№ 434
гр. София, 10.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО XII ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично
заседание на дванадесети май през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Ани Захариева
Членове:Аделина И.ова
Мила П. Лазарова
при участието на секретаря Джудит Сл. Димитрова
в присъствието на прокурора Д. В. М.
като разгледа докладваното от Ани Захариева Въззивно наказателно дело от
общ характер № 20251100602174 по описа за 2025 година
.
Производството е по реда на Глава XXI от Наказателния процесуален кодекс.
С присъда от 10.03.2025г., постановено по НОХД № 16006/2024г., на Софийски
районен съд, Наказателно отделение, 109-ти състав, признава подсъдимият И. Г. К.
ЕГН ********** е признат за виновен за това, че на 19.03.2024г. около 10.44 в гр. -
София, по бул. Ботевградско шосе с посока на движение от Софийска околовръстен
път към депо Долни Богоров, управлявал МПС – товарен автомобил марка „Волво
ФМ12“ с рег. № ****, с концентрация на алкохол в кръвта над 1,2 на хиляда, а именно:
1,73 на хиляда установено по надлежния ред - престъпление по чл. 343б ал.1 от НК,
поради което и на основание чл. 343б ал. 1 НК вр. чл. 373 ал. 2 НПК, вр. чл. 58а ал. 1,
вр. 54 НК, го осъжда на наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от ОСЕМ
МЕСЕЦА, както и ГЛОБА в полза на държавата в размер на 200 лв. /двеста лева/.
Изпълнението на наложеното наказание е отложено на основание чл. 66 ал. 1
НК за изпитателен срок от ТРИ ГОДИНИ.
На основание чл. 343г, във вр. с чл. 37, ал. 1, т. 7 от НК, на подсъдимия И. Г. К. е
наложено наказание ЛИШАВАНЕ ОТ ПРАВО ДА УПРАВЛЯВА МПС за срок от
ДВАНАДЕСЕТ МЕСЕЦА.
1
На основание чл.343б, ал.5 от НК съдът е присъдил в полза на държавата
равностойността на превозното средство послужило за извършване на престъплението,
което не е собственост на дееца, а именно товарен автомобил марка, „Волво“, с рег. №
**** в размер на 28329лв
С присъда на основание чл.189, ал.3 от НПК подсъдимият е осъден да заплати
разноските по делото.
Срещу Решението, в срока по чл. 319, ал. 1 от НПК, е постъпила жалба от
подсъдимия К., чрез защитника му, с която се иска отмяна на присъдата и
постановяване на нова от въззивната инстанция, с която подсъдимият да бъде признат
за невиновен и оправдан по повдигнатото му обвинение. Алтернативно е направено
искане за намаляване на наложеното му наказание и отмяна на санкцията по чл.343б,
ал.5 от НК. В жалбата не е направено искане за събиране на нови доказателства.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, с определение от заседание от 31.03.2025г., по
реда на чл. 327 и сл. от НПК, е насрочил делото за разглеждане в открито съдебно
заседание.
В хода на делото по същество защитата на подсъдимия поддържа жалбата с
направените в нея искания и изложените съображения. Оспорва доказаността на
обвинението, като счита, че с оглед дадените от подзащитния му обяснения пред
първата инстанция се установява безспорно, че същият е изпълнявал дадени му от
работодател указания, който е бил информиран, че К. е бил употребил алкохол. В тази
връзка се развиват доводи относно липата на пълно и обективно изследване на
обстоятелствата по делото от съда, постановил атакуваната присъда. Последиците от
същата са в разрез с разпоредбата на чл.36 от НК, тъй като подсъдимият се е намирал
в материална зависимост от работодателя си.. В тази връзка се иска да бъде установена
съпричастността му. Несправедливо защитата намира, че е постановеното от съда
осъждане на подсъдимия да заплати равностойността на товарения автомобил, а
лицето, което го е принудило да управлява, да не търпи негативи. Защитата излага
позиция, че автомобилът не е средства за извършаване на престъпление.
Представителят на СГП намира жалбата за неоснователна и съответно за
правилно и законосъобразно решението на СРС, поради което пледира за неговото
потвърждаване.
Подсъдимият К., редовно призован, взема участие в съдебното заседание пред
въззивната инстанция, като поддържа изложеното от защитника му.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, като обсъди доводите, изложени в жалбата, както
и тези, изложени от страните в съдебното заседание и след като в съответствие с
разпоредбите на чл. 313 и чл. 314 от НПК провери изцяло правилността на
2
атакуваното първоинстанционната присъда, намира, че не са налице основания за
нейната отмяна или изменение, поради следните съображения:
При преценката на събраните по делото доказателства, настоящият състав не
намери основания за промяна на основните фактите относими към предмета на
доказване по делото, възприети от първата инстанция, които са следните:
Подсъдимият И. Г. К. е роден на ****г в гр. София, българин, с българско
гражданство, женен, неосъждан, трудово ангажиран, с адрес гр. София, ж.к. Дружба,
бл.**** и адрес по настоящо местоживеене Село Долно Камарци, общ.Горна Малина.,
с ЕГН **********
На 19.03.2024г свидетелите И.А. и С. Г., полицейски служители при 05 РУ-
СДВР изпълнявали служебните си задължения като автопатрул АП 222. Около 10,44,
пред №1 на бул. Ботевградско шосе №1, същите спрели за проверка управлявания от
подсъдимия И. Г. К. товарен автомобил, марка „Волво ФМ 12“ с рег. № ****,
собственост на „Ата Комерс 2004“ ООД , движещ се по бул. Ботевградско шосе с
посока на движение от Софийски околовръстен път към депо Долни Богоров-сметище.
В хода на проверката при представяне на съответните документите за водача и
автомобила, свидетелите А. и Г. установили ,че подсъдимият лъха на алкохол, поради
което поискали съдействие от колегите си от ППГ -446. На място пристигнал М.К.,
полицейски служител при 05 РУ-СДВР, който тествал К. с техническо средство
„Алкотест Дрегер 7510“ с фабричен № ARBB -002, проба пореден № 02914, годен за
работа. При проверката бил отчетен положителен резултат от 1,95 промила на хиляда.
На подсъдимия бил съставен акт за установяване на административно нарушение и
бил издаден талон за кръвно изследване. Същият бил съпроводен от служители на
полицията до УМБАЛ „ Св.Анна“, където предоставил кръвна проба за химическо
изследване. Съгласно протокол за химическо изследване № 207/20.03.2024г на
УМБАЛ „ Св.Анна“, гр. София АД в пробите, взети от подсъдимия се доказва
наличие на алкохол в кръвта в количество 1,73 промила на хиляда.
Така изложените факти въззивният съд приема за правилно установени въз
основа самопризнанията на дееца и приобщените по делото от досъдебното
производство доказателства на основание чл.372, ал.4 от НПК.
Правилно първата инстанция е изградил фактическите си констатации при
условията на чл.373,ал.3 от НПК като е приела за установени обстоятелствата,
изложени в обвинителния акт и е анализирала самопризнанията на подсъдимия в
контекста на събрания в досъдебното производство доказателствен материал.
Въззивният съдебен състав споделя напълно направения, в мотивите към
атакуваната присъда, анализ на наличната по делото доказателствена съвкупност.
Изводите на районния съдия са правилни, като при формирането им не са допуснати
логически грешки. Съдът е обсъдил в съответствие със изискванията на процесуалния
3
закон доказателствените материали. В тази връзка е необходимо да се отчете, че когато
изразява съгласие с доказателствения анализ, направен от предходната инстанция,
въззивният съд не е длъжен да обсъжда отново подробно доказателствата по делото, а
може да анализира само тези, които се оспорват, за да отговори изчерпателно на
наведените доводи в жалбата.
Доводите на защитата развити и при въззивното разглеждане на делото във
връзка с твърденията, че подсъдимият е бил принуден от своя работодател да шофира
след употреба на алкохол , съдът намира за неоснователни. Подсъдимият е поискал в
присъствието на своя защитник делото да бъде разгледано по реда на чл.371, т.2 от
НПК с признаване на фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния
акт. Първата инстанция е уведомила подсъдимото лице, че направените от него
самопризнания ще бъдат ползвани при постановяване на присъдата, като същият
впоследствие е заявил, че признава изложените именно в обвинението факти.
Действително след направените от него самопризнания, същият е дал обяснения,
съгласно които признава, че вечерта преди датата на инкриминираното Д.ие е
употребил алкохол, тъй като е знаел, че на следващия ден няма да бъде на работа.
Впоследствие, обаче, сутринта на 19.03.2024г е получил обаждане от Т., началник на
фирма Славер, който му е наредил да извършил курс с товарен автомобил, собственост
на „АТА КОМЕРС 2004“ ООД, въпреки че К. го е уведомил, че не се чувства добре,
тъй като предишната вечер е употребил алкохол. Изложеното няма съществено
отношение към извършеното от подсъдимия Д.ие, тъй като същият е професионален
шофьор, запознат със забраната за управляване на МПС след употреба на алкохол, с
концентрация над 0,5 промила на хиляда, респективно с ангажиране на наказателна
отговорност при концентрация над 1,2 промила на хиляда. Дадените нареждания и
обещания от лице, което му е началник, не могат да послужат като основание за
нарушаване на тази забрана и да бъдат приети като изключващо вината обстоятелство.
В случая не се установява по безспорен начин издаване на служебна заповед. На
следващо място, дори и да се допусне, че подобна заповед е издадена, тя не може да
бъде приета за неправомерна, тъй като от доказателствата по делото не могат да се
обосноват изводи, че е издадена в нарушения на установения ред. Не на последно
място тази заповед следва да не налага очевидно на дееца престъпление. В конкретния
случай, както беше посочено по -горе подсъдимият е бил наясно какво е количеството
алкохол, което е бил употребил и е знаел, че е повлиян от него в деня на
инкриминираното Д.ие, дали това обстоятелство е станало известно на неговия
ръководител не може да бъде установено нито от наличната доказателствена маса,
нито чрез събиране на допълнителни доказателства. Личното поведение на
подсъдимия е именно това, чрез което е осъществено престъпното Д.ие. При това
положение съдът не констатира наличието на обстоятелства изключващи вината на
подсъдимия
4
Въз основа на така установената и приета фактическа обстановка по делото,
настоящият съдебен състав намира за правилни и законосъобразни правните изводи на
първата инстанция, че подсъдимият И. Г. К. е осъществил състав престъплението по
чл. 343б, ал.1 от НК.
Безспорно от доказателствата по делото се установява, че на 19.03.2024г. около
10:44ч подсъдимият К. е управлявал МП- товарен автомобил с рег. № **** с
концентрация на алкохол в кръвта над 1,2 на хиляда, което е установено по надлежния
ред, а именно -1,73, установено по надлежен ред, съгласно Наредба № 1 от 19.07.2017г.
за реда за установяване концентрация на алкохол в кръвта и /или употребата на
наркотични вещества или техни аналози, издадена от министъра на здравеопазването,
министъра на вътрешните работи и министъра на правосъдието – чрез протокол за
химическо изследване № 207 /20.03.2024г на УМБАЛ „Света София“, с което е
осъществил признаците от обективна страна на престъпление по чл. 343б, ал.1 от НК.
Д.ието е осъществено виновно от подсъдимия, при форма на вината – пряк
умисъл, тъй като същият е съзнавал обществената опасност на Д.ието и е целял
неговото осъществяване. Обстоятелството, че ръководител е наредил да извърши курс
с товарен автомобил, като преди това е бил заявил, че няма на има работа в процесния
ден, не могат да послужат като обстоятелства, изключващи вината. Действията на
подсъдимия установяват мястото и времето на инкриминираното Д.ие, очертават
неговия механизма и квалифицират същото именно като престъпление по чл.343б ал.1
от НК.
Първият съд е взел предвид при определяне на наказанието всички смекчаващи и
отегчаващи вината обстоятелства. Правилно е отчел с оглед личността на дееца,
неговите характеристични данни като водач на МПС , установени от справката картон
на водача, че минималните наказания „Лишаване от свобода“ и „Глоба“, предвидени
кумулативно в санкционната част на разпоредбата на чл.343б, ал.1 от НК са
достатъчни и отговарящи на целите на наказанието, посочени в чл.36 от НК по
отношение на И. Г. К..
С оглед проведеното съкратено съдебно следствие, съдът е съобразил при
определяне на наказанията на подсъдимия разпоредбите на чл. 372 ал. 4 от НПК и чл.
373 ал. 2 от НПК, като е определил наказанието „лишаване от свобода“ за срок от една
година и при условията на чл. 58а, ал.1 от НК и го е намалил с 1|/3 , отчел е че са
налице изискванията на чл. 66 от НК и правилно е отложила изтърпяването на
наказанието „лишаване от свобода“ за срок от три години. Също така съдът е
съобразил, че подсъдимият е и правоспособен водач на МПС, поради което е наложил
кумулативно предвиденото наказание в закона, съгласно разпоредбата на чл. 343г от
НК – лишаване от право да управлява МПС, по смисъла на чл. 37, ал.1 т. 7 от НК за
срок от 12 месеца.
5
При определяне размера на наказанията съдът се е ръководил изцяло от
изискванията на закона визирани в чл. 54 от НК и целите на наказанието посочени в
чл. 36 от НК.
Въззивния съд счита, че така определения размер на наказанията е в съответствие
с целите на наказанието и най-вече със специално превантивната му функция спрямо
дееца, а именно да го поправи, превъзпита и да му въздейства предупредително.
Предвид изложеното до тук и така направените изводи, въззивния съд не намира
основание, с оглед на искането на защитата на подсъдимия да се намали размера на
наложените наказания и да промени присъдата на първоинстанционния съд в частта и
относно наказанието.
Относно възраженията на защитата за несправедливост относно присъждането в
полза на държавата на равностойността на пътното превозно средство послужило за
извършване на престъплението, въззивният състав намира , че е необходимо да бъде
отчетено , че нормата на чл.343б, ал.5 от НК е императивна и съдът не разполага с
друга правна възможност, освен да присъди изцяло неговата равностойност. Това е
така, тъй като съгласно формулировката на закона отнеманията на вещите или
присъжданията на паричната равностойност на вещите са регламентирани
алтернативно, а не кумулативно, т.е. или се отнема собственост или се присъжда
равностойност. След като посоченото МПС не е собственост на виновното лице, то
отнемането му е невъзможно. т.е. следва да се присъди неговата равностойност.
Отнемането на моторното превозно средство при извършено престъпление по чл.
343б от НК е предвидено изрично в закон, а именно в Наказателния кодекс. В случая
репресивната мярка в чл. 343б, ал. 5 от НК, както е посочено в редица решение на съда
е приета в отговор на пътния травматизъм в държавата, а критериите при които се
налага са обективни, ясни и недискриминиращи. Подходът, който е приложен от
законодателя е справедлив, тъй като се отнема всеки автомобил управляван от лице
осъдено за престъпление по чл. 343б от НК, респективно присъжда се равностойността
му. Отнемането на вещи, на лица извършили престъпление има санкционен,
превантивен характер, но не е наказание въпреки репресивния си елемент. И в този
смисъл тази мярка не е подчинена на правилата за индивидуализация наказанието и
тежестта на Д.ието.
В тази връзка несъстоятелно е искането на жалбоподателя атакуваната присъда
в посочената част да бъде отменена, доколкото не съществува възможност на съда да
не приложи чл. 343б, ал. 5 от НК, когато основанията за това са налице.
По повод възражението на жалбоподателя относно правната природа на мярката
по чл. 343б, ал. 5 от НК, въззивният състав намира, че не съществува спор, че първата
посочена в разпоредбата мярка за отнемане на МПС не представлява наказание. Преди
всичко следва да има предвид, че самият законодател (чрез използване на израза
6
"моторното превозно средство, послужило за извършване на престъплението") изрично
е приел, че МПС се явява именно средство за извършване на престъплението.
Особеното в казуса е по отношение на втората част от разпоредбата, намерила в
случая приложение и обект на въззивната жалба, а именно алтернативно предвиденото
от законодателя "а когато деецът не е собственик - да присъди равностойността му".
Характерът на този част от разпоредбата е именно на санкционна мярка с репресивен,
превантивен характер и както бе посочено нееднократно - тази разпоредба е част от
действащото позитивно право.
Въз основа на извършената цялостна проверка на атакувания първоинстанционен
акт, въззивният съд не намери допуснати съществени процесуални нарушения, които
да налагат изменение или отмяна на присъдата, с оглед на което, и на основание
чл.334‚ т.6, вр. чл.338 от НПК,
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Наказателно отделение, XII Въззивен състав
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА присъда от 10.03.2025г., постановено по НОХД №
16006/2024г., на Софийска районен съд, Наказателно отделение, 109 състав.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване и протест.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7