва върху всяка закъсняла вноска, до настъпване на
законовите основания за изменение или прекратяване на така присъдената издръжка.
Претендира издръжка за минал период – от 01.06.2022 год. до 05.12.2022 год. в размер на по
170 лева за всяко едно от децата. Претендира сторените съдебно-деловодни разноски.
В законоустановения срок ответникът не е депозирал отговор на исковата молба, като
същият, редовно призован при условията на чл. 46, ал. 1 от ГПК, не изпраща представител в
откритото по делото съдебно заседание и не взима становище по депозираната искова
молба.
В съдебно заседание ищецът чрез редовно упълномощения си процесуален представител
заявява, че поддържа исковата молба и моли с оглед липсата на депозиран от ответника
отговор и неявяването му в съдебно заседание, да бъде постановено неприсъствено решение
на осн. чл. 238, ал. 1 от ГПК. С оглед представените доказателства моли исковата претенция
да бъде уважена изцяло и да бъдат присъдени сторените съдебно-деловодни разноски.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните писмени доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа
страна:
Видно от представените Удостоверения за раждане, издадени въз основа на Акт за
раждане № 1563 от 30.11.2015 год., № 1263/27.09.2018 год. и № 0654/ 28.07.2020 год. на
Община Ш., страните по делото са родители на децата Д.Л. Д., Д.Л. Д.а и А.Л. Д..
По делото е представено удостоверение изх. № 105/02.12.2022 год., изд. от Директора на
СУ „С.П.Х.“, гр. В., от което се установява, че детето Д. Д. е редовен ученик в 1-ви клас през
учебната 2022/2023 год.
От ангажираната служебна бележка изх. № 17/02.12.2022 год., изд. от Директора на ДГ
„С.“, гр. В. се установява, че детето Д. Д.а е записано във втора група на посочената детска
градина и до датата на издаване на служебната бележка редовно я посещава.
Ищецът е представил декларация, в която е декларирал, че е трудово ангажиран в
чужбина и получава месечно трудово възнаграждение в размер на 1000 евро.
Изготвен е и социален доклад от Дирекция „Социално подпомагане“ – Велики Преслав
изх. № ПР/Д-Н-ВП/ 11-001/23.02.2023 год., от който се установява, че страните по делото са
започнали съвместното си съжителство през 2015 год., а през 2022 год. са се разделили, като
за децата грижи полага единствено бащата. Жилището, което обитават децата, е собственост
на родителите на ищеца и представлява едноетажна тухлена къща, състояща се от 2 стаи,
кухня, коридор, баня и тоалетна. Обзавеждането е със съвременни мебели. Констатирани са
добри хигиенно-битови условия. Отразено е, че помощ при отглеждане на децата оказват
баба им и дядо им по бащина линия, както и новата съжителка на ищеца. Съгласно
отразеното в социалния доклад ищецът издържа финансово семейството, работейки в
2
чужбина, като потребностите на децата от храна, облекло, здравеопазване и образование се
задоволяват от същия. Посочено е, че децата са много привързани към баща си, баба си и
дядо си по бащина линия. Установява се, че ответницата не е търсила децата си от
раздялата, не изявява желание да контактува с тях. Социалният работник е констатирал, че
малкото дете не познава майка си, а при по-големите две деца съществува риск от
прекъсване на емоционалната връзка с майка им.
С оглед така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните
правни изводи:
Предявени са обективно кумулативно съединени искови претенции с пр. осн. чл. 127, ал.
2, чл. 143 и чл. 149 от СК.
В откритото съдебно заседание е депозирано искане от ищеца да бъде постановено
неприсъствено решение спрямо ответника.
Съгласно разпоредбата на чл. 238, ал. 1 ГПК, ако ответникът не е представил отговор на
исковата молба и не се яви в първото заседание по делото, без да е направил искане за
разглеждането му в негово отсъствие, по искане на другата страна съдът може да постанови
неприсъствено решение. На ответника са указани последиците от неспазването на сроковете
за размяна на книжа и неявяването му в съдебно заседание, съобразно изискванията на чл.
239, ал. 1, т. 1 от ГПК.
В случая, ответникът, редовно уведомен, не е представил отговор на исковата молба, не
изпраща представител в проведеното по делото съдебно заседание, не е направил и искане за
разглеждането му в негово отсъствие, не е ангажирал становище по предявения иск, а
ищецът е поискал постановяване на неприсъствено решение.
Като взе предвид посочените в исковата молба обстоятелства, представените от ищеца
неоспорени писмени доказателства и констатациите в изготвения по делото социален
доклад, съдът приема, че предявените искове са вероятно основателни.
По изложените съображения се налага изводът, че са налице предпоставките на чл. 238,
ал. 1 и чл. 239, ал. 1 от ГПК и по спора следва да бъде постановено неприсъствено решение,
което не следва да се мотивира по същество.
Съдът следва само да съобрази променения размер на минималната работна заплата за
страната, съобразно който се изчислява размерът на дължимата издръжка. С оглед приетото
Постановление № 497 от 29.12.2022 г. на Министерски съвет за определяне размера на
минималната работна заплата за страната, в сила от 01.01.2023 г. ответницата ще дължи на
всяко едно от децата си ежемесечна издръжка в минимален размер от по 195 лева (1/4 от
МРЗ за страната в размер на 780 лева).
По разноските:
Съдът намира, че на нито една от страните не следва да се присъждат разноски. За
разлика от исковото производство, в настоящото производство на спорна съдебна
администрация не се решава със сила на пресъдено нещо спор за съществуването или
3
несъществуването на едно материално право, а се оказва съдействие относно начина на
определяне на режим на лични отношения с дете, тоест липсва типичната за исковото
производство квалификация на страните като ищец и ответник. Съдебното решение, което
следва да изхожда от правилото за защита по най-добрия начин на интересите на детето,
ползва и двамата родители, поради което всяка от тях понася разноските, които е направила,
независимо от изхода на спора (в този см. Определение № 385 от 25.08.2015 г. на ВКС по ч.
гр. д. № 3423/2015 г., I г. о., ГК).
На основание чл. 1 от ТДТ по ГПК вр. чл. 69, ал. 1, т. 7, вр. чл. 78, ал. 6 от ГПК,
ответникът следва да бъде осъден да заплати държавна такса върху размера на присъдената
издръжка с правно основание чл. 143 от СК, в размер на 842,40 лева (4% от размера на
тригодишните платежи за всяко едно от трите деца), както и 5 лева държавна такса в случай
на служебно издаване на изпълнителен лист.
Воден от горното съдът:
РЕШИ:
ПРЕДОСТАВЯ упражняването на родителските права по отношение на малолетните
деца Д.Л. Д., ЕГН: **********, Д.Л. Д.а, ЕГН: ********** и А.Л. Д., ЕГН: ********** на
бащата Л. Д. Д. с ЕГН: **********, с пост. адрес: гр. В., общ. В., обл. Ш., ул. „А. I“ № 2 и
определя местоживеенето им при него.
ОПРЕДЕЛЯ режим на лични контакти на майката Р. Д. К., ЕГН: ********** с децата Д.Л.
Д., Д.Л. Д.а и А.Л. Д., както следва: всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 10.00
часа до 18.00 часа, без преспиване, като вземането и връщането на децата следва да става от
и в дома на бащата.
ОСЪЖДА на осн. чл. 143 от СК Р. Д. К., ЕГН: ********** ДА ЗАПЛАЩА на
малолетните си деца Д.Л. Д., ЕГН: **********, Д.Л. Д.а, ЕГН: ********** и А.Л. Д., ЕГН:
**********, чрез техния баща и законен представител Л. Д. Д. с ЕГН: **********, месечна
издръжка в размер на по 195 лева за всяко едно от тях, платими до пето число на месеца,
за който се дължи издръжката, считано от датата на завеждане на исковата молба –
05.12.2022 год. до настъпване на законни причини за изменяне или прекратяване на
издръжката.
ОСЪЖДА на осн. чл. 149 от СК Р. Д. К., ЕГН: ********** ДА ЗАПЛАТИ на малолетните
си деца Д.Л. Д., ЕГН: **********, Д.Л. Д.а, ЕГН: ********** и А.Л. Д., ЕГН: **********,
чрез техния баща и законен представител Л. Д. Д. с ЕГН: **********, издръжка за минало
време в размер на по 170 лева месечно или в общ размер на по 1020 лева за всяко едно от
децата за периода от 01.06.2022 год. до 04.12.2022 год.
ПОСТАНОВЯВА предварително изпълнение на решението в частта му на издръжката, на
основание чл. 242, ал. 1 от ГПК.
ОСЪЖДА на осн. чл. 1 от ТДТ по ГПК, вр. чл. 69, ал. 1, т. 7, вр. чл. 78, ал. 6 от ГПК Р. Д.
4
К., ЕГН: ********** ДА ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на
Районен съд – Велики Преслав държавна такса върху определения размер на издръжките с
пр. осн. чл. 143 от СК в размер на 842,40 лева, както и 5 лева при евентуалното служебно
издаване на изпълнителен лист от съда.
Решението не подлежи на обжалване, на основание чл. 239, ал. 4 от ГПК.
Страната, срещу която е постановено неприсъствено решение, може да поиска от Ш.ски
окръжен съд в едномесечен срок от връчване на решението да го отмени ако е била лишена
от възможност да участва в делото при някоя от хипотезите по чл. 240, ал. 1 от ГПК.
Решението да се обяви в регистъра на съдебните решения по чл. 235, ал. 5 от ГПК.
ПРЕПИСИ от решението да се връчат на страните.
Съдия при Районен съд – Велики Преслав: _______________________
5