РЕШЕНИЕ
№ 1072
гр. Бургас, 17.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, IV ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети септември през две
хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Недялка П. Пенева
Членове:Нася Ив. Япаджиева
Тихомир Р. Рачев
при участието на секретаря Ваня Ст. Димитрова
като разгледа докладваното от Нася Ив. Япаджиева Въззивно гражданско
дело № 20232100501286 по описа за 2023 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл ГПК и е образувано по въззивната жалба
подадена от С. И. З. против Решение № 931/03.05.2023г. постановено по гр.дело № 4437 по
описа на РС гр.Бургас с което съдът е осъдил С. И. З. да заплати на С. Х. Х., сумата в
размер на 16036,05 лева (шестнадесет хиляди и тридесет и шест лева и пет стотинки),
представляваща половината от внесени от ищеца (над припадащата й се част) в периода
12.06.2017 г. – 27.10.2021 г. суми по договор за ипотечен кредит № 39399/11.11.2014 г.,
сключен между страните и „Алианц Банк България“ АД, ведно със законната лихва за забава
върху главницата, считано от подаване на исковата молба – 12.07.2022 г. до пълното й
изплащане. С решението, съдът е осъдил С. И. З., да заплати на С. Х. Х., сумата от 1941,44
лева съдебно-деловодни разноски.
Въззивникът изразява недоволство от решението, като моли съдът да го отмени.
Твърди, че решението е необосновано и неправилно, като не споделя извода на БРС, че
след като на 12.10.2021г. С. Х. е погасила остатъка от кредита предсрочно в размер на 32
788.47 лева и е изпълнила повече от своята част от оставащото задължение, то ответникът
дължи приспадащата се част от платената сума с оглед разпоредбата на чл.127, ал.2 от ЗЗД,
въпреки че е налице солидарност, тъй като въззивникът се е задължил да изплаща кредита
на месечни вноски и не е поемал ангажимент да погасява кредита предсрочно и за
предсрочното погасяване на кредита, С. З. не е бил уведомяван и не е бил питан, дали в
момента има финасовата възможност за това. Твърди, че ищцата С. Х. би имала право да
претендира половината от сумата само в хипотеза, че банката с оглед неплащането на
вноските по кредита е направила изявление за предсрочената му изискуемост и след като
тази хипотеза не е налице, то ищцата би имала право да претендира процесната сума, след
1
като е настъпил падежа за погасяване на кредита. Моли, съдът да отмени решението на
Районен съд Бургас като неправилно и необосновано и постанови решение, с което остави
предявения иск без уважение като неоснователен, а в случай, че приеме иска за основателен,
моли на осн. чл.78, ал.2 от ГПК разноските да се възложат върху ищцата.
Въззиваемата – С. Х. Ш., чрез пълномощника адв. Г. Стоянов в срока по чл. 263
от ГПК представя отговор като оспорват изцяло въззивната жалба. Счита, че решението е
правилно, законосъобразно и обосновано, като след внимателен и задълбочен анализ на
представените по делото доказателства и изслушаната по делото експертиза е установено, е
към датата на предсрочното погасяване сумата, която е внесла ищцата в повече за
погасяване на задълженията по договора за кредит, надвишаваща нейната част, е 16397,10
лева. Към 31.01.2022 г. задължението на ответника, според съда, възлиза на сумата 16036,05
лева предвид извършени от него частични плащания на 06.01.2022г. и 31.01.2022г. Сочи, че
правилно съдът е отчел, че С. З. е преустановил плащанията си по кредита от дата
19.01.2021 г. и така до 06.01.2022г. той не е внасял сума за дължимия си кредит, като това е
извършвала единствено въззиваемата и в рамките на близо година З. не е превеждал на С.
Х. Ш. неговата част от задължението и на 12.10.2021 г. С. Х. е погасила остатъка от кредита
предсрочно, като е изпълнила повече от своята част от оставащото задължение или сумата в
размер на 16036,05лв., която на основание чл.127, ал.2 от ЗЗД ответникът правилно е осъден
да заплати на ищцата. Моли, съдът да остави въззивната жалба без уважение и да
потвърдите процесното решение като правилно, законосъобразно и обосновано.
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259 от ГПК, от легитимирано лице и е
процесуално допустима.
При извършена проверка по реда на чл. 269 от ГПК, съдът намира постановения
съдебен акт за валиден и допустим.
С оглед твърденията на страните и представените по делото доказателства, съдът
намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Пред Районен съд – Бургас е предявен иск с правно основание чл. 127, ал.2 от
ЗЗД. С исковата молба ищцата С. Х. Х., ЕГН **********, е поискала съдът да осъди
ответника С. И. З. да й заплати сумата в размер на 16036,05 лева, представляваща
половината от внесени от ищеца в периода 12.06.2017 г. – 27.10.2021 г. суми по договор за
ипотечен кредит № 39399/11.11.2014 г., сключен между страните и „Алианц Банк България“
АД, ведно със законната лихва за забава върху главницата, считано от подаване на исковата
молба – 12.07.2022 г. до пълното й изплащане. В исковата молба ищцата е посочила, че с
ответникът са били съпрузи от 28.09.2014 г. до 06.01.2018 г. и по време на брака си, са
сключили договор за ипотечен кредит с „Алианц Банк България“ АД за закупуване на
недвижим имот, придобит от тях в режим на СИО на 12.11.2014 г. и до фактическата
раздяла на страните на 12.06.2017 г. кредитът е обслужван с общи семейни средства, а след
прекратяването на брака ответникът погасявал дължимата от него вноска със закъснение и в
периода 12.06.2017 г. – 27.10.2021 г. Х. с лични средства е погасила сума по кредита в
размер на общо 37700 лева, от които половината били задължение на ответника.
С постановеното решение, БРС е осъдил С. И. З., да заплати на С. Х. Х., сума в
размер на 16036,05 лева (шестнадесет хиляди и тридесет и шест лева и пет стотинки),
представляваща половината от внесени от ищеца (над припадащата й се част) в периода
12.06.2017 г. – 27.10.2021 г. суми по договор за ипотечен кредит № 39399/11.11.2014 г.,
2
сключен между страните и „Алианц Банк България“ АД, ведно със законната лихва за забава
върху главницата, считано от подаване на исковата молба – 12.07.2022 г. до пълното й
изплащане.
Не се спори по делото, че на 11.11.2014г. „Алианц Банк България“ АД и С. Х. –
кредитополучател С. З. – съдлъжник, А. И. – съдлъжник и А. М. - съдлъжник , са сключили
договор за ипотечен кредит и кредитополучателят е получил кредит в размер на 50000 лева
за закупуване на недвижим имот и това се установява от представения договор. Уговорено е
в договора кредита да се погаява на равни месечни анюитетни вноски в размер на 467.81лв.,
като срока за погасяване на кредита е 11.11.2029г. Месечните вноски по договора е
уговорено да се внасят по банкова сметка, открита на името на С. Х.. В т.4.5 от договора е
уговорено, че кредитополучателя може по всяко време да погаси изцяло или частично
задълженията си по договора за кредит. Установява се от представенвото Решение №
2020/11.12.2017г. постановено по гр.дело № 5186 на БРС, че брака между страните по
делото е прекратен.
По делото районния съд е назначил СИЕ от която се установява, че на 12.10.2021
г. ищцата изплатила предсрочно целия остатък по договора за кредит. Видно от
заключението на вещото лице по приетата експертиза е, че до 27.01.2021 г. страните са
погасявали по равно дължимите суми по договора за кредит, като след тази дата до
12.10.2021г. ответникът не е внасял вноски за погасяване на кредита. Същия след
погасяване на кредита от ищцата е внесъл на 06.01.2022 г. сумата от 345лв. от която 200лв.
за издръжка и 145лв. за погасяване на кредита и на 31.01.2022 г. е внесъл 417лв. от които
200лв. за издръжка и 217лв. за погасяване на кредита. Сумата внесена от ищцата за
погасяване на кредита, видно от заключението на СИЕ е 32788,47 лева за главница и 5,73
лева за лихва и към датата на предсрочното погасяване, ищцата е внесла в повече от
нейното задължение от ½, сумата - 16397,10 лева и това е било задължението на ответника
по договора за кредит.
Пред ОС Бургас е представено удостоверение за сключен гр.брак от което се
установява, че ищцата с сключила на 17.09.2022г. гр.брак и след сключването на брака носи
фамилното име – Ш..
С оглед събраните по делото доказателства и приложимите разпоредбите на
закона, БОС намира въззивната жалба за неоснователна.
Общата норма на чл. 127, ал. 2 от ЗЗД, предвижда възникване правото на иск
срещу останалите за всеки солидарен длъжник, който е изпълнил повече от своята част.
Договорът за ипотечен кредит сключен между "Алианц Банк България“ АД и страните по
делото е сключен преди прекратяването на брака между кредитополучателите и те са
солидарни длъжници. Когато един от солидарните длъжници /бивш съпруг/ удовлетвори
кредитор след прекратяване на брака, той придобива регресно право срещу другия съпруг/ Р
342- 2013- IV г. о. на ВКС, постановено по реда на чл. 290 ГПК/ за платеното над стойността
на припадащия му се дял. След като е безспорно устоновено, че възиваемата е погасила
дълга към банката изцяло, то тя има вземане срещу ответника за половината от сумата.
Ищецът се суброгира в правата на кредитора по погасения от него изцяло и предсрочно
кредит сключен по време на брака с ответника и заради това ответника дължи на ищцата
връщане на това, което тя е е платила повече.
Становището на въззивника, че ищцата има право предсрочно да погаси кредита,
само ако същия е предсрочно изискуем, не се споделя от настоящия състав. В договора е
3
уговорена възможност за кредотополучателя по всяко време предсрочно да погаси кредита
изцяло ила частично / т.4.5/. В тази връзка с оглед на просрочието от страна на ответника,
който в един продължителен период от време не е погасявал своята част от задължението,
солидарния длъжник се е възползвал от възможността да погаси кредита предсрочно.
Забавата на плащането от страна на ответника, би довело да начисляване на лихви, ако
ищецът не погасява задължението, което не е изгодно и за двамата длъжници. Затова и
според съда предсрочното погасяване на банковия крадит е в полза на всички длъжници.
По отоношение възражението, че ищцата не е уведомила солидарния длъжник -
ответника за изпълнението, съдът взе предвид, разпоредбата на чл. 127, ал. 3 ЗЗД, която
урежда общото правило във вътрешните отношения между солидарните длъжници, според
което солидарният длъжник, който иска да изпълни задължението си, следва да
противопостави на кредитора всички общи възражения, които и останалите съдлъжници
притежават. Неизпълнението на тези задължения, когато се дължи на виновно поведение,
поражда за длъжника ново задължение - да обезщети останалите за претърпените вреди, т. е.
правилото на чл. 127, ал. 3 ЗЗД, дава възможност на изпълнилия длъжник да бъдат
противопоставени насрещни вземания за вреди. Твърдения за конкретно понесени вреди
вследствие неизпълнение на посочените от платилия общия дълг задължения, не са
навеждани от жалбоподателя. Ето защо всички релевирани във въззивната жалба
възражения относно изискуемостта на вземането и финансовата възможност на ответника да
плати дълга са неотносими към предмета на спора. Упражняването на регресното право на
солидарния длъжник, заплатил целия дълг на кредитора, не е обусловено от изпълнение на
задължението за уведомяване на другите солидарни длъжници.
Освен това следва да се посочи, регресното право в полза на платилия солидарното
задължение, възниква когато общия дълг е погасен. По делото е установен размера на
припадащата се част и това е частта от това, което се дължи към момента на погасяването на
дълга, а не при възникването му, или спрямо уговорения размер на падежа. По настоящето
дело размерът на припадащата се част от погасения дълг е претендирана и установена
именно към момента на погасяване на дълга и законосъобразно първоинстанционният съд е
приел, че претенция се явява основателна за сумата от 16036.05лв., като е взел предвид
направените плащания от ответника на 06.01.2022 г. - 145лв. за погасяване на кредита и на
31.01.2022 г. - 217лв. за погасяване на кредита.
Поради съвпадение на изводите на въззивната инстанция с тези на първостепенния
съд обжалваното решение като правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено.
Правилно са определени от районния съд дължимите от ответника разноски.
По отношение на разноските във въззивното производство:
С оглед изхода на спора и предвид изричното искане, в полза на въззиваемата
страна следва да се присъдят сторените по делото разноски в размер на 2000 / две хиляди /
лева за адвокатско възнаграждение съобразно представения договор за правна услуга и
списък на разноските по чл. 80 от ГПК.
4
Мотивиран от изложеното Бургаският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 931/ 03.05.2023г. постановено по гр. д. № 4437/2022
г. по описа на РС – Бургас.
ОСЪЖДА С. И. З., ЕГН **********, адрес: *** да заплати на С. Х. Ш., ЕГН
**********, със съд. адрес: гр. Бургас, ул. Васил Левски №16, ет.2, офис 210 сумата 2000.00
лева (две хиляди лева) съдебни разноски във въззивното производство.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок считано от
получаване на съобщението.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5