ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 408
гр. Пловдив, 16.02.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V СЪСТАВ, в закрито заседание на
шестнадесети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Светлана Ив. Изева
Членове:Радостина Анг. Стефанова
Светлана Анг. Станева
като разгледа докладваното от Светлана Анг. Станева Въззивно частно
гражданско дело № 20235300500112 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 274 и сл. от ГПК във вр. чл.413,
ал.2 вр. чл.410 и чл.411, ал.2, т.3 от ГПК.
Образувано е по постъпила частна жалба от „Агенция за събиране
на вземания“ ЕАД, ЕИК *********, чрез юрисконсулт Е. И., срещу
разпореждане №25810/14.11.2022 г., постановено по ч.гр.д. №15558/2022 г. по
описа на Районен съд Пловдив, VI граждански състав, с което изцяло е
оставено без уважение заявлението на жалбоподателя за издаване на заповед
за изпълнение по чл.410 ГПК против С. К. Д., ЕГН **********.
Жалбоподателят твърди, че съдебният акт е неправилен и
незаконосъобразен – неправилно е прието, че договорът за поръчителство е
безвъзмезден, като, уговаряйки възнаграждение, са нарушени законовите
разпоредби. Изразява се несъгласие с мотивите на съда, че договорът е
нищожен, както и, че възнаграждението е следвало да се включи в ГПР на
договора за кредит. В този случай е следвало да се издаде заповед за чистата
сума по кредита. Иска се отмяна на разпореждането и произнасяне по
същество.
В съответствие с чл.413, ал.2 от ГПК препис от частната жалба не
е връчен на насрещната страна.
Пловдивският окръжен съд, като взе предвид доводите, изложени
1
в частната жалба, и прецени събраните по делото доказателства, прие за
установено следното:
Частната жалба е процесуално допустима – подадена е в
законоустановения срок от лице, имащо правен интерес – заявител в
производството пред първата инстанция, срещу подлежащ на обжалване по
реда на чл.413, ал.2 от ГПК акт. Внесена е и необходимата държавна такса.
Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна.
Заповедното производство е образувано по заявление на „Агенция
за събиране на вземания” ЕАД за издаване на заповед за изпълнение на
парично задължение срещу длъжника С. К. Д. за сумата 1332,29 лв.,
представляваща платена главница по договор за потребителски кредит
№2345201, сключен с „Кредисимо“ ЕАД; сумата 371,88 лв. възнаградителна
лихва за периода 28.03.2021 г. до 31.05.2022 г.; 226,45 лв. – обезщетение за
забава, начислено за периода от 29.03.2021 г. до датата на подаване на
заявлението в съда и законната лихва върху главницата от датата на подаване
на заявлението в съда до окончателното плащане на сумите. Посочено е, че
паричното вземане е задължение по договор за поръчителство, сключен с „Ай
тръст“ ЕООД, което е прехвърлено на молителя.
С разпореждане №24722/01.11.2022 г. съставът на Районният съд е
указал на кредитора да отстрани в едноседмичен срок констатирани
нередовности на заявлението, а именно да посочи на какво основание
претендира процесните суми – договор за кредит или договор за
поръчителство, както и да представи подписан договор.
С молба вх. №90676/11.11.2022 г. заявителят „Агенция за събиране
на вземания” ЕАД посочва, че претенцията е въз основа на договор за
предоставяне на поръчителство, доколкото поръчителят е погасил
задължението на кредитополучателя към кредитора. Посочено е и, че
договора е сключен по реда на ЗПФУР. Към заявлението се твърди да са
приложени документи в съответствие с чл.410, ал.3 ГПК.
Районният съд, за да отхвърли заявлението, излага съображения,
че от представения договор за предоставяне на поръчителство не се
установява да са уговорени задължения на Д. за заплащане на главница и
възнаградителна лихва, а само възнаграждение за поръчителя, като не следва
да се издава заповед за изпълнение на процесните суми на посоченото от
2
заявителя основание. Отделно от това е прието, че договорът за
поръчителство е нищожен, тъй като липсва кауза. Поръчителят е уговорил в
своя полза възнаграждение, срещу поемане на задължение за плащане на
сумите по договор за кредит, по който длъжника е кредитополучател. В
случай на заплащане обаче, поръчителят има регресно право срещу длъжника
за възстановяване на платените суми, т.е. получава възнаграждение, без да
съществува същинско насрещно задължение за него. За длъжника пък
плащането на възнаграждението е безпредметно, тъй като всякога ще дължи
сумите по кредита. Налице е не само нееквивалентност на престациите, а и
липсва престация от страна на поръчителя. Приел е, че е налице
неравноправна клауза с потребител, като договорът е нищожен поради липса
на основание за сключването му.
С частната жалба на „Агенция за събиране на вземания” ЕАД се
възразява относно направените правни изводи от Районния съд.
Атакуваното разпореждане е правилно и законосъобразно като
краен резултат, макар и съображенията на настоящата инстанция да са по –
различни от изложените от състава на районния съд.
По делото не са представени доказателства, че заявителят има
качеството кредитор – не са представени доказателства за извършената цесия,
респективно – че длъжникът е уведомен за нея. Не е ясно и какво е цедирано
на заявителя (явяващ се жалбоподател в настоящето производство). Не се
сочи и какво е платено. Сам по себе си този факт е самостоятелно основание
за отказ да се издаде заповед за изпълнение.
Отделно от това е представен договор за потребителски кредит
№2345201 от 05.02.2021 г. (л.6 и сл.). В чл.4, ал.1 и ал.3 от договора е
отбелязано, че се процедира по различен начин в случаите, когато в
заявлението е посочено, че ще се предостави обезпечение, както и когато
такова няма да се предостави. За настоящия състав е неясно
кредитополучателят какво е заявил – ще предостави ли обезпечение или не.
Същевременно в договора за кредит липсва предвидена изрична клауза, с
която се предоставя обезпечение, както и вида на същото.
Твърди се, че длъжникът не е изпълнил задължението си към
кредитодателя, като поръчителят е заплатил сумите. Съгласно чл.4, ал.1 от
договор за поръчителство от 05.02.2021 г. (л.18 и сл. от ч.гр.д. №15558/22 г.)
3
поръчителят се задължава при писмено поискване от страна на „Кредисимо“
да плати всички изискуеми задължения на потребителя по договора за
потребителски кредит. Не са представени доказателства както за наличие на
такова поискване, така и, че са платени суми – кога и в какъв размер.
Настоящият състав споделя и извода на състава на районния съд,
че по отношение на длъжника са налице неравноправни клаузи – не е ясно
какво е наложило сключване на договора за предоставяне на поръчителство,
тъй като по договора за кредит е следвало да се заплаща ежемесечно за срок
от 16 месеца по 114.21 лв., а по договора за предоставяне на поръчителство –
допълнително сумата от 103.45 лв., също ежемесечно, за същия период.
Поръчителят получава единствено права – получава сумата, без за него да
съществува какъвто и да е риск, доколкото при изплащане на суми може да ги
търси от кредитополучателя. В този смисъл напълно се споделят изводите на
първоинстанционния съд в насока наличие на неравноправни клаузи спрямо
длъжника.
Ето защо правилно и законосъобразно първостепенния съд е
оставил без уважение искането за издаване на заповед за изпълнение по реда
на чл.410 ГПК, макар и по различни от изложените от въззивната инстанция
съображения. Разпореждането е правилно и законосъобразно и следва да се
потвърди.
На страната не следва да се присъждат разноски за настоящето
производство.
Воден от гореизложеното, Пловдивският окръжен съд, V
граждански състав
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане №25810/14.11.2022 г.,
постановено по ч.гр.д. №15558/2022 г. по описа на Районен съд Пловдив, VI
граждански състав.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4