Р Е Ш Е Н И Е №435

 

гр.Пловдив,28.03.2016г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

Пловдивският окръжен съд, гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и осми март,през две хиляди и шестнадесета година в състав:

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:  СВЕТЛАНА ИЗЕВА

ЧЛЕНОВЕ:  РАДОСТИНА СТЕФАНОВА

ВИОЛЕТА ГЪДЕВА

 

като разгледа  докладваното от съдията Изева ч.гр.д.№ 82 по описа на ПОС за 2016г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.463,ал.1 от ГПК.

Образувано е по жалба на „Райфайзенбанк (България)”ЕАД,гр.София в качеството му на  взискател против постановление за разпределение  от  27.11.15г.на сума от публична продан на описания в разпределението недвижим имот с идентификатор 00702.508.198,ведно с построената в нето  многофункционална сграда-хотел на десет етажа и СПА комплекс,супермаркет,подземен гараж,магазини,заведение за обществено хранене,с идентификатор 00702.508.198.1 в гр.А., и движими вещи,собственост на длъжника „А-Маркет”ЕООД по изп.д.№ 690/14г.на ЧСИ Л.Мурджанова,рег.№ 819 на КЧСИ, с район на действие ПОС,в частта му,с която ЧСИ е разпределила в своя полза пропорционална такса по т.26,б.”е”от ТТРЗЧСИ в размер на  60 692,48лв.с ДДС.

Поддържа се,че  разпределението е незаконосъобразно и неправилно,като се излагат съображения,че определената по т.26 от ТТРЗЧСИ такса не се дължи на ЧСИ в този размер,а след като от нея се приспадне вече платената авансово на ЧСИ такса опис по т.20 от ТТРЗЧСИ в размер на 47 972,30лв.Иска се от съда да отмени разпределението като противоречащо на разпоредбите на Тарифата.Разноски не се претендират.

Въззиваемите страни не са изразили становище по жалбата.

Представени са мотиви на осн.чл.436,ал.3 от ГПК по обжалваните действия от съдебния изпълнител,който счита жалбата за допустима,но неоснователна по подробни съображения,изложени в мотивите му.

Съдът,като взе предвид оплакванията в жалбата и становището на ЧСИ,приема за установено следното:

Производството по изпълнителното дело пред ЧСИ е образувано по молба  от „Райфайзенбанк (България)”ЕАД,със седалище и адрес на управление гр.С.,ул.”***,ЕИК ****,въз основа на изпълнителен лист от 27.08.14г.,издаден по ч.гр.д.№ 12676/14.по описа на ПРС,с който е разпоредено длъжниците А-МАРКЕТ ЕООД,Супермаркет  САНИ У. ЕООД,Супермаркет САНИ П-МАРКЕТ ЕООД,Супермаркет САНИ А.Н.У.,Супермаркет САНИ да заплатят солидарно на „Райфайзенбанк (България)”ЕАД сумата от 1 300 000 евро, ведно със законната лихва върху главницата и сумата от 50 851,58лв.разноски по делото за ДТ и 38 403лв.за юристконсултско възнаграждение.

За обезпечаване на вземането на банката е учредена договорна ипотека върху многофункционалната сграда,описана по-горе,наложени са възбрани върху ипотекираните в полза на взискателя недв.имоти,наложен е запор върху вземанията на длъжниците.Проведена е публична продан на недв.имоти,изготвени са постановления за възлагане на същите и на движимите вещи.Изготвено е и е предявено разпределение на постъпилата сума  от публичната продан,което е предмет на настоящото обжалване в частта му,касаеща  разпределената в полза на ЧСИ пропорционална такса по т.26,б.”е” от ТТРЗЧСИ в размер на 60 692,48лв.

При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:

Съдът намира жалбата за допустима,доколкото същата е постъпила в тридневния срок по чл.462,ал.2 от ГПК.                                                                                                                                     

Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:

В жалбата на „Райфайзенбанк (България)”ЕАД  се посочва,че таксата по т.26 от Тарифата не се дължи в размера,определен от ЧСИ-60 692,48лв.,а в по-малък размер,тъй като от него следва да се приспадне вече платената от взискателя такса опис по т.20 от Тарифата,която е за сумата от 47 972,30лв.Според жалбоподателя таксата опис по т.20 от Тарифата представлява възнаграждение за ЧСИ за събиране на това парично вземане,което е събрано от описания и продаден на публична продан имот,т.е.е възнаграждение за изпълнение на паричното вземане,за което вземане ЧСИ си разпределяло и таксата по т.26.Точка 26 имала предвид допълнително събирано вземане от други изпълнителни действия в резултат на нови мерки и усилия на ЧСИ,поради което не следвало да се събира втора такса в размер на 60 692лв. след събраната вече такса опис от 47 972,30лв.Преобладаващата практика на частните съдебни изпълнители в България била да се вади такса опис от пропорционалната такса по т.26 от Тарифата,ако събраното вземане надвишава базата,върху която е платена такса опис.В противен случай такса по т.26 не се начислявала.Посочва се,че тази практика следвала указанията на етичната комисия към Камарата на частните съдебни изпълнители,съгласно които дължимата такса по т.20 от ТТР към ЗЧСИ трябва да се приспада от пропорционалната такса по т.26 от Тарифата.

Настоящата инстанция не споделя това разбиране на жалбоподателя.Действително,в  редакцията на  т.26,забележка 4 от Тарифата от 2006г.изрично се посочва,че от таксата за изпълнение на парично вземане се приспада събраната такса по т.20 за извършване на опис.

В новата редакция на т.26 от ТТРЗЧСИ,забележка 4 обаче това изискване е отпаднало,като вместо това се казва,че в размера на паричното вземане не се включват авансовите такси.В забележка 5 се посочва,че от таксата за изпълнение на парично вземане се приспадат всички пропорционални такси за сметка на длъжника или взискателя,надвишаващи една десета от вземането.

В случая не е налице събрана пропорционална такса,която да надвишава 1/10 от вземането и от таксата по т.26 не се приспада таксата по т.20 от Тарифата съгл.заб.4 от т.26.Указанията на етичната комисия на КЧСИ,дори и да са в насоката,твърдяна от жалбоподателя,не могат да дерогират действащата ТТРЗЧСИ,нито  може да се приеме за незаконосъобразно разпределението по т.26 от Тарифата,извършено от ЧСИ Л.Мурджанова при положение,че с него не се нарушават,а се изпълняват законово определени норми.

Предвид изложеното по-горе настоящата инстанция намира  постановлението за извършване на разпределение за правилно и законосъобразно,а жалбата за неоснователна.

            Водим от горното,съдът

 

 

 

 

 

Р  Е  Ш  И  :

 

ПОТВЪРЖДАВА разпределението,извършено с постановление от  27.11.15г. и предявено на страните на 02.12.2015г.,на сума от публична продан на описания в разпределението недвижим имот с идентификатор 00702.508.198,ведно с построената в нето  многофункционална сграда-хотел на десет етажа и СПА комплекс,супермаркет,подземен гараж,магазини,заведение за обществено хранене,с идентификатор 00702.508.198.1 в гр.А., и движими вещи,собственост на длъжника „А-Маркет”ЕООД по изп.д.№ 690/14г.на ЧСИ Л.Мурджанова,рег.№ 819 на КЧСИ, с район на действие ПОС,в частта му,с която ЧСИ е разпределила в своя полза пропорционална такса по т.26,б.”е”от ТТРЗЧСИ в размер на  60 692,48лв.с ДДС.

Решението подлежи на обжалване в едноседмичен срок от връчването му на страните пред ПАС.

         

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                   ЧЛЕНОВЕ: