№ 372
гр. К., 29.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – К., II-РИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и девети ноември през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Аксиния Б. Атанасова
при участието на секретаря Д. П. М.
като разгледа докладваното от Аксиния Б. Атанасова Гражданско дело №
20211850100241 по описа за 2021 година
Производството е с правна квалификация чл. 2, ал. 1 т. 3 и т. 4 от Закона
за отговорността на държавата и общините за вреди.
Производството е образувано по предявена искова молба от ИВ. Ф. Т.,
ЕГН ********** от гр. С., ул. „О.П.“ № 10, чрез адв. Г. – КАК против П.Р.Б.,
представлявана от Главния прокурор, с адрес : гр. С., бул. „В.“ № 2 / делото е
изпратено с определение на СОС № 260231 / 19.03.2021 г. /.
Предявеният иск се основава на следните фактически твърдения,
изведени от обстоятелствената част на исковата молба : Твърди се, че на
10.04.2018 г. е образувано ДП № 92 / 2018 г. по описа на РУ – гр. С., пр. пр. №
676 / 2017 г. на РП – С. и на 16.08.2018 г. ищецът е бил привлечен в
качеството на обвиняем по посоченото ДП за извършено престъпление по чл.
325 ал. 1 от НК.
Сочи се още, че след като районният прокурор е внесъл на 21.09.2018 г.
ДП с Предложение за освобождаване на наказателна отговорност на лицето,
съдът е образувал АНД № 230 / 2018 г. Съдът е оправдал ищеца - ИВ. Ф. Т.,
ЕГН ********** по повдигнатото му обвинение по чл. 325 ал. 1 от НК и е
приел, че същият е извършил нарушение на чл. 1ал. 1 т. 2 от УБДХ, за което
му е било наложено административно наказание – „Глоба“ в размер на 100.00
1
/ сто / лева. С Решение от 08.10.2019 г. постановено по ВНАД № 220 / 2019 г.
по описа на СОС, съдът е изменил Решение № 14 / 21.02.2019 г. постановено
по АНД № 230 / 2018 г. по описа на РС – С. и е отменил същото в частта, с
която на ИВ. Ф. Т., от гр. С., ЕГН **********е наложено на основание чл. 1
ал. 1 т. 2 от УБДХ административно наказание „Глоба“ в размер на 100.00
лева, за извършено от него административно нарушение по чл. 1 ал. 2 от
УБДХ.
Ищецът сочи още в исковата молба, че още щом разбрал за
образуваното ДП е изпаднал в шок, не разговарял с никого, дори и с майка си,
която го е отгледала сама. Също така бил в невъзможност да започне работа и
изпаднал в сериозно финансово затруднение.
С оглед на гореизложеното ищецът моли съдът да постанови решение, с
което да осъди П.Р.Б. да му заплати обезщетение за претърпените от него
неимуществени вреди, за периода от месец април 2018 г. / датата на
образуване на ДП / до месец октомври 2019 г. / окончателното решение на
СОС / в размер на 4 000.00 / четири хиляди лева /, ведно със законната лихва
върху тях, за периода от 08.10.2019 г. до 28.02.2021 г. в размер на 566.71 лева.
Също така да му бъде заплатено обезщетение за имуществени вреди,
представляващи пропуснати ползи, поради невъзможността му да започне
работа, за периода от месец август 2018 г. до месец октомври 2019 г. в размер
на 2 295.00 лева – четири и половина минимални работни заплати за месеците
август, септември, октомври, ноември и декември 2018 г. и сумата от 5 040.00
лева – девет минимални работни заплати за месеците : от месец януари до м.
септември 2019 г., ведно със законната лихва върху тях, за периода от
08.10.2019 г. до 28.02.2021 г. в размер на 1 039.21 лева.
Моли да бъде осъдена П.Р.Б. да му заплати обезщетение за
претърпените от него имуществени вреди в размер на 400.00 лева – заплатен
адвокатски хонорар, ведно със законната лихва върху тях в размер на 56.67
лева, за периода от 08.10.2019 г. до 28.02.2021 г.
Ищецът претендира и законна лихва върху главницата в размер на
11 735.00 лева от датата на предявяване на исковата молба до окончателното
й изплащане. Претендират се и направените в производството съдебни
разноски.
В срока по чл. 131 ал.1 от ГПК, по делото е постъпил писмен отговор
2
от особения представител на ответника – Д.С. – прокурор при КРП, която
оспорва исковете. Същият моли съдът да отхвърли исковете като
неоснователни и недоказани, като излага подробно доводите си.
В съдебно заседание ищецът се представлява от адв. Г. – КАК, с
пълномощно приложено по гр. д. № 212 / 2021 г. по описа на РС - С., която
поддържа исковата молба и излага подробно доводите си, като представя и
писмени бележки.
Ответникът П.Р.Б. се представлява от прокурор Д. С. – прокурор при РП
- К.. Представителят на прокуратурата взема становище, че единственият
основателен иск е претенцията за изплащане на щетите изразяваща се в
заплащане на адвокатско възнаграждение. Всички останали искове следва да
бъдат отхвърлени, като неоснователни и недоказани.
Съдът, след като взе предвид становищата на страните, прецени
събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност,
съобразно изискванията на чл.235, ал.2 от ГПК, приема за установено от
фактическа страна следното :
Досъдебно производство № 92 / 2018 г. по описа на РУ – С. е
образувано на 10.04.2018 г. за престъпление по чл. 325 ал. 1 от НК и е
приключило на 21.08.2018 г, като на 25.09.2018 г. е внесено Постановление за
предложение за освобождаване от наказателна отговорност на обвиняемия
ИВ. Ф. Т., ЕГН **********.
На същия е било повдигнато обвинение за това, че на 17.10.2017 г.
около 12.15 часа в гр. С., пред сградата на бензиностанция „Е.“ е извършил
непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи
явно неуважение към обществото, като ритал в областта на таза, лицето
А.А.А., хванал го за дрехите и го поставил до автомобила му , нанесъл му
удари с ръка в областта на главата, дърпал го и го бутал, казал му, че това е
само началото – престъпление по чл. 325 ал. 1 от НК.
В хода на досъдебното производство са извършени следните
процесуално - следствени действия: разпити на свидетели - 7 броя разпити на
свидетели / л. 46 – 52 от ДП /, събиране на писмени доказателства :
характеристика на обвиняемия, свидетелство за съдимост и др.
Окончателно предявяване на разследването е било проведено за ИВ. Ф.
Т., ЕГН ********** на 16.08.2018 г.
След внасяне на постановлението в съда на 25.09.2018 г. е
образувано НАХД № 230 / 2018 г. по описа на РС - С., което е насрочено
същия ден за открито съдебно заседание на 23.10.2018 г., т. е. в едномесечния
3
срок.
По делото са били проведени 4 заседания – на 23.10.2018 г., 04.12.2018
г., 04.02.2019 г. и 21.02.2019 г..
Производството по делото е приключило на 21.02.2019 г., когато е
постановено Решение № 14 / 21.02.2019 г. по НАХД № 230 / 2018 г., с което
съдът признава за невиновен ИВ. Ф. Т., ЕГН ********** в извършването на
престъпление по чл. 325 ал. 1 НК и му налага административно наказание –
„Глоба“ в размер на 100.00 / сто / лева на основание чл. 1 ал. 1 т. 2 от УБДХ.
Мотивите към решението са били изготвени на 18.03.2019 г.
По протест на РП – С. на 09.04.2019 г. е образувано ВНАД № 220 / 2019
г. по описа на ОС – гр. С..
По въззивното дело са били проведени 2 заседания – на 17.06.2019 г.
и 30.09.2019 г. С Решение от 08.10.2019 г. СОС изменя Решение № 14 /
21.02.2019 г. на РС – С. постановено по АНД № 230 / 2018 г. по описа на
същия съд и отменя същото в частта, с която на обвиняемия ИВ. Ф. Т. от гр.
С., ЕГН ********** е наложено на основание чл. 1 ал. 1 т. 2 от УБДХ
административно наказание – „Глоба“ в размер на 100.00 лева, за извършено
от него административно нарушение по чл. 1 ал. 2 от УБДХ и потвърждава
решението в останалата му част.
От показанията на разпитания по делото свидетел И.М.Т..а се
установява, че синът й И.Т. след като му било образувано наказателно
производство се затворил в себе си, изпаднал в състояние на безтегловност,
не излизал от дома им, отказвал контакти с други хора, прекъснал е
обучението си, а е бил завършил семестриално, преди обвинението е работил,
но е напуснал и си е търсил работа, но не намирал такава, заради
образуваното дело. А по – късно в показанията свидетелката / л. 46 / сочи, че
към 2019 г. той започнал да работи в гр. Г., в „М.“, работил около 1 / един /
месец, но напуснал работа, тъй като не го устройвало пътуването.
Също така свидетелката сочи, че през 2007 г. бащата на ищеца след
боледуване си е сложил сам край на живота си, което се е отразило много зле
на сина й. И тогава същият се затварял в стаята си, но е контактувал с други
хора.
От показанията на свид. Т.Х.А. също се установява, че И.Т. след
повдигане на обвинението се затворил в себе си, не излизал от дома, спрял е
да учи, защото го било страх да не се засече във влака с обвиняемия.
Свидетелката е посетила дома на ищеца само веднъж по молба на майка му,
която се страхувала и И., с оглед неговото състояние, да не посегне на живота
4
си, като баща си.
От показанията на свидетеля Д.Р. Д. също се установи, че ищецът е
изпаднал в депресивно състояние, затворил се в дома си, не излизал. Същият
го посещавал около десет пъти, но споделя, че чул слухове, че това станало
заради някакво дело, образувано срещу приятеля му И.Т..
От приложената справка от НАП е видно, че лицето ИВ. Ф. Т. от гр. С.,
ЕГН ********** е работило в АК „М.“ АД в гр. Г., за периода от 28.03.2018 г.
до 19.04.2018 г.
По делото са приети доказателства изпратени от „М.С.Г.Н.И.“ ЕООД,
ЕИК : ********** от които е видно, че са подадени два броя молби за
постъпване на работа от ищеца от 23.07.2018 г. и от 16.12.2019 г., но защо
същият започва работа на 08.01.2020 г. не се събраха доказателства, а само
твърдения на свид. Т.а, че работодателят чакал да види какво ще се случи с
делото.
Съдът кредитира показанията на свидетелите, въпреки че същите нямат
медицинска подготовка, относно състоянието в което се е намирал ищеца
през 2018 – 2019 г., но не може да приеме, че единствената причина за това
негово поведение и държане е образуваното наказателно дело. Същият е бил
отново в депресивно състояние и след смъртта на баща си през 2007 г.
С оглед на така установеното по делото от фактическа страна,
съдът достигна до следните правни изводи:
Предмет на разглеждане са предявените искове с правно основание чл.2
ал. 1 т. 3 и т. 4 от ЗОДОВ за осъждане на ответника, да заплати на ищеца
обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди, за периода от
месец април 2018 г. / датата на образуване на ДП / до месец октомври 2019 г. /
окончателното решение на СОС / в размер на 4 000.00 / четири хиляди лева /,
ведно със законната лихва върху тях, за периода от 08.10.2019 г. до 28.02.2021
г. в размер на 566.71 лева. Също така да му бъде заплатено обезщетение за
имуществени вреди, представляващи пропуснати ползи, поради
невъзможността му да започне работа, за периода от месец август 2018 г. до
месец октомври 2019 г. в размер на 2 295.00 лева – четири и половина
минимални работни заплати за месеците август, септември, октомври,
ноември и декември 2018 г. и сумата от 5 040.00 лева – девет минимални
работни заплати за месеците : от месец януари до м. септември 2019 г., ведно
5
със законната лихва върху тях, за периода от 08.10.2019 г. до 28.02.2021 г. в
размер на 1 039.21 лева.
Моли да бъде осъдена П.Р.Б. да му заплати обезщетение за
претърпените от него имуществени вреди в размер на 400.00 лева – заплатен
адвокатски хонорар, ведно със законната лихва върху тях в размер на 56.67
лева, за периода от 08.10.2019 г. до 28.02.2021 г.
Ищецът претендира и законна лихва върху главницата в размер на
11 735.00 лева от датата на предявяване на исковата молба до окончателното
й изплащане.
По силата на чл. 2 от ЗОДОВ : „Държавата отговаря за вредите,
причинени на граждани от разследващите органи, прокуратурата или съда,
при:
3. обвинение в извършване на престъпление, ако лицето бъде оправдано
или ако образуваното наказателно производство бъде прекратено поради
това, че деянието не е извършено от лицето или че извършеното деяние не е
престъпление, или поради това, че наказателното производство е образувано,
след като наказателното преследване е погасено по давност или деянието е
амнистирано;
4. налагане на наказание по Наказателния кодекс или на
административно наказание, когато лицето бъде оправдано или
административното наказание бъде отменено;
По допустимостта на исковата претенция:
Искът е предявен от процесуално-легитимирана страна, при наличие на
правен интерес – ищецът има качеството на обвиняем по наказателното
производство, по което е обявен за невиновен по чл. 325 ал. 1 от НК /
потвърдено от СОС / и е отменено наложеното му административно
наказание – „Глоба“ в размер на 100.00 лева за извършено нарушение по чл. 1
ал. 2 от УБДХ от ОС – С..
По основателността на исковата претенция:
За уважаване на така предявените искове следва от доказателствата по
делото да бъде установено наличието на следните материално - правни
предпоставки – производство, по което ищецът да е страна, необосновано
забавяне на продължителността на делото, обвинение в извършване на
6
престъпление, ако лицето бъде оправдано, настъпване на преки и
непосредствени неимуществени вреди за ищеца, които да са в причинна
връзка с разглеждането на делото извън разумния срок.
В практиката си ЕСПЧ приема, че разумността на срока на дадено дело
зависи от конкретните обстоятелства, като няма абсолютен срок. Факторите,
които се вземат под внимание при преценката относно разумността на
релевантния период, са три: сложност на делото, поведението на обвиняемия
и поведението на компетентните органи. Сложността на делото се преценява
съобразно неговата фактическа и правна такава. Критерии за това са правната
квалификация, естеството на фактите, които следва да бъдат установени,
броят на обвиняемите и свидетелите, доказателствата, които следва да бъдат
събрани, встъпването на други лица в процеса и други релевантни
обстоятелства.
В процесния случай общата продължителност на наказателното
производство от датата на привличане на ИВ. Ф. Т., ЕГН **********
като обвиняем – 16.08.2018., до 08.10.2019 г. / приключване на делото пред
СОС /, като делото е гледано на две инстанции.
Съдът, като взе предвид конкретните обстоятелства по делото, намира,
че неговата продължителност, съобразно посочените по - горе три критерия
не надхвърля границите на разумния срок.
Процесното наказателно производство не се отличава с изключителна
фактическа и правна сложност, но е необходимо достатъчно време да се
съберат писмени и гласни доказателства в подкрепа на обвинението или
постановяване на оправдателна присъда.
На следващо място, съдът намира, че продължителността на
наказателното производство не се дължи на необосновано бездействие на
компетентните органи, в лицето на ответника - Прокуратурата, РП – С..
Установява се, че общата продължителност на досъдебното
производство е около 4 / четири / месеца.
Не е налице необосновано бездействие и от страна на съдебните органи.
Установява се, че всички процесуални действия на първоинстанционния и
въззивния съд са били осъществявани в кратки и разумни срокове. Делата са
били отлагани в разумни срокове за събиране на допуснати от съда
доказателства или за разпит на свидетелите. Първоинстанционното
7
производство пред РС – С. е приключило в рамките на около 5 / пет / месеца.
А пред втората инстанция също производството е приключило за около 3 /
три / месеца.
Съдът споделя доводите на представителят на РП – К., че поради липса
на медицински документи относно състоянието на ищеца, не може да се
направи категоричен извод за причините за неговата депресия. Не може да се
направи категорична причинно – следствена връзка относно състоянието на
ищеца с воденото наказателно производство, в което същият е бил
представляван от защитник.
Предвид липсата на нарушение от страна на Държавата, не следва да
бъде обсъждано наличието на причинени на ищеца пропуснати ползи, които
да са в причинно-следствена връзка с нея. Исковете следва да бъдат
отхвърлени, като неоснователни и недоказани, с изключение на обезщетение
за претърпените от него имуществени вреди в размер на 400.00 лева –
заплатен адвокатски хонорар, ведно със законната лихва върху тях в размер
на 56.67 лева, за периода от 08.10.2019 г. до 28.02.2021г.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от ИВ. Ф. Т., ЕГН ********** от гр. С., ул.
„О.П.“ № 10, чрез адв. Г. – КАК искове с правно основание чл.2 ал. 1 т. 3 и т.
4 от ЗОДОВ за осъждане на ответника П.Р.Б., представлявана от Главния
прокурор, с адрес : гр. С., бул. „В.“ № 2 да заплати на ищеца обезщетение за
претърпените от него неимуществени вреди, за периода от месец април 2018
г. / датата на образуване на ДП / до месец октомври 2019 г. / окончателното
решение на СОС / в размер на 4 000.00 / четири хиляди лева /, ведно със
законната лихва върху тях, за периода от 08.10.2019 г. до 28.02.2021 г. в
размер на 566.71 лева. Също така да му бъде заплатено обезщетение за
имуществени вреди, представляващи пропуснати ползи, поради
невъзможността му да започне работа, за периода от месец август 2018 г. до
месец октомври 2019 г. в размер на 2 295.00 лева – четири и половина
минимални работни заплати за месеците август, септември, октомври,
ноември и декември 2018 г. и сумата от 5 040.00 лева – девет минимални
8
работни заплати за месеците : от месец януари до м. септември 2019 г., ведно
със законната лихва върху тях, за периода от 08.10.2019 г. до 28.02.2021 г. в
размер на 1 039.21 лева, както и законна лихва върху главницата в размер на
11 735.00 лева от датата на предявяване на исковата молба до окончателното
й изплащане, като НЕОСНОВАТЕЛНИ.
ОСЪЖДА П.Р.Б., представлявана от Главния прокурор, с адрес : гр. С.,
бул. „В.“ № 2 да заплати на ИВ. Ф. Т., ЕГН ********** от гр. С., ул. „О.П.“ №
10 обезщетение за претърпените от него имуществени вреди в размер на
400.00 лева – заплатен адвокатски хонорар, ведно със законната лихва върху
тях в размер на 56.67 лева, за периода от 08.10.2019 г. до 28.02.2021г.
Решението може да се обжалва пред Окръжен съд - гр. С. в двуседмичен
срок, считано от датата на получаване на съобщението, че е изготвено и
обявено.
На основание чл. 7, ал. 2 от ГПК препис от решението да се връчи на
страните.
Съдия при Районен съд – К.: _______________________
9