№ 111
гр. Пловдив, 13.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и осми април през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Галина Гр. Арнаудова
Членове:Мария П. Петрова
Румяна Ив. Панайотова-Станчева
при участието на секретаря Стефка Огн. Тошева
като разгледа докладваното от Мария П. Петрова Въззивно гражданско дело
№ 20255000500145 по описа за 2025 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е въззивно и се развива по реда на чл.258 и сл. от ГПК
след обезсилване на въззивното решение и връщане на делото за ново
разглеждане от друг състав, съгласно чл.293,ал.4 във връзка с чл.270,ал.3 от
ГПК.
С Решение №260017 от 18.04.2023г., постановено по гр.дело
№1306/2020г. по описа на Окръжен съд-Пловдив, е отхвърлен предявения от
„С М“ЕООД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление: гр.П, бул.
*********, против П иск за заплащане на сумата от 195843,88лв.,
представляваща обезщетение за имуществени вреди – пропуснати ползи за
периода от 22.04.2015г. до 13.07.2015г., ведно със законната лихва върху тази
сума, считано от датата на подаване на исковата молба в съда.
Недоволен от така постановеното решение е останал жалбоподателят „С
М“ЕООД, който, чрез пълномощника адв.Т. Д - М, го обжалва с конкретни
доводи за неправилност като необосновано и постановено в нарушение на
1
материалния закон и съдопроизводствените правила, поддържайки да са
налице елементите от фактическия състав на чл.2,ал.1,т.3 от ЗОДОВ за
ангажиране на отговорността на ответника и излагайки съображения по всеки
от тях. Претендира за отмяна на решението и уважаване на иска, както и за
присъждане на разноските за двете инстанции.
Въззиваемата страна П **** не е подала отговор на въззивната жалба,
като в съдебно заседание оспорва същата.
С Решение №25 от 13.02.2024г., постановено по в.гр.дело №383/2023г. по
описа на Апелативен съд-Пловдив, първоинстанционното решение е
потвърдено изцяло.
С Решение №150 от 13.03.2025г., постановено по гр.дело №1957/2024г.
по описа на ВКС, въззивното решение е обезсилено като постановено не по
предявения иск и делото е върнато на въззивната инстанция за произнасяне по
наведените обстоятелства, на които се основава претенцията.
При настоящото въззивно разглеждане на спора жалбоподателят
поддържа въззивната жалба, а въззиваемата страна оспорва същата.
Съдът, след преценка на събраните в хода на производството
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено
следното:
С подадената до Административен съд-Пловдив искова молба вх.
№5589/22.04.2020г., по която е било образувано адм.дело №910/2020г.,
изпратено по компетентност на Окръжен съд-Пловдив, ищецът „С М“ЕООД
твърди по образуваното с постановление от 17.04.2015г. на РП-Пловдив срещу
неизвестен извършител ДП №*******г. по описа на Отдел“ИП“ при ОД на
МВР-Пловдив с постановление от 23.04.2015г. едноличният собственик на
капитала Н Д Д и управителят на дружеството М К Ба да са били привлечени
като обвиняеми за престъпление по чл.212,ал.1 във връзка с чл.26,ал.1, вр.
чл.20,ал.2, вр. ал.1, вр. чл.18 от НК, като на 22.04.2015г. четири от
автомобилите на дружеството марка „*******“ с регистрационни номера
****************** да са били иззети с протокол за претърсване и
изземване, а на 04.05.2015г. да са били запечатани помещенията, находящи се
в гр.Пловдив, ул.“И К ***, в които дружеството осъществявало дейността си
по извършване на лабораторни изследвания по направление „Клинична
2
лаборатория“ и „Микробиология“, чрез обработване на биологичен материал,
взет на място в лабораторията, и изпратен по куриери от лекари, с които има
сключени договори за осъществяване на такива изследвания, с
транспортирането му заедно с документите със служебните автомобили.
Запечатването на помещенията на лабораторията и изземването на
служебните автомобили лишило дружеството от възможността да
осъществява търговската си дейност за периода от 22.04.2015г. до 13.07.2015г.,
когато с постановление на РП-Пловдив била уважена молбата за разпечатване
на помещенията, а автомобилите били незаконосъобразно задържани до
06.11.2015г. Ищецът счита действията на прокуратурата по запечатване на
помещенията и задържане на автомобилите за продължителен период от
време за незаконосъобразни поради липса на необходимост и предпоставки за
това за целите на досъдебното производство, с оглед спецификата на
престъплението, за което е повдигнато обвинение и експертните действия по
отношение на посочените вещи. Твърди вследствие на това да е претърпял
имуществени вреди, изразяващи се в нетния приход на база средната сума за
оборот на лабораторията за предходните месеци от 82700лв. на месец, който
би получил в размер на общо 496200лв. за периода от 22.04.2015г. до
06.11.2015г. и с който би увеличил имуществото си, ако получаването му не бе
осуетено от незаконните действия на органите на ответника по чл.2,ал.1,т.3 от
ЗОДОВ, за чието присъждане като обезщетение за пропуснати ползи
претендира, ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска.
С уточняваща молба вх.№22927/11.08.2020г. ищецът е заявил вредите да
са настъпили вследствие нарушаване на правото на ЕС, позовавайки се на
разпоредбите на чл.168 от ДЕС и ДФЕС. Допълнил е обстоятелствата с
твърдения след подаване на молба за връщане на задържаните МПС като
веществени доказателства с постановление от 28.04.2015г. на РП-Пловдив
същото да е било отказано, какъвто отказ да е постановен и на 21.08.2015г.,
след като четири месеца не са били извършвани каквито и да било действия по
разследването, свързани със самите иззети МПС, като второто постановление
било отменено с Определение №3021/06.11.2015г. по ЧНД№*******г. на РС-
Пловдив. Посочил е, че стойността на вредите не може да бъде уточнена
отделно за помещенията и за автомобилите, тъй като осъществяваната
дейност при използване на посочените автомобили е неразривно свързана с
извършването на изследвания в запечатаните лабораторни помещения, чиято
3
дейност е взаимно обусловена. Уточнил е, че цената на иска за обезщетяване
на вреди под формата на пропуснати ползи е 222116лв. за периода от
22.04.2015г. до 13.07.2015г., когато с постановление на РП-Пловдив била
уважена молбата му за разпечатване на помещенията на лабораторията.
С протоколно определение от 09.06.2022г. е допуснато поисканото от
ищеца изменение на размера на претенцията, която да се счита предявена за
сумата от 195843,88лв.
С уточняваща молба вх.№268084/07.09.2022г. ищецът е навел като
основание за претенцията си нарушаване на субективното право на
пострадалото юридическо лице по Дял XIV, Член 168 от ДФЕС 2012/С 326/01
във връзка с Част Първа, Дял I, чл.6,б.А от същия, при осъществяване на
специализираната му и специфична дейност по извършване на изследвания на
субстанции от човешки произход, кръв и кръвни продукти, целящи опазване и
подобряване на човешкото здраве. Твърди вредите да са настъпили в
патримониума на дружеството вследствие явно неправомерните действия на
прокуратурата, предприети в разрез с нормите на европейското
законодателство, по запечатване на 04.05.2015г. на помещенията на
лабораторията, постановения на 29.04.2015г. отказ за разпечатването им,
задържане на служебните автомобили с протокол за претърсване и изземване
от 22.04.2015г. и предаването им за съхранение на Сектор „Пътна полиция“
към ОД на МВР-Пловдив, постановения на 29.04.2015г. отказ за връщането
им, както и впоследствие постановения на 21.08.2015г. такъв, отменен при
обжалването му от съда с определение от 06.11.2015г. Посочил е действително
претърпените вреди от запечатване на помещенията и задържане на
автомобилите да се съизмеряват с размера на нереализирания от дружеството
доход, представляващ пропусната полза, за процесния период от 22.04.2015г.
до 13.07.2015г.
С уточняваща молба вх.№268992/18.10.2022г. ищецът е посочил, че
повдигнатото в досъдебното производство обвинение е за престъпления, които
имат за свой предмет документи, а при извършеното претърсване на
процесните помещения всички документи са били иззети и в нарушение на
изискванията на НПК, без правно основание, помещенията на лабораторията
са останали запечатани. На 28.04.2015г. едноличният собственик на капитала
Н Д поискала да бъдат отпечатани помещенията, поради наличие на
4
съхраняван в тях биологичен материал със срок на стабилност, съгласно
Наредба №35 от 06.08.2010г. за утвърждаване на медицински стандарт
„Клинична лаборатория“, но разпечатването им било отказано, по който начин
било нарушено не само изискването на НПК за изземване единствено на
вещи, които биха могли да послужат като средство за извършване на
престъплението, но и Договора за функционирането на Европейския съюз
2012/С 326/01г., съгласно Част Първа, дял I, чл.6,б.А от който, Съюзът
разполага с компетентност да предприема действия за подкрепа, координиране
или допълване действията на държавите-членки в областта на подобряване на
човешкото здраве, което субективно право на пострадалото юридическо лице
е нарушено. По наказателното дело липсват доказателства задържаните
автомобили да са били необходими за извършване на процесуални действия за
разкриване на обективната истина, които да оправдават продължителното им
задържане, при липса и на спор относно собствеността върху им, като не е
съществувала пречка за връщането им, съгласно чл.111,ал.2 от НПК, доколкото
те не са вещ, послужила за извършване на престъплението, и спрямо тях са
били извършени всички следствени действия. Счита по този начин да е
нарушено първично право на Европейския съюз, уреждащо значими
правоотношения, с оглед мястото на услугите от общ икономически интерес.
Вследствие на тези незаконосъобразни действия и бездействия за
дружеството, което било лишено от правото да се ползва от имуществото си за
реализиране на осъществяваната търговска дейност, настъпили вреди под
формата на пропуснати ползи в размер на нереализирания доход от
195843,88лв. за периода 22.04-13.07.2015г.
С отговора на исковата молба ответникът П **** е оспорила иска като
неоснователен, поддържайки изземването на процесните автомобили да е
извършено на законно основание с позоваване на нормите на чл.109, чл.111 и
чл.161 от НПК и актовете по изземването и приобщаването им като
веществени доказателства да не са отменени като незаконосъобразни, а
дружеството да не е проявило активност за освобождаване на автомобилите, в
резултат на което именно свое бездействие да е претърпяло вреди. Оспорила е
настъпването на имуществени вреди под формата на пропуснати ползи като
недоказани по основание и размер и прекомерно завишени. Заявила е
възражение за изтекла петгодишна погасителна давност по чл.110 от ЗЗД,
както и тригодишна по чл.111,б.В от ЗЗД по отношение на лихвите.
5
С обжалваното първоинстанционно решение като правна квалификация
на иска е определена такава по чл.2в,ал.1,т.2 от ЗОДОВ във връзка с чл.4,пар.3
от ДЕС във връзка с чл.168,пар.4,б.А вр. пар.1 от ДФЕС – за реализиране на
извъндоговорна отговорност на държава-членка на ЕС за вреди, причинени от
нарушаване правото на ЕС. Прието е, че разпоредбата на чл.168,пар.4,б.А във
връзка с пар.1 от ДФЕС, на нарушаване на която се позовава ищецът,
предвижда, че Европейският съюз предприема мерки с цел преодоляване на
общите проблеми на безопасността, въвеждащи високи стандарти на качество
и на сигурност на органите и субстанциите от човешки произход, на кръвта и
кръвните продукти, които мерки не са пречка всяка държава-членка да запази
или да въведе по-стриктни защитни мерки, а дружеството-ищец като лечебно
заведение – самостоятелна медико-диагностична лаборатория, извършваща
специализирани медицински изследвания – клинико-лабораторни и
микробиологични, бидейки субект на подобна дейност, е пряко засегнато от
разписаните методи и правила за съхранение на кръвни и други проби,
възприети и в нормативни актове от вътрешното право, поради което
извършването на процесуално-следствени действия спрямо него е следвало да
бъде проведено при отчитане на съответните рискове, особено при евентуално
продължително протичане на разследването. Прието е, че, с оглед принципа на
правото на Европейския съюз на пропорционалност, предприетите
ограничителни мерки по запечатване на помещенията на дружеството и
изземване на автомобилите, служещи за извършване на дейността му, предвид
характера на престъпленията, за които е повдигнато обвинението по
неприключилото към този момент наказателно производство, са били
необходими за разследването, а техният срок не може да се квалифицира като
прекомерно продължителен, във връзка с което дружеството да е разполагало
с процесуална възможност да обжалва действията на прокуратурата по
съдебен ред. Прието е да липсва връзка между нарушените субективни права
по чл.168,пар.4,б.А вр. с пар.1 от ДФЕС на дружеството и претендираните за
обезщетяване от него имуществени вреди, изразяващи се в печалбите, които
не е успяло да реализира за процесния период. Прието е и да не е установена
при доказателствена тежест на ищеца пряка причинно-следствена връзка
между увреждащото действие и невъзможността да бъдат реализирани
претендираните суми, като от показанията на ангажираните от него свидетели
е установено дейността му да се е осъществявала основно на т.нар. „куриерен
6
принцип“, и основните приходи, според експертизата, са били от постъпления
от РЗОК, но по делото не е приобщено нито едно доказателство, което да сочи
какво би могло да бъде приблизителното количество на обработените проби
на ден, а и част от лабораториите на дружеството са продължили своята
дейност, конкретно, находящата се в гр.Пазарджик. Прието е единствената
индиция за размера на евентуалните печалби да се съдържа в изготвената
съдебно-счетоводна експертиза, но определената с нея сума е на база
реализираните стойности за предшестващия шестмесечен период, без да е
отчетено дали лабораторията би функционирала през всички 82 дни, тъй като
в рамките на периода са налице множество официални почивни дни, които
предполагат по-малък обем от работа, съответно дали това би се отразило на
извършените разходи и на крайния финансов резултат.
Така постановеното първоинстанционно решение, с което искът е
отхвърлен, е потвърдено с Решение №25 от 13.02.2024г. по в.гр.дело
№383/2023г. на Апелативен съд-Пловдив, макар и по различни решаващи
съображения, според които искът е с правна квалификация по чл.2в от
ЗОДОВ, като посочените от ищеца като нарушени норми от правото на
Европейския съюз – чл.6 и чл.168 от ДФЕС, не предоставят права на
частноправните субекти, а касаят отношенията между ЕС и държавите-членки
по повод осъществяването на политиките на Съюза в областта по опазване и
подобряване на човешкото здраве, и дори и да се приеме релевираните от
ищеца действия и бездействия на прокуратурата да нарушават по някакъв
начин посочените норми, то те не могат да се считат за „явно квалифицирано“
или „достатъчно съществено“ нарушение.
С решението си касационната инстанция е обезсилила въззивното
решение като постановено не по предявения иск. Прието е, че правната
квалификация на иска е правилно определена по чл.2в от ЗОДОВ, но не са
разгледани наведените от ищеца факти и обстоятелства, които я определят, за
непропорционалност на предприетите и осъществени процесуални мерки в
наказателното производство, изразяващи се в изземване на посочените МПС и
запечатване на лабораторията, с целите на наказателното производство,
доколкото принципът на пропорционалност е един от общите принципи на
правото на Европейския съюз, който има за цел предоставянето на права на
частноправни субекти и съответно директен ефект, при което съставлява
7
критерий за оценка правомерността на поведението, както на органите на
общността, така и на държавите-членки, което задължава съда да прецени
дали предприетите от държавния орган ограничителни мерки са в състояние
да обезпечат постигането на преследваната с тях легитимна цел, но без да
надхвърлят необходимото за нейното постигане.
Така дадените от Върховния касационен съд указания по прилагането и
тълкуването на закона са задължителни за настоящия въззивен състав, на
който делото е върнато, съгласно чл.294,ал.1 от ГПК. С оглед на тях, предмет
на разглеждане е иск с правна квалификация чл.2в,ал.1 от ЗОДОВ за
обезщетяване на имуществени вреди, претърпени вследствие действия и
бездействия на ответната П на в рамките на воденото наказателно
производство, изразяващи се в запечатване на лабораторията и изземване на
служебните автомобили, служещи за осъществяване на дейността на ищеца по
извършване на специализирани медицински изследвания, с които е нарушен
принципа на пропорционалност, съставляващ част от първичното право на
Европейския съюз. Това основание е разгледано от първоинстанционния съд.
Безспорно е за страните и видно от приетите в първоинстанционното
производство писмени доказателства, че на 17.04.2015г. е било образувано
ДП№*******г. по описа на Отдел „ИП“ при ОДМВР-Пловдив срещу
неизвестен извършител за престъпление по чл.212,ал.4,пр.1 вр. ал.1 вр.
чл.26,ал.1 от НК за това, че през периода м.февруари.2014г.-м.март.2015г. в
гр.София и гр.Пловдив, при условията на продължавано престъпление, чрез
използване пред РЗОК-Пловдив на документи с невярно съдържание – отчет
за извършена медико диагностична дейност и спецификация за извършена
медико диагностична дейност, и на неистински документи – направление за
медико-диагностична дейност – „Бланка МЗ-Н №4“ и Амбулаторен лист, е
получил без правно основание чуждо движимо имущество в големи размери,
собственост на Н - С, с намерение да го присвои. След предварително
разрешение на съда, дадено с Разпореждане от 21.04.2015г. по
ЧНД№2148/2015г. на РС-Пловдив, е извършено с Протокол от 22.04.2015г.
действие по разследването – претърсване и изземване в помещение –
лаборатория, находящо се в гр.Пловдив, ул.“И К ***, ползвано от ищеца
„СМДЛ М“ЕООД въз основа на представения договор за наем от 01.02.2012г.
с анекс от 01.02.2017г. за продължаване на срока с пет години, което
8
дружество, според представеното Удостоверение №2898/03.02.2012г. на МЗ,
РЗИ-Пловдив, е регистрирано като лечебно заведение – самостоятелна
медико-диагностична лаборатория, с предмет на дейност – извършване на
специализирани медицински изследвания: клинико-лабораторни и
микробиологични, каквато е осъществявало в посочената лаборатория
основно на куриерски принцип – посредством служебни автомобили на
дружеството куриерите отивали до кабинетите на общопрактикуващи лекари
в гр.Пловдив и околността и други здравни райони, с които то имало
договори, вземали снетите от тях биологични проби на пациенти със
съответните документи, които транспортирали до лабораторията за
извършване на изследванията, след което обратно доставяли готовите
разпечатки от резултатите, в каквато насока са показанията на св.Ф Ч и св.Т З.
При претърсването са иззети от отделните помещения на лабораторията
множество медицински направления за медико-диагностична дейност и други
документи, компютри и друга техника и вещи. Помещенията са били
запечатани след приключване на това действие по разследването, а не на
04.05.2015г., както е твърдял ищеца, което е видно от приложеното
Постановление от 29.04.2015г. на РП-Пловдив, с което е отказано отпечатване
на запечатаната при извършеното претърсване и изземване лаборатория. На
същата дата 22.04.2015г., след предварителни разрешения от съда, дадени на
21.04.2015г. с разпореждания по ЧНД №************************г., са
извършени претърсвания на собствените на дружеството леки автомобили
марка „*******“, с рег.№№ **** **** **** ****, с които безспорно то е
осъществявало дейността си по описания куриерски принцип, в каквато
насока е изрично отразеното в протоколите за извършените действия по
разследването и гласните доказателства. Извършено е изземване както на
описаните в протоколите документи и вещи, намерени в автомобилите, така и
на самите автомобили, които с приемо-предавателни протоколи са оставени за
съхранение в Сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР-Пловдив. На следващия
ден 23.04.2015г. управителят на ищцовото дружество М К Ба и едноличният
собственик на капитала му Н Д Д са привлечени като обвиняеми по
досъдебното производство. С Протокол от 24.04.2015г. е извършен оглед на
иззетия автомобил с рег.№*******, при който е намерена чанта с медицински
документи, по отношение на които е извършен оглед на 25.04.2015г. С
Постановление на РП-Пловдив от 29.04.2015г. е оставена без уважение
9
молбата на Н Д в качеството й на управител и собственик на „М“ЕООД с
искане за отпечатване на лабораторията, за да могат да се изработят и
отпечатат пробите, които са останали в нея, включващо връщането на
визираните веществени доказателства. С постановление от същата дата
29.04.2015г. е оставена без уважение и молбата й за връщане на иззетите като
веществени доказателства леки автомобили по съображения, че със същите не
са извършени необходимите процесуално-следствени действия и връщането
им би затруднило разкриването на обективната истина. Повторната молба на
управителя Д от 18.08.2015г. за връщане на автомобилите също е оставена без
уважение с Постановление от 20.08.2015г. по съображения, че с нея не се
сочат нови обстоятелства, които да налагат ревизиране на вече постановения в
тази насока прокурорски акт. С Определение №3021 от 06.11.2015г. по ЧНД
№*******г. на РС-Пловдив отказът по постановлението от 20.08.2015г. е
отменен по жалба на Д по отношение на леките автомобили с рег.
№№********, ******* и ****** като е прието, че те не са предмет на
престъплението, нито средство за извършването му, и не са налице данни за
планирани спрямо тях или извършени действия по разследване, а жалбата по
отношение на лекия автомобил с рег.№******** е оставена без разглеждане
по съображения, че не е бил надлежно иззет като веществено доказателство.
Последният автомобил е върнат на дружеството по молба на Д от 25.02.2016г.
и въз основа на Постановление от 07.03.2016г. С Постановление от
13.07.2015г. на РП-Пловдив е уважена молбата на Н Д за разпечатване на
помещенията в гр.Пловдив, ул.“И К ***, в които ищцовото дружество е
осъществявало дейност, като е прието, че към този момент са били извършени
всички възможни действия спрямо тях и липсват данни, сочещи на
необходимост от извършване на допълнителни действия по разследването –
претърсване и изземване или оглед в тези помещения. С Постановление от
09.08.2016г. са разпечатани и запечатаните на 04.05.2015г. по същото
досъдебно производство помещения на дружеството, находящи се в гр.П, ул.
******* в които то е осъществявало дейност. На 25.04.2018г. е изготвен
представения обвинителен акт за престъпления по чл.212,ал.2 вр. ал.1 вр.
чл.26,ал.1 от НК и по чл.316вр. чл.309,ал.1 вр. чл.26,ал.1 от НК, по който е
постановена оправдателна Присъда №260005 от 01.02.2022г. по НОХД
№2696/2018г. по описа на Районен съд-Пловдив, отменена с Решение №287 от
28.06.2023г. по ВНОХД №510/2023г. по описа на Окръжен съд-Пловдив, с
10
което делото е върнато за ново разглеждане от друг съдебен състав на ПРС. С
протоколно определение от 15.12.2023г. по образуваното НОХД №3767/2023г.
на РС-Пловдив производството по него е прекратено и делото е върнато на
Районна прокуратура-Пловдив. Видно от представеното при настоящото
въззивно разглеждане на спора Постановление от 05.03.2024г. на РП-Пловдив
е, че след връщане на делото с Постановление от 01.02.2024г. наказателното
производство е било частично прекратено спрямо двете обвиняеми за
престъпленията по чл.316 вр. чл.309,ал.1 от НК, тъй като наказателната
отговорност е погасена поради изтичане на предвидената в закона давност,
като със същото е прекратено и в останалата му част по отношение на
престъпленията по чл.212,ал.2 вр. ал.1 от НК, на основание чл.243,ал.1,т.2 от
НПК. Според писмото на РП-Пловдив от 25.03.2025г., Постановлението от
05.03.2024г. е било обжалвано от двете обвиняеми относно основанието за
прекратяване на наказателното производство, като с постановеното
Определение №299/11.04.2024г. по ЧНД №1849/2024г. на РС-Пловдив
постановлението е потвърдено и други жалби срещу него не са постъпвали.
От показанията на ангажираните от ищеца свидетели Ч и З се
установява, че през процесния период, в който лабораторията е била
запечатана и служебните автомобили иззети, работещите там служители на
дружеството не са извършвали възложените им функции, а са си били вкъщи,
но през цялото време получавали заплати и колективът се запазил, като след
това се върнали на работа.
Според приетото заключение от 28.04.2022г. на ССчЕ, за шестмесечния
период от 01.10.2014г. до 31.03.2015г., предшестващ месеца, през който е била
запечатана лабораторията и иззети автомобилите, дружеството е отчело
приходи на каса от обекти в гр.Г********** на обща стойност 26625,43лв. и
приходи от медицинските центрове на обща стойност 28258,25лв., а по
фактури от РЗОК такива на стойност 443643,85лв. или общо 498527,53лв. За
този период реализираната чиста средна печалба на ден възлиза на 777,35лв.
след приспадане на извършените разходи за материали, външни услуги, в това
число наеми, амортизации, заплати, осигуровки и други от 1610,98лв. като
средна загуба за един ден, при което за достигане на средната печалба за един
ден от 777,35лв. е необходимо генериране на средна печалба за един ден през
процесния период от 22.04.2015г. до 13.07.2015г. в размер на 2388,34лв., която
11
да покрие загубата от 1610,98лв. на ден, или нереализираният доход на ищеца
за процесния период от 82 дни е 195843,88лв. По време на същия дружеството
е реализирало разходи за наем на лабораторията по приложения договор и за
заплати и осигуровки от общо 27163,90лв., както и приходи от обекта в грП от
общо 4779,61лв.
Ищецът е настоявал пред инстанциите за спиране на основание
чл.229,ал.1,т.4 от ГПК на настоящото производство до приключване на
наказателното, считайки, че изходът му е от значение за законосъобразността
на действията на прокуратурата в хода на досъдебното производство.
Ответникът от своя страна и пред настоящия въззивен състав поддържа, че
законосъобразността на действията и актовете на прокуратурата подлежи на
контрол по реда на обжалването им, а не се преценява с оглед крайния
резултат по воденото наказателно производство, като отговорност за вреди
вследствие на тях възниква единствено ако са предварително отменени по
надлежния ред. Освен, че наказателното производство към момента е
приключило с потвърждаване на постановлението за неговото прекратяване от
съда, противно на доводите на прокуратурата за висящността му, поради
възможността за неговата отмяна от по-горестоящата прокуратура, съгласно
чл.243,ал.10 от НПК, каквато възможност е налице само ако постановлението
не е било обжалвано, настоящата инстанция намира, че в разглежданата
хипотеза по чл.2в от ЗОДОВ и конкретно наведените обстоятелства,
съставляващи основанието на същата за ангажиране отговорността на
държавата за вреди, изходът на наказателното производство е ирелевантен към
предмета на спора, доколкото твърдяното увреждане е вследствие конкретни
актове, действия и бездействия по повод наложени ограничителни мерки и
увредено е трето юридическо лице, а не физическото лице, спрямо което е
водено и спрямо което обвинението и всички действия на прокуратурата във
връзка с него биха били незаконни в хипотезите на чл.2,ал.1,т.3 от ЗОДОВ.
Възникването на отговорност за вреди от незаконосъобразни актове на
правораздавателните и правозащитните органи след отмяната им по
съответния процесуален ред касае общият случай по чл.49 от ЗЗД и
специалните по чл.2,ал.1,т.1, т.5 и т.9 от ЗОДОВ, но не и разглежданата
специална хипотеза на чл.2в от ЗОДОВ, включваща и стабилните актове,
постановени включително от национален съд, действащ като последна
инстанция, в нарушение на правото на Европейския съюз, което съгласно
12
чл.5,ал.4 от Конституцията на РБ, е с приоритет пред националното,
вследствие което нарушение и като последица на влезлият в сила акт са
нарушени права на индивидите, предоставени от Общностното право, без
значение дали нарушението е допуснато от органите на законодателната,
съдебната или изпълнителната власт, които са длъжни да го прилагат.
Отговорността на държавата в този случай произтича от принципа на
лоялното сътрудничество, въздигнат с нормата на чл.4 § 3 от ДФЕС,
подлежаща на директно приложение, на която всеки частноправен субект на
държава-членка на ЕС може да се позовава пряко за ангажиране на
отговорността на държавата за вреди от нарушение на Общностното право, по
който начин се гарантира неговото прилагане и ефективността на
разпоредбите му. Нарушаването на тези права с окончателен акт на такъв
орган обикновено не може да бъде поправено впоследствие, но лицата не
могат да бъдат лишени от възможността да търсят отговорност от държавата,
за да получат по този начин правна защита на своите права, без това да води
до преразглеждане на акта, причинил вредата. Отмяната на вредоносния акт
не е предварително условие за ангажиране на отговорността, която е
обективна. Държавата отговаря само ако нарушението е достатъчно
съществено, с оглед степента на яснота и точност на нарушената норма, както
и обхватът на свобода на преценка, която нарушената норма предоставя на
националните органи, неспазване на задължението за отправяне на
преюдициално запитване, несъобразяване на съдебната практика на СЕС по
поставения за разглеждане въпрос, дали нарушението е умишлено, извинима
ли е правната грешка. В такава насока е практиката на СЕС, обективирана в
Решение от 05.903.1996г. по съединени дела С-46/93 и С-48/93; Решение от
30.09.2003г. по дело С-224/01; Решение от 13.06.2006г. по дело С-173/03;
Решение от 28.07.2016г. по дело С-168/15, Решение от 09.09.2015г. по дело С-
160/14 и други.
За ангажиране на отговорността по чл.2в от ЗОДОВ е без значение видът
на акта, уреждащ нарушената правна норма от правото на ЕС. В тази връзка
правото на Европейския съюз има три източника – първично законодателство,
общи принципи на правото на ЕС и вторично законодателство. Един от
общите принципи на правото на ЕС е този на пропорционалност, формулиран
в чл.5, пар.4 от ДЕС, според който съдържанието и формата на дейност на
Съюза не надхвърлят необходимото за постигане на целите на Договора.
13
Според този принцип, развит в практиката на СЕС, мерките и действията на
Общността трябва да са подходящи и необходими за постигане на
преследваната легитимна цел и да не налагат на лицето тежест, която е
прекомерна по отношение постигането на тази цел. Прилагането му е израз на
справедливия баланс между обществения интерес и правата на отделния
индивид. Именно неговото нарушаване е възведено от ищеца като основание
на претенцията му за обезвреда, в каквато насока са задължителните указания
на касационната инстанция. Безспорно в случая разкриването на
престъпление в рамките на наказателното производство с предвидените
процесуално-следствени действия и наказването на дееца са мерки в защита
на обществения интерес, целящи противодействие и ограничаване на
престъпността. Действията по разследването трябва да са съобразени с
основните права на отделните субекти, които засягат, независимо дали се
касае за заподозрените или обвиняеми лица или за трети лица, спрямо които
не е насочено наказателното преследване. Сред основните права, ползващи се
със закрила по чл.16 и чл.17 от Хартата на основните права на Европейския
съюз, са свободата на стопанска инициатива, включваща свободата да се
упражнява икономическа или търговска дейност, и правото на собственост,
включващо и ползване на имущество на облигационно основание. Същите са
регламентирани и в чл.17 и чл.19 от Конституцията на РБ.
В конкретния случай запечатването на лабораторията и изземването на
служебните автомобили на ищцовото дружество не са били необходими за
постигане целите на разследването по разкриване на престъплението. Към
наказателна отговорност са били привлечени едноличният собственик на
капитала и управителя на дружеството за извършени от тях в съучастие
престъпления по чл.212,ал.2 във връзка с ал.1 от НК и по чл.316 във връзка с
чл.309,ал.1 от НК, изразяващи се в съставяне и ползване на документи с
невярно съдържание, даващи възможност за неоснователно облагодетелстване
на ищцовото дружество с парични средства на Н. Въпросните документи са
свързани с упражняваната от дружеството дейност по извършване на
лабораторни изследвания преимуществено с медицински направления именно
в наетия за целта обект в гр.Пловдив, ул.“И К ***, за която са ползвани и
притежаваните от него леки автомобили, с оглед куриерския принцип на
осъществяването й. Видно е при този характер на престъпленията, свързани с
документна измама, че техен предмет и средство за извършването им са
14
конкретни документи, съставляващи и основните доказателства. Касае се за
такива с голям обем. При извършеното на 22.04.2015г. след разрешение на
съда за тази конкретна дата до приключване на действието, обаче, претърсване
са иззети всички находящи се в помещенията на лабораторията документи и
вещи, които, според разследващия орган, са имали отношение към
престъплението, доколкото в протокола не е отразено там да са оставени други
такива, поради невъзможност за физическото им отделяне или пренасяне,
което да налага ограничаване на достъпа за предотвратяване на тяхното
укриване или манипулиране до извършване на последващи действия за
надлежното им приобщаване към доказателствения материал, като писмени
доказателства за извършване на подобни действия на по-късен етап от
разследването от страна на ответника не са представени. Според отразеното в
протокола, претърсването е било прекъснато за извършване на следствен
експеримент с обект – механизъм на обработване на кръвни проби с
апаратурата налична в лабораторията на „М“ЕООД, и е продължило след
приключване на същия. Не са налице доказателства за необходимост от
провеждане на нов следствен експеримент, налагащ запазване на
местопрестъпление. Липсват данни и доказателства за планиране и
провеждане на каквито и да било процесуално-следствени действия в
помещенията на лабораторията след нейното запечатване. Същото се отнася и
до иззетите леки автомобили. По отношение на тях следва да се отбележи и,
че от тези с рег.№№ ******** и ****** не са били иззети каквито и да било
документи и вещи, свързани с разследваното престъпление. Изземването на
самите автомобили не е било необходимо, доколкото те не са били предмет
или средство за извършване на престъпленията, нито с оглед характера на
същите са били източник на доказателства, чието приобщаване да е изисквало
изготвяне на веществени доказателствени средства или експертизи, а ролята
им в разследваната престъпна дейност е била само за транспортиране на
документи и биологични материали, чието приобщаване към доказателствата
е изисквало единствено претърсването на автомобилите и изземването им от
тях, каквото е извършено. На практика запечатването на лабораторията и
изземването на автомобилите е било с нулев ефект за хода на разследването.
При това положение посочените мерки не са били необходими за разкриване
на престъплението и действията по налагането им в досъдебното
производство, съответно бездействието и изрично постановените откази за
15
тяхната отмяна, освобождаване на вещите и връщането им на ищеца като
техен собственик и ползвател през процесния период от 22.04.2015г. до
13.07.2015г., довели до ограничаване на правата му да се ползва от тях и да
упражнява осъществяваната посредством същите до тогава своя търговска
дейност, са в нарушение на принципа за пропорционалност. Нарушението е
достатъчно съществено. Изначално не е била налице необходимост от
запечатване на лабораторията и изземване на леките автомобили. Същите са
били основната материална база, посредством която ищецът е упражнявал
дейността си. Не се установява да е разполагал с друга лаборатория на
територията на гр.Пловдив, в която да изнесе дейността си, а през процесния
период е останал да функционира единствено обектът в грП с реализирани от
него символични приходи, според данните на експертизата. За продължителен,
с оглед динамиката в търговските отношения и оборот, почти тримесечен
период от време е била блокирана основната дейност на дружеството по
извършване на специализирани медицински изследвания, независимо, че
впоследствие същата е възстановена. Поведението на ищеца не е причастно
към тази продължителност, противно на приетото от първоинстанционния
съд. Представляващата дружеството Н Д е подала своевременно само седмица
след извършените претърсвания и изземвания молби за отпечатване на
лабораторията и връщане на автомобилите. Същата не е подала жалба пред
съда против постановените от прокурора откази. Следва да се отбележи,
обаче, че обектът, в който се е помещавала лабораторията, не е иззет като
веществено доказателство, за да се приеме, че отказът по отношение на него
подлежи на обжалване по чл.111,ал.3 от НПК. Чак през 2024г. са приети
разпоредбите на чл.177а от НПК, предоставящи защита на третите лица, чиито
лични или имуществени права са пряко и непосредствено засегнати от
прилагане на способите за доказване, чрез обжалване с частна жалба на
разпореждането за извършване на действията по прилагане на тези способи,
както и начина на тяхното провеждане.
Според чл.4,ал.1 от ЗОДОВ, на обезщетяване подлежат всички
имуществени /под формата на претърпяна загуба или пропусната полза/ и
неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от
увреждането, като размерът на дължимото обезщетение се определя по
правилата на националното законодателство при съобразяване на принципите
на равностойност и ефективност на правото на Европейския съюз.
16
Причинените от деликт пропуснати ползи трябва да бъдат доказани със
сигурност, съгласно задължителните указания по Тълкувателно решение №3
от 13.01.2023г. по тълк.дело №3/2021г. на ОСГТК на ВКС. В случая безспорно
като пряка последица от актовете, действията и бездействията на ответника по
отношение на лабораторията и автомобилите, нарушаващи принципа на
пропорционалност, за ищеца са настъпили претендираните за обезщетяване
имуществени вреди под формата на пропуснати ползи, изразяващи се в
дохода, който би получил от осъществяваната посредством тях дейност за
процесния период на задържането им. Дружеството е регистрирано през 2012г.
или три години преди процесния период като лечебно заведение за
извършване на специализирани медицински изследвания, съгласно чл.39 от
Закона за лечебните заведения, на адреса, на който се е помещавала
процесната лаборатория в наетото през същата година помещение, през която
е сключило и договори за лизинг по отношение на автомобилите,
собствеността върху които му е прехвърлена от лизингодателя с приложените
договори от 08.09.2015г. и от 04.05.2016г. Дружеството е осъществявало
дейност към момента на налагане на ограничителните мерки. След
освобождаване на вещите е възстановило дейността си, придобило е
собствеността на ползваните по договори за лизинг автомобили, а с анекс от
01.02.2017г. срокът на договора за наем на помещението, ползвано за
лаборатория, е продължен с пет години. При тези обективни обстоятелства
несъмнен е извода, че дружеството би продължило да осъществява дейността
си, с оглед осигурената в дългосрочен план материална база и реализираните
според ССчЕ финансови обороти през последните шест месеца преди
процесния период, възстановена след отпадане на ограничителните мерки,
както и да реализира приходи от нея, като преустановяването й е по причина
единствено на неправомерното отнемане на фактическата власт върху
основните за изпълнението й материални активи във връзка с разследването,
довело до лишаване на ищеца от доходите от нея.
Пропуснатата полза от нереализиран доход от търговска дейност,
каквато е претендираната за обезщетяване вреда, е онзи прираст, който със
сигурност би довел до увеличаване на имуществения патримониум на
увреденото лице, ако не бе лишено от възможността да го реализира, като
вредата с такъв произход се съизмерява със съотношението между
състоянието на имуществото на лицето преди деликта и състоянието, което би
17
имало, ако той не бе осъществен. В този смисъл размерът на обезщетението се
равнява не на пропуснатия доход, определен от експертизата на 2388,34лв. на
ден или общо за периода от 195843,88лв., каквато е претендираната след
изменението на иска сума, а на чистата печалба, формирана след като от
пропуснатия доход се приспаднат всички присъщи за дейността, от която
произтича, разходи, които дружеството би заплатило при осъществяването й.
Установи се в тази връзка от приетото заключение на ССчЕ, че среднодневната
печалба, която дружеството е реализирало за шестмесечния период,
предшестващ процесния, е от 777,35лв., при което за разглеждания, включващ
82 дни, се равнява на общо 63742,70лв., какъвто е размерът на дължимото
обезщетение. Неоснователно и пред настоящата инстанция жалбоподателят се
позовава на установеното посредством събраните от него гласни
доказателства и приетото заключение на ССчЕ, че и през процесния период,
през който дружеството не е осъществявало дейността си и не е генерирало
приходи от нея, то е продължило да заплаща възнаграждения на служителите
си и месечен наем за лабораторията. Посочените обстоятелства са неотносими
към предмета на спора и размера на дължимото обезщетение, тъй като касаят
реално извършени от ищеца разходи, довели до намаляване на имуществения
му патримониум, които биха съставлявали имуществени вреди под формата на
претърпяна загуба, каквито не са претендирани за обезщетяване като
заплатени конкретни по вид и размер разходи за разглеждания период.
Настоящата инстанция намира за неоснователно своевременно
заявеното от ответника с отговора на исковата молба възражение за изтекла
погасителна давност по отношение на вземането за обезщетение за
имуществени вреди. За него е приложима общата петгодишна погасителна
давност по чл.110 от ЗЗД, която, съгласно чл.114 от ЗЗД, тече от момента на
увреждането и пораждане на вредоносните му последици, с което се
проявяват всички елементи от фактическия състав на деликта и за увреденото
лице възниква правото да търси обезвреда. В случая се касае за множество
увреждащи действия – запечатване на лабораторията, изземване на
служебните автомобили, изричен отказ да бъдат освободени от наложените
ограничителни мерки и бездействие в тази насока, предприети спрямо едни и
същи вещи за целите на разследването, които в своята съвкупност са довели
до вредоносния резултат, изразяващ се в блокиране на дейността на
дружеството и лишаването му от печалбата от същата през процесния период
18
22.04.2015г.-13.07.2015г., от преустановяването на които с разпечатване на
помещенията на лабораторията в края на периода на 13.07.2015г. и възникване
на възможността за възобновяване на дейността на дружеството, тече и
погасителната давност, която към 22.04.2020г., когато е депозирана исковата
молба в съда, не е изтекла. Същият извод се налага дори и да се приеме
давността да е започнала да тече от 22.04.2015г., когато са наложени
ограничителните мерки. Законната лихва е претендирана от датата на
подаване на исковата молба, поради което тригодишна давност по чл.111,б.В
от ЗЗД, на каквато се е позовал ответникът, за лихвата не е изтекла.
Обсъденото обосновава извода за отмяна на обжалваното
първоинстанционно решение в частта му, с която предявеният иск е отхвърлен
за сумата от 63742,70лв., като същата бъде присъдена със законна лихва от
22.04.2020г., и потвърждаването му в останалата отхвърлителна част за
разликата над този размер до пълния предявен от 195843,88лв.
С оглед на този резултат по спора и във връзка с изричната претенция на
ищеца за присъждане на направените от него разноски, на основание
чл.10,ал.3 от ЗОДОВ, ответникът следва да бъде осъден да му заплати изцяло
направените разноски и внесена държавна такса, както и адвокатско
възнаграждение, съразмерно с уважената част от иска. В тази връзка се
установява, че за първоинстанционното производство ищецът е заплатил
държавна такса от 25лв. при първоначалното образуване на делото пред
административния съд и 400лв. депозит за вещото лице по допуснатата ССчЕ,
които разноски следва да му бъдат присъдени изцяло. Представен е договор за
правна защита и съдействие от 23.06.2020г. с уговорено в него възнаграждение
за упълномощената адв.Т. М в размер на 7500лв., от което 1500лв. платено в
брой, а остатъкът до приключване на делото по банков път. Не са представени
надлежни документи за заплащане на остатъка по банков път. При това
положение, съразмерно на уважената част от иска и на база платената част от
1500лв., дължими са разноски от 488,22лв. Общо разноските за
първоинстанционното производство са от 913,22лв. За въззивното
производство при първоначалното му образуване е платена държавна такса от
12,50лв. Заплатено е и адвокатско възнаграждение на адв.М в размер на
5625лв. по представен договор за правна помощ и процесуално
представителство от 20.10.2023г. и преводно нареждане от 03.11.2023г. При
19
настоящото въззивно разглеждане на спора е заплатено адвокатско
възнаграждение в размер на 12490лв. без ДДС или 14988лв. с ДДС в полза на
упълномощената адв.Е. Н. по представени договор от 18.03.2025г. за правна
защита и съдействие, фактура №750/18.03.2025г. и преводно нареждане от
19.03.2025г. Възражението на въззиваемия по чл.78,ал.5 от ГПК за
прекомерност е неоснователно, с оглед действителната фактическа и правна
сложност на делото, предвид неговия предмет, свързан с приложение на
европейското право, материалния интерес и извършените процесуални
действия. С оглед на това, дължими за въззивното производство са разноски от
общо 6709лв. За производството пред касационната инстанция е заплатена
държавна такса от 30лв. и адвокатско възнаграждение в размер на 7200лв. с
ДДС по договор от 22.03.2024г. за правна защита и съдействие, фактура
№692/22.03.2024г. и преводно нареждане от 26.03.2024г., от което по
съразмерност е дължима сума от 2343,44лв. или общо разноски от 2373,44лв.
Предвид изложените мотиви, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение №260017 от 18.04.2023г., постановено по гр.дело
№1306/2020г. по описа на Окръжен съд-Пловдив, В ЧАСТТА, с която е
отхвърлен предявения от „С М“ЕООД, ЕИК ********, със седалище и адрес
на управление: гр.П, бул. *********, против П иск за заплащане на сума в
размер на 63742,70лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди –
пропуснати ползи за периода от 22.04.2015г. до 13.07.2015г., ведно със
законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата
молба в съда, и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА П, гр.С, бул. В*******, да заплати на „С М“ЕООД, ЕИК
********, със седалище и адрес на управление: гр.П, бул. *********, сумата
от 63742,70лв. /шестдесет и три хиляди седемстотин четиридесет и два лева и
седемдесет стотинки/, представляваща обезщетение за имуществени вреди,
изразяващи се в печалбата, която дружеството е пропуснало да реализира от
дейността си по извършване на специализирани медицински изследвания –
клинико-лабораторни и микробиологични, за периода 22.04.2015г.-
13.07.2015г., причинени от достатъчно съществено нарушение на правото на
Европейския съюз при извършване на действията по запечатване на
20
помещенията на лабораторията в гр.Пловдив, ул.“И К *** и изземване на
служебни автомобили по ДП №*******г. по описа на Отдел „ИП“ при
ОДМВР-Пловдив, ведно със законната лихва върху сумата, считано от
22.04.2020г. до окончателното й изплащане.
ПОТВЪРЖДАВА Решение №260017 от 18.04.2023г., постановено по
гр.дело №1306/2020г. по описа на Окръжен съд-Пловдив, в останалата му част,
с която иска е отхвърлен за разликата над 63742,70лв. до пълния предявен
размер от 195843,88лв.
ОСЪЖДА П, гр.С, бул. В*******, да заплати на „С М“ЕООД, ЕИК
********, със седалище и адрес на управление: гр.П, бул. *********, сумата
от 913,22лв. /деветстотин и тринадесет лева и двадесет и две стотинки/,
представляваща разноски за първоинстанционното производство, сумата от
6709лв. /шест хиляди седемстотин и девет лева/, представляваща разноски за
въззивното производство, и сумата от 2373,44лв. /две хиляди триста
седемдесет и три лева и четиридесет и четири стотинки/, представляваща
разноски за касационното производство.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС на РБ при условията на
чл.280,ал.1 от ГПК в едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
21