РЕШЕНИЕ
№ 223
гр. ЛЕВСКИ, 16.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЛЕВСКИ в публично заседание на шестнадесети
септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Палмира Д. Атанасова
при участието на секретаря Янка Д. Иванова
като разгледа докладваното от Палмира Д. Атанасова Гражданско дело №
20244410100159 по описа за 2024 година
Предявен е иск с правно основание чл. 124 ал.1 във връзка с чл. 439 ал.1
от ГПК.
В исковата молба се твърди, че по Заповед за изпълнение №
390/18.12.2009г. по ч.гр.д. № 20094410100686 по описа на PC - Левски е
издаден изпълнителен лист за сумата от 14 268.96лева, представляваща
главница, договорна лихва в размер на 1656 лв., санкционираща лихва в
размер на 807.18лв. и законна лихва считано от 17.12.2009г. до изплащане на
вземането, както и сумата от 339.66 лв. разноски по делото, че на 29.07.2011г.
е образувано изпълнително дело № 432/2011г. по описа на ЧСИ П. Д., рег. №
755 с район на действие ОС-Плевен, че по образуваното изпълнително дело са
извършвани изпълнителни действия и плащания от длъжниците, че
последното действие прекъсващо срока на погасителна давност е плащане
извършено на 28.11.2013г., че повече от три години няма действия,
прекъсващи срока на погасителната давност, т.е. вземането за лихвите
описани в ИЛ са погасени по давност към 28.11.2016г.. Това са, както следва -
договорна лихва в размер на 1656, 96 лв., санкционираща лихва в размер на
807.18лв и законната лихва считано от 17.12.2009 до 28.11.2016г., възлизаща
на сумата от 10157.50лева.
Твърди се, че на 20.11.2018г. взискателят ***** е направил искане за
прекратяване на посоченото изпълнително дело на основание чл. 433, ал. 1, т.
8 от ГПК, че на същата дата е подадена молба за образуване на ново такова, че
1
съответно ЧСИ П. Д. прекратил ид № 432/2011г. и образувал ново ид №
20187550400058 за общата сума от 32669.81лв., от които главница в размер на
14268.96, със законната лихва в размер на 13094.96 лв. за периода 17.12.2009-
04.12.2018г., 2803 лева неолихвяеми вземания, както и разноски в размер на
2502.07 лева. Сумата в размер на 2803лева описана като неолихвяеми
вземания включва сумата от 1656.97 лева договорна лихва, сумата от 807.19
лева, санкционираща лихва и сумата от 339.66 лева за разноски.
Твърди се, че съгласно разпоредбата на чл. 111, б. В, с изтичане на
тригодишна давност се погасяват вземанията за лихви, че видно от
изложеното по ид № 432/2011г. последното са извършвани валидни
изпълнителни действия и плащания от длъжниците до 28.11.2013г.. Твърди се,
че на 28.11.2016г. е изтекъл тригодишния срок съгласно разпоредбата на чл.
111, б. В от ЗЗД, че към този момент е настъпила погасителната давност за
законната лихва, за присъдената договорна лихва и за присъдената
санкционираща лихва.
Твърди се, че правната сфера на ищеца се явява накърнена въз основа на
съществуващия в полза на кредитора изпълнителен титул, който
материализира вземане, отричането на което, въз основа на факти, настъпили
след приключване на производството, в което е издадено изпълнителното
основание, имаме интерес да установим, че на основание чл. 114, ал. 1 от ЗЗД
давността започва да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо, че
съгласно даденото в т. 10 и т. 14 от ТР № 2/2013 по т. д. № 2/201 Зг. на ОСГТК
на ВКС разрешение, прекъсва давността предприемането на кое да е
изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ:
насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана,
присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или
вместо плащане и др. Не са изпълнителни действия и не прекъсват давността
образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за
доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на
длъжника, извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др.,
че в гражданското право давността е правна последица на бездействието, но
ако кредиторът няма правна възможност да действа, давност не тече, че
прекратяването на изпълнителното производство при бездействие става по
право, като нова давност започва да тече от предприемането на последното по
време валидно изпълнително действие.
Твърди се, че безспорно давността за вземането започва да тече на
29.07.2011г. датата на поканата за доброволно изпълнение, че периодично са
извършвани плащания по изпълнителното дело, като последното такова е на
28.11.2013г., че от тази дата ответника бездейства и не предприема действия
годни да прекъснат давността за присъдените му договорна лихва,
санкционираща лихва и законна лихва, че видно от изложеното е, че са налице
2
новонастъпили обстоятелства, а именно погасяването на вземанията за лихви,
поради изтекла погасителна давност и за ищеца е налице интерес от
установяване на тяхната недължимост, поради изтекла погасителна давност.
Моли се съда да постанови решение, с което да признае за установено
на основание чл. 439, ал. 1, във връзка с чл. 124, ал. 1 от ГПК, че Н. Г. Б., ЕГН
**********, с адрес: *****, не дължи на ***** ЕИК: *****, със седалище и
адрес на управление: ***** сумите от общо 12621.66 лева, от които договорна
лихва в размер на 1656,97 лв., санкционираща лихва в размер на 807.18лв и
законната лихва считано от 17.12.2009 до 28.11.2016г., възлизаща на сумата от
10157.50лева.
Претендират се направените деловодни разноски., както и на основание
чл. 38, ал. 2 от ЗА на Р. Р.- адвокат от АК-Плевен да се присъди адвокатско
възнаграждение за един адвокат съгласно Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения.
В едномесечния срок по чл. 131 от ГПК ответникът е представил
отговор на исковата молба и е изразил становище, че депозираната искова
молба е допустима, но неоснователна и недоказана, а изложените твърдения в
нея са неотговарящи на установената съдебна практика.
Твърди се, че процесното задължение произтича от Договор за кредит за
текущо потребление от 19.03.2008 г., сключен между Д.Ц.З.
/кредитополучател/ и Н. Г. Б. /поръчител/, от една страна и ***** ЕАД
/кредитор/, от друга страна, че по повод вземането била издадена заповед за
незабавно изпълнение по чл. 417 от ГПК и изпълнителен лист от 18.12.2009 г.,
издаден по ч. гр. д. № 686/2009 г., по описа на PC Левски. Процесното вземане
е прехвърлено съгласно сключен договор за цесия между ***** ЕАД и *****
ЕАД от дата 06.03.2012 г. ***** е придобило вземането съгласно сключен
договор за цесия с цедента ***** от дата 30.04.2019 г. По повод издадения
изпълнителен лист било образувано първоначално от цедента ***** ЕАД
изпълнително дело № 432/2011 г. по описа на ЧСИ П. Д., с per. № 755 при
КЧСИ. Изпълнителното дело е прекратено поради настъпила перемпция и е
преобразувано в ново изпълнително дело с № 58/2018 г. по описа на същия
съдебен изпълнител от цедента *****. В хода на производството,
представляваното от мен дружество е конституирано като взискател на
основание чл. 429, ал. 1 ГПК, в качеството си на частен правоприемник на
процесното вземане. Твърди се, че за установените вземания със заповед за
изпълнение тече пет годишна давност от датата на влизането й в сила, че
аргументът в тази насока е, че влязлата в сила заповед за изпълнение
установява вземането със сила на пресъдено нещо, поради забраната за
пререшаване, освен при новооткрити и новонастъпили обстоятелства (чл. 424
и чл. 439 ГПК). По тази причина влязлата в сила заповед за изпълнение
попада в приложното поле на чл. 117, ал. 2 ЗЗД /в този смисъл Определение №
3
2993 от 12.10.2023 г. на ВКС по гр. д. № 908/2023 г., III г. о., ГКУ. В
конкретния случай, на ищеца е връчена покана за доброволно изпълнение,
ведно със заповедта за изпълнение по образуваното изпълнително дело №
58/2018 г. по описа на ЧСИ П. Д. на 27.11.2018 г., като същата е в влязла в сила
поради неподаването на възражение в законоустановения за това срок.
Следователно, с изтичането на преклузивния срок за подаване на възражение
против заповедта за изпълнение се получава крайният ефект, именно на
окончателно разрешен правен спор относно съществуването на вземането,
като по аргумент от чл. 117, ал. 2 от ЗЗД, за цялото вземане следва да се
прилага петгодишната погасителна давност. Твърди се, че на следващо място,
доколкото не е подадено възражение по отношение на връчената заповед за
изпълнение, същата е влязла в сила на 11.12.2018 г. и считано от тази дата е
започнала да тече нова 5-годишна погасителна давност за цялото вземане.
Това е така, тъй като при издадена Заповед за изпълнение по чл. 410 или чл.
417 от ГПК, неподаването на възражение по чл. 414, ал. 1 от ГПК (или
неподаването му в срок), следва да се тълкува като признание на длъжника по
смисъла на чл. 116 , ал. 1 , б. “а“ от ЗЗД, при което с влизане в сила на
заповедта, течението на погасителната давност се прекъсва. В този смисъл
Решение № 37 от 24.02.2021 г. на ВКС по гр. д. № 1747/2020 г.
Твърди се, че отделно от горното, следва да се обърне внимание, че с
Тълкувателно решение № 3/2020 от 28.03.2023 г. по Тълкувателно дело №
3/2020 г. Общото събрание на Гражданската и Търговската колегии (ОСГТК)
на Върховния касационен съд реши, че погасителната давност не тече докато
трае изпълнителният процес относно вземанията по изпълнителни дела,
образувани до приемането на Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по т. д.
№ 2/2013 г., ОСГТК, ВКС. В този смисъл, изпълнително дело № 432/2011 г. по
описа на ЧСИ П. Д. е било образувано към момента на действието на
Постановление на Пленума на Върховния съд на Народна Република България
№ 3 от 18.11.1980 г., според което „Погасителната давност не тече, докато трае
изпълнителният процес относно принудителното осъществяване на
вземането“. В този смисъл, неоснователно е твърдението на насрещната
страна, че последното изпълнително действие по изпълнително дело №
432/2011 г. по описа на ЧСИ П. Д. е извършено на 28.11.2013 г. и от тази дата е
започнала да тече нова погасителна давност, тъй като към тази дата е било в
сила Постановление на Пленума на Върховния съд на Народна Република
България № 3 от 18.11.1980 г. Дори да се приеме, че последното изпълнително
действие по изпълнително дело № 432/2011 г. е извършено на 28.11.2013 г„ то
давността е започнала да тече най-рано на 26.06.2015 г., когато е намерило
приложение Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по т. д. № 2/2013 г.,
ОСГТК ВКС. Съгласно т.10 от същото нова погасителна давност за вземането
започва да тече от датата, на която е поискано или е предприето последното
4
валидно изпълнително действие.
Твърди се, че след образуването на изпълнително дело № 58/2018 г. по
описа на ЧСИ П. Д. давността е прекъсвана многократно: на 20.11.2018 г. -
входирана молба за образуване с искане за извършване на изпълнителни
действия; на 11.12.2018 г. - влизането в сила на заповедта за изпълнение, от
която дата е започнала да тече нова 5-годишна погасителна давност за цялото
вземане; изпратена молба за изпълнителни действия с Изх.№ МАЗ
00003125/20.01.2020 г.; изпратена молба за изпълнителни действия с Изх.№
МАЗ 00104456/09.11.2021 г.; изпратена молба за изпълнителни действия с Изх.
№ МАЗ 00167917/05.09.2023 г.; изпратена молба за изпълнителни действия с
Изх.№ МАЗ 00194655/28.09.2023 г.; на 02.11.2023 г. - постъпила сума от
принудително изпълнение; на 21.12.2023 г. - постъпила сума от принудително
изпълнение.
Твърди се, че с оглед гореизложеното, в настоящия случай кредиторът
не е бездействал, като са депозирани регулярно молби за изпълнителни
действия, които да поддържат висящността на изпълнителното производство,
респективно да прекъсват срока на погасителната давност. Заявено е, че
давността за вземанията за лихви по изпълнителен лист от 18.12.2009 г.,
издаден по ч. гр. д. № 686/2009 г., по описа на PC Левски не е изтекла и е
направено искане предявеният иск срещу ***** ЕООД да бъде отхвърлен като
неоснователен. Направено е възражение за прекомерност на претендираното
възнаграждение и че нормата на чл. 38, ал. 2 ЗА, препращаща към Наредба №
1/2004 г. за минималните размери на адвокатски възнаграждения не
съответства на правото на ЕС, поради което не следва да се прилага. Заявено е
че посочените в наредбата размери на адвокатските възнаграждения могат да
служат единствено като ориентир при определяне служебно на
възнаграждения, но без да са обвързващи за съда. Заявено е, че тези размери,
както и приетите за подобни случаи възнаграждения в НЗПП, подлежат на
преценка от съда с оглед цената на предоставените услуги, като от значение
следва да са: видът на спора, интересът, видът и количеството на извършената
работа и преди всичко фактическата и правна сложност на делото. Заявено е,
че в настоящия случай, предвид гореизложените аргументи, както с оглед
ниската правна и фактическа сложност на делото следва да бъде присъдено
адвокатско възнаграждение под предвидения минимален размер съгласно
Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните възнаграждения за адвокатските
възнаграждения.
Претендират се от ответника разноските, направени в настоящото
исково производство.
Съдът, като прецени представените по делото доказателства, приема за
установено следното:
Видно от представеното по делото заверено копие от изпълнителен лист
5
/л. 5 от делото е, че на 18.12.2009 г. е издаден такъв от РС Левски въз основа на
Заповед за изпълнение № 390/18.12.2009 г. по ч.гр.д. 686/2009 г. по описа на
РС Левски срещу Д.Ц.З. и Н. Г. Б., които да заплатят солидарно на кредитора
***** ЕАД сумата от 14268,96 лв. – главница, договорна лихва в размер на
1656,97 лв. за периода от 02.06.2009 г. до 16.12.2009 г., санкционираща лихва в
размер на 807,19 лв. за периода от 02.06.2009 г. до 16.12.2009 г., законна лихва
върху главницата считано от 17.12.2009 г. до изплащане на вземането, както и
сумата от 339,66 лв. разноски по делото.
Към материалите по делото е представено копие от образуваното от
ЧСИ П. Д. изпълнително дело № 432/2011 г. от което се установява, че същото
е образувано на 01.08.2011 г. въз основа на подадена молба от ***** ЕАД
подадена с вх. № 661/29.07.2011 г. и представен към молбата изпълнителен
лист, а именно посочения по-горе изпълнителен лист, издаден по ч.гр.д.
686/2009 г. на РС Левски.
Видно от изпълнителното дело е, че в хода му – на 26.04.2012 г.
първоначалния взискател е заместен и е конституиран в качеството на
взискател *****, което дружество е заявило, че по силата на Договор за
покупко-продажба на вземания от 06.03.2012 г. сключен с ***** е придобило
пакет от изискуеми вземания, в т.ч. и вземането от Д.Ц.З. в качеството й на
кредитополучател, произтичащо от договор за кредит от 19.03.2008 г. и Н. Г. Б.
в качеството й на поръчител, произтичащо от договор за поръчителство от
19.03.2008 г. към цитирания договор за кредит.
Видно от изпълнителното дело е и че по същото са извършени
множество изпълнителни действия, включително и извършени плащания, като
последното извършено плащане по изпълнителното дело е на 28.11.2013 г.
След тази дата по изпълнителното дело няма постъпили плащания и няма
данни за поискани и извършени каквито и да било изпълнителни действия до
20.11.2018 г., на която дата е постъпила молба от *****, с която е направено
искане за прекратяване на изпълнителното дело и изтегляне на изпълнителния
лист и заповедта за незабавно изпълнение.
На същата дата ЧСИ П. Д. е изпратил съобщение до страните в
изпълнителното производство, че изпълнителното производство е прекратено
на основание чл. 433 ал.1 т.8 от ГПК и на същата дата на взискателя е върнат
изпълнителния лист.
По делото е представено и копие от изпълнително дело № 58/2018 г. на
ЧСИ П. Д., видно от което е, че е образувано на 20.11.2018 г. въз основа на
подадена на същата дата молба от ***** и представен с молбата изпълнителен
лист /този посочен по-горе и върнат по и.д. 432/2011 г. на ЧСИ Пл. Д./. С
молбата за образуване на изпълнителното дело освен изпълнителния лист е
представена е издадената заповед № 390 за изпълнение на парично
задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК на 18.12.2009 г. по
6
ч.гр.д. 686/2009 г. на РС Левски, както и копие от договора за покупко-
продажба на вземания, сключен на 06.03.2012 г. в ***** между ***** и *****.
Видно от приложената покана за доброволна изпълнение /л. 139 от
изпълнителното дело/ е, че на същата дата – 20.11.2018 г. е изпратена покана
за доброволно изпълнение до Н. Г. Б. и такава до Д.Ц.З. /л. 140 от делото/,
изпратени са и запорно съобщение до ***** за налагане на запор върху
всички сметки на длъжника Н. Г. Б., както и до БНБ искане за справка за
банкови сметки на името на Н. Г. Б.. Представени са известия за доставяне, от
които се установява, че поканата за доброволно изпълнение изпратена за Н. Г.
Б. е получена от В.А. /свекърва/ на адресата на 27.11.2018 г. /л. 144 от делото/.
По изпълнителното дело са приложени доказателства и за извършени и други
справки за установяване наличие на имущество и банкови сметки на името на
Н. Г. Б., справки за сключени трудови договори. Приложена е и молба от
*****, с която на 18.09.2019 г. дружеството е уведомило ЧСИ Пл. Д., че между
***** и ***** е сключен договор за цесия, като вземането по изпълнителното
дело е цедирано на ***** и е поискано конституиране на ***** като взискател
в изпълнителното дело и е посочена банкова сметка, по която да се превеждат
постъпилите и постъпващите суми по изпълнителното дело. Към молбата са
представени доказателства за извършеното прехвърляне на вземане /цесия/ и
на същата дата – 18.09.2019 г. върху молбата ЧСИ Пл. Д. е отразил, че
конституира като взискател *****. Видно от изпълнителното дело е също
така, че са последвали периодично молби от ***** за извършване на различни
изпълнителни действия и са приложени доказателства за извършвани
изпълнителни действия, включително наложени запори и преведени суми от
тези запори с дати на изпълнение 02.11.2023 г. и 21.12.2023 г.
От изложеното по-горе е видно, че първата покана за доброволно
изпълнение с изх. № 3866/02.08.2011 г., която е изпратена след издаване на
изпълнителния лист въз основа на заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК,
Н. Г. Б. е получила лично по образуваното първоначално изпълнително дело
№ 432/2011 г. от ЧСИ Пл. Д. с рег. № 755 с район на действие ОС Плевен на
09.08.2011 г. /л. 77 и 80 от делото/, и на същата дата 09.08.2011 г. Б. е узнала за
издадените срещу нея заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист
по ч.гр.д. 686/2009 г. на РС Левски, и е поканена доброволно да заплати
задължението по изпълнителното дело, което е посочено, че възлиза на сумата
от 21539 лв., включващо главница в размер на 14268,96 лв., законна лихва в
размер на 2454,27 лв. за периода 17.12.2009 г. – 16.08.2011 г., сумата от 2464,16
лв. – неолихвяеми вземания /мораторни лихви, обезщетения и т.н./, 339,66 лв.
– присъдени разноски и 2011,95 лв. такси по Тарифата към ЗЧСИ дължими
към 16.08.2011 г.
Както бе посочено по-горе въз основа на издадената заповед за
изпълнение е издаден изпълнителен лист на 18.12.2009 г. и на 29.07.2011 г. е
7
образувано първото изпълнително дело, а именно изпълнително дело №
432/2011 г. по описа на ЧСИ П. Д. с рег. № 755 и район на действие ОС
Плевен. Съдът приема, че с първите действия за принудително изпълнение,
които са предприети на 29.07.2011 г. съгласно разпоредбата на чл. 116 б.в от
ЗЗД е прекъсната погасителната давност по отношение на вземанията
посочени в издадения на 18.12.2009 г. изпълнителен лист.
Считано от 29.07.2011 г. датата на образуване на изпълнителното дело е
спряла да тече погасителната давност за вземанията съгласно Постановление
№ 3 от 18.11.1980 г. по гр.д. № 3/80 г. на Пленума на ВС, с което е прието, че
„погасителната давност не тече, докато трае изпълнителният процес относно
принудителното осъществяване на вземането“. Погасителната давност за
вземанията е започнала отново да тече на 26.06.2015 г. датата на
постановяване на Тълкувателно решение № 2 на ВКС по т.д. № 2/2013 г.,
ОСГТК, с което е възприето обратното.
Видно от представеното копие от изпълнително дело 432/2011 г. е, че
последното изпълнително действие, когато е извършено и последното
плащане е на 28.11.2013 г. През периода 28.11.2013 г. до 26.06.2015 г.
погасителна давност не тече и както бе посочено по-горе погасителната
давност е започнала отново да тече на 26.06.2015 г.
Съгласно разпоредбата на чл. 111 б.в от ЗЗД вземанията за лихви се
погасяват с изтичане на 3 годишна давност.
Разпоредбата на чл. 117 ал.1 от ЗЗД повелява, че от прекъсването на
давността почва да тече нова давност, а съгласно чл. 117 ал.2 от ЗЗД ако
вземането е установено със съдебно решение, срокът на новата давност е
всякога пет години.
В настоящия случай, съдът приема, че приложима е пет годишна
погасителна давност по следните съображения: Ищцата не е представила
доказателства да е възразила срещу издадената по отношение на нея заповед
за изпълнение на парично задължение по чл. 417 от ГПК и съдът приема, че
заповедта за изпълнение е влязла в законна сила. Съгласно трайната съдебна
практика влезлите в сила заповеди за изпълнение заместват съдебното
решение като изпълнително основание, и когато възражение не е подадено в
срока, заповедта за изпълнение влиза в сила, като по този начин се получава
правен ефект, аналогичен със силата на присъдено нещо на едно съдебно
решение и стабилитета на заповедта за изпълнение е идентичен с този на
влязлото в сила съдебно решение. Според действащия ГПК, а именно
разпоредбата на чл. 416 от ГПК, с изтичане на преклузивния срок за подаване
на възражение против заповедта за изпълнение, се получава крайният ефект на
един окончателно разрешен правен спор относно съществуването на
вземането и по отношение на вземанията, установени с влязла в сила заповед
за изпълнение, приложимият давностен срок за погасяването им е петгодишен
8
съгласно разпоредбата на чл. 117 ал.2 от ЗЗД. В този смисъл е и решение №
50295/23.01.2023 г. на ВКС по гр.д. № 1030/2022 г., IV г.о., ГК, с което ВКС
приема, че по иска по чл. 439 от ГПК от момента, в който заповедта за
изпълнение е влязла в сила, започва да тече нова давност, която всякога е пет
години съгласно чл. 117 ал.2 от ЗЗД.
В настоящия случай издадения изпълнителен лист е въз основа на
заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК /копие от която е приложена към
изпълнителното дело/. По делото не се спори, че вземането по изпълнителния
лист е въз основа на издадена срещу ищцата заповед за изпълнение по чл. 417
от ГПК, но и няма представени доказателства след получаване на поканата за
доброволно изпълнение и узнаване на заповедта за изпълнение /09.08.2011 г./
ищцата да е подала възражение срещу заповедта за изпълнение в двуседмичен
срок /според действащите към онзи момент разпоредби на ГПК/, и съдът
приема, че заповедта за изпълнение е влязла в сила след изтичането на
двуседмичен срок от узнаването й от длъжника, а именно на 23.08.2011 г., от
която дата съдът приема, че е налице влязъл в сила съдебен акт и по
отношение на вземанията по него следва да се прилага разпоредбата на чл. 117
ал.2 от ЗЗД – а именно 5 годишна давност.
Изпълнителното дело е било образувано на 01.08.2011 г., поради което,
както бе посочено по-горе за времето от 01.08.2011 г. до 25.06.2015 г.
погасителна давност не тече. За да бъдат погасени по давност вземанията
посочени в исковата молба следва, считано от 26.06.2015 г. да е изтекъл
предвидения в чл. 117 ал.2 от ЗЗД 5 годишен срок, през което време
кредиторът да не е предприел каквито и да било действия за събиране на
вземанията си от длъжника.
В настоящия случай първото предприето изпълнително действие след
26.06.2015 г. е на 20.11.2018 г., през който период не са изтекли пет години.
След тази дата има подавани молби за изпълнителни действия от кредитора на
20.01.2020 г., на 09.11.2021 г., на 05.09.2023 г. и на 28.09.2023 г., има
предприети действия по изпълнение, и на 02.11.2023 г. и на 21.12.2023 г. има
постъпили суми от принудително изпълнение. От подаваните молби, считано
от 20.11.2018 г., може да се направи извода, че кредитора е проявявал
активност и периодично е искал нови изпълнителни действия, с което е
прекъсвал погасителната давност, а от постъпилите плащания на 02.11.2023 г.
и на 21.12.2023 г. се установява, че не само са искани изпълнителни действия,
но и провежданите изпълнителни действия са били успешни.
Поради изложените по-горе съображения, съдът приема, че вземанията,
посочени в исковата молба не са погасени по давност и предявеният иск по чл.
439 от ГПК е неоснователен и като такъв следва да бъде отхвърлен.
При този изход на делото и предвид направеното искане за това, следва
да бъде осъдена ищцата да заплати на ответното дружество деловодни
9
разноски за настоящото производство, а именно сумата от 50 лв. за
юрисконсултско възнаграждение. За защитата на ответника не е проявена
особена активност, като процесуалния представител се е задоволил
единствено с представяне на отговор на исковата молба. Не се е явявал
представител в проведените съдебни заседания, нито осъществената защита е
по иск с фактическа и правна сложност, което да обуслови присъждане на
разноски в по-висок размер.
С изрично определение ищцата е освободена от заплащане на такси и
разноски в настоящото производство и на същата, въпреки изхода от спора, не
следва да бъдат възлагани за заплащане такси и разноски в полза на РС
Левски.
На основание изложеното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ като НЕОСНОВАТЕЛЕН предявения от Н. Г. Б., ЕГН
**********, с адрес *****, срещу *****, ЕИК *****, със седалище и адрес на
управление *****, *****, иск по чл. 124 ал.1 във връзка с чл. 439 от ГПК за
ПРИЗНАВАНЕ ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на ответника *****, ЕИК
***** със седалище и адрес на управление *****, *****, че ищцата Н. Г. Б.,
ЕГН **********, с адрес ***** не му дължи, поради това, че са погасени по
давност суми общо в размер на 12621.66 лева, от които договорна лихва в
размер на 1656,97 лв., санкционираща лихва в размер на 807.18лв и сумата от
10157,50 лв., представляваща законна лихва за периода от 17.12.2009 до
28.11.2016г., които суми са предмет на изпълнение по образуваното
изпълнително дело № 201875504000588, образувано на 21.11.2018 г. от ЧСИ
П. Д. с рег. № 755 и район на действие ОС Плевен.
ОСЪЖДА Н. Г. Б., ЕГН **********, с адрес ***** да заплати на
*****, ЕИК ***** със седалище и адрес на управление *****, *****
деловодни разноски пред РС Левски в размер на 50 лв. за юрисконсултско
възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ПЛЕВЕНСКИ ОКРЪЖЕН
СЪД в двуседмичен срок от връчване на копие от същото на страните.
Съдия при Районен съд – Левски: _______________________
10