№ 15
гр. Харманли, 24.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ХАРМАНЛИ, ПЕТНАДЕСЕТИ НАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ, в публично заседание на втори февруари през две хиляди двадесет
и втора година в следния състав:
Председател:МАРИЯ Д. ИВАНОВА-Г.
при участието на секретаря Емилия В. Рикова
като разгледа докладваното от МАРИЯ Д. ИВАНОВА-Г. Административно
наказателно дело № 20215630200483 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 59-63 от Закона за административните нарушения
и наказания /ЗАНН/.
Образувано е по жалба на Д. КР. П., ЕГН **********, с адрес гр. Харманли, ***
против Наказателно постановление № 21-0271-001856 от 26.10.2021г., издадено от Началник
Група към ОДМВР-Хасково, РУ-Харманли, с което на жалбоподателя на основание чл. 179,
ал. 2, пр. 1 от ЗДвП е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 200,00 лева
за нарушение на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП.
Срещу издаденото наказателно постановление /НП/ в законоустановения срок е
постъпила жалба от Д.П., чрез адвокат Г.Г., с която моли съда да отмени изцяло
обжалваното наказателно постановление. Твърди, че оспореното НП е неправилно, издадено
при съществени нарушения на процесуалните правила и в противоречие със закона. Отрича
да е извършил описаното в НП административно нарушение. Счита, че описаната в НП
фактическа обстановка е неясна, непълна и невярна, а наложеното му наказание
незаконосъобразно и несправедливо. Претендира направените разноски по делото.
В съдебно заседание, в което е даден ход на делото по същество, жалбоподателят
Д.П., редовно призован се явява лично и с адвокат Г.Г.. В хода на съдебните прения се
пледира за отмяна на оспореното наказателно постановление на различни основания. На
първо място се твърди, че извършването на описаното в процесните АУАН и НП
административно нарушение не се установява по ясен, категоричен и безспорен начин от
събраните в хода на съдебното следствие писмени доказателства. Набляга се на
обстоятелството, че съгласно гласните доказателства причина за настъпването на ПТП-то не
е поведението на жалбоподателя, а техническа неизправност. Следователно липсвал и
умисъл за извършването на твърдяното нарушение. Същевременно се твърди, че
доказателственият материал бил еднопосочен по отношение на липсата на пострадали от
настъпилото ПТП, каквито невярно били описани в АУАН-а и НП. При тази неизяснена
фактическа обстановка се предлага на съда да отмени оспореното наказателно
постановление.
На следващо място в пледоарията си процесуалният представител на жалбоподателя
1
подчертава, че са налице и други основания за отмяна на наказателното постановление,
доколкото същото било издадено при нарушение на процесуалния ред. В процесното НП
било посочено като основание за издаването му АУАН от дата 01.10.2021г., какъвто не е бил
издаден. Напротив актът за установеното нарушение бил съставен на 02.10.2021г. в каквато
насока били и свидетелските показания. Налице били и противоречия между описанието на
нарушението в АУАН-а и НП.
С оглед изложените възражения се моли са отмяна на наказателното постановление и
присъждане на разноски по делото, за които се представя списък.
Жалбоподателят в своя защита изцяло подкрепя изложеното от своя представител.
Моли за отмяна на наказателното постановление.
Въззиваемата страна РУ-Харманли при ОДМВР-Хасково, редовно призовани, не
изпращат представител и не вземат становище по жалбата. В съпроводителното писмо към
административно-наказателната преписка предлагат наказателното постановление да бъде
потвърдено. Правят възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.
Районна прокуратура – Хасково, Териториално отделение – Харманли, редовно
призовани, не изпращат представител.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на
страните, намира за установено следното от фактическа страна:
На 02.10.2021г. на жалбоподателя бил съставен акт за установяване на
административно нарушение серия АА № 934551 от свидетеля ЗЛ. ТР. М. на длъжност
младши автоконтрольор при ОД на МВР-Хасково, РУ-Харманли в присъствието на
свидетеля М. Д. М., за това, че на 01.10.2021г. около 23:50 часа в гр. Харманли по бул.
„България“ до Застрахователна компания „Уника“ по посока центъра на града управлявайки
лек автомобил марка „Опел“, модел „Астра“ с рег. № ***, собственост на Д.Г. П.а, ЕГН
**********, при избиране скоростта на движението не се съобразява с атмосферните
условия (изкуствена светлина) и пътни условия (паркирани автомобили), губи контрол над
МПС-то, навлиза частично в дясна пътна лента, блъска отзад вляво паркирания лек
автомобил марка „Пежо“, модел „206“ с рег. № ***, в следствие на което лекият автомобил с
рег. № *** се мести напред и блъска паркирания пред него лек автомобил марка „Хюндай“,
модел „Санта Фе“ с рег. № ***. От сблъска с лекия автомобил с рег. № *** управляваният от
жалбоподателя лек автомобил се преобръща по таван, продължава движението си и със
задна част нанася щети по редна броня частично и отдясно на автомобил марка „Ауди“,
модел „А5“ с рег. № ***. С това си поведение жалбоподателят станал причина за настъпване
на ПТП с материални щети и пострадали лица – жалбоподателя и пътувалия с него – АЛ. М.
АНД., ЕГН **********.
АУАН бил издаден в присъствието на нарушителя и бил подписан без възражения от
него. На същата дата – 02.10.2021г. на жалбоподателя бил връчен и препис от акта.
Въз основа на АУАН било издадено наказателно постановление № 21-0271-001856 от
26.10.2021г. от П.Д.П. на длъжност Началник група към ОДМВР Хасково, РУ Харманли,
упълномощен със Заповед № 8121з-515 от 14.05.2018г., допълнена със заповед № 8121з-825
от 19.07.2019г., с което на Д. КР. П. на основание чл. 179, ал. 2, пр. 1 от ЗДвП било
наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 200 лева за извършено
нарушение на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП.
С оглед разкриване на обективната истина в хода на въззивното производство са
събрани показанията на актосъставителя З.М., на свидетеля по АУАН М.М. и на свидетеля-
очевидец А.А.. В съдебно заседание, провело се на 15.12.2021г., свидетелят М.М., посочва
обстоятелствата при извършване на нарушението, така както са описани в процесните
АУАН и НП. Уточнява, че той не е присъствал на извършването на нарушението, а само на
установяването му и на изготвянето на АУАН-а. Тъй като свидетелят М. работи в група
„ППД“ в РУ-Харманли, той само съдействал на служителите от КАТ, и запазил
местопроизшествието. Поради това свидетелят няма спомен за конкретно нанесените щети
2
по другите МПС, нито за пострадали лица от ПТП-то.
В следващо съдебно заседание са разпитани свидетелите З.М. и А.А.. Свидетелят З.М.
пресъздава фактическа обстановка аналогична с описаната в АУАН и НП. Свидетелят М.
допълва, че е разговарял с жалбоподателя, който сам се представил като водач на обърнатия
по таван автомобил. Жалбоподателят обяснил на актосъставителя, че докато управлявал
процесното МПС му станало тъмно и макар да възприел паркираните автомобили отдалече
се блъснал в първия от тях. Свидетелят М. изпробвал жалбоподателя за наличието на
алкохол в кръвта, като техническото средство отчело нулеви показания. Жалбоподателят
казал на свидетеля М., че заедно с него пътувало и лицето АЛ. М. АНД., но той не бил на
място. Свидетелят М. посочва, че той е съставил процесния АУАН на дата 02.10.2021г. –
нарушението било от 01.10.2021г., но АУАН-ът бил издаден на 02.10.2021г. Същият бил
подписан от жалбоподателя без възражения. Свидетелят уточнява, че пътната настилка била
суха.
Свидетелят А.А. разказва, че на процесната дата бил навън заедно с жалбоподателя на
кафе в „Кристала“, след което двамата излезли с колата. Докато Д.П. управлявал процесния
лек автомобил по бул. „България“, казал че нещо се случва с колата и не може да я
управлява. Веднага след това последвал сблъсъка, като имало две ударени коли и нямало
пострадали хора. Единствените хора при ПТП-то били той и Д., но на тях им нямало нищо.
Свидетелят уточнява, че едва след като колата се била обърнала по таван, той успял да
излезе. Тогава подали сигнал на полицията, като свидетелят изчакал идването на полицаите.
Посочва, че с него разговарял полицай З.М.. Свидетелят А. конкретизира, че след като
жалбоподателя споделил за проблема с колата, нямал време да реагира или да намали
скоростта си. Ударът станал със същата скорост, с която се движели, която била нормална.
Свидетелят А. посочва, че пътната настилка била суха. На поставен въпрос отговаря, че
жалбоподателят не бил употребил алкохол или наркотични вещества.
Видно от справка за нарушител/водач жалбоподателят има предходни две нарушения
на правилата за движение по пътищата.
При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните изводи от
правна страна:
По допустимостта на жалбата:
Съдът намира жалбата за процесуално допустима, тъй като е подадена в
законоустановения срок от връчването на наказателното постановление. Жалбата е подадена
на 10.11.2021г., а видно от представеният заверен препис на обжалваното наказателно
постановление, същото е било връчено лично на нарушителя на 04.11.2021г.
Подадена е срещу акт, подлежащ на обжалване съгласно чл. 59, ал. 1 вр. чл. 58д от
ЗАНН, от надлежно процесуално легитимирана страна – наказаното лице. Жалбата съдържа
всички законовоизискуеми реквизити.
По основателността на жалбата:
При разглеждане на дела по оспорени наказателни постановления районният съд е
винаги инстанция по същество съгласно чл. 63 от ЗАНН. Това означава, че съдът следва да
провери законността, тоест дали правилно са приложени процесуалния и материалния закон.
В изпълнение на това си правомощие, съдът служебно следва да провери дали процесните
АУАН и НП са издадени от компетентни органи, в предвидените от закона срокове и
писмена форма.
Процесните АУАН и НП са издадени от компетентни органи при спазване на
териториалната и материалната компетентност.
Със Заповед № 8121з-515 от 14.05.2018г., допълнена със заповед № 8121з-825 от
19.07.2019г. на Министъра на вътрешните работи са определени компетентните органи за
3
издаване на АУАН и НП във връзка с нарушения на ЗДвП. Съгласно горепосочените
заповеди право да издават АУАН имат младшите автоконтрольори в ОДМВР и СДВР и в
техните териториални структурни звена, а наказателните постановления могат да бъдат
издавани от началниците на група в РУ при ОДМВР на обслужваната територия.
Следователно процесните АУАН и НП са издадени от лица, притежаващи съответната
материална и териториална компетентност.
На следващо място съдът е установи, че са спазени сроковете, предвидени в чл. 34 от
ЗАНН. Съгласно чл. 34, ал. 1 от ЗАНН, не се образува административнонаказателно
производство, ако не е съставен акт за установяване на нарушението в продължение на три
месеца от откриване на нарушителя или ако е изтекла една година от извършване на
нарушението, а съгласно ал. 3 - образуваното административнонаказателно производство се
прекратява, ако не е издадено наказателно постановление в шестмесечен срок от
съставянето на акта.
На 01.10.2021г. при извършване на проверка е установено както нарушението, така и
нарушителя, като на 02.10.2021г. в присъствието на нарушителя е издаден и процесния
АУАН. В такъв случай законовият тримесечен срок за издаване на АУАН от откриване на
нарушителя е спазен. С оглед датата на съставяне на АУАН очевидно е спазен и
едногодишният срок за издаване на АУАН от извършването на нарушението.
Процесното НП е издадено на 26.10.2021г., с което е спазена разпоредбата на чл. 34,
ал. 3 от ЗАНН, която предвижда съставянето на НП в шестмесечен срок от издаването на
АУАН. Следва да се отбележи, че в случая шестмесечният срок за издаване на НП не тече от
издаване на АУАН.
Спазено е изискването на чл. 40, ал. 1 и ал. 3 от ЗАНН. Актът за установяване на
административно нарушение се съставя в присъствието на нарушителя и свидетелите, които
са присъствали при извършване или установяване на нарушението, а при липса на
свидетели, присъствали при извършването или установяването на нарушението, или при
невъзможност да се състави акт в тяхно присъствие, той се съставя в присъствието на двама
други свидетели, като това изрично се отбелязва в него.
В конкретния случай АУАН е съставен в присъствието на един свидетел
едновременно присъствал на установяването му и на съставянето на процесния АУАН.
Процесният АУАН е подписан както от съставителя му, така и от свидетеля, посочен
в него. В изпълнение на чл. 43, ал. 1 от ЗАНН е предявен на нарушителя за запознаване със
съдържанието му и подписан от жалбоподателя без възражения. Тези обстоятелства се
установяват както от самия АУАН, така и от свидетелските показания. Съгласно чл. 43, ал. 2
от ЗАНН при подписване на АУАН-а на жалбоподателя е връчен препис от него, като за
целта е съставена разписка и е отбелязана датата на връчване – 02.10.2021г. Указано му е
правото в тридневен срок от връчването на АУАН да направи допълнителни възражения.
Обжалваните АУАН и НП са издадени при спазване на изискванията за тяхната
форма, но не и съдържание. Съдът намира, че е налице нарушение на чл. 57, ал. 1, т. 3 от
ЗАНН. за датата на АУАН – чл. 57, ал., т. 3. Законодателят е предвидил като задължителен
реквизит на НП посочване на датата и номера на АУАН-а, въз основа на който се издава. По
делото по безспорен начин се установява, че процесният АУАН е издаден на дата
02.10.2021г. за нарушение извършено на дата 01.10.2021г., но в оспореното НП се посочва,
че се издава въз основа на АУАН от 01.10.2021г., тоест в наказателното постановление бил
посочен АУАН, различаващ се от този по извършената проверка и констатираното
нарушение. Това означава, че е налице нарушение на чл. 57, ал. 1, т. 3 от ЗАНН.
Допуснатото нарушение дори и да се възприеме като техническа грешка от страна на
административнонаказващия орган не може да бъде отстранено от съда. Недопустимо е един
от задължителните реквизити на НП да се извлича по тълкувателен път от данните по
преписката. Непосочването, непълното посочване или погрешното посочване на дата на
съставяне на акта следва да се цени като съществено процесуално нарушение. В този смисъл
4
е и установената практика на касационната инстанция – решение № 204 от 24.06.2016г.,
постановено по КАНД № 143 по описа за 2016г. на Административен съд – Хасково,
решение № 456 от 26.06.2019г., постановено по КАНД № 159 по описа за 2019г. на
Административен съд – Хасково и други.
Съдът не констатира нарушения на разпоредбите на чл. 42, т. 4 и чл. 57, ал. 1, т. 5 от
ЗАНН въпреки направените възражения в тази насока.
Задължението на актосъставителя съответно на административнонаказващия орган да
направи описание на извършеното нарушение и на обстоятелствата, при които е било
извършено, е свързано с установяването на кръга на доказателственорелевантните факти,
преценка на правилната квалификация на нарушението, преценка на материалната
компетентност на наказващия орган, преценка на конкретната степен на обществена
опасност на деянието и неговия извършител и не на последно място осигуряване на
възможност за нарушителя да разбере фактическите и правните рамки на обвинението.
По аналогия от тълкувателно решение № 2 от 07.10.2002г., постановено по тълк.д. №
2 от 2002г. на ВКС, ОСНК може да се приеме, че изискванията на чл. 42, т. 4 съответно на
чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН ще са изпълнени тогава, когато в АУАН и НП са посочени всички
обективни и субективни признаци на вмененото нарушение.
В процесния случай е вменено нарушение на правилото на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП,
съгласно което водачите на пътни превозни средства са длъжни при избиране скоростта на
движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със
състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и
интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние
да спрат пред всяко предвидимо препятствие, като водачите са длъжни да намалят скоростта
и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението. Когато
водачът наруши задължението си за избиране съобразена скорост и поради това причини
ПТП се наказва по административнонаказателен ред, ако деянието не представлява
престъпление – чл. 179, ал. 2, пр. 1 от ЗДвП. В §6, т. 30 от ДР е дадена легална дефиниция на
понятието ПТП. Съгласно нея то представлява събитие, възникнало в процеса на
движението на ППС и предизвикало нараняване или смърт на хора, повреда на ППС, път,
пътно съоръжение, товар или други материални щети.
В съдържанието на процесните АУАН и НП е извършено описание на всички
съставомерни обективни и субективни признаци от състава на нарушението. Описано е
времето и мястото на извършване на деянието, механизма на настъпване на процесното
ПТП, конкретните обстоятелства, които водачът не е съобразил при избиране на скоростта
на движение на управляваното от него МПС, настъпването на повреда на други превозни
средства и на наранявания на хора.
Описанието на нарушението в АУАН и НП представляват твърденията на
актосъставителя, припознати от административнонаказващия орган. Дали описаното в
АУАН и НП нарушение обективно се е осъществило от соченото за нарушител лице е
въпрос на доказване.
Следователно съдът не споделя възражението на процесуалния представител на
жалбоподателя, че е налице нарушение на чл. 42, т. 4 и чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗДвП, изразяващо
се в посочването на нанасяне на повреда на товарен автомобил Ауди А5. Дали твърдението
за повреждане на товарен автомобил вследствие на причинено ПТП при несъобразяване на
скоростта от жалбоподателя отговаря на обективната истина не касае изискването за
съдържание на АУАН и НП. Установяването в хода на съдебното производство на нещо
различно от изложеното в АУАН и НП като фактическа обстановка не означава
неизпълнение на изискванията на чл. 42, т. 4 и чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗДвП, а че обвинението в
извършване на административно нарушение е недоказано.
Допуснатите нарушения при издаването на НП (чл. 57, ал. 1, т. 3 от ЗАНН) е
достатъчно основание за отмяна на процесното НП. За пълнота на изложението следва да се
5
посочи, че от събраните по делото доказателства не може да се направи категоричен извод за
извършването на нарушението.
Безспорно по делото се установява, че Д. КР. П. на 01.10.2021г. е управлявал лек
автомобил лек автомобил марка „Опел“, модел „Астра“ с рег. № ***, собственост на Д.Г.
П.а, ЕГН **********, както и че е настъпило ПТП между управлявания от него лек
автомобил и още три автомобила. Събраните гласни доказателства са еднопосочни по
отношения на броя и вида на повредените автомобили от ПТП-то, а именно лек автомобил
марка „Пежо“, модел „206“ с рег. № ***, лек автомобил марка „Хюндай“, модел „Санта Фе“
с рег. № *** и лек автомобил марка „Ауди“, модел „А5“ с рег. № ***. По делото не са
установява вследствие на ПТП-то да е причинена повреда на товарен автомобил.
Свидетелските показания са еднопосочни, че третият повреден от ПТП-то автомобил марка
„Ауди“ е лек автомобил, а не товарен, тоест не се установява описаната в АУАН и НП
фактическа обстановка.
От събраните по делото доказателства не са установи наличието на пострадали от
ПТП-то лица. От цитираната легална дефиниция на понятието ПТП може да бъде изведено
кога едно лице има качеството на пострадал от ПТП, а именно тогава когато му е причинено
нараняване или смърт. Непротиворечиви са събраните доказателства относно наличието на
пострадали от ПТП-то лица. В ПТП-то са участвали жалбоподателя и свидетеля А.А., но
липсват доказателства да са им причинени наранявания. Следователно описаното в АУАН и
НП не отговаря на установената по делото фактическа обстановка.
На следващо място за да се ангажира административнонаказателната отговорност на
жалбоподателя е необходимо настъпилото ПТП да е причинено от него и то в резултат от
несъобразяване на скоростта на движение на лекия автомобил с атмосферните условия
(изкуствена светлина) и пътни условия (паркирани автомобили), така че да може да спре
пред всяко предвидимо предизвикателство. От събрания доказателствен материал не може
да се направи категоричен извод, че именно поведението на жалбоподателя е станало
причина за ПТП и че същото не представлява случайно събитие. Свидетелят З.М. посочва,
че жалбоподателят му е споделил, че се чувствал зле при управлението на лекия автомобил,
станало му тъмно и се блъснал в първия автомобил. Свидетелят А.А. разказва, че
жалбоподателят е споделил за проблем при управлението на лекия автомобил
непосредствено при настъпването на ПТП-то. При наличието на други възможни причини за
настъпването на ПТП, които не се опровергават от доказателствения материал, съдът не
може да възприеме като единствена и доказана по ясен и категоричен начин изложената в
описанието на процесните АУАН и НП таква.
В доказателствената съвкупност не се съдържат безспорни доказателства, от които да
се направи извод, че жалбоподателя чрез обективното си поведение (несъобразяване с
изкуствената светлина и пътните условия) е предизвикал ПТП, от което са причинени
повреди на описаните в АУАН и НП ППС и наранявания на хора, нито такива относно
субективното му отношение към деянието. Ето защо съдът счита, че не може да приеме за
установено по безспорен начин извършването на вмененото нарушение, авторството и
вината на нарушителя.
С оглед направените изводи за наличието на нарушения на минимално изискуемото
съдържание на АУАН и на НП и за недоказаност на административното обвинение съдът
счита, че оспореното наказателно постановление следва да бъде отменено.
По разноските:
С въвеждането на разпоредбата на чл. 63, ал. 3 от ЗАНН се предвиди възможността в
производството по оспорване на наказателни постановления и електронни фишове да се
присъждат разноски по реда на АПК. Съгласно чл. 143, ал. 1 от АПК когато съдът отмени
обжалвания административен акт или отказва да бъде издаден такъв, държавните такси,
разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на
6
жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или
отказ. Такива са били поискани от жалбоподателя.
Предвид изхода на делото и установената незаконосъобразност на обжалваното
наказателно постановление, в правната сфера на жалбоподателя е възникнало право на
разноски. Според задължителното указания за прилагането на закона, дадени в т. 1 от
тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013г., постановено по тълк. д. № 6 по описа за 2012г.
на ОСГТК, ВКС, приложими на основание чл. 144 от АПК, присъждат се само тези
разноски, за които е доказано да са реално извършени.
По делото е представен договор за правна защита и съдействие, в който е отбелязано,
че уговореното адвокатско възнаграждение в размер на 300,00 лева е платено „в брой“ -
следователно договорът служи за разписка за реалното му заплащане.
Съдът счита направеното възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение за неоснователно. Определено според правилата на чл. 7, ал. 2, т. 1 вр. чл.
18, ал. 2 от Наредба № 1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения минималното възнаграждение за изготвяне на жалба против наказателно
постановление и процесуално представителство при наложено административно наказание в
размер на 200 лева е 300 лева в какъвто размер е претендираното от жалбоподателя.
Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 2, т. 1 от ЗАНН, районен съд - Харманли,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 21-0271-001856 от 26.10.2021г., издадено
от Началник Група към ОДМВР-Хасково, РУ-Харманли, с което на Д. КР. П., ЕГН
**********, с адрес гр. Харманли, *** на основание чл. 179, ал. 2, пр. 1 от ЗДвП е наложено
административно наказание „Глоба“ в размер на 200,00 лева за нарушение на чл. 20, ал. 2 от
ЗДвП.
ОСЪЖДА на основание чл. 63, ал. 3 от ЗАНН вр. чл. 143, ал. 1 от АПК ОД на МВР –
Хасково да заплати на Д. КР. П., ЕГН **********, с адрес гр. Харманли, *** сума в размер
на 300,00 лева, представляващи разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба в 14-дневен срок от
уведомяването на страните за изготвянето му пред Административен съд – Хасково.
Съдия при Районен съд – Харманли: _______________________
7