Р Е Ш Е Н И Е
№ / .08.2019г.
гр. Варна
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ВТОРИ
състав, в закрито съдебно заседание, проведено на 28 август
през две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Ирена ПЕТКОВА
ЧЛЕНОВЕ:
Наталия НЕДЕЛЧЕВА Иван
СТОЙНОВ-мл.с.
като разгледа
докладваното от съдията Н. Неделчева
въззивно гражданско
дело №1439 по описа за 2019 година,
за да се произнесе,
съобрази следното:
Производството
е образувано по жалба вх.
№17595/09.07.2019г.
на С. Г. С., ЕГН ********** срещу мълчалив отказ на
ДСИ да прекрати производството по изп. дело и срещу разноските по изпълнението.
Жалбоподателят твърди, че производството по изпълнителното дело е образувано по
молба на НАП за събиране на сумата от 900 лева, представляващи присъдени
разноски по административно дело. С
молба от 18.05.2018г., той представил писмени доказателства за
заплащането на сумата от 900 лева още преди образуване на изпълнителното дело,
като с оглед на плащане на паричното задължение преди издаването на изп. лист
на 01.11.2017г. и преди образуване на изпълнителното дело, изразил становище,
че не дължи разноски. Със същата молба поискал прекратяване на изпълнителното
дело, но до момента няма произнасяне. На
3-ти юли 2019г. му било връчено съобщение за налагане на запори на банкови
сметки, като способ за събиране на вземане на НАП. С повторна молба от
03.07.2019г., поискал отново прекратяване на производството по делото, като
повторно представил доказателства за заплащане на вземането на взискателя,
преди подаване на неговата молба за образуване на изпълнителното дело. Поради пълното плащане на вземането преди образуването на изпълнителното дело,
оспорва и дължимостта на разноски по него. Поизложените съображения моли да
бъде отменен мълчаливия отказ на съдебен изпълнител в Съдебно-изпълнителна
служба при Районен съд - Варна да прекрати по изпълнително дело № 2018311
0403075 и всички разноски по изпълнението.
Ответникът
по жалбата и взискател в изпълнителното производство –ТД на НАП Варна е
депозирала писмен отговор, в който излага становище за неоснователност на
жалбата. Излага, че сумата от 900лв. действително е била внесена, но по друга сметка на НАП, като с
нея са били погасени публични вземания на жалбоподателя, докато задължението,
за чието събиране е образувано изп. дело има частно-правен характер. Доколкото,
след извършената в счетоводството на НАП справка се установява, че към
настоящия момент вземането по изп. лист не е погасено, ти счита, че искането на
длъжника за прекратяване на изпълнителното дело е неоснователно, поради което
жалбата следва да се остави без уважение.
По
делото са приложени писмените обяснения на съдебния изпълнител във връзка с подадената жалба, в които се излагат
доводи за нейната неоснователност,
доколкото взискателят твърди, че задължението по изп. лист за чието събиране е
образувано изп. производство не му е изплатена.
Съдът,
след като взе предвид становището на страните, доказателствата приложени по делото,
както и писмените обяснения на съдия-изпълнител приема за установено от
фактическа и правна следното:
Изпълнително дело №3075/2018г.
по описа на ДСИ е образувано по молба на Диана Христова, юрисконсулт при ТД на
НАП Варна, и въз основа на изпълнителен лист Изх. № 675/01.11.2017 г. на ВАС,
за заплащане на суми, описани в изпълнителния лист в общ размер на 900лв.
Покана за
доброволно изпълнение е получена от длъжника на 14.05.2018г.
Молба с вх.
№ 12852/18.05.2018г. депозирана от длъжника е изпратена до взискателя за
становище, като вместо становище взискателят е поискал извършване на справки и
налагане на запори върху банкови сметки на длъжника
По
искане на взискателя за обезпечаване на вземането са наложени запори върху
банкови сметки на длъжник в „УниКредит Булбанк" АД и „РАЙФАЗЕНБАНК"
ЕАД, за което длъжникът е уведомен.
На
01.07.2019 г. е постъпила сума в размер на 1066.16 лв., която към настоящия
момент все още не е преведена на взискателя, с оглед депозираната от длъжника
молба, че дългът е изплатен.
На
03.07.2019 г. длъжникът е депозирал молба за прекратяване на делото поради
изплащане на дълга, ведно с копия от платежни нареждания за внесени суми
направо на взискател.
На
09.07.2019г. пред ЧСИ е
депозирана жалбата, по която е образувано настоящото производство.
За
да се произнесе, съдът съобрази следното:
Предмет
на обжалване е мълчаливият отказ на ДСИ да прекрати изпълнителното дело на осн.
чл. 433, ал.1, т.1 ГПК поради плащане на
задължението по изп. лист, извършено преди датата на образуване на изп.
производство.
Следователно,
жалбата е допустима тъй като е подадена в срока по чл. 436 ГПК срещу акт,
подлежащ на обжалване и от лице, имащо правен интерес.
За
да се произнесе по нейната основателност, настоящият състав съобрази следното:
В разпоредбата на чл. 433,
ал.1 ГПК са изчерпателно посочени
хипотезите, при наличието на които изпълнителното дело се прекратява с
постановление. Тълкуването на нормата налага
извода, че изброяването им е свързано с първоначалното несъществуване или
последващо отпадане на условията за законосъобразно провеждане на започналия
изпълнителен процес. Първоначалната липса на изпълнително основание поначало е
пречка за неговото образуване, а отпадането му - за неговото продължаване,
което налага извода, че с настъпването на основанията, визирани в цитираната
норма, прекратяването на изпълнението, схванато като изпълнително
правоотношение настъпва по силата на закона. Постановлението на съдебния
изпълнител само прогласява настъпването на някое от визираните в чл. 433, ал.1 ГПК
основания, то има декларативно, а не конститутивно действие. Значението,
придадено му от закона налага извода, че постановлението на съдебния изпълнител
не е условие за прекратяване на изпълнението и поради това неговото настъпване
не е предпоставено от издаване на постановлението. / в този см. Решение № 31 от
9.09.2010 г. на ВКС по т. д. № 400/2009 г., II т. о., ТК,
постановено на осн. чл. 290 ГПК и имащо характер на задължителна практика/.
Според разпоредбата на ал. 1,
т. 1, чл. 433 ГПК, производството се прекратява когато длъжникът представи писмо от банка, от които се вижда, че сумата по
изпълнителния лист е платена или внесена за взискателя преди образуване на
изпълнителното производство.
Производството по изп. дело е образувано на 04.05.2018г. от НАП въз
основа на изп. лист от 01.11.2017г., издаден от ВАдмС след като е констатирано,
че РЕШЕНИЕ №697 от 30.03.2016г. по адм. дело №2753/2015г. на
Административен съд - Варна, отменено с Решение №4601/12.04.2017г., частично
изменено с Определение № 11436/02.10.2017г. по адм. дело № 5517/2016г. по описа
на ВАС са влезли в законна сила в цялост на 12.04.2017г. и
в частта относно разноските на 02.10.2017г.
В същия е посочено, че С.Г.С., ЕГН ********** се осъжда да заплати на Дирекция „Обжалване и данъчно
осигурителна практика" - Варна при ЦУ на НАП обща сума в размер на 900/деветстотин/лева, от които сумата
от 600 лева,
представляваща юрисконсултско възнаграждение за двете инстанции и сумата от 300
лева, представляваща разноски по делото.
С молбата си от 18.05.2018г. длъжникът С. представя: заверено платежно
нареждане за внесени на 06.10.2017г. по сметка на НАП 300лв., като в основание за плащане е
посочено: „с опред. 11436/2017г. по АД 5517/16; заверено копие на платежно
нареждане за внесени на 05.05.2017г. 600.00лв., като в основание за плащане е
посочено“ разноски адм. Дело 5517/2016г, още пояснения; ВАС решение
4601/12.04.17.
Предвид горното, съдът намира,
че в срока за доброволно изпълнение длъжникът е представил доказателства, с
оглед на които се установява, че сумата от 900лв., за събирането на която на
04.05.2018г. е било образувано изп. дело е бил изплатена от него по банкова
сметка ***; на 06.10.2017г. – 300лв., и
на 05.05.2017- -600лв.
Предвид което, счита, че са налице основания за прекратяване на изп.
дело поради плащане на задължението, извършено още преди образуване на изп.
дело.
Видно от платежните нареждания, двете суми в общ размер на 900лв. са преведени по сметка на ТД на НАП, като
изрично е посочено и основанието за плащане-номер на определение и решение,
което напълно кореспондира на посоченото в изпълнителния лист.
Длъжникът е действал добросъвестно след като е привел по сметка на
взискателя точно дължимата сума още преди издаване на изп. лист и образуване на
изп. производство.
Обстоятелството, че взискателят НАП притежава няколко сметки не прави
плащането невалидно. Ако по служебен път е невъзможно сумите да бъдат
прехвърлени от едната сметка по правилната, то е следвало да уведоми длъжника
да сезира с такова искане съответния финансов орган в Агенцията за да се отрази
допуснатата грешка. Съдът намира, че е недопустимо, при условие, че в
платежното нареждане е посочено основания за плащане, служебно сумите да бъдат
използвани за погасяване на други задължения, които длъжникът не е посочил в
платежното нареждан, нито е изразил съгласие за това.
По изложените съображения, настоящият състав намира, че мълчаливият отказ на ДСИ да
се произнесе с изричен акт, с който да прекрати изп. производство е
незаконосъобразен. ДСИ следва да съобрази още, че според разпоредбата на чл.
79, ал.1 ГПК, разноски не следва да се възлагат на длъжника, ако изп. производство се прекрати поради
плащане, извършено преди образуването му.
Водим
от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ по жалба вх. №17595/09.07.2019г. на
С. Г.
С., ЕГН ********** мълчаливия отказ на ДСИ да прекрати производството по
изп. дело № 3075/2018г. на осн. чл. 433, ал.1, т.1 ГПК като указва на ДСИ да предприеме
нужните действия по прекратяването му.
Не присъжда разноски.
Решението е окончателни и не подлежи
на обжалване.
Копие от същото да се изпрати на ДСИ по изп. дело №3075/2018г. за сведение и изпълнение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1. 2.